Словото

ОСНОВА НА ЗНАНИЕТО

ОСНОВА НА ЗНАНИЕТО

5 часа сутринта

Добрата молитва

Чете се темата „Разлика между добро и правда“.

Човек, за да научи, трябва да има една основа. Човек никога не може да придобие истинско знание, ако той няма любов.

Основата на знанието е Любовта. Не, че знанието произтича от Любовта, но без Любов не може да има знание. Без Любов не може да имаш знание, не можеш да го задържиш. Сега туй е тъмно. Тъмно е по единствената причина, че възпитанието ви е такова, възпитанието ви е тъмно. Подхраната ви е такава. Най-първо, за да се възпита човек, той трябва да отбира храната си, защото храната влияе272. След туй ще се прояви чувствуванието, усетът за приятно и неприятно, след тия усети ще дойдат елементарните мисли. Това е един вътрешен градеж. Ти мислиш животът като една целокупност, като че светът е създадеш, за тебе. Всичките блага, които съществуват, имате една скрита мисъл вътре, минавате за смирени, за набожни, но във всичките хора има скрита мисъл, от която се ражда злото. По някой път се явява в тщеславие, гордост, подозрение, злоба, омраза. Някой път едно привидно добро, но зад всичко туй е скрито нещо лошо. И туй, лошото се изявява в лицата на всичките хора. Ще видиш някой човек, приближава се към един, усмихнат, но зад тази усмивка има друга една вълна, което издава онова, което е скрито. Някой е озлобен, усеща, че е слаб, иска да отмъсти. Приближава се при своя противник, любезен, но търси един момент, да прояви своята злоба.

Вие не можете да се избавите от туй, скритото зло, вътре в природата, то не е ваше, но вие сте в едно течение. Злоба има в природата. Тя не е индивидуална, а е колективна. Една проява, която всички я проявяват. И разумните я проявяват. И те проявяват своя гняв, своята злоба. Нима мислите едно същество, което прави неправда спрямо другите, че то гледа тъй индиректно? Той мисли как да постъпи и в него ще се зародят известни чувствувания. Но рекох, ние туряме в любовта, разбираме: да обичаш човека – да му направиш пакост. Любовта това е закон на Божествения свет, дето няма никакви противоречия. Следователно за да любиш, не внасяй противоречия в тебе, понеже, любовта няма противоречие. И във вас няма да има. Имате чиста вода, вие вземате някакъв примес на тази вода, туряте захар или розово масло, вие притуряте тия неща, вие разваляте водата. Чистата вода от никакъв примес не се нуждае. Любовта не се нуждае от никакъв примес, от никакви коментарии. Изпълнете я тъй, както е.

Вие ще кажете: светска любов. Ангелска любов, човешка любов, това са неразбрани мисли. Съществува една Любов и тя е Божията Любов. Ангелите, доколкото разбрали, внесли нещо от своята любов. И тази ангелска любов си има дефект, има нещо неразбрано. Човешката любов има още по-големи дефекти. В любовта на ангелите има едно различие, една усилена деятелност – някой път е по-силна, някой път е по-слаба. Когато273 в хората се ражда озлобление.

Рекох, ние се отдалечаваме, целта им не е вие да разберете какво нещо е любовта, защото в този смисъл, когато човек разбере нещо, той може да го приложи. Казва: „Аз разбрах какво нещо е любовта.“ Щом си разбрал, трябва да го приложиш. Казва: „Разбрах какво нещо е художество.“ Щом си разбрал какво нещо е художество, ти трябва да си отличен рисувач. Ти не може да разбираш любовта, ако не може да я употребиш. „Аз рисувам.“ Как рисуваш? „Аз пиша много добре.“ – Как пишеш? Запример в рисуването, ако вие турите известни линии, какво означава, или може да турите крива линия, или може да турите така:

Целият човек е стенограма. Всяка линия е един надпис. Тия знаци растат. Първоначално, които създадоха човека, го създадоха по точно определени, геометрически правила, всичко е отмерено. Ако от висшата наука се изучава човекът, той се изучава чисто геометрически. Ако се вземе цялото лице, отношението на всяка линия, разни линии има. Има линии на носа. Тя върви по един … в едни е правилна, в други е неправилна. Носът не е правилен у някой. Туй показва, че ред поколения са вървели по неестествен път. Следователно този човек, който наследил този ум, той не мисли правилно, после той не чувствува правилно и постъпките са противоречиви. Туй показва носът. Той не е отговорен за всичките тия неща.

Вземете един шофьор, спре автомобила на пътя, спре се той, бърка, бърка, той не е виноват за автомобила. Той е виноват само в това, че като купил автомобила, трябваше да го разгледа. Ще върви ли или няма да върви. Казва: „Аз ще го накарам да върви.“ Мисли, че е майстор. Повърви половин час и спре. Онзи, който се е качил на автомобила, втори път ще търси ли на този автомобил да се качи. Ще каже: „Този автомобил не ми трябва.“ Рекох, разгледайте го от чисто практическо гледище. Вие искате хората да ви обичат, нали така? За да обичаме един автомобил, той трябва да върви, не да се спира. Пък да върви лекичко, да не прави никъде сътресение, да ти е приятно. Този автомобил да е отличен, мощен. Казваме: добър е този автомобил. Всякога може да обичаме този автомобил. Защото в света има не само мъртви автомобили, но живият човек е жив автомобил. Туй е основната идея, която трябва да залегне във вашия ум и тогава се заражда едно различие.

