ОБРАЗУВАНЕ НА ДОБРИТЕ НАВИЦИ
Учителят поздрави: „Фир-фюр-фен Тао Би Аумен“
Отговорихме: „Тао Би Аумен.1“
Прочетоха се резюметата на „Произходът на юмрука“ и „Разликата между гордост и тщеславие и ползата и вредата от тях“.
Прочете се резюмето на миналата лекция – „Правилно регулиране на силите у човека“.
Ще имаме едно упражнение сега за пет минути. То е следующето. Ще си изберете една планинска местност, която е вам позната. Вземете южната страна на тази планина. Ще изберете едно място закрито, една хубава поляна. Ще вземете едно семе, ще го посеете. Две минути ще вземе да се качите на планината, една минута – да образувате място на семката и две минути иска семката да израсте два метра. Сега, може да израсне, може и да не израсне. Разбрахте ли как?
Поставете ръцете на масата. Допрете палците един до друг. Затворете сега очите.
Направихме упражнението.
Ще говоря върху навика.
Навикът седи в две величини – „не“ и „да“. Сега, вие може да запитате: може ли човек чрез „не“ да образува навик. Може.
Фиг. 1
Да допуснем, че вие обещавате да направите някаква услуга. Вие казвате: „Утре в четири часа да отида оттук до Драгалевци.“ Денем слънцето грее, вие сте смел и решителен. Но като излезете вечер, вие се разколебавате, казвате: „Не, не може да направя това нещо. Страх ме е.“ Един навик във вас – поколебаете се. Значи не сте господари на онези сили, онези влияния, които действат във вас. Значи има сили, на които вие сте в засада. Казвате: „Не!“ И така – веднъж, два пъти, три, докато най-после вие станете страхливци. Веднъж станете, поколебаете се, два пъти… Най-после вие изгубвате вяра в себе си, образувате един лош навик в себе си: ще обещаете, и няма да изпълните.
Сега, туй е и до идеите. Някой път се въодушевите от тия идеи, които имате. Ще направите всичко. Обаче, като дойдат мъчнотиите, казвате: „Тази работа е мъчна, не му е времето.“ И отлагате. Днес отложиш, утре… и най-после станеш един морален инвалид.
Животът ви е пълен с отрицателни черти. Може да ви ги посоча. Някоя специална беседа ще имаме, математическа. Вие ще ми дадете каквото число искате и от туй число аз ще изкарам всичките ваши недостатъци. Може да кажете: 1, 3, 4, 5, 10, 12, 100 или повече. По известни математически формули ще ви докажа колко недостатъци имате. Не само туй, но по същите числа ще изкарам обратна формула. Най-първо, ще обърна внимание как ще произнесете числото десет – проточено ли ще го произнесете, или бързо.
Десет в квадрат… (102) Всички числа във втора степен, в тях има постоянно стълкновение. Там, дето има стълкновения, има разбити носове.
Сега важи психологическият закон: никога няма да бързате да обещавате. Някой казва: „Направи ми тази услуга.“ Ще се спреш, ще помислиш веднъж, дваж, триж, и кажеш ли веднъж, и сто мечки да има на пътя ви, един километър заобиколи мечките, но ще идеш. Или вляво, или вдясно заобиколи. Аз вземам думата „мечка“ под формулата мъчнотии.
Психологически никога не туряйте „не“. Тогава, след като победите в себе си тия навици, идат посторонни влияния. Някой ти каже: „Тази работа не може да я свършиш, тя не е за тебе.“ Най-първо, ти си внушаваш: „Да!“ След като си внушиш, че можеш, ще дойдат окръжающите, ще кажат: „Ти не си способен.“ Ти в себе си ще кажеш: „Мога. Да, мога!“
Сега, да допуснем, че някой ти каже: „Ти си груб.“ Каква положителна мисъл може да турите на грубостта? („Нежност.“) Нежност, то е вече един резултат, да бъдеш нежен. Вие ще турите една друга способност у човека, то е милосърдието. То е способност, да бъде човек милосърд. То е един елемент у човека, не е резултат. То е една сила, вложена у човека, която действа. Нежността е създадена от няколко елемента. Аз ще оставя това, понеже ще се отклоним.
