Словото

НЯМА ДА БЪДЕ ИЗЛЪГАН (ТОНЪТ „ФА“)

НЯМА ДА БЪДЕ ИЗЛЪГАН (ТОНЪТ „ФА“)

Шестдесет и четвърта глава от „Книга на пророк Исая“

Махар Бену Аба“

Има неща, от които човек трябва да се пази. Това са крайностите във физическия свят, крайностите в духовния свят и крайностите в умствения свят. Например човек иска да стане по- богат, това е една крайност. Богат е, а иска да стане по-богат. Тази крайност е на физическия свят. После добър е, а иска да стане по-добър. Това е крайност в духовния свят. И най-после умен е, а иска да стане още по-умен – крайност в умствения свят.

Казвате, че всяко нещо си има причина. Що е причината? Казвам, без огън къща не се отоплява. Какво от това, че не се отоплява. Този огън не е сам накладен. Причината е огънят да отоплява къщата. Но огънят сам не се започва. Ще туриш дърва, ще цъкнеш, ще духаш, ще духаш, докато се създаде тази причина, и ще се стопли къщата. Ще каже някой, че без огън къща не става. Хубаво, но ако къщницата я няма, тогава откъде ще дойде огънят? Сега ще кажете, че отгоре. По отношение на земята има неща, които идат отгоре и отдолу. Но представете си, че вие сте в пространството, вън от земята. Де ще бъде тогава вашето горе?

Сега ние влизаме в една област, която е неразбрана. И най- великите философи не я разбират, но говорят за нея. Много пъти хората мислят за това, което не разбират. Човек може да мисли за красотата, без да знае какво нещо е красота. Много пъти той иска да бъде добър, без да знае какво нещо е доброта. Всички казват – добър трябва да бъдеш. Ние знаем какво нещо е добротата, но не можем да я придобием. Тя е нещо, което изчезва във времето. Докато е на пътя светлината, ти виждаш. Щом изчезне светлината, ти нищо не виждаш. Докато имаш доброто, добрите идеи, ти знаеш отде излиза. Ако доброто не се вземе като основа на физическия свят и не съществува, ти ще се намериш в чудо, не знаеш къде да ходиш. Някой път вие се намирате в чудо, казвате, че нищо не знаете, че нищо нямате, че животът ви е тъжен, безсмислен. Тогава започвате да се утешавате и казвате – това е животът, защото пари нямам. Казвам му: „Стани умен, да употребиш ума си на работа, да спечелиш нещо.“ Ако имаме повече ум, ще спечелим повече. Ние сме достатъчно добри. Защо трябва да станем по-добри? Човек е недоволен от своята доброта, затова той иска да стане по-добър, отколкото окръжаващите. Тогава се натъква на друга крайност. Понякога човек мисли, че не е толкова добър, колкото другите хора. После започва да мисли, че е по-добър от другите хора. Това са ред разсъждения, които нямат нищо общо. Аз ги взимам само за разяснения. Представете си, че ти си по-богат, отколкото другите хора, или си по-сиромах от другите хора наоколо си. Това са две положения. По какво ще се отличаваш, ако си по-богат от другите хора? В главата ти има една идея, че ти си богат, че разполагаш с известни сили и всичко можеш да направиш. Каквото пожелаеш, всичко можеш да направиш. А при другото положение усещаш, че си сиромах, имаш желание да направиш това–онова и казваш: „Сиромах съм.“ Не, имаш желание, но условие нямаш.

Питам сега, де е спънката? Вие виждате в богатствата само преимуществата. Може да си богат, но допусни, че органически имаш богатството. Жито имаш, хамбарът ти е пълен. Но стомахът ти е затворен. Имаш десет язви. Каква полза от това богатство, щом стомахът ти е затворен? Кое е по-хубаво в дадения случай – да бъдеш богат, но да имаш десет язви в стомаха си, или да бъдеш сиромах без десетте язви в стомаха си? В Америка, както и между англичаните, всички хора се отличават по нещо. Малко хора съм срещал, които да имат норма, да наблюдават правилно, да разсъждават правилно. Всички имат човешки схващания. Всеки казва: „Аз не съм като другите хора, аз седя малко по-горе от тях.“ Вие все се сравнявате, че сте по-добър от някого. Но това са относителни мерки. Човек трябва да има една мярка, с която правилно да мери.

Запример преди няколко дни дойде при мене един евангелски проповедник, който седи и разсъждава много хубаво. Той повидимому е като някоя млада мома, която се влюбила в някой момък, че постоянно говори за своя любовник най- хубавото – че той е гениален, че е добър, че е чудо, като нейния избраник втори няма. Тя го хвали и като четеш писмата й, пише ги като че на божество. Това е, преди да се ожени за него. След като се ожени, туй божество изчезва и тя пише на другарката си:

„Излъгах се. Туй божество не било, както аз предполагах. Излъгах се в това ми верую, друго верую търся. Аз мислих, че той ще ме спаси, но отиде ми животът.“ Светът е пълен с такива положения. Туй е малко преувеличение. Но казвам, тази мома е търсила момъка, за да я спаси и момъкът е търсил момата, за да го спаси. Но после момата усеща, че този момък не може да я спаси. И момъкът усеща, че момата не може да я спаси, философите казват: „Защо да е така?“ Питайте една къщница защо меси такъв хляб. Отговарям: „Защото такова брашно имаше.“ Питате защо светът е такъв. Защото брашното е такова. Ами защо хората живеят така? Така е наредено. Защо е наредено така? Защото не се е наредило другояче, философите мислят, че това са философски работи и казват – всяко нещо си има своя причина. Оставете, това е глупава работа. Вие сте глупавият човек, който не разбира причината. Ще кажете сега: „Кой е между нас, когото Учителят визира?“ Вие търсите кой е този? Все таки има един. Кой разбърка света? Дяволът. Виждали ли сте дявола, който разбърка света? Виждали ли сте онзи, който разбърка живота на младата мома и на младия момък, на старите жени и на старите мъже, и на децата, и на владиците, и на всички други? Няма нито един от вас, на когото дяволът да не е разбъркал ума. Няма нито един от вас, на когото дяволът да не дохождал на гости и когото той да не е угощавал. Но след десет години едва вие усещате, че туй е бил дяволът. Питам, какво бихте направили, ако бихте усетили, че това е дяволът?