Запример като се предава някоя окултна лекция, създава се идеята, че човек разбира нещо. Казва: „Аз разбрах туй нещо.“ По някой път вие мислите, че разбирате онзи свят. Ангелите разбират какви са те. То е една неразбрана работа. Онзи, които са ходили, адептите, които са влизали в ангелският свят, почти нищо не виждат. Виждат обикновени работи. Но вътрешната страна е съвършено скрита. Ти никога не можеш да видиш същината, ако човешкото битие не отговаря на нея. Никога едно същество, на което умът не е готов и сърцето не е готово, не може да използува нещата за своя облага, нищо не може да използува, всичко ще бъде скрито. Даже на този свят вие не може да знаете някой човек дали ви обича. Вие и това не знаете. Казвате: „Този човек ме обича.“ Дълбоката причина не знаеш, защо ви обича.

Аз да ви приведа един пример: Преди 20 години осъдиха един американски лекар за престъпление. Десет години той помагал на едно семейство и пари давал и средства давал, с единствената цел да ги изтреби и най-после сполучил. Останал един от членовете на това семейство, искал и него да довърши и тогава го хващат в неговите престъпления. 10 години повидимому правил добро. Единствената цел била, че той си правил опити. Сега няма да ви разправям за опитите. Какви ще бъдат вашите заключения? Вие даже изследвали ли сте себе си?

Запример вие казвате, че имате любов към Бога. Утре, като не стават нещата по вашето щение, казвате: „Не зная, Той си играе с нас.“ Вие обичате някого, щом той направи това, което не искате, вие сте недоволни. Вие искате нещата да стават по вашата воля, като не стават, казвате: „Това не е любов.“ Кое ви позволява така да мислите? Представете си, че друг, който ви обича, и той иска да стане по неговата воля. И тогава ти, който обичаш, искаш по твоята воля да стане. Този, който те обича, иска по неговата воля да стане. Питам тогава: по коя воля трябва да бъде? Тогава рекох, трябва да спазвате поне закона за справедливостта. Веднъж по твоята воля, втори път по неговата воля, пак по твоята воля. Щом искаш два пъти по твоята воля да стане, а един път – неговата, нарушава се справедливостта. Веднъж твоята воля, вторият път неговата воля, пак твоята воля, пак неговата воля. Това се нарича закон на справедливостта. После и времето трябва да бъде еднакво определено. За колко време трябва да бъде твоята воля? – За 5 минути, и неговата – за 5 минути. Ще извадиш часовника и ще гледаш. Дойде той, говори дълго, това е дрънкане. Несправидливо е. Рекох, някой човек дойде при мене и казва: „Само за 5 минути“ – цял час ми дрънка. Става неговата воля. Казва 5 минути, 5 минути по английски ще му говориш. А сега ми казва, че 5 минути, а цял час говори. Половин час за тебе, половин час за мене. Ти ще дойдеш сега, да ми разправяш за някаква твоя болка. Питам сега, някаква болка… Некъде някаква подутина имаш и ще ми разправяш като една възлюбена, цял час ще ми разправяш откъде дошла причината, защо и за какво. Рекох, разбрах. Че защо ми е да туриш този цирей в ума, тази подутина. Казваш: „Чакай, да ти разправя.“ Аз не се нуждая от твоя възлюбен цирей.

Вие най-първо нямате философия за възпитание. Вие имате един цирей. Каква нужда има да разправяте. Вие ще отидете при Бога, да разправяте, че имате един цирей. Важното е да кажеш на Господа: „Имам един цирей, да се махне“, нищо повече. Да се махне циреят, по който и да е начин. Махни този цирей, постисни го с ръка, кажи: Да си вървиш! Махни са ръката, повярвай и той ще си замине. Ти пипаш, но той не минава. Защо? Защото го обичаш. Знаеш на какво мяза това. Бащата казва на момата за възлюбения и: „Не искам любовни работи да вършиш с тоя момък.“ Тя му казва: „Да си вървиш.“ А после му казва: „Пак да дойдеш.“

Целият живот е […]. Нито един от вас не е искрен. Много малко хора съм срещал искрени. Аз не съм видял такъв човек, искрен. Някой казва: „Чакай бързам.“ Че като бързаш и аз бързам, че кой не бърза? Няма какво да разправяш, че бързаш. Ти като бързаш, няма защо да бързам аз. Аз като бързам, няма какво да разправям. Щом като бързам, аз ще си вървя. Щом ти бързаш, ти ще си вървиш. Ти бързаш, и аз бързам. Тогава или аз с тебе трябва да вървя или ти с мене трябва да вървиш. Да вървя с тебе е губене на време. Ти си отиваш по работата и ако аз вървя с тебе, твоята работа става, а моята остава. Ако ти вървиш с мене, моята работа става, а твоята остава. Щом двамата бързат, да си вървят по работата, нищо повече.

