ОПИТИ

ОПИТИ

Учителят поздрави: „Само светлият път на мъдростта води към истината.⁶“

Отговорихме: „Тя постоянно ни весели.“

Едно съзерцание.

Прочетоха се темите „Методът за правилното дишане“.

Сега знаете ли да дишате правилно? Нали в школата сега гледам, имате един метод. Може ли да опитате вашия метод? Те са определени дефиниции. Е, как се диша с любов, я ми кажете. Или как се диша с добра мисъл?

Това не може да разберете (фигурата).

Фиг. 1 Фиг. 2

Туй са белите дробове, нали?

Това е геометрически. Означаваме долната част с А, а горната с В. Може да направите един опит. Ако дишате с двете ноздри – това е естественото състояние, когато се приема въздух чрез двете ноздри. Понеже в организма има две противоположни течения, там в науката за дълбокото дишане как ги наричат? Често или едното, или другото течение взема надмощие. Вследствие на това се нарушава пълното дишане.

Сега, дишането е проводник за разпространение праната по целия организъм. Да кажем, вие сте нервен, в едно възбудено състояние сте. Може да вземете следущия опит. Може да затулите дясната ноздра, ще си турите пръста и мислено ще четете до седем – поемате въздуха чрез лявата ноздра, ще вземете числото седем за вдишане. Спрете се, не дишайте и бройте мислено до десет. След туй, при издиша – нето, вземете и затворете лявата ноздра и издишайте през дясната ноздра, пак издишайте въздуха ритмически, равномерно и бройте до девет.

Туй е едно упражнение. Туй е, когато искате да регулирате вашата силна възбуда или когато изучавате известен предмет, малко умът ви е в безпокойно състояние, паметта ви слаба, забравяте някои неща. То е начин за урегулирване. Сутрин и обед ще поемате през лявата ноздра и ще издишате през дясната. Вечер ще поемате през дясната, ще издишате през лявата. То е упражнение. През лявата ноздра – седем приемане, десет задържане и девет издишане през дясната. Така сутрин и обед. През дясната ноздра – седем приемане, десет задържане, през лявата – девет издишане вечер. Седем такива упражнения ще правите сутрин, обед и вечер. Сутрин и обед през лявата започвате, вечер – през дясната. Онези, които имат чувствителни нерви, може да го правят.

Сега може да направим туй упражнение. 

На вас ви се виждат малки неща, но забележете един закон, че този, който не може да прави малките работи, не може да прави и големите. Ще седнете, ще се упражнявате вкъщи. Туй трябва да го правите. Мислено четете числата:

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7;

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10;

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9;

Когато дишането е правилно, при последното издишане ще усетите една приятност, като че не ви достига дъхът. Същевременно усещате приятност, като че изведнъж да издъхнете, едно приятно чувство. Това показва ползата от дишането – едно приятно разположение имате.

Така, изпуснете всичкия въздух. Още веднъж да направим упражнението.

Вие може да прочетете книгата за дълбокото дишане. Всички я прочетете. Трябва да приложите един от методите.

Фиг. 3

За да може да приложите, трябва да се научите да бъдете опорна точка. Знаете ли какво нещо е опорна точка?

Всеки един възел, дето се проявява известна разумна сила, се нарича опорна точка.

Например на тия лампи – мястото, дето се проявява енергията, е опорна точка.

Сега, предназначението на всички окултни школи е всички ученици да бъдат опорни точки на разумните сили в природата, които седят по-високо от човека.

Често вие сте в известно състояние, вие трябва да се спрете и помислите в дадения случай опорна точка ли сте на Божествената мисъл.

Сега, ако някой зададе въпроса, по какво се отличава Божествената мисъл от човешката мисъл – разбира се, тя се отличава по своята интензивност, по своята широчина, но своята дължина и по своето вътрешно съдържание. Само че трябва да знаете, че Божествените мисли в тяхното чисто състояние много рядко идват до душата.

Да възприемеш една Божествена мисъл значи да се качиш на най-високия планински връх – само там може да възприемеш една Божествена мисъл. Такава мисъл като влезе, тя през целия живот ще бъде светлина на душата, мощна сила ще бъде.

Туй, което съвременния свят и младите демагнетизира, то е, че в тях е съмнението, което е скъсяване и прекръстосване на Божествената мисъл. Вследствие на това се явяват тия анормалности на съвременните хора. И дисхармонията в религиозните общества, между вас и навсякъде, се дължи на едно вътрешно прекръстосване на Божествената мисъл, не точно ритмически.

