ОСНОВА НА ЖИВОТА
Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.
Чете се темата „Произход на злото“.
Тема за следния път: „Най-силното чувство на физическия живот и най-силното чувство в духовния живот“.
Често хората казват, че човек трябва да бъде млад, да не губи младостта си и да я оценява. Това е вярно само за човека, но не и за всички неща. Ако питате цигуларя каква цигулка иска, той ще ви каже, че иска стара цигулка. Колкото по-стара е цигулката, толкова по-добра е тя. За човека е добре да бъде млад, за цигулката е добре да бъде стара. За каква младост говори човек? Да бъде толкова млад, че да лежи в люлката си, да плаче и да заповядва със своя плач на майка си? В това няма никакъв смисъл. Да бъде човек млад, както Христос разбира, има смисъл. Христос казва: „Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие“. И аз казвам: станете разумни деца, за да влезете в Царството Божие. Като говорим за младостта, ние имаме предвид физическата младост, защото съществува и духовна младост. Значи човек трябва да бъде физически млад и чист като детето, а духовно – стар, т.е. разумен. Да станеш като дете, това не значи да се вдетиниш, но да запазиш своята чистота и стремеж към придобиване на знания. Детето задава въпроси, интересува се от всичко, което го заобикаля. И старият задава въпроси, но въпросите им се различават. Детето задава въпроси, защото иска да придобива знания и опитности. Старият, след като е живял и опитал нещата, задава въпросите: „Защо съществуват злото и доброто, защо съществуват мъчнотиите и страданията?“. Ако детето задава такива въпроси, те са на място, старият обаче не трябва да задава такива въпроси.
Първото нещо, което се изисква от човека, е да бъде господар на своите мисли, чувства и постъпки. Това значи да бъде господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля. Да бъдеш господар на себе си, това не значи, че трябва да си заповядваш, но да се самовъзпитаваш. Само онзи може да господарува, който има майчински и бащински отношения. Майката и бащата заповядват на детето, но с това те допринасят нещо ценно за самото дете. Следователно, ако искаш да бъдеш господар на своите мисли и чувства, ти трябва да имаш към тях майчински отношения; нямаш ли такива отношения, ти ще осакатиш ума и сърцето си. Като не могат да управляват мислите и чувствата си, хората сами се осакатяват. Когото срещнете днес, непременно ще видите в него поне една осакатена мисъл или едно осакатено чувство. Няма човек на Земята, който да не се е осакатил в известно направление. По осакатените мисли и чувства на човека се съди за неговата интелигентност и доброта. Ако човек е осакатил своите мисли и чувства, които са толкова близо до него, можете да си представите какви ще бъдат отношенията му към другите хора.
Отношението на човека към неговите мисли и чувства определя неговия морал. Как можете да наречете морален човек онзи, който е осакатил мислите и чувствата си? Човек се осакатява, когато има повече желания, отколкото може да носи. Например какво ще стане със стомаха на човека, ако в продължение на два часа последният му даде два богати, пищни обяда? Като се нахрани един път, човек трябва да даде на стомаха си поне три-четири часа почивка и след това да пристъпи към второ ядене. Яде ли много и често, стомахът му ще се разстрои и ще се откаже да работи. Стомахът е слуга на човека, но той трябва да се отнася към него майчински, с любов; не постъпва ли така, стомахът престава да работи. Значи една от причините за осакатяването на човека е пресищането. Този закон е валиден не само за физическия, но и за умствения и сърдечния живот на човека. Човешкият мозък е орган за възприемане на мисълта. Щом е така, човек трябва да възприема само такива мисли, които хранят мозъка му. Само чистите и светли мисли хранят мозъка. Низшите и отрицателни мисли тровят мозъка. Тъй щото, когато някой казва, че може да мисли, както иска, той се самозалъгва: човек не може да мисли, както иска – той не трябва да храни мозъка си с безразборни мисли, както не може да храни стомаха си с несъответна за него храна. Давате ли на стомаха си несъответна храна, той ще я изхвърли навън. За да поддържа хармонията на своя организъм, човек трябва да храни мозъка си със светли мисли, сърцето си – с чисти чувства, дробовете си – с чист въздух, и стомаха си – с чиста, здравословна храна.
