НО ДА БЪДЕ РЕЧТА ВИ: ЕЙ, ЕЙ; НЕ, НЕ

НО ДА БЪДЕ РЕЧТА ВИ: ЕЙ, ЕЙ; НЕ, НЕ

Но да бъде речта ви: Ей, ей; Не, не; а от това повечето, от лукаваго е (Матея, 5:37)

Ще ви прочета част от 5-та глава от Евангелието на Матея, до 38 стих.

А като видя многото народ, възлезе на гората; и щом седна пристъпиха до него учениците му. (2) И отвори устата си та ги поучаваше, и говореше: (3) Блажени нищите духом; защото е тяхно царството небесно. (4) Блажени нажалените; защото те ще се утешат. (5) Блажени кротките; защото те ще наследят земята. (6) Блажени който гладуват и жадуват за правдата; защото те ще се наситят. (7) Блажени милостивите; защото те помилвани ще бъдат. (8) Блажени чистосърдечните; защото те ще видят Бога. (9) Блажени миротворците; защото те синове Божии ще се нарекат. (10) Блажени гонените заради правдата; защото е тяхно царството небесно. (11) Блажени сте когато ви похулят и ви изгонят, и върх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене. (12) Радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците който бяха преди вас.

(13) Вие сте солта на земята; а ако солта избезсолее, с какво ще се осоли? За нищо вече не струва освен да се изхвърли вън и да се тъпче от человеците. (14) Вие сте виделината на света: град поставен на гора не може да се укрие. (15) Нито запалят свещ и я турят под шиник, но на светилника, и свети на всички който са в къщи. (16) Така да просветне вашата виделина пред человеците, за да видят добрите ваши дела, и да прославят Отца вашего който е на небеса.

(17) Да не мислите че аз дойдох да разруша закона или пророците: не дойдох да разруша, но да изпълня. (18) Защото истина ви казвам: Докле да премине небето и земята, една реска или една точка от закона няма да премине дори се всичко не сбъде. (19) И тъй, който наруши една от най-малките тези заповеди, и научи така человеците, най-малък ще се нарече в царството небесно; а който стори и научи, той ще велик да се нарече в царството небесно. (20) Защото казвам ви че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно.

(21) Чули сте че е речено на старовременните: „Не убивай; и който убие ще бъде повинен на съд. “ (22) А пък аз ви казвам че всеки който се гневи на брата си без причина ще бъде повинен на съд; и който рече на брата си: Рака, повинен ще е за пред събора; а който му рече: Безумне, ще бъде повинен за пъкъла огнен. (23) И тъй, ако принесеш дара си на олтаря, и там се усетиш че брат ти има нещо на тебе, (24) остави дара си там пред олтаря, и иди, първом се примири с брата си, и тогаз ела та принес дара си. (25) Спогодявай се с противника си скоро, доде си на пътя с него, да не би противникът ти да те предаде съднику, а съдникът те предаде на слугата, и те хвърлят в тъмница. (26) Истина ти казвам: Няма да излезеш от там докле не отдадеш най-последния кодрант.

(27) Чули сте че е речено на старовременните: „Не прелюбодействай.“ (28) Но аз ви казвам че всеки който гледа жена за да я пожелае, той е прелюбодействал вече с нея в сърцето си. (29) Ако ли дясното твое око те съблазнява, извади го и хвърли го от себе си: защото по-добре ти е да погине един от твоите удове, а не всичкото твое тяло да бъде хвърлено в пъкъла. (30) И ако дясната твоя ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я от себе си; защото по-добре ти е да погине един от твоите удове, и да не бъде всичкото твое тяло хвърлено в пъкъла.

(31) Речено е още: „Който си напусне жената, да ѝ даде разводно писмо.“ (32) А пък аз ви казвам че който напусне жена си, освен по причина на прелюбодеяние, прави я да прелюбодейства; и който се ожени за напусната прелюбодейства.

(33) Пак сте чули че е речено на старовременните: „Не си престъпвай клетвата, но да изпълниш клетвите си пред Господа.“ (34) Но аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито с небето, защото е престол Божий; (35) нито с земята, защото е подножие на нозете му; нито с Ерусалим, защото е град на Царя великаго. (36) Нито с главата си недей се кълна; защото не можеш ни един косъм да направиш бял или черен. (37) Но да бъде речта ви: Ей, ей; Не, не; а от това повечето от лукаваго е.

Мислите ли, че когато някой банкер поиска от вас да му подпишете една полица, има голямо уважение и почитание към вас? Този банкер може да ви говори учтиво, може да е познат на баща ви, и да казва, че вие сте един благороден човек, от благородна фамилия, аз познавам баща ви, дядо ви, като вас друг няма. След като ви говори дълго време, искаш да вземеш пари на заем, представя ти една полица и казва: „Ще подпишеш, ще намериш и двама души гаранти, макар че познавам баща ти“. Вие ще му благодарите, ще подпишете и ще излезете. Как мислете тогава, какво мисли този банкер, за вас? Най-малкото, съмнява се във вашата честност. Той ви туря на изпит, и след като го издържите 99 пъти, на стотния път ще ви даде кредит, без подпис. Англичаните имат този характер. Ти трябва най-напред да изпратиш парите. Те нямат вяра, казват: „Днес с пари, утре без пари“. Изпратиш ли парите, поръчката е точна, не изпратиш ли парите…

Питам: Защо хората се кълнат? – Защото не вярват в Бога. Клетвата е едно отрицание на Божието име. Нищо повече. И мене ми е чудно, как църквата е допуснала такова едно богохулство. Така беше го допуснала еврейската църква, така го допуща и днешната църква; трябва да се кълнеш в Бога, в Евангелието, в светото причастие. Христос казва: „Да се не кълнеш нито с Бога, нито с земята, нито с Ерусалим, нито с главата си, а да бъде речта ви ей, ей – не, не“. Ще кажеш истината, тъй както я знаеш, ще кажеш. У българите има един навик и туй е останало, българинът ще се закълне. Той се кълне в своите очи, да му изтекат, кълне се в жена си. „Да умре“, казва, „жена ми“. Е, хубаво, може да има нещо против жена си, че умряла, така да подпише, и гарант става. Разбира се, всеки, който подпише една полица, и не я изплати гарантин става.

