І. Целомъдрената Мария
На мнозина се вижда чудно, как е възможно, човек да живее цял живот и нито през сърцето му, нито през ума му да е минало нещо нечисто. Който може да прекара един такъв живот, той ще бъде посетен от Ангел Господен. В историята на човечеството досега има само един такъв пример. Това е станало с Мария, майката Христова, която живя чист, издържан живот, за което Ангел Господен дойде при нея с поздравление.
Дом, в който бащата и майката са целомъдрени в пълния смисъл на думата, там се раждат най-добри, най-разумни и гениални деца. В света има такъв пример с Христа. Той се роди от една девица, която беше най-целомъдрената жена по това време. Еврейският народ не може да създаде по-добра, по-целомъдрена жена от майката Господня. Христос можа да се роди само чрез нея.
Същият закон се отнася и до мислите – само най-целомъдрената душа може да роди прави, прекрасни, красиви мисли в света Същият закон се отнася и до постъпките, до действията. Само най-целомъдреният дух може да роди прекрасни, красиви постъпки в света. Целомъдрието може да се тури като основа в живота на всеки едного. Когато целомъдрието се сложи в ума и сърцето, единственно тогава последните ще се изправят. Това са максими, с които човек може да работи.
Някой ще попита: съществува ли наистина целомъдрие в света? Да, има целомъдрие в света, но не е механическо, а Божественно целомъдрие. В Новия Завет го наричат прииждане на духа, явяване на духа, посещение на духа и т.н. Казва Христос: ”Духът на Истината ще дойде върху вас и ще ви научи”. На какво? Да мислим правилно. Той ще даде знания за живота, а животът не се състои в това да чувстваш и да мислиш как да прекараш времето си. Не, сегашният живот представлява една дълбока вътрешна наука, едно дълбоко познаване на себе си.
ІІ. Раждането на “Аза”
Всички страдания, изпитания и препятствия в живота на човека целят пробуждане на висшето съзнание в него, т.е. да се роди нещо велико в душата му. Това виждаме в двата примера за Елисавета и Мария. Първата роди Йоан Кръстител, а втората – Христа – Спасителя на човечеството. Тези примери трябва да се разгледат като символи в духовния живот и да се приложат. Човек не бива да се спира върху буквалното им значение.
И ап. Павел казва: “Родих ви.” Невъзможно е да се вземат неговите думи в буквален смисъл. Днес само жената ражда. Тогава какво означават неговите думи? Той подразбира друго – да роди човек нещо велико и красиво в своята душа. Разбира ли раждането в буквален смисъл, човек ще се натъкне на ред противоречия. При това никоя друга жена не може да бъде и в положението на Мария, защото явленията в природата не се повтарят. Във физическия свят всяко явление при дадени условия може да се извърши само един път. Втори път нито условията могат да се повторят, нито явлението може да се извърши по същия начин.
Какво представлява образът на св. Богородица с Младенеца по иконите? Това е жената с нейното сърце – детето е сърцето, което тя възпитава. Човек е дошъл на земята да възпита, да възроди своето сърце, да го отгледа като дете. Питате защо жените раждат. Чрез закона за раждането Бог учи как да възпитаваме своето дете, т.е. как да отглеждаме нашето сърце. Ако майката даде на детето си чисто мляко, то ще бъде здраво, но ако млякото е развалено, детето ще умре.
Някой ще се зачуди на думите “Дева ще роди.” Коя е девата? Това е човешката душа. А кое е детето? Детето това е реалността, човешкия “Аз”. В момента, в който съзнаеш, че си “Аз” – едно живо разумно същество, детето се е родило в теб. “Азът” представлява съзнанието, че си човек, това което за в бъдеще ще живее, това което трябва да расте и да се развива в нас – новият човек. Ние го наричаме свещена идея, свещена мисъл, свещено чувство, свещена постъпка, човекът в миниатюр, който за в бъдеще ще се развие, въпреки че сега може би е най-малкото детенце, което не знае още да говори.
Всичко в света има свой вътрешен смисъл. Когато се говори за раждането на Христа, освен историческия факт, ние вземаме това като един символ, като една идея, отасяща се до човека, до онова Божественото, което трябва да се роди във всяка душа. Душата един ден ще бъде майката, която ще роди едно дете. Всички хора трябва да заченат и да родят “Аза” в себе си, който е истинският Човек. Няма да остане никой бездетен. Бездетните хора са осъдени на смърт.
Някой казва: “Няма да се женя.” Не става въпрос за външната женитба и раждане. Няма да има сватба и попове, които да венчават, но ще има раждане. Бащата също няма да го има. Сега някой ще си помисли: “Къде е бащата? Майката там, а бащата го няма.” На това, което ще се роди, ние не трябва да търсим бащата. Важно е каква придобивка ще донесе то в света. Къде беше бащата на Христа? Той казва: “Аз зная Кой е Баща Ми. Той не е тук на земята.”
Душата е майка. Ние всички като души сме майки, но ако нямаме деца, тогава защо да се наричаме така? Щом някой иска да бъде майка, да роди “Аза” и да го отхрани, че като отиде в другия свят да занесе едно дете. Всеки един от нас като отиде на небето, ако носи дете ще го приемат, ако не – ще го върнат назад. Ще каже някой: “Значи всички жени, които са родили деца, ще се спасят, а всички мъже и бездетните жени какво да правят? Това е неправилно разбиране на въпроса. В раждането на това дете, за което говоря – в раждането на “Аза” в нашата душа – вземат еднакво участие и умът, и сърцето. “Азът” е Божественото съзнание – това, което определя нашето битие като човек. В раждането му взимат участие нашият ум и нашето сърце, които са слугите на това дете.