Съвременните хора искат да бъдат щастливи, да имат успех в живота си. За да постигнат това, те трябва коренно да се преобразят. Не могат ли да изменят живота си, те не могат да направят връзка с Първата Причина, от която зависи техният успех и щастие. Да бъде човек добър, това зависи от него; да има успех в живота си, това зависи от Бога. Като не разбират тези отношения, хората се силят да постигнат желанията си, като не знаят, че успехът им зависи от Бога. Щом не успяват в своите работи, те се разочароват, обезсърчават се и казват, че животът няма смисъл. Например някой иска да стане министър. От него ли зависи това, или от хората? За да успее в желанието си, човек трябва да бъде добър, умен, да има предвид интересите на своите избиратели. Отговаря ли на тия условия, избирателите ще го приемат за министър; ако не отговаря на тия условия, те няма да го изберат. Както виждате, успехът на човека в известно направление не е в негови ръце, обаче да бъде човек добър, това зависи от него.
Хората са разместили нещата в живота си, вследствие на което и животът им е объркан. Те очакват на Бога Той да ги направи добри. Що се отнася до успеха в живота им, те мислят, че това зависи от тях. Тъкмо обратното е вярно: горко на онзи, който очаква добротата отвън. Добротата е в самия човек – от него се иска само да прояви своята доброта. Доброто е основа на живота: без доброто човек не може да бъде интелигентен, не може да бъде и морален. Доброто е мярка на нещата, доброто прави човека свободен в отношенията си с хората, а същевременно му дава разположение за работа. Да направиш едно добро, това не значи да притежаваш Доброто. Защо? Защото днес можеш да направиш добро, а на другия ден – зло. Всъщност Доброто е нещо неизменно. Който е поставил Доброто за основа на своя живот, той не може да се мени: един ден да прави добро, а на другия ден – зло. Истинската ябълка не ражда едновременно и кисели, и сладки плодове – тя ражда само сладки плодове. Ако ражда и кисели, и сладки едновременно, това показва, че някаква външна сила е действала върху нея и е вложила в проявите и нещо чуждо; обаче по естество ябълката си остава неизменна.
Като не разбират причината за сладкия и за киселия вкус на ябълката, хората делят нещата на добри и лоши, вследствие на което сами попадат в областта на злото. Какво ще кажат житните зърна, които се намират в хамбара? Ако имат съзнание, те ще започнат да се оплакват едни от други: долните ще бъдат недоволни от горните, че ги натискат, горните ще бъдат недоволни от студа и т.н. За да не прониква влагата между вътрешните зърна, господарят взема един прът и ги разбърква: долните зрънца ще заемат местата на горните, а горните – местата на долните. В този случай горните ще бъдат недоволни от долните и ще се оплакват, че им е тясно. Едните ще казват за другите, че са лоши; всъщност и едните са толкова добри и лоши, колкото и другите. Външните условия ги заставят да бъдат добри или лоши, по естество обаче те са добри. Такова е отношението и на хората едни към други: като не разбират законите на живота, те поставят злото там, дето не съществува, и сами се натъкват на противоречия.
