ОБЩИ И ЧАСТНИ ПОЛОЖЕНИЯ
„ Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Чете се темата „Причини за неуспеха 6 живота“.
Пишете втория път темата „Методи за придобиване на красотата“.
Какво разбирате под общо положение казано и частно положение казано?
Да се говори за неуспеха на човека, много работи има. Темата „От какво зависи сполуката на човека“, никой не може да докаже. От какво зависи човек да бъде художник? Има много елементи, които се намесват. Ако този художник беше сляп, може ли да бъде художник? Но не само неговото знание. Вземете музиканта. Ако той няма ухо, не може да бъде музикант. Ораторът, ако не може да говори, може ли да бъде оратор? Това са общи положения. Има и частни положения. От какво зависи? На оратора речта му каква трябва да бъде? Трябва да бъде красноречива, но трябва да бъде и съдържателна. Ако речта му е красива, а не е съдържателна, какво му препятства? Представете си един млад момък, който ходи изящно облечен. Обущата, шапката, дрехите – всичко на място. Красиво се носи. А каквото обещание даде, нищо не извършва. Дрехите са изящни, а дадената дума не изпълнява. В единия случай едни са причините, че той добре се облича, а във втория случай не мисли кои са причините, че той не изпълнява обещанието си. Все ще каже – това станало, онова станало.
Или да допуснем, че вие сте неразположен духом, но всички хора не са еднакви. Някои много рядко се случва да бъдат неразположени, а някои всеки ден са неразположени. Има много причини за неразположението. В неразположението на човека главната роля играе стомахът. Ако стомахът е неразположен, и човек е неразположен. Но за да е разположен стомахът, кои са онези условия, за да бъде стомахът разположен? Главата ти е главната причина, но пак това е общо положение.
Та казвам, някои от вас обръщате внимание на общите положения. Казвате: „Да бъдем успешни.“ А успехът на човека зависи от фактори. Колко фактори има за успеха на човека? За всеки един може да се зададе този въпрос. Колко фактори може да има? Може да се разисква върху въпроса. Може да сме близо, може да ни интересува този въпрос за неуспеха. Но от какво зависи успехът? Казвате: „Външните условия.“ От какво зависят външните условия? Външните условия за вашия успех от какво зависи? Може баща ви да е богат, майка ви да е богата, брат ви, обществото може да е богато. Знаят тези хора, че сте музикант, но всички са орачи, никой не се интересува от музиката, а у вас пръкнала една идея. Баща ви не е музикант, майка ви не е музикант, не се интересуват от музиката. А у вас кацнала една идея, както една птица на дървото – да станеш музикант. Птицата пее, докато е на дървото, но щом птицата си замине, и то не пее вече. И дървото пее някой път, но като има птица на него, дървото пее още по-добре. Ехо има в някоя долина. Ехото се отразява някъде и на дървото, защото и дървото пее тогава. Но като престане тя да пее, и дървото не пее. Долината взема участие в пеенето. Сега вие разсъждаваше как ще прекарате живота си, как ще успеете. Гладният постоянно мисли къде ще намери нещо за ядене. Ако влезе в един град, все мисли откъде да попроси. Ето, представете си, не той е в планината горе – няма откъде да проси. Представете си, че той е на 20 километра, краката му са отслабнали. Какво трябва да прави? Ще кажете: „Да усили хода си.“ Човекът е усилил хода си, но не му държат краката. „Да ходи 20 километра път.“ Представете си, че той се движи с една бързина, като изминава по два метра в една секунда. Една минута има 60 секунди. Вие може да направите сметка – 7200. По същия начин се задава въпросът. Искаш да бъдеш успешен, но успехът е една далечина – 30, 40 километра, а краката ви са уморени. Какво трябва да правите? Първото условие. В природата има една магическа страна. Всеки, който не разбира тази магическа страна, той опъва работата, както вас. А който разбира магическата страна, работите вървят добре. Е, в какво седи магическата страна? В слушането.
