ОСНОВНИТЕ ТОНОВЕ
„В начало бе Словото.“
Добрата молитва
Да имаме малко размишление.
Ще ви прочета само няколко стиха от Ев. на Йоанна от 1 до 16 стих.
Христос взема лозата като символ, казва: „Аз съм лозата, вие пръчките.“ Човек дълго време трябва да проучва живота на лозата, за да разбере онзи смисъл, който се крие в тази емблема. Дълго време човек трябва да проучава хляба, за да научи ония сили, които той съдържа в себе си. Без този вътрешен опит, ние няма да имаме едно истинско понятие. Христос на друго място взема друг емблем и казва: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето.“ Тази идея е понятна на вас, понеже и вие си правите хлябове. Казвате: „Този хляб аз го омесих, аз го направих.“ В живота има две страни, и в разбирането има две страни, и в проявата на живота има две страни. Не е вярно само това, което човек мисли. Не е вярно само това, което човек чувствува. Не е вярно само това, което човек прави. По отношение на какво не е вярно? Ако го правиш само по отношение себе си, според Божествения закон не е вярно. Ако направиш нещо и мислиш, че това, което си направил, Бог го е направил, не е вярно. Ти казваш: „Аз храних този човек.“ Не е вярно, че ти си го хранил. Казваш: „Аз учих този човек.“ Не е вярно, че ти си го учил. Питам: ами тебе кой те е учил? Казваш: „Аз го научих.“– Ами тебе кой те научил, защото ти не си началото на нещата. Тогава не да отхвърляте вашите разбирания.
Една дума, която ви казах,“стани“ трябва да я разбирате. Ако кажеш „стани“ и не може да станеш, разбрал ли си думата „стани“? – Не си я разбрал. Но щом като кажеш „стани“ и ставаш, ще разбереш, че си силен. Или ако кажеш: „мисли“. Значи трябва да разбираш смисъла. Ако може да мислиш, ти си разбрал смисъла на думата мисли. Но ако кажеш „мисли“ и не можеш да мислиш; ако кажеш „люби“ и не може да любиш, разбрал ли си смисъла на тая дума? Сега аз не искам да ви говоря за вашите дългове. Неприятно е на човека да му говориш за неговите дългове. Дойдеш и кажеш някому: „Имаш да плащаш.“ Няма по-неприятна работа, да кажеш някому: „Ти ми дължиш нещо, забравил си да платиш дълга си.“ Няма по-неприятна работа от това. В човешкия живот най-неприятната работа знаете ли коя е? От мойто гледище, когато ти си закъсал някъде, чудиш се вече какво да правиш, дойде някой и ти каже: „Аз на тебе имам да ти давам. Днес придобих наследство от баща си, идвам да ти платя дълговете.“ Ти веднага ставаш весел.
Тогава две думи има, които са силни: Вземай, когато ти дават. Вземай, когато Бог ти дава и давай, когато Господ ти казва. То е благото. Силата на човека седи в тия думи. Вземай, когато Бог ти дава. Вземай, складирай го, никаква философия да няма. Взимай всичко. – „Ама аз не съм достоен, няма ли друг?“ Вземай го и си мълчи, нищо повече. Когато ти каже Господ: „Давай!“ Дай и не казвай другите да дадат. Ти искаш опашка да бъдеш. Господ като ти казва: „давай“, иска да те направи глава. Ти искаш да станеш опашка Опашката е само стражар. Той пъди мухите, да не безпокоят великия господар на света, та ходи, че ги пъди.