Защо хората се кълнат в Името Божие? – Да изплаща, Бог да плаща зарад тях. Дойде някой си и се закълне в името Божие, то е защото той няма да изплати, та казва: „Дръжте Бога заради мене“. И кой иска гаранти? Всички онези хора, които искат гаранти, аз няма да се произнеса, техният живот е поставен на тясно, те нямат основи. Като казвам, че Писанието казва, не влизай във време на скръб в дома на приятеля си, то значи: Когато имаш големи страдания, не влизай в дома на приятеля си. Тъй. Имаш проказа, имаш някоя заразителна болест, не влизай в дома на приятеля си. Искаш да се кълнеш в името Божие, не викай приятеля си. Мислим ли, че като се кълнем в името на Бога това е Богоугодно? Не е Богоугодно. Ние трябва да предпочитаме да страдаме, отколкото да се кълнем в Неговото име. Сега, това са само твърдения, нали? Но, отчасти ще докажа, защо именно не трябва да се кълнем. Клетвата, това е едно човешко изобретение. В Божествения свят няма никаква клетва. Там, дето царува Божествената любов, там, дето царува Божествената мъдрост, дето царува Божествената истина, каква нужда има от клетва? Не се кълнат. И колкото повече се увеличава клетвата, това е един признак, че моралът на хората е отпаднал, няма морал. Идва тогава увеличение на клетвата. И често, църквата защищава това, че свещеникът трябвало да закълне, понеже в българските съдилища въведоха това, свещеникът да кълне свидетелите. Един термин имат за туй правниците. На свещениците им става даже мъчно, когато не ги викат в съдилищата да кълнат другите. Аз не зная някой поп, който е клел хората, да е харосал. И в моите изследвания, и в този и в онзи свят, те се намират в жалко положение. И ако те отидат в онзи свят да видят халът на тия свещеници, които са клели хората, никога никой не би заклел кого и да е.

„Ей, ей – не, не“.

Думата, „кълнеш” , това е една отрицателна дума. Положителна дума трябва да имаш. „Аз ще говоря истината“. Защото, ако вие на мене не вярвате, как ще вярвате на Бога, когото не виждате? Аз ще се кълна в името на Бога, но онези съдии, пред които ще се кълна, те не вярват в Бога. Казвам: „В Бога вярвате ли?“ – Не. „На небето ходили ли сте?“ – Не. „Как тогава ще приемете за гарант този, когото не познавате?“ Хората в света са по-умни, те приемат за гарант тези, които имат имущества, които са солидни хора. Бедният човек не го приемат. Защо не го приемат? Няма имущества. Те са освободени от това, да стават гаранти. Свободни са бедните хора, много са свободни, никога гаранти няма да станат. И да искат да влязат в тази беля, няма да ги приемат. Но богатите хора гаранти могат да станат.

Та, нашата дума трябва да бъде положителна, т.е. ние трябва да говорим истината. Коя истина? – Божествената истина, отношенията на нещата. Обаче, за да дойдем до това положение на нещата, съвременния строй трябва да се опростотвори, т.е. всичкият онзи излишен баланс, който хората наричат „култура“, всичко туй трябва да се изхвърли навън, то е непотребно, и да остане само същественото в живота. Ние сме достигнали до едно положение на затруднение. Аз сега разбирам защо сме дошли до туй затруднение, до туй претрупване. От какво произлиза туй усложнение? Представете си, че майката родила едно детенце, зимно време. Тя ще го повие в една пеленка, че две, че три, и може така да тежи много повече, отколкото самото дете. Ако питаш майката, защо постъпва така, ще каже: „Е, какво, студено е, може да се простуди“. Но, питам: „Когато дойде пролетта, и после лятото, и вънка се стопли, имате най-малко 20° топлина на сянка, има ли нужда от тия пелени, от тия обвивки около вашето дете? Няма ли да се спари вашето дете?“ Казвам: „Слушай, ти си майка, една пелена трябва на туй дете?“ Ама защо? – Отвънка има 20° топлина, няма нужда да се стопли детето вече. Онзи, който не разбира този закон, казва: „Вие трябва да се калите“. Защо? Ние живеем в лятото, 20° имаме вънка под сянка, ние не се нуждаем от тия пелени на миналото. Действително, тогава е било целесъобразно, но, колкото тогава е било умно, толкова сега е глупаво да имаш тия пелени. И при това, друг един закон има: че да се предизвиква името Божие, то е опасно. Всякога, когато човек произнася името Божие, то е, като една положителна сила вътре в света. И когато човек не е готов, тази сила дава обратни резултати. Ако ти си готов, ако твоето сърце е чисто, ако твоят ум е готов да възприеме знания, ако душата ти се намира в едно състояние да обработва, произнесеш името Божие, тогава ще дойдат най-великите стремежи, чувства, разбирания, ще дойдат тия най-хубави сили да ти помогнат. Но ако сърцето ти не е чисто, и ти произнесеш името Божие, отгоре ще дойдат най-големите нещастия. Името Божие е като съвременна динамическа сила, като нитроглицерин е то. И тия сили работят отдолу, и колкото е по-голямо съпротивлението, толкова повече сили действат за разрушение. И сега, в съвременния християнски свят, аз мисля, че много от греховете и страданията на съвременното човечество, се дължат на тия клетви, напразно извикват името Божие. С хиляди и милиони пъти извикват името Божие навсякъде тия сили идват, и когато тия сили се извикват вътре в човечеството, положението се усложнява. Туй състояние се дължи на този порочен живот на човечеството. Следователно, у нас започват да растат най-отрицателните семена на нашите минали съществувания. Ако на съвременния човек кажеш, че душата съществува, той ще отрече това. Чудни са! Те мислят, че детето сега за пръв път се е родило. Раждането подразбира, че аз не за пръв път се явявам в Ню-Йорк, но за пръв път излизам на Ню-Йоркското пристанище с този параход, и пръв път отивам за Америка, но преди да отида в Америка, аз съм живял; а нас искат да ни убедят, че за пръв път живеем. Не. И сега, в България за пръв път се е родило туй детенце. Хубаво, но ако туй детенце сега за пръв път идва на земята, от де научило тия похвати, да краде, да лъже, или, ако прави някои добри неща, от де ги е научило? Ако туй е в реда на нещата, добре ще е. Добре е да се родят хората само веднъж. Но тия съвременните деца са живели и друг път. Те за пръв път идват със своя параход в България, но носят своя багаж, носят в себе си своята стара култура. Тия, които идват сега за пръв път в Америка и тук лъжат, и от дето идват лъжат. Знаете ли в Америка има прокаран един закон за тия, които лъжливо подписват някаква полица. Според този закон, отрязват им ръката. После, на ония, които вършат престъпления, взимат та им напръскват лицето с една течност, която не може да се измие, и дето ходи, навсякъде го знаят, че е престъпник. Така постъпват американците, така постъпва и невидимия свят. И той си има своите закони. Ужасни, жестоки закони са те. Когато ние говорим за Божията любов, когато говорим за Божията мъдрост, казваме: „Господ е много добър” . Да, Господ е много добър, но той оставя всеки да си носи своите отличителни черти. Овцата си носи своите отличителни черти, вълкът си носи своите отличителни черти, ябълката си носи своите отличителни черти, крушата си носи своите отличителни черти. Всяко създание си носи своите форми, своите качества, които е спечелило. Ябълката круша не може да стане. Сега, в умовете си ние можем да изменим нещата, но в света нещата съществуват тъй, както са първоначално създадени.

