ОРГАНИЗИРАНЕ НА ВЪТРЕШНИЯ ЧОВЕК
Добрата молитва
Признаци за напредналия или за ненапредналия човек.
Когато умът действува, сърцето се свива по един начин и мозъкът действува по особен начин. А когато сърцето действува, умът и мозъкът действуват по друг начин. Когато волята действува, сърцето и умът действуват пак по друг начин.
Всеки човек, който седи по-горе от тебе, знае повече. И всеки човек, който седи по-долу от тебе, знае по-малко. Когато мозъкът е организиран по-добре, човек седи по-горе, а когато е организиран по-зле, човек седи по-долу. Сърдцето, което е организирано по-добре или което се проявява по-добре, показва човека, който седи по-горе и обратното. Същото е и за волята. Ако един човек рече да направи нещо и рече да го прави, той седи по-горе, а ако някой човек рече да направи нещо и той не го прави, той седи по-долу, защото е слаб. А първия защо седи по-горе?
– Защото е силен. Ти питаш защо онзи седи по-горе. Не разрешавай въпроса защо този седи горе и защо този седи долу. Ако си долу, ти реши да излезеш горе, нищо повече. Защо онзи е горе? – Защото е правил усилия, затова е горе. Защо онзи е долу? – Защото онзи не е правил усилия, затова седи долу. Ти казваш: „В някое друго прераждане аз ще отида горе.“ в друго прераждане ще бъдеш при същите условия. Долу има по-малко условия за напредване [на] ума, сърцето и волята. А горе има повече условия за тяхното напредване. Долу има по-малко условия за проява на Божията мисъл, отколкото горе. Щом си горе и се безпокоиш, ти си долу, макар и да мислиш, че си горе. Той прилича на един магарешки трън, който израснал за 6 месеца и после изсъхнал, а пък който е горе, прилича на един дъб. Ако човек има това, което скоро се губи, той не е горе.
Например, някой казва: „Имам вдъхновение“ За някого животът е пълен с любов. Но тази любов след един, два, три месеца изчезва. Той е един извор, който няма дълбоки източници. Първоначално всичките хора са излязли по един и същи път, с еднакви положителни заложби. Но с течение на времето, понеже са имали свобода, не са положили усилия за своето развиване.
Сега не разбирайте, че човек, за да се развие, трябва да господарува над другите. В света има един закон: Онзи, който господарува, държи най-долното място, а пък онзи, който слугува, държи най-горното място. Силният може да слугува, а пък слабият може да господарува. Питам: някой, след като господарува, какво е спечелил? Ако той те владее и постоянно възбужда омраза против себе си, той губи. Ти търсиш постоянно цаката против него и той ще се намери в трудно положение, а пък онзи, който слугува, той придобива сърдцата на хората. От господаруването е излязла леността. Защото само човек, който господарува, може да бъде ленив. Той само показва какво трябва да се работи. Има един пример из американския живот за американския капрал254 и Вашингтон. Капралът заповядвал да дигнат една голяма греда на 30 войници. Но гредата била тежка и не могли да я дигнат, трябвало още един човек. Капралът вика, ругае всичките. Вашингтон минавал и казал на капрала: „Защо ти не помогнеш?“ Той казал: „Аз съм капрал.“ Вашингтон си турнал рамото и дигнали гредата. После казал на капрала: „Ти си капрал, а пък аз съм генерал Вашингтон.“ Та сега светът е пълен само с капрали. В всяко едно общество има толкоз капрали, че светът страда. Това са сравнения, примери за изяснения.
Трябва ви един метод за самовъзпитание. В теоретическата страна има една опасност. Човек трябва да знае нещата. Например някой мисли за сърцето и казва: „Аз мога да чувствувам това нещо.“ Да го чувствуваш е едно нещо, но да дадеш насока на сърцето е друго нещо. Ти казваш: „Аз мога да го направя.“ Да може да го направиш, е едно нещо, а да го направиш, е друго нещо. Човек, който се учи, не трябва да се смущава от знанието на другите хора. Като дойдеш до учения човек, ти се смущаваш, че онзи знае повече от тебе. Какво има от това, че той знае повече? А пък като дойдеш при един човек, който знае по-малко от тебе ти се повдигаш. Какво лошо има от това, че онзи не знае? Онзи, който знае, е пълно шише. А пък онзи, който не знае, е праздно шише. Това сравнение е съвсем механическо, макар и истинно. А пък ще дам друго сравнение, по-дълбоко. Едно семе посадено, а друго семе – непосадено в земята. Второто семе съдържа същите качества, ако поникне. Ако го посадите ще имате същите резултати.
