ОБЛАГОРОДЯВАНЕ НА СЪРЦЕТО
VI година (1926-1927), Втора лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя в София на З.Х. 1926 г.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Размишление
Брат Боев чете резюме на основните мисли и идеи от лекциите на изминалата година.
Четоха се темите „Ролята на поезията, музиката и религията“.
Защо някои тела горят и изгарят, а някои горят и не изгарят? Отговорете си на този въпрос. Аз питам: защо дългият път не се изхожда? Представете си, че има един път до Алфа Центауриус и друг път – до Варна. За колко милиона години ще изходите първия път?
Отговор: Може би ние сме малки.
Сега питам: защо едни хора са големи, други – малки? Само малките неща се движат. Колкото едно тяло е по-голямо, толкова движението е по-слабо, и най-голямото тяло никак не се движи. Най-бързо се движат най-малките тела. Земята движи ли се?
Отговор: Движи се.
Защо казват: „Земята се обръща около себе си, а се движи около Слънцето?“ Защо не казваме, че тя се движи около себе си, а казваме, че се обръща около себе си? „Движи се около себе си“ може ли да се каже? – Върти се около себе си, върти се около Слънцето.
Отговор: В науката се казва: „Върти се около себе си, обикаля около Слънцето.“
Когато колелото се движи, какво прави? – Мели брашно. А когато момъкът обикаля, какво прави? Има някоя красива мома – обикаля той около някоя къща. Вие вземете и съпоставете тези неща. Резултатите не са едни и същи. И в двата случая се казва „върти се.“ Въртележките се въртят, а този момък обикаля – обикаля някъде. И когато човек обикаля около университета, това какво показва? – Че не учи много. Вземете в българския език думата обикаля, имате о – условия, но условията може ли да обикалят? Съществува направление – б. И едва накрая се намира съзнанието на човека – и. В дадения случай това е човек, който търси само условията на живота и този човек обикаля: той иска да живее, няма нещо идейно в него. И когато се създават думите във всеки един народ – обикаля значи върти се около някого, не само обикаля, но сегиз-тогиз търси и удобен случай.
Да дойдем на въпроса. Защо някои тела горят и не изгарят, а някои изгарят? Ако запалите една малка лампа и има в нея малък приток на масло, щеше ли тя да изгори? – Постоянно ще гори. Щом изгаря, няма никакъв приток, има само изтичане. Известни тела, на които енергията е влята, имат изтичане – те изгарят, свършват се. В тела, в които няма нито вливане, нито изливане, може ли да има горене? – Не може. Значи телата изгарят и изгарянето значи, че няма прилив на енергия. Защо остарява човек? – Няма прилив на енергии. Подмладява се защо? – Защото има прилив на енергии от Природата. Ако човек спазва тези два процеса: на вливане и на изливане, ще намери този закон на подмладяването, на вечното живеене. Колкото се прелива, толкова се излива. Добре, друго: практично ли е, ако имаш една лампа, да я угасяш с вода – една обикновена газова лампа? Умно ли е? Кое е най-умното? – Да я духнете. Питам тогава: защо лампата, като я духнете, угасва, а огънят, като го духате, се разпалва? Психологически отговорите са много лесни. Пламък, който изгасва, той е кратковременен. Тела, които имат пълно горене, никога не може да ги изгасите. Никакво духане не е в състояние да изгаси едно тяло.
Туй е вярно и в друго отношение – има известни идеи, които изгасват от най-малкото духване. Например ти вярваш в Бога. Обаче четеш някой автор и казваш: „пфу!“ И изгасва твоята идея. Това е една слаба идея. Ти казваш: „Имах една лампичка, но като я изнесох на вятъра, той я изгаси, духна я.“ Тъй свети една слаба мушичка. Това е мисъл на мухите. Идеи, които се изгасват, са слаби – горенето не е пълно в тях. А в онези тела, които нямат нито вливане, нито изливане, няма никакво горене – мъртви хора са те. В тях само се произвежда процесът на разлагане. Какво е приложението на това в новата психология. Да допуснем, във вас се заражда едно чувство на страх. С какво може да се излекува страхът? Представете си, един ваш приятел е дошъл на гости по важна работа и трябва да се върне в дома си в 9 часа. Вие сте на полето, дошла е една мечка и е седнала пред прага. Какво трябва да направите вие? Вашият приятел в 9 часа ще може ли да си иде? Какво трябва да правите с тази мечка? Страхът и мечката са едно и също нещо, те са синоними. Страхът значи, че мечката е отвън. Хубаво, какво ще правите с тази мечка? Когато имате един професор много учен и сприхав, и ти трепериш – скъсва те. Тази мечка те е изплашила, в 9 часа не можеш да си идеш у дома. Давам ви един ребус: ако някой не може да иде в дома си в 9 часа, аз ще изтълкувам това тъй: професорът е скъсал ученика. Нищо повече.