Праща той от тия учените хора и той казва: „Ще отидеш на планината.“ И казваш: „Запиши си много добре.“ „Ама аз помня всичко много добре.“ Запиши, нарисувай и като вървиш два километра в планината, има една такава пещера, ще се отбиеш наляво и ще завъртиш ключа наляво и два пъти надясно и ще отвориш вратата, и там ще намериш всичко каквото искаш. Но ти не запишеш. Отидеш там, и се объркаш. Казваш: „Как беше, колко пъти да завъртя наляво и надясно.“ Наляво завъртването туряш надясно и надясно завъртването туряш наляво. Въртиш ключа надясно-наляво, но от отварянето на тази врата зависи твоето щастие. И поне ще намериш едно средство, ще намериш това – и храна, и средства, и библиотека, и книги, и може да се върнеш. А този човек не може да го намериш втори път, който ще каже. Тогава? Та сега всички вие. сте забравили колко пъти да завъртвате. Всички тук, които ме слушате, сте забравили колко да завъртите ключа. Казвате на мене: „Колко пъти да завъртим?“ Казвам: „И аз не зная.“ Е, тогава? То е сега само за обяснение.
Тази пещера това е човекът. Вие сте дошли до човека. Четири пъти надясно, три пъти наляво. Общият сбор е седем. Четири пъти надясно. Това е вашият ум. Ще мислите. Три пъти наляво. Това е вашето сърце, вашите чувства. Сърцето разрешава въпроса. Вие казвате: „Трябва да обичам някого.“ Но нямате ясна представа какво е обичта. Представете си, че имате един човек, който е замръзнал. Този човек съдържа нещо в себе си, с което може да ви помогне, но той е замръзнал. Както и да го въртите, той нищо не дава. Но, за да вземеш нещо от него, ти трябва да го обикнеш, да му дадеш топлина, и тогава тази вода ще потече. Ако твоята любов не може да топи хората, тава не е любов. Ти най-първо, като обичаш хората, трябва да знаеш как да ги топиш. Защото, като стопи някого, и да изгасиш някого, това е любов. Важно е онзи човек да е от тези, които се топят.
Сега, като разсъждаваме така, ще кажете: „Много работи знаем.“ Това е едно отричане, но незнанието някой път създава някой път всичките нещастия. Ти топиш една свещ, но от нея иде светлина, намериш се в една пещера, ще туриш свещта на някой камък, и свещта изгасне. Защо ще топиш? Казвам, защо топиш този предмет, защо трябва да обичаш в свещта? Тури предмета на далече и като го топиш, тогава ще го опиташ. Но ако и себе си не знаеш как да топиш, ако себе си не знаеш да топиш, как ще стопяваш другите.
Какво се постига сега в музиката? Нищо не се постига. Да допуснем, че вие туряте виолиния ключ и такт 4/4. Изпейте сега („до“-„фа“-горно „до“), да видим що ще излезе. Представете си, че вашето щастие зависи от туй пеене. По някой път вие разрешавате някой въпрос по общия принцип, а някой – по частния принцип. Времето зависи от вас, защото в дадения случай „фа“ е зеленият цвят. Той е растежът. Но в растежа има мисъл. Ти може да растеш, но къде може да растеш? Ти може да растеж навсякъде, както динята расте или както бобът расте. Какво има, ако израстеш като боба? Бобът ще се издигне, ще се увие около някоя суха пръчка, но ето че му вземат сухата пръчка и падне на земята. Оберат го, турят го в тенджерата, сварят го и казват: „Не си струва боб да вариш.“
