Няколко нови щриха от възникването на Паневритмията…
От дневника на Теофана Савова (Летопис на Изгрева, Алфадар, 2002, С) разбираме интересни подробности за началния период, в който се заражда Паневритмията. Ако всичко там е автентично, то излиза, че още през 1932 и 1933 г. не само, че се е играло Паневритмия, но и тя вече е била назовавана по този начин. Ето един кратък откъс, в който е обхванат период от около две години:
„1932, [вероятно месец март]
Първият ден на пролетта…
Не може да се опише опиянението от музиката, не може с думи да се изкаже радостта от упражнението. Истински празник…
1932, [месец] Май
Съкровищницата на нашия Учител е неизчерпаема. След хубавите празници, които имахме всяка сутрин на полянката, той устрои тържества. Чудна музика се разля от вдъхновения оркестър на нашите братя и събуди в душите ни нови сили.
Гледката от кръговете на Паневритмията ни отнасяше в далечните времена на сътворяването, когато в песенната хармония на Божествената Любов се раждаха светове.
Ритъмът на чудната музика събуди вътрешна динамика: стъпките ставаха по-смели, телата по-пластични, ръцете – по-леки. В хармонията на космичния ритъм умовете се освобождаваха и мислеха по-трезво, сърцата се изпълваха с благодатта на всемирната Любов и чувстваха по-нежно. Братството се утвърждаваше в нас и между нас.
Като маргаритките по полянката в слънчевия пролетен ден, изпод развалините на старото се надигаха светли умове и сърца, израстваха цветята на космичната пролет.
1932, [месец] август
Днес аз съм майката, която трябва да се погрижи за над стотина деца, които трябва да се почувстват свободни на планината. Това се изисква от живота на групата – дошъл е моят ред да се погрижа за обяда.
Ето ни няколко сестри и братя на работа около казана, приготовляваме обяда за всички в лагера. Разбърквам ястието с голямата лъжица или подклаждам огъня. А в това време по пътя за Махабур [петото езеро Бъбрека] като наниз от мъниста се извива колоната на братството. Като скъпоценен камък в този наниз се откроява фигурата на Учителя.
Въображението ми рисува движенията на гимнастическите упражнения, които ще се изпълнят на поляната над Махабур. Мислено се пренасям там и изпитвам истинска наслада, че ще взема и аз участие в изпълнението на упражненията и Паневритмията. Дробовете ми се изпълват със свеж въздух, слънчеви лъчи привлича всеки хармоничен жест.
1933, [Вероятно 22 март]
Прекрасна пролетна беседа и упражнения! Всяко манисто от движещата се броеница на свещения танц ражда нов свят…
1933, 12 юли, Петровден, сряда, 5 часа сутринта
…По-важни събития: Паневритмия, общ обед и концерт…
1933, [Вероятно 16 юли] Неделя, 4,30 часа сутринта
В 6 часа започват утринните ни гимнастически упражнения, които траят до 7 часа. След кратките разговори с някои брата и сестри и след поздрава – целуване на ръка, към 8 часа Учителя тръгва от поляната.
1933, Летуване на Яворово присое [Вероятно края на юли или началото на август]
Лагерът е устроен отдавна, но Учителя е тук отскоро. Той идва и си отива… Първото си присъствие ознаменува с откриване на първата чешмичка. Посочи и поляна за утринните упражнения…
1934, 18 април, 7 часа вечерта,
Из ден в ден все по-нови и по-фантастични приказки. Действителност ли е това? Ние сме в една реалност, която аз наричам живот в присъствието на Учителя! Това може да ни даде само той. С едно паневритмично упражнение да се понесеш в светове, където – „око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят.“ Щастливи са неговите ученици, понесени от неговите крила!
Ново упражнение! – Нова музика, нови стъпки.
Не мога да го опиша, да споделя преживяването. То е приказка!
Вслушах се в музиката, сложих ръце на кръста си и поех с новите стъпки по вълните на светлината. Новите ми стъпки влизат в ритъма на светлинните вълни.
Новото упражнение, току-що дадено от Учителя, беше завършено: и с музика, и със стъпки и с движения. И всичко това за не повече от половин час.
Ново упражнение! – С лъчите на светлината ни понесе то!
1934, 28 април,
Музикалните и ритмични упражнения се раждат неусетно. Както и беседите. Стъпи Учителя на катедрата и Слово, велико и мощно, заструи. Гледа човек и недоумява. Откъде и как иде? И защо се дава на нас? Защо щастливите сме ние? „Скрил си го за мъдри и разумни, а открил си Го на младенците“. – Младенците, това сме ние, щастливите около Учителя.
Едва сме видели Учителя при пианото и ето, че и музикантите пристигат. Един след друг. Като по даден знак. И музиката се дава. Като че ли съвсем случайно. А то, като ни понесе после из висините, да се чуди човек на земята ли е.
Стъпките и движенията идваха по същия начин. Като че ли нашият Учителя ги търси, като че ли ги нагласява. А той всичко предварително знае!
Нашият Учител го наричам, а той е и ваш. Бих го нарекла и мой, но зная – на всички е.
1934 [Вероятно месец май]
През тези години ние, двете сестри Мара и Теофана, сме почти постоянно при Учителя. Ние първи възприехме упражненията. Наскоро след това дойде и Катя Грива. Музикантите, които се явяваха веднага, щом Учителя седнеше пред пианото, бяха Асен [Арнаудов] и Ангел [Янушев].“