Ще кажеш: „Ще бъда милостив.“ Може да поправиш своята грубост. Що е грубост? Значи тия центрове при ушите са развити. Тази енергия при ушите ще я прекараш горе при милосърдието, следователно може да избегнеш туй състояние. Ще кажеш: „Аз съм господар. Както може да бъда груб, така може да бъда милосърд.“ Нищо повече.
После, искам да си правите известни опити. Един от простите опити е следущият. Вечерно време легнете в десет часа и кажете тъй: „Аз ще стана точно в дванайсет часа.“ Да допуснем, вие се събудите, но не ви се става и казвате: „Я да си поспя още пет минути.“ Не. Ще станеш. Може да си помислиш: „В дванайсет часа какво ще правя?“ Ще вдигнеш главата нагоре.
След туй ще пуснеш краката надолу, ще станеш прав, ще се обърнеш към изток и ще кажеш: „Аз съм господар на времето, ще го използвам.“ Тогава ще имаш една от най-хубавите и велики мисли. След туй ще легнеш. Ще кажеш тъй: „Аз искам след два часа пак да стана.“ И в два часа пак се събудиш – пак друго съпротивление, но пак ще вдигнеш главата, пак ще пуснеш краката надолу. Ще станеш и ще се обърнеш към изток. Ще дойде втора мисъл. Легни и кажи: „Аз искам да стана в четири часа.“ И в четири като станеш, няма да лягаш.
Сега, туй е не както навик за през цял живот, но навикът е приготовление за усилвано на волята.
Да кажем, една седмица ще правите тия опити – по три пъти ще ставате на вечер. Някои от вас може да кажат: „Тъй като прави човек, може да се изтощи.“ Силата на спането не зависи от времето. Сегашните учени хора казват, че е необходимо седем часа. Да, така е, седем часа са потребни. Но силата на спането зависи от друг елемент. Вие, ако разбирате психологическия закон, в пет минути може да свършите [работата] за седем часа – пет минути като дремнете, да се усещате крайно обновени. Седем часа взема, докато тия клетки вътре правят конференция в мозъка.
Мозъкът не спира своята дейност. Вие не сте се научили сами да спирате тия пирамидални клетки, и когато човек заспи, изведнъж ще престане дейността. Човек ще излезе из тялото и физическата съзнателна енергия, тя ще обнови организма. Дълго време има конференция дали да започнат работа, или не. Тогава човек се обърне на едната страна, на другата страна. И тогава седем часа спи, не може да почине.
Веднъж ще кажеш тъй: „Всички на работа. Аз излизам, отивам по работа. Всичките слуги вътре в тялото, които се занимават със стомаха, да почистят стомаха. Всичките слуги, които са дежурни в дробовете, да извършат своята работа.“ И всичките клетки в мускулите, костите ще ги настаниш. Ще кажеш: „Довиждане.“ И те, щом замине господарят, така трескаво работят, много системно – като дойде господарят, да намери вече обновено тялото. Ще станете бодри и весели. Но всякога на вашите клетки ще говорите.
Помнете едно правило в окултизма: всяка една клетка е една малка жива душа. Тя временно е влязла във вашия организъм. И на всяка една ще говорите разумно. Няма да ги плашите, говорете им разумно. Всяка една от тях е тъй намясто поставена, тъй разумна. Няма у тях никакво упорство. Разберат ли веднъж волята на господаря, ще я изпълнят.
И по този начин се образуват добрите навици.
Значи ще кажете: „Мога!“ Това ще туриш за задача.
Да допуснем, че ти си скъперник. Ще си кажеш тъй, ще направиш един опит. Какъв ще бъде опитът? Ще туриш, да кажем, трийсет лева в портмонето си – по пет лева. Дойде някой беден човек, ще бръкнеш в портмонето. Колкото вземеш, ще му ги дадеш. Може да кажеш: „Много дадох.“ Ще дадеш и ще забравиш
Сега, тия действия в природата – когато даваме, имат обратни резултати. Даваш – дава ти се.
