І. Същност на проблема.
Въпросите свързани с агресия и насилие предполагат един по-задълбочен психологически анализ. Корените на агресивно поведение се намират някъде дълбоко в психиката на човек. По природа такъв тип поведение е нападателно и унищожително, насочено, както навън, така и навътре, към самия субект. Ако се даде ход на агресията, последствията винаги са печални и с необратим характер. Това е причината да се търсят превантивни средства за предотвратяването й. За целта е необходимо да очертаем параметрите и същността на агресията като явление в човешката психика и характер.
Агресията е отрицателна проява на човешката душевност. Според речника по психология представлява състояние с експанзивна насоченост, което се проявява чрез внезапни, неконтролируеми, понякога експресивни, жестови и вербални изблици, насочени против живота, здравето или материалните блага на другите. Науката днес уверено твърди, че всичко в Природата – от най-твърдата и гъста материя до най-фините и ефирни мисли и чувства – е вид енергия с различна степен на концентрация. В тази класификация агресията би трябвало да е съставена от много гъста материя, образувана изключително от “експлозивни вещества”. Ако приемем, че това е скала, то в най-долния край, където е отрицателният полюс, е мястото на агресията и всички негативни състояния от подобен род. Антоним на агресията, според речника по психология, е едно комплексно понятие, като любовта. Нейното място съответно трябва да е в най-горния край на тази скала, където са положителните състояния.
Ако следваме максимата, че в Природата нищо не се губи, а само се видоизменя, не можем да искаме да унищожим агресията, а само да я трансформираме, като превърнем силно негативното състояние в противоположния му еквивалент – любов. Ако това не е по силите ни, трябва да впрегнем тази енергия на работа, но за нещо позитивно и съграждащо. Ако тръгнем на борба с агресията, ще се роди двойна по сила и противодействие агресия, тъй като насилието винаги ражда насилие.
Причините за агресивно поведение на децата са комплексни и не би трябвало да се разглеждат на части. Трябва да се обърне сериозно внимание на генетичния код на детето, какво то носи по родова линия. След това да се проследи семейната среда, в която расте и се развива и как то е възпитавано, докато дойде до училището. Не на последно място идва обществото – какво е държавното и социалното устройство и какви са водещите моралните ценности и как те се проявяват в медии, култура и изкуство.
Възпитанието започва от утробата на майката и продължава дотогава, докато детето осъзнае важността на този процес и само започне да полага грижи, за да се самовъзпитава. Учителите носят отговорност за това да направят този процес плавен. Те са медиаторите, които поемат до голяма степен вече изградените характери на децата (след седмата година), за да заложат по-високи параметри и критерии. Обучението в училище не е откъснат процес сам за себе си, а комплексен. За него трябва да съдейства, както семейната среда, така и обществото. В конкретния случай при проблема с агресията у децата, този въпрос би трябвало да се разглежда аналогично. Обществото, семейството и училището трябва да действат синхронизирано, като едно цяло, иначе резултатите ще са частични и нетрайни.
ІІ. Любовта – главен фактор срещу агресията.
В противодействието срещу агресията водеща трябва да е любовта, колкото и абстрактна и комплексна да е като понятие. В същността си тя е една, но се проявява в безброй форми, според степента на човешкото съзнание. Любовта е тази, пред която всички същества са равни и всеки разбира нейния език. При любовта очите ни се отварят и така ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда. Тя преобразява всичко, до което се докосне. В нашия живот любовта се изявява като разумност, справедливост и доброта.
В образователния процес съществуват отношения между учител и ученик. Ако те не се базират на взаимна любов и доверие, то неуспехът е сигурен. Идеята на възпитанието е в това да се намерят добрите страни и качества на детето и тези качества именно да се активират и поощряват. Да се вижда лошото е най-лесно, но това не е възпитателен метод. Любовта винаги ражда любов. Любовта на учителя към детето непременно ще роди любов към последния. Няма същество, което като бъде обикнато, да не разбере любовта и да не откликне на нея.