И в модерно време всички високоблагородни хора, дамите носят опашки. Лятно време, когато е много горещо, току веят опашката. Сега ако искаш прохлада в живота, ти имаш едно ветрило. В природата такова ветрило както ние го създадохме, няма. Днес има ветрило, духа, разхлада е то. Но това ветрило носи благословение, разклаща растенията. Това ветрило събужда растенията, казва: „Ставайте и на работа всички!“ Юргани, всичко туй разклаща, дето има сухо събаря, всичко старо събаря. Та, вятърът ви казва: „Да стане вашият ум.“
Станете и мислете сега! За какво? – Да мислите за онова, което Бог ви даде днес, да го вземете и на място да го употребите. Бог даде водата на рибите, за да си добиват по-лесно храната и да научат закона на чистотата. Две неща даде на рибите. Бог даде светлината на човека, за да се научи да мисли. Бог даде живота на човека, за да се научи да цени чистотата. Велика наука се крие вътре в самата светлина. Не може човек правилно да расте в живота и да се развива, ако не разбира светлината. Тепърва има съзнателно да изучава пътищата на светлината. Светлината външно не само, че разкрива битието, онова което Бог е създал, но самата светлина в човека разкрива ония неща, които Бог е поставил и които човек има да учи, не за бъдеще, но за днес. Защото Божиите работи на миналото, дето сте живели и сега които живеете и за бъдеще, които ще живеете, Бог е бил и в миналото, Бог е в настоящето, Бог ще бъде и в бъдещето. За Бога и миналото, и настоящето, и бъдещето е настояще. То е начало. За Бога, ако ние гледаме от нашето гледище, миналото е начало, бъдещето е край, а настоящето е зенит.
И тъй в светлината, разложена има седем цветове. Те са седем пътища, по които човешкият ум е вървял, седемте блаженства аз ги наричам. Или седемте правила, които умът трябва да употребява за своето постижение в живота. Червеният цвят е вратата, през която животът влиза. И той е основния тон в музиката. Червеният цвят е музикален. И ако някой от вас някой път му се развие ухото, той може да чуе тона на червения цвят. Въобще червеният цвят се проявява най-добре у младите моми. И когато някоя мома почувствува, че е красива и хубава, веднага блесне една червенина много хубава у нея. То е вече съзнателния живот, Божествения живот, който се изявява в човешкото лице. И то е тон. Когато тази краска съществува на човешкото лице, това е емблем на човешкото здраве, че човек е здрав и весел и има мир в душата си. Той е енергичен, човекът на здравето иска да работи, да бъде полезен. Следователно първият скъпоценен камък на красотата, това е червения цвят. С него започва тя. И когато човек се разболее, той изгубва смисъла на този цвят. Щом ти изгубиш смисъла на червения цвят. Той е венец. Затуй венците турят на младите булки. То е червения цвят. И първо турят два цвята, които изобщо са основни в светлината. Червени цветя турят на младите булки, което означава, че трябва да имат живот. Ако турят бледи или жълти или сухи цветя?…. Червени трябва да бъдат.
Сега аз говоря за онова съчетание на живота, не както хората подражават. Та вие може да си представите живота тъй както е сега. То е едно подражание. Но мислите ли, че когато в един театър се играе една драма на сцената, то е реално. Там се играе на сцената, но нищо не е реално. То е едно предметно учение. Да кажем, на сцената стават много работи: и любовни отношения, и религиозни отношения стават, и научни работи стават, и кражби стават, и караници има на сцената, и венчавки стават, и умирания, и всичко става на сцената. После тези, които са крали на сцената, като се срещат в живота, те се ръкуват и казват: „Много добре си играхме ролята.“ И богаташът, като срещне онзи, който играл на сцената, го поздравлява и казва: „Браво! Много добре ме обра, много добре си изигра ролята на сцената.“ И онзи казва: „Много ти благодаря, че ти беше така богат, да мога да те обера сега. Защото хората ще говорят за тебе и за мене ще говорят.“ Ама приложението. Актьорът на сцената не носи своето име, той носи името, което авторът на тази драма му е дал. Това име носи той. А самият той инкогнито върви.