Хвалят се двама българи, единият казва: „Слава Богу, един ден къщата ми беше отворена, излязох за един час и в това време влязла вътре една мечка. Добре че не бях вкъщи, какво щях да направя?“ „Ти си бил голям страхливец – казал другият. – Аз пък бях вкъщи, когато мечката дойде.“ Първият го пита: „Ами какво нещо е това мечката?“ „Нищо не зная, за пръв път в живота си излязох през комина.“ „Че защо трябва да излезеш през комина?“ „Не зная, но излязох през комина, за да се освободя от мечката.“ Първият благодари на Бога, че излязъл половин час по-рано, преди да дойде мечката, а другият благодари, че имало комин, през който могъл да излезе.

Сега кое е за предпочитане? Да излезеш половин час, преди да дойде мечката, или като дойде мечката вкъщи, да излезеш през комина? Това са философски разсъждения. Така и вие разсъждавате. Като умрете, като отидете в онзи свят, как ще ви посрещнат, какво ще бъде там? Ако сте умни и добри, добре ще ви посрещнат, ако не сте умни и добри – ще ви върнат на земята, там не се церемонят. Там няма лицеприятие, там ваше и наше няма. В онзи свят, който е добър, той е наш. А който не е умен и който не е добър, той не е наш. Той така ще си остане. Казвам, щом не е от нашите, няма да го приемат.

Сега аз навеждам тези примери за обяснение, понеже има едно голямо заблуждение. Много пъти има художници и музиканти, които имат мнение за себе си, че са големи художници и музиканти. Той седнал, нарисува нещо, направи изложение от картините си. След това започват да го освиркват, да го критикуват. Като се обезсърчи, той казва: „Не съм даровит.“ И у него се заражда желание да стане още по-даровит. Друг художник пък, като го освиркват, казва: „Тези хора нищо не разбират.“ Сега всички говорят за модерното рисуваше, за модерните картини. Модерното рисувание седи в това, да се нарисува една картина от природата такава, каквато не е. Това е едно изключително условие, един момент само. Всъщност истинското рисувание седи в това, да се хване само един малък, но обикновен, естествен момент от природата. Този момент е много кратък, красив, но той е изключителен. Някога някой художник попада на този момент, а друг някой не попада. Както и да е, но има такива красиви моменти в живота, макар и кратковременни. От детинството до сто и двайсетгодишната възраст на човека има един момент в живота на човека, когато той е крайно красив, като ангел. Ако изпуснеш този момент, ти не можеш да го хванеш повече. Ако го хванеш, добре е, ако не, след сто и двайсет години той пак ще дойде.

Представете си, че и мечката, и тя очаква да бъде красива. Да допуснем, и тя като човека може да живее сто и двайсет години, и като човека очаква кой момент ще бъде най-красива. По отношение на човека е така, но по отношение на мечката красотата е друго нещо. Там не може да се говори за такава красота, каквато има в човека. Красотата в човешката мисъл има три качества: мисъл, която има разширение и светлина в себе си; мисъл, която има топлина и пластичност в себе си; и мисъл, която има движение и подтик към небесния живот. Значи мисълта трябва да има движение, пластичност и топлина. Това са трите качества на човешката мисъл. Такива са качествата и на едно човешко чувство. Същите качества може да приложите и към човешката постъпка.

Като разсъждавате по този начин, ще кажете: „Ние никога не сме постъпвали правилно.“ Не е въпросът, дали сте постъпили правилно, или не. Но искам да ви наведа на идеята за храненето. Вие казвате, човек трябва да яде, човек трябва да се храни. Но тази идея е обща. Въпросът е, специфично всеки ден каква трябва да бъде храната ви. Понякога храната може да бъде толкова лоша, че в няколко седмици да внесе известно разстройство в пищеваренето. Питам, туй ядене намясто ли е? Може да сте добър човек, може да сте умен човек, но си ял или по свои съображения, или за хатъра на този и на онзи. Това е във физическия свят. И в духовния свят понякога ти възприемаш някои идеи за хатъра на другите хора. И в умствения свят понякога ти мислиш за хатъра на другите хора. Защо? Като обичаш някого, искаш да мислиш като него.

Сега пророкът се обръща към Господа и казва: „О, да би раздрал ти небесата, да слезеш!“ (1. стих) Каква е тази идея? Какво е мислил пророкът в тези стеснителни времена? Той е избрал един начин.

Един ден аз говорих в една от школните лекции, че в света съществуват общи погрешки и ние сме жертва на общи погрешки, на общия грях. Една сестра казва: „Тогава човек е безгрешен.“ Тази сестра не знае какво нещо е разсъждение. Дали аз съм се нацапал, или други са ме нацапали, хората не искат да знаят това, те искат да бъда чист, нищо повече. Мнозина се произнасят – този човек е грешен, онзи не е грешен. Според мене дали ти си се нацапал, или други са те нацапали, ти си грешник,

нищо повече. Защо? Защото си неприятен на другите хора, неприятен си и на Бога. Някой казва: „Аз съм направил едно престъпление, което не е мое.“ Че на кого е тогава? Най-после ние изваждаме причините, че Бог е, който създава всичко. Какво разбираме ние? Искаме само да се освободим от едно вътрешно заблуждение, че Бог е причината. Че той е, който създал и доброто, и злото. Тази идея, че Бог създава и доброто, и злото има съвсем друго отношение. За кого Бог създава злото? Бог създава злото за онзи, който не го слуша, а доброто за онзи, който го слуша.