Следователно, за да се справите със злото, вие трябва да поставите доброто като основа на вашия живот. Не е въпрос да бъдете добри, но да проявите доброто, което е вложено във вас. По естество човек е добър. Не гледайте на доброто като на нещо механическо, но като на качество, вложено от самата Природа. Например златото е благороден метал – то се характеризира със свойството, че не се окислява. Това свойство на златото е вложено от самата Природа и никаква сила не е в състояние да го измени. Значи и доброто в човека не се изменя – то е Божествено свойство, вложено от Разумната Природа. Съзнае ли това качество в себе си, човек може да каже, че е произлязъл от Бога. Каже ли за себе си, че е лош, а същевременно поддържа идеята, че е излязъл от Бога, той не разсъждава правилно – невъзможно е човек да е лош и да произлиза от Бога. Добрият човек е здрава стомна, а лошият – пукната. Добрият е доволен от живота си, радва се на здраве, защото стомната му е здрава: каквото се налее в стомната му, не изтича навън. Лошият обаче боледува, обезсърчава се, защото нищо не може да задържи в стомната си. Слушате този човек да се оплаква, че каквото хапне, нищо не задържа в стомаха си. Защо? Пукната е стомната му. Колко хляб е нужно на културния човек за един обяд? Най-много четвърт килограм. Ако някой изяжда на едно ядене половин килограм, това показва, че двама души живеят в него; ако изяжда три четвърти от килограма, трима души живеят в него; ако изяжда цял килограм, четирима души живеят в него. Тъй щото една от причините да не може човек да задържа в себе си това, което Природата влага в него, е или пукнатата му стомна, или присъствието на неканени гости в него. Когато получава Божествените блага, човек трябва да бъде сам, а като ги възприеме и обработи в себе си, той трябва да бъде готов да дава и на другите, но доброволно.
И тъй, помнете: щом живее в Бога, човек е добър; щом е добър, той знае, че светът, в който е дошъл да се учи, е разумен. Когато човек е добър и съзнава, че светът е разумен, той се радва на успехи в живота си. Когато човек проявява Доброто, Бог осигурява неговия успех; когато човек прави усилия да успява, тогава Бог се занимава с неговото добро. Човек трябва да прави големи усилия, за да успява в работите си, а за да бъде добър, не се изисква от него много енергия. И децата могат да бъдат добри – няма същество на Земята, което да не може да бъде добро. Обаче дойдете ли до успеха, въпросът стои другояче – и боговете, и възвишените същества не могат лесно да осигурят своя успех. Мъчно нещо е човек да има успех в живота си – и гениалните хора не могат да се похвалят с успех в работите си. Защо? Защото успехът е в ръцете на Бога, а доброто – в човешки ръце. Най-лесната работа е да бъде човек добър. Да станеш милионер, това не значи, че си успял в живота си. Защо? Защото днес си милионер, а утре изгубваш милионите си.
Истинският успех подразбира такава придобивка, която никога да не се губи: човек я занася със себе си и на онзи свят. Същото се отнася и до Доброто: истинско добро е това, което никой не може да го отнеме. Изобщо това, което Бог е вложил в човека, никой не може да го отнеме. Като знаете това, мислете добре за всички хора. Ако проповядвате на хората, не им казвайте, че трябва да бъдат добри, но казвайте им да проявят Доброто, което е вложено в тях. В някои окултни школи се преподава на ученика да усилва волята си – те мислят, че волята прави човека силен. Това е механическо разбиране на нещата – силната воля не прави човека силен. Не е силен онзи, който разполага с машини и с различни инструменти: сила, която иде отвън, не е трайна. Ако силата на човека не иде отвътре, от Божественото в него, тя лесно се губи. Колкото и да е голяма силата на човека, той трябва да знае, че тя е колективна, т.е. резултат на много същества. Доброто, интелигентността, силата на човека са колективни. Хиляди и милиони същества са работили преди него в това направление. Дойде ли денят на разплата, тогава ще видите каква част от силата, интелигентността, добротата са ваши собствени. Всичко, което е чуждо, ще ви се вземе – за вас ще остане само онази малка придобивка, която вие сами сте изработили.
Като знаете това, не се хвалете с чужд труд и с чужди придобивки. Дали сте философ, учен, музикант или художник, знайте, че голяма част от вашия умствен и духовен капитал, с който днес работите, принадлежи на хиляди работници преди вас. Ако вие държите в съзнанието си тази мисъл и работите със смирение, те няма да оттеглят капитала си от вашата банка. Нямате ли съзнание за тяхната работа и гордеете ли се с това, което днес представлявате, те могат да оттеглят капиталите си от вас и ще ви оставят само с вашите. Тогава ще разберете какво представлява човек, изоставен от всички свои близки и познати. Ето, човек има пет пръста на ръката си, но не е собственик на никой от тях. Например Юпитер е създал показалеца, Сатурн – средния пръст, Слънцето – безименния, Меркурий – малкия, палецът пък е създаден от Юпитер и Венера. Създаването на пръстите представлява един мит, зад който се крие велика Истина. Ще кажете, че между Юпитер и Венера съществуват любовни отношения. За каква любов говорите вие, не зная – ако говорите за Божествената Любов, в нея няма нищо опасно, обаче човешката любов носи страдания и разочарования за човека.