Аз сега ви говоря като актьори не като действителни хора на сцената. На сцената, които сте, вие всички сте актьори. Актьори сте на земята. Все имате да играете някаква рол в тази драма, която е написана. За апаши работа няма там. И после да нахукат някого, да намушкат, да набият, такава работа няма. Невидимият свят като се разгневи някому, той научно ще му ще му хване старите дрехи, ще ги скъса и ще му тури хубавите и ще каже: „Ха, сега облечи ги! Хайде сега върви.“ Невидимият свят, като се разгневи някому, той ще намисли някой сиромах, ще му вземе старата кесия и ще му даде една нова кесия, ще я натъпчи хубаво, а старата ще хвърли. Новата ще натъпчи с злато и ще каже: „Ха, сега да си вървиш!“ В Невидимия свят, като се разсърди някой някому, ще го повика на угощение, ще го нагости хубаво и после ще му каже: „Да си вървиш.“ А пък като не ти се сърди, ни дума не говори на тебе. Нито на гости те вика, нито пари ти дава, нищо не ти дава. Като не ти се сърди, от него нищо не може да очакваш. И на тебе ако ти стане мъчно, че няма кой да те обиди, ти ще се разсърдиш някому, ще идеш да го викаш, на гости да ти дойде. И сега казваш: „Аз се разсърдих някому.“ Много хубаво си направил. Викат го на гости, запознаят се. Тури пари в джоба му, дай му нови дрехи, нови обуща, нова шапка, нахрани го добре и му кажи: „Хайде, Господ да те благослови! Много ти благодаря! Много хубаво стана, че се карахме, да се запознаем. Ти си бил много добър човек.“
Сега вие ще ме попитате: „Туй точ в точ така ли е?“ Имате право да ме питате. И мисълта ви е добра. Аз ви питам и аз ще ви отговоря, но ще дам друго едно обяснение. Влизате вие в една болница. Някому ръката е счупена, пък някому стомахът е развален, на някого гърдите болят. На друг главата му пукната. Ти разправяш на тия хора за здрави хора. Те питат: „Като нашите крака ли са техните крака и ръцете като нашите ли са?“ Не, не, те не са счупени. „Че как може да бъде това, нашите са такива?“ Питат: „Те имат ли такива слуги, като нашите? От един креват на друг трябва да ги носят.“ – Не, няма такива. Там всеки сам си ходи. – „Как може да бъде това?“ После питат: „Като нас ли ядат?“ – Ни най-малко не ядат като вас. -“Че как може тъй, няма ли някой като на нас с лъжичка да им туря в устата?“ – Не, не той сам си туря. – „Че как, ние не можем сами да си туряме?“
Та рекох, този живот, Божествения, който ние искаме да обясним, трябва да станат на този човек ръцете му здрави, краката му здрави, главата, стомахът, всичко да бъде здраво, за да излезе от болницата и да започне да живее между другите хора, за да може да разбере техния живот. Вие седите По някой път и мислите, че вас хората не ви обичат. Защо мислите така? Кажете ми? Аз поставям въпроса другояче: Вие седите и мислите, защо хората ви обичат. Че защо обичам аз една круша? – Защото искам да взема круши от нея. Като я погледна, казвам: „Много си хубава.“ Почвам да я хваля, обичам я, защото има, какво да взема от нея. И ако няма какво да взема от крушата, мислите ли, че аз мога да я обичам? Значи, като казваш: „Защо не ме обичат хората“, трябва да знаеш, че нищо не си родил. И като питаш: „Защо ме обичат хората?“ Защото си родил. Ако ти родиш една светла мисъл, тебе хората ще те обичат; ако ти родиш едно светло желание, тебе хората ще те обичат; ако ти родиш една светла постъпка, тебе хората ще те обичат. Аз ви рекох, ще ви обичат хората.
Сега аз туй, което ви говоря, не искам да влезе в стълкновение с сегашните ваши вярвания, нито с сегашната ваша любов. Защото любовта е на степени. Личната любов, после другарската любов, семейната любов, вземете любовта към децата, любовта към обществото, любовта към народа, любовта към човечеството, вземете любовта към ангелите и най-после любовта към Бога. Това вече подразбира онова благоговение, разбиране за проявата на любовта. Това е все любов. За да разбереш Божествената любов, трябва да започнеш от себе [си] от онова малкото, което е вътре в тебе, което Бог ти е дал. Най-първо човек, за да се прояви в света, той трябва да бъде здрав. Болният, за да влезе в него истинския живот, той трябва да бъде здрав. Но новото, което иде в света, изисква от човека да пее и човек, който не може да пее и който не иска да пее, в новото учение не може да влезе. Нищо повече.