Законът не трябва да бъде егоистичен. Той се нарича закон на опуленс, тъй се нарича в английски. Всяка една благородна мисъл, каквато и да е тя, в която влагате волята си – сложете вяра само, законите на природата ще я реализират. Но трябва да чакате реализирането на тази идея. То е, както в растителното царство. За пример в умерения пояс колко време се изисква да израсне една ябълка? Една благородна мисъл не може изведнъж да се развие. Тя е като семка, трябва да я посадите. Ако почвата у вас е приготвена, може в една година, може в един месец да се развие. Някой път, за да развиете вашата дарба, може да се изискват десет години да работите усилено. Вижте навика във всички изобретатели, учени хора. Те постоянно правят опити – един, два, три, четири, пет опита, докато дойдат до положителен резултат. Щом помислят, че може да преодолеят мъчнотиите, в тях дойде нова светлина.
Дотогава, докогато една мисъл е негативна вътре в ума, никакво откритие не може да стане. Трябва една положителна мисъл. Положителна в съзнанието, че онези велики закони, които движат света – когато ние работим в съгласие с тях, всичко е възможно. По този начин, като работим с Бога, всичко е възможно. В онези велики живи закони всичко е възможно.
Често някои казвате: „Ако иска Господ, ако е рекъл Господ, ако иска Бог.“ То са ваши понятия. Щом имаш едно побуждение, имаш едно желание – Той иска. Първото нещо е да имаш желание. Обаче ти влизаш и разваляш Божествения план. Как? Бог ти казва, че тази идея ще расте постепенно, ще расте десет години. Ти кажеш: „В една година не може ли да стане?“ Знаете ли на какво се обръща човек? Един американски лекар бил в Мала Азия. Един от турците се разболял от треска. Дава му цяр в едно шишенце и му казва: „Ще туряш в една чаена лъжица по три капки. Три пъти ще вземаш на ден за една седмица.“ Този турчин помислил: „Една седмица – по три пъти на ден, по три капки.“ Казва: „Изведнъж може по-скоро да оздравея.“ Взема лека изведнъж и умира.
Сега, има известни лекарства в природата. Природата има известни отрови – някой път употребява за лекуване. Защото в лекуването всичките методи на лекарите от която и да е школа имат един общ принцип, върху който принцип базират своето лекуване. Вземете хомеопатия, после има алопатия […]. Какъв е принципът, който съзнават? Съзнаването е следущето: че в човешкия организъм има жизнена сила, която по някой път е мързелива, не работи. За да я заставят да работи, ще внесат известни отрови, а за да изхвърли навън отровите, ще се възбуди да работи. Някой път отровата е толкоз силна – вместо реакция ще произведе спиране на дейността. Алопатите казват – действията трябва да бъдат силни, хомеопатите казват – причината трябва да е много слаба, но всички съзнават, че тази сила трябва да се събуди. Туй е водното лекуване – да произведе една малка реакция, едно изстудяване. След туй – разширение, започва реакция.
Следователно в психологическия свят законът е същият. Всякога ще се произведат две противоположни мисли. Ако не се произведат две противоположни мисли във вас, вие не може да започнете никаква дейност.
Представете си, светът ако беше все от морални хора, какъв щеше да бъде светът? („Рай.“) Не, раят не седи от морални хора. Раят, това са хора високо интелигентни, благородни, които през милиардите години на своята опитност изпълняват Божествения закон без никаква погрешка. Те не са морални хора, но са разумни хора. Мекостта е потребна, тя е само едно условие.
Втория опит, който ще направите, ще го направите само веднъж – по десет минути всяка вечер преди да си лягате. Не само да мине, ще го правите. И който от вас не го направи, ще му се случи едно нещастие, после да не съжалява. Ще го направите. Като правите този опит, няма да си затваряте очите, ще ги държите отворени. Ще седнете, ще турите ръцете си на масата. Ще седнете в стаята, ще се концентрирате, за себе си ще мислите. Тъй няма да подвижите нито очите, нито ръцете, нито краката. Десет минути ще седите. На ръката изведнъж ще ви ухапе нещо, после на крака, но хапе, не хапе – вие ще седите. [Ако мръднете,] туй показва, че нямате воля. Ще дойдат тия щипещи мисли – тук ще ви бодне, там. Вие за десет минути ще се намерите като в някоя пещ. По краката ще имате хапаници като комар, някъде някоя бълха се загнездила. Спокойно ще седите, заняти с някоя идея, десет минути ще изтърпите. Часовника ще турите пред вас – само десет минути.
