ОКОТО

ОКОТО

5 часа сутринта

Добрата молитва

Тази рисунка е като предметно учение. Човек има две очи: Едното око засяга неговото сърце, а другото засяга неговия ум. От физиогномическо гледище, когато очите са изпъкнали, това показва присъствието на добре развити чувства. Когато очите са малки, умът е по-слабо развит. У животните, у сърната, заека има големи очи, изпъкнали. Малки очи има свинята. Къртицата има малки очи. Котката има големи очи. Това са общи твърдения. Изпъкналите очи се дължат на нещо. Зад очите седи центърът на човешката реч. Изпъкналите очи показват разумността. Хората с изпъкналите очи могат да говорят по-добре, а пък хората, у които очите са по-малки, речта у тях е малко развита.

Зрението у човека, очите са свързани с човешката душа. Това е най-великото, разумното в човека. По отношение на зрението, у животните очите нямат такива приспособления, както у човека. У птиците другояче е поставено зрението, а у човека другояче. Съвременните очи са място за тониране на човешкия организъм, да се държи мозъка в едно нормално състояние. Човек, който възприема нормално светлината през очите си, неговият мозък е нормален. Когато очите не са в здравословно състояние, тогава и мозъкът не може да функционира правилно.

Сега аз говоря за очите, а пък има подробности и за клепачите. Някой път очите са отворени. Колкото очите са по-обемисти, колкото отворът е по-голям, толкоз повече впечатления може да възприеме човек. Човек може да възприеме повече впечатления, отколкото може да обработи. Обаче във всеки момент човек трябва да възприема толкоз впечатления, колкото обработва. Светлината, която влиза в човешкото око, има значение не само човек да гледа с нея, но тя и вътрешно ползува човека. Затова човек трябва да държи очите си в нормално състояние.

Изобщо човек трябва да избягва всички онези предмети, които могат да развалят неговия поглед. Човек трябва да избегне да гледа грозните фигури. Например гледате един човек, който има лош навик, някакво изкривяване на устата си, на носа си и се интересувате, защо са се изкривили носът и устата. С това трябва да се занимават само учените хора. Невежите, като гледат дефектите, ще ги усвоят. Всяко нещо, което се отпечатва в човешкия мозък, ако човек не се освободи от него, то се отпечатва и на неговото лице. Затова човек трябва да се учи най-първо да гледа красивите работи в света. А пък грозните работи да гледа отпосле, когато стане мъдрец. А пък детето, с грозотиите в света да не се занимава. Това е здравословното състояние в света.

Често при възпитанието, децата едно друго се закачат, правят си кривене, гримаси, това е вредно. Всеки един от вас трябва да търси, да вижда онова, което е красиво. Отлично е някой път да намериш добре поставени очи. Ние някой път, когато се намерим в някоя неприятност, си хващаме корема, свиваме си очите и лицето. Защо? Именно като те боли корема, ти си отвори очите, за да възприемеш повече светлина и да се лекуваш по-добре, а пък ти се стискаш, то е един навик. И някой път ние мислим, че като си свием очите и веждите, престава болката. Мислим, че това ще действува лечебно. И най-малката болка, където и да е, се изразява на очите, свиват се очите. Това са посторонни работи.

Можем да кажем, че най-големият дар на човека са неговите очи. Най-последния дар, даден на човека, са те. Очите са прямо свързани с мозъка. Ако е сляп човек, не може да говори добре. От зрението се е образувала човешката реч. Ти говориш на един човек, когото виждаш. Ако не го виждаш, в тебе няма да има желание да говориш. Следователно речта има връзка с очите. Ние искаме да влезем в контакт, което съществува с всяко нещо н природата. Има някой предмет, с който не може да се разговаряме. А пък има някой подобни на нас и с тях говорим. Очите се сформируват според степента на човешката разумност.

Някой път обичате да натискате очите. Не. Никога не натискайте очите си. Никога не правете това. За очите си имайте особена кърпа. А пък, ако ви болят очите, разтривайте костите зад ушите си или слепоочните кости, но никога не натискайте очите си. После човек трябва да се отучи от този, лошия навик, да търси с очите си да види някой дефект в другите. Сегашните хора са достигнали до една култура, че някой, като види другиго, вижда някой недъг. Ти, като видиш някой недъг у другите, те не са ни приятни. Но същевременно вие не знаете, дали този недъг, който не обичате у някого, дали го няма у вас.