Човек, който не може да оцени една краска, който не може да оцени червената краска, който не може да оцени портокалената краска, зелената, жълтата краска, синята краска, тъмно синята и виолетовата краска, той в новото учение не може да влезе. И човек, който не може да вземе основния тон на червения цвят, той няма да има ясна представа, какво нещо е любовта. Човек, който не може да вземе вярно тона, портокаления тон в музиката и да го вземе правилно, неговият индивидуален живот правилно не може да се развива. Човек, който не може да вземе вярно тона на зеления цвят, той богат никога не може да бъде и здрав никога не може да бъде. Човек, който не може да вземе основния тон на жълтия цвят, той умен не може да бъде, художник не може да бъде, поет не може да бъде, философ не може да бъде. Той може да бъде един обикновен камък, който се търкаля по планините. Човек, който не може да вземе основния тон на синия цвят, той набожен не може да бъде и религиозен не може да бъде. И право понятие за Бога не може да има. Човек, който не може да вземе основния тон на тъмносиния цвят, той не може да разбира дълбините на живота; и онзи, който не може да вземе основния тон на виолетовия цвят, той никога господар на себе си не може да бъде. Сега аз ще туря цветове в такава форма. Но всичките тия предложения6 се нуждаят от една запетая. За да се поправят само една запетая им липсва. А запетаята, това е еврейския йот7. Йот в еврейски език означава онази буква, с която нещата се създават. Защото ти, като туриш перото, искаш да направиш една малка точка, ще закривиш нанякъде тъй или иначе ще закривиш, но винаги ще направиш един йот. Сега като кажеш нещо, запетая ще туриш някъде.
Та рекох сега, погрешката на живота седи в това: вие искате друг човек да ви покаже как да пишете. Той може да ви покаже как да пишете. Един виртуоз може да свири само на една хубава цигулка, както цигулките на Страдивариус. Ти може да свириш. Но ако ти дадат една дъска и ти туриш четири струни, какво може да свириш? Та да кажем сега всеки един от вас е една цигулка. Духът в вас е в жицата „сол“ в цигулката. Душата е струната „ми“, „ре“ е алтът, а „ла“ е тенорът. Значи тогава турям: „сол“ е духът, „ми“ е душата, „ла“ е умът, а „ре“ е сърцето. Следователно ако ти искаш да работиш върху твоето сърце, „ре“ е основния тон на сърцето ви. Ти ако искаш да работиш с ума си, „ла“ е основния тон на твоя ум; ако ти искаш да работиш с своята душа, „ми“ е основния тон на твоята душа. Пък ако искаш да работиш с духа, „сол“ е основния тон на духа.
Сега аз вземам тия четири. „Сол“ е основния тон на духа. И тогава „сол“ в природата в този смисъл е всеки узрял плод, защото всеки узрял плод е плод на духа. То е „сол“. В природата всеки най-хубав плод, като го ядеш, или туй чувство, което чувствуваш, то е основния тон на духа. И ти вече вярно взимаш „сол“. Ако чувствуваш правилно, може да вземеш „сол“. Сега пък какво казах, че е „ре“. Сърцето нали? Ако ти вървиш по пътя си и не се спъваш и не си удряш краката и не се охлузваш и вървиш право, ти вземаш правилно тона „ре“. Много хубаво е и ти е приятно на сърцето. Но щом не вървиш правилно и тонът ти не е верен. Щом се спъваш, тонът не е верен. Ако седиш да си почиваш някъде при някой извор и се въртиш насам нататък, не ти е удобно мястото, тъй като седиш не те задоволява светът, основния тон на света не може да вземеш правилно, липсва ти нещо. Ти, като седиш някъде, да не мислиш за мястото дето седиш, да забравиш всичко, да нямаш никакво безпокойство, да не те безпокоят, да не те смущават никакви работи. Че си имал да даваш пари, че имаш дългове, че от този, от онзи имаш да вземаш, ти да имаш едно спокойно положение, като седнеш, като че всичко е разрешено. Туй е основния тон на ума.
