Основни образователни принципи

Любов

Закони и методи на любовта

„Любовта е тази сила, която подмладява. Любовта е това, което носи мир. Тя носи условия за ума. Само при любовта умът функционира правилно. Всички, които сте въглени, като мине токът на Любовта през вас ще светнете и ще горите. Всеки ден трябва да минавате през огъня на любовта. Култура може да има само там, дето е огънят на любовта. Доколкото един човек има любов към вас, до толкова можете да си създадете донякъде едно вътрешно понятие за него. Вашето бъдещо щастие и всичко зависи от вашата любов, която показвате към хората. Не можете да разберете любовта, ако не й слугувате. Не можете да намерите по-добра работа от тази да служите на любовта. Това е най-голямото щастие – да служите от любов!”

„Единствената сила, която може да ни научи как да живеем, е любовта”.

”Любовта е родила най-хубавите идеи, най-благородните чувства, най-великите дела и най-великите хора.”

„Две велики неща има в света, които дават подтик на човешката душа: да знаете, че ви обичат, и да знаете, че обичате”.

„Пред нас седи едно велико бъдеще: тепърва има да учите какво нещо е любовта”.

„Безлюбието е сляпо. Щом някой не вижда, той е без любов. Аз ви говоря за любовта за да прогледнете. Любовта е, която отваря очите. И тогава ще видите хубостта на Божествения живот около себе си. Тя е най-разбраният, най-лесният и най-естественият път, по който човек може да се домогне до живота.”

Учителят

Любовта произтича от виждане великото в човешката душа и във всички същества.

Любовта е в прозрението на Красивото и Чистото, което се крие в светилището на човешката душа. Ето защо, чрез любовта човек влиза в реалния живот, а без нея той е още в живота на илюзиите и преходното.

Учителят казва: „За да познаете някого, трябва да го обичате”. Само като гледаме някого през очите на любовта, можем да видим зад живота на личността свещения олтар, възвишения храм на чистота и святост в глъбините на неговата душа! Тогава го познаваме. Ако виждаме у човека само обикновените черти, навици и склонности на личността, още не го познаваме.

Учителят казва още: „Невъзможно е да любите един човек, докато не цените душата му. Да ценим човешката душа – това значи да виждаме у нея Божия образ. И когато човекът стане способен да вижда Великото Разумно Начало навсякъде, тогава може да люби всички хора. Тогава и в малките бръмбарчета вижда великия живот, който тече през тях и ги обича”. “Сега ако ви попитат защо трябва да обичате, ще отговорите: Човекът трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не го ли вижда навсякъде, той няма живот в себе си. Дайте път на любовта в себе си, за да се влее струята на Великия живот във вас. Без любовта животът няма смисъл.”

При любовта очите ни се отварят и ставаме способни да виждаме у тия, които обичаме, това, което друг никой не вижда.

Какви нови отношения ще има между нас, когато станем способни да виждаме у хората и във всички същества свещената книга! Тя е Божественото, красивото, което работи във всяка душа. Когато човек прочете от нея макар и един лист, една страница, един ред, той е вече в досег с Великото в света.

Новият ред носи нови отношения към всички същества. Само когато човек стане способен да вижда красивото в душите, тогава отношенията ще престанат да бъдат механични, а ще бъдат връзки между душите. А тия връзки са истински и трайни. Другите връзки са временни, плитки, те лесно отпадат.

* * *

Любовта е една, но се проявява в безброй форми, според степента на човешкото съзнание.

Но основните типове са четири: любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. „Любовта като стремеж е тая любов, която е повече позната на днешните хора. Любовта като чувство е приятелството, братството. Любовта като сила е любовта, при която човек е готов да живее и да се жертва за една велика божествена кауза. Любовта като принцип едва сега влиза в света. Тя обгръща всичко! В любовта като принцип няма никакви противоречия. Тя примирява всички противоречия в света”. Човек, който има любовта като принцип, чувства единството на всички същества и вижда и люби във всички форми Единния живот, Великото Разумно Начало.

* * *

Любовта произтича от единството на цялото битие. В основата на целокупния живот седи единството. Всички същества са само клони или листа на великия космичен живот, който минава през всички тях. Тя е велика сила, понеже е в хармония с истината за единството на живота.

Единството на днешното човечество е механично, понеже онова, което споява хората в едно е нещо външно. А вътрешното, истинското единство се постига чрез любовта. Кога двама души са в най-голяма хармония, най-голямо единство? Нали когато са свързани с връзките на любовта? „Любовта е най-красивото отношение, което човек може да има. Не можете да направите по-красиво и по-умно нещо от това да любите!”

* * *

Когато човек люби, проявява истинската си природа. В естеството на човешката душа е да люби. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изявим любовта. Величието на човешкия живот е в любовта.” „Велико, красиво нещо е човешката душа! Да се прояви тя, това значи да се вдигне надгробната плоча, която я е затискала от хиляди години и да се събуди от дълбокия сън. Това значи да даде път на любовта!”

* * *

Чрез любовта влизаме във връзка с една велика реалност. Дето е любовта, там е великото разумно начало в света.

Всички велики поети с прозрение са долавяли мистичната мощ на любовта. Например, Новалис казва в своите „Фрагменти”: „В света има само някои цветя от неземен произход, които ни загатват за другия свят. Това са религията и любовта. Любовта е най-висшата реалност, основата на всичко. Тя е крайната цел на мировата история, амин на вселената”.

Шилер казва: „Ако всеки човек би любил, то всеки би притежавал целия свят. Искрено признавам, че вярвам в справедливостта на безкористната любов. Бих загинал, ако тя не съществува, ако бих престанал да вярвам в любовта. Любовта е стълба, по която ние се издигаме до богоподобие. О, Мъдрост, велика богиньо с ясен поглед, отстъпи и поклони се пред любовта! Не върви ли тя храбро пред тебе по стръмния звезден път към престола на Божественото? Не показва ли тя рая през дупката на гроба? Тя ни пита, искаме ли да бъдем безсмъртни. Любовта, само любовта е в състояние да помогне на нашия ум да разберем Бога”.

„Кой е начинът, по който можете да се свържете с Великото Разумно Начало в света? Единственият път към това е любовта! Който люби, само той може да Го познае.” „Всяко същество е прозорец, през който виждате Разумното, което работи в природата. Човешката душа е книга, в която Безграничният е писал нещо. Когато срещнете един човек, прочетете това, което Той е писал в него. Да обичате някого, това значи всеки ден да се оглеждате в огледалото. Защото като обичате хората, вие се оглеждате в тях. Божественото – Вечната Красота – което работи във вас, работи и в тях”.

Учителят казва: „Когато обичате някого, образува се връзка, между вас и Великото Разумно Начало в света. Онзи, когото обичате, ви довежда в досег с това Начало, и вие ще му благодарите и ще кажете: Благодаря Ти за точката, на която мога да се опра, за да Те позная. Ония, които искат да бъдат учители, трябва да приложат тоя метод”.

Затова любовта има мощно действие. При нея човешката душа се разцъфтява, както едно ябълково дърво, изложено на животворните слънчеви лъчи. Любовта представя тия слънчеви лъчи, в които човек трябва да се къпе постоянно. „Ябълковата семка ти казва: Посей ме, и ще видиш, какво ще излезе от мен. Тая семка говори за възможностите на ябълката. Както за семката благоприятната почва е условие, за да се изявят скритите й възможности, по същия начин и любовта представя тая среда, в която красивото у човека може да се изяви и възрастне.”

* * *

При любовта присъства цялото битие, целият разумен свят.

Тя е колективно дело. Ето защо, при нея човекът прилича на клонче, заловено за космичното дърво, и соковете минават през него. Затова човекът на любовта получава сили от цялото битие и се развива правилно.

* * *

Любовта събужда силите и дарбите на душата.Това е, защото тя свързва човека с целокупния живот. Учителят казва: „Колкото повече ви обичат, толкова повече дарби ще имате. Всеки човек, когото обичате, е радостен. Като обичате някого, той и вие ще се разцъфтите и ще дадете плод!”

Личният живот, когато са разхлабени връзките с колективния живот, е безплоден. Тогава дарбите на душата остават непроявени. Всяко разхлабване на тия връзки води към израждане. Днешното механизиране на живота води към такова разхлабване.

Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината. Той казва: „Ако любовта бъде обект на вашето сърце, бие ще се развивате правилно. Без нея няма успех. Какво ще стане с градината ви, ако нямате вода? Всички цветя, зеленчуци и плодни дръвчета ще изсъхнат. Водата представя живота, който излиза от любовта, а градината – това е човешката душа.” „Когато любовта посети човека, той се превръща в градина, в която всичко започва да расте, да се развива и да цъфти: у него се събужда стремеж, разсъдителност, нежност, благоговение, мекота и пр. Само любовта дава условия, за да се проявят всички велики добродетели. Без любовта добродетели не може да има.”

* * *

Любовта е създала всичко в света. Всичко е потопено в нея. Тя движи всичко към слънчеви върхове. Тя е майката на света. Тя е създала всички същества. Тя е родила и слънцата. Учителят казва: „Цялото небе не е нищо друго освен изложба на любовта. Единственият красив път, по който човек може да постигне дарование, е любовта. Живот вечен е познаването на любовта. Тя е първата подбудителна причина. Щастието на човека зависи от любовта. Тя засяга всички области на материалния и духовния живот. Тая любов иде сега на земята! Любовта е сила на Безграничния. Тя е силата на човешкото безсмъртие. Когато дойдете до това ново разбиране на Безграничния, този ред на нещата ще се стопи.”

„Като зърнете любовта, умът ви светва, в сърцето си имате топлина, и като се отдалечи тя от вас за една десетомилионна част от секундата, вие се чувствате нещастен. Всеки, който е зърнал любовта, е щастлив. Враговете са камъни, от които любовта извайва най-хубавите статуи. Благодарение на любовта ние сме дошли до това развитие, което имаме. Значи, щом при най-лошите условия, при които живеете, любовта е създала от вас това, което сте сега, то какво остава, когато влезете в досег с оная велика любов!”

* * *

Любовта носи всички възможности и всички постижения. Учителят казва: „Пътят на любовта е осеян с всички възможности и условия за постижения, вън от нея няма никакви постижения”. Тя е това, което дава ценност на нещата и при което те растат. „Тя е единствената сила, която може да ни въздигне. Каквото желаете, не можете да го постигнете, ако нямате любов. Безлюбието отнема, а любовта дава. Тя е великият принцип, който стимулира Духа и го подбужда да прояви своите възможности.”