Сега, разбира се, не мислете, че една мисъл, която е дошла да се прояви, слиза от Божествения свят, идва направо. Тя е минала през умовете на ред същества от по-висока йерархия и в края един лъч от тази мисъл достига до вашата душа според степента на вашето развитие.

Трябва да спазите следущето правило: не мислете, че да възприемете една Божествена мисъл, трябва да се намирате в много благоприятни условия. Не. Една Божествена мисъл може да ви намери при най-неблагоприятни условия на живота. Вие може да бъдете цар и през целия ви живот нито една Божествена мисъл да не ви посети, а може да сте най-простият човек, най-окаяният човек, и при това тази мисъл да ви намери. Туй зависи от вътрешното състояние на душата.

Баща и дете отиват през лятото да се молят за дъжд. Селото обявява, че свещеник ще дойде, да се молят за дъжд. Бащата отива, но не взема омбрела. Детето взема омбрела и казва: „Дъжд ще имаме!“ Детето вярва. Бащата не вярва, отива и казва: „Я има дъжд, я няма.“

Сега всичките учени хора мязат на тия, които се молят за дъжд, отиват без омбрела, казват: „Може да е, може и да не е.“

В положителния свят като идеш, всякога ще имаш резултати.

Фиг. 3

Сега вие се съмнявате, но ако имате две опорни точки, представете си, че тук изпъвате тънка копринена нишка, нали – тънка нишка от пашкул. Възможно ли е човек по тази нишка да мине, или не? При сегашните условия немислимо е. Но една муха може да мине, мравя може да мине.

Добре, може ли на тази жица да се направи сцеплението да бъде тъй силно, тъй яка да бъде, че човек да може да мине? Може, но при сегашните условия не може да направим тази нишка така яка.

Следователно може ли да изчислим колко такива нишки са потребни, за да се направи едно въже, за да може човек да мине? Туй може да се изчисли. Колко нишки трябва да се съединят? Някои от вас направете изчисление. Тия, които са естественици, може ли да кажат колко тънка е копринената нишка? Колко тънка е тази нишка, има ли някъде писано? Може ли да се намери? („Може.“) Намерете. Ще кажете за следущия път колко е тънка копринената нишка, колко е тънкостта ѝ? (Копринената нишка, която изпуща бубата, е двойна и е 0.026 от милиметъра или само едната нишка е 0.013 от милиметъра.)

Сега за пример, сегашното знание, което имате, често е спънка за новото знание. Запример всички мислите, че дишате, нали. Някой път дишате откъснато и бързо – от какво зависи?

Защо някои хора дишат много плавно, едва се забелязва дишането, а у някои постоянното дишане не е така ритмично, защо?

Сега да опитате вашия метод за дишането. Вземете някой, на когото дишането не е правилно, нека приложи всичките ваши методи, които сте казали, да видим кой от тези методи ще проработи. Аз бих желал да зная колко метода са тук.

Сега забелязали ли сте състоянието – когато се намирате между малки деца, вие се усещате като господари и се поусмихвате, като гледате на техните играчки. Вие чувствате удоволствие, казвате: „Деца са те.“ Усещате се свободни, никакво стягане не усещате. Обаче щом се намерите между учени хора, професори, които знаят повече от вас, вие се сгушвате. Откъде произтича туй – като някой войник се стягате? Защо между децата седите и разширение имате, а щом се намерите между учени професори, седите така, в малко стеснително положение, на какво го отдавате? („На страх.“) Не. Тук работят вече вашите лични чувства. Понеже знаят другите повече от вас, стеснявате се, понеже възрастният има самосъзнание, че той знае, а самосъзнанието, че той знае, това са неговите лични чувства. Знаете по-малко. За да не се издадете, че сте невежа, тия лични чувства ви карат да държите едно положение на смирение. А при децата, понеже не ви наблюдават, вие сте свободни.

Та ако речете да правите каквото и да е упражнение и вашето съзнание е [стеснено] като при възрастните, вие нищо няма да придобиете. Вие трябва да имате съзнание като при малките деца

За пример, ако вие се приближавате към природата и се страхувате, тоест процесите, дишането, което искате да извършите, няма да бъде правилно – вие сте в едно стеснено състояние.

Гледам, някоя сутрин някои направят упражненията, но те ги направят бързо, тъй гледат да свършат бързо. Някоя мисъл се яви, бързат. Защо? Ами че ти си положил четири-пет минути, ти бързаш да свършиш. Защо трябва да бърза човек? Туй бързане на малките ли деца е, или на възрастните? Кажете ми сега, кои бързат според вашите наблюдения, малките ли деца, или възрастните бързат? („Възрастните бързат.“) На едно малко дете като дадеш ябълка, то ще я обърне, ще я погледа насам-натам, вглъбява се, погълне се; пък този старият философ, като му дадеш ябълка, погледне и каже: „Не заслужава да се занимавам с една ябълка, моят ум се занимава с велики работи.“ Погледне, остави.

