Словото

Ормузд и Ариман

І. Двете начала.

Две начала работят в света. Едното начало товари, а другото разтоварва. Едното начало наричат Сатана, а другото – Бог. В старо време са ги наричали Ормузд – Христос и Ариман – Сатана.  

Сега ще ви приведа един пример, за да обясня една от своите главни мисли. Той е следният: в миналото, още в предисторически времена, съществували две царства, две раси в света. Едните са били хора светещи, а другите са били тъмни хора, хора на тъмнината. И едните, и другите, обаче, са били еднакво умни и мъдри. Царят на светещите хора се казвал Ормузд-Дей. Царят на черните се наричал Ариман-Таад. Това е митология, останала в персийското учение.

В царството на Ариман-Таад са съществували всички най-фини, най-усъвършенствани оръжия и всякакви задушливи газове. Там имало големи ограничения, навсякъде владеел ред и порядък, но редът и порядъкът на онези наши съвременни фабрични изделия, редът и порядъкът на онези колелета, които се движат във фабриките. Там всичко било хармонично, но тежко на онзи, който дойде под зъбците на тези колелета! Той да му мисли! Хората от царството на Ормузд-Дей се ползвали с пълна свобода.

Между тези две царства имало постоянни войни, но нито едните, нито другите могли да победят. Всичките най-усъвършенствани оръжия, които поданиците на цар Ариман-Таад могли да изобретят, щом влизали в царството на Ормузд-Дей, се превръщали на пара. Всичките им коне, колесници, картечници, всичко се разтопявало в царството на Ормузд-Дей, превръщало се в пара. Тогава те са имали хиляди пъти по-усъвършенствани картечници, отколкото тези, които сегашните културни хора имат. Сегашните са играчка на тогавашните.

Някои мислят, че само сега има такива усъвършенствани оръжия. Какви страшни картечници е имало тогава! Ние виждаме какви големи огньове, какви силни електрически токове има по небето. Те са употребявали тогава тези токове, които и днес могат да се прилагат.

Някои от вас казват: Какво трябва да правим? – Ще работите според правилата на поданиците на Ормузд-Дей. Ще превръщате всички вещества на въздухообразни и лъчеобразни – нищо повече! Това е силата на праведния. И Христос, на едно място от тази глава, казва: „Ето, аз ви пращам като агнета между вълците, не вземайте нито тържик, нито друго нещо в себе си!” – Защо? – Защото ще ви оберат. А така, като нямате нищо, няма какво да ви обират.

Като имате, щом ви срещнат разбойници, ще вземат всичките ви неща. Тръгнете ли със скъсани дрехи, със скъсана шапка, със скъсани обувки, като най-последен бедняк, като ви видят в този вид, ще кажат: Бедняк е той, оставете го да си върви! Ако тръгнете с един модерен цилиндър, с най-хубави дрехи и обувки, ще кажат: Спрете този, има какво да се вземе от него!

Хората днес не могат да разберат, че се намират в една неприятелска страна и казват: Защо трябва да се отрека от богатството си? – Ще се отречеш, и оттатък ще минеш. Смъртта, това е царството на Ариман-Таад. Когато умирате, вие сте в тяхното царство. Те ще вземат всичко. И тогава Христос казва: „Превърнете се…” – На какво? – Превърнете се в едно въздухообразно вещество.

Така беше и с Христос. Хванаха Го и Го заковаха на кръста. Същите тези поданици на Ариман-Таад Го съдиха. Пилат беше един от техните членове. Еврейските свещеници също бяха негови поданици. Те произнесоха смъртната присъда, но какво стана после? Христос им даде тялото си, но възкръсна. Той се превърна на какво? – Той превърна материята на тялото си в лъчиста материя, минаваше през врати, и никой не можеше да Го види, да Го хване. Римските закони не можеха никъде да хванат Христос. Той веднага изчезваше, ставаше невидим и те питаха: Накъде отиде Христос? – Нагоре.

Лошото е, че Христос сега, и нагоре, и надолу, навсякъде отива. Сега поданиците на Ормузд-Дей приготвят една атака на този свят. Знаете ли каква атака? Те вече са приготвили своите батареи и ще ги пратят към този свят. Те ще превърнат всички в парообразно състояние и изведнъж ще освободят света от неговите грехове. И всички вие, които ще минете през този Божествен огън, ще освободите душите си и ще бъдете свободни от робство. Ние казваме: Всички хора ще трябва да преминат през този огън.  