Някой път вие мислите, че сте праздно шише. Не разрешавайте така въпроса. Не, вие си мислете, че сте едно семе, което трябва да се посее, и че това семе съдържа всички заложби в себе си. Някой път вие очаквате да ви се каже, че сте даровити. Но преди всички вие трябва да знаете, че сте даровити. Аз пея и зная, че съм даровит. Даровитият човек сам знае, че може. А после другите се научават, че той е даровит, а недаровития човек – хората не знаят най-първо, че не е даровит и после той се учи.
Някой път вие седите и мислите дали вие сте християни. Тогава вие сте от обикновените християни. А пък ако знаете, че сте християни преди хората да знаят това, тогава вие сте християни. Някои казват, че като дошъл Христос, тогава хората станали християни. Много се лъжат. Човек, който отначало на създанието на света не е бил християнин и сега не може да бъде християнин. От създанието на света ти трябва да бъдеш християнин, ако остане сега ти да бъдеш християнин… За насърчение можем да кажем: Ти си изгубил нишката и ще се намериш в голямо противоречие със самия живот, ако остане сега да бъдеш учен и сега да добиеш дарби. Ти трябва да вярваш, че си одарен. Ти трябва да знаеш, че си одарен. Ако изменим малко ударението ще стане „уд-рен“. Значи одареността е станала част от тебе и ти може да я прилагаш. „Ударен“ значи даден ти е дар, че са те ударили с него.
Има основни правила, които трябва да спазвате. Често във вас се зараждат песимистични чувства, отчаяние. Знаете ли какво нещо е отчаянието? От – чай. Сега ще ви изтълкувам вярата. „Вяр“ значи живот, а пък „а“ значи слънце в египетската азбука. „Вяра“ значи да се приближиш към слънцето на живота. Това слънце като грее за тебе, тогава в тебе могат да се събудят всички дарби, които са вложени в сърцето ти, и в ума ти, и в твоята воля. Дарбите трябва да бъдат събудени, умът, сърцето и волята ти. За да могат да се проявят дарбите, трябва вяра. Някой казва: „Вярата нищо не ползува.“ Че как ще развиеш дарбите? А пък надеждата е чисто за Земята – това, с което можеш да се облечеш, това, което може да стане видимо. Надеждата е чисто на физическото поле. Надеждата се занимава с неща много близки. Тя не разглежда нещата за утре, а нещата, които ще станат от сутринта до вечерта. Вярата може да се занимава с неща за след 100 години, за след милиони години и можеш да вярваш в тези неща. Надеждата е формата, вярата е съдържанието, а пък любовта е смисъла.
От любовта произтича сила отвътре. Трябва да се проучават любовта, вярата и надеждата. Не както сега се изявяват на Земята. Някой път вие считате за проявление някой прости трептения в симпатичната нервна система. Вие казвате: „Запалило се е сърцето ми.“ То е малко търкане, малко се е сгорещило, но не се е запалило сърцето ти. Под думата „любов“ се разбира, когато сърцето се е запалило и гори. Сърдцето някой път се запалва, както жилището някой път пламва и загорява. Единствената запалка иде от Божествения дух. И когато човешкото сърце се запали веднаж, ничия сила в света не може да го изгаси. С този човек може да правиш каквото искаш, но никой път не можеш да изгасиш сърцето му, а пък щом се запали сърцето му, то се запалват умът му и волята му. А пък когато сърцето се сгорещява отвън, то изгасва.