Следователно, щом Бог създава злото за тебе, аз разбирам, че ти си непослушен към него, а щом създава доброто за тебе – ти си послушен. Питам тогава, защо Бог създава това нещо? „Ами ти как би направил?“ Понякога аз съм срещал вярващи, които искат да бъдат по-прави от Бога. Някой казва: „Аз не съм толкова грешен като еди–кого си.“ Да, но като те поставят в условията на този, когото осъждаш, и ти ще направиш същите погрешки. Представете си сега запример, у всички мъже има една слабост. Да ви кажа коя е най-малката слабост на мъжа. Мъжът всякога обича да види нещо голичко в жената, там е изкушението му. Той все ще погледне да види туй голото място. Това е най-малкият му грях. Той все гледа да изненада някак жената, да види една малка голота. Казва му се, че не трябва да гледа, а той все иска да погледне. Питам, какво ще спечели, ако види голото място? И на мене много пъти са ми казвали: „Искам да видя очите ти, много ми харесват, много хубави очи имаш.“ Че са хубави очите ми, вярно е. Те ми служат добре, с тях аз пътувам. Радвам се, че очите ми виждат, че ме ръководят. А това, че очите ми са красиви, че хората ги обичат, според мене те не трябва да се занимават с моята хубост. Вие на други работи трябва да гледате.

Това са идеи само. Аз ги изнасям повърхностно, разбирам какво иска да каже тази жена. Аз разбирам много дълбоко и не туй, което вие разбирате. Аз разбирам причините и последствията на нещата, разбирам защо и за какво. За да са красиви моите очи, има ред причини – тази красота е израз на нещо от миналото и на нещо от бъдещето. Тя си има свой израз. Но какво ще се ползвате вие, че моите очи са красиви? Аз започвам да философствам, искам да дам един урок на тази жена. Казвам, какво ще те ползват моите красиви очи сега? Ти си здрава жена. Най-първо, ти като видиш моите красиви очи, ти ще занемариш своя мъж. Мъжът ти ще каже, че твоето сърце е отслабнало, че умът ти е раздвоен. От какво е раздвоен? От моите очи. А мъжът ще търси причините защо жена му е изстинала малко към него. Кои са причините за това? Причините са, че тя ме е срещнала и е харесала моите очи. Сега аз ви навеждам този пример, но в него има нещо притурено. Както ви представям нещата буквално, не са верни. Ето какво разбирам аз.

Ако вземете една малка, микроскопическа микроба, с обикновено око вие не може да я видите. Но ако я турите под микроскоп и увеличите сто, двеста, хиляда, сто хиляди пъти, при това голямо увеличение малката микроба става вече голяма и може да прави вече пакости. Тъй щото, когато мъжът усети, че сърцето на жена му е раздвоено, той ще търси причината за това. А жената ще скрива причината. Ако ме срещнеш с красивите ми очи и ти започнеш да се молиш по три пъти на ден, тази среща има смисъл. Но ако ме срещнеш, видиш красивите ми очи и престанеш да се молиш, какво ти допринесоха моите красиви очи? Нищо.

Сега ще направя един превод, какво означават красивите очи. Моите красиви очи представляват един лотариен билет, който ще спечели два милиона марки или един милион долари, или един милион английски стерлинги. Ти взимаш този билет и започваш да си въобразяваш, че всичкото щастие е в този билет. Този билет е красив, но каква е вероятността, че този билет, който представя един от стоте хиляди билети непременно ще спечели? Каква е възможността за печалбата? Тези билети ще се теглят много години наред. Каква е вероятността, че в някои от тия тегления твоят билет ще спечели? Ти седиш и гледаш този красив билет. Но това са въображаеми неща, с които ти губиш времето си. Нещастие е за тебе, че този билет е попаднал в ръцете ти. Ти се молиш, молиш, дано билетът ти спечели. Ти постоянно носиш билета в ума си и казваш: „Като спечеля, ще направя една хубава църква, едно хубаво училище и т.н. Ти вече преставаш да се молиш и чакаш ден, два, три, година, дано спечелиш. Но билетът ти не излиза. Ти започваш да остаряваш. Представете си, че последния ден, когато напущаш земята, твоят билет спечелва един милион стерлинги английски. Да, но ти вече си се качил на последния автомобил, най-елегантно облечен, и отиваш за своето отечество. Значи тия един милион стерлинги идат след тебе.

Питам, след като заминаваш за своето отечество, какво те ползват тебе тия един милион стерлинги? Какво е заключението? Единственото умно нещо, което можеш да направиш, е да седнеш през това време да изчисляваш кой билет ще спечели в първото теглене, кой билет ще спечели във второто теглене и т.н. Това ще направиш, преди да си тръгнал за онзи свят. Аз да съм на ваше място, веднъж билетът пропаднал, това е една беля, разбира се, но поне ще седна да смятам. Виждам, че моят билет е пропаднал, няма да спечеля, но върху моя билет отгоре намирам един съответствующ билет, който ще спечели тези пари. Намирам този човек и му казвам: „Слушай, аз ще ти кажа една тайна. Но ще ми обещаеш нещо, когато се сбъдне това, което ще ти кажа. – Казвам му: – След една година ти ще спечелиш един милион долари. Колко ще ми дадеш от тези пари?“ „Сто хиляди лева. Сто хиляди лева ти давам, стига да спечеля.“ И те направят един договор. Като се задължи непременно да го изплати. Тъй щото той ще спечели един милион, аз ще спечеля сто хиляди лева. Идущата година пак правя изчисление и намирам другия човек, на когото предстои да спечели. Та десет години наред ще се тегли лотарията. Трябва ли да чакам до това време да спечели моят билет? Моят билет ще спечели, когато за последен път напускам отечеството. Това е една трезва мисъл. Значи ходите от къща в къща при ония, които ще спечелят, ще им предсказвате това, в замяна на което те трябва да ви обещаят по сто хиляди от своята печалба.