Така в дадения случай тази ябълка, тя съставлява един философски предмет за философа, и за него има какво да мисли. Ти може да погледнеш цвета, листата на тази ябълка, нейното семе, нейната еволюция преди колко милиона години се е започнала, кои са я донесли. Много въпроси има. Той каже: „Ябълка? Има по-важни въпроси.“ Той не знае, че по-важни въпроси няма от ябълката. Той ще каже, че ябълката е един обект, принадлежи на обективния ум на видимата природа, то е материя и ще започне своята теория, че е от атоми, от това, от онова. Ябълката и атомите са две неща различни.

Сегашните учени хора искат да ни убедят, че знаят от какво нещо е направена ябълката. Знаете ли на какво мяза това?

Ще ви приведа сега един анекдот. Представете си, че на един човек, който не знае да чете, давате една книга със съдържание. Той най-първо огледа и вижда как е подвързана, кожата каква е. Започне да разглежда и намери, че книгата е подвързана от агнешка кожа. Каже, това е агнешка кожа – А. Ще намери в коя фабрика е работена. Мукавата е направена от дърво в еди-коя фабрика – М. Намери, че книгата е направена от ориз – О. И така, намери как и от какво е направена и подвързана книгата. След туй разгледа вътрешната част – мастилото от какво е направено, че книгата е надраскана с черно. И там се спрат всичките научни данни Това е книгата – подвързана е с агнешка кожа, мукавата е направена от дърво, после, книгата е направена от ориз и с черно е надраскана. Това е то, тази книга.

Питам, този философ намери ли съдържанието на книгата? Това съставлява ли нещо важно? Ни най-малко. Философска мисъл вложена ли е в книгата? Не е вложена. И съдържанието на ябълката не е [намерено]. Тази материя, в която ябълката съществува, това не е само една книга, в която има известна форма.

И законът е такъв, че когато изядете една прясна ябълка, нейните клетки, като влязат във вашето тяло, направят малко раздразнение в природата и тогава тази материя се свързва. От Божествения свят протичат тия сокове във вас, соковете отпосле идат. И затуй, колкото ябълката е по-прясна, толкова може да направи по-силна реакция – да се скачите с тази първична материя, която носи живота в себе си.

Затуй казвам: съзнанието да бъде будно. След като изядете една ябълка, да бъдете крайно разположени. Тогава тази ябълка във вас ще образува туй ритмично движение на живота.

Цялото растително царство е свързано. Ние може да мислим, че ябълката е отделна. Вие, ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че тази ябълка, след като е откъсната, е свързана с другите, туй дърво е свързано с други дървета. Всичките ябълки са свързани, цялото растително царство е свързано с Божествения свят. А другите, които не виждат, мислят, като че тя е един отделен предмет, като че няма нищо общо с цялото.

И затуй именно плодовете трябва да се ядат в прясно състояние, да се сдъвкват много добре, да се не бърза, да е разположен човек – за да може реакцията да стане правилно. Трябва да направите един опит, втори, трети, четвърти.

Сега, туй може да ви служи на вас като нещо ново. Изучавате, без да сте направили опит и да го срещате на думи. Може да направите този опит. Например имате сега череши. Този опит го направете преди обяд. Излезте на изгрев между десет и единайсет часа, вземете половин кило череши от хубавите, да нямат упрек – хубави, едри, добре узрели. Измийте ги, турете ги, погледайте ги десет-петнайсет минути. След туй вземете една, две, три, четири. От половин кило може да направите опита и след половин час ще имате резултат. Трябва да знаете кога да направите опита. Аз на класа го препоръчвам. Ще го направите един ден, когато сте най-неразположени, защото, ако сте разположени, понеже нямате тънки чувства, не може да намерите разлика. Ако сте неразположени, след като изядете половин кило череши, след половин час ще имате отлично разположение на духа. Нищо друго няма да ядете, само череши ще вземете. Туй е за опит.

Този опит важи за половин кило череши, за него гарантирам. Аз изключвам другото ядене, защото, като правите един опит, позволение трябва да имате от природата, разбирате. За опита, който ще правите, за половин кило череши имате позволение. Законът е верен.

Сега, този опит в една седмица ще го направите всички. Ще излезете горе на изгрев. Може един ден да идете един, двама, трима, четирима – в седем деня всичките по половин кило череши ще изядете на изгрев. Там, разположени на земята, ще се обърнете на изток, ще седнете, ще направите опита.