Всичкото знание, което имаме, трябва да го пресеем, за да остане онова същественото, на което трябва да разчитаме. Някой път вие сте недоволни от себе си. Казвате: „Аз съм много лош човек“, но не е така. Щом съзнаваш, че си лош човек, ти имаш някоя дреха, която не ти стои добре. Това може да бъде някой възглед на дядо ти, на баба ти. Ще се освободиш от тези възгледи. Ще събереш пари и ще си купиш нова дреха, а пък старите дрехи – на ауто да фе255. Може само да си накадиш носа с тях. Някой път и вие оставяте вашите стари навици, вашите стари дрехи, уж да работите с тях до известно време, уж за икономия. При истинския живот никога не се позволява да обличаш една стара дреха, която си хвърлил, както змията никога не облича онази кожа, която е хвърлила. Една дреха, като си я хвърлил, не се обличай с нея, а носи нова. Тя е остаряла. Това може да бъде в стълкновение със сегашните разбирания на живота, но в сегашното ви разбиране на живота има едно криво разбиране, поради единствената причина, че вие нямате правилно отношение към Бога.
Какво разбирам под правилно отношение? Намирам се в къщата на един богат човек. Аз съм сиромах, касата е отворена. Спра се и казвам: „Баща ми е с мене.“ Виждам Господ те гледа, ти ще отидеш да крадеш, този царски син да отиде да краде, това е срамота. Тогава има един закон. Аз бръквам в джоба и намирам, колкото пари имам ги турям в касата и така се изкупва престъплението. Ще туриш, няма да вземеш. Значи ще носиш свещената идея. Ако всичките хора имат този морал, тогава какво ще бъде? Тогава какъв ще бъде животът? Един цар всичко може да направи. Един учител може да тури долна бележка комуто и да е. Мъжът може да убие жена си, но всеки един от тях да се спре и да каже: „Аз вярвам в Бога, Бог вижда.“ Ти се обезсърдчаваш. Защо? Ти се отчайваш? Защо? Отчаянието иде вследствие едно неразбиране на живота.
Сега като ви говоря, вашите деди и прадеди ме слушат. Ако дядо ви беше умен, той не трябваше да търпи сиромашия, ако дядо ви беше умен, той не трябваше да търпи онези наследствени болести, които е предал на вас. Дядо ви идва при вас и ви казва как е живял той. Аз съм виждал много дядовци, 80 – годишни и казва: „Аз съм стар човек, много съм патил.“ И ще се изкашля, за да покаже. Рекох, ти знаеш само науката за кашлицата. И какво знае дядото? Като бил млад, дигал един чувал от 100 оки256. А пък сега не може да го дига. Питам сега: ако човек има сила, къде трябва да я употреби? Ти минаваш през известно място и виждаш, че се върши неправда. Казваш: „Тази работа не е моя.“ Тогава силен човек ли си? Има три начина за разрешение на мъчнотиите в света. Това, което не може да го направиш чрез волята, можеш да го направиш чрез сърцето и това, което не можеш да го направиш чрез сърцето, можеш да го направиш чрез ума. Следователно всеки един човек има една възможност да направи нещо, което иска да направи. Така че, ще го направиш в един от трите света.
Трябва да започнеш всякога със сърцето си. Не започвайте с вашия ум. Започвайте с вашето сърце, но не внасяйте отрицателни мисли в сърцето си и после не започвайте с най-мъчното. Започнете по възможност с това, което можете да направите. За придобиването на сила, всеки един от вас може да развие грамадна мускулна енергия и даже има ред упражнения, може да ги четете, има книги писани върху тях. Ако една година правите тези упражнения, може да дигате с едната си ръка до 20 – 30 – 80 килограма. Най-напред ще дигнеш един килограм, втория ден ще дигнеш 2 килограма, после 3-4-5-10 килограма, докато дойдеш да дигаш 30 – 40 килограма. Като дойдеш до 40 килограма, ще провериш дали можеш. Ще дигнеш реалния товар. Ако може да дигаш, тогава си в правата посока. Но, ако ръката ти е слаба и не може да дигаш, тогава идеята не е добре схваната у тебе. Тази идея има начини за реализиране.