Казвате: „Де да е човек толкова умен.“ Че да е тогава човек, ако той не може да бъде един трезв човек, да мисли, да чувства и да действа правилно. „Тогава защо ще ходим в училището?“ „Защо ще искам да стана светия?“ Щом искам да стана, мога да стана, в мене има възможности. Що е светийството? Светийството е един първокласен учен човек, който прави малките погрешки в живота си. И в своите схващания, в своите постъпки той прави по възможност най-малките погрешки. И той прави погрешки, не може без погрешки, но най-малки погрешки. В човешкия живот и светията не може без погрешки. И какви ли не погрешки не правим ние?

Ако си на северния полюс, правиш една погрешка. Ако сте в умерения пояс, правите други погрешки. Ако отидете на екватора, ще правите други погрешки.

Ето преди няколко дена дойде една топла вълна, изгори житото, задигна керемидите от къщите. Гледаш, всичко се разфуча, задигна, направи пакости. Това нещо го обясняват научно. А то е толкова проста работа, никакво обяснение не е нужно. Ще му турите всякакви нови обяснения във вестник „Мир“ или в друг някой вестник, но то не е нищо научно. Тази буря, която сега мина, е последствие от освобождението на електричеството, което стана през земетресението. Това става с цел да се освободи известна част от излишната енергия, да даде място на по-гъстата материя да мине през по-рядката. И понеже Европа попада на тази вълна, там се освобождава много електричество. Но тя се освободи с много малко. Ние се освободихме само с една буря, която трая само четири–пет часа, но събори много плодове, обрули ги. Като преглеждам на другия ден дръвчетата, растенията, виждам ги как всички повехнали от страх. Гледам една череша, която довчера беше хубава, свежа, вече посърнала като мома, която е напусната от любовника си, или като женена жена, която мъжът й за пръв път я бил. Тя имала един идеал, но после всичките й идеали изчезнали. И тази череша тъй повяхнала от страх. Като я гледам, чудя се какво да й кажа. Казвам й: „Има един виновен.“ Черешата казва: „Кажи кой е виновният?“ Какво да й кажа, кажете ми. И да й кажа виновника, работата е свършена вече, тя е опърлена. Какво ще я ползва, че знае виновника? Има един виновник.

Казвам сега, аз мога да доведа този виновник и при вас, но и да го доведа, работата е свършена. Думата е казана. Пусната е една дума някъде. Казана е тя вече. Но казаната дума назад не се връща.

Сега туй, което ще остане от шейсет и четвърта глава на Исая, то е да се научите да мислите правилно. Да разгадавате, да схващате право Божиите мисли. Всички хора без изключение не са господари на себе си. И вие имате разни състояния, които не са ваши. Например някой ден вие сте недоволни, сърдите се на онзи, на условията, на беднотията, на кого ли не. Туй състояние не е ваше. Вие носите едно състояние чуждо. Като един човек, който има краста и постоянно се чеши. И той не е виновен. Но тези малки паразити, които са по кожата му, произвеждат известен сърбеж и затова този човек постоянно се чеши. Обаче с чешене работа не става. Намажи крастата с чесън, но ще потърпиш малко. После аз забелязвам, идват някои, които после говорят за мене. Две сестри се разговарят, едната от тях казва: „Нашият Учител всичко знае.“ Казвам, не се заблуждавайте. Какво разбирате под думата „всичко знае“. Еди–кой си се разболял и те казват: „Чакай да кажем на нашия Учител, той ще му помогне.“ Еди–кой си търговец фалирал, искат сега да му върна парите. Да му помогна в това. Друг някой умрял, искат аз да го възкреся. Че този човек е цял разбойник. Той убил десет души, трябва ли сега аз да го възкреся, да го върна? фалиралият търговец разорил стотина домове и Господ решил да го вземе. Трябва ли аз да го върна? Еди–коя си мома, която била със стотина момци, та изгубила красотата си, трябва ли да й върна красотата? Еди–кой си момък изиграл сто моми. Трябва ли да му върна живота? Това са глупости. Но вие не трябва да се заблуждавате. Всичко мога. Вярно е това, но само в три неща: всичко мога в Божията любов, всичко мога в Божията мъдрост, всичко мога в Божията истина. Това означават думите „Нашият Учител всичко може“. Но да правите престъпление и да ме викате да помагам в това, да ви освободя от последствията, това не мога.

Кажете сега, как вие постъпвате? Щом срещнете един човек, когото обичате, вие мислите, че трябва да го целунете. Какво нещо е целувката? Ако целуваш и нищо не даваш, това не е целувка. Аз съм виждал как някоя млада булка целува ръката на свекървата и на свекъра, за да получи някоя и друга дребна монета. Като целуне ръката му, види тези златни английски лири, току погледне надолу в ръката си какво й е дал. Някой път свекърът даде едно половин левче, но като го погледне, тя си свие веждите.

Та сега, ако вие не може да правите преводи на нещата, вие не може да се ползвате от тях. Вие седите и казвате: „Не съм разбрал. Какво, не ви разбирам.“ Всички вие страдате от неразбиране волята Божия. Всички са крайно своенравни. При това забележете, те нямат никаква прозорливост. Много малко хора съм срещал прозорливи, досетливи. Вървя един ден и някой ме придружава. Среща ме друг един, но тъй напръхтял, тъй недоволен в себе си, че само търси причина да се кара с някого. Той си казва: „Чакай да му кажа нещо.“ Не отивай да говориш на такъв човек. „Ама искам да му кажа да направи една услуга заради мене.“ Остави този човек. Днес нищо не му говори. Ти ще тръгнеш подир него, но той ще ти каже: „Днес ли намери да искаш услуга?“

Аз зная един такъв пример. Отива един човек да иска пари от един богаташ, на когото този ден синът му си счупил крака. Богатият му казал: „Пари ли искаш? Тояга за тебе. Днес синът ми си счупи крака, а ти идеш за пари. Защо не избра друг ден? Ти си причина за станалото зло.“ И след това му ударил няколко тояги и го изпраща. Едно нещо ви казвам. За да се изправи човек, много малко нещо се изисква. Малка е причината, която човек трябва да хване. Ще ви обясня това с пример.