А като дойдеш до „ми“, до твоята душа, да знаеш, че ти имаш едно богатство, което никой в света не може да ти го вземе. Понеже душата е толкова обширна като цялата вселена, кой ще ти вземе душата. И къде ще я турят? Тази душа, която всеки може да ти вземе, е много малка. А тази душа, която Бог ти дал, е толкова мощна и силна и толкова голяма, че всеки, който дойде, с благоговение застава. Как може да ти я вземат? Като планина е. Може ли тази планина да я вземем?
И благодарете на Бога, че ви дал една струна, една жица, на която духът ви свири. Сега духът, душата, сърцето и умът това са жици и вие на всичките ще свирите. Ти, като дойдеш, сърцето ти ще свири, то е капелмайстора. То ще каже: „ре.“ Най-хубавият камертон, това са показалеца и големия пръст на човека, те образуват най-хубавия камертон.
Сега като ви гледам, вие казвате: „Тази работа е бамбашка, ние забатачихме вече.“ Рекох, не. Но сега аз ще ви приведа друг един пример. Представете си един богат човек, милионер намери едно бедно дете отвън, взима го в къщи и му казва тъй: „Ако ти ме слушаш и каквото ти кажа го правиш, ще те пратя в училище. Ако трябва да се учиш, ако трябва да свириш, ако трябва да говориш, ако трябва да пишеш, всичко това, което аз имам, ще ти го дам на тебе.“ Де е мъчнотията, кажете ми. Мъчнотията ще дойде у детето, че без да учи, без да свири, без да работи, да му дойде това богатство. А това нещо го няма. Ако учите, всичко туй, което виждате, Господ ще ви го даде. Но, ако не учите, нищо няма да ви даде. Че вие ще кажете сега: „Де е противоречието, че ние не сме ли сега чеда Божии?“ Чеда Божии сме. Като дойде Христос на земята, ще каже: „Работихте ли?“ Та Христос на земята не Го ли поставиха при най-неблагоприятните условия? Христа не го пратиха на земята да благува. Христос всичко е свършил и знаел е всичко и го пращат на земята. Знаете ли при какви неблагоприятни условия Христос е бил поставен, когато му се кланяха всички горе и дойде на земята, че му се подиграваха, подмятаха го, биха го. Моли се, молитвата не е чута, не може да си помогне. Какво изкушение, какво противоречие. Какво научи Христос на земята?
Христос, като дойде да спаси човечеството, четири неща научи. Той се научи правилно да взима тона „сол“. Той се научи правилно да взима тона [„ре“]. Той се научи правилно да взима тона „ла“ и да вземе правилно тона „ми“. И стана Спасител на човечеството. Разбра законите на духа, разбра законите на сърцето, разбра законите на ума и разбра законите на човешката душа, на своята душа. Та и ние в този свят сме дошли, да научим тия четири неща. Но туй, което Христос научи, и вие трябва да го научите: да разберете законите на духа, да разберете законите на вашето сърце, на вашия ум и да разберете законите на вашата душа. И в бъдеще няма да бъдете сами. Голямо смирение се изисква. Но смиреният човек е твърде деятелен, енергичен или трудолюбив. Той преодолява всичките мъчнотии в живота. Защото вземете всичките светии, които са при Бога, са минали все през големи изпитания на земята, такива каквито обикновените хора не са ги сънували.