Сега в този хармоничен свят ние не трябва да се кълнем. Ами допуснете, че аз имам да взимам от вас 100 лева, и ви дам под съд, предлагам ви клетва. Вие казвате: „Нямам да ви дам” , отричате. Казвам: „Закълни се!“ Ти си християнин, и аз съм християнин Струва ли за 100 лева да те заставя да се кълнеш? Искам да те уплаша. Ти казваш „Хубаво, ще се закълна“. Закълнеш се и не плащаш. Обаче, ти си по-хитър, казваш: „Закълни се ти, че имам да ти давам. “ И аз се закълна. Какво сме спечелили? Най-първо, защото трябва да давам един човек под съд и да го карам да се кълне? Това не са езически народи. Ние не говорим на езическите народи, а говорим на съвременните християнски народи, които казват, че Христос дошъл да спаси света, и които вярват, че благодатта само чрез нас действа, и че който влезе в църквата, само той може да бъде спасен. И тия хора за 100 лева ще се кълнат! Ако аз съм един свещеник, и ме викат да кълна някого, ще кажа: „Колко има да ти дава? – 100 лева. На ти 100 лева, не се кълнете“. В друг случай някой има да дава 1,000 лева, ще се кълнат. Колко има да ти дава? – 1,000 лева. На ти 1,000-та лева, не се кълнете. Свещеникът да даде парите. Щом се изпразни кесията на попа, да даде владиката вместо него. Щом се изпразни кесията на владиката, да даде парите някой банкер. Де е тогава почитта на Името Божие? Де е името Божие? Името Божие е станало като дрипа, като парцал. Питам тия хора: Имат ли любов? Онзи човек, който се кълне 100 пъти на ден в името Божие, де е любовта му? Мислите ли, че аз имам любов към вас, ако вие носите едно хубаво булско облекло, бяло като сняг и аз, 10 пъти на ден си измия ръцете и дойда да си изтрия ръцете на тази ваша рокля? Като правя това 10 пъти на ден, какво ще стане с нея? Коя булка ще позволи това? Тя ще каже: „Този не го пущайте в къщи“. „Защо?“ – „Защото омърси дрехите ми“. Мислите ли, че тия съвременните християни, които постоянно си трият ръцете в мантията на Бога, та Той ще ги търпи? Всички ще ги изпъди навън. И действително, всички съвременни християни, които се кълнат лъжливо в името на Бога, той ще ги изпъди навън заедно със свещениците им, без разлика, кои са те. Защо? Той казва: „Омърсиха дрехите ми“. Де ще ги тури? – Той е създал един друг, особен свят заради тях, и ще ги изпрати на дълго заточение, да си учат уроците. Не само това, той е приготвил цяла експедиция, какви колесници е приготвил той за тях. Какви величия има да се пренасят и от България и от Англия, и от Франция. За къде? – За далечните страни. Кои ще бъдат? – Онези почтенните, които имаха смелостта да се кълнат в името Божие. И тогава кои ще останат. Онези, които казват ей, ей, – не, не. На думата са те. Аз искам да знаят тази дума. Ние трябва да намерим тази дума, първата дума, с която Бог е създал света. Тя е ключът на живота. Който я намери, той е намерил първото, най-голямото богатство. Коя е първата дума, с която Бог е създал света? Никой не я знае още. Като казвам никой, аз подразбирам никой от тия живущите сега. Христос я знаеше тази дума. Той казва: „Както Отец ми е дал тази първата дума, ме научи, така говоря и съобразно тази дума. Да бъде думата ви: „Ей, ей – не, не“. Това е превод. Да не се кълнете! Но, според българския закон, ако не се кълнеш, съдията ще те глоби, ще те осъдят на затвор от 3 месеца до 3 години, углавно дело ще се заведе против тебе. А според Божествения закон, онзи, който се кълне, има още по-голямо наказание. На земята, който се кълне, има 3 годишен затвор, а според закона на небето, който се кълне, затворът е още по-голям.

„Ей, ей – не, не“.

Защо именно ние да не вложим това в живота си, нали поддържаме Христовото учение? Аз се чудя на несъобразността. Ако това са християнски народи, ако това са християнски църкви, вратата на ада няма да я преодолеят, защо тогава да не приложим тази клауза?

„Ей, ей – не, не – повечето от това, от лукаваго е“. Е, тогава, евангелистите се кълнат в името Божие, православните също се кълнат. Туй от Бога ли е? – Не е. На един свещеник, който отива да кълне, ще му кажа: „За колко ще кълнеш, за какво дело?“ – От 100 лева. Свещеникът като страна, нека отиде да се кълне, нека иде, но с каква цел? – Не да напълни своите джобове, а да ги изпразни. 100 лв., 200 лв., 500 лв. Нека ги плати от себе си. Днес го турят на изпит. Ще кълнат някого за 1,000 лева, свещеникът да каже: „Господине, аз плащам да се прекрати делото. Колко дължи? – 1,000 лева. Аз плащам, примерете се!“ Веднага ще кажат: „Ето един благороден свещеник” . Дойде второто дело. Свещеникът пита съдията: за колко е това дело? – За 2,000 лева. „Аз плащам” . Колко е 2,000 лева! Господин съдия, ето 2,000 лева. Съгласен ли си? – Съгласен. „Примирявате ли се?“ Примиряваме. Разноските колко са? – 500 лв. Ето всичко 2,500 лв. Разглеждат се 10 дела. Свещеникът изважда, плати, изважда, плати. За колко дела? И този свещеник като отиде на небето, ще го посрещнат, ще кажат: „Ето един свещеник, който освещава името Божие“. А сега, и свещеникът е ортак с онези крадци, с онези вагабонти, които се кълнат в името Божие, и той казва: „Колко ще ми платите, Господин съдия, и аз като техен ортак, и на мене трябва да се плати.“ Ще престъпят Христовия закон, и отгоре на това и нему ще подложат колата. Не зная колко се плаща за кълнене. Едно време се плащаше 2 лева или 3 лева, а сега? – Десет лева. Добре, като закълне десет души, какво ще спечели? – 100 лева. С 100 лева няма да хароса. Да допуснем, че 100 дни ще кълне хората. Сто дни по 100 лева, правят 10,000 лв. Като вземе тия 10,000 лв., утре жена му заболее от някаква болест. Дойдат лекари, съберат се на консулт, лекарство – това-онова, отишли 10,000 лв. И утре изхарчи още 5,000 лв., станат всичко 15,000 лв. Какво е спечелил този свещеник? – Нищо. Тия владици имат ум за други работи, как да спънат новото учение, но да се съберат тия свети старци, да разсъждават върху този велик закон, как да го изпълнят, няма ги. И това са хора, все свърхвиши, които казват: „Да спасим светата църква.“ Казвам: „Де е светата църква?“ Не, ще се съберете всички владици, и ще подпишете тъй: „Ние 16 души владици сега тук подписваме, че всеки свещеник, който отиде да кълне някого в съда, да плаща заради него.“ Да. И тогава аз ще кажа: „Ето едно умно решение на българските владици, които вървят по Христовото учение.“

„Ей, ей – не, не“.