За вас има много работа. В странство стари жени ретушират бръчките на лицето си, бръчките са едно условие за работа. Ето един повод да ги премахнеш. Един ден – една бръчка, друг ден – друга бръчка. Това могат да направят особено онзи, които се занимават с магнетизъм или с подсъзнанието на човека. В подсъзнанието на човека е вложено доброто и злото в света. Един човек можем да кажем, че е хипнотизираш». Може да бъде хипнотизираш, преди 100 години, преди 200 години. Онзи, който те е хипнотизирал, може да е посадил и да е вложил някое хубаво желание в теб, но ако е лошо желанието и някоя лоша мисъл ако е вложил, като се минат 100 години, ти ще изпълниш тази добра или лоша мисъл. Ще кажеш: „Има нещо, което ме тласка.“
Няма човек върху когото да не е упражнявано влияние [в] света. Грехопадането в света не е нищо друго, освен един полухипноз, но едновременно в човека има два хипноза. Човек може да се разхипнотизира. В процеса на разхипнотизирането имаме събуждане. Събуждането на човека е разхипнотизирване. Ако във вас не могат да се развиват дарбите, това се дължи на тази вътрешна хипноза. Дойде ли до известно място и кажеш: „Не му е времето, нека се минат още 5-10 години“, след 5-10 години кажеш: „Не му е дошло още времето.“ И като станеш на 80 години, казваш: „В друго прераждане.“ Но в другото прераждане пак можеш да отложиш, казваш: „Както Господ е наредил.“ в Бога няма никакво отлагане. Отлагането е човешко. Ако ти отложиш това, което Бог е решил, тогава ще страдаш. И всеки един човек, който не иска да страда, не трябва да отлага. Всяко страдание произтича от отлагането на известни добродетели. Щом отложиш добродетелта, тогава на мястото ще дойде едно лошо разположение. То не е от сега, ти да му дадеш място.
Разумната вяра изисква да се изучават правилата на вярата. Ако носът ти е дълъг и тесен, умът ти работи горе, ти ще бъдеш или сух човек, пълен само с електричество или ще бъдеш нервен и сприхав. Аз разглеждам човека вътрешно. Може да е външно спокоен, а пък вътрешно – сприхав. А пък някой външно може да е сприхав, а пък вътрешно да е спокоен. Някой изгубил хиляда лева и казва: „Няма нищо.“ Един българин в 1915 година е бил търговец, имал е печалба от 10 хиляди лева. Дал ги е някому да услужи. Онзи ги е задигнал, търговецът комуто са задигнали парите, казал: „Добър е Господ, ще спечелим пари.“ И след две години го срещам и казва: „Спечелих тези 10 хиляди лева.“
Някой казва: „Изгубих младините си.“ Къде ще си изгубите младините? Вие имате все повърхностни възгледи за живота. Младините не се губят. Младината е вътре в тебе и старината е вътре в тебе. Но има един процес на подмладяване. Младостта не се губи, но ти не вървиш по законите на младостта, ти се самозаблуждаваш. Ти казваш, че си остарял. Ако си остарял, аз ще Съжалявам, тогава работата е много зле. Сега Писанието казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ А пък вие, като сте остарели, как ще влезете в Царството Божие? Христос казва: „Мене не ми трябват стари хора.“ в този смисъл, както вие схващате старостта, вие усещате, че краката ви са отслабнали, ума ви, и сърцето ви, и волята ви са отслабнали. Казвате: „Остарях, младите да са живи сега.“ Младите след време и те ще кажат така. Младият е вътре, стар е дяволът. В този смисъл е стар дяволът. Защо не правят погрешки децата, а старите правят погрешки и учат децата как да грешат? Под думата „дявол“ аз разбирам една вътрешна разумност, която е вече изопачена, един човек, който си прави оглушки и се отделя от общия закон на битието, няма правилно разбиране за живота.
В природата има общ закон: Ти може да изкривяваш една линия. Линията на поведението, известна сила ти може да я отклониш, но тази сила пак ще се върне в същия път, тя е като пружина. И тогава ти ще пострадаш. В света Божествените закони търпят едно малко отклонение. Но, ако мислим, че ние ще заставим Бога, Той да отстъпи, ние се лъжем. В края на краищата ние трябва да отстъпим. Или казано другояче: в света само чрез доброто всичко е възможно. Под „добро“ разбирам силата на ума, сърцето и волята, съединени в едно. Тогава всичко е възможно.