Сега слушайте: един българин тръгва към Солун да учи занаят. Придружили го из пътя цигани и те му дали да носи един тъпан. Обаче циганите се изплашили нещо и избягали, а той влязъл с тъпана да пренощува в една воденица. И като го било страх, качил се горе на гредите. През нощта идва една мечка. Той взема, заудря тъпана, мечката се изправя и почва да играе. Обаче като играла, призори минавали грънчари, мечката излязла, изплашила камилите, те хукнали, изпочупили грънците. Камиларите го хващат, казват: „Твоята мечка изпочупи грънците.“ Завеждат го в града пред кадията. Пита го той: „Вярно ли е, което казват тези грънчари?“ – „Вярно е, аз във воденицата учех мечката си, но моята мечка избяга. Аз с мечката си се прехранвам. Нека, моля, да ми върнат мечката, и аз ще им платя грънците.“ Щом има мечка, ще имаш тъпан. А що значи да биеш тъпан? – Значи да мислиш. Ще разсъждавате! Втори път ще засегна този въпрос – психологически на мечката как може да се въздейства. Но този страх – това е едно особено състояние у човека, едно мечо състояние аз го наричам, на физическото поле. Каквото кажеш – противното става у тебе. Кажеш: „Ще завърша училище“ – няма да го завършиш. Казваш: „Ще ида някъде“ – няма да идеш. После казваш: „Няма да ида“, а отидеш. По този закон всички велики хора са се въздигнали, когато вече са се отчайвали, като са казвали: „Тази работа няма да я бъде“ – тогава се съвземат и се повдигат. И най-мързеливите ученици от училището са ставали най-способни, а даровитите после са пропадали. Та не се радвайте, не мислете, че ако някой ден сте много силен… Нали има такива случаи – напишеш си речта: „Тъй ще кажа, инак ще кажа“ – какво ли не; дойдеш отвън – нито буква не можеш да кажеш. Не става, каквото си планирал. Не мислете, че както вие сте си планирали, тъй ще си живеете. Някой си планира: „Аз, като стана учител…“ – намисли по всички педагогически правила. Но и по тях няма да стане – ще говори по съвсем други правила, па и учениците, както си ги представя, и те няма да бъдат такива.
Значи в Природата има един Божествен закон, който регулира нещата, на който закон нашето съзнание трябва да се подчини. Съзнанието засега у човека не е будно. Например вземете във всички култури – на растенията: когато растенията преди милиони години са преминавали в една култура, у тях е било идеал да растат нависоко – това е било техният идеал и най-високото дърво е било най-интелигентното, най-разумното. Следователно те са изучавали понятията за дължините. Но като дошла културата на животните, у тях се заражда желанието да бъдат силни, да бъдат мускулести – и те са развили своята сила. Когато е дошла културата на птиците… Дърветата създадоха идеята за височината, животните – за силата, а те, птиците, създадоха идеята за красивото, за дрехите, за хубавото – модата излезе от птиците. Те направиха най-хубавите дрехи. Обаче, като се роди човекът, той казва: „Дърветата създадоха идеята за високото, животните – за силата, птиците – за красотата.“ Човекът обърна внимание на своето лице, у човека се роди идеята за красотата на лицето. Всяка птица или животно, обърнете внимание – котката ще си погледне ноктите, птиците – перата, но никога – лицето. Ако покажете на някоя котка огледало, тя не обича да се оглежда, защото няма какво да оглежда.
Значи първи хората създадоха идеята за образа, за лицето: веждите, носа, очите – всичко да е красиво. А всички други неща – за височина, за ръст, за сила, останаха на последен план. Всякога човек иска да бъде красив. Това е идеал сега. Първата култура у човека е за лицето. Във втората култура у човека се появи понятието за ума. Той почва да се стреми да отделя вече челото от лицето. Човек почва да вижда вече, че в челото трябва да има нещо, което да го отличава. Почва да обръща внимание на своето чело, на своята разумност. Тази е западната култура, която започва да залязва. А новата култура, която идва в света сега, ще обърне внимание на сърцето – на красивото сърце. Човекът високия ръст е опитал, своите мускули е опитал, своето лице, своя ум е опитал – сега идва развитието на сърцето. При сегашните условия всички наши усилия трябва да насочим към сърцето – към облагородяването му. Това трябва да бъде един стремеж, един стимул. И там ще намерите новите методи за живеене и новите начини за работа. На човек, на когото умът е буден – неговата интелигентност се показва чрез очите, той има един поглед бистър, ясен. А сърцето се показва чрез цялото лице. На човек, на когото сърцето е будно за бъдещата култура – неговото лице ще светне и той ще има нещо приятно, магнетично, което излиза от него. Това е приятно: да гледаш цялото лице и неговата форма. Туй, което излиза от лицето – него обичаш. В старата култура ти обичаше само неговата форма, а в новата култура обичаш туй, което излиза от него – туй живото, благородното, живия човек, който постоянно се проявява. Туй се нарича вливане или изтичане – или проява на неговото сърце.
