ОГЪНАТА ПЛОЩ
„Отче наш4“
Носите ли си бучката захар? (Не всички си носят бучката.) Сега допуснете, че някой човек е направен от захар, от сладко вещество е направен. И допуснете, че това същество е живяло в един свят, дето няма вода. Какво ще бъде положението на захарта без вода? Ще бъде устойчиво вещество, няма да знае какво нещо е смъртта. Но допуснете, в този свят дойде друго едно същество и направи една малка дупка, и пусне малко вода. Какво ще стане с тия същества, направени от сладко вещество? Най-първо ще почнат да се вглъбяват. Какво обяснение ще си дадете на това – днес се стопи една форма, утре друга, и най-после всички се стопят. Как ще си обяснят учените хора тази работа, че се топят бучките. Ако вие поставите захарта на влагата, какво ще стане с нея? Ще стане известно разтопяване. Значи водата е опасна за хора, които имат захар.
Сега на какво се дължи сладчината? Как обясняват съвременните учени хора това? Нали някои вещества са горчиви, а други сладки. На какво се дължат тия впечатления, които човек има, които той добива от външните вещества? Това е все същият въпрос – защо едни хора са добри, а други лоши.
Фиг. 1
Сега, допуснете, че това е една равнина (Фиг. 1). Ако вие поставите две тела върху тази равнина, в какво положение ще се намерят те? В покой ще се намират, нали. Но представете си, че по някаква си външна причина тази равнина почва да се огъва в своя център. Какво ще стане тогава с тия две тела, които първоначално са били в покой? Според закона на тяготението те ще [се] стремят към средата. Де ще се срещнат? В центъра. Тази повърхност е гладка, без никакво съпротивление. Тогава тия същества ще се срещнат към центъра. Колкото тази плоскост се огъва повече, толкова и това движение е по-голямо. Имаме съществата А и В и огъванията 1, 2, 3, 4, 5. Двете същества се сблъскват и отскачат. Как ще си обясните вие това? Кои са причините на тяхното сблъскване? Образува се едно вътрешно сътресение.
Сега вие седите някой път и философствате. Но как ще си обясните вие вашите морални сътресения? Това не е вятър, това са морални сътресения и някой път са такива големи, че ти се търкулиш на земята. Има морални сътресения толкова големи, че човек пада на земята и става разрив на сърцето. Не могат да го насърчат. Не е вятър това, но сътресение на сърцето. Някой път има сътресение на нервната система.
Добре, какво трябва да се прави, за да се избегне това? Най-първо тези същества се убедили, че тяхната повърхност не може да се измени. Така и вие мислите. Някой път – човек е млад и чувства, че е стабилен. Допуснете, АВ, това е моралът на един човек, природата на неговата плоскост, в която той живее. Сега може ли това да ви послужи като закон на предсказване? Допуснете, че това е плоскостта, в която той се движи. Той не знае закона на огъването, а знае само плоскостта без огъването. И той казва: „Според законите на плоскостта моят характер не може да се измени, аз мога да работя, каквото си искам.“
Питам, кой от вас върши това, което той иска, което той мисли? Нали философите казват, че човек бил свободен, може да върши, каквото иска. Аз бих желал някой от вас да каже, че е извършил нещо самостоятелно, че никой друг да не го е извършил. Аз критикувам, а вие застъпвайте тезата. Кажете ми едно деяние, което само вие може да направите и което вашите приятели не са направили. Покажете ми едно такова ново деяние, за да покажете, че наистина вие сте свободен човек. Защото, ако вие правите това, което вашите деди са направили, това не е свобода. Вашият дядо е ял, и вие ядете. Ама ще кажете: „Аз мога да спя, както аз искам.“ Но и дядо ви е спал. И то ще спите, не когато вие искате, но когато ви наложат спането. Казвате: „Аз мога да ям, когато искам.“ Не. Когато си гладен ще ядеш. Даже когато кажете: „Аз съм свободен да мисля“, и пак не сте свободен. Вас ви заставят да мислите.
Та ние изучаваме не нашата свобода. Когато ние говорим за свобода, ние всякога изучаваме свободата на едно друго същество. Когато аз говоря [за] своята свобода, подразбирам едно друго същество, а не себе си. Схващате ли сега къде отива мисълта? Да допуснем, че някой казва: човек е безсмъртен. Хубаво, но човек, който се е родил на земята, е смъртен. Тогава де е неговата свобода? Когато говорим за безсмъртието, подразбираме същества, които не са в това състояние, в което ние се намираме. Те са извънка, те са свободни. И когато ние говорим за съвършен морал, ние сме само отражение на техния морал. Следователно на някои същества аз казвам: „Няма да ме тургате в положението да се огрешавам много.“ Ако той прокарва някоя идея, няма защо да ми я налага.