Ще кажат: „Ама тъй казала светата църква“. Я ми кажете, къде е светата църква? Ако вие си я представлявате като нещо живо, като една жена, виждали ли сте я? Като ми говорите за Христа, познавате ли го? Като говоря аз за Христа, аз Го познавам, говорил съм много пъти с него, разговарял съм се за велики работи, запитвал съм го как е направено небето, как е направена земята, какви са Божиите закони. Аз го познавам. Е, хубаво, светата църква, тази църква е жена. С тази жена разговаряли ли сте се? Ами аз да им кажа що е църквата. Църквата, това е любовта. Тя е една велика девица в небето, пред която всички се кланят, всички ангели, всички светии, тя е единствената девица, на която лицето свети. Това е любовта, това е Църквата в света, и когато хората се научат да се кълнат на тази велика църква на света, ние ще имаме една велика култура в света, дето хората ще кажат: „Ей, ей – не, не“. Аз съм виждал лицето на тази Църква. Тази църква не е като обикновената. От нейната уста излизат думи, които възкръсват. Когато кажа една дума от тази църква, нови думи се раждат, мъртви възкръсват, грешните се оправдават, глухите прочуват, слепите проглеждат, безумните умни стават, слабохарактерните характерни стават и т.н. Тя произвежда цял един преврат. Това е то светата църква! А те, говорят за неща неразбрани. Ние я знаем тази църква. Ние казваме: „Църквата, това е любовта.“ Следователно, тази любов, която е свързала сърцата на тия хора и живее в тия сърца, тя е, която е образувала църквата, и като я образувала, свързала е всички сърца в ред и порядък. Мога да им дам поне едно конкретно правило, какво трябва да прави църквата. То е следующото: Да вложи любовта в сърцето си. Тази любов ще произведе чистота и облагородяване на чувствата. Значи туй, с което чувстваш, с което ти искаш твоя живот да се подобри, там ще вложиш ти любовта. Да се вложи великата мъдрост в ума. Какво ще произведе тя. Тя ще произведе светлина в мисленето. Да се вложи истина в душата. Тя ще направи всички хора свободни. Да се вложи Божията Правда в твоя дух, и тя ще произведе всички прави решения, как трябва да се постъпва. Да се вложи Добродетелта в човешката сила. Тази Добродетел ще произведе стабилност във всички наши действия. Но кога ще стане това? Когато думата ви бъде: Ей, ей – не, не.

Ами как ще се опита нашият характер? Всеки човек, който дава обещание, и не може да го изпълни, се кълне. Всеки, който се кълне, престъпва Божия закон, а за да не го престъпиш, трябва да изпълниш волята Божия. Клетвата е едно отрицание. Но някой ще ми възрази, че Бог, когато дал обещание на Авраама, заклел се. Но тогава вече аз за характера на Авраама имам малко особено мнение. Ако Авраам е накарал Господа да се кълне, значи той нямал вяра. Той не вярвал в Бога, и Бог трябвало да се закълне. Как се заклел Бог на Авраама? Писанието казва: Понеже Бог нямало в какво да се закълне, Той казал на Авраама: „Аз ти казвам, че туй, което съм ти казал, ще го направя, ще видиш, във враговете ще го направя. Този твой народ, от който си излязал, аз ще бъда с него, ще му помогна във всички времена. Твоят народ навсякъде ще го разпръснат, от единия край на земята до другия, на всякакви страдания ще бъде изложен и ще го гонят, но дето бъде този народ, аз ще бъда там и ще го защищавам. Ти ще ме опиташ. “ Тъй казал Господ: „Ей, ей – не, не“. И сега Господ се застъпва за евреите. Той държи своята дума, казана на Авраама, само че евреите не изпълняват туй, което Господ казва. Сега и на съвременните християни Бог е обещал, но те не изпълняват. Те се кълнат. Как се кълнат? Изваждат полицата и подписват. Кълна се. За колко? – За 1,000 лева. Кълна се. За колко? За 2,000 лева. За 10, за 100,000 лв. и т.н. Сега всички се кълнат. Да, кълнат се, но такава клетва и аз бих желал тъй да се кълна. Кълнат се, но никой не вади от джобовете си, а всеки, който е дошъл, иска да вземе нещо. И двете страни, и която има да дава, и която има да взима, всяка ще се обърне на страна, всяка иска да вземе.

Да бъде думата ви: „Ей, ей – не, не“.

Сега някои ще ми представят стихове от стария завет, ще се повърнат свещената книга, че Господ се заклел. Господ не се кълне. Няма примери, дето Господ да се е клел. Той е казвал неща, и като каже думата си, тази Неговата дума става. Казал той едно време да направи света и го направил. Да направи човека, и направил го. Казал на Авраама: „В тебе ще се благословят всички народи“, и така станало. И понеже Авраам се поколебал малко, Господ трябва да му даде обещание. В Писанието се казва, че Господ се закълнял. И ще ми кажат сега някои: Щом Господ се кълне, колко повече ние трябва да се кълнем. Хубаво, ако Господ се кълне, то Христос казва: „Да не се кълнеш в името Божие, и думата ти да бъде: Ей, ей, не, не“. Че Онзи, Който бил при Авраама, Той бил Христос! Дето се казва в Писанието, че Господ се закле, той беше същия Христос. Казва се: „Преди да бъде Авраам, аз бях. “ И той коригира заблуждението. Той казва: „аз едно време казах на Авраама ей, ей – не, не“. Аз казах на Авраама, че ще дойда за неговия народ да го изведа, ще им дам едно учение, ще им покажа пътя; пак ще вляза в друго положение, след това пак ще бъде с тях. И не се клех, но думата ми беше: Ей, ей – не, не, а който говори повече от това, от лукаваго е.

Сега даже и учениците от новото учение, като ги викат в съдилищата, идват да ме питат, да се кълнат ли. Това не е нещо механическо. Ако ви кажа, кълнете се или не, това е налагане. А то не трябва да става на сила, то е по любов. Това трябва да произтича от душата ти вътре. Готов ли си да не се кълнеш или не… Като те питат, защо не се кълнеш, ще кажеш, че мене ми казва нещо отвътре в душата, че не трябва да се кълна, а не че еди-кой си по-учен ми казва, че не трябва да се кълна. Този закон ще излезе от един вечен принцип, който е следующият: за никакви блага в този свят да си изтрием ръцете в мантията на Бога. Ще държим Неговата дреха, Неговата мантия чиста, свята, неопетнена в душата си. Дойде ли време да се кълнеш, ще кажеш: „Аз съм готов да кажа истината, но в името Божие да се кълна, туй никога няма да направя, да опетня името на Бога, никога!“ За мене клетвата е само вътре. Аз съм се клел едно време. Кога? Един човек може да се кълне, но да каже на себе си. Всеки един човек дава обещание, клетва, може би. И в българския език думата „клетва“, клет – това значи да те ограничават някъде, да те турят някъде да се стесниш. И тъй, в умовете ви ще турите мисълта: никога няма да произнасяте името Божие напразно. Като ви предизвикат, ще кажете: „Защо трябва да предизвикаме името Божие напразно, да се кълнем в Него?“