Казва Писанието: „Наближило е Царството Божие”. И тогава у всички трябва да се събуди само една велика идея. Къде са нашите братя? Къде са нашите сестри? Питам: Как ще си обясните следния факт, следното противоречие?

Един човек до вчера ви е величал, до вчера ви е любил, а утре се обръща против вас и говори най-грозните, най-скверните неща. Същият човек ли е той? Не е същият човек. Има множество на съзнанието. Онзи ваш приятел, който ви обичаше, и който живееше в това тяло, изчезва и сега в същото тяло дохожда да живее друг, който ви мрази. Този последния е от царството на Ариман-Таад. Той може да ви припише такива престъпления, каквито и не сте сънували. Аз зная много такива случаи. Някой път, някой каже на някой мъж: Знаеш ли, аз видях жена ти с еди-кой си на разходка. Изведнъж космите на този човек настръхват. Жена му някъде в университета посещава лекции, учи се, а той се безпокои.

Питам, как е възможно такова съмнение? Това човешката душа ли е, която може така да се прояви? Аз се чудя, как може човек така да изопачи фактите! Аз зная много свещеници, които съзнателно изопачават Истината. Това не са свещеници, това не са светли духове, това не са поданици от царството на Ормузд-Дей. Един човек, който може да ми снеме главата; един човек, който може да ми извади сърцето; един човек, който може да се подиграе с мене, аз не го считам за свой брат. Нито мене може да считате за ваш брат, ако и аз постъпвам така.

Аз считам за брат този, който може да ме извади от тинята. Ако аз извадя една жена от тинята и за да я извлека оттам я прегърна, а тя после говори лошо за мене, казва, че съм я прегръщал, питам: Тази жена спасена ли е? Щом тази жена допуска, че с нея се върши престъпление, такава жена лесно се подкупва. Тази жена заслужава ли спасение? Не, тя пак отива в тинята, тя не е спасена.

Аз се чудя на хората при тези им прояви! Това наричам множественост. Аз имам друг термин за това нещо: сродна двойственост на човешкото съзнание. Това не е Божественото. Щом в съзнанието на един човек има раздвояване, щом той може да говори и така, и иначе, това не е Божествено. Когато дойде Царството Божие във вас, ще има само една мисъл. Това значи да познаваме себе си.

Понякога ти чувстваш, че в тебе се яви нещо странно, ти излъжеш себе си и при това казваш: Интересът ми диктува така да постъпя. Не, ти ще отхвърлиш този интерес. Това не си ти, нищо повече. Този твой интерес ще те погуби. Знай, че Любовта идва само от Бог. Ти уверен ли си, че онзи, който ти казва, че те обича, та това е любов? Ами ако аз те любя като един вълк, тогава? Ако е въпрос за любов, нека бъде истинска любов, нека ти говори с езика на любовта.

 Всички вие трябва да проповядвате: „Наближило е Царството Божие!” Нека тази любов бъде между братята, нека бъде между приятелите, нека бъде между вярващите, нека бъде между всички и навсякъде!

Някой казва, че бил роден от Бог. Чудни са тези хора, които казват, че били родени от Бог, а при това нямат никакви плодове. Какво ще бъде, ако някой казва, че е роден от Бог, а родените от него са вълчета? Не, Христос е казал преди вековете: „Дървото се познава само по плодовете си”. Всеки човек се познава по своите дела; всеки човек се познава от своите чувства, от онова възвишеното и благородното в него. Ние не живеем за хората, ние живеем в един Божествен свят, пред лицето на онези наши братя, между които един от първородените е Христос.

Говоря ви за Христос, понеже Него познавате. Христос е израз на Любовта, на абсолютното безкористие. Да бъдеш християнин, значи да бъдеш абсолютно безкористен – нищо повече. Нямаш ли това съвършено безкористие, ти не можеш да бъдеш християнин, ти може само да носиш името християнин. Абсолютно безкористие и пълна любов! Да любиш Бог с всичкото си сърце, да любиш ближния си като себе си и да любиш враговете си, това е християнското учение.

ІІ. Зараждане на цветовете.

  1. Превръщане на дъщерите на цар Ормузд в цветове.