Като ученици стремете се към Божествени неща, а не към човешки. Божествените неща не се развалят, а човешките се развалят. В човешкия живот има влюбване и разлюбване, а в Божествения има трайни, вечни отношения – в Божията Любов няма никаква промяна. Следователно, ако някой човек ви разлюби, радвайте се, че сте научили истината. Разлюбването показва, че той е вложил капитала си във вашата банка. Щом забогатее, той изважда капитала си заедно с лихвите, които е придобил. Значи в неговата любов е имало нещо користно, той е искал да спечели нещо. Който дава пари под лихва, иска да спечели нещо, но и онзи, който взема парите, също иска да печели. Нищо лошо няма в желанието на човека да печели, но той трябва да знае това и да не се самозалъгва. Разумният се ползва от своя капитал, както и от капитала на своя ближен; неразумният изяжда освен своя капитал, още и капитала на своите ближни. Който влага капитала си в банката на неразумния, всякога страда. Човек е банка, в която близките му внасят своите капитали, но и той внася своя капитал в банките на своите близки. Това е естествено отношение между хората. Страшно е обаче, когато човек дава ключовете от своята банка на слугите си – те да разполагат, както разбират. Какво става с такава банка? В скоро време сметките се объркват и банката пропада. Какво трябва да прави човек, за да не пропадне неговата банка? Всеки ден той трябва да преглежда състоянието на своя капитал, да знае с какво разполага. Всяка нова мисъл, всяко ново чувство, които влизат в ума и в сърцето на човека, представляват капитал, на който той може да разчита. Всяко добро чувство, всяка светла мисъл носят радост и благословение за човека – изгуби ли ги, човек започва да страда. Добрият приятел е благословение за човека – изгуби ли приятеля си, той скърби за него. Човек трябва да се стреми към такива мисли и чувства, които никой не може да му отнеме. Радост, която се явява и изчезва, не е истинска; същото се отнася и до скръбта.
Съвременните хора се нуждаят от положително знание, от положителна философия за живота, с които могат да работят. Религиозният ще каже, че Бог е Любов и Той всякога ще му помага. Всеки учител и професор се интересува от ученика си дотолкова, доколкото той е работлив и способен. Учителят не може да работи за неспособния и мързелив ученик. За добрия и способен човек Бог отваря вратата Си, приема го при Себе Си и започва да му открива всички тайни, които го интересуват. Бог му предава уроците на живота, за да бъде готов някога и той да помага на по-малките си братя. Като помага на добрите хора, Бог ги прави работници и слуги на по-слабите от тях, но никога не им дава високи и завидни служби. Ако някой желае да стане цар, и това му се дава, но го оставят да носи последствията на своето царуване. Всички грешки, които направи през време на царуването си, ще се стоварят върху гърба му и хиляди години трябва да изправя погрешките си, докато се освободи от тях. Не е лесно да бъде човек цар. Някои мислят, че Бог е силен, любещ и ще изправи погрешките им. Такъв закон не съществува: кой каквото е нарушил, сам ще го изправи, всеки сам ще изправи погрешките си, всеки сам ще оправи обърканите си сметки. Бог е съвършен, никога не греши и не обърква работите. Понеже е казано в Писанието, че човек трябва да бъде съвършен като Отца си, следователно той сам трябва да изправи живота си, да придобие първоначалната си чистота. Ако искате да знаете какво значи чист живот, какво значи права мисъл и какво – възвишено и благородно чувство, идете при Бога – Той ще ви научи на това: Той ще ви научи как да творите и да съграждате живота си.