Ако изпеем срещу отворено пиано някой тон, например “ла”, само струните “ла” ще затрептят и ще издадат изпетия тон, въпреки че въздушната струя се блъска във всички струни. Тази закономерност е позната в науката като закон на Хелмхолц. Приложението му в педагогиката се открива във вътрешната връзка, в хармонизацията между учител и ученик. Ако музикантът или ораторът имат публика, която ги обича, то те ще получат вдъхновение от нея. Аналогично е и с учителите. Когато учителят влиза в клас с повдигнато настроение, по закона на Хелмхолц ще предизвика подобни трептения и в учениците. Така с любовта се предизвиква любов, с милосърдието – милосърдие и т.н. Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли – че дължи пари, че има среща и т.н. – тогава ще се активират по-обикновени детски психични сили, независимо от думите, които ще се произнесат на външен план. Ако той е започнал урока нехармониран, с отрицателни мисли и чувства, ще предизвика същото състояние и у децата.
От закона на Хелмхолц произтичат други два: 1. Никой не може да събуди у другите хора, това което няма в себе си. Преподавателят заедно със своите добродетели предава и недъзите си на учениците. За това всяко възпитание трябва да започва със самовъзпитание. В това отношение учителят трябва да работи върху себе си. При влизане в училище той трябва да се разтовари от всички лични и семейни тревоги и да влезе в клас с радостна усмивка. Веселите лица възпитават околните на оптимизъм и добро разположение; 2. Вторият закон е – каквото вярваме и мислим, че има в един човек, единствено тази страна от неговия характер стимулираме и даваме възможност тя да се прояви. Когато помислим, че някой е добродетелен, справедлив и пр., то даваме благоприятни условия да се проявят в него точно тези качества. И обратно, ако мислим, че е агресивен, несправедлив и нервен, тогава подхранваме единствено неговата низша природа и го подтикваме към нас да се проявява по този начин.
ІІІ. Практически методи за овладяване на агресията.
1. Училищни форми – Детското ежедневие е твърде натоварено и еднообразно. Истинската детска природа трябва да бъде изпълнена с положителни емоции. За целта трябва да се създадат необходимите предпоставки и условия. Училищният материал би трябвало да се редуцира, за да се приложат нови форми, които няма да натоварват психически, а напротив – ще бъдат любимите занимания, след “тежките” предмети.
а) класни учебни форми – може да се създаде другарски час (детски клуб), в който децата сами ще подготвят литературни, музикални и др. мероприятия. Така те се научават на обща работа, която ги обединява. Друга модификация на такъв детски клуб е за правене на добро – всеки ден да се прави по едно добро. Всеки ученик ще разказва своите опитности пред останалите и така ще се получи едно желание за съревнование, с което ще се събуди една благородна идея.
Не е добре да се практикуват игри или да се четат приказки и разкази, чрез които се развива жестокост, грубост и т.н. За да се стимулира любовта в детето, трябва да го ограждаме предимно с красивата и положителна страна на нещата, защото хората сме устроени по-лесно да възприемаме отрицателното. Например образът на баба Цуцулана в нашата литература е изрисуван в карикатурен вид: грозна, недъгава, прегърбена и пр. Когато се разказва на децата за нея, те се смеят подигравателно. Но като видят една баба на улицата, пак ще се смеят и ще я подиграват, като я наричат “баба Цуцулана”. Ето защо на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума. Да не се употребява подигравателен хумор, тъй като има впечатлителни ученици, които дълго не могат да се изчистят от кривите, отрицателни и неморални образи. Чрез подходящи приказки, разкази и легенди се събужда доброто и красивото, но без да се морализира. Могат също да се използват биографиите на бележити хора, които са живели за другите.
б) извънкласни учебни форми – физическата работа в училище почти не е застъпена. Всяко училище има двор, където могат да се засадят дръвчета и цветя от самите ученици и да се поливат всеки ден. Отделно във всяка учебна стая и по коридорите би могло да се отглеждат цветя от самите ученици. Грижите на детето към цветето или дървото ще наподобяват тия на майката към детето си. Тази любов към растенията после ще прерасне и в любов към хората. Детето, което е внимателно към цветята и дърветата и ги обича, ще обича и хората, а което ги тъпче или къса главите и крилцата на мухите, измъчва птичките, утре ще бъде жестоко и грубо и към хората. Училищните бригади преди време бяха една добра възможност за трудова ангажираност на децата. Когато се върши обща работа, винаги учениците се обединяват, сближават се, развиват се социални им чувства, дух на взаимопомощ, сътрудничество и солидарност.