И казва сега Христос: Аз съм лозата. Онова, което аз учих, и вие ще го учите. Онова, което аз говорих, и вие ще го говорите. Онова, което аз правих, и вие ще го правите. Онова, с което аз се храних, и вие ще се храните. Онова, за което аз мислих, и вие ще мислите. Онази любов, която аз приех от Отца си, и вие ще я приемете. Сега аз говоря за процеси. Според мене завършени процеси има. Щом един процес е завършен, ти няма какво да правиш вече. Сега някой път вие ставате нещастни, понеже мислите, че няма какво да правите. Говорите за любовта и мислите, че имате любов. Но един човек е завършил с любовта само тогава, ако ти можеш да влезеш в положението на всички страждущи хора, ако можеш да утешиш всички хора, на които сърцата са разнебитени. Само тогава си разбрал, какво нещо е Любовта. Ако едно дете е обгърнало една свещена идея, то едва е стъпило, то е „а“-то на Любовта. Трябва да научиш цялата азбука и да знаеш, как хубаво да пишеш. И като напишеш едно хубаво писмо. Аз често съм наблюдавал между животните. Често съм срещал, едно голямо куче носи някоя голяма кост. Та, като го погледна, от очите му излиза един силен тъмночервеникав цвят. То си намръщи устата и казва: „Искаш да ми вземеш костта? Знаеш ли, аз колко съм се борил за тази кост? А ти искаш да я делиш с мене?“ Аз му рекох: „Не, не, ти заслужаваш да държиш тази кост, тази кост не е заради мене.“ – „А, казва то, много добре тогава. Ти да нямаш дял в костта, която аз нося.“ По някой път срещам някои хора, дето виждам този цвят. Като го погледна, той мисли, че му искам нещо. Рекох: „Не, не.“
За пример аз съм срещал една мома сама красива. Като я погледна, от нея излиза червения цвят, казва: „Искаш да ме хванеш?“ Рекох: „Не, не. Всичкото мое почитание към тебе. Красива мома като тебе аз не искам да бутам.“ И тя тогава се усмихне, една деликатна усмивка на окото. Казва: „Срещнах един благороден човек, който не ме бутна.“ Че Господ не ме пратил да бутам красивите картини, да ги бутам с пръстите си. Те са свещени тези картини. Ако рече някой да бута тия картини. За мене една мома е една Божествена картина. Рекох, много хубаво е нарисувано. Добро е Божието дело. На място са турени тия картини. Който мине и те погледне, ти носиш щастие, радост и веселие на всяка душа, на всеки дух, на всеки ум и на всяко сърце.
Та рекох сега, аз искам всички вие да бъдете като тази красивата мома, като този красивия момък, хубави картини да бъдете, та всички да се учат от вас. Не искам да има мед по вас, защото ще дойдат пчелите и мухите по вас ще накацат, ще ви нацапат. Всички хора, които искат да бъдат богати, те искат да бъдат нацапани с мед. Когато аз казвам По някой път, че трябва да носим сиромашията, подразбирам, че трябва да бъдете картини без мед, да не ви цапат. Та, По някой път ако имате мед, човек ще се изкуси да близне малко. Никакъв мед. Сега това е новото в света. Бог ви призвал на една работа всинца ви. Вложил велик живот в вашата душа, велик живот в вашия дух, в вашия ум и в вашето сърце. Вложил и богатства, които вие още не сте помислили, каквото Той е приготвил заради вас.
Та рекох, радвайте се на онова, което Бог е приготвил от памти века от [за] вас. Тогава радвайте се, че Христос е казал: Аз съм лозата, а вие пръчките. Пребъдете в моята любов, както аз пребъдвам в любовта на Отца си. Тогава всички ние ще бъдем едно.
Отче наш
Бог е Любов, Любов, която Христос е приел. (три пъти)
Христос е Любов, Любов, която ние сме приели. (три пъти)
Ние сме Любов, Любов, която сега проявяваме. Да бъде благословен Господ! (Три пъти.)
6 ч. 10 м.
Беседа, държана от Учителя на 25 юлий 1937 г. неделя сутрин, на Молитвения връх при Второто езеро, 5 ч. с.
