1. Какво е образование?
а) обучение (интелектуално) – въздействие в/у света на ума;
б) възпитание – въздействие в/у света на чувствата;
2. Психо-биологични закони – съществува едно съответствие в природата и развитието на човека, тъй като той е част от нея. Ако човек като разумно същество не се съобрази с този природен ред, то всичко което прави ще е в разрез със заобикалящата го разумност на Вселената. Това неминуемо се отразява на резултатите, които ние имаме като очаквания. Съобразяването с тези психо-биологични закони е определящо за целокупното развитие на индивида. Погледът на педагога би трябвало да е разгърнат в перспектива. Детето трябва да се разглежда като една динамична система, която се променя периодично в строга закономерност.
3. Навременност – съобразно законовият ред в природата всяко растение (например кокиче, лале, люляк и др.), има свое време за посяване, поникване, цъфтене и т.н. Ако искаме да отгледаме правилно едно растение, трябва да се съобразим с годишните времена спрямо спецификата и вида му. Аналогичният закон важи при образованието. За всяко нещо в света си има своето време и място. Злото не е нищо друго освен добро намерение, но ненавременно и не на място. Добре е да се знае кога какво да се преподава. Сега това на практика е безразборно, затова и резултатите не са обнадеждаващи. Навременността в педагогическата област се разбира в две отношения:
а) детето минава през три образователни периода, които коренно се различават един от друг, затова е необходимо да се приложат и различни методи;
б) образованието трябва да съобрази и с изискванията и задачите на самата епоха, а не да използва стари непотребни форми;
4. Трите образователни периода – човек в първата фаза от живота си минава през три периода: детство, юношество и младежки години.
а) от раждането до седмата година се развиват предимно физическите сили, т.е. тялото и волята. Тогава детето е много активно и това е най-важното, с което трябва да се съобразява педагогът. Ако наблюдаваме едно 4-5 месечно бебе в будно състояние ще забележим че за кратък период то извършва повече от 20 движения с ръце, крака, глава, очи.
б) от седмата до четиринадесетата година детето развива предимно своя свят на чувствата, тогава то е най-чувствително. Ако през този период се говори сухо, научно, детето няма да се заинтересува, а ще остане безучастно и апатично. Обратно – ако се каже нещо емоционално, напр. под формата на приказка, разказ, то ще се заинтересува живо. Ако му се обяснява математиката чрез абстрактно мислене, трудно може да се пробуди интерес, но ако се изложи под формата на игра, драматизация и др., положително ще се заинтригува. Това се дължи на факта, че в този период се развива въображението, а не логическото мислене.
в) от 14-21г. детето развива предимно умствения си свят и идейния живот. Тогава е в разцвет логическото мислене. Ако на гимназиста се разкажат последните научни факти, у него се събужда интерес и възникват различни въпроси, касаещи причините и законите на заобикалящите ни явления.
Важно е да се знае, че мисъл, чувство и действие вървят винаги заедно, но в различните периоди едно от тях е доминиращо и се явява като условие да се проявят другите две. Например през първия период, на развитие на физ. тяло, чувствата и умът също са налице, но те се проявяват през филтъра на волята. Аналогично е и с останалите периоди.
От 21г. нататък тия фази се повтарят, но разбира се с друг оттенък, с нови постижения, нови придобивки и познание. Каквото се посее през първите седем години именно то дава своите плодове по-късно. Така на практика първите три периода определят цялото по.нататъшно бъдеще на индивида. Затова за педагога е от голямо значение познаването на първите три периода. Необходимо е да се знае състоянието на физическите и психическите сили в човека през различните периоди, за да се предприемат и адекватни действия по обучението и възпитанието на детето.
Джон Дюи още през средата на миналия век установява, че:“Училищата употребяват наука, подходяща за възрастни също и материали, които нямат никаква връзка с развиващия се организъм. Опитват се да наложат това на децата, като ни най-малко не се съобразяват, с това което е необходимо за тяхното израстване.” Ж. Ж. Русо два века по-рано стига още по-далеч в обвиненията си, като твърди: “Детето, което е минало през училище, е далеч по-несъвършено от това, което не е ходило на училище.”
Оттук може да се изведе основният педагогически закон за периодите: “През всеки период трябва да се работи със силите, които тогава са в подем.” Това е важно условие, за да бъде всяко обучение и възпитание природосъобразно. Еднакво вредно е както да се развият преждевременно дадени сили в организма, така и да не се дава необходимият материал в определеното за това време.
5. Връзка на образованието с нуждите и задачите на времето в което живеем. Всяка епоха носи определени културни придобивки в науката, философията, религията, изкуството, техниката и т.н. Човек, съобразно времето, в което живее, има известни задачи, които трябва да разреши. Всичко това трябва да се вземе предвид при образованието. Детето не трябва да бъде откъснато от реалния живот, който е около него. По този начин то ще разбере нуждите на епохата, в която живее и ще твори за в бъдеще. Необходимо е да усвои културните постижения на своето време, за да допринесе за нещо ново в развитието на човечеството. Само по този начин училищата ще създават кадри, които ще чертаят нови пътища на културата.