Има ли някой от вас да е изучавал богословието? Там се говори какво е поддържал Калвин, каква е била неговата теория. („Той е поддържал предопределението.“) Л в противовес на него кой е поддържал свободата? („Цвингли е поддържал свободата.“) Питам, Калвин прав ли е? („Той се основава на апостол Павел.“) Апостол Павел казва: „Някои съдове са направени за почест, а други – за безчестие.“
Хубаво, представете си, че живеете в една кофа, в която хората си тургат излишната вода, помията. Но понеже вие сте намерили нещо в помията за ядене, влезнали сте в кофата. Обаче сутринта дойде слугинята и хвърли тази помия с вас наедно. Вие не можете да си представите защо ви изхвърлят с помията из кофата навънка. След като ви изхвърлят, изчистят кофата и я занасят вкъщи. Но вие тръгвате подир тази слугиня и хоп! – пак се върнете в кофата. На другия ден слугинята пак ви изхвърли като някоя жаба. И вие се чудите какво има тази слугиня с вас, че ви изхвърля. На сутринта станете с една теория – и хас не струвате от нея. А слугинята даже и не подозира, че има някаква жаба в кофата.
Тогава ще ви приведа онзи анекдот, дето две учени жаби живели при един чифликчия. Слушали те да казват – тук се заселил един крайно богат човек. Имал крави. После, казвали, че от едно бяло вещество изваждали масло, като го чукали по особен начин. И после – той имал сирене. Жабите видели там наредени кофите за млякото и едната казала: „Какво ли ще е това бяло нещо?“ Влезли те в един голям казан – котел с мляко, обаче не могли да излезнат навън, котелът дълбок, бреговете много стръмни. И те почват да обикалят, да обикалят. И едната казва на другата: „Уморих се вече. Искам да си почина. Това не мяза на нашата вода. Има нещо подобно на водата – и това е жидко, но да се пазим. Уморих се да обикалям, искам да слезна на дъното.“ И тя слезнала долу, и там си останала в млякото. Другата обикаляла, обикаляла, очукала млякото, събрала малко масло и оттам изскочила навънка. И разправя, че едната другарка останала в дъното. После, като дошъл млекарят, той не можал да си обясни как тази жаба е влезнала в млякото – умряла вътре. Е, питам, има ли такива учени жаби, които умират по този начин? Има, разбира се. Много учени жаби умират на общо основание.
Та казвам, на съвременния морал, тъй както сега живеете, тъй както сега разбирате живота, вие никога няма да можете да бъдете свободни и все ще имате участта на тия жаби, нищо повече. Защото вие се много самозаблуждавате. Казвате: „Съгрешил съм.“ Казвате: „По кай се!“ Е, хубаво, съгрешил си. Покаеш се един път, два пъти, три пъти, четири, сто пъти. Но тази глава се е удряла, удряла, и най-после виждаш – цялата глава е само с рани. Днес се покаеш, утре се покаеш – все ти казват: „Покай се!“ И ти пак грешиш, и главата се счупи в края на краищата. Разкаянието е само едно палиативно средство, фиктивно средство.
Не е човек да прави погрешки и да се разкайва, но човек трябва да дойде до онова положение на нещата, че да не греши. Вие ще кажете: „Да не греши човек.“ Защото, ако тия топки са направени от захар и са турени във водата, те ще се стопят. И нали хората казват: „Стопих се.“ Защо? Вода има. Та и човек се стопява, не само захарта. И аз бих ви навел на мисълта, да видите, че всичките хора се стопяват. Защото и вие сте направени все от захар. Защото само сладките неща се топят, а горчивината е един процес, който се образува отпосле. Всяко същество, което се стопи, става горчиво. То отвънка се стопява, а отвътре то е недоволно, че е изгубило своята форма. Горчивината е един процес на недоволство от онова, което се изгубва, което си изгубил.
Сега да дойдем до философската страна или до фигурата на речта. Сега всички ли хора грешат? Има ли хора в света, които да не грешат? Няма. Питам, досега от осем хиляди години все са проповядвали един морал: като съгрешиш, разкай се. Това донякъде е хубаво, но това е едно положение, което палиативно разрешава въпроса.
Допуснете, че човек си образува навика да пие, пали, и става пияница. Той след като се напие, кръчмарят го набие. Повече се застоял в кръчмата и към дванайсет часа кръчмарят му каже веднъж да си излезне: „Искам да си иде вече“, каже му два пъти, три пъти: „Искам да си иде вече“, а той не го дочува. А щом не си излиза, тогава той ще го изрита из кръчмата навън и ще си отиде. Сега, понеже той е бил пиян, неговото честолюбие каже: „Няма нищо.“ И винаги пияницата прощава на кръчмаря, че го е бил, понеже чувството на пиенето е по-силно от това, че са го били. И той каже: „Ти онзи ден ме изрита, но дай сега половин кило, че да се примирим.“ Хората казват: „Това нещо ще престане.“ Да, щом се изпразнят бъчвите, пияницата ще престане да пие. На един млад турчин, който се е научил да пие, ходжата казва: „Да не пиеш вече, защото, като идеш в онзи свят, Господ ще тури бъчви на гърба ти.“ Този попитал ходжата: „Празни ли ще бъдат бъчвите, или пълни?“ „Пълни.“ „Е, хубаво тогава. Искам да пия.“ След като се изпразнят бъчвите, ще престане пиянството, но да се изпразнят бъчвите. Сега, да се намери онзи начин, с който можете да изпразните бъчвите или пък да бъдат бъчвите пълни със сладко вино. Да не е онова вино, което упоява.