Тия резултати на любовта има както този, който обича, тъй и оня, когото обичат. Учителят казва: „Като обичате някого, вие го повдигате, помагате му. Той става гениален. Когато обичате едно дете, то се оправя. Достатъчно е една душа да Ви обича, за да бъдете подкрепени при мъчнотиите във вашия живот. Представете си тогава, какво може да стане от човека, ако не една душа, а безброй души насочат любовта си към него! Такъв човек може да стане и поет и музикант, и певец и художник, и учен. Каквото пожелае, може да стане!”

* * *

„Любовта носи живот, светлина и свобода”, казва Учителят. Какво значи: „Любовта носи живот”. Преди всичко, какво се разбира под думата живот? Не може да се даде никакво точно определение на понятието живот, понеже то е нещо, което трябва да се преживее, но може да се даде само едно приблизително определение: животът е проявата, функционирането на силите, заложбите, вложени в монадата. И колкото силите и заложбите са проявени в по-голяма степен, толкова животът е по-интензивен, по-изобилен. Когато се казва, че любовта носи живот, подразбира се, че тя дава условия, за да се прояви всичко красиво и възвишено, вложено в човешката душа.

* * *

Любовта преобразява всичко, до което се докосне. Тя претворява, пречиства, просветлява, прави лошия добър, дава мекота, търпение, вяра. Тя организира нещата. Превръща скръбта в радост. Дава вдъхновение към изкуства, към наука, към всичко. Тя дава крила. Когато обичате, през вас минава потокът на живота и полива с живите си струи тревите, цветята и дърветата в градината на вашата душа. И у онзи, когото обичате, те израстват с всичкото си великолепие. При любовта човек влиза в досег с живота, и това носи разцвет и подем.

Учителят казва: „Всички хора искат да бъдат обичани. Защо? За да получат нещо от плодовете, които зреят при любовта. Вътрешната нужда на човека да бъде обичан показва, че той търси живота. Любовта носи свобода, истина, щастие. Следователно, когато човек разбере живота, свободата, истината и щастието, той вече се намира в областта на великата любов! Докато любовта се проявява чрез човека, той свети. Щом любовта престане да действа в него, той става черен въглен; съзнанието му се помрачава, и всичко у него потъмнява. Който е изгубил любовта си, той се намира в свят, гдето всичко умира. Всяка мисъл, чувство и постъпка, които човек изявява не по пътя на любовта, носят страдания. Всички онези прояви на живота, които не са свързани с процеса на любовта, са опасни, те носят смърт.” Затова всяка работа, вършена с любов, успява. Тя е магическият ключ. Даже, ако отгледаме едно растение с любов, то ще даде по-изобилен плод. Може да се направи опит, като се отгледа едно растение по новия начин, а друго – по стария, при равни условия. „Това което е направено от любов, то вечно остава, а това което е направено без любов, то е малотрайно, преходно.”

Любовта гради. Ето защо, доколкото хората имат любов, дотолкова могат да растат правилно.

* * *

При любовта човек по-ясно слуша Божествения глас, който му говори отвътре.

Това внася подем в мислите, чувствата и постъпките му. При безлюбието човек е глух.

Има една любов на сенките, а има една любов, която носи живот. Тя прилича на изгряващото слънце. Едно от качествата й е, че тя непрекъснато расте.

* * *

Любовта е великият двигател на човешката култура – в личния и обществения живот.

Любовта раздвижва целия човек. Тя е най-мощният стимулатор на човешката природа. Знанието, мъдростта правят това, което любовта иска. Любовта дава насока на силите, на знанието, на мъдростта. Дава насока и на волята. Любовта към някой човек или към знанието ще подбуди човека да учи. Любовта ще го подтикне да прави усилия, за да причини радост или да задоволи някоя нужда на този, когото обича.

Животът, вдъхновението, които се вливат в човека чрез любовта, имат силата да организират целия психофизически човек – неговите мисли, чувства, воля и тяло и да внесат в тях подем и разцвет.

* * *

Любовта просветлява ума, повдига чувствата, усилва волята.

„Любовта е великият процес, който усилва светлината на човешкия ум, топлината на човешкото сърце и силата на човешкото тяло. Тя е причина за вечното обновяване на човешката душа.”

„Любовта е най-деликатната храна, която се доставя на човешкия ум, сърце, душа и дух. Без любовта не може да им се достави храна. Човешкото сърце събира енергия, а умът я обработва. Това, което става в сърцето, винаги подкрепя човешкия ум. Ако човешкото сърце не изпраща кръв към мозъка, то последният спира своята дейност.” „Любовта е това, което ни ориентира в живота. Тя е това, което ориентира ума, сърцето и волята ни и ни учи, как да живеем. Тя ни ориентира да мислим добре, да чувстваме добре и да постъпваме добре.”

„Да любиш, това е начало на новия живот, това е поставяне първия камък на Божествената сграда. Да любиш, това значи да изградиш в душата си храм, в който да обитава Безграничния.”

Любовта дава устой и сила на волята; затова тя изключва страха. Човекът на любовта има сила, която не отстъпва пред никакво насилие.

* * *

Любовта е врата, през която се влиза в царството на знанието и истината. Без любовта не можем да придобием мъдростта и да разберем истината. Любовта е най-разумното нещо. Тя ще ни въведе в света на разумното, в света на мъдростта, в света на светлината и в света на истината. А от Истината изтича свободата. „Три неща се изискват: човек да люби, да знае и да е свободен. Човек като люби, има условия за знанието и за свободата. Знанието се добива с любовта. Но понеже не сме разбрали любовта, искаме да добием знанието по нашему и затова го изгубваме. Природата отваря своите тайни на ония, които я любят.”

* * *

Любовта усилва паметта. Тя внася подем във всички психофизични сили, а това води към усилване на паметта. Когато човек обича някого, той се интересува от всичко, което последният казва. Когато обича нещо, интересува се от всичко, което може да научи за него. Значи любовта ражда интереса, а последният е важно условие за паметта.

Отслабването на паметта между другото се дължи на тревогите, безпокойствата, страховете, смущенията в човешкото съзнание. Любовта внася вътрешна хармония, отстранява тия отрицателни състояния. Това е една втора причина, поради която любовта усилва паметта.

Учителят казва: „Забравяме, защото не обичаме. Когато обичаме, не забравяме. Това има голямо приложение във възпитанието.”

* * *

Като вижда човек доброто, красивото у някого, то се разцъфтява. Той го подхранва, дава му храна, и то се засилва. Така човек внася нещо ново у оня, когото обича – подтиква неговото развитие. А когато човек държи в ума си лошите черти на някого, той ги стимулира и усилва. Ето защо Учителят казва: „Като видите един човек, интересувайте се, какво е писало Великото Разумно Начало в него, и го прочетете. Не да обръщате внимание само на подвързията. Ако искате да въздействате на един човек, каквито и лоши черти да има, дръжте в ума си най-добрите негови черти. Така ще му помогнете много по-добре, отколкото ако го морализирате. Докато говорите само за недъзите вие сте далеч от любовта. Недъзите, които съществуват в света, са само сенки.”

* * *

Любовта носи здраве, лекува и подмладява.

Изобилният живот, който се внася чрез любовта у човека, достига и до физическото му тяло и лекува болести. Тя носи здраве и укрепва тялото. Учителят казва: „Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинско здраве. При нея няма болни и недъгави хора. Когато обичате, ставате здрави. И този, когото обичате става здрав.” Важността на любовта при нейното приложение във възпитанието е между другото и в интерес на телесното здраве.

Казват, че човек през целия си живот трябва да има нещо детско в себе си. Но как става това? Учителят казва: „Учете се да запазите детинските си черти, своята младост. Тя е едно божествено състояние. Не го осакатявайте. Само любовта запазва у човека детинските черти през целия живот. Човекът на любовта винаги има нещо детско и чисто.”

Любовта подмладява: „Който иска да се подмлади, той трябва да обича.” Любовта продължава живота. Човек не може да продължи живота си без нея. Тя укрепва и обновява нервната система. „Единствената сила, която запазва мозъчната енергия, е любовта. Тя внася животворни струи в нервната система.” Всяко дисхармонично състояние състарява човека. Любовта подмладява, понеже при нея човек е в едно хармонично, слънчево състояние, което дава подем на целия организъм.

* * *

Любовта носи красота. И това е много естествено: възвишеният свят на мисли и чувства, в който живее оня, който обича, преустройва чертите на неговото лице и неговия череп. Тя извайва нови линии на човешкото лице, префинва ги. Учителят казва: „Онова, което прави човека красив, е любовта. Тя дава истинската красота. Тя е козметиката в живота.”

* * *

Страданията на човека продължават, докато зърне първия лъч на любовта! Учителят казва: „При най-малкото разколебаване в любовта, идат нещастията. И при най-малкото решение на човека да върви по пътя на любовта, идват радостта, хармонията и животът! Само като помисли човек за любовта, и обновата идва.”

* * *

Любовта претопява недостатъците и ги превръща в скъпоценни камъни. Божествената любов можем да сравним с топлина от толкова милиона градуса, че всички недостатъци, хвърлени в огъня на любовта, се преобразяват. Всичко се стопява при нейната температура. Ето защо целият днешен строй, всички днешни форми ще се стопят, и тогава ще се влезе в новия живот. „Ако човек приложи законите на любовта, мъдростта и истината, може да се освободи от погрешките си – да стане съвършен. Искате ли да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече през вас. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божествената любов.”

„Любовта като се докосне до някой лош човек, злото веднага го напуща. До когото се докосне любовта, тя извършва преврат у него. Докато любовта е в човека, той е готов на всички жертви.”

Единственото нещо, което поправя всичко в света, това е любовта. Единственото нещо, което отхвърля страданията и скърбите, това е любовта. Тя очиства оня, който я проявява, и тия, с които той влиза в досег. Тя завежда човека в царството на радостта и мира.

Когато любовта отиде при някого, който има недостатъци, последните изчезват. Като отиде при някой скръбен, недоволен, той се изпълва с надежда и сила. „Ако човекът на любовта влезе в едно общество, дето хората се карат, веднага се изменя духовното им състояние. У тях се явява една вътрешна топлина. Ако човек, у когото блика тая любов, дойде във вашия дом, той, без да каже една дума, ще бъде за вас нещо като изгряващото слънце.”

* * *

Всички същества разбират езика на любовта.

Всички същества, които се приближават до едно същество на любовта, се изменят. Тя превръща неприятеля в приятел.

Тя укротява животните. Григорий Петров разказва, как звероукротителят Буров е владеел тайната да укротява зверовете. Тайната на неговия успех се криела в ласкавото и доброто обхождане с животните при обучението им. Той никога не вземал камшик в ръка.