Запример, за да се запали един огън, се изисква една малка кибритена клечка. Огънят е приготвен, дървата са турени, но като драснете кибритената клечка, огънят веднага пламва. Значи материалът за огъня трябва да бъде много добър. Добрият живот зависи от клечката. Причината за неуспеха на сегашните хора, както и за неуспеха на християнството е, че хората не знаят да пеят. Според мене неуспехът на хората се дължи в невежеството в музиката. Хората трябва да изучават музиката, да изучават това изкуство. Музиката е Божествен метод, чрез който животът може да се подигне. Искаш да постъпиш добре, трябва да знаеш, че добрата постъпка е качество на музикалния тон. Искаш да бъдеш добър по чувства – това е второто качество на един музикален тон. Искаш да имаш светла мисъл – туй е третото качество на музикалния тон.

Старите египтяни имаха един основен музикален тон. Сегашната музика взима като основен тон „до“. Но и този тон не е съвсем верен, както и този на египтяните. Аз взимам „фа“ за основен тон. В моите опити, в органическия свят аз съм работил и с „ми“, и с „до“, и с „фа“. Как разбирате вие какво нещо е „фа“? На „фа“ съм открил качествата. И съм ги опитвал. На „до“ не съм опитвал качествата. Това, което ще ви ползва, е, да знаете, че целият органически свят е създаден музикално. Всеки предмет си има свои качества, свой определен тон, който функционира правилно. А всичките му други органи, които съставляват този предмет, те са поставени наред правилно, като в една пиеса. И затова имат свое правилно проявление. И когато взимаш правилно тона „фа“, всякога в тебе има един импулс да се повдигнеш, има едно разширение на чувствата, разширение на твоята мисъл и движение на твоите постъпки. Значи, щом вземеш правилно „фа“, ти изпитваш едно хармонично състояние в себе си. Затова, щом се обезсърчиш, вземи да пееш една песен пет, десет до петнайсет пъти, но такава песен, в която тонът „фа“ да се повтаря много пъти. Запример вие сте учили аритметика. Забелязали ли сте това съвпадение, което съществува между числата?

Запример от едно до десет числата са наредени другояче. От единайсет до двайсет колко пъти се повтаря единицата? (Десет пъти.) А всяко друго число се среща само по един път. А единицата – единайсет пъти. Другите числа не се повтарят. Това число, което е основно, с него ще може да се работи. Запример на физическия свят вие функционирате с тона „фа“. Ако не може да вземете тона „фа“ вярно или да проверите „фа“, вие не може да успявате. Вие трябва да имате една правилна мисъл. Как ще вземете правилно тона „фа“? Искате да знаете дали обичате един човек правилно. Ако може да вземете тона „фа“ правилно, вие го обичате. Искате да проверите вашите чувства. Ако взимате тона „фа“ правилно, то във вашите чувства, във вашите постъпки, във вашата любов ще има нещо нормално. Ако не може да го взимате правилно, във всичко това ще има нещо анормално.

Сега вие вярвате, че Христос ще дойде втори път на земята и казвате – като дойде Христос. Още в Тайната вечеря, след като знаеше какво ще стане, Христос накара учениците си да изпеят една песен. Обаче учениците не можаха да изпеят песента хубаво. Тези ученици, които не можаха да пеят хубаво, като отидоха с Христа, заспаха. Единственият, който можа да пее хубаво, това беше Христос. И затова, като се отдели от учениците си, той се моли и издържа. Той каза на учениците си: „Идете и се молете и вие.“ Но като се върна при тях, намери ги заспали.

Сега туй, което е сега в съзнанието ви, то е, че вие се намирате в едно противоречие. В дадения случай вие се намирате в положението на една високопоставена дама, която е била богата, научена на най-лекия живот, но толкова изпаднала, намерила се в много бедно положение и е заставена да отиде да работи на нивата. Друго е да седи пред огледалото, да се понамаже малко, да си тури хубава шапка, дрехи, това–онова – това е лесна работа. Но сега да отиде с мотичката си да си изкарва прехраната с този тежък труд, не е лесно. А тъй с чепичките си, да ги обува и събува – това е лесна работа. Виждаш някоя дама, обула хубави обуща, но обущата не ги направили добре, че се уморили краката й. Или пък дълго време ги обува и събува и все е недоволна. Или пък шапката й не била хубаво направена, или дрехите й не са докарани. И като погледнеш по три–четири пъти на ден се облича и съблича. И това тя счита за работа. Не е. На лозето трябва да отидеш. Как ще се облечеш, ако отидеш на лозето? Ще туриш онези обуща, които най-лесно се обуват, и онези дрехи, които са най-удобни. Кое е по-хубаво? Да отидеш да копаш на лозето или да туриш шапката? Аз бих предпочел да направя една услуга на лозето, отколкото да направя услуга на мъртвата шапка и да се огледам пред огледалото да видя дали ми прилича. Някой казва: „Ти какво мислиш за мене?“ Аз мисля, че твоята шапка не е на мястото си. „Още какво мислиш?“ Мисля, че твоите обуща не са на мястото си. „Още какво мислиш за мене?“ Мисля, че там, дето си копал на лозето, не си попаднал, дето трябва.