В окото има една зона, една плоскост. Тя е свързана с корена на човешкия нос. Когато лъчите на човешкото зрение минават по тази плоскост, тогава човек е занят с материалните работи, с грубите предмети. Запример ние говорите на някой човек, а той си държи очите под плоскостта отдолу. Долу е насочен погледът. Например учителят говори, а детето гледа надолу. То възприема светлината от земята. Следователно то не може да възприеме една светлина, която да въздействува на мозъка и такова дете е винаги упорито, своенравно. Когато започваш някоя работа, изучаваш някой предмет и гледаш на земята, нищо няма да свършиш. Някой мисли наведен. Но, ако си отправиш главата надолу, а същевременно обърнеш погледа си нагоре, тогава е добре. Но, ако гледаш надолу и погледът ти е обърнат надолу, тогава нищо няма да свършиш, какъвто и да си – художник, музикант и прочие.

Ние сме заобиколени с един разумен свят. Разумният свят вън от човека е важен. А този разумен свят се изразява с поставянето на известни предмети. Небесните тела се движат. После имаме израстването на растенията, течението на водите, образуването на облаците, движението на животните, това съставя предмети на човешкото зрение. Например вие виждате котката, заека, но не знаете произхода им, не знаете какви сили седят зад котката и заека. Заекът е едно същество на крайна осторожност²³⁰. Мислите, че заекът е много глупав, ни най-малко не е глупав. Той мисли много. Но не е намерил начин как да се защищава. Той е намерил, че задните крака да бъдат дълги, той е успял да направи задните си крака дълги, за да бяга и казва: „Спасението е в дългите крака. Колкото по-бързо бягам, толкоз по-добре.“ Къде е приложението на тази философия у човека? – Всеки предмет, който може да ти причини някаква вреда, дръж го далеч от твоето съзнание. Една лоша мисъл е като мечка, пор, лисица. Отстрани я. Тя прилича на някоя мечка, на някой вълк, който минава край заека и може да му одере кожата.

Физиогномистите искат да познаят човешкия характер, но те го познават частично. Запример те говорят за изпъкнали очи, за малки очи. Има някои прояви в очите, които са временни, но има лоши хора така дегизирани, така добре си държат очите, че ти трябва да бъдеш мъдрец, за да познаеш. Ти трябва да се учиш да различаваш светлината на човешкия поглед. Ще изучиш най-първо външната обстановка на окото, доколко окото е създадено правилно и е добре поставено. Зеницата на окото не трябва да се разширява много. Тя трябва да има нормално разширение, ако се разширява много или малко, тогава не е добре. После, движението на окото не трябва да е голямо. У някои хора окото има постоянно мърдане, бързо се движи, това не е хубаво. Това показва, че неволните мускули постоянно движат очите. Такъв човек не е спокоен духом. Човек трябва да бъде спокоен, за да движи окото нормално. Окото представя Слънчева система, Слънцето.

И действително, от всички други органи, очите доставят най-голяма радост, когато те са в съгласие с другите органи – ухо, нос, уста. Окото носи едно голямо благо, когато то е в хармонично съпоставяне [с] ушите, носа, устата. Когато се излиза вън, всред природата и се гледа Слънцето, вие не трябва да гледате само слънчевия диск, какво е Слънцето, но трябва да гледате външната обстановка, хоризонта, облаците, на какво място е поставено Слънцето, всичко трябва да гледате. По този начин се образува една картина. Всеки един изгрев трябва да остане като една хубава картина в съзнанието ни и тогава тая картина може да я обработвате.

Та, първото нещо: с окото човек е свързан с външния свят. Окото служи като проводник на човешката реч. Когато очите на човека са издадени, обемисти, тогава речта е развита. Окото е, което постоянно подхранва разумната човешка реч. А когато се развали човешкото око, разваля се неговата реч, разваля се неговата мисъл. Та човешките очи са свързани с човешката мисъл. Ако сега възприемете чрез очите си известна светлина, която ще даде ход само на вашите чувства, тогава вие ще станете разсеяни. Например ако чрез очите човек търси известен предмет, който произвежда удоволствие, ако детето търси само плода да яде или ако човек търси само вода да пие, или вие вървите по пазаря и гледате по витрините само хубави обуща, тези картини няма да развият вашия ум и вашия вкус, но ако видите на витрината някоя хубава книга, която може да прочетете, тогава ще има съвсем друго влияние върху вашето съзнание.