Вие ставате сутрин неразположени. На какво се дължи вашето неразположение? Основният тон на живота го нямате. Синият цвят е „до“. Кажи „до“ и пей, докато се възстанови хармонията. Казваш: „До пение ми е останало.“ Казваш: „Уроци имам.“ Ти може да имаш уроци, може да имаш да даваш, но всичко туй даване зависи от оня основния тон. Може да тръгнете на път, зависи от тия две крачета. Ако те са здрави, ти може да вървиш, но ако крачетата ти са здрави, и ти не можеш да ходиш? За да ти са здрави крачетата, ти трябва да ги гледаш добре. Ако тези крачета си ги оставил в дома си, без да ходят, отслабнали са тези крачета. Та трябва да ги впрегнеш. Не вървят крачетата, спират се. Ще кажеш: „Съдба ли е това? Никаква съдба.“ Сега имате известни задачи. Вие трябва да разрешите. Стопи водата, тя ще си намери пътя. Запали свещта, и не я учи как да свети. Стопи водата, и не я учи как да тече. Тя знае много по-добре от тебе. Запали свещта, и тя знай как да свети. Ако ти седиш при една запалена свещ и казващ, философстваш: „Аз не мога да запаля.“ Какво отношение има между запалената свещ и нас? Ако свещта не гори, ако не искам да я запаля, тогава? Ти казваш: „Ако аз не мога, трябва ти да я запалиш.“ Но свещта казва: „Значи ти си я запалил.“ „Исках да се запали.“ Това е другото положение. Свещта казва: „Аз зная да светя. Не зная да ходя. Аз съм един голям аристократ и ще ме вземеш, и ще ме носиш. Ако ме носиш, аз ще ти бъда в услуга.“ Той тръгва по пещерата, и тя го учи. Тя казва: „Там това, там наляво.“
Следователно, ако ти не носиш светлината в себе си, тя няма да ти покаже пътя. Вие сега искате да се качите на светлината, и тя да ви носи. Не, ти ще носиш светлината, а тя ще ти показва мястото. Значи къде ще носиш светлината? В ума.
Сега вие имате едно понятие за достойнство. „Аз съм човек, достойнство имам“ – вие казвате. Това е едно частично разбиране на човешкото достойнство. Достойнството не е едно частично качество. Казва: „Аз го притежавам.“ Достойнството, това е качество на битието, качество на цялата природа, качество на небето, качество на Бога. Достоен е само Бог. Следователно, ако ти в достойнство не туриш всичко, ако искаш да бъдеш достоен, ако не можеш да се жертваш за достойнството, ти нищо не можеш да постигнеш? Ти мислиш, че ще станеш достоен да блеснеш в обществото. То е частично разрешаване и нищо не може да получиш. И вашият успех, успехът на света, и то е частично. Не се лъжете. Успехът, това е едно общо положение на Бога. Бог е който успява. Ако неговите работи вървят добре, и ти ще вървиш добре. Ако неговите работи не вървят добре, и ти няма да вървиш добре. Ако ти спънеш Божиите работи, ще спънеш и своите работи.
Искаш да станеш много знаменита личност. Това са положения много частични. Ти трябва да бъдеш музикант заради самата музика. Ти пееш за някого – за Петко и Драгана, че трябва той да те хареса, твоето пеене. Хубаво. Петко и Драган. Вашето положение ще мяза като на онзи американец, който искал да слуша един голям цигулар. Давал три концерта. Американецът пропуснал и трите концерта. И понеже искал да го чуе, намерил го в хотела, дето се готвел да си легне. Хлопа и го моли, и казва: „Тука ли е музикантът?“ „Тука е, но не иска да ви види – казва. – Легнал съм да спя. Мене ме няма вече. Какво искате?“ „Искам да ви слушам. Искам да ми свирите?“ „Не може. Аз съм дал три концерта. Не мога повече.“ „Как не може, 500 долара давам.“ „Не мога.“ „Хиляда долара.“ Той се почесва, туря си цигулката и почва да свири. „Не мога да ви отворя. Ти ще стоиш зад вратата, а аз отвътре ще свиря.“ Свирил той и след като му изсвирил няколко парчета, той му дава 1000 долара и казва: „Господине, я ми дайте цигулката да ви посвиря.“ Музикантът сега седи и мисли: „Ами, ако задигне цигулката само за 1000 долара.“ Казва: „Какво се колебаете, дайте си цигулката и аз да ви посвиря, да ме чуете. Аз ви платих 1000 долара за вашето свирене. Сега и аз искам да ви посвиря.“ Какво трябва да направи този музикант, я ми кажете сега.