Та най-първо вие трябва да се освобождавате от този вътрешен хипноз. Трябва ви начин против хипноза. Вземете един рак и ще ви кажа как може да хипнотизирате един рак. Вземете рака и го обърнете на гърба 4-5 минути. Концентрирайте ума си и този рак ще заспи. Той не може да се мърда. Повярва рака, че не може да се мърда. Той е под ваше влияние. Дяволът прави същото. Той ви туря на гърба ви и вие спирате. Никога не лягай на гърба си и ако легнеш на гърба си, то дръж ума си концентриран. Някой път може да легнеш на гърба си, но дръж ума си концентриран и не заспивай, защото жизнените сили текат по гръбначния стълб, нервите се натискат и не може да текат жизнените сокове правилно.
Има една практическа страна. Да допуснем, че не може да разрешите един въпрос, какво трябва да правите? За да избави Господ човека, Той е турил тези жлези в носа, които изпущат сополите, за да може човек постепенно да си движи ръцете по носа надолу. Като концентрираш ума си, ще прекараш двата пръста по носа отгоре надолу. То е хубаво. Ти се намираш в неразположение на духа. Искаш да направиш някоя глупава постъпка. Хвани с ръка носа си и тегли с пръстите отгоре надолу и след няколко деня ще ти хрумне една светла идея в ума ти. Полека ще движиш пръстите си по носа отгоре надолу. Това правете онези от вас, които мислите сериозно, понеже някой от вас имате стари възгледи. Някой път аз гледам, говорите за нещо, във вас има една идея, казвате: „Учителят не е бил на нашето място.“ Аз не говоря за неща, които не зная. Няма нещо, което да не съм опитвал и наблюдавал. Аз съм наблюдавал природата, растенията и когато ви говоря за нещата, аз имам само една цел, да се събуди във вас Божественото, с което вие може да си помогнете, а пък щом си помогнете, това е един напредък вътре в света.
Вие казвате: „Какво може да стане от нас?“ Вие сте чудни. Много може да стане. Мислиш ли ти право в света, то твоята права мисъл е подтик за целия свят. Като изпратиш една добра мисъл, едно добро чувство, една добра постъпка, ти вече помагаш на целия свят. Един богат човек отива в Небето, отива в едно голямо здание. В това здание вижда една голяма дупка. Защо е оставена тази дупка? Защо не са турили един камък на това място? Казали му: „Вашият камък трябва да бъде тука, затова ще се върнете долу, да го турите.“
Това, което вие не направите в света, то няма да бъде ваше. Всички ваши постъпки, това, което направите, ще бъде за вашите ближни. Това, което спечелите, камъните, които дялате, ще бъдат не за вас, а за зданието. А пък скъпоценните камъни ще бъдат за вас. Един камък ще го дялаш и ще кажеш: „Един ден този камък аз го дялах, но не може да го нося със себе си.“ Добрите дела са камъни, те трябва да отидат към всички здания. Като отидеш някъде и минеш, ще кажеш: „Този камък аз го дялах“, а пък това, което припечелите, вас ви трябва един скъпоценен камък. Всичките добродетели са скъпоценни камъни. Магията седи в скъпоценните камъни. Едно време са носили смарагди, диаманти, сапфири. Един скъпоценен камък съдържа в себе си една магическа сила. Една добродетел, която имаш в себе си, съдържа магическа сила. Не може да бъдеш силен в света, докато нямаш една добродетел, на която можеш да разчиташ.
Според вас, коя е първата добродетел, на която можеш да разчиташ? Аз искам да науча от вас едно нещо, едно нещо не зная. Коя е първата добродетел? Тази работа вие я знаете по-добре. Аз зная едно нещо. Най-малкото престъпление зная кое е. Най-малкото престъпление е да обичаш някого, по-малко от него няма. Че да обича някой дъщеря ти, син ти, го считаш за престъпление. По-малко от това престъпление не може да има. Това престъпление е позволено. Кое е най-малкото добро? Аз влязох във вашето положение. Казах кое е най-малкото престъпление. Сега вие ще влезете в моето положение и ще ми кажете кое е най-малкото добро. По обратен математически път. Вече имате едно изречение: да не отнемеш топлината на човека. Щом видиш един човек, че обича някого, ти не му отнемай топлината. Той направил вече едно престъпление, той обича. Престъплението е направено, то е факт. Сега ти, за да направиш най-малкото добро, за да се балансира, не отнемай топлината на това, което става. А ти ще загасиш тази работа и ще кажеш: „Той не заслужава твоята любов, това – онова.“ Не отнемай малката топлина, поддържай малката топлинка. Това значи да не мразиш човека, защото омразата е смразяване на човека. А пък щом се отнеме топлината на човека, той може да направи разни престъпления.