Следователно разумният живот трябва да дойде до онова положение, да премахне всички съблазни от нашия живот. Където и да е сблъсъкът, все ще дойде все ще налетиш на съблазън. Съблазънта е един предмет, на който можеш да си счупиш крака, можеш да си извадиш окото.
Един млад момък имал обичай да гледа през дупките на прозорците по седенките кои моми се събирали. Една мома мукалитин турга един гвоздей на прозореца и затваря дупката, и той втория път като отива вечерта на седянката да гледа, не вижда светлина. Мисли, че са изгасили огъня, понеже дупката не свети. Мушнал си той главата, но си ударил окото на пирона. Питам, защо момата е турила този гвоздей на прозореца при дупката? Какво прегрешение има, ако момъкът гледа? Ако вие сте един апаш, който обичате да обирате къщите, бихте ли обичали да ви гледа някой през дупката? Следователно защо не обичаме дупките? Понеже ще ни видят какво правим. Обаче втория път той вече направо не си тургал главата, имал вече опитността на гвоздея. Като стигнел до дупката, той си тургал ръката. Всякъде, където имало опасност, той си тургал ръката
Но това са все палиативни средства. Онзи човек, който иска през дупката да научи истината, той нищо няма да научи. Дупките аз ги наричам закон на шпионаж. От дупките е произлезнал шпионажът. Всеки човек, който си турга окото през някоя дупка, да види какво става, той шпионин може да стане.
Та щом се огъне тази повърхност, то ще има търкаляне, сблъскване, и вече ще се нарушат интересите. Сега питам, защо Провидението е направило земята валчеста, а не вглъбната? Защо не е турило нещата в една коруба? Някои поддържат, че хората живеят в една коруба.
Засега хората в моралния свят живеят в един огънат свят и нямат много голяма свобода в своите действия. За пример вие не сте имали случай да опитате вашата сила. Да допуснем, вие поддържате известен морал, но представете си, че сте гладували седем-осем дена и минавате покрай една фурна, но хлебаря го няма там. Но хлябовете седят опечени там. Питам, можете ли да минете всичките тези осем фурни, без да си вземете един хляб? Като погледнете хляба, да си кажете: „Не искам да бутам, няма да си взема хляб.“ Най-първо, едни от вас още от първата фурна ще задигнат един самун. Втори ще стигнат до втората фурна, но като дойдат дотам, и те ще задигнат един хляб. При третата, четвъртата, но почти всички, като дойдете до петата фурна, ще задигнете един хляб. И ще кажете: „Гладни сме. Гладен съм, нека ме затворят най-после. Няма да остана гладен, я! Този фурнаджия трябва да е на мястото си. Осем дена аз съм гладувал. Къде ще го чакам?“
Питам ви сега, имате ли право да вземете хляб, ако фурнаджията го няма там, а вие сте гладували толкова дни? Имате право, разбира се. Защо не? И чудни са хората. Ще кажете, нямат право. Вярно е, че нямат право, но кога? А и В нямат право – плоскостта е права. Щом си на гладката площ, нямаш право да вършиш престъпление. Но щом се огъне площта, имате право. И колкото повече се огъне площта, толкова повече право имат хората. Колкото повече се увеличават нуждите на хората, толкова повече право имам аз да върша това, което другите хора не вършат.
Днешният ден мяза на една огъната площ, дето се създават законите. Те огъват тази равнина и при това искат да запазят същите отношения. Казват: „Ти трябва да имаш морал.“ Не огъвай площта си, нищо повече. Ще се даде научно стойност на морала. Те огъват тази площ и казват: „Ти трябва да бъдеш морален. Няма да правиш никакви престъпления.“ Казвам, щом огънеш гази площ, непременно ще направиш една беля на главата си. Не може да не направите.
Сега вие мислите, че човек е свободен. Човек не е свободен. Вие сте в една равнина неогъната, при благоприятни условия, дето светът е едно. Но вие не сте опитали при неблагоприятно условия, при огъната повърхнина. Има един изходен път. Ако вие сте един разумен човек, в този свят има едно разрешение. Но казвам, тъй както вие се намирате при сегашните условия, невъзможно е да се живее един морален живот. Огъват се тия плоскости.
Когато се каже, че трябва да се изучи характерът на един човек, то значи: трябва да се изучат ония огънати плоскости у него. Аз поддържам огъването на човешките способности, на човешките чувства. Аз съм дошъл до едно заключение. Колкото едно чувство е по-огънато и колкото една способност е по-огъната, толкова този човек не може да се контролира. И аз бих казал: огъната способност има или огънато чувство има. Вземете един адвокат. Той не може да мисли право. Той седи на една огъната площ. Или вземете един крадец. Той може да ви докаже, че не е направил престъпление, не е откраднал нищо. А друг адвокат – на противоположната страна – доказва, че този човек е откраднал парите. Питам, кой е на правата страна? И този, който иска да докаже, че той е откраднал и е виновен, и онзи, който има да дава или да взема, и двамата се намират в една огъната площ, нищо повече. Ако се намирате на една огъната площ, така се извиняват вашите постъпки. Така се изменят и убежденията на хората.