Сега, като ви говоря това, ще ви приведа един случай тук в София. Отивам един ден в писалището на един мой приятел, адвокат: влизам вътре, при него друг един, и двамата навели се, пишат нещо, някакво заявление. Казвам: „С какво се занимавате?“ Единият, който пише заявлението, той е баптически проповедник. Ще доведат някого под съд. Разказват ми. Някой си млад момък отива при проповедника и му казва: „Имам хубаво жито първокачествено брашно, но нямам пари да го докарам. Дай ми 25 лв., и като дойде житото, ще ти дам един чувал брашно от него.“ Изважда той и му дава. Отива след това този момък при адвоката и му казва: „Дай ми 100 лв., и на тебе ще дам 2–3 чувала брашно“. От тук – от там, събрал той няколко хиляди лева, и отива този младеж, и се оженва. Оженва се човекът. Как! Събират се и двамата, пишат заявление, ще го дават под съд: „Слушайте“, казвам им, „вие ще викате този човек под съд, нали там ще трябва да се закълне“. Питам проповедника: „Колко ти дължи?“ – 25 лева. На ти тия пари. Питам адвоката: На тебе колко ти дължи? – 100 лева. На ти 100 лева. „Не, не ги искам” . Взеха двамата скъсаха заявлението, и работата се свърши. Казвам: „Слушайте, така трябва и вие да проповядвате словото Божие. Ще плащате, разбирате ли?“ И аз казвам: „Аз това го правя, искам и други да го правят” , това е принцип вътре в нас. За 25 лева да се охулва името Божие, и ти да се опетниш. Толкова години си проповядвал, и сега за 25 лева! И ти да беше на мястото на този момък, и ти щеше да го направиш. Ама излъгал ме! Нищо, кажи, че за свободата на този момък си дал 25 лева.

Думата ви да бъде: „Ей, ей – не, не“.

Често ние падаме в буквата на закона, да се изпълни само закона. Но в буквата на закона има смърт. Там дето има тази педантност… Казваме: „Да бъдем справедливи“. Не е въпросът в справедливостта. Няма защо външно да бъде това. Аз мога да бъда много морален, но да нямам морал. Мога да бъда много учтив, много любезен с вас, но да нямам вътре никакви принципи. Вие не знаете моята задна цел. Ако аз ви правя едно благодеяние, давам ви пари на заем, за да ви взема утре всичко, което имате, всичкото имущество, това не е благодеяние. В благодеянието се разбира разширение. И то е в следующия принцип. Ако в свободата, която даваш някому, той усеща едно ограничение, това не е свобода. Ако ти, след като пуснеш някого от затвора, направиш го слуга, а той не може да спи, и постоянно мисли за дълговете си, аз не мисля, че си направил нещо добро за този бедняк. И следователно, туй, което сега ни причинява страдания, то е неизпълнението на тия принципи. Само като се помисли за Бога, да извикаме името му в едно дело, което не е законно, всякога туй име произвежда разрушающе влияние. Нещо преди 10-ина години мисля беше, един господин във варна, отива в съдилището, и се заклева на лъжа, дава лъжлива клетва. Там той казва: „Господин съдия, ако туй, което говоря, не е така, да умрат и двете ми деца.“ Закълнава се лъжливо и до вечерта и двете му деца умряха. Какво ли не? Някои са се клели в очите си. На колко хора са изтичали очите, на колко хора децата са умрели! Какви ли не нещастия! Старото заблуждение, че ние трябва да се кълнем, стои още като една проказа. Не да отхвърлим клетвата, но да я хвърлим в нейните истински рамки. На думата си да сме. Аз се обещавам да кажа истината. Имаш да плащаш на някого. Изпълни туй, плати! Защо за 2,000 лв. да викаме Господа, Който се занимава с такива важни работи, да го викаме за свидетел? Само с моите работи ли ще се занимавате? За 2,000 лв. да викаме небето. Да се кълнеш, значи да викаш Бога за свидетел. Не, в душата ти трябва да има благородство, да не нарушаваме мира Божий. Нали знаете какво правим, когато обичаме някого. На него му говорим меко, нежно. Когато дойде в къщи, ще му дадем най-хубавия стол, най-хубавото легло, най-хубавото ядене, всичко най-хубаво. А като не го обичаме, ще му дадем някой сламеник, на края ще го турим, и ядене ще му дадем, каквото остане. А като го обичаме, ще заколим за него някое теленце, някоя кокошка. Аз приемам, в името на любовта може да заколим туй теленце. Колко телета има тук, и в тях, ако е за любовта, ще има едно състезание в двора, всяко от тях ще каже: „Аз, искам да стана жертва, да услужа на любовта“. Ако иска да стане жертва ще го заколим. Ще кажете: „А, значи…“ Не, това е един символ. Туй е едно заколване, като ябълката. Изям плода ѝ, а оставя семката, не я изяждам. Взема семката ѝ, че я посадя в земята. Когато туй теле се така заколи, че телето изяждаме, а семката оставяме в човешкия дух, влагам я при по-добри условия. И тогава за в бъдеще, туй теле няма да дойде като теле, а ще дойде като човек. Всяко теле, което се жертва за любовта, втори път няма да дойде като теле на 4 крака, а ще дойде като една прекрасна, интелигентна мома, или като един интелигентен момък, и ще ходи в университета. Не си ли струва да стане жертва? Струва си. Ами ако от вас, тогава се иска да се пожертваш, за да станеш един ангел? Струва си, как не, да ти израсне силата на крилата. Може. Всеки ще се жертва. Там дето има една велика придобивка в света, тази жертва струва, а там, дето няма никаква придобивка, тази жертва не струва да се прави. Тази жертва трябва да произведе онези велики резултати за повдигане на душата ни, и на място да се кълнем, както сега, да бъде думата ни: „Ей, ей – не, не.“ Тогава няма да има съдилища, т.е. ще има, но ще се опростотвори работата. Ще ме питат в съда: Ти имаш ли да даваш? – Имам. Имаш ли да вземаш? – Имам. Колко хиляди? Толкова и толкова. Сбогом! Ще се ръкуваме със съдията, и той ще тури решение, че тия двамата, честно и почтено са разрешили делото. И тази дълга процедура на углавни дела ще се опростотвори. Дошъл някой, обвиняват го, че убил някого. Уби ли го? – Убих го. Ами какви свидетели има? Всички свидетели ще кажат туй, което аз говоря. Аз извърших туй престъпление, и ще го опиша тъй подробно, ще го опиша тъй както е било. Готов съм да изправя прегрешенията си, и няма да ми текат сълзи пред съдията, да ми прости, а ще кажа: „Аз туй го изпълних съзнателно, и съм готов да понеса всичко според закона.“ Съдията като ме изслуша, ще напише присъдата. И като си замина, ще благодаря на съдията, че тъй правилно е приложил закона. А той ще каже: „Ето един честен разбойник. “ Обвиняемият няма да се кълне, а ще каже: „Аз ще говоря правото повече, отколкото вие, ще кажа истината тъй, както си е, във всичките ѝ подробности, тъй както вие не можете да я кажете.“ Защо трябва да се кълна? Не, аз ще кажа истината и после ще се закълна. А ако вие намерите нещо неистинно в думите ми, тогава аз съм готов да се закълна. Но щом кажа истината, аз ще остана на думата си, и ще кажа: Ей, ей – не, не. Ако всички ние бяхме готови така да говорим истината, какъв щеше да бъде света, какъв щеше да бъде нашия живот! А сега, някой човек, за да го принудят да говори истината, ще му пукнат главата. Някои хора пък ще ги бият, ще им счупят ръцете и краката, за да кажат истината. Някого пък бият, за да каже истината, но у него няма никаква тайна. Закълни се! Той се закълнява от страх, за да не го бият. Сега, клетвата не се отнася за света. Аз говоря за онези, които разбират Христовия закон, които за в бъдеще искат да бъдат културни хора. За нас важи клетвата, как трябва да разбираме този закон, и ако ние постъпваме така, нашата душа ще уякне. Съвременното възпитание, съвременната култура не може да се измени, ако не се премахнат ред такива недъзи в обществото. За пример, всички хора най-първо да се научат, да турят за правило да говорят честно, да знаят какво нещо е честността. Да знаеш, да седиш точно на обещанието си, на думата си. Ако не можеш да платиш, ще отидеш при своя длъжник, и ще кажеш: „Ще ме извините, аз ви обещах да си платя, но по такива и такива причини не съм готов. “ И онзи, длъжникът, ако е честен и почтен, и той ще постъпи по същия закон.

