Трябва да израстваме в любовта, а затова трябва все повече да обичаме и все повече да даваме така, че да ни заболи – както Исус. Вършете обикновени неща с необикновена любов: простички неща, като да се грижите за болните и бездомните, самотните и отхвърлените, да ги изкъпете и да им почистите. Трябва да можете да дадете и онова, на което държите. Не това, без което можете да живеете, а онова, без което не можете или не искате – нещо наистина скъпо за вас. Само тогава вашият дар се превръща в жертва, ценна за Бога. Всяка жертва е ценна, ако е направена от любов.
Давайте така, че да ви заболи – такава жертва аз наричам действена любов. Виждам тази любов всеки ден – у децата, мъжете и жените. Веднъж се разхождах по улицата, когато към мен се приближи един просяк и каза: „Майко Тереза, всеки ти дава по нещо, и аз искам да ти дам. Днес за целия ден получих само 29 пайса и искам да ти ги дам.” За миг си помислих: ако ги взема (29 пайса нямат никаква реална стойност), той няма да има какво да вечеря довечера, но ако не ги приема, ще го нараня. Затова протегнах ръка и взех парите. Никога преди не бях виждала подобна радост, изписана на нечие лице, както на лицето на този просяк, радост, че и той може да даде на Майка Тереза. За него това беше голяма жертва: бе седял цял ден на слънце, за да получи 29 пайса. Беше прекрасно: 29 пайса е толкова малко – аз не можех да си купя нищо с тях, но когато той ми ги даде, и аз ги приех, те имаха стойност на хиляди, защото бяха дадени с толкова много любов!
На следващия ден получих писмо от едно малко американче. Разбрах, че е мъничко по едрия почерк: „Майко Тереза, обичам те толкова много, че ти изпращам джобните си пари” – в писмото имаше чек за три долара. Една от сестрите в Лондон ми разказа как веднъж малко момиченце почукало на вратата на дома в Клибърн, подало й пълна торба монети и казало: „За бедните”. Не за Майка Тереза или за Ордена на милосърдието. То живеело надолу по пътя и всеки ден виждало обитателите на дома – затова казало: „За бедните”. Просто нещо се случва с много други хора. Те стават свидетели на нещо, от което са привлечени, защото е добро. А то е заразително.
Наскоро една млада двойка се ожени тук. Решиха сватбената церемония да бъде скромна – тя бе облечена в обикновено памучно сари и присъстваха единствено родителите им. После двамата ни дадоха всичките спестени пари от това, че се бяха отказали от пищната хиндуистка церемония. Искаха да споделят любовта си с бедните. Подобни неща се случват всекидневно. Когато предпочетем бедността, когато обичаме така, че да ни заболи, ставаме по-способни да изпитваме все по-дълбока, красива и пълноценна любов. Една от нашите доброволки, Сара, споделя как тя е изпитала такава любов, работейки в дома в Сан Франциско: „Моята интерпретация на думите „Обичай, докато те заболи”, е: „Обичай, дори да не проумяваш ситуацията, хората, нищо”. По-лесно е да се каже, отколкото да се осъществи на практика, но е имало и периоди, в които съм успявала. Сближих се с хората и когато един от обитателите на дома (Крис) умря, го понесох наистина тежко. Не исках да се върна там – всъщност не се появих в продължение на около две-три седмици. Сутрин ставах, приготвях се и после не отивах. Сестрите бяха изпълнени с разбиране към мен. Страшно ми помогнаха, дори за миг не ме осъдиха. Казваха ми: „Всичко е наред – върни се, щом пожелаеш.”
Когато скърбях след смъртта на Крис, те ми говореха: „Този дом е за умиращите. Би било егоистично от наша страна да плачем, мислейки за себе си, а не за мястото, където отиват те – при Бог. Трябва да сме щастливи за тях”. Това бе отношението им. Аз дори не съм доброволец през цялото време. Хората, които са в дома ден след ден знаят много по-добре какво означава да обичаш така, че да те заболи. Ако си непрекъснато там и отдаваш цялото си свободно време, ще станеш по-съвършен в изкуството на обичането и ще се превърнеш в източник на духовност и разбиране за Бога.
Доброволците, които прекарват цялото си свободно време там, са по-особени – те ежедневно са изпълнени с Божието присъствие. Лесно е да се фалшифицира любовта в светския живот – там никой истински не се интересува дали обичаш така, че да те заболи.”
