А нужни са хора – деятелни, смели;
в жарта на свещения огън пречистени;
изпитани в твърди, свирепи сражения;
на болка и труд – търпеливи и истинни.
А нужни са хора – кристални и ясни,
подобни на шепот в планинския вятър;
отдадени, скрили в очите си блясъка
на свода безгрешен, явил светлината.
А нужни са хора, единни, съвместни,
оставили своето себе под кръста;
сияещи хора, в света безсловесни,
изричащи Бога във своята същност.
И още са нужни – човеци смирени,
пристигнали – твърдо да служат в Любов,
с молитвена вяра – на всичко решени,
защото по пътя им води ги Бог.
Къде са? – въпросът ти в мен се забива,
Душа, позволи ми ответ да ти дам:
в света, Съвършен беше само Един, а
остатъка крачим по пътя натам.
Не гледай наоколо, в себе си взри се!
Да бъдеш от тези – си сам отговорен –
отдали сърцата си в Живия Извор…
от тези, тъй нужни на Делото хора.
(Катароза де Петри)