Като изучавате практическата страна, сутрин, като станете, какво трябва да гледате. Все таки трябва да си създадете един образ. Аз зная, у човека има едно сънно състояние, като сутринта човек е неразположен. При ставането има едно сънно състояние, ту заспива ту се събужда. Той има някои неприятни работи. Не си е доспал. Нервната система не си е починала. Той има криви възгледи за живота. Изгубил е своята вяра в Бога, в хората. Изгубил е и вярата в себе си, вярата в своите способности, изгубил е вярата в краката си. Някой път може да мисли, че краката му са отслабнали.

При изучаването на окото, в тази картина, това са модели²³¹. Най-долното око е окото на мъдрец²³². Второто по-горе е на философ²³³, а второто отгоре, от дясно²³⁴ е на религиозен човек. Това са най-хубавите очи. Един германец има една специфична система за изучаването на окото²³⁵.

Сутрин като станеш, преди да си отвориш очите, вие си ги дръжте очите затворени, не ги отваряйте преди да имате едно спокойно състояние. Когато имаш една голяма опасност, разбира се ще ги отвориш. Ти, като станеш сутрин, ще държиш очите си затворени и като ги отвориш, трябва да срещнеш един хубав образ. Лампата трябва да бъде с мека, приятна светлина, да не бъде много остра светлината. Да ти причини приятно впечатление, да имаш свещ, която да има приятна светлина. Първото нещо, дръж си очите затворени, обърни си очите към Бога и след това си отвори очите. Тогава ще имаш здравословно състояние. Гледай не нагоре, на тавана, нито пък надолу. Няма какво да гледаш юргана. Като станете сутринта, направете си леглото. Преди да си се облякъл, вземи, че си направи леглото. Леглото да е направено, това е една система. Но вие ще се миете, без да е оправено леглото и после ще седнете на леглото и чак към обяд ще го направите. Хубаво е и това, аз не казвам, че е лошо, но по новата философия, ако искате възпитание, още като станеш, оправи си леглото. Поне там, дето си спал, да е оправен юргана. И тогава погледни, че леглото е направено, там, дето си лежал.

И първото нещо, като станеш, не отивай да се измиеш, след като си направиш леглото, второто нещо е да си обуеш чорапите и след това се измий малко. Малко миене има. Не правете голямо миене. С търкане нищо не става, не много сапун. Сапунът толкоз не помага, влошават се работите. със сапун на месеца веднаж си мийте лицето. Вие мислите, че като се миете, ще бъдете чисти. Лицето има сила само да се чисти, то е динамо. От всяка една пора постоянно тече електричество и магнетизъм и вие с този сапун, освен че не помагате, но пречите на лицето. Лицето не иска много миене. Да не е водата студена. Малко марна, топла вода, ще вземеш с едната ръка ще измиеш лицето и с другата, три пъти като вземеш с една ръка и с другата, ще измиеш и малко очите. Малко вода туряй на тялото си.

Вие мислите, че в многото миене е. Водата е един добър стимул. Ако вие не знаете как да употребите водата, може да ви причини много голяма пакост. Аз съм правил много опити. Ако вие се миете с много вода и ако не знаете как да я прекарате, тя ще ви причини вреда. Някой източни народи са възприели сега 2-3 бани на ден. Казано е: „Прекален светец и Богу не е драг“. Баня сутрин, обед и вечер е много. Човешкото лице не се нуждае от много бани. Ако намериш чиста вода, може да вземеш с ръцете си да плискаш, да освежаваш лицето си. Миенето има отношение към светлината. Животните не употребяват никакво миене. Тях ги мие само дъжда. Миенето е достояние само на човека. То е голямо откритие. Ако ти знаеш как да се миеш, ще бъдеш здрав. Когато се миеш, не трябва да имаш посторонна мисъл, която да отвлича вниманието ти. Трябва да бъдеш напълно спокоен, когато се миеш.