Но каква е основната мисъл? Коя е основната мисъл, кажете ми? Доброто в света, това е един резултат на Божествения свят. Този резултат се употребява на Земята. Казвате: „Произходът на доброто е Любовта.“ Произходът на справедливостта, за да направиш добро, подбудителната причина е отпред, а за да бъдеш справедлив, подбудителната причина е отзад. Никой не може да бъде справедлив, който не е съвестен. Следователно подбудителната причина за доброто е милосърдието, а подбудителната причина за справедливостта е човешката съвест, която се намира в съзнанието, че трябва да бъдеш справедлив, това не произтича от нищо друго. Справедливостта произтича от един източник, който е Божествен източник. С единия източник си служат хората, а с другия си служат ангелите. Справедливи трябва да бъдете едновременно. Най-първо човек трябва да бъде справедлив спрямо себе си. Няма да преувеличаваш своята доброта, но няма и да я смаляваш. Няма да преувеличаваш своите способности, но няма и да ги смаляваш. Няма да даваш предимност на тялото си, но и няма и да го унижаваш. Всички ще държиш в изправност, както ти е дадено. Няма да разправяш за нищо. Ти погледнеш очите си и казваш: „Не си харесвам очите.“ Кое в очите не е хубаво? Искаш да бъдат красиви очите ти. Но, за да бъдат красиви очите, ти постоянно трябва да имаш разумност. За да бъдат очите ти правилни, ти трябва да имаш Божествената разумност. За да имат очите ти мекота, ти трябва да имаш чувства.

Три точки има в човешката глава. Три пункта има, отдето чувствата трябва да произтичат. Едни чувства произтичат от много даване. Те дават сега краска на очите. Ако искаш очите ти да бъдат меки и добре направени, то произтича от твоето милосърдие. После очите ти, ако са близко или са отдалечени, те имат две противоположни течения. Да са наблизо до твоята интелигентност, ти ще виждаш нещата отблизо. Ако са далече, междината им, ако е голяма, ти няма да схващаш отношенията в дадения случай. В единия случай схващаш повече, в другия схващаш по-малко. И малкото и повечето това са неща субективни в човешката природа. Очите трябва да бъдат точно на своето място. Художниците още нямат мярка, де трябва да поставят очите. Рядко съм срещал очи, поставени на място. Един ден ще има художници, но трябва да се прояви цялото равновесие вътре в човешкия дух, за да се поставят очите на място. Даже като разглеждам човешкото лице, много малко лица ще срещнете, които са направени както трябва. Навсякъде съществува една симетрия, която показва за голямото различие и разногласие, което съществува.

Сега тия работи може да останат неразбрани. Мъчно е да се говори за истината, понеже, тя смущава. Когато човек не я разбира, истината не трябва да смущава човека. Казват, че истината била горчива. Истината не е горчива, но лъжливата истина е горчива. Истината е сладка. И много сладка е истината. По-сладко нещо от нея не съм намерил. Лъжливата истина, която е облечена, по-горчива от нея няма. Кажат ти, че ти си грозен. Това не е никаква истина, защото казваме, че ти си добър, но туй е по отношение. Туй, което ти казваш на един човек, че е добър или лош, то не е самата истина. Като те срещна аз, за да покажа истината, не трябва да ти казвам, че си добър или лош. Моето отношение към тебе, каквото мисля, каквото чувствувам и както постъпвам, трябва да бъдат както към добър човек. Аз няма да ти кажа, че си добър, но моето отношение, като те гледам, аз ще имам същото почитание и уважение, както към себе си. Това е на човека да кажеш истината. Другото е заблуждение. Щом ти говориш едно нещо, без да си разбрал, ти нямаш отношение. Казва: истината не се казва с уста. Ти, за да кажеш на някой човек истината, непременно ти трябва да имаш известно отношение към него. Питам: сега колцина от вас имат такова отношение? Колцина от вас разбират другите като себе си?

Аз бих взел за вас един пример. Аз бих взел… желал между вас да има един като мене. Кажете ми вие, като мене да има един, безкористно да служи. В всичките ви постъпки аз виждам неща, които са вредни за самите вас. Не е за мене. За мене дали живеете добре или зле е все едно. Един ден вие ще вадите една поука, едно знание, ще научите. Даже аз нямам време да се спирам. Не сте само вие. Целият свят седи в субекта навсякъде в Америка, в Англия, навсякъде всички хора в света си мязат. [В] Америка като идеш, ако си проповедник ще те питат кой те праща. Ако заплатата ти се увеличи, значи като проповедник се подигаш. Ако се намали заплатата ти, ти се понижаваш като проповедник. Питаме каква е жената? Ако ти си проповедник и жена ти е добра, но ако жена ти е лоша, твоята работа е осъдена. В Америка жените решават съдбата на проповедниците. За да уволнят проповедника или да остане на служба зависи от жена му. Ако е добра, остава на служба, ако е лоша, дават му пътя.