„Никой не може да нападне и да изкуси онзи, в чиято душа има любов. Който има любов, той е абсолютно неуязвим. И животните даже познават любовта. Те изпитват пред нея свещен трепет, който ги кара да отстъпват. Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта ви и да не ви обикне.”

* * *

Любовта премахва всички препятствия и прегради, разрешава всички противоречия.

Няма препятствие, което може да устои на Любовта. Учителят казва: „Днешните противоречия са резултат на безлюбието. Ако ме попитат, защо са нещастията, ще кажа: Защото хората се противят на любовта. Да научим закона на любовта, това е смисълът на сегашния живот.”

* * *

Любовта е единственото достъпно нещо, което може да сближи всички хора по целия свят – всички същества от най-малките до най-големите.

При любовта човек разглежда нещата от гледището на цялото: щастието на всички хора е негово щастие и скръбта на всички хора е негова скръб. „Колективната идея я носи любовта. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов. За мен любов е това, което не е позлатено. Хората не са проучили какво нещо е любовта. За нея те имат смътно понятие. Те са проучвали сенките на любовта.”

Във външния живот любовта се изявява като разумност, справедливост и доброта.

Справедливостта може да се изяви само при любовта. Ние сме справедливи към този, когото обичаме. А спрямо този, когото не обичаме, прилагаме неправдата. „Справедливостта е спомагателно средство на любовта. Без любовта нещата не могат да се проявят, а без справедливостта не могат да се приложат.”

* * *

Любовта се проявява в служене.

Най-висшето проявление на любовта е милосърдието – служене на другите, на Цялото. Учителят казва: Любовта е най-подвижната, най-умната слугиня в света. Като станете слуги на любовта, ще влезете в царството на радостта!

Всяко нещо трябва да се прави от любов! Всяко нещо, извършено от любов, е свещено. Този дух трябва да се приложи във възпитанието. Когато нещо се прави без любов, то е престъпление. Като обичаме един човек, работим за него. Например, аз съм странник. Пристигам в един дом. Хората ги няма там. Запаля печката. Измия дъските, донеса вода, омеся и опека хляб. Като дойдат хората, няма ли да бъда желан гост? Дето и да сте, винаги гледайте какво можете да направите. Разберете нуждите на другите и ги задоволете. Как ще проявите любовта към едного, когото обичате? Ако е зимно време, ще му запалите огън; ако е лятно време и има голяма горещина, ще му снемете горната дреха. Ако е нощ, ще му запалите свещ. Като обичате някого, вие давате и взимате. Има обмяна между вас.

Чистотата прави човека възприемчив към възвишените трептения на любовта.

Чистотата е въздухът, в който любовта може да се проявява. Само чистият може да обича с Божествена любов. Учителят казва: ”Любовта отхвърля всяка нечистота. Невъзможно е да се живее чист живот без любов. Хората на безлюбието винаги живеят нечист живот. Човекът на любовта не може да направи престъпление.”

Любовта като образователен фактор

„Ако любовта би се приложила като образователен метод, резултатите щяха да бъдат коренно различни от тия, които имаме сега!”

Учителят

При образователният процес има преливане на живот между учителя и ученика. За да стане това, трябва да има досег между душата на учителя и душата на ученика. А този досег е възможен само при любовта!

Изходна точка на любовта е доверието. Учителят казва: „Първа стъпка на всяко възпитание е доверието на учителя към ученика.” Доверието тук се разбира в по-широк смисъл – доверие не само в смисъл, че детето няма да злоупотреби с това или онова, което му се поверява, но доверие в божествените сили, които работят в него, доверие в добрите заложби, които то крие в себе си. Това доверие произтича от увереността, че във всяка детска душа има един олтар, в който гори вечният пламък на любовта. Именно това доверие е ключът на цялата педагогика. От това доверие Учителят ще черпи подтик и вдъхновение за своята дейност. И тогава цялата му педагогическа работа ще бъде планомерна дейност за постигане на една ясно съзнавана цел. Учителят пояснява това така: „Великата наука на възпитанието седи в това, да намерите доброто у детето и него да извикате към проява. Да виждате лошото у него, това всеки може.”

Това доверие към ученика ще роди любовта към него. Когато съзнаваме, че в един човек се крие един красив свят, нещо ценно, ние не можем да не го обикнем. Това доверие ще ни изпълни с благоговение към доброто, което се крие в детската душа и което се разкрива като ново откровение пред нас. Така ще дойдем до разбиране и на истинската свобода. Ще ценим свободата на ученика. Защото не можете да насилвате тогова, в когото имате доверие. Каквито и слабости да проявява детето, ще знаете, че у него има заложено нещо непокварено и чисто, което в края на краищата ще победи всички препятствия и ще се прояви във всичкия си блясък, понеже никой не може да препречи пътя на мощното течение на Божествения живот, който блика отвътре навън.

Ако учителят няма това доверие към ученика, той още при първата несполука ще се обезсърчи, но ако устои, радостта му ще бъде безгранична. Доверието на учителя се състои и в друго нещо: доверие в силата на любовта да преобразява!

Учителят казва следните думи за важността на любовта, приложена във възпитанието: „Истинският метод на възпитанието започва с любовта. Тя е най-важното образователно условие. Искате ли да възпитате детето, трябва да го обичате, нищо повече. Като се постави любовта като връзка между учителя и детето, не се страхувайте за резултатите! Безграничният тогава ще се проявява чрез възпитателя и ще го учи как да Възпитава.”

„Най-важната работа при образованието е: учителят трябва да обича своите ученици. За да помогнете на един човек, трябва да го обичате. Благото, което искате за един човек ще мине през вас. Първо вие ще го опитате.” „Любовта е най-силният фактор, най-великата сила, чрез която можете да възпитавате. Когато искате да възпитавате някого, трябва да го любите с всичкото си сърце, и той да вижда във вашето лице човек, в когото има абсолютно доверие, човек без никакви задни цели, за да може да ви приеме у дома си като добре дошъл и да изпълнява всичките ви съвети.”

Успехът в това училище, дето любовта е приложена, е осигурен.

Главната задача на образованието е събуждането на Божественото в детето. Атмосферата на любовта е най-подходяща среда за това, както за растенията най-подходяща среда представляват светлината, влагата, благоприятната температура и пр.

Любовта ражда любов! Любовта на учителя към детето ще роди непременно любовта у последния. Няма същество, което като обикнете, да не разбере любовта, да не е отзивчиво към нея. Ето един трогателен пример за това: Един мой колега ми разказа спомен от своето учителство в едно село. Той е работил там в духа на любовта. Голямо сближение царувало между него и учениците му. Бил обичан от децата. Атмосферата в училището била радостна. На следващата година го преместили на друго място. Веднъж получил писмо от свой бивш ученик в първото село. Той му писал: „Винаги си спомням за теб. Аз съм сега овчарче. Много те обичам. Ти обичаш ли ме още?”

Най-естествено е детето да проявява любовта. Ако то не е покварено още от малко от неестествения пример и възпитание, то обича всички, във всички има доверие. Илия Енчев казва[1]: „Благодарение на това, че всеки от нас минава през периода на детството, всеки има щастието да прекара едно време на чиста радост и безпределна любов към всички и всичко.” Виолино Примо казва: „Детето обича своя баща, обича своите братчета и сестричета, обича своите другарчета, обича и животните, обича цветята, полянките, горичките, обича вадичките и рекичките, детето обича всичко. Но то не обича света с главата на възрастния, с нашата користна, практична, сметкаджийска и заръчана любов, а обича чисто ангелски, беззаветно, с цялата си душа. У детето говори чистата, свята, Божествена природа.”[2]

Учителят казва: „Когато учителят люби ученика, последният винаги ще учи неговият предмет. Ако учителят не обича, ученикът не учи толкова неговия предмет. Някой може да каже: Има някои ученици естествено лениви. На това можем да отговорим: Вие не сте ги обикнали още! Да не виждате погрешките им!”

Учителят дава още следните пояснения: „Без любовта никакво образование не може да се очаква. Тя трябва да присъства в сърцето на възпитателя и възпитаника. Истинският образо­вателен метод започва с живота, с любовта. Онзи истински метод, който Божествената любов носи, още не е приложен. Любовта, приложена в образованието, е най-силният метод. Няма сила в света, която може да се противи на любовта. И най-упоритите деца отстъпват пред нея. Искате ли да бъдете истински учители, приложете любовта като един от новите и мощни образователни методи.” „За да възпитавате хората, трябва да приложите Христовото учение – учението за любовта. Ако имате някое своенравно дете, направете опит с него и приложете метода на любовта. Обикнете това дете и никога не мислете за неговите отрицателни черти. Мислете, че то е добро, разумно, и ще видите, че след известно време то ще се поправи.”

Любовта води към хармония и ред. В нейната светлина всяко немирство и леност изчезват от само себе си. Онова, което външните мерки като наказание и пр. не могат да постигнат, сега става най-лесното нещо.

Кл. Скопаков цитира думите на един свой познат: „Една усмивка е осветила душата ми, усмивката на моята учителка, която ме спечели за училището. Тя ми се усмихна, когато нас първокласниците ни разпределиха на паралелки. Тази усмивка остави в душата ми неизгладими впечатления.”[3]

Първоначалният учител П. разказва от своята практика: В моето отделение насърчавам палавия, тежкия, слабия ученик, като му казвам, че е способен, добър, послушен и същевременно му поверявам да извършва някои работи с които да ми помага и които показват, че имам любов и доверие към него. Например, възлагам му да извършва прегледа на учениците. При гимнастика той ги строява. В училище той е хигиенист; грижи се за реда в класната стая и пр. И такъв ученик коренно се преобразява.

При такава любов между учители и ученици ще се разцъфтят с всичката си красота детският ум, сърце и воля, неговите таланти и дарби; така то ще живее в едно красиво, щастливо, радостно състояние, защото любовта е извор на радост и щастие. Ето начин да направим детето щастливо. При такава любовна атмосфера детето ще учи със сърце, ще помни всичко, защото любовта е мощен подтик, който развива усърдие, усилва ума, разсъдъчните способности, калява волята и й дава несломима енергия. Всеки учител знае от своята практика, че децата никога не забравят това, което обичат, а което не обичат, забравят. Което човек научи само с ума си, може да го забрави, но ако е взело участие сърцето, любовта, няма да го забрави. Всички неща, които обичаме, помним, защото ги възприемаме с интерес ”Някой се оплаква от слаба памет. Тя е слаба, понеже любовта е слаба. Някой се оплаква, че не може да работи. Не може да работи, понеже има слаба любов. Когато любовта е силна, човек работи. Някой се оплаква, че не може да учи. Слаба е любовта. Някой няма любов, няма и обхода. Щом има любов, ще има и обхода.”