Ще ви дам сега за 10 деня по този начин да се миете. Да видите какъв резултат ще имате. Който няма ибрик²³⁶, може да вземе чаша. С чайник не препоръчвам. Ако имате чиста стъклена чаша или друга някоя кана, чиста да бъде, може. Водата играе в дадения случай роля, тя е един от великите проводници. Водата е носителка на живота. С благоговение ще дойдеш до водата. Твоето съзнание при миенето трябва да бъде будно. И като се умиеш 3-4 пъти, ще мигаш, след това с мека кърпа леко ще изчистиш лицето си, а не с натискане. При миенето – три пъти от едната страна и три пъти от другата страна. Един, два, три пъти с водата горе, два пъти отзад към врата, после ушите ще измиеш.

Ако ви дам някое знание за очите, няма да спечелите нищо, но ще се влоши работата. Всеки един от вас, когато е неразположен, очите ви да не дадат израз на това състояние. Има едно състояние, на което очите не трябва да бъдат израз. Има нещо чуждо за нас. Има животински състояния, които се пробуждат в съзнанието ви, дядовото ти състояние, един навик, който имало в дядо ти, веднага ще го изразиш в очите си. Спри този навик! Обърни се към Небето. Представи си едно общество, в което са достигнали до голяма степен на развитие и всички имат лица засмени, весели и търпеливи. Лице като модел, лицето на един ангел. Има разнообразни лица у ангелите. Има някои ангели, у които ще видите обективен израз на някоя добродетел. Запример какво значи кротост, обективно да я видиш изразена на един човек. Но как познавате един кротък човек? У кроткия човек очите са спокойни. Да имате един обект, към който да гледате.

Вие постоянно критикувате някой човек, че не е постъпил добре с тебе. Вие така вземате всички лоши навици от него. Оставете това. Силата на един мъдрец седи в това, че той държи всички тия образи далеч от себе си. Щом ги туриш близо до себе си, ти ще влезеш във връзка с тях. В тази работа очите ще вземат участие. Като вземе пари, някой човек си отваря очите. Като дойде някой сиромах и трябва да дава, свие си очите. Бърка в джоба си и мисли колко да даде. Такъв човек не може да прокопса. Очите трябва да са еднакво отворени – и при наблюдението, и при вземането, и при даването²³⁷.

Ако приемаш повече, а даваш по-малко, в тебе ще стане едно натрупване на излишни вещества, а пък природата никога не търпи излишно. Ти ще вземеш толкоз, колкото е потребно. Ще натовариш съзнанието си с различни работи някой път. Например, някой път вие видите някой беден човек и като влезе този образ, чрез вашите очи във вашето съзнание, вие казвате: „Ами аз, като стана като този бедняк!“ И почваш да се боиш. Сега, ако станеш беден, какво ще правиш? Така ти ще правиш пакост на себе си. Някой направи престъпление. И тази мисъл ти държиш в мозъка си и казваш: „Ами, ако и аз направя такова престъпление?“ Никой не може да те застави да направиш нещо, което не искаш. Онзи, който става богат или сиромах, има си причина за богатството и сиромашията²³⁸.

Има едно богатство, което иде към съзнанието на човека, което е създадено от неговия ум, а пък има едно богатство, при което човек прилича на едно натоварено животно, както един кон, който носи скъпоценности на гърба си. Колкото това богатство е на коня, толкова и богатството на някой човек е негово. Човек държи богатството в банката, но не го използува. Богатство е това, което употребяваш. Ако богатият може с богатството да достави книги да чете, ако може да прави добро, за да вижда, той гледа със своя ум, той може да се ползува.

Сега нашите очи са построени на нашето минало и тепърва трябва да живеем чист и свят живот. Някой от вас са стискали очите си, някой ги отворили. На някой от вас очите са разногледи, на някой от вас между очите и устата няма съответствие. Очите зависят от устата. Важно е разстоянието от очите до устата. Колкото устата са по-близо до очите, характерът на човека се изменя. Колкото устата са по-далеч от очите, толкоз характерът на човека взема друго направление. Например ако устата са поставени в правилния фокус и същевременно това, което виждаш, ти го чувствуваш с устата си, едновременно, който вижда неща, той ги гледа, той ги помирисва, вкусва, едновременно и 4-те действия в човека вървят, а той съзнава, че вижда нещата. Ти виждаш един плод, известен предмет, същевременно ти може да опиташ предмета с твоето ухо, с твоето обоняние, след това ти ще се приближиш, да знаеш какво е неговото благоухание. Някой път нас ни интересува някой човек, какво той изучава от себе си, както когато се приближавате до някое цвете. Ти се приближаваш до някое цвете, за да знаеш, какво благоухание излиза от него.