Да бъде думата ви: Ей, ей – не, не.

Сега, ние ще отнесем туй и към нас. Всички вие, които слушате тук, всички съвременни християни казват ли: Ей, ей – не, не? Не, не казват. Сега, ако повикат съвременните културни хора, и ги питат, права ли е постъпката, прави ли са решенията на нашия свети синод, ще кажат: „Право е, църквата трябва да се пази, как да се руши църквата.“ Но най-първо трябва да докажат, че аз разрушавам църквата. Обаче, ако аз докажа, че те именно, те със своето криво тълкувание на Словото Божие, те отвътре разрушават църквата, тогава? Но, ще кажат: „Той говори непочтително за владиците, и с това уронват техният престиж. “ Аз уронвам техния престиж! Аз бих запитал всеки един владика: Ти откак си станал владика, говорил ли си истината? Ако, ти, от как си станал владика, имаш 20 лъжи, ти владика ли си? – Не си владика. Ако ти, от 20 години, откак си станал свещеник, имаш 100 лъжи, и не си ги изправил, ти свещеник ли си? – Не си свещеник. Ако ти, като проповедник от 20 години, имаш 20 лъжи, ти проповедник ли си? – Не си проповедник. И за бащата и за майката – същото. Самите лъжи съ, които опорочават, които опетняват името Божие. Те са вашите заклевания в името Божие.

Сега, за пример, те биха ме дали под съд: Обижда владиците. Не ги обиждам аз. Никой няма право да ги обижда. Ако аз съм или една свещ в света, или едно огледало, и ти се оглеждаш вътре, и виждаш образа си, аз виноват ли съм? Не че мене ме интересуват тия работи, но казвам: „Тия криви разбирания в умовете ви не струват. “ Не можем да се кълнем. Казвате: „Какво има от това, да се избавим от едно нещастие?“ Ще се избавиш от едно нещастие, но ще дойдеш до друго нещастие. Бог не забравя. Запомнете: Ако има едно същество в света, което да не забравя, то е Господ. Има едно същество, което има книга, в която пише всяко наше престъпление. Няма престъпление, което да не е отбелязано в тази Божия архива. Никой не може да ги заличи. Само Господ, когато се разкаем за греховете си, само той може да заличи нашите грехове, но ако не се разкаем, може да минат 100, 200 или 500 години, туй е хроникирано. И този великият, той помни. Няма народ, няма човек, който веднъж да е престъпил Божия закон, който да се е подиграл с Божието име, да не понесе своите последствия. И сега, туй, което става в съвременната църква, туй изпразване на църквата, туй неверие, те го оправдават с това, като казват, че се е появил някакъв лъже-учител. Те са посторонни работи. За да се появи един учител, лъже-учител, да допуснем, според тях, кои са причините. Ако на някъде се явяват червеи и заплашват, ако на някои места, дето има нечистотии, се явяват онези мухи, коя е причината? Де се раждат тия мухи? – Дето има много нечистотии: В чистата къща няма мухи. И ако в църквата се навъдили много мухи, ако в църквата се навъдили много червеи, кой е виновен за това? Тия свещеници да се опретнат, да почнат да чистят църквата, не да я чистят както светия синод, да пише, че еди кой си бил еретик. Аз давам едно правило: Джобовете на свещениците да се изпразнят, не външно, но дълбоко в сърцето им да се зароди едно желание да служат на Бога от любов. Не говоря за пари, нека имат пари, но дълбоко в душата си да кажат „Господи, всичко, с което разполагам, то е твое.“ Не им завиждам, нека имат. А сега, свещеникът привежда аргументи. Дохождат някои при мене, питат ме: Защо нападаш българските владици? Всички ги псуват, пък и ти отгоре. Казвам: „Другите ги псуват, а аз им намествам краката, правя им масажи.“ Когото ритна, владика и половина ще го направя. И българските владици, владици ще ги направя. Ще ви приведа един разказ, който и друг път съм привеждал. Един знаменит проповедник в света, който учудвал всички хора със своето красноречие един път паднал, и си счупил крака. Далеч бил той, малко пътници минавали от там. По едно време, минава един пътник, той плаче, моли му се. Помогни ми. Той го отминава. Втори, минават, никой не се спира да му помогне. И всеки от тях му казва: „Искам да ти помогна, но не зная как се прави крак” . Най-после минава един прост човек, с бяла аба, спира се пред него, пита го: Какво ти е? Аз съм един велик проповедник, но като минавах покрай този път паднах, та си счупих крака. „А, аз пък отдавна търся такъв проповедник. Хубаво, аз имам едно изкуство да поправям крака, ще поправя крака ти, ако ти ще можеш да ми проповядваш добре. Ако не можеш да ми проповядваш добре, няма да ти наместя крака.“ Добре, започва проповедникът проповедта си (Някъде каже някоя лъжа). „Слушай, не може да се намести костта ти, не говориш истината.“ Той почва да се изповядва. Пак продължи, каже друга някоя лъжа. „Слушай, пак не говориш истината, костта не може да се намести.“ Отново се изповядва. Като свършил проповедта си, кракът му бил хубаво направен, костите наместени. Този човек му казва: „Аз съм много благодарен от твоята проповед. За в бъдеще, иди да проповядваш на хората по този начин. “