Любовта на учителя ражда у учениците вдъхновение. Той влива в тях възторг, подтик, живот, който им дава крила. Всички техни сили са в подем. Това е така, понеже любовта на учителя е една реална сила, която храни ума, сърцето и волята на ученика. Също така, когато учениците обичат учителя си, те го вдъхновяват, вливат в него своята чистота, своята невинност, своите енергии, своята жар. Ето защо Учителят казва: „Когато учениците любят учителя, той е учител. И когато учителят люби учениците, те са ученици.”

Създаването на новия тип човек – човекът на дейната любов – мисия на днешното училище

„И най-малките деца трябва да знаят законите и методите на любовта. Трябва да знаят, по кой начин Божествената любов се превръща в служене, милосърдие, вяра, надежда, радост, смирение, знание и пр.”

„Човек, който постоянно копнее за любовта и обичта, има бъдеще.”

„Новото в света седи в следното: Служене на любовта!”

Учителят

По-горе разгледахме любовта като образователен фактор – като най-благоприятна среда за всяко обучение и възпитание. Но този въпрос има и друга, по-дълбока страна. Любовта не е важна само като образователна среда. Мисията на днешното училище е да създаде новия тип човек – човекът на любовта. Тази мисия произтича от следното:

1. Тя е в хармония с детската природа.

Образованието трябва да се стреми към пълна проява на човека, на истинската човешка природа. А видяхме в главата „Закони и методи на любовта”, че той именно чрез любовта я проявява.

2. Любовта внася изобилен живот в човека.

Лъчите на любовта внасят подем и разцвет на ума, чувствата и волята, събуждат добродетелите, дарбите и талантите. Когато детето е потопено в една любовна атмосфера, всички негови наследени отрицателни черти, склонности, навици, и пр. се претопяват, преобразяват и пречистват. Умът, сърцето и волята вземат възходящо направление. С други думи, когато училището постигне своята мисия – да създаде човека на любовта – с това то вече е осигурило благоприятното разрешение на всички други свои задачи.

3. Тази мисия на днешното училище произтича от характера и нуждите на днешната епоха:

В ранните епохи на човешката история съзнанието на човека е било съвсем различно от сегашното. Самосъзнанието е било още слабо развито. Вместо него човек е имал групово или племенно съзнание. Тогава човек се е чувствал едно с другите членове на племето. От тогава почва постепенното развитие на ума. Паралелно с това личността става все по-самостоятелна, и чувството на единство с другите се замества с все по-ясно съзнание на своето отделно аз – приближаваме към епохата на индивидуализма. Този процес постепенно се е усилвали в 19 век е бил най-ярко изразен. Епохата на индивидуализма се придружава с по-голям стремеж към свобода. Тогава се явяват Ницше, Ибсен, Бранд, Солнест и пр. Тогава се явяват и защитниците на идеята за свободата: Бакунин, Кропоткин, Прудон и пр.

Днес разединението между хората е най-силно. Сега те са най-далеч един от друг. Това разединение ражда пустота. Последната говори, че липсва нещо. Изгубено е съзнанието за великата истина на всеединството. Днешният живот е в разрез с тая истина. Това е една от причините за песимизма в Европа през 19 век.

Има много причини за песимизма, но най-характерни за днешната епоха са: пустотата на материалистичния мироглед, отделността, самотността на човешката душа. Песимизмът расте заедно с намаляването на любовта и с растежа на егоизма, студенината на хората, с усилването на индивидуализма. Ето извадки из разказа „Самотата” от Ги дьо Мопасан:

„От всички тайни на човешкия живот има една, която аз постигнах: най-големите мъки на нашето съществуване произтичат от това, че ние вечно сме сами и всички наши усилия, всичките ни постижения са насочени към това; да избягаме от това уединение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе се стараят подобно на нас, подобно на всички твари, макар и за момент, да прекъснат своята самотност. Но те си остават самотни. Един чувства това по-силно, а друг по-слабо. От известно време преживявам голяма мъка: аз постигнах, аз съзнах тая самота, в която живея. И аз зная, че не мога да я прекрача, разбираш ли? Без да се гледа на всички наши опити, на всички наши старания, без да се гледа на всички пориви на сърцето, на устните, на поздравите и на обятията, ние винаги си оставаме самотни. Ние сме по-отдалечени един от друг, отколкото тия звезди. Главното, повече сме изолирани, тъй като мисълта е неизповедима. Ние взаимно се любим, простираме един към друг ръце, и при все това, не можем да достигнем до пълно сливане. Мъчителната потребност на съюз ни гложди, но всички наши усилия остават безплодни. Всички излияния – безполезни, обятията – безсилни, ласките – напразни.”

Това се вижда и от статията на И. Горбунов – Посадов „Единното вечно”[4]:

„Понякога в нощната тъмнина, когато животинското и краските в света са като мъртви, душата се събужда в нас с вик на неизразимо страдание. Всичката мъгла, която я обвиваше, изведнъж се разпръсква пред нея и човек забелязва вече блещукането на вечната светлина, на вечната любов, из които е излязъл. И сълзи на неизказано щастие се търкулват по лицето му, както в детските години. Очите му се разкриват отново за живота на целия свят, за всички, и с тези очи на любовта той вижда сега отново през тъмнината на нощта всички закрити досега за него души. Той ги вижда такива, какъвто е той, откъснати един от друг, безкрайно самотни, с безпределна тъга в мрака на нощта. Той вижда задавяните бури, сърца, от които капе скръб, неизказаното страдание на самотата, на вечното разединение. Да падне на колене пред тях, да хване да им целуне братската ръка, да погледне с любящ поглед в очите на братята и да им каже: „Мили, родни мили, ето ние сме все едно. Ние сме нейни деца,  на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов!”

Че наистина мъката от разединението на душите произтича от обстоятелството, че единството лежи в основата на Битието, това го твърдят всички мистици. Ангелус Силезиус казва: „Който не е всичко, той е още съвсем малко.” Клод дъо Сен-Мартен казва: „Какво е зло? Злото е частично отделяне от общия живот.”

Развитието може да се разгледа като постепенно разкриване и проява на силите, заложбите и способностите, вложени в човешкия дух. Но тяхната проява не става произволно, а по точно определени закони.

Тогава, пита се, кои са тия нови страни, нови сили на човешкия дух, чието разкриване предвещават днешната и следващите епохи?

Сега има много признаци, по които се познава, че отиваме към култура на единството. Днес стават международни конгреси от всякакъв вид – икономически, научни и пр. Вегетарианското движение, есперантското, международните съюзи, разцветът на кооперативното движение също говорят за това. Тези и много други симптоми в живота показват, че сега се разкрива тая страна на човешкия дух, чрез която човек ще стане способен да се вживее в целокупното, в общото, да чувства единството в множеството. Значи, новата идея, на която принадлежи бъдещето, е живот за цялото, а не за частите. Това е една по-горна степен на съзнание, понеже е по-близка до реалността. Съзнанието на новия човек можем да наречем космическо съзнание в този смисъл, че той чувства единството на живота, вижда в частите проекция на Цялото и всичко върши за цялото.

С развитие на това ново съзнание човек влиза от личния живот в един по-широк живот – живот на любовта. С други думи, разцъфтяването на космичното съзнание у човека води към културата на любовта. У него се отваря изворът на любовта към всички. Във всяко цвете, тревичка, буболечка, мушичка и пр. той ще обича единния живот.

Учителят казва: „Бялата раса е бременна. Големите мъчнотии, през които тя минава – това са мъките на раждане на новото съзнание. Това, което хората знаят за любовта, не е тази любов, за която аз говоря и която иде. Сега хората са в дълбок сън. Не са се още пробудили. Те сънуват само за любовта. Това, което хората знаят за нея, то е предисловие за любовта, която иде!”

Днес има чутки (рус. – чувствителни) души, които са в състояние да доловят вълните на новото, което се ражда. Те са носителите на новите идеи. Щастлив е онзи народ, който има повече такива. Той върви по пътя на възлизането.

С разцъфтяването на това ново създание ще бъдат разрешени правилно всички противоречия на живота. Само при културата на любовта можем да имаме едно хармонично общество. Разни методи са били опитвани и се опитват за да разрешат въпросите на днешната епоха. Но тези методи са били външни, механични и затова не могат да дадат желания резултат. Учителят казва: „Нищо не може да оправи света, освен любовта. Тя е единствената сила, която може да изправи човечеството. Светът ще се оправи, когато се новороди човешкото сърце.”

Някой би могъл да каже: „Нали цялостно развитата личност трябва да има еднакво развити ум, чувство и воля? Нали еднакво трябва да постигне любовта, мъдростта и истината?”

На това може да се отговори следното:

а/ Да, но както казахме по-горе, любовта е вратата, през която човек ще влезе в царството на знанието и мъдростта, в царството на истината и свободата. Защото тя събужда всички центрове в човека, стимулира у него ония сили, които ще го направят способен да има постижения в областта на ума, мъдростта и истината.

б/ От друга страна дейната любов е ценна и в друго отношение:

Действително, всеки човек, който иска да бъде цялостно развита личност, трябва да има реално знание за живота, за цялата природа. То ще даде разумните методи за работа, но направлението, в което човек ще употреби това знание, както казахме по-горе, зависи от степента, в която човек е осъществил любовта в себе са Само при любовта човек ще употреби своето знание и воля за велика, благородна цел, за свята кауза, за общо добро. Нима не виждаме хора с големи знания, но автори на много злоупотребления в днешния обществен живот? Само любовта може да впрегне всички сили на човешката природа да работят за един висок идеал.

Това ново съзнание ще доведе човешката култура до небивал разцвет; човечеството ще се издигне до постижения в науката, изкуството, философията, в обществения живот и пр. От горното следва, че училището трябва да съдейства за създаването на новия тип човек – човекът на дейната любов – за да е в хармония със задачите и нуждите на днешната епоха. Така училището ще бъде в хармония с развитието на човечеството. Така ще се създаде едно ново поколение, пропито от идеализъм, възторг и готовност за работа.

Това не е насилие върху детската природа, понеже любовта е естествената среда за детското развитие. Напротив, ако лишим детето от любовта, вършим насилие върху него, понеже го лишаваме от една благоприятна среда за неговото развитие.