От толкова години аз забелязвам колко не сте възприемчиви и се чудя на тази невъзприемчивост, на тази невъзпитаност, която хората имат. Най-невъзпитаното същество това е човекът. По- невъзпитано и по-жестоко същество от човека не съм срещал. Писанието казва, че Господ, като погледнал към човека, разкаял се, че го е направил. И вие сте толкова добри, че някой път, като ви погледне Господ, разкайва се, че ви е създал. Какво сте направили за Господа, че да е доволен от вас? Не е въпросът за осъждането, но като седя, разсъждавам по този въпрос. Казвам, онази свободната мисъл, която трябва да ви даде свобода, няма я. Тъй както сега се намирате в живота и както живеете, това не е смисълът на живота, това са само условия. Ние живеем сега при такива условия. Как ще работим, за да може да превърнем тези условия в нещо органическо? Не е въпросът за сегашния момент. Следващият момент иде. Какви трябва да бъдем тогава? Ти се намираш в една къща и казваш, че трябва да имаш азбестови дрехи. Защо? Защото къщата още сега ще се запали. И тогава всички ония материали, които имаш в къщата си, способни да горят, трябва да ги изхвърлиш навън и да оставиш само ония, които не горят. Сега ти си въобразяваш, че имаш луксозни столове, маси. Да, но всичко това ще изчезне. Много от твоите мисли, от твоите фантазии ще изчезнат. Че си искал да станеш пръв министър–председател, че си искал да бъдеш богат, да имаш дъщеря красива. Можеш да имаш това. Но един ден ти ще се разочароваш. Защо? Защото и дъщеря ти, и богатството ти, всичко това ще изчезне. И ще останат само костите ти, събрани в една малка торбичка. Питам, къде ще отидеш тогава?

Сега това е общото зло, в което сме потопени. И това заблуждение, което ние имаме, което според индусите се нарича майя, трябва да се освободим от него. Не е лошо, че имаме заблуждения, но понеже сме влезли в едно особено положение, трябва да намерим един изходен път да излезем от това положение. Сега сте в тинята, но в тази тиня има скъпоценни камъни. Гледайте, като излезете от тази тиня, да вземете поне по един скъпоценен камък. Като сте се търкаляли в тази тиня, поне да вземете по един скъпоценен камък. „Ама защо е станало така?“ Оставете този въпрос настрана. Сега няма да обясняваме. Но понеже сте в тинята, гледайте, като излизате оттам, да си вземете поне по един скъпоценен камък, понеже ще ви потрябва.

Сега ще ви приведа един индуски анекдот. В този анекдот се говори за един човек, който попаднал в една голяма долина, от която не могъл сам да излезе. Тази долина била богата със скъпоценни камъни. През годината идвали хора да вадят скъпоценни камъни оттам. Как ги вадили? Да се слезе в долината, било невъзможно. За тази цел те хвърляли парчета меса, в които скъпоценните камъни се забивали. Като идвали орлите да взимат парчетата меса, хората ги подплашвали, орлите изпущали месата, та след това хората отивали да обират от тях скъпоценните камъни. Този човек мисли, мисли как да излезе от долината. По едно време идва един от големите орли, взима едно от парчетата меса, за които се хванал този човек, и го занесъл в гнездото си. Но като го подплашили, той оставил месото и избягал – така този човек се спасил, но взел със себе си скъпоценните камъни, като казал: „Поне скъпоценните камъни взех.“

Сега и на вас казвам, като сте слезли в долината на великите грехове, гледайте поне да вземете тези скъпоценни камъни и да ги изнесете навънка. Лошите мисли, лошите чувства, лошите постъпки, това е лошото ухание, което излиза от месото. Но то ще изчезне и от скъпоценните камъни ще почне да лъха приятен аромат. Аз говоря на онези от вас, които са достигнали едно положение и искат да излязат от тинята на долината на греха. Аз не говоря на всички. Има някои от вас, които още спят. Нека спят, те не са си доспали още. Ние не очакваме от тях нищо. Те нека си поспят, но онези от вас, които са се пробудили, нека излязат от долината. Колко са те, аз ги зная. Онези, които са се пробудили, нека се стегнат, нека се стремят към правите разбирания на живота, да уредят сметките си, защото не остава много време. Бирниците вече ходят и ще дойдат до вас. Данта, която имате да давате, ще се вземе. Скъпоценни камъни трябва да имате, с които трябва да се заплатите. Че това се предложи и на Христа, но той беше богат, той спаси човека.

Има една теория при откупуването, която определя как може да се откупи човек. Това е стихът, в който е казано: „Бог е любов, Бог е мъдрост, Бог е истина.“ Кажеш ли така, ти си вече откупен. Ако Бог не действа в мене като любов, ако Бог не действа в мене като мъдрост, ако Бог не действа в мене като истина, как ще се изкупя аз? Единственият път, единствената сила, чрез която мога да се освободя, това е любовта в Бога. Единственият път, чрез който мога да се освободя, това е мъдростта на Бога. Единствената сила, чрез която мога да се освободя, това е истината на Бога. Не съм аз тази истина, но съм отражение на истината.

Та казвам, ние сме вече изкупени чрез Божията любов, чрез Божията мъдрост, чрез Божията истина. Защото, когато един човек говори на другите хора, той има един морал. Някой човек иска да говори на другите, но не влиза в тяхното положение. Аз искам само да ви освободя от онова голямо ваше заблуждение. Казвате: „Какво мислиш?“ Досега аз съм говорил на хората, за да ги освободя от едно положение, не да напускат живота си, но да вземат скъпоценните камъни, че един ден, като напуснат живота си, да имат нещо. Казвате, Христос за нас всичко ще даде. Това не е разбрана работа. Христос ще ти даде всичко само ако имаш здрав стомах. Ако не знаеш как да ядеш, Христос нищо няма да ти даде. Христос всичко ще ти даде, но трябва да знаеш как да обичаш, трябва да знаеш как да мислиш. Ако не знаеш как да обичаш, ако не знаеш как да мислиш, ти ще си създадеш най- голямото нещастие. Христос няма да ви учи как да мислите, как да обичате. Има една работа, която вие сами трябва да свършите. Трябва да мислите – това е ваша работа; трябва да обичате – това е ваша работа; трябва да постъпвате – това е ваша работа. Сега кой как постъпва, това е друг въпрос. Аз много пъти си казвам: защо се месиш в работата на другите. Искат да грешат, нека си грешат. Искат да правят добро, нека да правят добро. Искат да станат богати, нека станат богати. Аз гледам съвсем другояче на въпроса. Някой иска да стане богат. Казвам, натоварете този човек. След това той осиромашее, казвам, почива си този човек, разтоварили го. Но когато аз съм казвал на хората какво е богатството и сиромашията, те си казват – по-добре да бъдем натоварени, отколкото да бъдем разтоварени. Казвам, прав си. Когато сте в бурното море, по-добре е да бъдете натоварени наполовина, отколкото съвсем разтоварени. А когато си отвън, като те строят, когато строят парахода, трябва да бъдеш съвършено празен. Така е, когато параходът се строи, трябва да бъдете съвършено празни. Когато вървите по пътя на съвършенството, трябва да бъдете съвършено празни. Има велики работи, с които трябва да се занимавате.