И сега Христос намества краката. На много владици краката са счупени. Христос казва: „Ще проповядвате, но много хубаво ще проповядвате.“ И аз съм затова. Аз бих желал всеки свещеник да дава най-хубавите проповеди, най-хубавите чувства, които излизат от сърцето му, най-хубавите мисли, които се крият в ума му. Само така ще се наместят вашите крака. Що са вашите крака? Това са онези велики добродетели, които трябва да оживеят. Казват: „Ама в Америка, на тамошните владици хубаво им плащат” . Зная, зная, но все едно е, дали ти плащат 5 или 10,000 лв. Трябва да се живее един честен живот, по Бога. Казвам: „Знаете ли как живеят в Америка американските владици?“ Аз да ви кажа. Един владика в Бостон, той е заминал вече в другия свят, няма да ви казвам името му, заемал високо духовно положение. Знаменит проповедник бил, той говорел много бързо, толкова бързо, че само трима души стенографи имало, които могли да стенографират неговата реч. Понеже в тази църква владиците се женят, то една богата американска милионерка се влюбва в него. Тя го ухажвала, и след като дълго време му слушала проповедите, един ден му казва: „Не мога да живея без тебе. Всичкото си богатство давам на тебе, парите си, сърцето си, ръката си, всичко ти давам. “ Той ѝ пише тъй: „Сърцето си дай на Бога, парите на сиромасите, а ръката си дай на този, който те обича.“ Тъй пише този владика: Сърцето си дай на Бога! Майки, тъй казвайте на децата си! Аз проповядвам на младите: Сърцето си на Бога давайте! На мъж сърцето си не давайте, но нито на жена сърцето си давайте! Вие все с тази лъжлива клетва си служите. Защото, все се кълнете пред Бога, че сърцето си ще дадете, а нищо не давате. Ти ще мязаш тогава на онази дисциплинирана циганка, която паднала в реката и казвала: „Свети Никола, ако изляза от водата, ще ти запаля една голяма свещ, като боя си, помогни ми.“ Като излязла от водата, казала: „Нали знаеш, че съм бедна, от де да взема пари да ти запаля свещ? “ Сега, и ние постъпваме по същия начин. И за този английски владика, нарича се Джон Хот, заради него зная един случай. Един ден, той си взима книгата, и отива в дома на една бедна вдовица, която с години не била излизала от дома си някъде по разходка. Бедна, опърпана била тя. Имала си едно детенце, и денонощно се грижела за него и за себе си. Този английски владика и казвал: „Слушай, днес аз ще остана при люлката на твоето дете, иди да направиш една хубава разходка вън от града, не мисли за детето, не се грижи за него, ти направи една дълга разходка, остави детето на мен. “ Тази бедна вдовица излязла, а той останал с биберона в ръка, да ухажва около малкото детенце. Този английски владика можеше да вземе 10 слуги, които да отменят бедната вдовица, но той искаше да види какво върши тази майка около това дете. Едно велико дело е това! Аз казвам: „Бих желал да имаме 10 такива владици.“ Че лошо ли мисля? Моята цел не е да изляза, да опетня българските владици. Аз бих желал българските владици и свещеници да имат всичкото почитание и уважението на българския народ, да постъпват като този английски владика, и да кажат на българския народ: „Сърцето си дайте на Бога, парите си на сиромасите, а ръката – на този, който ви обича.“ И после, като него, да стоят при люлката на туй малко дете, и да изпратят тази бедна вдовица на разходка. Туй ще бъде похвално и почтено.

Аз зная, че когато говоря една беседа, много неща ще се изопачат, но когато говоря истината, аз трябва да я кажа тъй, както си е. Когато говоря истината, аз нито себе си жаля, нито вас жаля. Дойде ли до истината, в мене има само едно правило, и казвам: „Божията истина еднакво важи и за мене, и за вас. “ Сега, не е въпросът за владици и за свещеници. Въпросът е за името Божие. Божията любов в сърцето трябва ли да царува? Въпросът е за Божията мъдрост в ума трябва ли да се въведе? И в науката трябва да бъде: Ей, ей – не, не. Всеки един учен човек, който прокарва тази теория трябва да провери, 10 пъти най-малко. Всеки един философ, като внесе една система, трябва да я провери, да я опита. И във всички отрасли трябва да бъде думата ви: Ей, ей – не, не. А сега, на всяка стъпка, искаме само да постъпваме по буквата на закона. Да бъдем справедливи, казваме. А вътре какво е съдържанието, безразлично ще бъде. Христос иска да внесе именно туй съдържание в нас: Ей, ей – не, не. И той започва с 9-те блаженства. Всеки християнин трябва да има тия 9 блаженства. Той казва: „Блажени миротворците.“ Кои ще наследят земята? – Кротките. Кротките ще наследят земята.

И ние трябва да решим да внесем туй име Божие в нас, за да внесе то в нас, в сегашните хора повече стабилност, повече устойчивост и постоянство в характера ни. Всинца ние сме нервни, неспокойни, нямаме издръжливост, от малко се обиждаме, всеки може да ни смути, да внесе съмнение. Дойде някой, пита ме: Пътят, в който вървиш, прав ли е? Ти се спреш. Хубаво. Ами ако тази любов, в която живея, ми внесе чистотата, ако мъдростта ми е дала светлина и знания за ума, и ако тази истина ми е внесла свобода в душата и ме е научила как да живея, то ако в това се съмнявам, какво по-дълбоко има в света от това? По-дълбоки неща от тия три принципа в света – няма. Всички онези организации, всички онези семейства, това са неща, на повърхността на човешката душа. Единственото нещо, това е любовта, туй което ти преживееш, което ти дава подтик, импулс, което те кара да живееш. По-велико нещо от това, няма. Само онази мъдрост, която ти дава условия да се развиваш, да победиш земята, да търсиш знания, и само онази истина, която те кара да се самопожертваш. Де е по-дълбокото нещо от тия три принципа? Ама, пътят, по който вървите, прав ли е? Прав е. По-прав път от този няма. Единственият път, не само в България, но и в целия свят, е този път. Все по този път са минали всички благородни, възвишени души, по този път са минали всички ангели, по този път ще минат и всички подир вас. Единственият път е този. Един е този Божествен път. Знаете ли колко е красив този път? Няма по-красив от този път. Той е толкова очарователен! Тези местности, през който ще минете са толкова хубави! Там има толкова хубави картини. Ще проучавате, ще видите. Има толкова много да проучавате. Този път Христос го нарича тесния път. Той е най-красивият път. Сега някои казват: Тесен път бил той. Тесен, но друго нещо означава с това Христос. Тесен, но благословен път е той. И в този път се казва: „Ей, ей – не, не.“