Когато ти не може да мислиш и не може да чувствуваш и не може да действуваш, това е хипноза. А пък ние искаме да можем да работим, да може да употребим волята си. Трябва да бъдете силни в малките престъпления и силни в малките добродетели. Най-малката любов, която има човек, в нея се крие известна опасност. Ако ти не си внимателен, ти ще се намериш в условие да направиш едно престъпление. Например ти обичаш едно цвете и искаш да го барнеш и като го барнеш, ти може да го повредиш. Например ти обичаш една пеперуда, но при всяко барване, ти имаш възможност да развалиш крилцата, ти трябва да намериш начин да не разваляш крилцата и да не би твоята обич да създаде нещастие за нея. Това е новото разбиране. По този начин човек може да се развива. Вие се спирате и казвате: „Колко глупаво съм постъпвал досега.“ Вие оставете колко глупаво сте постъпвали досега. Не разрешавайте тези неща. Всички наши погрешки остават въпрос на Бога, Той да се справя с тях. А пък за нас остава новото, с което трябва да започваме. Да се съмняваш, да се обезсърдчаваш, това са стари работи, това са стари дългове, а пък сега трябва да имаш вярата, силата на това, животворното Слънце.
Та рекох, каквото упражнение и да дам на някой, вие живеете със стари възгледи. Аз съм говорил с мнозина, които цитират какво е казал Христос. Говорих с един евангелски проповедник и той ми цитира един стих, какво е казал Христос. Аз му превождам един пример. Рекох му: „Един евангелски проповедник проповядва в църквата, иска да събере пари за мисионерска работа. Идва един богат човек, който казва: „Не трябва да се проповядва на хората. Разбойникът на кръста без да му се проповядва се спаси.“ Минава се една седмица и този богат все същото казва. Проповедникът му казва: „Онзи беше един умирающ разбойник, а пък ти си един жив разбойник.“ Толстой цитира това и казва: „Онзи беше умиращ разбойник, а аз, живият разбойник какво трябва да правя? Аз трябва да работя за хората и да се откажа от всичко.“
Ние трябва да направим нещо. В какво седи нашата любов? Ти обичаш една мома и пишеш по три писма на ден, че много я обичаш, че без нея не може да живееш. Не я оставяш на свобода. А пък тази мома не се нуждае от тази любов. Ти си малко шашкънин257. Тя има един баща, който я обича. Тя има една майка, която я обича. Има братя и сестри, които я обичат, гледат я като писано яйце. Каква нужда има тя да я безпокоиш? Ще и пишеш едно писмо, второ, трето, настояваш, че ако тя не приеме любовта ти, ти ще се убиеш. Ние не сме се избавили от това състояние. Нито младите, нито старите са се избавили от любовта като най-малко престъпление. Какво трябва да се прави?
Като говоря така, все ще има някоя сестра и братя, които да се скарат отвън. При мене идва една сестра, много издигната – до третото Небе. Правя опит с нея. Кажа ѝ една дума и тя не може да носи думата. Ако един човек е качен до третото Небе, то в тази вода, в която той живее, тази дума ще се стопи. Моите думи са направени от захар. Ако паднат във водата, ще се стопят. Ако не паднат във водата, ще ударят човека по главата. Ако думите паднат на един метър до мене, ще паднат във водата и ще се стопят. Ако седя по-близо, до един метър, то тази дума ще ви удари. Ние трябва да бъдем много свободни. Ние трябва да бъдем носители на красивото, Божественото, а не своенравни. За бъдеще ние трябва да градим новите си тела.