Това се случило в далечното минало, не на сегашната наша земя, но на онази Обетована земя, която е оповестена в „Притчите” на Соломон. Там живели Синовете на Мъдростта. Седемте дъщери на цар Ормузд били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство. Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще. В туй училище един ден дошъл и Синът на Слънцето и той да се учи. Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала и на онзи, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание. Разбира се, всички ученици и ученички знаели това. Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузд – Адита, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала. Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната устна на тази царска дъщеря. Ще попитате, как тази муха мина точно оттам? Тя била много интелигентна муха, за да свърши това. И всичките съвременни интелигентни мухи все такава работа извършват.

Като минавал Синът на Слънцето наблизо и погледнал заспалата дъщеря, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави. Казал: „Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети.” Но се случило едно нещастие. Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си. Втората дъщеря като видяла тази постъпка на Сина на Слънцето, почервеняла. Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени. Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла. Всичките взели разни цветове. А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицата на сестрите придобили различни цветове – бяло, червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно. Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но цветове останали. Пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и пр., но всичките усилия останали без резултат. Всяка сестра виждала промяната, която станала с нея, и се питали помежду си: „Какво стана с нас, че толкова ни потъмняха дрехите?” Щом се намерили в това чудо, сестрите попитали баща си: „Татко, дрехите, които ни даде, като ни прати в училището, се измениха толкова много, че едва се познаваме, няма я вече тази първоначална светлина между нас”.

Тогава цар Ормузд извикал Сина на Слънцето и го изпратил обратно на Слънцето. А своите дъщери, задето били невнимателни и първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства, баща им ги пратил на земята, като ги превърнал в цветя, за да научат урока си. Затова сега има белички, червенички, жълтички и т.н. цветя. Те са все дъщерите на царя Ормузд. Той обяснил на всяка една от тях, каква роля ще играе на земята.

На първата си дъщеря казал: „Дъще, твоят червен цвят показва, че ти носиш Живот на Земята и на хората, които толкова се оковаха в тези закони, че днес са мъртви. Кажи им, че твоята светлина се превърна в Живот и затова си червена”. Така тази първа слънчева дъщеря дала Живот на децата и затова всички се спуснали да грабят, започнали да се борят и да си скубят косите, кой повече да вземе.

На втората си дъщеря бащата казал: „Дъще, кажи на хората, че ти им носиш дихание, Божествен живот, кажи им, че те трябва да работят, затова и твоят цвят е портокален”. Хората, обаче, не разбрали – какво е работа, а започнали да се трудят и да се мъчат… Днес всинца се намираме в това положение. Разболее ли се някой, бързо викаме лекари, или започваме да го тъпчем с ядене, като че ли лекарите и многото храна ще му задържат живота. Това е заблуждение. Знаете ли как се хранят Ангелите? Знаете ли как се храни детето в утробата на майка си – само ли се храни, или го храни майката?…

На третата си дъщеря бащата казал: „Дъще, кажи на хората да не държат очите си, сведени надолу, да не търсят богатства, а да гледат нагоре, душите им да растат с вековете, да бъдат вечно зелени, какъвто е твоят цвят”.

На четвъртата си дъщеря казал: „Кажи на хората, че след всеки растеж има узряване, има жътва, и че събраният плод трябва да бъде общ за всички. Това, което расте, го давам на всички общо и еднакво и трябва да се подели по братски, т.е. всеки да вземе само толкова, колкото му трябва”.

На петата си дъщеря бащата казал: „Дъще, твоите дрехи са сини, защото ти носиш Истината, носиш начина, по който хората да не изстиват, т.е. начина, как да се запазва Божествената топлина в душата на хората”. Следователно, Истината означава да имаш онзи вътрешен метод, чрез който да не изстиваш. Проверете на практика и ще видите, че омразата всякога е едно изстиване, недоволството също е изстиване, всички противоречия в света са все изстивания. Обратно – всяка хармония е Божествена топлина и е една Истина. Истината е метод, начин, сила за задържане на Божествената топлина в човешката душа.

На шестата дъщеря какво казал, ще прескоча, ще оставя вие да го разгадаете. Защото другарката на шестата сестра я няма, а аз не говоря на един човек, но на двама. Ще премина към виолетовия цвят.