За да изпълни тази своя мисия, училището трябва да обърне внимание върху методите за събуждане дейната любов у детето. Те трябва да се приложат в днешното училище. Любовта не може да се събуди чрез морализиране, защото последното дава материал само на ума и паметта; той не може да раздвижи дълбоките детски сили. Кои са методите, чрез които днешното училище може да създаде новия тип човек – човека на дейната любов? Всички следващи методи, имащи за цел да събудят дейната любов у детето, могат да се резюмират в един единствен принцип: детето да учи любовта чрез дейност! То да не се приготовлява за любовта, а да я живее! Всеки ден да опитва любовта. Това, което човек опита, го научава. А това, което не е опитано, и 20 пъти да му се преподава, не може да го научи. Това важи и за любовта. Това значи практикуване на любовта. Къртицата е развила повече своите предни крака чрез тяхната по-усилена дейност, като е ровила постоянно пръстта. Тя не е имала случаи да работи с очите си, понеже е живяла в тъмнина – в земята – и те са се атрофирали. Значи всеки орган или способност се развива, като функционира. Този принцип трябва да се приложи и за любовта.

Всекидневният живот на детето в училището, в природата, в дома и пр. трябва да бъде предметно учение на любовта: то всеки ден да има случаи да учи, как тя се практикува, какви са нейните закони и методи, какво е нейното действие. Всеки ден детето да учи чрез живия опит, че любовта е в състояние да разреши всички мъчнотии в живота, че тя е ключът, който отваря хорските сърца и пр. Детският живот е достатъчно разнообразен, за да даде множество случаи за подобен жив опит на любовта.

Тук ще кажа само няколко думи за методите, чрез които горните общи принципи намират своето приложение. Съвсем накратко ще разгледаме някои от начините, чрез които детето ще учи любовта чрез живия опит:

1. Най-важният метод си остава любовта на учителя към ученика.

Това е магическият метод, който отваря всички врати, води към всички постижения. Тая любов ще събуди любовта на ученика към учителя.

Обаче един закон на любовта гласи: Любовта към едного преминава в любов към всички! Когато човек обича едного с чиста, възвишена любов, то тя непременно се разширява към всички. Когато човек обикне някого, то тая любов тъй го пречиства и повдига, че всички същества стават за него близки и мили. Тъй любовта на детето към учителя може да стане изходна точка за разширена любов към всичко.

2. През първия образователен период – предучилищната възраст – това, което се прави от околните, трябва да е пропито от духа на любовта. Това развива любовта у детето. Ето защо околните на детето не трябва да имат действия, които да противоречат на любовта. Това правило важи и за следващите образователни периода.

3. През втория образователен период – периодът на първоначалното училище и прогимназията – лицата, които са в детската околна среда, трябва да са образци на идеални характери, за да будят у детето чувство на благоговение. Благоговението води към любовта. То ще се превърне в любвеобилност, в стремеж да се живее за висок идеал.

4. Общението с природата води към разцъфтяване на любовта у детето. Учителят казва: “Човек не може да се събуди за любовта, докато природата не оживее за него!” Чрез трудовия принцип, приложен в училището, детето ще влезе в интимно общение с природата. Това сливане с великия живот, който протича през нея, това възпитание чрез красотата на извори, цветя, гори, полянки, планини и пр. води към любовта! Природата е великият учител, който събужда всичко благородно и красиво в човека. Тя облагородява характера, внася в човека хармония, чистота, невинност – създава условия, за да се изяви любовта.

5. Детският труд сред природата няма да бъде механичен. Детето с любов ще сади и отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета. То с любов ще полива цветето или дървото, и по този начин това ще бъде практикуване на любовта.

Подобно практикуване на любовта е чистенето на пътеките в гората, на изворите в планината и пр., защото детето ще върши тези действия, подбудено от любовта.

Грижите на детето към цветето или дървото ще наподобяват тия на майката към своето дете. Детето ще има състрадание към едно цвете, което не е полято и е изсъхнало. То ще разбира неговия език, неговите нужди.

Любовта към растенията ще се разшири после и към хората. Този, който е внимателен към едно растение, ще бъде внимателен и към хората. Детето, което обича цветята и дърветата, ще обича и хората. Детето, което тъпче или къса цветята или главите на мухите, което измъчва птичките, утре ще бъде жестоко и грубо и към хората.

Учителят казва: „Това дете, което къса главичките на цветята, после ще изхвърли майка сина улицата. При възпитанието на децата да им се обръща внимание, че и мушичките и птичките усещат болка като нас. Децата като разберат това, ще кажат: Добре, в бъдеще няма да им причиняваме болка. По този начин ги възпитавайте. Не им казвайте, че това е грях, че онова е грях. Те нямат опитност от греха.”

Днес, когато децата отидат на разходка или излет се връщат с букети цветя, които на другия ден увяхват и се изхвърлят. Учителят да ги подготви за едно ново отношение към цветята. Подтикът у децата да не ги късат да се роди у самите тях отвътре: любовта да им пошепне този подтик.

Учителят казва: „Аз не съм против даването на цветя, но казвам: Не късайте цветя. Искате ли да дадете някому цвете, извадете го с корена заедно, турете го в малка саксия и така го подайте на човека, когото обичате. С късането на цветята хората се научават да умъртвяват нещата. Всяко цвете трябва да цъфне, да завърже плод, и плодът да узрее. Не е ли по-хубаво да имаме една жива роза, отколкото една увяхнала? Аз гледам, как този Петранчо си играе с пръчица и обрусва главичките на цветята. Майка му казва: Браво, браво! Утре то ще я изхвърли на улицата да трепери. Този Петранчо по два пъти на ден ще бие майка си и баща си и ще има каже: Не ви познавам. Защото майката не е вложила един висок идеал в душата на своето дете. Майката трябваше да му каже Разумната природа е направила цветята да им се радваме, без да ги късаме. Така трябва майките да възпитават децата си в бъдеще, ако искат децата им да имат морал.”

6. Учениците работят обща работа – заедно се грижат за своите деца: цветята, зеленчуците и дърветата; заедно ги садят, поливат, разкопават, заедно берат плодовете. Общите интереси ги обединяват. Общата любов към растенията и към работата ги обединява, свързва ги в едно.

Тая обща работа е мощен метод за тяхното сближение и хармонизиране. Всяка обща работа обединява хората, сближава ги, развива социалните чувства, дух на взаимопомощ, сътрудничество и солидарност. А всички тези прояви са качества на любовта! По такъв начин трудовият принцип води към любовта.

7. Децата имат другарски час /детски клуб/. В този другарски час те имат научни, литературни, музикални и др. занимания. И тук, в другарския час, общата работа обединява тези души и по този начин води към любовта.

8. Друг вид обща работа може да развие у децата другарски чувства, близост и любов. Това е дейността им в ученическите дружества: на Червен кръст, въздържателно, туристическо, вегетарианско, есперантско, стенографско и др.

9. Музиката и паневритмията събуждат възвишеното у детето и с това го правят по-възприемчиво към висшите трептения на любовта.

10. Превръщане на любовта в милосърдие. Учителят казва: „Истинското възпитание на децата седи в превръщането на любовта в милосърдие.” За целта могат да се използват и най-дребните наглед случки: хранене на птички, помагане в къщи на майката и пр. Например, детето ще подава дрехи на майка си и пр. Децата трябва от малки да се учат да помагат в къщната работа. От това ще има няколко ползи: първо, ще развият своите психофизични сили; второ, ще се научат на труд, и трето, това ще представя практикуване на любовта.

Детето, като срещне пречупено цветенце в гората, може да го повдигне и привърже за пръчка. Може да привърже една млада фиданка за клонче, което да й служи за подпора. Детето, което с радост следва тези малки подтици на любовта, когато порасне, ще бъде готово да работи за една възвишена цел. Хубаво е, когато децата минават през гората, всичко, което срещат по пътя си да събужда у тях малки подтици на любов и услужване: ще полеят някои дървета, ще изчистят някои запушени извори, на някои реки ще направят мостче ще повдигнат някое по-малко паднало де­те; ще избавят някоя мушичка, която се дави и пр.

Децата могат да посетят своите болни другари или болни вдовици и да им занесат някои подаръци.

11. Приложение на правилото: всеки ден да се прави по едно добро. Хубаво е чрез приказки, разкази и пр. учителят да събуди тая идея у децата, и те по своя подбуда да почнат практикуването й.

12. Не трябва да се практикуват игри, чрез които се развиват жестокост, грубост и пр. Например, има една такава игра, която действа отрицателно: децата са наредени около заек и му говорят много работи. Около тях обикаля ловец, който най-после гръмва и убива заека.

За да се полива нежното цветенце на любовта в детската душа, трябва да свързваме детето предимно с красивата и положителната страна на нещата. Учителят А П. разказва следното от своята практика: ”Някога си в нашата педагогическа литература се пишеше за баба Цоцолана. Тя се рисуваше в смешен вид: грозна, недъгава, прегърбена и пр. Когато се разказва на децата за баба Цоцолана, те се смеят подигравателно. Но утре, като видят една баба на улицата, пак ще й се смеят, ще я подиграват, ще я нарекат баба Цоцолана.” Ето защо, на децата трябва да се дава винаги положителна храна за ума, сърцето и волята. Да не се употребява подигравателен хумор. Има впечатлителни хора, които не могат да се изчистят от кривите, отрицателните, неморални образи. Ето защо, разказването на децата приказки и разкази с такива образи има опасно действие. Вместо да искаме да развеселим децата с подигравателен, фалшив хумор, нека се стремим да събудим у тях добро разположение и радост по други начини: например, каква радост, веселие и добро разположение буди у децата учителят, който влиза в клас с радостна усмивка! Той може да внесе радост в детските сърца и чрез своя тон или чрез някоя песен.

13. Вегетарианството, особено ако в основата му седи една възвишена идея, води към любовта.

14. Чрез подходящи приказки, разкази, легенди, в които доброто се представя като красиво, без да се морализира, може да се действа за събуждането на любовта у децата. Могат да помагат за същото и биографиите на бележити хора, които са живяли за другите.

15. В третия образователен период гимназиалният, освен горните методи, ще се приложи и идейният живот. Това е периодът на идеализма. Желанието на младежа да живее за един висок идеал това е вече проява, качество на любовта. Това ще засегнем по-подробно при разглеждане третия образователен период.

* * *

Тук са скицирани само няколко от методите за развитие на любовта. Съществуват още множество други методи, които могат да изхождат от дадения момент от специфичните условия на училищния живот по време и място. Всеки най-малък подходящ повод може да се използва за целта. Горното представя само примери, за да се види, в какъв дух трябва да се работи. В това отношение учителят може да прояви своето свободно творчество и инициатива.