Сегашните хора не успяват в живота си, понеже мислят по нов начин, а чувстват и действат по стар начин, или чувстват по нов начин, а мислят и действат по стар начин. Значи между ума, сърцето и волята им няма хармония. Благодарение на разногласието в техния вътрешен живот те се пресищат. Страшно е, когато човек дойде до закона на пресищането. Колкото малко и да е пресищането, човек все ще се натъкне на някакъв конфликт в себе си. Пресищането внася осакатяване в известни области на човешкия организъм. За да не попадне в закона на пресищането, човек не трябва да желае повече неща от тези, които има – той трябва да бъде благодарен за това, което има поне за даден момент. Ако го сполети някакво зло, той трябва да благодари, че не е по-голямо. Същият закон важи и за Доброто. Дойде ли ти някакво добро, не пожелавай да бъде по-голямо: бъди еднакво благодарен и на доброто, и на злото, които в даден момент са те посетили, радвай се, че не са по-големи, отколкото трябва. Човек еднакво може да носи и голямата скръб, и голямата радост. Когато Слънцето изгрява, светлината му постепенно се увеличава; когато ученикът започва да учи музика, той постепенно се развива и проявява.
Следователно не пожелавайте изведнъж да се проявите в известна област, не желайте изведнъж да станете музикант, учен, светия, не желайте да придобиете доброто и радостта в тяхната пълнота. Започнете от малкото и постоянно прибавяйте към него нещо ново. За човека е важно да постоянства, да расте без прекъсване, а кога ще стане велик, това не е важно. Всеки ден, всеки живот прибавяйте по-малко към основния капитал на своята банка. Животът е вечен и непреривен. Не пожелавайте да постигнете всичко изведнъж, но желайте всяко нещо да дойде на своето време. Ако за придобиване на известно благо са нужни още хиляда години, радвайте се и на това. Какъв смисъл има в това – да придобиете известно благо преждевременно? Всяко благо, придобито преждевременно, носи повече страдания и нещастия, отколкото радости: както сте го придобили, така ще го изгубите. Казвате: „Какво да правим, докато дойде благото, към което се стремим?“. Много просто: ако сте в болница и очаквате нов живот, пълен със здраве и сили, вие трябва да се откажете от болничния си халат, от приборите, с които сте си служили, от прислугата, която е гледала на вас като на болни хора, и да излезете вън, на свобода, на чист въздух, на светлина и простор. Не съжалявайте за старите дрехи, нито за болничните прибори – турете всичко настрана, далече от себе си, и влезте в новия живот, при новите условия, където ви очакват нови блага и постижения.
Днес повечето хора са болни физически или морално. Където погледнете, навсякъде виждате аномалии. Срещне ли ви някой болен, веднага ще ви запита как да се лекува. Право е желанието на болния да се лекува. Какво трябва да прави здравият? Здравият трябва да работи, той трябва да вземе мотиката си и да отиде на лозето или на нивата, да работи; още с изгряването на Слънцето той трябва да е готов за работа. На здравите казвам: работете и благодарете на Бога, че сте здрави. Ако здравият не приеме новите идеи и не ги приложи в живота си, никакво благо не го очаква: без новите идеи човек не може да разбере Божествения живот. Болният пък трябва да прави усилия да се освободи от болестта си и да посвети живота си в служене на новото и на великото. И здравият, и болният могат да се освободят от противоречията си само чрез служене на Бога.
Религиозните се хвалят с вярата си, а светските – със знанието си. Каква вяра и какво знание е това, при които човек живее в недоволство, страх, в съмнение и подозрение? Това не е никаква вяра, никакво знание. Истинската вяра и истинското знание изключват всичко отрицателно от човека. Срещате един вярващ човек и го слушате да говори за някого, че не го харесва. Какво не харесва на този човек? За да има право да не харесва нещо в другите хора, преди всичко човек трябва да се вгледа в себе си, да види добре ли е всичко в него. Както ти не харесваш себе си и се търпиш, така трябва да търпиш и другите хора. Затова още със ставането си от сън човек трябва да се запита: „Здрав ли съм, или болен?“. Ако си здрав, благодари на Бога за здравето и започни да работиш; ако си болен, потърси начин да си помогнеш. Ако пък си бил болен и си оздравял, тури далече от себе си всички дрехи и съдове, с които си служил, и вземи чисти и нови. Болестта е старото в живота, за което Христос е казал: „Не туряйте ново вино в стари мехове“.