Някой път седим така и мислим, че сме смирени. Това не е смирение. Или мислим, че сме кротки хора. Аз имам особено мнение за смирението, за кротостта, за вярата. Врата си има свои признаци. Когато човек има вра, то погледът му е нагоре, има нещо много красиво и хубаво в него. Не те гледа направо, а горе гледа. Той има погледа на врата. Той казва: „Да оставим старото, да ликвидираме с него. Нагоре да гледаме.“ И тебе ти стане приятно, а пък друг, като те погледне, търси някой дефекти в тебе. Погледни, не да търсиш дефектите, а търси в душата му нещо ценно. В него има благородство, скъпоценни камъни и в себе си трябва да търсиш това.
Вие казвате: „Ще остарея.“ Казваш: „На Учителя косата е побеляла.“ Тя не е побеляла. Вие не знаете защо моята коса е побеляла. Има два вида побелване. Някой път човек побелява отвън, а отвътре почернява. А някой път отвън и отвътре трябва да побелее. Сега някой от вас отвън сте побелели, но отвътре дали сте побелели? Земята, като побелее от снега, това е отвън, а лятно време не побелва земята. Някой път лятно време побелва от белия цвят, но това вече е в органическия закон, а не под механическия закон. Ако всичките цветове се вземат, какво ще образуват? (- Белия цвят.) Значи, за да станеш в правата смисъл бял, за да имаш белия цвят, ти трябва да разбираш законите на всичките цветове – на червения цвят, на портокаления цвят, на жълтия, на зеления, на ясно синия, на тъмно синия, на виолетовия. Всяка една мисъл, за да я направиш силна, ти трябва да и дадеш една краска. Щом направиш това, ти ще и предадеш известна сила. Щом дигнат червеното знаме, хората отиват на война.
Сега започнете със сърцето си. Онези от вас, които искате, ще ви дам да тонирате малко вашата симпатична нервна система. Нека да го направят само онези, които са готови. Които философствуват, въпроса да го оставят, като че ли е чел някой роман, да не се занимават. Но онези от вас, които искате да проверите, направете следното: сутрин като станете, вземете по голо, под лъжичката има едно езиче под ребрата, има един малък отрастък. С дясната си ръка, с отворена длан ще направите разтриване в кръг няколко пъти на това място, ако го правите добре, ще имате известен резултат. Ако го правите правилно, то много ваши недъзи, ще се премахнат. При това упражнение ще концентрирате ума си. Това упражнение ще го правите с дясната си ръка, след това ще вземете с лявата си ръка и ще движите отгоре надолу. Направете най-първо по 10 обиколки само с дясната ръка, но не очаквайте изведнаж големи чудеса. Като посееш едно семе, не трябва да очакваш изведнаж да поникне. Най-първо да забележите каква промяна има във вас. Например неразположен си сутринта. След като направиш този опит 10 деня, ще видиш промяната. Или като те боли корема, пак поразтривай това място под лъжичката и това ще допринесе една промяна в мозъчната и симпатичната нервна система.
Енергиите може да минат през симпатичната нервна система и през лявата ръка да минат в мозъка. Това най-първо ще го правите за 10 деня. През следующите 10 деня ще си наквасите пръстите в топла вода, колкото да търпите. Ще наквасите само първата фаланга на пръстите и с тези, мокрите пръсти ще правите тези упражнения. През третите 10 дни ще потопите цялата ръка в топла вода и ще правите тези упражнения. Защото сутрин като станете, ще ви вземе по десетина – петнадесет минути, ще го правите 30 деня. Това са най-малките опити, които можете да направите. Някой от вас можете да разправяте какъв резултат сте добили. Станало е някакво прояснение или някакъв дефект се е премахнал. Или някоя гърбица на човека се е премахнала.
За да има едно правилно отношение между мозъчната система и симпатичната нервна система, непременно гръбначният стълб трябва да добие първоначалното положение, трябва да има много малка кривина. Щом се образува една гърбица, това е един много лош признак. Трябва да се пазите от една гърбица на гърба ви. Гърбицата не позволявайте. Като станете на 85 години, гърбица пак не позволявайте на гърба си. Щом се образува тази гърбавина, то се прекъсва тока на енергиите от симпатичната нервна система към мозъка. Не могат да прииждат жизнените токове и тогава човек се развива неправилно.
Отче наш
40 лекция на Общия Окултен клас, 24.VІ.1933 г., сряда, Изгрев, София.