* * *

Прогимназиалната учителка М., която е проучила педагогическите идеи на Учителя и се е стараела да ги прилага в училищната си практика, доколкото това е възможно при днешните условия, разказва следното: „Отношенията ми с децата са любовни. Те чувстват моята любов. Когато вляза в клас, те реагират с любов. И най-тъпото дете проявява любовта. В моето присъствие децата оживяват, лицата им просияват. Говоря на децата за красотата на природата, че Разумната природа ги обича чрез всички блага, които им дава. После гледам да събудя у тях любов към всичко в природата. Например, казвам им: „Трябва да обичаме прелетните птички, понеже са гости от далечни места.” Стимулирам тяхната любов към  разни предмети и същества в природата и успявам в това. Стимулирам любов у тях към птички, цветя, дървета, и те ги обикнаха и почнаха да ги гледат с уважение. Един пример из нашия живот: Едно малко врабче си строи гнездо. Всички деца са строени пред училищните врати, за да влязат вътре. Това врабче вижда, че една перушинка хвърчи във въздуха. Децата гледат, как врабчето иска да хване перушинката и не успява, понеже последната се движи. Перушинката пада на Земята, и аз пред всички деца вземам малко камъче, връзвам перушинката на камъчето и хвърлям всичко това на покрива. Врабчето измъква перушинката и я занася на гнездото си.

Това е вече предметно учение на любовта – учение, как да проявим любовта към съществата в природата. Веднъж децата бяха ми дали цветя, и макар че бяха увяхнали, аз ги приех и казах на децата: „Това са малки деца. Вижте, как са умислени, как са навели главичките си, понеже са отделени от майка си. Стъблото и земята са техните майки.” И на децата им стана мъчно, че са ги откъснали. Това са само няколко примери от многото такива, за да обясня духа, в който работех. Стараех се с разни методи да събудя у децата взаимна любов. Проявявах толерантност към тях. Например, веднъж един ученик излезе на черната дъска и не си знаеше урока. Аз тогава казах на другите: „Не гледайте, че мълчи; той е даровит. Той сега събира знания и ще се издигне; един ден може да стане и учен.””

Вътрешна връзка между учител и ученик. Законът на Хелмхолц.

Ако вдигнем капака на пианото и изпеем срещу струните някой тон, например „ла”, то макар и въздушните вълни на изпетия тон да докосват всички струни, само струните “ла” на пианото ще затрептят и ще издадат изпетия тон „ла”. Също така ще затрептят и струните, които съдържат изпетия тон като свой обертон. Обаче, господстващият тон, който ще се чуе от пианото в отговор, ще бъде „ла”.

Този закон има приложение в много области на живота. Той може да се използва за обяснение на някои факти във възпитателната област. От този закон става ясно, колко важна е хармонията между душите на учител и ученик.

Ако музикантът, който дава концерт, има публика, която го обича, той ще получи вдъхновение от нея. Това е вярно и за ораторите и учителите. Ако учителят работи с ученици, които го обичат, ще получи вдъхновение от тях. При такава любов висшата детска природа ще бъде активна и по закона на Хелмхолц ще приведе в активност най-възвишените области в душата на учителя. Така ще се получи онзи възторг, онова вдъхновение, с което той ще работи. И обратното е вярно: любовта, повдигнатото състояние на учителя във време на час, пак по закона на Хелмхолц, ще събуди най-нежните, най-възвишените струни на детската душа.

Значи, не е важна само външната хармония в класа, само външната учтивост на учителя. При липсата на тая хармония и любов пресича се вдъхновението на учителя и в същото време, като че ли са отрязани крилата на детската душа.

Когато учителят влиза в клас с повдигнато разположение на духа, с възвишени мисли и чувства, бидейки във връзка със свещените извори на живота, той може по закона на Хелмхолц да причини затрептяване на най-висшите страни на детската душа.

Ето защо учителят с любовта си извиква на живот любовта у децата. Със своето милосърдие събужда тяхното милосърдие; със своята чистота и идеализъм събужда чистота и идеализъм у тях и пр. В случая тук учителят не толкова предава на детето, но по закона на Хелмхолц събужда съответната му природа.

Ако учителят влезе в клас с раздвоени мисли, например с мисълта, че има да пише едно писмо, че има среща след обед и пр. тогава по закона на Хелмхолц ще станат активни по-нисши, по-обикновени детски психични сили, а Божествените кътове на детската душа ще останат незасегнати, пасивни, независимо от думите, които учителят ще произнесе. Ако той е влязъл в клас с отрицателни мисли и чувства, ако е влязъл ненагласен, ще предизвика това същото състояние у децата въз основа на същия закон. Ако е влязъл в клас със своите тревоги, безпокойствие, смущение, ако е влязъл неразположен духом, ще събуди у децата също такова неразположение. Ако влезе в музикално състояние, ще създаде музикална атмосфера, при която може да се твори.

Законът е: Никой не може да събуди у другите хора това, което няма в себе си. Това е първият закон, който следва от закона на Хелмхолц. Учителят формулира този важен закон в една по-широка форма така: Възпитателят предава на своите ученици не само своите добродетели, но и своите недъзи. Тоя закон има голямо практическо приложение в педагогиката. Ето защо всяко възпитание започва със самовъзпитание.

Когато учителят говори на учениците си, общението между тях има две страни: външно общение и вътрешно. Първото се състои от зрителни и слухови възприятия: вие виждате своя събеседник, възприемате жестовете му и слушате гласа му. Второ, възприемате и трептенията, които излизат от самите мисли и чувства, които има в момента. Това може да стане във вашето подсъзнание, но то оказва голямо влияние върху вас. Когато учителят говори искрено, тогава действа дълбоко, понеже вътрешният говор не противоречи на думите му. А ако не говори искрено, то вътрешният говор на мислите му противоречи на думите му, и тогава последните остават без резултат.

Учителят пояснява действието на този закон така: „Имайте предвид следното: когато някой педагог, възпитател или възпитателка, майка или баща, иска да поучи децата на нещо, на някоя идея, не му е позволено когато излага тая идея на децата, едновременно да има в съзнанието си някоя отрицателна мисъл, някой сторен малък грях. Мисли ли за греха, целта няма да бъде постигната. Ако постъпва така, каквото и да направи, колкото и малко да е то, в това най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното. Следователно, онзи, който иска да възпитава, трябва в даден момент да е много чист.”

„Ние мислим, че децата са глупави. Не, детето, още като го учите, знае, разбира, говорите ли истината или не. Няма по-прозорливи същества от децата!” „Трябва да имате предвид следното правило: Не можете да приложите успешно един метод спрямо другите, ако не го приложите върху себе си. Да допуснем, че говорите на едно дете за послушание; но ако вие не сте послушни, не можете да имате никакъв резултат. Никога не можете да научите човека на това, което сам не знаете.”

Ако учителят е добър, той може да предаде своята доброта. Красивата майка може да предаде своята красота. Ако учителят е весел, може да предаде своята веселост. Ако той или майката са тъжни, и децата са такива. Най-първо родите­лите и учителите трябва да знаят закона да бъдат весели. В това отношение учителят трябва да работи върху себе си. При влизане в училище той трябва да се разтовари от всички лични и семейни тревоги и да влезе в училище със сияеща, радостна усмивка. Той трябва да влиза в клас винаги добре разположен, весел. Веселите лица възпитават околните. „Веселостта е една Божествена черта. Да бъде човек весел, е нещо духовно.” Учителят трябва да постави децата, които имат усмихнати лица, на по-видно място в класа. За да действат възпитателно върху меланхоличните.

Вторият закон, който следва от закона на Хелмхолц и който също има голямо практическо приложение в педагогиката, гласи: „Каквото вярвате и каквото мислите, че има в един човек, то тая страна на неговия характер стимулирате и й давате възможност да се прояви.”

Когато отидете при някого и мислите, че той е добродетелен, справедлив и пр., то давате благоприятни условия да се проявят у него тия качества. Ако мислите, че той е несправедлив и нервен, то подхранвате неговата нисша природа и го подтиквате да се прояви към вас по този начин. Ако мислите, че възвишеното живее в един човек, вие създавате условията да се прояви у него. Тоя закон трябва да се използва във възпитанието. Ето защо Учителят казва: „Не унижавайте никого в сърцето си.”

Свобода

Трябва да имаме доверие в силите, скрити у детето. Те са божествени. Трябва да създадем всички благоприятни условия за тяхната проява. От това следва, че не трябва да насилваме детската природа. Нека свободно да се прояви нейната дълбока същина. Оттам и следствието: свободно възпитание. Значи свободното възпитание се явява като следствие от доверието в доброто, Божественото, скрито в детското естество.

Щом се дадат благоприятни условия за проява на доброто, заложено у детето, то има силата да надделее и преобрази неговите нисши, отрицателни предразположения, склонности и навици.

Под свободно възпитание най-първо се разбира следното: Образованието да бъде в съгласие с детската природа. Даже и ако обучението и възпитанието е външно свободно, но ако е в дисхармония с детската природа, това е вече насилие върху детето. В това отношение образователят може да се сравни с градинаря. Учителят казва: „Човек има доброто в себе си, само че трябва да го извикаме да се прояви. В това е възпитанието. Например, когато посадим едно растение, няма какво да го учим, как да расте. То почва да пуща нагоре стъбло и надолу корени. Можем да му направим някои услуги: да го пазим от гъсеници, да го поливаме и пр. При възпитанието детето има идея за доброто и злото. Че трябва да се прави добро, и това знае. Достатъчно е да се насочва.”

Учителят казва: „Има ли нужда да се урежда животът, който минава през човека? Всички мислят, че има нужда. Какво ще уреждате един живот, който е излязъл от Великото Разумно Начало? Оставете го свободно да се прояви. А ние ограничаваме този живот и тогава идат страданията. Ролята на учителя е само в подпомагане на детето, то да прояви Божествения живот, който минава през него; трябва да отстрани само всички препятствия, които могат да го ограничат. Той трябва винаги да изхожда от съзнанието за Божествеността на Вътрешната същина на човешкия дух. Учителят казва: „Аз считам едно дете толкова културно, колкото е баща му, само че не е проявено. Ябълковата семка може да бъде цяло дърво. Едно дете ще стане това, което съдържа в себе си.”

Друго нещо, което се включва в свободното възпитание, е да не се пренебрегват сегашните нужди на детето за сметка на някои бъдещи нужди, защото ако се прави това, пренебрегва се и се жертва детството. А ако се задоволят сегашните му нужди и му се дадат условия то да живее пълен живот в настоящето, то с това се създават условия за задоволяване и на бъдещите му нужди. За да се спазва това правило, трябва да се знаят детските нужди през всеки период. А това е невъзможно без знанието на трите периода.