Сега аз мога да направя опит да ви подкупя. Седите вие и казвате: „Ние сме нещастни.“ Аз имам известни музикални парчета. Като ми дойде някое голямо нещастие, сядам и пея на нещастието. Като му попея половин, до един час, то ми плати и остава доволно. При това положение аз никога не съм се излъгвал. Като попея на най-голямото нещастие, то си отива. Дойде някое малко нещастие, и на него попея. Като нямам пари, пак попея, и парите дохождат. Нямам къща, попея, гледам къщата се съградила. Според песента и къщата се съгражда. Колкото по- добре пея, толкова по-добра къща се съгражда. Колкото по-лошо пея, толкова по-лоша къща се съгражда.

Една от нашите сестри ми разправя за нашата певица Морфова, че като ходила сега в Русия, навсякъде било отворено. Кой от вас може там сега да бъде добре така приет? Морфова навсякъде е била приета. Двайсет вечери наред е пяла и останали от нея доволни. Глупавите хора Бог ги е създал бездарни. Послушните, умните ги е създал даровити. Щом си послушен, ти си даровит. Нещастието на хората е там, че са непослушни. Нещастието няма да се отдалечи от всички вас, докато не станете послушни. Може да минат милиони, милиарди години, но друг път за постигане на щастието няма. Послушанието е път за дарбите. Онези от вас, които разбират закона, ще видят, че е така. А останалите, които не разбират, ще се научат. Няма човек в света, който да не разбира тази истина. Ще кажете: „Ама другите хора как живеят?“ Оставете живота на другите хора.

Най-първо имайте идея в себе си. Запитайте се доволен ли е Бог от нашия живот. Или доволен ли е Господ от моя живот. Ако е доволен, вие ще може да пеете правилно. Ако не е доволен, вие не можете да пеете правилно. Щом вземете тона „фа“, веднага мисълта ви става светла, чувствата ви стават светли, всичко се изправя. Ако си болен и запееш, веднага ще станеш от леглото си, ще ти се прияде, дрехите ще дойдат, всичко ще дойде. Къщата ще дойде, всичко ще дойде. Или другояче взето, тонът „фа“ в резюме означава, че послушание трябва. В даден случай човек трябва да използва великите блага, които Бог е дал в неговото разположение. Това е послушание в широк смисъл на думата. А методът на послушанието това е музиката. Трябва да пееш. Ама тъй Бог направил. Това не е пение. Ще пееш и ще знаеш, че при най-лошите условия, които Бог е допуснал, той е съвършен. Той не може да прави лоши работи. Аз не взимам лошите работи като Божии, но казвам – в мене има погрешка. Аз съм виждал, някой музикант вземе едно класическо парче, коригира го и казва: „Това не е написано добре, има някоя погрешка.“ Той сам не може да пее, а намира, че парчето не е написано хубаво. Казва, ти не можеш да пееш, в парчето няма никаква погрешка, то е много хубаво написано. Дотогава, докато ти не вземеш едно парче, докато не изпееш тона „фа“ правилно, и да слушаш, че има някакъв отзвук на него, дотогава ти не можеш да пееш. Ти трябва да чуваш тона. Като кажеш „ре“ или кой и да е друг тон, да чуваш правилно тона.

Ако те слуша един евангелист, ще каже: „Кръвта Христова, раната Христова спаси греховете ни.“ Раната Христова, това е музиката. Кръвта е изтекла капка по капка. Изтичането на Христовата кръв от неговото тяло е най-хубавата музика на света. По-хубава музика от тази в света не е имало досега. Тези капки кръв, които са излезли от тялото на Христа, са били най- чистите тонове. Изтичането на Христовата кръв е най-хубавата музика. Казвам, и твоята кръв по същия начин трябва да изтече от тебе. И ти ще бъдеш тогава като Христа. Щом Христовата кръв изтече от него, и твоята трябва да изтече. И ако Христовата кръв не се втича в тебе, ти не си разбрал закона. Такъв е биологическият закон. Една здрава кръв, внесена в един болен, веднага го обновява. Каква полза, ако Христовата кръв, която е изтекла от него, не може да обнови моя живот. Христовата кръв, това е словото, за което се говори. Като влезе в мене тази кръв, трябва да ме обнови. И Христос казва: „Това е моето слово, пътят на словото.“ Щом се изкаже словото, това е музиката. Всеки може да каже: „В началото бе словото.“ Но правилно трябва да го каже. Как ще кажете правилно „В началото бе словото“? Мога да ви кажа. Но пак няма да може да произнесете. Ако нямаш любов, ти не можеш да произнесеш „словото“. Ако нямаш мъдрост, ти не можеш да произнесеш „словото“. Ако не си напълно погълнат от истината, ти не можеш да произнесеш „словото“. Значи три неща има необходими, за да се произнесе правилно „словото“: да имаш любовта, мъдростта и истината в себе си.