На седмата, последната своя дъщеря, бащата казал: „Дъще, кажи на хората, че Царството Божие с Любов се взима, с Обич се крепи и с Дух се държи, затова и твоите дрехи са виолетови”…

Синът на Слънцето, като се върнал обратно на Слънцето, бил много наскърбен, защото имал желание да направи едно добро, а причинил такава пакост. И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята хубост. И като представили това дело пред Господа, той забелязал дълбоките причини на станалото и казал: „Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко.” Тези цветове първоначално били много груби, но като се върнал Царският син на Слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки. И тия росни капки и този дъжд бил от Сина. Те умивали росните цветя, но първоначалните цветове не се измивали. Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забелязал, че цветовете ставали все по-хубави и по-хубави.

Така понякога една малка причина докарва големи последствия. Тази муха какво направила? Ще каже някой: „Откъде се намери тя.” Ако тази муха не беше оставила извержението си върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте да бъдете на земята и нямаше да разберете този живот. Това е един символ, една алегория, която трябва да разгадаете. И защо втората сестра почервеняла? Какво се крие в червенината? Тя, която видяла, че царският син целунал по-голямата, казала: „Защо да целуне сестра ми, а не мене?”, и почервеняла. Другата защо позеленяла? – От яд. Четвъртата пожълтяла и защо да не е тя? Петата посиняла от страх. Последната от дъщерите почерняла като въглен, защото чувствата у нея били най-силни и най-груби.

Всичките тия цветове трябва да се изправят и облагородят, тъй като в тях има и отрицателни черти на живота. Когато те са ясни, кристални, това подразбира стремеж да се изправи погрешката на мухата. Най-интелигентните хора, които са се намирали тогава, осъдили Сина на Слънцето, и не му дали да се оправдае защо и за какво е извършил това. И тази погрешка Христос слезе да я изправи.  

Този мит представлява влизането на змията с най-хубавия плод в райската градина. Той е все същият мит, който е претърпял много интерпретации, но тази е най-смислената. Но да не мислите, че тук е истината. Трябва много да си напрегнете ума, трябва много да мислите, за да разберете къде е истината. Няма нито една съвременна дама в света, на която долната устна да не е оцапана с такова извержение. Трябва да се пазим да ги чистим по този начин, защото законът не позволява. Ние трябва да разбираме живота в неговите дълбоки прояви, да знаем причината защо е тъй, а не другояче. И туй, което тогава се е считало за голямо нещастие, днес за нас е едно благо: цветовете дават импулс за развитие. Щом изчезнат те, всяка култура изчезва.

2. Премеждието на поета Адат-Махри.

В царството на Ормузд съществувал един от най-видните, най-великите поети, който се наричал Адат-Махри. Той написал много съчинения, песни и поезии, за които целият народ го възхвалявал. Един ден, за негово нещастие, той написал някаква строфа в едно от стихотворенията си, с която докачил боговете, и те го осъдили на смърт. Каква била тази строфа? Аз няма да я предам цялата, но отчасти само. Тази строфа била следната: „На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове.” Събрал се великият съд да решава, какво наказание трябва да се наложи на поета. Те единодушно решили да му наложат смъртно наказание, но въпросът бил, какво, именно, да бъде това наказание, че всички поети да помнят, как могат богове да се обиждат. На събора на боговете присъствали всички дървета, всички тревопасни и месоядни животни, дано могат и те да услужат с нещо на боговете при осъждането на поета. Тигри и лъвове, чакали и хиени, слонове, акули, всички се интересували да видят, по какъв начин ще бъде наказан поетът. Те разсъждавали помежду си: „Досега не сме имали такъв случай. Какво ще бъде месцето на този виден поет?” Пред съда се явили представители от няколко медицински дружества, със заявление, ако стане нужда поетът да се умъртви, да го дадат на тях, трябва, да изследват, от научна гледна точка, дробовете, сърцето, мозъка, както и всички останали органи на поета, да видят, коя е причината, дето поетът се осмелил да обиди боговете. Поетът се видял в чудо. Той никога в живота си не виждал толкова страшни същества. Към когото и да поглеждал, всички му казвали: „Само да попаднеш в нашите ръце! Ние ще ти покажем, как се пише поезия!” Всички отправяли към него страшни, свирепи погледи. Той се чудил, каква обида може да се крие в тази малка строфа. Като оставал сам, той четял и препрочитал тази строфа, сам да намери, къде седи обидата в тия думи, и си казвал: „Аз нямах никаква мисъл да обиждам боговете, но откъде излезе тази обида, и аз не зная.”  