Основната мисъл на тази лекция е Доброто като основа на живота. Доброто е вложено във всеки човек, но той трябва да го прояви. Дръжте в ума си мисълта, че по естество човек е добър; ако проявява лошото в себе си, причината се крие или в недоимъка, или в изобилието. Изпадне ли в едно от тия състояния, човек се натъква на горчиви чувства в себе си и става лош. Ако на една богата трапеза са поканени десет души, те трябва да бъдат доволни от обяда. Доволни ли са всъщност? При голямото изобилие, в което се намират, те пак остават недоволни. Защо? Защото всеки иска да бъде на първо място, най-близо до домакина. Щом не са близо до домакина, те се чувстват огорчени – те считат, че домакинът не им е отдал нужното уважение. Ако поставите човека физически близо до вас, това не значи, че го уважавате: физическата близост не определя достойнството на човека.
Сегашните хора страдат от неразбиране на нещата. Като са изопачили мисълта си, те са вложили в живота си такива разбирания, от които сами се спъват. След като са пренебрегнали доброто в себе си, хората са започнали да се стремят към богатство, сила, знание с единствената цел да спечелят уважението на окръжаващите. Това е неразбиране на нещата: външното богатство, сила и знание не могат да заместят доброто. Външните неща внасят натрупване в човека, но всяка материя, която се трупа върху човека, по-скоро е тежест, отколкото някакво благо. Ако човек е само външно богат, а не и вътрешно, той не може да се нарече добър. Добротата подразбира вътрешно богатство. Добрият човек може да бъде богат, но богатият не може всякога да бъде добър. Добрият човек има условия да бъде и учен, и силен, и богат, но богатият не може да разчита на тия условия. Има случаи, когато богатият, силният, ученият човек може да бъде и добър, но това са щастливи съвпадения, обаче добрият човек всякога има условия да придобие и богатство, и сила, и знание: от него зависи да постигне всичко, което желае.
Следователно доброто разрешава всички въпроси. Кога? Когато го поставите за основа на живота си. Противоречията в живота показват, че хората живеят още със своята крива философия: щом изменят разбиранията си, и противоречията ще изчезнат. Слушате някой да казва, че като забогатее, тогава ще служи на Бога. Това е криво разбиране – Бог не се нуждае от вашето богатство. Той сам е богат, всичко в света е Негово, Той не се нуждае нито от силни, нито от учени хора, защото силата, знанието са в Него. Той се нуждае от добри хора. Където и да види доброто, Бог го познава, понеже е Негово качество – Доброто е излязло от Бога. По доброто Бог познава Своите чада, Той има доверие само на добрите хора. Щом съзнава своята доброта, човек дава път на Бога в себе си – той знае, че Бог живее в него. Където Бог присъства, там е и знанието, и силата, и успехът. Като знаете това, проявете доброто в себе си, за да влезе Бог във вас. Дръжте тази мисъл в ума си и стремете се всякога да проявявате доброто, което е вложено във вас. Това не се постига изведнъж, но постепенно. Даже и стомната не се пълни изведнъж с вода. Ако вземете малка стомна с вместимост от три литра и започнете да я пълните от някое слабо изворче, ще ви отидат най-малко три минути. Три минути правят 180 секунди. Вие знаете, че в една секунда светлината изминава разстояние 300 хиляди километра. Какво разстояние ще измине светлината за 180 секунди? Значи докато напълните вашата малка стомна с вода, светлината ще бъде на грамадно разстояние от вас.