Някои искат да усилят своята воля. Ако вие десет минути не може да издържите, в живота ще ви се случат някои други противодействия
После, аз ще ви обясня кои са причините, защо. То е спиране на тази нервна енергия – става изпразване изведнъж, понеже не знаете как да я регулирате. И то е добър признак. Ако имате хапаници, бодване, някой път толкоз силно. че може да подскочите, туй са малки електрически експлозии. Ще бъдете тихи, спокойни, ще концентрирате ума си, ще кажете: „Всичко върви намясто, всичко ще се уреди.“
Сега, аз бих желал някои от вас да ми кажат как е излязъл опитът, хапаници имали ли са.
Някои мислят нещо друго. Току изведнъж ще ви дойде друга мисъл, да имате една баница. Таман се отървеш от баницата: малко сладко да имаше. Таман се отървете от сладкото: една хубава круша да имаше, или да има някой да ми тури десетина наполеона в кесията. После, като се освободиш от това: да напиша някое съчинение, че светът тъй да се учуди, докторат да имаш и какво не. В тия десет минути – от най-малките детински работи, докато станете някой цар някъде. Няма да се сърдите, кажете: „Ние сме на длъжност поставени, на голяма длъжност сме дежурни. След десет минути, като свършим упражнението, добре дошли. Сега сериозна работа имаме, ще почакате.“ Те ще хлопат: „Отворете!“ Вие мълчите. Ще ви кажат: „Най-после човещина няма ли? Тия глупави работи що ги вършите? С тия неща светът не се оправя, то е глупаво.“ Седнете, концентрирайте ума, вижте дали можете да държите ума концентриран вътре в себе си в едно тихо и спокойно състояние.
Запитват: „Ако някой влезе отвън?“
Ти ще затвориш вратата, никой да не влезе. Ще вземеш всичките мерки никой да не те смущава. Ще кажеш: „Десет минути много важна работа имам.“ След десет минути излез от стаята. „За десет минути имам важна работа, такава важна работа, от която цялото бъдеще зависи, толкоз важна, че ще бъдете толкоз човеколюбив…“ Разбира се, върху туй зависи цялото ви бъдеще. Ще похлопат, тогава ще кажеш: „Почакай.“ Той нека си хлопа. Няма да мислите за благоприличието. Веднъж направете упражнението.
Аз много харесвам турците. Виждали ли сте как коленичили се молят, като че другите не съществуват за тях? Сега е останала само механическа черта, и казвам, много добра черта е.
Сега върху навика – не искам да стане механически. Навикът трябва да има три съществени черти – по форма, съдържание и смисъл. Той трябва да бъде свободен. Добрият навик трябва да бъде един помощник на волята. Ами в какво условие бихте се намерили в Питагоровата школа? Ти като седиш, дойде някой, шибне ти една плесница. Питагор е гледал в колко време онзи ученик може да възстанови своето равновесие. Той те удари – така да се тонираш, като че нищо не е станало Някой път запример може човек да бъде така концентриран, да не усети. Даже в християнството има [такива случаи]. Запример, когато възприеме човек някоя идея, всички започнат да го хулят, плюят, турят му най-лошите епитети. Той върви и се смее. Защото този човек не слуша, той живее в съвсем друг свят. Друг, като не е свикнат, ще каже: „Мен да ме опозорят! Мен честта ми ще падне.“ Онзи, с убеждения човек, който се е концентрирал, той се върне вкъщи весел. Апостолите, като ги биели, като се върнели, славели Господа. Вие ще кажете: „Представете си, мен за моите убеждения ме биха.“ Радвайте се. Един човек, който не се радва на своите страдания, в неговия ум идеята не е вродена.