Добре е да се намери подходяща форма за общуване с природата, тъй като само там може да се култивира усещането за красотата – чрез извори, цветя, гори, планини и пр. Природата е велик учител, който събужда всичко благородно и красиво в човека. Тя облагородява характера, внася хармония, чистота, невинност. Когато децата отидат някъде на излет да им се обяснява да не късат цветя, тъй като на следващия ден ще увехнат и трябва да се изхвърлят. Ако искат да подарят някому цвете, нека го извадят с коренчето и да го поднесат в саксия. Ако детето срещне по пътя си пречупено стъбло, може да го привърже с пръчка. Хубаво е, когато са на излет, всичко което срещат на пътя си да събужда у тях малък подтик на съпричастност и услужване: ще полеят някое дръвче, ще изчистят някой затлачен извор или чешма, на някоя река ще направят мостче, ще помогнат на някое давещо се насекомо и пр.
2. Извънучилищни форми – в тези форми обществото трябва да вземе дейно участие, за да могат децата пълноценно да уплътняват свободното си време. Добър пример за това са структурите на общинските детски комплекси (ОДК), където в извънучилищно време се предлагат разнообразни предмети, развиващи хармонично детското естество – музика, пеене, танци, интелектуални занимания и активна спортна дейност. Както стана ясно по-горе агресията е много силна енергия, която търси да намери начин на проява и в тази връзка би могла пълноценно да се използва. Деца с ясно изразени такива характеристики, трябва постоянно да се натоварват физически. От тях могат да станат най-добрите спортисти, тъй като в спорта тази силна по интензитет енергия би намерила най-добро приложение. Тук е мястото на обществени организации и клубове за работа с деца: създаване на ученическо дружество на Червения кръст, туристически клуб, скаутски организации, клубове по скално катерене и т.н. Активиране и стимулиране на масовия спорт е важна стъпка в тази посока, тъй като спорта е един от най-добрите и лесни отдушници на отрицателни състояния.
3. Родителска ангажираност – ако всичко изброено по-горе е налице, но факторът родителска съпричастност и ангажираност липсва, то усилията биха били напразни. В противодействието срещу агресията трябва всички условия и фактори да вървят синхронизирано. Примерите, които се посочиха дотук трябва да се приемат и прилагат и от самите родители, защото за децата не е важно какво им се говори, а как се действа. Няма нищо по-лошо за подрастващите от лошия пример, особено от най-близките. Например добре е децата още от малки да се приучват да помагат вкъщи. Чрез това те развиват психофизичните си сили.
4. Паневритмия – един универсален метод, който в същността си съдържа посвоему всичко изброено дотук. Паневритмията представлява уникално съчетание на бодра, ефирна музика; подходящ оптимистичен текст и плавни и хармонични движения във вид на физически упражнения; Това съчетание действа мощно и едновременно, както върху психиката, така и върху физическото тяло, тъй като ритмиката на упражненията е съобразена с известни природни сили. Паневритмията се изпълнява сутрин рано, което по естествен начин действа обновително и освежително на организма. От друга страна упражненията са така разнообразни, че всички органи и мускули вземат участие. Паневритмията би могла да се използва и като метод за трансформиране на отрицателни човешки състояния като агресията. Това става твърде лесно, поради изключително позитивния заряд, който се внася след изиграването й. Би могла също да се използва и за естетичното възпитание. Човек изпълнява нейните красиви движения сутрин всред росни поляни, цъфнали дървета и цветя, в един неръкотворен храм, чийто свод е лазурното небе. Чрез Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство в човек, тъй като тя се изпълнява групово, от много хора, които образуват единство и се чувстват слети в едно. Това чувство на единство съпътства ежедневието и възпитава човек за събуждане на колективно съзнание.
Георги Христов – ОДК Бургас 24.11.04г.