Та достойнството на човека, каква мисъл ще ви дойде в ума ви? Трябва да влезете в общите положения, които са еднакво задължителни за всички – без разлика. Ако искате успех в света, трябва тези общи принципи да се спазват. От общия принцип зависи твоето щастие в света. Те трябва да бъдат свещени в душата ви. Твоето знание зависи от твоето здраве. Ако ти си здрав и весел, с едно разположение на духа, гдето и да влезеш, ще бъдеш навсякъде добре дошъл. Ако си песимист, философ, всяка врата ще бъде затворена за тебе.
Сега от какво зависи щастието? Среща те на пътя един милионер. Гледаш го, не може да му помогнеш. Падне и си изкълчва крака. И когато минава един, който може да му помогне, отива той в града на 20 километра, за да вземе кабриолет да го вземе, да го занесе на болницата, но трябва да чака. Минава един друг господин и веднага почва да разтрива, да намества крака и за половин час свършва работата и тръгват и двамата. Казвам, много ти благодари, че ми намести крака. Приятели станат. Другият се връща с кабриолета и не може да го намери. Казва: „Къде отиде?“
Това е щастието. Ние търсим щастието по пътя на кабриолетите. Не, там не се намира. Онова, което ти може да направиш в дадения случай, веднага може да се подобри твоето щастие. Не ходи 20 километра в града. Може и това, но това са изключения. Но не уповавайте вашето щастие на изключителните работи. Ако знаете да разтриете крака, вие ще подобрите вашето положение. Някой път зависи от една дума вашето щастие. Една дума като кажеш на някой човек, ще ти дойде твоето щастие, но да знаеш тази дума къде и как да я кажеш. То е както кибритената клечка. Ако знаеш как да я драснеш, и запалиш огъня. Но ако тази кибритена клечка не знаеш как да я драснеш, ти ще зъзнеш в живота си и ще питаш защо така е съдбата ни. Хубаво. Вие пак частично разрешавате. Радвайте се, че има щастливи хора в света. Радвайте се, че има учени хора в света. Радвайте се, че има добри хора. Ще кажете: „Що ме интересува мене.“ Щом единият е здрав, и другият може да бъде здрав. Щом единият е учен, и другият може да бъде учен. Учението е общо състояние за всички. То е въпрос само на време и пространство. Доброто е общо благо в света. Сполуката е общо благо, защото великите закони в природата, природата желае всичките същества, които са учили, всички да бъдат щастливи. Но тя още не може да го наложи. Всяко същество трябва да съзнава, че трябва да бъде щастливо, да възприеме общия принцип. И ако вие не може да желаете успех някому, вие не можете да бъдете щастливи, не можете. Ако вие желаете успеха на другите, и другите ще желаят вашия успех.
В света съществува един велик закон, върху който ще градите. Ти не може да обичаш един човек, и да не ти отговори на твоята обич. Само в любовта няма никакво изключение. Ако има някои изключения, тогава там, дето има изключение, любовта не е там. Любовта съществува само там, дето няма изключения. Че ти си обичал някого. В дадения случай ти да използваш любовта. Ти не разбираш закона какъв е. И да ви покажа вашето смешно положение. Нахранил си една крава. Очакваме да я дои от устата. Дои я, но не пуща от устата. Тя от устата не се дои. Той не разбира, че като нахраниш кравата, той трябва да отиде отзад, да вземе друго място. А той все първото място държи. Не иска да иде при последните. Не, сега ще вземе последното място. Най-първо отпред си бил при главата, а сега ще оставиш главата и последен ще станеш. А после ще отидеш при главата, и тогава ще почнеш да я доиш.