Стомната, в която човек налива вода, трябва да бъде здрава, да издържа на външното налягане и на вътрешното напрежение. Стомната представлява човешкия организъм, а водата – животът, който се втича в човека. Налягането и напрежението представляват външните и вътрешните страдания, през които човек неизбежно минава. Ако житното зърно иска да се прояви, да израсте и плод да даде, трябва да се посади на нивата, да мине през страдания. Ако не иска да мине през страдания, житното зърно ще остане на сухо, в хамбара, но няма да израсте. Страданията са необходими: без страдания няма растене, няма развитие. Колкото по-големи са страданията, толкова и растенето е по-голямо. Привилегия е за човека да страда. Само добрият човек страда, но не и лошият – лошият човек се мъчи, но не страда. Страданието е нещо възвишено и благородно. Ако човек страда и се ожесточава, той не е разбрал смисъла на страданието. Истинското страдание повдига и облагородява човека. В средата на това страдание се крие доброто – като ядка, от която излиза дървото на новия живот. Само истинските страдания имат смисъл. Като говоря за страданията, казвам: горко на онзи, който не страда; блажен е онзи, който страда. От страданията, през които е минал човек, определяме пътя, по който е вървял, и мястото, където е стигнал. Колкото повече човек издържа на страдания и колкото повече ги разбира, толкова по-високо се е издигнал в пътя си. Срещнете ли човек, който се оплаква от страданията, ще знаете, че той не е разбрал смисъла и красотата им. Страданията правят човека добродетелен. Когато човек мине през най-големите страдания, Доброто ще го заведе при Бога. Той ще види засмяното Божие лице и ще благодари за всичко, през което е минал. Само онзи може да види Божието лице, който е минал по пътя на страданията. И Христос не можа да види Божието лице, докато не мина през най-големите страдания. След възкресението Си Христос се яви на учениците Си и каза: „Не се приближавайте до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си“. Това показва, че Христос трябва да мине през страданията на кръста, за да влезе при Отца Си. Значи само онзи, който е страдал, може да отиде при Отца си. Привилегия е за човека да страда, за да види лицето на Бога; ако не страда, вратата към Царството Божие ще бъде затворена за него. Започне ли човек да страда, ключът на вратата към Царството Божие се завъртва и пред него се открива широк, красив свят.
И тъй, страданието е мярка, по която се съди за степента на човешкото развитие. Това не значи, че човек трябва сам да се натъква на страдания, това не значи още, че човек трябва съзнателно да се мъчи. Ние не говорим за ненужните страдания, но за ония, които разумният свят изпраща на човека. Срещнете ли човек, който може да страда, подайте му ръката си – на този човек може всякога да се разчита. Светът се нуждае от хора, които могат да страдат. Това са новите хора – хората на Любовта. Светът не се интересува от старите хора, от стария Адам. Как е бил създаден Адам преди осем хиляди години, това не е важно. За нас е интересен новият Адам, който ще бъде направен от по-фина и чиста материя, а не като тази, от която беше направен старият Адам. Казано е в Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие“. Значи ако не се родите като нови хора, като нови типове, не можете да влезете в Царството на Любовта. Ще кажете: „Какви бяхме едно време!“. Какви сте били? Като вашите баби и прабаби, като вашите деди и прадеди. Ще се простите с вашите стари баби и дядовци и ще се стремите към новия тип – типа на Христа. Какъвто е Христос, такива трябва да бъдете и вие.
Желая ви сега да проявите Доброто, да отворите кесиите си, от които да започне златото да тече навън. От хиляди години насам кесиите ви са затворени. Време е вече да ги отворите, да пуснете капитала си в обращение.
Отворете и крановете на вашите чешми – да потече от тях водата, която от хиляди години е спряна. Кесията на човека представлява неговото сърце, а чешмата – неговият ум. Отворете сърцата и умовете си за новото, което иде отвън, отворете сърцата и умовете си за Бога – Той да живее във вас. Вие ще проявите доброто си, за да дойде Бог във вас. Чрез доброто вие ще създадете вашето бъдеще. Това значи да подобри човек съдбата си, това значи да даде човек възможност на Бога да живее в него.
Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.
13 лекция, 19 ноември 1930 г, София, Изгрев