Казва някой, че имал едно вярване, но престанал да вярва. Не че е добил нещо друго, но щом се огъне неговата площ, той е изгубил своите вярвания. Ще кажете: „Защо?“ Огънала се е неговата площ.
Сега трябва да се дойде до другите велики мисли, които направляват живота, тоест да създадете в себе си възможност. Защото само в себе си човек може да създаде своите възможности. Условията са отвън, а това, което е у него, това са възможностите. Условията съществуват отвън, а възможността да се използват тия условия се намира вътре у човека. И единственото нещо, което човек трябва да изучава, това е – вие трябва да изучите условията, при които живеете с вътрешната възможност. Само тогава вие сте господари на последствията. Защото хората на земята, това са последствия. Нали в причинния свят имате причина и последствие. Кой е подтикът на причината? Причина е онази разумна творческа сила. Казвам, всяко нещо си има причина. Тогава от какво произлиза причината? Казвате, един човек убива другиго.
Да вземем, двама момци имат известни връзки с една мома, нали. Те се сбиват и единият убива другия. Тогава, който убива е причината, а другият е последствието. Но какво е момата? Момата създава първата причина. Тя е, която създава причината. И тогава имаме: единият момък е причината, а другият е последствието. И този в последствието, той умира. Единият умира, а другият остава на физическото поле, но и двамата живеят. Онзи, който остава жив, той се оженва за момата, нали. Тъй се събират те. Но третият, който се ражда, той е убитият. Ако той не умреше, те не можеха да се оженят. Всички, които се женят – все е убит някой заради вас.
Сега, ние говорим на основание на това. Вашите възгледи са други. Сега, според тази теория, огъната площ е тази, но не мислете, че вие като се жените, че вие сте свободни. Нс. Насила могат да ви оженят. Някой казва: „Аз мога да се оженя.“ Не – ако ви оженят, нищо повече. Баща ти, майка ти, обществото, те ще ви оженят, и вие искате, не искате, ще се ожените.
Той, Мойсей, се оженил веднъж заради убития египтянин. И още веднъж се оженил той – той беше заповядал да се избият петнайсет хиляди души.
Сегашният живот, това е едно последствие. Тъй както сега върви светът, има известни последствия, които са неизбежни. Това, което хората наричат женитба – в света трябва да се обяснят трояко причините, които работят в света. Някой казва: „Аз обичам някого.“ Ти, щом го обичаш, няма защо да се жениш, защото с женитбата се разваля любовта, нищо повече. Ти можеш да се жениш, но щом се ожениш, ти не си свободен. Два предмета могат да се сблъскат, но това не е свобода, защото ще стане едно стълкновение. Двамата, щом се оженят, непременно ще умрат. Всеки, който се жени, трябва да умре. Че тия двамата момци, които се спореха за момата, не плати ли единият с живота си? Утре друг ще се влюби в жената и той ще го убие. Тогава ще имат второ дете. Тя ще се ожени за третия. Следователно колкото деца има тя, толкова любовници е имала.
Сега това е теория, която засяга живота. Да погледнем малко реалистически на живота. Дали е така, или не е, това е друг въпрос, философски вие можете да се спорите. Но казвам, щом се огъне тази площ, тя може да се изправи. Ако допуснем, че нещата в света са разумни, да допуснем, че има известен спор. Щом нещата са неразумни, всякога има смърт. И смъртта винаги показва, че живеем в един свят, който е неразумен. А щом живеем в един разумен свят, не може да има смърт, не може да има стълкновение. Щом има стълкновение в нашия морален свят, в нашите възгледи, това показва, че има известни същества, които не са в хармония, които са неразумни. Значи ние живеем в един свят, дето всякога можем да се лишим от живота. И следователно, при такъв един свят, и десет пъти да се жениш, пак ще ти вземат жената. Тя не може да остане при тебе.
Ти можеш само при един разумен свят да бъдеш свободен. Щом имаш любовта, ти не можеш да бъдеш ограничен. Под „женитба“ ние подразбираме най-идеалните отношения, които разумните същества могат да имат. Показва, че отношенията на нещата са разумни. Да кажем, ако две реки се съединят и образуват една по-голяма река, какви отношения имат те? Стават по-големи. Тогава питам, този закон спрямо хората такъв ли е? Сливат ли се хората? Нали като се сливат реките, водата става по-голяма. Тъй както схващате вие идеята за женитбата, това е съвсем механически процес. Мислите ли, че двама хора, които се събират да живеят в една къща, че това са женени хора? Мислите ли, че онзи мъж, който бие жена си по два пъти на ден, че това е женитба? Мислите ли, че онзи учител, който учи децата и всеки ден ги налага по два пъти, че това е учение? Това са неща допуснати, по те нямат нищо общо с любовта.