Аз ви изнасям една истина. Вашият ум, вашето сърце, вашата воля, това са сили, които ви препоръчват. Те са препоръчителните сили. Ако вашият ум не може да ви препоръча, ако вашето сърце не може да ви препоръча. Та, по някой път аз съм дошъл до опитите, правя опити. Гледам всичките сте пълни с непослушание. С учено непослушание. Сега ни най-малко няма да се тревожите. Казвам някому нещо, той казва: защо? Философията в окултната наука, никому няма да кажа. Не съм длъжен да поздравлявам никого. Какво има да поздравлявам ситите, какво имам да поздравлявам гладните. Гладният да върви в гостилницата, да се наяде. Ситият да отиде да си почива. Какво ще ме среща да го поздравлявам. Казвате: „За да се поздравляваме, трябва да имаме отношения.“ Ти искаш да те поздрави или да го поздравиш. Носиш ми едно писмо от баща ми, ще ви поздравя. Нося ти едно писмо от баща ти, ще ме поздравиш. Не ви нося никакво писмо, няма да ме поздравиш. Ще ме поздравиш за онова, което съм направил за вас. Давате ми една чаша вода, пътник съм – ще ви поздравя. Слуга съм, давате ми прием в къщата ви – ще ви поздравя. Изпращате ме навън от къщи – ще ви поздравя. Казвате: „Ще ви благодаря ли?“ Казвате християнин е това. Като изляза, вие не знаете какво ще кажа. Но доброто от вас като излезе, кажете: „Тази къща да изгори, пепел да остане.“ След това минавате за много праведен. Рекох туй, което сте казали, право ли е – да изгори тази къща? Или някой ви направи добро и казвате всичките благословения. Но питам: след като сте казали десет – сто пъти нещо, казали ли сте къщата да изгори и не изгаря, значи от Невидимият свят считат, че туй не е добро. Някъде ви приемат и казвате, всичко туй благословение да остане на къщата. Но нито благословението остава, нито къщата изгаря. Значи туй, което ти казваш, то не става. Кое е по-хубаво: къщата да изгаря и благословението Божие да дойде, или нито благословението да дойде, нито проклятието да стане? Кое е по-хубаво? Срещне ме някой и казва: „Господ здраве да ти дава. Да имаш булка и деца.“ Мен булка и деца не ми трябват или някой казва:, Да ти тръгне напред, та да спечелиш много пари.“ Мен пари не ми трябват. Не на место е неговото благословение. Чудни сте вие. После казвате: „Твоето дело да успее!“ Не ме интересува моето дело. Нека успява Божието дело, не моето дело. Светът страда, че все нашите дела успяват, а не Божиите.

Та между нас трябва Божието дело да успява. Вие сега мислите, че някой неща са много лесни. Нали тъй? Аз мога всичката магия в света, може да направя когото и да е от вас добър или лош274, туй да го знаете. В 5 минути, в една минута отгоре. Индусите имат един слон, някой път като го хванат в робство, цял месец, с 1-2 месеца не се укротява. Но като го повалят по гърба, потъркалят го няколко пъти и става мекичък като овца. Какво е станало със слона? Слонът е много умно същество. Слонът е много разумно същество. Казва: „Тия хора!“ Най-първо като го държиш, той е силен. Но като го потъркулиш на гърба, казва: „Тия хора са много по-силни. Не ми остава нищо друго, освен да се подчиня.“ Като го държат прав, той ги държи настрани с хобота си. Който се приближи… Казва: „Само да си позволи да се приближи някой.Но щом го турят на гърба, казва: „Тия хора са по-умни от мене.“

Тогава какво ви остава на вас? Сега някой от вас сте вързани, седите на краката си. Не са ви повалили на гърба. Седите с хобота си и се браните. Питам: кой от вас е свободен? Мислите ли, че в тия тела сте свободни. Вие сте един слон вързан, какво ви остава, ще се подчините. Казвате: „Аз няма да се подчиня.“ Какво ще правите, ако не се подчините? Всички се подчиняват. Мнозина ще ми кажат: „Аз искам да бъда свободен.“ Чудни сте вие. Свободни сте да ядете, да пиете, но ще работите за онова, което ядете. Тогава иде другото противоречие. Казвате: „Защо Господ е създал света такъв?“ Никой не е получил досега един отговор, защо Господ е създал света така. Това е един труден въпрос, да се зададе. И Господ може да зададе въпроса: защо тия същества, които Той създаде, се противопоставят на Неговите наредби. Ти, малкото същество, което си излязло от Него, противиш се на Неговите нареждания. Защо трябва да го правиш? Каже ти нещо и ти го отлагаш, не го правиш. А след туй страдаш. Казваш: „Защо Господ допусна страданията?“ Страданията ти ги допусна. Сега туй, което ви говоря, за страданията може да се говори. Сега не е въпрос за страданията. Страданията ще си вървят. Да ви говоря, вие ще страдате и да не ви говоря, пак ще страдате. Единствено е страданията вие може да използувате, до известна степен.

Та рекох сега, да се върнем към основната мисъл, която е потребна за сегашния живот. Какво може да се направи? Сегашният живот, аз разбирам: тебе в крака ти влязъл един трън. Няма какво да ти разправям за небето, за звездите за рая, за това, за онова. Единственото най-важно е този трън, който имаш в крака си, да се извади. След като излезе тръна, тогава може да ти разправям за всички други работи. Та рекох, сега, кой е главния трън? Всички имате по един трън. Апостол Павел казва, че имал един трън. Не зная вие по колко имате. Вие по колко имате? Не вярвам да са повече от един. Ако имате един, то е достатъчен. Ако ми кажете, че имате по два тръна, вие трябва да сте по-големи от апостол Павел. Апостол Павел: „Даде ми се ангел сатанински да ме мъчи, да не би да се възгордея за знанието, което ми се даде.“ Че този ангел, беше спирачка. Да не мисли за себе си, нищо повече. И той казва: Всичко считам за измет, да позная Христа. Или: всичко друго в света е измет, при познаването закона на Любовта. Или другояче казано: за да познаеш Любовта, ти онова шише, което имаш, да го измиеш много хубаво, че водата, която туриш вътре, само тази вода може да остане чиста.