Както и да е, настъпил определеният ден, когато поетът трябвало да се яви в съда. Явили се боговете в съда и заседанието започнало. Едни от боговете казали да дадат поета на акулите, те да го разкъсат и изядат. Други пък настоявали да го дадат на лъвовете, да го разкъсат. Трети решили да турят поета на гърба на един кон, без право да се държи за него и конят да прескача препятствия, да минава гори и планини, докато един ден поетът съвършено изнемогне и умре. Четвърти предложили жив да заровят поета в земята и отгоре му да посадят дървета, чиито корени да смучат сокове от очите му, да разбере най-после, как се пишат обидни строфи за боговете. Последните богове предложили да дадат поета Адат-Махри на някое научно медицинско дружество, то да разполага с него, както намира за добре.

Като слушал всички тия наказания, поетът изпитвал ужас, страх и започнал да се моли: „Господи, кажи ми, в какво седи моята вина? Когато писах тази строфа, ни най-малко не внесох някаква злоба или омраза срещу боговете. Всичко това писах с голяма чистота на сърцето. Според мене, боговете ме осъждат несправедливо.” Докато боговете разглеждали всички предложения за наказанието на поета, за да се установят върху едно от тях, в съда влязла най-красивата, и на всички известна дъщеря на цар Ормузд – Адита, която също така се заинтересувала от съдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Като я видели, всички богове, както и всички животни, се обърнали към нея да я гледат и забравили за вината на поета. Царската дъщеря се обърнала към поета и го запитала:

– Искаш ли да ми станеш слуга?

– На драго сърце бих ти служил.

– Имам нужда от един прост слуга, който да полива цветята в моята градина.

Като чули това, боговете единодушно решили:

–  И ние сме съгласни да ти дадем поета, да правиш с него, каквото искаш. Нека полива цветята на твоята градина.

Този бил единственият начин, по който поетът могъл да бъде спасен. И сега, ако някой ви запита, кой ви поставя на служба в света, вие трябва да отговорите: „Царската дъщеря ме постави на тази служба.” Ако запитат поета, кой го назначи на царската трапеза, той трябва да отговори: „Указът, с който бях назначен на служба при царската дъщеря се дължи на моите няколко думи, поставени в строфата На Божествената трапеза видни богове станали немирни духове.  

Сега, аз ще оставя вие сами да разсъждавате по-нататък върху този мит. Той има дълбоко съдържание и смисъл. От една страна човек вижда, че само при страданията ще намери своите погрешки; от друга страна, той вижда, че само при трудностите и мъчнотиите в живота  ще разбере доброто и ще го оцени. Значи, ти ще дойдеш при доброто и ще го познаеш, само когато станеш слуга и се смириш. Друг изходен път в живота няма. Да станеш последен слуга в градината на царската дъщеря и да поливаш цветята и, това е отлична служба.

Какво представят тия цветя? Това са същите дъщери на цар Ормузд. Те са живи цветя, с които бихте разбрали красотата на живота. Често хората прекарват големи страдания, но те не са нищо друго, освен страданията на поета, които той преживява в съда, дето всички богове се опълчат против него. Тия богове се опълчват срещу всички хора, които не могат да се справят със страданията си като казват: „Жестока е съдбата спрямо нас! Няма кой да се смили над нас.” Привидно е така, но и при най-тежките моменти в живота на човека, при най-голямото му отчаяние, все ще се намери поне едно същество, което да укаже към него известно състрадание. Защо царската дъщеря, именно, се притекла на помощ на поета? Защото тя била единствената, която влязла в положението му. Защо съдили поета? За една пропусната дума. Когато преписвали неговото стихотворение, станал един пропуск, една грешка, а именно: в цитираната строфа била изпусната думата „светли.” Всъщност, строфата имала следното съдържание: На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове. Царската дъщеря сверила оригинала с преписа и намерила тази пропусната дума. Тогава боговете казали:

– С тази дума строфата има смисъл.

Значи, смисълът на тази строфа се заключавал в това, че тия светли, немирни духове тръгнали по света да разнасят светлина.  

3. Отваряне и затваряне вратата на знанието.