Тогава допуснете следующето. Ако един майстор, или един чирак, слуга, се научи на грънчарство, питам, имат ли отношение? Неговият майстор, който го е научил да моделира и да пече калта и да направя грънците, кажете ми какво отношение имат този майстор и неговият слуга? Те ще пекат грънците и най-после ще делят печалбата, но знание трябва.
Сега аз ще ви наведа на вашия морален свят. Докато вашите способности и чувства са огънати, вие всякога ще бъдете изложени на известни страдания в света. Аз така обяснявам. Страдате някой път. Няма никакви причини, но страдате. Защо? Огъната е площта. И в природата, когато птиците се занимават с този философски въпрос на огъната площ и донякъде те разрешиха въпроса и създадоха крила. У птиците по-малко може да стане сблъскване, понеже те при една огъната площ ще се повдигнат нагоре, но и при тях става едно частично сблъскване. При хвръкването много пъти може да стане едно частично сблъскване, но въобще те са освободени от закона на сблъскването.
Следователно ние, за да станем като птиците, трябва да започнем да мислим. Казва: „Този човек е морален.“ Но ти разгледал ли си на какво почива този морал? Казвате, човек трябва да бъде морален, но какво нещо е моралът? Ако аз съм по-силен човек и вие сте ми задигнали торбата и аз ви настигна, и започне една борба между мен и вас, и ако съм по-силен и ви наложа тъй хубаво, че ви взема торбата, и ако някой гледа отстрани, ще каже: „Защо върши този човек тази работа?“ Как ще докажа, че тази торба е моя? Той е взел торбата на онзи, който ме гледа, и той казва: „Торбата е моя.“ И аз казвам, че е моя. Но в дадения случай аз съм по-силен човек, казвам: „Правото е мое, торбата е моя.“ Но някой път, макар че са ми взели торбата, онзи, който ми е взел торбата, е по-силен, и тогава, освен, че ми е взел торбата, но и ме наложат. Питам, де е моралът?
Моралът е там: не носи торба, която могат да ти откраднат. Щом имаш пълна каса със злато, скрий касата си някъде, защото другояче твоята каса ще бъде едно изкушение за другите.
Та казвам сега, във вашия живот има известни впечатления и мисли, и чувства, набрани от миналото. И винаги при дадени условия изкушението се явява. И човек трябва да знае възможността, де може да се прояви слабата страна на неговия живот. Даже по астрологията, ако разгледате хороскопа на някой човек, при сегашното развитие можете точно да му предскажете в коя година или в кой ден може да се случи едно събитие в неговия живот. И ако той е умен, той може да го избегне. Ако не, може да дойде една колизия в неговия живот. И на това се основава, дето казваме, че Бог е милостив и снизходителен. Та именно на това се основава Божието снизхождение. Понеже Бог знае, че ние живеем в един огънат свят и известни изкушения са неизбежни, и затова Той постоянно ни прощава.
Защо трябва да простиш? Трябва да му простиш, понеже е огъната площ. И ти да си там, и ти ще постъпиш така.
Сега някой от вас ще каже: „Ама аз имам право да опитам това нещо.“ Щом си на тази огъната площ, ще опиташ. Не една горчивина, но много горчивини ще опиташ. А всички благости са извън тази огъната площ. Например давиш се някъде във водата. Това е огъната площ. Извади те някой от водата. Площта се оправя. След като те извадят от тази огъната площ, в която ти се давиш, площта се оправя. Защо се давиш? Защото се събрала водата там. Ако земята беше една равнина, нямаше да има вода. Но понеже е огъната, аз се давя, и след като ме спасят от тази огъната площ, аз благодаря на онзи, който ме е извадил. След като ни извадят от неблагоприятните условия, в които живеем, в нас се заражда едно чувство на признателност. Затова в света съществуват два вида хора. Едните хора са майстори да изправят, а другите – които са в огъната площ.
Тия огънати места са направени все от хората. Света хората го опетниха. Сегашният свят както е нареден, той е нареден за грешение на хората. В огъната площ е нареден той. Редът и порядъкът, който съществува, това е все огъната площ. Както е направено обществото, неизбежно е прегрешението. Не е така. Много малко праведни хора има сега на земята.
Сега, на първо място седи гладния човек да го поставиш да не съгрешава. Или жадния – да го заставиш да не съгрешава. И онзи, който дълго време не е спал – да го поставиш да не [съгрешава].
При тази огъната площ човек трябва да изучава своето естество. Защото при всяка една огъната площ страдаме ние. Само чрез страдание хората се научават как да живеят. След като страдат веднъж, два пъти, три пъти, четири-пет пъти, те добиват известна опитност. След това иде разумността в света. И само разумният човек може да се спаси от страдание. А тъй както върви сегашният морал, казват: „Това не трябва да прави човек, онова не трябва да прави.“ И Христос, когато е засягал този въпрос, го е разрешил така – за да се избегне кражбата, Той е казал така: „Човек има свой извор, за да не ходи и краде вода. Също и да не ходи да краде хляб.“ Той казва: „Човек трябва да има в себе си живия хляб и живия извор, и у него ще има изобилие.“ И вода ще има тогава човек, и хляб ще има. Тъй щото в това отношение няма да има прегрешаване. И затова, като се препоръчва любовта в света, това се има предвид.
