Словото

Няколко нови щриха от възникването на Паневритмията…

От дневника на Теофана Савова (Летопис на Изгрева, Алфадар, 2002, С) разбираме интересни подробности за началния период, в който се заражда Паневритмията. Ако всичко там е автентично, то излиза, че още през 1932 и 1933 г. не само, че се е играло Паневритмия, но и тя вече е била назовавана по този начин. Ето един кратък откъс, в който е обхванат период от около две години:

1932, [вероятно месец март]

Първият ден на пролетта…

Не може да се опише опиянението от музиката, не може с думи да се изкаже радостта от упражнението. Итински празник…

1932, [месец] Май

Съкровищницата на нашия Учител е неизчерпаема. След хубавите празници, които имахме всяка сутрин на полянката, той устрои тържества. Чудна музика се разля от вдъхновения оркестър на нашите братя и събуди в душите ни нови сили.

Гледката от кръговете на Паневритмията ни отнасяше в далечните времена на сътворяването, когато в песенната хармония на Божествената Любов се раждаха светове.

Ритъмът на чудната музика събуди вътрешна динамика: стъпките ставаха по-смели, телата по-пластични, ръцете – по-леки. В хармонията на космичния ритъм умовете се освобождаваха и мислеха по-трезво, сърцата се изпълваха с благодатта на всемирната Любов и чувствуваха по-нежно. Братството се утвърждаваше в нас и между нас.

Като маргаритките по полянката в слънчевия пролетен ден, изпод развалините на старото се надигаха светли умове и сърца, израстваха цветята на космичната пролет.

1932, [месец] август

Днес аз съм майката, която трябва да се погрижи за над стотина деца, които трябва да се почувстват свободни на планината. Това се изисква от живота на групата – дошъл е моят ред да се погрижа за обяда.

Ето ни няколко сестри и братя на работа около казана, приготовляваме обяда за всички в лагера. Разбърквам ястието с голямата лъжица или подклаждам огъня. А в това време по пътя за Махабур [петото езеро Бъбрека] като наниз от мъниста се извива колоната на братството. Като скъпоценен камък в този наниз се откроява фигурата на Учителя.

Въображението ми рисува движенията на гимнастическите упражнения, които ще се изпълнят на поляната над Махабур. Мислено се пренасям там и изпитвам истинска наслада, че ще взема и аз участие в изпълнението на упражненията и Паневритмията. Дробовете ми се изпълват със свеж въздух, слънчеви лъчи привлича всеки хармоничен жест.

1933, [Вероятно 22 март]

Прекрасна пролетна беседа и упражнения! Всяко манисто от движещата се броеница на свещенния танц ражда нов свят…

1933, 12 юли, Петровден, сряда, 5 часа сутринта

…По-важни събития: Паневритмия, общ обед и концерт…

1933, [Вероятно 16 юли] Неделя, 4,30 часа сутринта

В 6 часа започват утринните ни гимнастически упражнения, които траят до 7 часа. След кратките разговори с някои брата и сестри и след поздрава – целуване на ръка,  към 8  часа Учителя тръгва от поляната.

1933, Летуване на Яворово присое  [Вероятно края на юли или началото на август]

Лагерът е устроен отдавна, но Учителя е тук отскоро. Той идва и си отива… Първото си присъствие ознаменува с откриване на първата чешмичка. Посочи и поляна за утринните упражнения…

1934, 18 април, 7 часа вечерта,

Из ден в ден все по-нови и по-фантастични приказки. Действителност ли е това? Ние сме в една реалност, която аз наричам живот в присъствието на Учителя! Това може да ни даде само той. С едно паневритмично упражнение да се понесеш в светове, където – „око не е видяло и ухо не е чуло това,  което Бог е приготвил за тези, които Го любят.“ Щастливи са неговите ученици, понесени от неговите крила!

Ново упражнение! – Нова музика, нови стъпки.

Не мога да го опиша, да споделя преживяването. То е приказка!

Вслушах се в музиката, сложих ръце на кръста си и поех с новите стъпки по вълните на светлината. Новите ми стъпки влизат в ритъма на светлинните вълни.

Новото упражнение, току-що дадено от Учителя, беше завършено: и с музика, и със стъпки и с движения. И всичко това за не повече от половин час.

Ново упражнение! – С лъчите на светлината ни понесе то!

1934, 28 април,

Музикалните и ритмични упражнения се раждат неусетно. Както и беседите. Стъпи Учителя на катедрата и Слово, велико и мощно, заструи. Гледа човек и недоумява.  Откъде  и  как  иде?  И  защо  се  дава  на  нас? Защо щастливите сме ние? „Скрил си го за мъдри и разумни, а открил си Го на младенците“. – Младенците, това сме ние, щастливите около Учителя.

Едва сме видели Учителя при пианото и ето, че и музикантите пристигат. Един след друг. Като по даден знак. И музиката се дава. Като че ли съвсем случайно. А то, като ни понесе после из висините, да се чуди човек на земята ли е.

Стъпките и движенията идваха по същия начин. Като че ли нашият Учителя ги търси, като че ли ги нагласява. А той всичко предварително знае!

Нашият Учител го наричам, а той е и ваш. Бих го нарекла и мой, но зная – на всички е.

1934 [Вероятно месец май]

През  тези  години  ние,  двете  сестри  Мара  и  Теофана,  сме  почти  постоянно  при  Учителя.  Ние  първи възприехме  упражненията.  Наскоро  след това  дойде  и Катя  Грива.  Музикантите,  които  се  явяваха  веднага, щом Учителя седнеше пред пианото, бяха Асен [Арнаудов] и Ангел [Янушев].“

През 1934 г. за първи път е използван терминът „евритмичен“: „Всички на поляната си направихме евритмичните си гимнастически упражнения.“  (39-то УС, 17.VI.1934 г.); В няколко други беседи и лекции през годините „евритмичен/ски“ се използва като еквивалент на „Паневритмичен“. Например през 1936 г.: „Слънцето изгря ясно и чисто. На поляната – упражненията и евритмическите кръгови упражнения. В центъра – 10 души музиканти. Отлично, приятно времe!“  (25-то УС, 22.III.1936 г.);  „Слънцето грее! Гимнастически, евритмически упражнения.“ (32-ро УС, 6.IX.1936 г.); И утринното слово от следващата седмица: „На поляната – гимнастически, евритмически упражнения.  Слънцето грее!“ (33-то УС, 13.IX.1936 г.);  През 1938 г. „евритмически“ се среща отново в утринно слово: „Вън, на поляната направихме евритмическите си упражнения. Времето тихо, съвсем тихо, топло, меко. Небето малко облачно.“ (2-ро УС, 2. ХІ. 1938 г.); През 1939 г.: „Небето ¬ облачно. Времето ¬ тихо и топло. На поляната направихме евритмическите упражнения.“ (30-то УС, 4 юни 1939 г.); И един интересен факт от 1939 г., когато се играе Паневритмия доста след 22 септември: „На поляната направихме евритмичните си упражнения.“ (3-та лекция ООК, 11.10.1939 г.)

Повече информация можете да прочетете в История на Паневритмията.

Категории