Сега аз говоря само за учениците, които са влезли и искат да се занимават с ония велики прояви на природата. То трябва специална школа. Не е лесна работа човек да търпи. Само човек, който има добър навик, той търпи. Някой път си представяте, че търпите, но то е неволя. В търпението всякога присъства умът, присъстват висшите умствени способности. Противника може да го стигнеш, не си отмъщавай. Търпеливият човек е всякога по-силен от своя противник и по мисъл, и по тяло.
Ще ви приведа тогава един пример. В Америка един професор по боксиране, като минал един слаб и хилав студент, този го боксирал така в лицето, че студентът се превъртял няколко пъти. Станал, отърсил се, но в неговата глава се зародила идея да си отмъсти. Той по същия начин започнал да се упражнява. Десет години се е упражнявал и след десет години той можел да вдигне един кон и конче, този хилавият студент. Отива при този професор, който го е боксирал, хваща го за краката, вдига го нагоре. „Извинете.“ „Помниш ли?“ „Да, помня. Извинете.“ Може, но се изискват десет години.
Следователно, ако вие имате един недъг, след една усилена умствена дейност, след време, може да станете гигант. Сега сте хилав студент, казвате: „Такава е съдбата, такъв Господ ме е направил, но след десет години и аз може да бъда като него.“ Ще кажат: „Трябваше да го мушнеш.“ Той не си отмъщава, вдига го нагоре във въздуха и онзи признава, че има по-голяма сила.
Та моето желание е не да бъдете инвалиди. Като се развивате, окултните ученици, вие ставате отрицателни: „Това да не правим, онова да не правим.“ Какво трябва да се прави?
Един ден ще поискам от вас кои са отличителните черти на човека. Нали ще кажете: мисъл, чувство и действие. Ами че кой не чувства, кой не мисли, кой не действа? Това не е определение. Кой е умен човек? Който вижда това, което другите хора не виждат. Най-малките погрешки който ги вижда, той е умен човек. Благороден човек е онзи, на когото сърцето е тъй чувствително, че той забелязва у себе си, в своите чувства, най-малките недостатъци и най-малките благородни чувства и пориви. Благороден човек е онзи, който употребява своята енергия не за велики работи, но за такива маловажни работи, дето никой не е обърнал внимание.
За пример такъв един велик човек – няколко души се препират по пътя, няма да ги примирява, знае че друг ще направи това. Но някое малко дете е паднало в калта, ще го повдигне. Той ще направи това, което другите хора не правят. Той помага там, дето другите не може да помогнат. Той е умният човек. Някъде се бият, той не разтървава. Той не е щедър да дава пари на който поиска. Не мислете, че онзи, който постоянно държи кесията си отворена, е някой велик човек. Тия просяци са търговци. Някой срещне, моли: „За Господа дай.“ Сто души е спрял на деня, сто лева има спечелени. Следователно той има един приход от три хиляди лева на месец. Защо аз ще му дам един лев? Ще му кажа: „Моя лев в себе си ще държа за друг, на когото никой не е турил в джоба, понеже на такива деветдесет и девет са турили.“ Там, дето има деветдесет и девет, числото е завършено. Аз ще туря първо там, дето джобът е празен.
Следователно ние ще правим своята услуга на слабите. Вие всички сте кавалери. Изобщо там, дето другите турят, и вие туряте. Но окултният ученик трябва да образува един навик – той трябва да бъде особен.
После, в навика не мислете за своята добродетел и за своите недостатъци. Защо? Аз ще ви кажа. Допуснете, че аз имам едно портмоне. Отворя портмонето, виждам десет лева. Защо трябва да отворя портмонето? Тия десет лева ще ми придадат ли нещо? Отворя портмонето. Нямам нищо, нула. Допуснете, че тази нула е един недостатък, пък десетте лева са една добродетел. Хубаво, след като изядете десетте лева, не остава ли нула? Десет лева имате, идете в гостштница, изядете ги, остава нула. Следователно, щом изядете, вие образувате вашите недостатъци, ако тъй разсъждавате.