Очите са органи, чрез които ние приемаме най-висшите сили от природата, които действуват благотворно върху нас. Онова най-висшето, което може да облагороди човешките сили, които идват да подхранят човека, за да се събудят някои благородни чувства²³⁹. Подбудителните причини идват чрез очите. Колкото един човек е по-благороден, толкова повече той се храни от благата, които Бог е създал. Та, в това отношение, когато Ходите денем, светлината, която чувствувате, чрез тази светлина ще гледате да се храните. Ще храните хубави мисли и те ще привлекат тази енергия, която е необходима, за да се тонира мозъкът. Благодарение, че човешкият мозък е много устойчив, ако той имаше способност да се дразни, както мускулите, стомаха, гърдите, тогава не щеше да бъде добре. Човешкият мозък е цял философ. Той не чувствува болка. Голямо напрежение трябва да има, за да има болка. Това е много рядко. Трябва да има грамадно налягане върху мозъка, за да чувствуваш малко болка.

Важни впечатления идват чрез очите. Всичките енергии, които възприема, под тази площ, те ще предизвикат известни пертурбации, падане в човека, а пък хубавото е това, което възприемаш над тази площ. Щом излизаш и погледът ти е надолу, тогава ще имаш несрета през този ден. Ако си земледелец, ще се счупи ралото, воловете ви ще пощръклеят, ще избягат някъде. Човек трябва да владее своето зрение. Всеки ден, ние отваряме очите си, за да видим онези велики дела, които Бог е създал, за да видим, че има нещо разумно около нас и когато срещнете някой човек, не се старайте да намерите неговите недъзи, а доброто. След като станете мъдрец и го обикнете добре, тогава ще намерите и лошите му страни.

Знаеш ли какво значи „лош човек“? Всеки дом си има клозет. Всеки човек трябва да бъде лош. Той има клозет, дето оставя нечистотиите. Тогава вие не разбирате живота. На земята и светиите си имат клозети. В живота има известни излишества, които трябва да се отстранят. Ние мислите и чувствате. Мислите и чувствата трябва да се употребят, ще ги турите някъде, както паниците, които трябва да се измият. Да прави човек зло е едно благо. Да правиш едно зло, за да се освободиш от него, но с удоволствие да го правиш. Ти правиш едно зло, за да си върви. Ще го изпратиш и ще му кажеш: „Много здраве да носиш.“ Старото зло вече не се връща назад. А друго зло може да дойде. А понеже старото зло има деца, то и те идат. По този начин, през целия живот, все ще има кого да изпращаш.

Вас ви интересува да знаете и да познаете какво се крие в човешката душа. Много работи се крият в човешката душа. Но аз не съм срещал някой физиономист, който да е проникнал в нея. Има много завеси, през които човешкото зрение не може да проникне. Има тъмнина, има глъбини, дето трябва специална светлина, за да се проникне. Очите представят един резервоар или едно благо за човека. И най-първо човек трябва да държи очите си в едно здравословно състояние и никога да не гледаш нещо, което не обичаш. Някой път, когато си неразположен духом, виж някой красиви работи. Сега пролет иде, виж някое цвете, някое кокиче цъфнало, някое изворче, някое същество, колкото и да е малко. Някой щурец, той седи и си пее или някоя картина, хубаво нарисувана; някоя дреха, хубаво ушита; някоя книга хубаво написана прочети. Някой хубави обуща, това което е направил човешкият дух.

За упражненията ще ви кажа: с чаена чаша си служете, който не може да намери ибрик. С три чаени чаши ще се умиете. Това упражнение е за 10 деня, за да видите дали можете да различите, дали има разлика от резултатите в миенето. Ръцете си може даизмиете със сапун, а после лицето без сапун.

Отче наш

29 лекция на Общия Окултен клас, 5.ІV.1933 г., сряда, Изгрев, София.