Самият цар Ормузд бил поклонник на Единния Бог, Богът на вечната хармония. В съседното царство негов съседен събрат бил цар Соломон-Ра. Той бил многобожник, но не само многобожник, но и поддържал жертвоприношенията, принасял човешки жертви на боговете си. Цар Ормузд имал седем много красиви дъщери, за които се говорело по целия свят. Първата от тях, Адита, била най-красивата и най-умната в цялото царство. Обаче в сърцето на цар Соломон-Ра се зародило едно желание да може да открадне дъщерите на цар Ормузд. Щом се зародила в него тази идея, той повикал най-вещите си мъдреци и им поръчал да направят един палат, който да се отваря и затваря по магически начин. В този палат да се изкопае един тунел, през който да се отива до царството на Ормузд. И така по един тайнствен начин дъщерите на Ормузд започнали да изчезват, докато накрая всичките били задигнати и затворени в този палат, направен по магически начин, за да не може да бъдат освободени.

Каква му е била целта на цар Соломон-Ра? Да се ожени ли за тях?” Не, ни най-малко. Понеже той принасял жертви, имал предвид да ги принесе в жертва на своите богове, за да го направят най-великия цар на света. Когато тези седем сестри се намерили затворени в палата, там прекарали цяла година. Втората година започнали да разсъждават, да търсят начин за освобождението си. Най-голямата дъщеря, Адита, намерила една книга в своята стая, оставена от мъдреците, които правили този палат. Те били от бялата ложа. Адита разбирала тайния език на тази книга, в която се пишело, че еди-къде си имало 4 ключа. Единият бил обърнат към изток, другият към запад, третият към север, четвъртият към юг. За да си отвориш, ще завъртиш един път ключа към изток, два пъти – ключа към запад, три пъти – ключа към север и четири пъти – ключа към юг. После отново ще ги завъртиш: източния ключ ще завъртиш два пъти, западния – три пъти, северния – четири пъти и южния – пет пъти. Ще завъртиш пак наново ключовете: източния – три пъти, западния – 4 пъти, северния – 5 пъти, южния – 6 пъти. Като ги завъртваш тъй, числата ще вървят едно след друго. Като ги завъртиш по три пъти, ще се образува числото 12. Тъй ще намерите по колко пъти ще завъртите източния, по колко пъти западния, по колко пъти северния и южния ключове. Тогава математически ще си направите едно съотношение и ще работите.

След като се завъртят тъй ключовете в този палат, ще се отвори тази врата, откъдето трябвало да излязат навън. Тъй казва мъдрецът в тази книга: щом влезеш, ще завъртиш вратите по обратен път – източната врата ще завъртиш 6 пъти, западната – 7 пъти, северната – 8 пъти, южната – 9 пъти. При всяко ново отваряне постепенно ще намаляваш. При второто отваряне: източната – 5 пъти, западната – 6 пъти, северната – 7 пъти, южната – 8 пъти. При третото отваряне: източната врата – 4 пъти, западната – 5 пъти, северната – 6 пъти и южната – 7 пъти. Щом излезеш вън, други ключове има. Тогава ти и сестрите ти ще се върнете дома си. И тъй:  

При излизане:  

при I отвар.  при II отвар.  при III отвар.  

Източна врата: . . . .  1                     2                      3  

Западна врата: . . . .  2                      3                      4  

Северна врата: . . . .  3                     4                      5  

Южна врата: . . .       4                      5                      6  

            При влизане:  

при I отвар.  при II отвар.  при III отвар.  

Източна врата: . . . .  6                     5                      4  

Западна врата: . . . .  7                      6                      5  

Северна врата: . . . .  8                     7                      6  

Южна врата: . . .       9                      8                      7  

Обща табличка при отваряне и затваряне:  

Източната врата –  1, 2, 3, 4, 5, 6.  

Западната врата –  2, 3, 4, 5, 6, 7.  

Северната врата – 3, 4, 5, 6, 7, 8.  

Южната врата –  4, 5, 6, 7, 8, 9.  

Завъртете източния ключ един път, западния – два пъти, северния – три пъти, южния – четири пъти. Завъртете още един път – източния 2 пъти, западния – 3 пъти, северния – 4 пъти и южния – 5 пъти. И като завъртите още един път източния ключ 3 пъти, западния – 4 пъти, северния – 5 пъти и южния – 6 пъти, тази врата ще се отвори. Коя врата? – Вратата на знанието, да разбирате дълбоките пътища, които водят към Първопричината на нещата, към спасението, т. е. към вашия дом.  

Категории