Защото за пример, когато се образува някоя комуна, забелязвам, отиват там, но ще седнат и казват: „Искаме услуга, плащаме.“ Там, дето има плащане, няма комуна. В една комуна всички трябва еднакво да работят. Всеки трябва навреме да дежури, да тури престилката, да работи. Сега дойдат, седнат като рентиери все един да сипва. Не, днес един ще сипва, утре – друг, трети. През цялото време ще се изреждате. То е комуна. После – паниците всички трябва да миете. Момчета, момичета, всички ще работят. Сега, сестрите да работят! Не, не, ще се упражнявате. Ами че тъй вие искате да устроите нов свят на стара почва. Не е така. Ще турите нещо възвишено и благородно. Влезне един брат от комуната, казват му: „Тук да не седиш.“ Той се докачи, излиза. Много добре, втори път да не влиза в комуната. Всякога в една комуна се разбират по взаимно морал но съгласие. Всички са равни – еднакво ще работят, еднакво ще се ползват. Туй е идеята.
После, окултният ученик, той никога не трябва да подава ръка да иска пари. Той ще каже: „Имате ли работа да свърша? Може да копая, може всичко да върша.“ Ще свършиш работа. Да си изкараш прехраната с труд, то е благородство. Всичките други системи, които досега са употребявани, са направили хората хилави. Услуга за услуга, добро за добро. Законът навсякъде е еднакъв.
Природата е много взискателна. Знаете ли онези въшки? Аз съм говорил с тях. Те са все велики хора. Ако някой път проследите тяхната история – докато дойде до положението на една въшка, тя постепенно е деградирала. Човешкият интелект може да деградира в своята форма. Природата в туй отношение е тъй строга, че всеки един човек, което и да е същество, което не се подчинява, и всеки, който не работи като нея, тя го осъжда на такива страдания – не жестоко, но справедливо го осъжда.
Следователно вие всинца трябва да имате идея в себе си. Не да се наложи отвънка, защото, ако се наложи като механически закон да действа, под върви да поддържа вас, това не е хубаво.
Ни най-малко аз не мисля за вашите пороци. Всеки един от вас да мисли да се поправи, да каже: „Това в мен не е хубаво, ще го поправя.“ Това е хубаво.
И тъй, ще гледате да образувате сега добри навици. Не е лесна работа, но една приятна работа е, човек да изправи своя характер и да образува хубавите навици.
В природата всеки, който се труди, всякога остава възнаграден. В туй отношение животът всякога се притичва на помощ.
И тъй, в класа ще се стремите да бъдете съзнателни, да имате туй съзнание вътре във вас. Аз може да ви кажа отрицателните черти на характера по две съображения: просто може да имам у себе си една идея да уроня престижа на ученика, да му кажа: „Ти си неспособен, мързелив, ти си това-онова.“ Но това не е онзи истински учител. Учителят по рисуване, по музика или математика няма да каже на ученика, че е неспособен. Учителят ще му даде една задача – не може да я реши. Ще седне, ще си поплаче. Той ще му каже: „Слушай, там има известни правила. С труд и постоянство може да преодолееш тия мъчнотии.“ У теб ще заговори честолюбието, засрамваш се от другите ученици. А може учителят да каже прямо: „Ти си неспособен. От теб нищо няма да стане.“ Какво трябва да каже ученикът тогава? Учителят каже тъй: „От тебе нищо няма да стане.“ Ти ще кажеш тъй: „От мен човек разбойник няма да стане, но от мен човек с благородни черти ще стане. От мен човек с един лъжлив характер няма да стане, но от мен човек ще стане, който мисли и разсъждава.“ Учителят те изпитва, той не те обижда. Ще превърнеш тази величина: от теб човек няма да стане. Да, право казва, лъжлив човек няма да станеш, крадец няма да станеш. Какво ще станеш?
Тъй щото умът на ученика трябва да бъде гъвкав, да може да се бори с тия противоположности в природата, понеже има сили, които действат в разрез със сегашното развитие. Защо и за какво, не може да се разправя, но има известни сили, които противодействат и всякога трябва да бъдем нащрек. Не си ли нащрек, не можеш ли да се владаш, ще имаш големи страдания. Тия мъчнотии може да се преодолеят само чрез добрите навици.