Ти в пътя ли вървиш? – В пътя съм аз. Аз няма да се спра даже да отговоря. Ако някой ми каже така: „Ти в пътя ли вървиш? “ Ела да ме питаш, в пътя ли съм. Някой казва: „Ти силен ли си?“ Няма какво да отговарям, няма какво да аргументирам. Турете ми на ръката един чувал от 100 кг., моята ръка не се помръдва. Турете ми още един, пак не се помръдва. Турете ми 2, 3, 4, 5, 6, 10 чувала, качете се и вие отгоре, хайде поиграйте отгоре. Е, как мислите, силна ли е моята ръка, какви аргументи искате още? Ами че когато аз съм подложен на изпитания, на мъчения в света, и моята воля не се поколебае, какво означава това? И сега, тия братя, свети старци, ще ни поднесат листове ние да се отречем от новото учение, за да влезем в църквата, и там да получим спасение. Ами че те сами не са спасени, как ще спасят нас? От какво да се отречем? От любовта? От какво да се отречем? – От мъдростта, от Истината? – Да, ние отдавна сме се отрекли от лъжата, но от тия принципи не можем да се отречем. Никой няма право да кръщава любовта с никакво име, нито с дъновизъм, нито с евангелизъм, нито с християнизъм, нито на църквата. Любовта е нещо Божествено, тя не е нито на Дънова, нито на Христа, разбирате ли? Бог е любов, той принадлежи на всички. Той е сам за себе си. Той е неограничен и безличен, и никой няма право да ограничава Бога. И всички тия организации на дъновизъм, на мохомеданизъм, на спиритизъм, на наука, и всички други неща, това са празни работи, това е за децата. Да разберем! Любовта е любов. А някой път, като известно учение, някой учен човек изнамерил нещо, аз му позволявам да си тури името там. Изнамерил нещо, открил нещо, нека си тури името там. Открил нещо в музиката, в изкуството, в художеството, нека си тури името там, но само на своята картина, а не всички велики работи. На всички велики работи той не може да си тури името, има право само на картината, която той рисувал.

А сега, казват: „Новото учение.“ Казвам: „Да, той е нарисувал само една картина, там нека фигурира името му, но ако намеря името му на всички велики картини, ще кажа: Приятелю, там е писано Иван Драгоманов; Иван Стоянов, заличи от там своето име, това е само твое.“

Следователно, в православната църква ще остане само туй, което е православно. В мохамеданската църква ще остане само това, което е мохамеданско. В евангелската църква ще остане само това, което е евангелско. Във всички тия църкви има нещо, което е Божествено, и то ще остане, а то е Божията Любов, Мъдростта и Истината. Там можем да подпишем само Божието име, но тази дума е изгубена, тя не съществува сега в света.

И тъй ние ще намерим тази велика дума, с която ще започне новата култура: Ей, ей – не, не. И като се срещнем, ние ще се познаем в тази дума, ще се познаваме като братя.

А, сега, вие като ме гледате, следя мислите ви, по някой път си казвате: „Колко е хитър този човек, колко дълбоко пипа!“ Е, това е едно съмнение. Хитър в какво? Да ви измамя? Че ако вие до сега не сте измамени! Има ли някой от вас, който да не е измамен? Аз ще ви попитам, честно си кажете: Има ли някой от вас, който да не е измамен? Майка ви, баща ви в рая не бяха ли измамени? Ами брат ви като излезе от рая, не уби ли брат си? Ще ви приведа всичко туй. Не, вие отдавна сте измамени. Имате право да го мислите, не ви обвинявам, но казвам: „Колко е мъчно човек да убеди хората в любовта, в мъдростта и в истината.“ И защо? Зная защо. И аз съм решил сега да убедя хората. Няма никой сега когото да не мога да убедя. Как? Например, вие вървите, мислите заради мене: „Кой, той ли? А, какъв е той!“ Но, вие се намирате в тясно положение, в една опасност сте, не ви достигат 2,500 лева, в затвор ще ви турят. Отивате на едно място, на друго място, при приятеля си, никой не ви услужва. Срещнете някого, който не ви познава, казвам: „Какво има?“ Е, такова, затруднен съм. Колко ви трябват? – 25,000 лв. Заповядайте! Е, жена, той бил много благороден човек, с 25,000 лв. му услужи, много честен човек е. Срещна друг по пътя. Питам го: Какво има? – 10,000 лв. ми трябват. Десет хиляди лева? – Заповядай! „Жена, знаеш ли, той бил много честен човек” . Та, като задоволиш нуждите на всички хора, казват: „А, той е много честен, почтен човек е, отличен е“. Господ, който е толкова мъдър, който е толкова благ, нито той по този начин досега може да угоди на света. На някой, който е беден, Господ казва: „Дайте му“; Но, като закъснее някой път малко, той си казва: Е, и Господ, и Той … преглътне си малко. Аз му се молих толкова пъти, не ме слуша.

Това не е християнство, това не е думата: Ей, ей – не, не. В Бога не трябва да имаме съмнение. Този живият Господ, който живее вътре в нас, който живее в любовта, мъдростта и истината, той сега ни подлага на един изпит. В епохата, в която живеем сега, трябва да издържим своя изпит, и като го издържим, веднага ние ще имаме Неговата усмивка, и той ще се усмихне и ще каже: „Аз съм доволен, синко, че издържа изпита си по всички правила: Ей, ей – не, не.“

Аз бих желал всички да бъдете смели, решителни и умни. И там, дето трябва, да защищавате истината по всички правила, не заради мене, а заради любовта, мъдростта и истината. За истината трябва да има едно мнение. Дойде ли до там, трябва да бъдете твърди, като диаманта и готови. Не само ние тук, но и целия свят, всички тия души, който са готови, трябва да се хванат за ръка, и да кажат: „Отсега нататък ще се живее само за тия три принципа“. Всички умни хора трябва да кажат така: „Ние ще служим на тия три велики принципи: Ей, ей – не,не.“ Тук е спасението на света. И светът ще се оправи. И сегашните недоразумения, който имаме, и всичките общества, и в самите нас, всичко туй ще се изглади, ще дойде една радост, една светлина, един вътрешен мир, който не е бивал до сега. В деня, в който решите това, за всинца ви ще дойде една светлина. Иде тази светлина. Аз ще ви съветвам всички да се държите крепко за тази светлина, която е в умовете ви, в сърцата ви, и в душите ви. Крепко да се държите. И тогава, казвам на всинца ви: Ние ще победим, Господ е с нас. Няма сила в света, която може да видоизмени тия три принципа. Бог е с нас. И всичките добри хора, всичките честни хора, всичките справедливи хора, и мъже и жени и деца, по целия свят, всички са с нас. От всички църкви, от всички партии онези, който поддържат тия три велики принципи в себе си, те са с нас. И казват ни: „Колцина сте вие?“ Ние сме едно велико братство, каквото светът никога не е виждал, едно Братство, което има клонове и долу на земята и горе на небето, има клонове в цялата природа. И онзи, който служи на Бога, той ще бъде гражданин на онова великото царство, което ние наричаме царство на любовта, царство на Божията Мъдрост, царство на Божията истина, на което ние искаме да станем членове, и на което и аз искам да бъдете вие ученици.

Беседа, държана на 14 януари, 1923 г. 10 ч. неделя.