Някои от вас може да кажат: „Аз мисля за това.“ Оставете какво мислите. И аз мисля. Вие имате мисли, които са много глупави. Като ви говоря за пението, някои казвате: „Тези неща са отвлечени, кой ще му пее сега?“ Това се отнася за онези, които са свършили по музиката. Кой ще му търси тона „фа“? Когато казвам, че трябва да се вярва в Бога, вие разбирате ли тази работа? Ти не си разбрал този безграничния Бог. Казваме: „Вярвай в Бога.“ „Че как да вярвам?“ Трябва да пееш. Вярата е един от начините за правилното пение. Да взимаш правилно тона „фа“. Понякога аз си служа с моя камертон. Понякога, когато искам да проверя дали мисля правилно, дали мислите ми са правилни и чувствата и постъпките ми са правилни – взимам своя камертон, удрям го в главата си при слепите очи и се коригирам. Имам разни места на главата и като чукна, регулирам своята мисъл. Двата пръста – показалеца и средния, удрям по дланта на другата ръка. Като ставам сутрин, първата работа е да се регулирам според моя камертон. По-хубав камертон от моите два пръста няма. Понякога трябва да направя десет пъти проверка, да не би да пропусна тона. Сега мисълта в случая е вярна. Единият пръст, това е любовта, другият пръст, това е истината, третият, това е мъдростта. А цялата ръка, която поддържа и двата пръста, това е истината, в която влиза всичко това. За живота това е едно противоречие. Ти не можеш да намериш истината, докато не си намерил в камертона едно противоречие. Само едно противоречие може да даде един тон. Противоречието дава простор да се съединят, да се образуват два тона. Противоречието е причина да се разгласят тези тонове. Сега тези неща се отнасят до музиката, но мислете за тона „фа“, тъй както мислите за Бога. Ето българите например казват: „фала Богу.“ Значи имате „фа“ и „ла“. Ето музикалното говорене. Ако ти не можеш да пееш правилно това „фа“ и „ла“, не можеш да пееш правилно. Това значи „фа ла Богу“.

В сегашната музика имате тоновете: „до“, „ми“, „сол“ като основни. Ако вземете „фа“ за основен тон, тогава ще имате „фа“, „ла“, „до“. Сега оставете другите тонове, но спрете се върху „фа“. Научете се да пеете един тон правилно, върху който, като помислите, веднага да тонирате чувствата си. По някой път като минавам покрай някой човек и после вляза в стаята си, ставам много лош, макар че по-добър човек от мене няма. Макар че зная причината за това, чувствам се така изменен, като че не съм аз. Това се дължи на състоянието на онзи човек, покрай когото съм минал. Тогава аз сядам и започвам да го възпитавам. Понеже съм добър, като съм минал покрай този човек, той веднага става завистлив. В случая той и аз представяме един камертон. И той започва да говори в себе си: „Какъв си вагабонт, какъв си лицемер, но се преструваш.“ Казвам: „И ти си като мене.“ Той казва: „И аз съм като тебе, но и ти си като мене.“ „И аз бях будала като тебе, но един ден срещнах един мъдрец и той ме научи да мисля другояче. Ако и ти не мислиш като мене, ще останеш будала.“ „А, туй не е вярно.“ Щом каже това, аз започна да му пея тона „фа“. И му казвам: „Ще се оправят твоите работи.“ „Кога?“ „Когато се научиш да пееш „фа“–то.“ „Може ли?“ „Може, разбира се.“ И започвам да му обяснявам как да може да се случи.

Някой момък е нещастен в живота си. Подир него върви една мома, хвърлила око на него. Те зависят един от друг. И ако той се обърне и каже само една дума – обичам те, нещастието й ще изчезне. А тя горката мома върви подире му и гледа само. Той върви, в себе си съсредоточен, недоволен, никого не вижда, а тя горката гледа да му види очите, тези нещастните очи, и да й каже само една дума. Казвам на момъка: „Слушай, само от една твоя дума зависи и твоето, и нейното щастие. Да й кажеш, че я обичаш.“ Ще се спрете и ще кажете тази дума. Във вашето нещастие Бог е задна стража. И върви зад вас. Обърни се и му кажи само една дума – да прости прегрешенията ти и че го обичаш. Когато кажеш, че обичаш Бога, всичкото нещастие изчезва. Това е цялата философия. Ще кажете: „Дали това е вярно? Дали няма друг път?“ Може да има хиляди пътища, но досега аз не съм намерил по-добър път от този, през който съм минал. Много пътища има, но по-добър път от този не съм намерил.

Мога да ви покажа много пътища, но ви показвам най- добрия път, по който аз съм минал. Ще се обърне човек към Бога и ще каже: „Господи, обичам те. Всичките страдания, които си ми дал в живота ми и при всичките противоречия, които съществуват в живота ми, твоята любов е за мен идеал.“ Тъй ще кажеш на Господа. „Ами дали ще ме слуша Господ, или не?“ Опитай се. „Ами ако се излъжа?“ Толкова пъти си лъган досега. Какво от това, ако се излъжеш и този път? Но казвам, който се обърне така към Бога, той никога няма да бъде излъган. Ще се обърнете днес към Бога и ще кажете: „Господи, обичам те и съм готов да избърша твоята воля, тъй както ти искаш.“

Този е денят, в който ще вземете тона „фа“. Ако не може да вземете тона „фа“ и го вземете с половин тон по-нагоре и по- надолу, не ще можете да излезете от вашия живот. Като повишите този тон с половина, половин тон, тогаз ще излезете навън. Значи „фа“ е намерил една врата, „фа диез“ е отворил тази врата и излязъл в простора на Божиите блага. Тъй щото научете се да взимате правилно тона „фа“. „Фа диез“.

Станете сега.

Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“ (Три пъти)

32 утринно слово 2 юни 1935 г., неделя, 5–6.10 часа София – Изгрев

Категории