Трябва да се схване идеята, че на детето, което ще се роди, майка е нашата душа. Външният брак и деца са без значение, това са временни отношения. Ако човек вътре няма брак, между духът и душата, и не е родил “Аза” в себе си, то външните са лъжливи. Смисълът на вътрешния живот се крие в детето. Когато се роди “Азът”, животът на човека се осмисля и той съзнава, че има нещо, за което трябва да живее и чувства една непреодолима радост, която никакви страдания не могат да отнемат. Всеки трябва да почита това дете и когато види че то е родено у другия, да го почита. Голямо престъпление ще направи някой ако не зачита, това което е родено в душата в името Божие. Който се опита да му навреди, ще изчезне от лицето на земята, както Ирод. Това дете ще остане, тъй като бъдещето е на него.
Всички хора, които са пострадали в името Божие като мъченици, имаха деца. Те бяха родили “Аза”. Когато Христос беше на кръста носеше дете в себе си. Някои хора, като не разбират смисъла на живота, искат да се женят. Сегашният брак и сегашната любов са се обезсмислили, защото сме забравили дълбокия смисъл за идването ни в света. Когато жените и мъжете, когато женският и мъжкият принцип се съединят в едно тяло, както са били първоначално, само тогава може да се роди детето. То е противоположният принцип на бащата и майката и е отражение на онова, което се крие в душите им.
Детето винаги трябва да си остане дете. Във вечния живот това красивото дете е непостижим идеал. То е неопорочено и през цялата вечност трябва да остане такова. И когато Христос казва: “ако се не родите изново”, разбира раждането на “Аза”. Царството Божие е за децата – за чистосърдечните.
Раждането на това Божественото в душата няма да бъде една проста мисъл или чувство или постъпка – това ще е нещо мощно и велико. Нашият живот в бъдеще ще се осмисли, когато имаме туй Божественото, което трябва да се роди. Роди ли се то, целият живот ще се осмисли, понеже целият свят е разумен и в цялото битие навсякъде има стремеж да се запазят децата. По този начин се обяснява магическата сила на думата “дете”. Когато то извика, бащата и майката веднага се затичват да му помогнат. Дори и външните хора като чуят детския глас се притичват на помощ. Има нещо магическо, което кара хората да изпитват милост към безпомощното дете.
Когато се роди “Азът” във всички хора, т.е. когато се пробуди тяхното съзнание и схванат единството на живота, ще дойде спасението на света. Това е нещо реално, което ще се опита от всички. Към този мистичен брак на душата и духът трябва да се стремят днес хората. Той ще им донесе освобождение, а не към външната женитба продиктувана от страстта. Външната женитба трябва да бъде само като един символ и израз на онова, което става вътре в човека.
ІІІ. В Египет
Мария имаше голямо изпитание. Йосиф искаше да я напусне, усъмни се в нея, но дойде един ангел при него и му каза: “Това, което Мария е заченала е от Святия Дух. Вземи жена си и иди в Египет! Бъди там докато ти река.” Това ще рече – вземи детето на твоята душа, твоя “Аз”, защото цялото бъдеще е за него, а не за старите. Ако човек е стар, той представлява Йосиф, който взема детето на физическия свят, т.е. неговите грижи. Йосиф трябва да хване магарето, да качи детето и да отиде в Египет. Това дете обаче в бъдеще ще обърне вниманието на света върху себе си. Не неговата майка, не баща му Йосиф, а самото дете. Словото, силата, която излиза от него ще обърне света. Именно в това дете е силата, която ще повдигне душата на човека. Каквото излезе от детето ще повдига всяка душа, тъй като всяка душа се повдига от “Аза”, който “Аз” расте и се развива.
Значи Мария, която роди едно дете, навлече беля на хората. Тя иска да очисти, да изкорени всичко и да посади нещо ново, а като дойде Христос, ангелът му каза: "Иди в Египет." Египет е физическият свят. Това дете, за да разбере света, трябва да иде в Египет да се учи. Защо е земята? Материалният свят, физическият свят е свят за опитности. И когато ви гонят отнякъде, Господ ви казва: "Да идеш в Египет да се научиш", а като се върнеш пак, ще знаеш да разсъждаваш за ония неща, които Природата е създала. И ако ме питате: "Защо сме на земята?" Ще ви кажа: да се учите.
Ангелът казва: "Вземи сина си и майка му и идете в Египет да се учите." А вие ще въздишате за Йерусалим. Но този Йерусалим е място за жертвоприношения, а в Египет има мъдрост, ред и порядък. След като преминете тази школа ще имате една мощна наука в света. Човечеството, което ще дойде трябва да я проучва. Децата ще дойдат и те ще бъдат съединителното звено. Те ще повдигнат жената, т.е. душата, а от своя страна жената и децата ще повдигнат мъжа, т.е. духа.
Още по темата http://friendsoftherainbow.net/node/494 и http://friendsoftherainbow.net/node/486