Сега упражнението какво ще бъде? Ха да го направим сега. Таман десет минути имаме. (Девет без десет часът е.) Тук ще бъдете, никъде няма да ходите, само за себе си ще мислите. Ще мислите, че нямате никакви дългове, никакви задължения, че сте човек щастлив и ще живеете в своето щастие. Нищо повече.
Сега започнете.
Дъжд има отвън сега, чува се, че вали. Направихме упражнението.
Благополучно излезе, нали? Имаше ли щипаница? (Имаше.) Колкото щипаницата е по-голяма, толкоз по-добре, силна е реакцията. Първото упражнение е свободно. То ще ви докара в противоречие. Може да не се събудите навреме: да кажете, в дванайсет часа, и да се събудите в два. Навик да се образува, да можеш точно в дванайсет часа, в два, в четири да станеш. Да се образува навик, значи човешкото подсъзнание да те слуша. Някой път, станеш в дванайсет часа, в два, някой път ще мине към шест часа да се събудиш. Някои упражнения са трудни.
В другото упражнение ти ще мислиш за очите си, за ръцете си, за краката – всичките органи ще бъдат под контрола на вашия ум. Вие мислете само за тялото. Ще държите тялото под контрола, под опекунство на вашия ум. Тогава ще имате полза. Щом забравите вашето тяло, то не е упражнение, няма да се ползвате. Ще гледате часовника – само десет минути, докато се ориентирате, но после, като усвоите упражнението, свикнете, може и без часовник.
Представете си сега, че аз ви кажа да стоите пет минути на големия си пръст само, на един крак. После, да стоите на един крак и да клякате чак до долу, до земята, и пак да станете. Може да контролирате мускулите. Някой път казвате, че нямате воля, на един крак не може да клякате. Човек трябва, най-първо, да контролира мускулите на тялото.
За пример колко от вас може да доближат показалеца и малкия пръст. Всичките тия движения на мускулите може да предизвикат известни чувства. Тъй че всичките ни действия, които имаме, са неестествени.
После, трябва да учите да отнемате всичката енергия от ръката си и тя да стане като мъртва. Само по този начин ще се научите да се познавате. И тази енергия трябва да се разпредели еднакво по всичките части на тялото. Някой път не е добре разпределена в мозъка, после – в дробовете, и вследствие на това усещате известно натегнато настроение. Някой път енергията е в задната част на мозъка – ние имаме едно състояние. Ако енергията е при ушите, имаме друго състояние. Ако е отпред при слепоочната част – трето състояние. Разни състояния имаме. Значи енергията не е еднакво разпределена.
Окултният ученик трябва дълги години да учи, години ще посвети да научи разни пътища, как да определя тази енергия. Той трябва да бъде като градинар.
Сега, мислите ли, като прочетете някоя книга за дишането, някой трактат на индусите, че знаете вече всичко? Не е лесна работа. Малки упражнения има, съединителни упражнения.
За пример коя поза е най-хубава за сядане? Коя е естествената поза? Доста трудна задача, да вземеш една естествена поза. Вие не може да намерите вашата поза, трябва да минете ред упражнения. Може да вземете хиляди упражнения, докато намерите равнодействащата. След като направите тия упражнения, ще намерите за вас коя поза може да бъде естествена в даден момент.
Представете си, вие сте в някоя местност, очаквате някой ваш приятел. Изведнъж туряте ръката на ухото. Какво означава туй? После веднага ставате. Чакате единороден ваш приятел, очаквате брата си. Вие чакате два-три часа, ставате. Какво ще бъде вашето положение, каква ще бъде позата? Ще се взирате към посоката. Учителят при учениците ще вземе една поза, свещеникът на амвона – друга поза, войникът пред войниците трета поза, търговецът – друга. Всеки ще вземе особена поза. Някой, който нищо не го интересува, каква поза ще вземе?