Най-първо сами трябва да се освободите от някои ваши привички. Вие имате привички. Някои турят краката настрана, някой си навел главата на една или друга страна. Някой си сложил ръката настрана. Като влезете тук, да вземете едно положение, да седите спокойно. Коя е правата поза? Няма какво да гледа човек. Казва: „Какво ще кажеш?“ Ще седнеш като един човек, който е заинтересован, търси новото. Каквото му кажат, ще го възприеме. Защото човек, ако си държи ръцете прекръстосани, този човек е, който си уредил работите. Той ги уредил, но на книга ги уредил. Някой си турил ръцете отзад, като че за нищо не мисли, пет пари не дава. Турците си носеха ръцете отзад. Ама сега вече не ги носят. Щом туриш ръцете отзад, ти ще приемаш. Всичките хамали, като турят ръцете отдире, приемат голям товар. Като туриш ръцете отзад, значи товар имаш. Трябва да си туриш ръцете отзад. Сега си спущате ръцете надолу. Къде трябва да турите ръцете си? е, ми кажете, помислете сега. Ако ги турите на коленете си, то не е право. Че седите на столовете, туй не е естествено положение. Вие сте съдии, като адвокати седите, давате решение. Всеки, който седи на стол, той сади света. Всеки стол, то е царски трон. След туй минавате за много смирени. Казвате: „Трончето ми е малко.“ Малкото тронче дава условия за престъпления. Някой път дават стол, а седим на земята. Щом един човек иска стол, аз зная какви са неговите желания, аз не се държа за буквата. Да седнеш на един стол и след туй да се обърнеш, да се извиняваш, че столът ви не е хубаво направен. Тебе ти е неприятно, така да гледаш. Щом влезеш в едно здание, тебе ще ти дадат един стол. Между тия хора няма да ти бъде добре. Какъвто е стола, такова ще бъде и отношението. Щом столът е хубав и отношенията ще бъдат добри, но това не са научни работи.

Рекох, на всинца ви трябва изкуство, знание ви трябва. Запример за какво ще се уважава един човек. Като ходи, да знае как да ходи. Ако е художник, да знае да рисува хубаво. Ако е цигулар, да знае да свири хубаво. Ако е архитект, или каквото и изкуство да има, да го разбира. Едно малко изкуство да имате. Сега вие казвате, че сте окултни ученици. Какво изкуство имате вие, кажете ми? Всички окултни ученици изучават известен занаят. Като отидеш, най-първо ще ти кажат: „Трябва да се работи нещо.“ Като нямате туй изкуство, тогава вие се впрягате на една полезна мисъл. Че вие искате аз да ви обърна внимание. Ако сте художник, ще обърна внимание. Вляза, ще ви погледна лицето ще видя и ще кажа: „Даровит е този човек.“ Гледам картината, в нея има дефекти. Като видя картината, гледам къде е дефектът. В главата ли е. Той турил сенки, но не са естествени сенките. Гледам способностите. И там има известни дефекти. Потънкости има. Музикалността я няма.

Или музикантът не взема вярно тоновете. Взема фалшиви тонове. Гледам времето не е развито. Няма такт, няма ритмус. Той казва: „Е, да мине времето.“ Да мине животът. Не е да мине животът. Животът така е минавал с хиляди години, не трябва така да минава. Ако ще учиш нещо, учи го добре. Ако ти учиш музика, повтаряй си „до“-то дотогава, докато ти сам останеш доволен. Един тон, ако запея, аз уча музика, някой път казвам „до“. Имам лошо състояние. Щом взема тонът правилно, смени се състоянието. Щом се сменя състоянието, тонът е верен. Щом не се сменя състоянието, тонът не е верен. Щом се сменя състоянието, тонът е правилен, защото музиката трансформира всичките енергии. Щом известни състояния не може да се трансформират, тонът не е правилен. Ще вземеш един тон, втори, трети, четвърти, докато го вземеш правилно.

Или рисуваш, имаш известни линии.

Имате известни състояния, такива неразположения. Седнете и рисувайте така:

Че това е рисувание. Това е една отлична картина. Всичко туй може да се обработи. Може да ви извадя цели чудеса. Това са определени точки. Една картина, която може да създадем. Тия пунктове ги имаме. Може да ги обработим. Може да ги нанесем. Туй е като схема.

След туй ще започнем да рисуваме. Трябва работа да има. Всеки може да го нарисува. То е скица, определя точките. Като един инженер ходи, забие колците и после започва да нанася цялото здание.

Та рекох, трябва ви сега работа. Трябва ви едно знание. Какво изкуство да ви препоръчам? Не, че не зная. Тогава на мъжете препоръчвам рязане на дърва. Да нарежеш нещо. Или да кажем имате вие стая, нареждате стаята, но да знаете всяко нещо къде е. Всички неща да са така наредени. Има стаи така наредени, всяко нещо е на мястото си, маси, столове, картини. А идеш някъде, всичките неща са разхвърляни, дрехите разхвърляни така. На сестрите, вие дрехите си как шиете? Първото нещо модата какво трябва да направи? Преди време, модата беше да си турят колани, тъй ги правеха, че се оплакват. Най-първо трябва да имате една кройка за тялото и тази кройка трябва да съответствува на линиите на тялото. Някои от вас нямате талия. Някой брат се изкривил, няма талия. Някоя сестра няма талия. Има една линия, която природата обича. Едновременно ще мислиш за центъра на Слънцето и за центъра на Земята. И така като се поставиш, ще имаш един перпендикуляр. И тогава трябва да знаеш, разумният свят от този перпендикуляр накъде се намира, Божественият свят накъде се намира, ангелският свят накъде се намира и човешкият свят.