Следователно, като станете сутрин, ще се изправите и ще кажете: „Ние преживяхме културата на високия ръст на растенията.“ Изправете се, проточете ръцете и краката си и кажете: „Преживяхме културата на животните, на силата.“ След туй ще се погледнете в огледалото, ще видите лицето си и ще кажете: „Лицето ни е красиво: втората култура – на ума – и туй опитахме.“ Ще погледнете очите си – изразителни са. Туй показва, че в нас има интелигентност: „И туй опитахме.“ Нали казват: „Изразителни очи има той.“ Нима очите на една змия не са изразителни, на една мечка, на едно куче – изразителни са те. Но засега най-красивото в света – това е цялото лице, това е сърцето на човека. Всички тези неща – и височина, сила и красота, и ум – това са сили, които са ангажирани в лицето: това е човекът. Затуй културата на бъдещето ще бъде култура на сърцето, култура на братството в най-проста форма – побратимяване. Тогава в новата култура ще има нов начин и за разяснение, и за разбиране, и за живот.
Какво нещо е Любовта от гледището на новата култура? От гледището на старата култура любовта започва с радост и свършва с плач. Сега аз вземам първия човек – той започна с радостта в райската градина, а после, като ги изпъдиха, дълго време те се връщаха там, плакаха пред райската градина. Оттам научихме ние плача. Казаха им: „Ще работите.“
Въпрос: Защо не са им простили?
Защото не издържаха първия изпит, който в рая им дадоха. Представете си, че жената поиска от змията плода на дървото. Това са два символа. Дървото е идея на първата култура – на растенията. Те поискаха да бъдат високи. И змията, която се увива около туй дърво – това е силата. Значи жената поиска да бъде висока и да бъде силна. Е, какво може да се добие и с височината, и със силата? Следователно пратиха ги навън да опитат какво може да се добие с дългите рала и със силните волове. И тогава кое е дългото рало? – Дървото го впрегнаха, понеже дърветата поискаха тази култура, впрегнаха и воловете. Казва Господ: „Вие си избрахте вашата култура, вие избрахте дървото и животното за ваш идеал. Опитайте го.“ Казват: „Ралото храни цял свят.“ Вярна ли е тази поговорка? За българския ум и за всички е вярна, но това е изопачаване на една идея. Някой път ще ви разясня, че тази мотика и туй рало не хранят никакъв свят. Мотиката заравя хората, а ралото разкъсва хората. Когато хората почнаха да орат, те започнаха да се разкъсват, да се бият, да умират. А самата идея, че ралото и мотиката хранят целия свят – това не е вярно. Вярно е в туй отношение, че растенията хранят хората – помагат си взаимно.
Ще ви дам едно упражнение за през седмицата. То е следното: за седем дена през тази седмица ще наблюдавате:
─ в понеделник – Месеца: може да наблюдавате последната или първата фаза. И първата мисъл, която влезе в ума ви, запишете я, каквато и да е тя – първата идея;
─ във вторник ще потърсите Марс – ще отбележите и какво е времето, може да е облачно. Ще си отбележите пак първата мисъл, която ви е дошла след виждането на Марс;
─ в сряда ще потърсите Меркурий. Да видим колцина от вас ще може да го видят. Ще гледате каква мисъл ще ви дойде;
─ в четвъртък – Юпитер;
─ в петък – Венера;
─ в събота – Сатурн;
─ в неделя – Слънцето, като изгрява.
Ще наблюдавате времето какво е и ще си отбележите ветровито ли е, облачно ли е, или ясно. Наблюдения ще правите. Идната седмица ще говорим върху вашите наблюдения. Ще се ползвате от онези, които знаят. Някои ще срещнат големи мъчнотии, защото не знаят къде е Меркурий. Това са неща като в „Хиляда и една нощ“. Но има някои от вас, които са добре запознати с тях. Някоя вечер може да излезете на Изгрева. Може целият клас да излезете, когато има хубави вечери – онези, които имат туй силно желание, силен ламтеж и любов към науката.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