Защо аз говоря за любовта? Защото единствената сила, която може да ни избави от престъпление, това е любовта. Щом любовта действа вътре у човека, истината почва да действа в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешкия организъм и всички тия огънати плоскости ще изменят своето естество.
Тъй щото, в пълния смисъл на думата – в любовта има разрешение на всичко. В любовта без закон можете да живеете. Тогава ние казваме: „Не трябва да грешиш.“ Щом имаш любовта, ти не можеш да грешиш. А в безлюбието започват всичките тия огънати плоскости. Някои казват: „От любов страдаме ние.“ А, от любов. Това е желанието да имаш нещо за себе си. В любовта трябва да имаш всичко. И в любовта ти съществуваш в цялото. А там, дето има едно цяло, не може да има никакво противоречие. В един човешки организъм не може да има противоречие между органите – между краката и ръцете или между очите. И всички органи имат еднакви отношения, подразбира своите отношения, които съществуват в организма. Но щом оставите тия клетки свободни, да излизат из организма навън, тогава организмът ще се раздели. Всяка една клетка ще се индивидуализира и ще започне една борба. Следователно борбата произлиза от факта, че ние не сме едно с цялото. И когато човек не може да изпълни своето задължение в света, той няма единство, няма понятие за своето единство с Бога.
Често казвате, че трябва да се вярва в Бога. Какво нещо е вярата? Онази вяра, която спасява, тя държи връзката между частите в едно цяло. Ако ти си орган на това цяло, ти си спасен и вярата има смисъл. Но ако ти си вънка [от] това цяло, тогава ти си винаги в опасност.
Вземете сега, който и да е – баща или майка – може ли тя да опази сина си да направи престъпление? Не може. По никой начин, колкото и да го обича, колкото и да се моли, колкото и да желае нейният възлюблен син да не върши престъпление, тя не може да го опази. Понеже и самата майка, и тя е съгрешила. Нали казваме, че няма нито един праведен. Питам, как е възможно от грешни родители да има праведни синове? Възможно ли е това? Затова човек трябва да се роди втори път, да се роди без баща и без майка. Докато той се ражда с баща и майка, той всякога ще греши. Как ще ме разберете тогава? Ще кажете, какво ще стане тогава? Казва Христос: „Роденото от плътта плът е.“ Значи роденото от такива бащи и майки – непременно ще нравят престъпление. И вследствие на това хората остаряват, умират, погребват ги, разлагат се. Костите им се разхвърлят по лицето на земята. И тогава ни проповядват, че ще идем в онзи свят. Това са предположения, но пито един от вас няма опитността на онзи свят. Чудното с, че слизате в другия свят и да нямате никакво възпоменание от него.
Сега аз тук развивам тази научна теория, понеже вие се намирате като [в] една лодка в морето. И не ви казвам да излезнете от вашата лодка, да се хвърляте, но ви казвам: с вашата лодка можете да функционирате само покрай брега на морето, но ако влезете вътре в морето, нищо няма да остане от вас. Тя не мяза на онзи голям кораб, който пропътува през целия океан
Та в живота, със сегашните ваши разбирания, вие не можете да издържите изпитите, които може да ви дойдат. Защото герой е онзи, който може да премине целия живот с всичките несгоди. Той е герой. Ти си живял в един живот с много малко изпитания, ти още не си човек. Но човек е онзи, който е минал от единия край на живота до другия. Човек е онзи, който може да мине и по огъната площ без колизии.
С това искам да ви освободя, да ви улесня в живота. Снемам малко от отговорността ви. Ще казвате: „Е, огъната площ е.“ Ама защо го направи това? Огъната площ.
Един честен ходжа, като си правил къщата, паднал и си счупил крака. Срещнали го едни и го питат: „Как стана тази работа?“ „Качих се горе на къщата да си покривам къщата и паднах и си счупих крака.“ Среща го друг, пита: „Как стана тази работа?“ „Е, качих се горе на къщата и паднах.“ „Е защо не внимаваш?“ „Е на, стана.“ И деветдесет и девет го питали, и най-после той казва: „Няма ли някой от вас, който да е падал и да знае как се пада, как става тази работа?“ Сега всеки пита защо и как стана тази работа. Казва, че „бях невнимателен, изкълчих си крака“. Сега, има ли някой да го намести? Всички тези деветдесет и девет казват: „Това не е наша работа. Ще търсиш някой черъкчия.“ Като питаш, трябва да можеш и да наместиш крака.
Та именно при сегашните условия, тъй както са създадени, всички имат право да питат: „Как си навехна крака?“, но никой няма право да намества крака. Не [е] така. Ти, който питаш: „Защо си навехна крака?“, ще го направиш. Ще му кажеш: „Ела сам тук, аз ще ти го наместя.“
Та вие всички имате едно много криво схващане за човешката свобода и вследствие на това вие се излагате на ненужни изкушения и страдания. И така преувеличавате страданията си и преувеличавате изкушенията си. Ще знаете едно – колкото плоскостта е по-огъната, толкова и страданията ще бъдат и по-големи.