Графически да ви представя този перпендикуляр. Тази крива линия е Божественият свят, мяза на една гъба това (б). Това е ангелският свят (а). Това е човешкият свят (ч). Това са скици. От тази скица ще излязат ръцете. Когато ние искаме да имаме отношение с ангелския свят, ще вземем само за гърдите, а главата горе, това е Божественият свят. Ти си едно заведение. Най-голямото заведение със своите апарати. Като влезеш, трябва да знаеш всичките апарати, да знаеш как функционират. Ти с тях ще живееш няколко хиляди години. Щом не знаеш как да живееш, ще те уволнят от това заведение, и ще те изпратят да учиш. След туй ще те пратят на Земята и ще ти дадат друго заведение. След туй пак ще те уволнят.

Та рекох сега, има една мисъл, да може човек да схване в дадения случай, най-мъчното да си представите в духовно отношение, какво представяте. Ти като човек ще се познаеш, ако влезеш в най-големите противоречия в живота и не се измени този ум, твоето сърце, твоята воля, ти си човек. Ти си в съблазън, при най-големите противоречия не те занимават. Какво ще ме съблазняват мене стотина хиляди лева, на един бедняк, когато аз разполагам с несметни богатства. Аз ще взема от моята каса и ще туря още толкоз в неговата. Какво може да ме съблазни? Картината на един художник на Земята, когато имам такива картини? Аз може да рисувам по-хубави. Как може да ме съблазнява да я взема? Щом ти се съблазняваш, съблазънта показва, че ти си на ниска култура. Щом ти завиждаш на хората, ти си от нисша култура. Щом ти мразиш, ти си от нисша култура. Каквито и да са отрицателни черти, които ти имаш, показва, че си от нисша култура. Ти не може да прогресираш. Като ти си от висша култура, като видиш картините на този художник, ще пожелаеш да нарисува още по-хубави. Като видиш един хубав, красив човек, ще кажеш: „Аз бих желал още по-красив да е. Аз не бих желал да бъда красив като него.“ Че аз съм бил в света, всичките тези картини на художниците аз не мога да ги туря даже в кухнята си. Какво ще ми разправят за линии. Туй не е художество, разбирате ли? Аз, ако бих имал една от тях, не бих я турил в кухнята си, но тук ги държим в училището вътре. Те са отлични тук, какво ще ми разправяте?

Че линията на Христа била… Сега една опасност има, че по някой път учениците се научават да говорят такива волности, като учителя. Той говори силно, иска да ги наплаши и те се изплашат, но те се втълпят в тяхното съзнание. И те започват да налагат своето. Има една опасност в живота. Искат някои да бъдат религиозни. Опасна работа е да бъдеш религиозен. Искат някои да бъдат духовни, опасна работа е да бъдеш духовен. Искат някои да бъдат светски. Опасна работа е да бъдеш светски. Искат някои да бъдат богати. Опасна работа е да бъдеш богат. Искат някои да бъдат силни, опасна работа е да бъдеш силен. Кое е безопасно, кажете ми? Всичките са опасни. Безопасно е да знаеш. Знанието е да знаеш тази опасност и да знаеш как да я поправиш. Опасна е змията, когато не знаеш как да я пипаш. Една змия, аз не я пипам лятно време, аз я пипам зимно време, тогава е безопасна, а лятно време седя надалече от нея. Зимно време се приближавам, мога да я пипна навсякъде, накъдето и да е. Всеки човек, пипайте го, когато е зимно време, а не лятно време. Всички вие сте майстори да пипате лятно време.

Тогава казва, и на Изгрева ми разправят, че на полянката се наплодили змии и един тамън заспал, щяла да го ухапе пепелянка. Много змии има, може някой като ходи да го клъвне. Защо се наплодили змиите? Да станете по-умни. Всичките змии дойдоха и казват: „Не сте толкоз умни.“ Бъдете умни като змиите. После трябва да бъдете твърди като камъните. Между камъните ходят змиите. Но туй сега не е повод. В туй няма никакво изкуство.

Сега на сестрите ще ви дам един модел за мода. Сега тъй както сте облечени, жените ставате за много хубаво представление. Бихте спечелили много пари да ви представят като сатири, но за жени не са хубави. Никак дрехите ви не са хубави. Пък и за мъжете и за тях не може да станат. Те мязат като кюнци, на нищо не мязат. Това са външни работи. В нашите мисли, в нашите чувства и в нашите постъпки, има същите кройки. Вие отивате в един свят, няма да се минат 20-30 години, ще идете в един свят. Кое е онова, което ще ви препоръча. Вие някой път искате да се спирате, искате да живеете добре. Хубаво е това. На Земята може да живееш добре само при какви условия? Аз да ви кажа. Ако Бог е обърнал погледа си към вас, ако ангелите са обърнали погледа си към вас, ако всичките хора са обърнали погледа си към вас, вие може да живеете добре. Вие може да живеете живот, какъвто искате. Ако Бог си гледа своята работа, ако ангелите си гледат своята работа и хората си гледат своята работа, вие ще минете един обикновен живот. Туй да го знаете.

Сега ще запитате: „Как да се обърнем?“ Вие искате да ви застави някой. Няма какво да ви заставят. Но вие ще излезете, ще се поставите в такова положение, че Господ да ви вижда, Господ обича да гледа красивите работи. Когато Господ види, че ти имаш желание да правиш Неговата воля, Той ще обърне внимание на тебе. Когато ангелите видят, че ти правиш всичко, както е волята Му, спират се. Когато добрите хора видят, че правиш онова, което те правят, спират се. Прави онова, което Бог прави. Прави онова, което ангелите правят. Прави онова, което добрите хора правят. Туй е без разлика. Не си мислете друго нещо. Може да бъдете ученик. Може да бъдете някакво божество. Каквото и да си, законът е един и същ, няма отстъпка. Няма да мислите, че някой ще мине тъй.