Вярвам, че този опит е приятен, нали? Тогава на тези, които са чиновници, ще дадем в неделя, ще идете в осем и половина часа до девет. В осем и половина там да сте, опитът ще ви вземе двайсет минути, докато изядете черешите. След половин час ще имате един резултат и оттам насетне ще си тръгнете. Другите, които имат по-свободно време – от десет часа до единайсет, тъй щото разницата ще бъде между едните и другите само един час и половина. Ще видите ще проработи ли законът. Половин час след опита ще има рязка промяна в чувствата и мислите. След половин час рязко ще се промените. Няма да се смущавате. Туй състояние когато дойде, ще го отбележите.

Сега мнозина, като гледам лицата ви, вие сте много напрегнати. Някои от вас сте като напълнени пушки, само едно побутване и ще избухнете. Туй състояние ще се стремите да видоизменяте, да видоизменяте енергията. То не е лесно изкуство, човек да придобие разположение на духа си. Защото, ако вие в тази школа не се научите да се справяте с енергиите на вашия мозък, то знанието, което придобиете, няма да ви ползва. Когато хванеш ръката на някой човек, който е здрав, на който мисълта е интензивна, всякога ще почувствате – от ръката като че нещо излиза, като че изтича нещо от неговата ръка. Щом човек не е здрав, неговата мисъл не е тъй трезва в дадения момент и вие ще усетите пасивно състояние на ръката – никакво изтичане няма. То е запушен кран.

Важното е всякога у човека да става едно правилно течение. Тъй както държите ръцете (двете ръце, поставени на масата), между едната и другата ръка да има постоянно течение, което да обикаля. Добре, ние сега ще направим опита.

Представете си, че имаме само една череша, от тия едрите, турците ги казват далгости, едри са като орехи. Сега турете си ръцете на масата. Сега, важна е тази череша, понеже с един висш живот, с живота на ангелите е свързана черешата. Представете си във вашето въображение тази череша и за пет минути ще мислите за нея. Тази череша ще си я представите, за да видим какво ще почувствате вие всички. Затворете сега очите. Виждам, че мисълта не работи за черешата. Ще направя мисълта по-ефикасна. Представете си, че сме пред черешово дърво, окичено с много череши. По-ефикасно е действието.

Направихме упражнението.

Какво беше вашето настроение? Отвън атмосферата е пълна с влага, та донякъде препятства на опита.

Тема ще имате: „Влиянието на силните и слабите думи“. Силни – като положителни думи, в положителен смисъл.

За пример, ако вземете две думи – „любов“ и „обич“, как ще ги класифицирате? На коя влиянието ще бъде по-трайно? Как мислите? На любовта действието е по-силно и обратните ѝ реакции са по-силни.

Да кажем, произнесете: „бъди добър“, „бъди благ“. Коя дума оставя по-трайно влияние? Влиянието, което всяка дума оставя във всеки момент, по това ще съдите коя дума е положителна и коя – отрицателна. Тогава да кажем: „бъди милостив“, „бъди снизходителен“. Коя дума в дадения случай оставя по-трайно влияние? („Бъди милостив.“)

На силните и слабите думи най-първо ще опитате тяхното влияние върху вас. Произнесете ги и вижте какво влияние имат върху вас. В себе си запример произнесете думите „добър“, „благ“, „милостив“, „нежен“, „справедлив“, „търпелив“ и други такива думи, да видите какво влияние упражняват върху вас. Ще вземете само ония думи, които имат съдържание, с които сте запознати добре.

Сега вземете в третата глава на Йоана третия стих. Сутрин, обед и вечер, като правите вдишките, ще го пишете по веднъж – значи двайсет и един пъти ще го напишете. Три пъти на ден, за седем деня – двайсет и един пъти. Щом го напишете веднъж, ще теглите една черта. Три пъти ще го напишете на деня. Искам листата, на които ще пишете, да бъдат отлични, много хубави, еднакво малки на всички, След като ги напишете, ще ми ги дадете, аз ще направя своите бележки и пак ще ви ги повърна назад. Ще ги напишете много хубаво, много внимателно. Преди дишането ще ги пишете, после ще започнете дишането. Ще видите колко дълъг е този стих.

Прочетоха стиха: „Истина, истина ви казвам, ако не се роди някой изново, не може да види Царството Божие.“

Нека да завършим.

Учителят поздрави: „Само светлият път на мъдростта води към истината.“

Отговорихме: „Тя постоянно ни весели.“

30-та лекция от Учителя, държана на 20 юни 1923 г., София.