Сега, какъв трябва да бъде изходният път? Изходният път е знанието. Този морал, който сега живеете, ще се опростите. Ако не се опростите, страданията няма да ви напуснат. Каквото и да казвате, аз не съм срещнал нито един, който да е устоял на думата си. Някой обещава, казва: „В пет часа ще дойда.“ И после след половин час ще каже: това било, онова било. Даже англичаните, които са толкова точни, и у тях се случва много пъти, дето не могат да издържат на думата си. Там ще кажат, че станало катастрофа с автомобила. Та и те не могат да бъдат толкова точни.
Та трябва ви на вас един морал, един закон, на който да разчитате.
Сега какво разбрахте? Вие сега се изпоплашихте. Научна работа е тази – огъната плоскост. Аз другояче гледам на това. Има известни прегрешения, които стават по стечение на обстоятелствата, по закона на условията. Но виноват е само онзи човек, който направи престъпление на линията АВ. Само той е виноват. Ако тук е направено престъпление, при А, и това е престъпление. А при всички други постъпки, които стават, при 1, 2, 3, 4 и 5, това са изключения на огъната плоскост.
Сега законът какъв е? Щом у две същества се родят желания, те огъват площта. Докато ти нямаш желания, тази площ е права. Щом у тебе се роди желание да обсебиш, тази площ се огъва. Ти ставаш причина, със своето желание, да огънеш равнината на площта. Така ги изменяш целия ход на площта. Ти можеш да държиш така тебешира, без да го желаеш за себе си. Сега аз държа тебешира в ръката си и работя, но после го тургам в кутията. Но ако той беше от злато, аз го тургам и джоба си. И който и да работи с такъв тебешир, ще го тури в джоба си. Затова желанията, съединени с мислите, огъват нашата морална площ, в която ние живеем. И понеже площта се огънала, без да разбираме, че живеем, вследствие на това преживяваме известни морални сътресения.
Та именно трябва да оправим огънатите плоскости. Ако човек не може да оправи своята огъната площ, той не може да прогресира. В новия морал трябва хората да се учат да изправят огъната площ, тази равнина, за да бъдат свободни. Щом площта е огъната, те не могат да бъдат свободни – законът на тяготението действа. Условията са условия; щом се огъне площта, там условията не могат да се използват, нито възможностите у самия вас могат да се използват. А щом площта не се огъне, тогава може да използвате условията и възможностите.
Та казвам сега, трябва да се преведе. Ако механически изясняваме какво нещо е морал, това е друг въпрос. Аз сега изяснявам какво е разбирането При сегашния строй невъзможно е да се живее един морален живот. Щом се приведат тия механически закони в моралния закон, тази огъната площ може да се изправи.
Представете си, че вие сте един знаменит лекар, един от капацитетите в света и вие пътувате инкогнито по света, но нямате нито пет пари. А светът е пълен със злато. И вие дойдете до един милионер, който е скържав, но има болна дъщеря. Да кажем, че вие сте десет души професори в медицината. Но вие сте гладували осем дена, никой не ви е дал хляб. И вие казвате: „Аз ще спася дъщеря ви.“ Огъната площ е това. Кажете: „Аз ще изправя своята площ.“ Вие имате вече условията. Аз взимам така. Този богаташ е вече за мен условие да изправя площта си. За да се изправи огънатото, казвам: „Аз мога да излекувам дъщеря ви, но какво ще платите?“ „Един милион долара.“ „Ако не мога да я излекувам, пет пари не взимам, но отгоре в пет минути тя ще бъде здрава.“ Но ако не зная това изкуство, тогава гладен ще умра. Знание трябва.
Ти си един отличен цигулар в света. Осем дена си гладувал. Отиваш при онези моми и момци, които искат да им свириш. Ти казваш: „Аз мога да ви свиря, но вие ще ме нахраните.“ Питам, няма ли да го нахранят? Ще го нахранят. И той като вземе цигулката, всички наоколо се разиграят, и всички изправят своята площ.
Способностите, които има човек, и силите, които има, той трябва да ги тури да работят за полза на другите. Ще кажете, за удоволствие свири този човек. Не за удоволствие свири той, но ти на тия момци и моми ще им четеш един морал, ще им кажеш: „Тази цигулка мен ме спасява. Ако аз нямах тази цигулка, ни най-малко нямаше да ме приемете, но понеже съм цигулар, ще ме турите на средата и тогава аз ще свиря, а вие ще играете.“
Та е потребно знанието за разбиране на живота. И отношенията, които съществуват – няма да казвате: „Лоши условия.“ Защото лоши и добри условия съществуват само при знание и незнание. Добрите отношения съществуват само при знанието, а лошите отношения съществуват при незнанието. Добрият живот съществува при знанието, а лошият живот съществува при незнанието на законите, които управляват света?