Ако ти в света не можеш да заемеш последното място, ти кравата не можеш да доиш. Онези, които държат първото място, те хранят кравите. А които държат последното място, все те доят кравите. Моята философия е това. Има учени хора, които отхранват науката. Има учени хора, които доят науката. Има учени хора, които хранят религията. Има учени хора, които доят религията. И едното е хубаво, и другото е хубаво. Тогава не считай, че имаш първото място. Казва: „Много хубаво си направил. Не оставай там. Вземи последното място.“ „Ама аз не съм научен тъй.“ Тогава ще останеш без място. Сега аз ви обяснявам. За умния в света ти ще вземеш първото място, ще приготвиш условията. Тази крава, докато ти не я нахраниш, тя и мляко няма да ти даде. Щом ти си взел първото място, ще вземеш и последното място, и ще знаеш, че ще имаш един резултат. Ако така не разбираш, не може да имаш постижения. Постижението е последното място. Такъв е законът в природата. Казваш: „Закъсахме в света.“ Защо закъсахте? Турили са ви на последното място и казвате какво ще стане. „Аз при главата бях, но кравата нищо не ми даде.“ Иди при задницата, вимето е там, там е вимето на кравата, там ще бъдеш и ще доиш кравата. Ти няма да си същият.
Я вземете сега „до“, „ми“, „фа“, „ла“, „до“. Аз ви давам една тема, която да разработите – „Грее слънцето“. Как ще го изпеете? Най-първо ще бъдете при главата. Като дойдете до слънцето отзад, дето се дои кравата. Доенето на кравата отзад. Да ви дам тона „до“, с който можете да започнете. (Учителят пее силно, мощно „грее“. Учителят изпя „Грее слънцето, на болните носи здраве, на здравите носи щастие“.) На болните носи здраве, а на здравите носи щастие. Ха сега как да съчиним другото. Може да го изпеете. По кой начин искате? Може да го изпеете само по един начин.
Музикалното ударение трябва да съвпада с ударението на думите. Много пъти във всичките работи музикалните ударения не съвпадат със словесните, не падат на едно и също място. Много пъти ударенията на думата и на мисълта не съвпадат. Вие нарисувате един човек с тънки устни. Той е дребнав човек. Устата не може да бъдат тънки. Може да е хубаво тънките устни, но този човек не му мяза на този голям човек с тънки устни. Неговите уста имат едно съотношение.
Та казвам, в дадения случай „Грее слънцето“. Има някъде с по-тънки уста. От „ми“ ще започнем. Понеже този българин, след като страда, ще мисли той. Животът иде по пътя на мисълта. От „ми“ ще започнете. Вашата работа, знаеш, на какво мяза. Събрали се десет малки деца със своите чаши при кладенеца и всички чакат, а не знаят как да извадят. Седи един възрастен там, и той знае как да извади вода с кофата. Мине един тон на волята. „Ми“-то, както виждам, спира. Ха да видим дали ще тръгне. Хайде от „ре“, понеже болният иска да стане. Болният иска сега да напусне леглото, да се индивидуализира. Казва: „Беше досега.“ Но достатъчно му е такава любов, колкото му дадоха. Обичат го. Сега повече любов не иска. Тогава вземете го от „си“. Колко е мъчно, когато човек се спъва с правила. Изпейте сега по друг начин.
Туй в България станало. Скъсали един юнкер. Той, след като написал тезата си, натурил всичките препинателни знаци отдолу и казал: „Марш, идете по местата си, марш, всички по местата си. Аз съм се научил да заповядвам. Казвам, марш, и всички по местата.“ Той заповядва правилно, но дали точките иде идат по местата си? Сега В правописанието туряте някъде запетая – то е най-малката почивка, туряте точка и запетайка – по-голяма почивка. Две точки туряте. Защо туряте две точки? Изреждате неща. Ами след като изредите работите, какво ще турите? Точка. И ще спрете там. Представете си, в едно предложение трябва да турите всичките препинателни знаци. Вие туряте запетая, дето англичанинът туря запетая, вие туряте точка и запетая. Понеже англичанинът цени времето, няма да остане, не му остава време да си губи времето, да туря точка и запетая, той си туря само запетая. Вие понеже имате повече време, туряте точка и запетая.
Всеки има известни съображения, които той прилага в правописа. Всеки един език е направен по известни темпераменти. Всеки народ ще го познаеш по езика. По езика му ще познаеш какъв е неговият темперамент, какъв е неговият език, как се нареждат думите, де е турен глагол. У немците глаголът всякога го турят чак накрая. И в това ще видите, че немците са мудни в живота си. Немецът е муден в живота си. Ще нареди всичките работи и като тури глагола, ще свърши.