Най-първо ще изучите позите на търговеца, свещеника, войника, учителя, земеделеца. Всичките други възможни пози ще влязат в туй психологическо настроение, да може да си представите защо.
Тия упражнения ще бъдат за контролиране на вашите мускули.
За пример някой от вас върви с глава, наведена малко настрани. Ако главата е наведена вляво, значи тази част е развита, лявото полушарие има повече кръв и вследствие на това вървите тъй. Всякога ще държите главата перпендикулярно, нито вляво, нито вдясно. Всякога ще седите прави. То е естествено положение. Мъж или жена – раменете назад, брадата ще бъде под прав ъгъл, сериозни. Не сегашното положение. После, някои ходят с разкривени рамене. Това са все недъзи. Рамената трябва да бъдат еднакви. Ако едното рамо е вдигнато, ще се стараете да го докарате успоредно. Всякога ще държите ума си – лицето да бъде право. Има да работите върху ред недъзи. Те не са ваши, но от миналото – хиляди поколения, които са изкривили онези прави линии, онези линии, които природата ви е дала първоначално. Ние сме се отклонили. Сега, има много да страдаме, докато възстановим първоначалното положение.
Ако аз се намирам пред своя учител, коя е истинската поза? Ще я възстановим. Право, няма да гледаш в земята, право в очите, […] малко хоризонтално. То е правата поза.
Те са навиди – да застанеш спокойно, като че изпращаш онзи естествен подтик на душата си. Тъй както изпраща една свещ своята светлина, тъй от очите трябва да излиза тази светлина, без да има предвид някого. Тази светлина трябва да се изпраща хармонично. Човек трябва да знае какво трябва да мисли в даден момент. Всяко едно движение трябва да се обуславя от една вътрешна съзнателна или несъзнателна мисъл, която лежи в основата на движението. Ще гледаш всяко движение да е в хармония със самия тебе.
В човека има едно същество, което разсъждава много правилно. Щом не си постъпил правилно, казва: „Не е хубаво това движение.“ Като вървите по пътя, право ще вървите, право ще стъпвате. Краката ще вървят успоредно. Когато е кално, този, който хвърля кал отзад на гърба си, той е честен човек, но то не е хубаво. Хубаво е, ако вървите по една кална улица, да няма нито една капка кал отзад. Вие, без да съзнавате, хвърляте кал с краката на гърба си. Трябва да се концентрирате, да кажете: „Нито една капка кат няма да капне по мене.“ Ако концентрирате ума, може да преминете улицата, без да се окаляте; но щом забравите, ще се окаляте. Гърбовете на които са окаляни показват, че те са добри хора, но не са добре мислили.
Направете един опит. Когато човек върви и мисли, да е концентриран умът в краката и в тялото. Прочетете калните петна – ще видите, че са малко.
Има доста неща да изправяте. Вие казвате: „Те са малки работи. Някои по-велики неща.“
Ако си махна тъй ръката навън, проектира се една дисхармонична вълна. Всяко нехармонично движение в астралния свят произвежда едно нехармонично движение и в умствения свят – дисхармонично движение произвежда и идат нехармонични вълни. Всяко движение трябва да бъде хармонично. Туй са сега навиците.
Сега не трябва да се самоосъждате, но да се радвате, че имате недостатъци, които трябва да изправяте. Едното рамо, другото рамо, главата си, след туй има да изправяте ушите, носа, очите. Много работи има, върху които трябва да работите.
Та са били светиите, които са работили по десет, двайсет, трийсет години над лицето си и то е започвало да става правилно. Като станете господари на мислите, чувствата и действията, тогава ще станете господари на организма си. Туй показва, че вътрешният свят е уравновесен. Туй, което имаме, е отражение на вътрешния свят.
Следователно, ако външният свят е уреден, то по закона на аналогията и вътрешният свят не може да бъде изкуствен, а органичен, съзнателен.
Сега – дъжд, не дъжд – трябва да се върви.
Учителят поздрави: „Тао Би Аумен.“
Отговорихме: „Тао Би Аумен
16-та лекция от Учителя, държана на 7 февруари 1923 г., София.