„Защо при огъната площ не може да има престъпление, когато само там са престъпленията, пък ако и да има такива, са извинени като зависещи от условията? Как тогава може да има престъпление на правата линия, дето няма престъпления?“
Да ви дам едно изяснение. (Виж чертежа на фиг. 1.) При В – този е един милионер, има всичко. А при А – този е един бедняк, той си има само една овца. Милионерът изпраща своите слуги и му задигат овцата. Това е престъпление. И тогава, след такова едно съгрешение, идат в света огънатите площи.
Огънатите площи са направени от греха. Всяка една огъната площ, това е закон на прегрешението. („Значи едно огъване включва и едно прегрешение, и едно оправдание.“) За пример онзи честният човек, той върви тъй изправен по площта. Но щом направи едно малко престъпление, той почва вече да се огъва, като че дебне някого. Вече огъната площ е той.
И този закон на огъната площ съществува навсякъде. И според огъването на змията или на котката може да се съди за техните мисли. И ще видиш – колкото площта е по-огъната, толкова и желанието е по-силно в това същество.
Следователно трябва да знаем, колкото желанията са по-силни, ние седим при една огъната площ. Тогава неизбежно е изкушението. А изкушението е една сила – като се подхлъзнеш, не можеш да се спреш. Това е момент. И в гнева си един човек върви, огъната площ има. Ако жертвата избегне окото на човека, добре е. Ако не – той ще забие ножа. След време може да дойде съзнанието в него. И затова заекът, който е научил този закон, той никога не чака онзи, който го гони. Той плюе на краката си и бяга. Бягане има. Сега някой казва: „Срамота е да се бяга.“ Това е срамота, а да убиеш някого не е срамота.
Та сега ще си съставите едно ясно понятие, при сегашното възпитание какво значи да бъдете силен човек. За да бъдете силни, вие трябва да изправите огъната площ. Човек е силен само когато знае истината. Тогава добива човек вътрешна сила. За пример вземете тези клептоманите. Богата жена – милиони има, а краде. Влиза в магазините и краде. И после мъжът праща няколко души слуги, които връщат вещите по магазините, или ги плаща
Та много от нашите навици вътре в нас са, както клептоманите – правиш нещо, и не знаеш защо го правиш. Нали Плюшкин, и той е събирал петала, гвоздеи, стари вещи. Събира и трупа. Не му трябват, но казва: „Може да ми потрябват.“
Сега ние сме един битпазар. Има събрани от цялото минало гвоздеи. Всичко това трябва да изтърсим, че да остане същественото у нас. Всички тези навици и наследени черти трябва да изхвърлим единично, че да дойдем до чистотата, ако искаме да създадем един характер. А ако искаме да постъпим според правилата на обществото, ще имаме пак същите правила, които обществото има. И прави са, когато казват, че съвременното общество трябва да се измени. Но то трябва да се измени съобразно тези закони, които съществуват в живота. Трябва да се изправят всички тези закони, всичките огънати плоскости, и трябва да се създаде свобода, хората да живеят един правилен, разумен живот и да не ги поставят на изкушение. Щом влезне един беден човек някъде, може да няма той пари – да има хотели без пари, да може да влезне. Защото сега бедните ще бъдат заставени да направя едно престъпление. Пък ако има кой да им даде храна, дом, ще се избегнат изкушенията. В Америка сега има голяма безработица, казват: „Господ ще промисли.“ Господ ще промисли, но трябва да бъдем разумни. Господ е дал достатъчно храна, но онези богаташи събрали тази храна и те не дават. Господ дава, но те не дават. И тогава верующите ще кажат: „Ти няма да крадеш.“ Прави са, няма да крадеш.
Всякога аз имам право да си служа с дърветата. Тези дървета не са на богатия, той не ги е създал. Хиляди дървета има, той не е работил над тях. На днешните хора, ако им се проповядва морал, те ще кажат, това не е морал. Е, какво е морал? Морал е да ги затваряме, да ги бесим, да ги развращаваме, а не е морал да им кажем истината. Значи развращават се хората. Най-първо трябва да се каже истината. Не е морал да има затвори. И ще ни убедят, че в онзи свят имало затвори. Няма в онзи свят затвор. Всеки сам си образува затвор. Ти, като грешиш, вече сам си образуваш затвор и себе си затваряш вътре. И тогава ще кажеш: „Затвор има.“ Ти сам си направил затвора и сам ще го разрушиш. Тогава, в това отношение ние сами можем да се освободим от затворите, от недъзите, които съществуват в нас, по един правилен начин.
Малка забележка. Желанията, които човек има, те са пристрастни, а любовта е непристрастна. При любовта има пълнота. Защо погрешката на правата линия е престъпление? На правата линия човек не трябва да греши. Адам имаше толкова дървета, но той взе от забранения плод. Там има вече престъпление. Докато ти желаеш храна, само да поддържаш живота си, това не е престъпление.
Затова всички трябва да изправяте огъната площ. Когато в тебе се зароди желанието да помагаш на другите, ти изправяш огъната площ.
Само проявената Божия любов носи пълния живот.
Тридесета лекция на Младежкия окултен клас, 4 април 1930 г., петък, 6:08 ч., София – Изгрев.