Та сега общото положение. Има един естествен ред на нещата в света. Някой път не се смущавайте, че правите погрешка. Да кажем, погрешката, това е най-голямата гениалност. Само гениалният човек може да направи погрешка. Глупавият никога не прави, понеже всичко е глупаво. Една погрешка е погрешка само при гениалните работи. Те тия изключения вътре в природата са гениални погрешки. Онзи, който изчислявал орбитата В земята, изпуснал нещо, та сега движението на земята има известно изключение. В движението на слънцето има известно изключение. Много малки са тия изключения. Някой път слънцето не изгрява както трябва. В нашия живот има много големи изключения. Не вярвайте, че в изключенията седи. Онзи, който може да изправи едно изключение, е гениален човек. Онзи, който е направил, е допринесъл погрешка, но много малка погрешка с големи последствия, но е неизбежно.
Вие страдате, но от какво зависи страданието ви? Страданието си е страдание. То е допуснато. Нашите разбирания са различни. Някой е поличното разбиране, но страданието, то не е желателно. Няма какво да причиняваме страдание, болка. Ако аз увия пръста си, ще зависи от степента. Но колкото повредата е по-голяма, толкова и страданието е по-голямо, и обратно.
Та казвам сега, тия контрастите ги оставете. Силните контрасти. Има един общ ред на нещата. Ако вие се лишавате в дадения случай – при всяко едно страдание – трябва да знаете, – когато вие страдате, правите услуга някому. Вие трябва да пострадате, понеже от вас трябва да се вземе нещо. В дадения случай единственото същество сте вие, от което може да се вземе. Вие ще пострадате малко, но друго същество в замяна на вашето страдание то се ползва. Един ден това същество, за което сте пострадали, ще ви се вмени за щастие.
В природата трябва да има една правилна обмяна. Аз не искам да се убеждавате в това. Това са изключителни условия. Но всякога в най-малкото страдание, най-малкият неуспех седи едно малко благо за вас. Туй няма да ви доказвам.
Да допуснем сега, аз казвам „Грее слънцето“. Представете си, че вие може да пеете на слънцето. Имате ли право да пеете вечерно време, когато не грее слънцето? „Грее слънцето“ имаш право да го пееш всякога. Но като казвам имаш ли право, искам да кажа, че като пееш „Грее слънцето“, и да изгрее слънцето, между твоето пеене и слънцето да има едно съответствие. Да кажем, има облаци. За да познаем дали слънцето чува туй, което пееш, ти пееш „Грее слънцето“, да се очисти небето. Значи слънцето е чуло песента ти. Но ако ти пееш, и слънцето не грее, значи слънцето не иска нищо да знае за тебе.
Може да ви обясня какво искам да кажа аз. Аз много пъти пея на слънцето и малко се отваря небето и слънцето. Пял съм много пъти, и не се отваря. В първия случай казвам – слънцето харесва песента, във втория – не ме харесва. И тогава изменя тона, и веднага се изясни. Та ще оставим за втория път да ви покажа как е, когато човек пее, че може да се отвори слънцето да ме слуша. Защото всичкото ви нещастие седи в туй, че някой път вие пеете на слънцето, и не се отваря. Щом се отваря слънцето, веднага има сполука. Всяка работа, в която има резултат, слънцето слуша тази работа. И всяка работа, която няма резултат, слънцето не слуша – всяка една работа, която нищо не допринася, няма никакъв плод. Облачно е значи.
Та казвам, какво искате да кажете „Грее слънцето“. Аз подразбирам работата да се свърши добре, да има резултат. Тогава какво трябва да направим? От мене зависи. Един метод, втори, трети, четвърти, пети, докато дойде до един резултат.
Станете сега.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. Само в истината е скрит животът.“
Двадесет и пета лекция на Младежкия окултен клас 17 март 1933 г., петък, 5 часа София – Изгрев