Работата на учителя не е да заповядва, а да слугува. Учителят пояснява това със следните думи: „Аз не мога и не искам да ви заповядвам. Защото хората са на Господа. Нямам право на това. Имам право да бъда господар само на своите мисли и желания, на тях мога да заповядвам. Но на всичко, което е извън мене, трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите.” „Учителят не ще каже: “Да идем на разходка”, но ще каже: „Искам да ида на разходка. Искате ли да дойдете с мене?” Всеки, който мисли, че насилието ще оправи работите, влиза в животинското царство. Ние, като се бъркаме в работите на природата, изопачаваме живота. Тъкмо започваме да се развиваме според методите на природата, дойде педагогът и започне да действа според своите правила и методи. Нещата в света, в живата природа са организирани. Няма какво да ги възпитаваме. Трябва само да ги подпомагаме.

В свободнто възпитание влиза и следното: Материалът, който детето ще учи, да не му се натрапва отвън. В противен случай то не е свободно, не твори. У детето по естествен начин ще възникват въпроси за разрешаване, нужди, които трябва да задоволи, любовни подтици да направи нещо и пр. И тогава тия вътрешни подтици ще го подбудят да учи, да изследва, да търси отговори, да работи. Това е важен елемент на свободното възпитание. Как може да стане това, ще видим по-нататък.

Само при такова свободно възпитание ученикът проявява творчество. Само когато подбудата за учене и работа иде от самото дете, то твори. Целта на училището е да създава хора – творци на нови културни ценности. Само когато детето твори в училище, ще твори и в живота.

Някой би могъл да направи следното възражение против свободното възпитание: „Ако не упражняваме ни най-малко насилие върху ученика, ни най-малко наказание, заплашване, ако не събудим у него страх, няма ли опасност да се развие той в крива посока, да го изпуснем? Ако се премахне принуждението от училището, тогава няма ли да бъде учителят безсилен, когато ученикът почва да се развива в крива посока? Ако се премахне наказанието и насилието в училището, няма ли да се даде свободен ход да се развие у ученика низшето, няма ли опасност да се проявят неговите долни навици и склонности?”

Винаги трябва да помним, че свободата като образователна среда е възможна само при събуждане висшия душевен живот у детето, когато детската енергия е насочена към възвишеното.

Свободното възпитание е необходимо, за да се изградят самостоятелни, самодейни личности с творчество и инициатива, носещи ценното и самобитното, с което природата дарява всеки човек. А самобитното, което носи един човек, то е най-голямото му богатство, то образува истинската му красота.

Всеки човек, чрез самобитното което носи, е рядко, ценно цвете в общочовешката градина. А при липса на свободно възпитание, при методи на наказания, заплашвания, страх и пр., самобитното у него може да заглъхне и да се получат обезличени характери. Тогава общочовешката култура губи един рядък скъпоценен камък. Ако се упражни насилие върху детето – заплашване, наказание и пр. – то заключва своето сърце, скрива го занапред от нас. То не позволява вече да проникваме в неговото сърце, и тогава вече не можем да му въздействаме възпитателно. Тогава сме вече отчуждени от него. С насилие може да се получи дресиране. Творчество не може да има там, дето царува насилие, заплашване. Може да се гради само с положителни средства, а не с отрицателни. При наказание, заплашване и пр. можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи.

Под свободно възпитание не се разбира да няма никаква дисциплина, никакъв ред и точност. Както казва Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва големия ред и точност в училището. Напротив, точността, която детето прилага доброволно, от любов, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, но само при любовта. Само при нея децата са свободни, и при все това те правят това, което трябва, водени от любов към учителя и към знанието. Да има дисциплина там, където същевременно има и свобода, там е изкуството.

У детето има добри и лоши заложби. То не е с идеално съвършенство. У него може да има някои отрицателни навици. Обикновено, тенденцията е да се проявят и едните, и другите. Но щом царува любовта, тя ще трансформира последните. Затова съществуването на свободата е възможно само при една атмосфера на любовта. Новата педагогика е за една дисциплина, за един ред, който произтича от любовта. Учителят казва: „Истинска дисциплина е тая, която изхожда от любовта.”

При любовта страхът естествено се явява, но в съвсем друг вид: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си.

Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът. Такъв фактор е и благоговението. Между учител и ученик не трябва да има стена, учителят трябва да е близък на ученика. В същото време последният да храни безгранично уважение и благоговение към учителя. Това е нужно, за да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който иска да направи учителя почти излишен и да го замести с книгите и мъртвите пособия, той не разбира тия закони.

Свободата е възможна още при самодейността и труда. Те също така създават една естествена дисциплина.

В средните училища се явява и друг фактор, който прави възможна свободата и създава дисциплината. Това е идейният живот. Чрез събуждане на висш идеен живот, стремеж към идеали, за средношколската младеж всички простъпки, всички отрицателни прояви изглеждат дребнави и изчезват.

За да се спазва свободното възпитание, изисква се възпитателят да има специфично отношение към всеки ученик, според неговия характер, темперамент, степен на развитие и пр. Учителят дава следните обяснения по това: „Всеки човек има специфичен тон, който никога не се мени. За да бъде възпитанието свободно, това трябва да се има предвид.”

 

* * *

По-горе говорихме за свободата като образователно средство. Но тя трябва да се вземе и като образователна цел: целта на образованието трябва да бъде оформяването на личности, обичащи свободата и живеещи в нея. Истински свободен е само оня, който проявява възвишената си природа. Ето защо Учителят казва: „Щом не мислите, не чувствате и не постъпвате право, вие не сте свободни.” Понеже любовта дава въз­ходящо направление на мисълта, чувствата и волята, затова тя е истинският път към свободата.

* * *

У детето има грамадна енергия. Сама по себе си тя е полезна. А ако има оплакване, то е от направлението, което е взела тя. Ролята на възпитателя не е да сподавя, да потиска тая енергия. Това, което може и трябва да направи той, то е само да й даде възходящо направление. Учителят трябва да знае това, което се нарича духовна алхимия, т.е. превръщането на духовните сили една в друга. Лошото е, когато няма духовна енергия. Щом има такава, то има поле за дейност на възпитателя.

Работата е, че тая енергия непременно се проявява. И ако не се проявява в добро направление, то естествено е, че ще се прояви в лошо. И обратното: ако се прояви в добро направление, то вече не остава излишна енергия за проява в лошо направление. Това може да се нарече един вид канализиране на детската енергия или по-добре насочването й  във възходящо направление.

Учителят казва: „Няма да се борим с лошите качества на детето, но ще поощрим добрите. Не трябва да внушаваме на детето, че не е паметливо, защото каквото човек мисли, такъв и става. Сега на детето се проповядва все отрицателната страна. Майката казва на детето: Няма да лъжеш, няма да крадеш. Тогава детето казва: Я чакай да се опитам да видя, какво нещо е кражбата. По-рано то може да не е крало или лъгало. Майка му казва: Да не лъжеш. Тогава детето казва: Да опитам, какво нещо е лъжата. Или пък му се казва: Не трябва да мразиш. Като кажеш на детето: Не бъди груб или: Не трябва да мразиш, то казва: Чакай да го опитам.”

Едно месоядно животно може да е научено на растителна храна. Когато му замирише на месо, у него може да се събуди старият инстинкт. Щом се говори на човек за грях, у него се събужда старият инстинкт, и той отива да го опитва. Тогава се събуждат тия отрицателни сили у него. Защото психологическият закон гласи: Всяко нещо, което е в съзнанието, отива в подсъзнанието на човека и ражда стремеж за осъществяване на тая идея или това желание във вид на постъпка. Тук вече въпросът е за мощната роля на подсъзнанието.

Ето защо на детето трябва да се говори за положителни неща: за любовта, за доброто, за това, което е хубаво да се направи. Когато детето е грубо, да не работим за прякото премахване на грубостта, но чрез педагогични средства да увеличим мекотата. Тогава грубостта сама по себе си ще изчезне. Това значи да се работи с положителни, а не с отрицателни методи.

Когато детето има разрушителни енергии, например гняв, когато то е нервно, сприхаво, нетърпеливо, то има отрицателни енергии, и трябва да знаем методите, чрез които да им дадем друго целесъобразно направление. Учителят дава много примери за това. Ще приведем няколко от тях: „Гневът е набиране на излишна енергия. Центърът му е над ушите. Щом гневът дойде у някого, ще вземе мотичка и ще работи. Трябва да имаме една работилница с чукове и други пособия, та онзи, който има излишна енергия, да отиде там на работа. Това може да се приложи във възпитанието. Когато детето има широка глава около ушите, то има наклонност към престъпление. То трябва да работи, празно да не стои – да копае, да сади и пр. – за да трансформира енергията.”

Насочването на детската енергия във възходящо направление трябва да става по непринуден начин. Реката може да причини много пакости; при пороен дъжд тя може да причини наводнение, което може да отнесе къщи, снопи, мостове, добитък и пр. Обаче, същата енергия, използвана целесъобразно, може да се направи не само безвредна, но силата й може да се употреби за каране на воденици, трамваи, за електрическо осветление и пр. Ако насочим детската енергия в добро направление и то доброволно, свободно, а не по принуждение, тогава съвсем излишно ще бъде да се грижим за лошото поведение на учениците, за развалата им, за наказанието им и пр. Няма и да става въпрос за развалата им, понеже такава няма да има.

Опит

Опитът трябва да бъде за детето път за развитие на ума, чувствата, волята, характера, за добиване на знание и пр. Учителят казва: „Знание е само това, което е опитано, проверено.” Само туй, което е опитано, остава като траен капитал в съзнанието. То оставя дълбоки следи в съзнанието и оказва влияние върху поведението, навиците и склонностите, изменя целия човешки характер, а това е, защото опитът раздвижва целия човек. Затова той е най-доброто средство за неговото преустройство.

Всяко знание, правило или закон, което не е опитано и преживяно, е само баласт на паметта. То не е трайно, постоянно богатство на човека, и от друга страна, не е в състояние да преобразува целия детски душевен строй.

Относно опита трябва да се вземат предвид следните правила:

а/ Детето трябва да се занимава най-първо с физическото, конкретното и после с отвлеченото. Учителят казва: „Възпитанието на детето започва с физическия свят.” Физическото ще послужи като изходна точка за разбиране и на отвлеченото. Така детето ще има стабилна основа, на която да гради. При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с материалното, което се възприема чрез сетивата, първо трябва да се вглежда в нещата около себе си, за да ги възприеме или направи и след това ще учи теория. Това е целесъобразно, защото е в хармония с еволюционния период, в който се намира сега човечеството. И от друга страна, защото физическото, конкретното е по-достъпно за детето.