Някой мислите, че Господ е милостив. Господ е милостив за художниците. Работите вървят по заслуга. Заслугата е закон на кармата. Ти заслужаваш, понеже като направиш някаква услуга, дойдеш при мене, уважение и почитание имаш, то е заслуга. Понеже някога си ми направил някаква услуга. Но представете си, че ти на мене нито добро сте направили, нито зло сте ми направили. Дойдете при мене, вече от мене зависи. Не е по заслуга. Вие ще ме познаете, аз какъв човек съм. За другите закон, принуждение. Тогава аз като човек трябва да се проявя. Как трябва да се проявя при вас? Аз ще се проявя повече отколкото вие заслужавате. Ако е за заслуга, аз ще ви държа само един ден. За заслуга аз ще ви държа в дома си най-много три деня, пък ако е по достойнство – само половин ден. Пък, ако е за най-голям талант, ще ви държа само половин час. Защо е така. Че ако вие сте талантлив, няма какво да ви държа, даже половин час е много. Талантливият човек трябва да работи, пък като дойдете, че нищо не носите, три деня може да стоите. Вие имате всичкото мое разположение.

Та рекох сега, отнасяйте тия неща. Какво отношение ни трябва. Отивате при Бога, вие казвате: да бъда праведен. Вие искате да заслужавате, че като идете по заслуга. По заслуга Той колко ще ви даде? Той по заслуга ще ви даде три деня. Три деня знаеш колко са, това са три години. Три години ще седите при Него, след туй след три години, във вас ще се зароди желание да ви прати Бог. След три години ще ви даде свободен билет за пътуване навсякъде. Обширно е Неговото царство, за да се учите.

Та сега намислете кой от вас какво изкуство иска да учи. Каквото сте учили, то за вас да остане за сега. То си е хубаво. Новото изкуство, което ще учите, то ще бъде от съвсем друг характер. Нали някой от вас, който иска да учи новото пеене, не като онзи българин. (Учителят изпя горното „до“и долното „до) Какво различавате? Каква разлика има? Аз имитирам точно тъй, вие нямате ухо. Ухото трябва да се развие. Като вземеш един тон, паметта трябва да се яви. Аз пя и свиря. Някой път свиря си една минута, 5-6 минути. Има нещо, което може да се коригира. Аз като пя, търся тон да има. Аз се коригирам. Най-първо да ви дам правило. Ако вие не може да влезете в музикалния свят да слушате, първо трябва да слушате. След като си слушал дълго време, ще направиш един опит. Туй, което си слушал, ще видиш може ли да го копираш. Законът е все същият, дали ще пееш дали ще свириш, дали ще рисуваш, дали ще говориш, дали ще мислиш, дали ще чувствуваш, ти трябва да видиш нещата. Всичко трябва да се види, ама не тъй, както вие искате. Тъй както вие мислите, нищо не може да се придобие.

Някой казва: „Къде е оня свят?“ Като идеш до Витоша, то е оня свят. Или да ви заведа на Хималаите. Когато разправят за адептите в Индия, те са из Хималаите. Някои местности красиви, все трябва да има някой обект, място, където човешки крак не е стъпвал нито птици, нито бръмбарчета. В тия места не трябва да има никакви буболечици, никакви организми, които оставят излишъци по земята. Ще се намерите в един свят, дето няма никакъв органически живот, а съществуват човешки същества. Тия същества, като живеят на своето място, някой път се набират известни излишъци, те слизат в човешкият свят, остават своите излишъци и пак се качват горе.

Та вие искате да чувствувате. Страданието е път, по който влизате долу, в нисшите светове да оставите вашите излишъци, вашите нечистотии. След като се освободите, ще се качите горе. След като се освободиш, качиш се, защо страдаш? Да оставиш нечистотиите, той е закон необходим. Ти не можеш да оставиш тези излишъци и тези излишъци горе. Но ти ще слезеш долу да ги оставиш. И като се върнеш, да не носиш голям товар.

Та в света има една философия, за страданията. Колкото и да ви обяснявам защо са страданията и защо са добрините, всичко туй е хубаво наредено. Сега вие седите и очаквате един ден да дойдат да ви вземат, да ви занесат на Небето, да ви свирят, да ви пеят и да ви забавляват там, а вие да не вършите нищо. След туй мислите да си имате една къщица, да се ожените, да си имате деца, хубави работи са те. Ако ти имаш жена, ти ще си навееш беля на главата. С тази жена истия деца, ти ще си навееш беля на главата. Какво правите вие с вашите деца. Туй вашето дете не е поумняло. То не е на место. Учили са го, но не са го научили. Казвате: „Да се оженим.“ Нямам нищо против жененето. Но твоята жена трябва да бъде съзнателна275 и мъжът и трябва да бъде. Искаш да имаш приятели, същият закон. Или искаш да бъдеш [писател], да напишете една книга. Вие си създавате злото за себе си. Вие като изнасяте една книга, вие виждате лошите работи. Тогава какво ви ползува? Не бързайте да пишете, да се запознаете, като излезете в света, вие трябва да представяте нещо, да има какво да види света. Някой от вас много бързат. Духовните хора искат да бързат. Запример вие много бързате да дойдат и да видят нашите упражнения. Тези хора развалят нашите упражнения. Вие сте небрежни, аз не искам да гледам нито за музиката, нито за упражненията. Някой се спрял и гледа. Той ще гледа, че ще вземе упражненията. Ако искате за света, може да излезем и да направим едно упражнение. Един ден ще излезем. Дайте на София един спектакъл, но тъй както ги правите, няма нито такт, нито ръцете отиват както трябва.

Аз да ви представя. (Учителят показва.) Това не е упражнение. Ти туряш ръцете си настрани или в дясно или в ляво. Как трябва да ги туриш? Вие като правите упражненията, не мислите. Краката и ръката трябва заедно да вървят. Туй значи човек да бъде господар. Всичките мускули трябва да бъдат едновременно под контрола на вашата воля. Ако вие се научите да контролирате вашите мускули, вие може да бъдете господари на съдбата. Тия упражнения трябва да се правят правилно. Сега, ако вие ги правите добре, аз нищо няма да придобия. Тия работи ги правите за себе си. Те ще бъдат полезни заради вас. Когато се правят упражненията, някой от вас бързат. Даже сега в упражненията, някой от вас идвате от страх на упражнения. Някой път не искате да дойдете на упражнения, казвате: „Не ми трябват.“ Никой никого не задължава, но ти ще кажеш на себе си, ако ти считаш едно упражнение, че трябва да го правиш за Бога, стани, че го направи заради Него. И после трябва да се координирате. Събирайте се хармонично, не с когото и да е. Най-първо направи едно упражнение с един, когото обичате, никога не правете упражнение с един, когото не обичате. Две сестри, някой братя гледам, не си координират. Братът гледа малко сестрата, смущава се от нея. Нито сестрата трябва да смущава един брат, нито един брат трябва да смущава една сестра. Трябва разумност в тази работа.

Ако вие в една окултна наука не може да преустроите вашето тяло, ако вие не може да преустроите вашите ръце, ако вие не можете да преустроите вашето лице, не можете да преустроите вашите крака, за в бъдеще, тогава е безполезно. Защо ще ходите в училището? Или защо ще служите на Господа, ако нищо не можем да придобием?

Когато идем в Небето, и в Небето ще бъде същото както тук. Пита бащата за дъщеря си като се ожени как е, поспива ли, много късно става. Нито ядене прави, нито огън наклала. „Тя у нас все така, за да не се измори, значи не се е изменила.“ Момата, каквато е при баща си, такава е и при мъжа си. Някой ще каже ще се измени. Каквито сме при Бога, такива ще бъдем и при ангелите, такива ще бъдем и при хората.

Най-първо всички вземете едно правило: Трябва да изменим абсолютно живота си. Не пред ангелите, пред Бога. Всички трябва да имате само едно правило, да направите нещата тъй, че да остане Господ доволен. Като правиш упражнения да ги правиш за Бога. Молиш се или каквото правиш, рисуваш или пееш, каквато и да е малка работа, в ума ти да седи, че туй нещо го правиш само заради Господа. И като правиш тази малка работа, да останеш доволен. Не да кажеш: „Що ще ходя да си губя времето?“ Взел си стомната и казваш: „Защо ще ходя да нося вода? Аз на какво замязах. Аз съм свършил училище, аз съм свършил университет, аз ли ще нося вода?“ Значи, ако вземеш малката стомна и идеш на чешмата, ще ти падне ихтибаря276, достойнството пада. А той седнал с бирената чаша, запалил цигара, достойнството се подигна, туй не го унижава. Така не се мисли. То унижава човека. Тогава вземи една стомна, направена от злато, вземи златна стомна, та като видят стомната да лъщи.

Поне сега искам да се яви във вас желание по-високо, вие сте станали много обикновени. Аз като говоря, казвате: „Тия неща ги знаем.“ Тия упражнения, като ги пеете, от ден на ден вие ги изглаждате, музиката се изглажда. Така се изглажда, че аз не може да ги позная. Не се свири тъй, не се упражнява тъй. Защото в упражнението, ако един ритмус, онези, които са нагласили упражненията, щом няма движение, не може да плащат нищо. Може да биеш барабана, но никой не плаща. Може да пишеш, никой не плаща. Тогава ще помислиш. Ако нещата не правим хубаво, както Господ иска, нищо няма да придобием. Ние сме дошли да служим на Бога. Вие сте Му служили досега, но по нов начин да бъде, но по нов начин да бъде Неговата воля без никакви противоречия. Волята Божия трябва да се изпълни! Тя трябва да бъде един разумен живот.

Три елемента трябва да легнат в изпълнението на Волята Божия: Трябва да действува Любовта, трябва да действува Мъдростта, трябва да действува Истината. Да се изпълни Волята Божия, съобразно онзи велик закон на Неговата Любов, съобразно с онзи велик закон на Неговата Мъдрост, съобразно с онзи велик закон на Неговата Истина. Туй е без разлика на всинца ви.

Какво мислите вие за себе си! Тъй както вие мислите за себе си, пет пари няма да дадат за вас. Две стотинки и половина няма да дадат. А пък Господ само ще се поусмихне, вас като ви види и ще каже: „Дайте му един долар да си върви“.

Станете.

Тайна молитва

45 лекция на Общия Окултен клас, 26. VII. 1933 г. сряда, Изгрев, София.

Категории