Това правило трябва да се разбира в много широк смисъл. И когато искаме да запознаем детето с някои отвлечени принципи и закони, пак е хубаво да се изхожда от едно конкретно физическо явление, а после да се направи аналогия, да се прокара едно съответствие, да се направи един превод. Тогава тези отвлечени принципи и закони ще бъдат по-ясни, по-конкретни, по-понятни и по-нагледни за детето. Първо ще запознаем детето с някое явление във физическия свят, и изхождайки от него, ще дойдем до научния, духовния или моралния закон. Например, щедростта може да се свърже с извора, търпението – с вековното дърво, готовността на човека да възприеме доброто – с отварянето на цветното венче за слънчевите лъчи и пр. И при научното познание първо ще се учат фактите и после теорията.

б/ Под опит се разбира обучение чрез труд, обучение чрез дейност.

в/ Под опит се разбира още и следното: известни добродетели, морални чувства, закони или принципи, напр. милосърдие, търпение, точност, справедливост, чистота, самообладание и пр., трябва да се развиват у детето не чрез морализиране, а чрез самия живот. Самият детски живот да бъде великата школа, дето детето ще учи чрез собствен опит тия добродетели, тия морални принципи. То ще ги учи чрез тяхното практикуване, чрез тяхното преживяване. Така те ще оживеят в него и ще образуват основни черти в характера му. Училищният живот трябва да бъде така богат, всестранно разнообразен, че да предлага множество случаи всеки ден за упражняване на любовта, справедливостта, чистотата, самообладанието и пр.

Значи училището да бъде школа, дето любовта, милосърдието, точността и пр. ще се живеят от детето. За да стане това, трябва коренно преустройство на днешното училище.

Навременност

В природата наблюдаваме навсякъде закона за навремеността. Например, всяко растение има време за посяване, поникване, цъфтеж и пр. Кокичето цъфти през зимата, трендафилът през пролетта, някои цветя – в средата на лятото и пр. Ако искаме да отгледаме правилно едно растение, трябва да се съобразим с годишните времена, като знаем нуждите му през всяко годишно време. Този закон трябва да се приложи и във възпитанието. Учителят казва: „За всяко нещо в света си има определено време. Трябва да знаем, в кое време какво трябва да учим. Сега учим безразборно, и вследствие на това всички резултати са неверни.”

Навремеността в педагогичната област трябва да се разбира в две отношения:

а/ Детето минава през три образователни периода, които се коренно различават и затова през всеки период трябва да употребим специални методи. Това трябва да се вземе предвид при възпитанието.

б/ Образованието трябва да се сложи до известна степен във връзка с нуждите и задачите на епохата.

Нека разгледаме по-подробно тия две точки:

Трите образователни периода.

Развитието на детето почива на психо-биологични закони, които трябва да се вземат предвид в педагогиката. Детето, юношата и младежът минават през три образователни периода. Ето как ги характеризира Учителят:

„От раждането до седмата година човек е във физическия свят, развива предимно физичните си сили – тялото си. Тогава то се учи да ходи, тогава развива волята си. През този период то е много активно. Имайте предвид тази активност на детето и се съобразявайте с нея.” Детето постоянно се движи. Цвятко Петков казва: „Достатъчно е да наблюдаваме едно 4-5 месечно дете няколко пъти, за да се убедим, че то почти непрекъснато върши движения с органите си. Ето едно момиченце, наблюдавам го в продължение на 5 минути, на леглото е, и за това късо време прави над 20 движения с краката и ръцете, с главата и очите.”[5] Малките деца до седмата година играят на кон из двора, възседнали пръчка, играят на влак и пр. Това говори за голямата подражателност и активност. „От седмата до 14 година детето е в духовния свят – развива предимно сърцето си, чувствата. Тогава детето е най-чувствително. Съобразявайте се с тази чувствителност и я използвайте при възпитанието.” Ако на едно дете от втория период – т.е между 7-14 години – му се каже нещо сухо, научно, то няма да се заинтересува, ще остане безучастно, апатично, но ако му се каже нещо, което буди чувства, например приказка, разказ, то ще се оживи и заинтересува. Ако му се изложи математиката с отвлечено мислене, то няма да се заинтересува, но ако му се изложи под форма на игра, драматизация и пр., ще се заинтересува. Значи, през втория период, са в подем чувствата, сърцето и трябва да се изхожда от тях при обучението и възпитанието, за да се събуди интерес. Заинтересуването от приказката показва, че у него е развито и въображението, а логичното мислене не е още развито. „От 14 д о 21 години детето е в умствения, идейния свят, т.е. развива предимно ума си и идейния живот. Тогава разцъфтява логичното мислене.” Ако на един гимназист се разкажат някои научни факти, у него ще се събуди интерес, и много въпроси ще възникнат: Коя е научната причина на тия явления, кои закони играят роля в случая, кои са теориите, които обясняват подобни факти и пр.

Тия примери из детския и юношеския живот са случайно взети. Но систематични психологични изследвания са потвърдили горните заключения. Те са установили, че детето и юношата минават през тия три образователни периода.

Някой би могъл да каже: „Нали трите страни на душевния живот – ум, чувство, воля – винаги вървят заедно?” Вярно е, че те са винаги неразделни, обаче в разните периоди една от тях има надмощие и представлява условие за проява на другите две страни. Например, когато казваме, че в първия период волята е средище на душевния живот, това не значи, че умът и чувствата не са на лице. Те са също на лице, но на първо място е волята, и те се проявяват чрез волята. Във втория период, когато чувствата са средище, умът и волята също така съществуват, но всички мислови и волеви прояви, за да бъдат плодотворни, трябва да минат през чувствата. И през третия период не може да има плодотворна душевна дейност, ако всички чувствени и волеви прояви не минат през мисълта. Тогава мисълта, логичното мислене е в подем, в разцвет.

Ако наредим душевните сили според степента на тяхната активност, то в първите седем години този е редът: воля, сърце, ум. Значи, волята е средището, и чрез нея се действа на ума и сърцето. През втория период редът е този: сърце, ум, воля. Значи, сърцето ще съдейства за развитието на ума и волята. През третия период редът е този: ум, воля, сърце. Значи чрез ума ще се действа на волята и сърцето. Външни впечатления влияят  върху тялото през първите 7 години, дават форма и строеж на организма, между другото и на мозъка. Външни впечатления влияят през втория период върху силите, които са в подем през този период. Същото се отнася и за третия период.

До установяване на тия периоди се идва чрез изследване на психо-физичното развитие на детето от раждането нататък.

За по-нататъшните периоди след 21 години Учителят казва следното: „От 21 години нататък тия фази се повтарят, но разбира се с друг оттенък и с все по-нови постижения и с нови придобивки на познания.” Поради преповтарянето на тия периоди и след 21 години, макар и с малко по-друг характер, то каквото посеем в детето през първите 7 години, после дава своите плодове, и предимно в съответния следващ период.

Опитностите, преживяванията, придобивките на детето, юношата и младежа от раждането до 21 година определят в голяма степен цялото му бъдеще. Ще вземем един пример: нека кажем, че детето в първите три периода на своя живот е преживяло възвишени идеи, любов, възторг от идеала, естетични чувства и пр. Всичко това ще определи, какъв ще бъде той в следващите периоди, до дълбока старост. Ако е събрал през първите три периода богата, красива опитност, ценни преживявания, то те постепенно ще възрастнат, ще се разцъфтят в него и ще го доведат в зрялата възраст и в старостта до вътрешно просветление, мъдрост, духовност, велика любов.

Ако не е посято нищо в душата му през първите три периода, то в старостта ще дойде залез, отслабване на духовните му сили. Това се отнася даже и до здравето. Който през първите три периода е имал положителни, прави мисли, чувства, желания и действия, той дава условия и възможност за здраво тяло в зряла и напреднала възраст. А който е имал отрицателни, криви мисли, чувства, желания и постъпки през първите три периода, той посява в себе си сили, които в бъдеще, в зряла и напреднала възраст, ще се проявят като предразположение към болест.

За педагогиката от значение са първите три периода. Тяхното познаване е необходимо. Нужно е педагогът да знае състоянието на физичните и психични сили през разните периоди, за да знае през кой период кои сили трябва да възпитава и по кой начин.

Трябва да се обърне внимание на начина, по който детето е поставено в досег с външния свят. То трябва да се постави през всеки период в допир с тая област на външния свят, която е най-подходяща за дадената епоха от живота му. Трябва да се вложат в работа, колкото се може по-дълбоко и по-правилно тъкмо тия енергии, които са най-подходящи да бъдат засегнати в дадената възраст. Чрез детската дейност трябва да се развият у него тъкмо тия сили, способности, дарби и добродетели, които съответстват на дадената възраст.

Когато ще оценяваме критически някои педагогически методи, трябва да имаме предвид гореказаното и дали те са в хармония с нуждите и силите, които се развиват през съответния период. Тогава всички педагогически въпроси се явяват в нова светлина.

Дюи казва: „Училищата употребяват наука, годна за възрастни, и материал, който няма никакви връзки с нуждите на развиващия се организъм, и се опитват да наложат това на децата, като ни най-малко не се съобразяват с това, което е нужно на децата през периода на техния растеж.” * Дюи цитира и думите на Рус[6] „Страхувайте се да пречите на природата! Вие твърдите, че обичате цената на времето и се страхувате да го губите напразно. И не забелязвате, че губите повече време, когато го употребите зле. Детето, което лошо сте учили, е много по-далеч от съвършенството, отколкото онова дете, което никак не сте учили.”

Едуард Клапаред казва: ”Психологът е длъжен да следи и най-малките прояви, които характеризират периода на детето, като се стреми да не противоречи на природата, а да я следва, иначе го застрашава неуспех.”[7]

Основният педагогически закон за периодите гласи:

През всеки период трябва да се работи със силите, които са тогава в подем.

Това е важно условие, за да бъде всяко обучение и възпитание природосъобразно. Всяко нарушение на този закон означава нарушение принципа на природосъобразността, и резултатите са отрицателни.

Новата педагогика казва, в кои периоди кои детските енергии се намират в подем и могат да се разработват.

Всяко неразбиране на детската природа може да породи много грешки, макар и възпитателят да е имал най-хубави желания. Ще дам само два примера: според новите педагогически изследвания умът трябва да се развива през третия период и ако ние съзнателно и планомерно развиваме логичното мислене преди четиринадесетата година, т.е. преди началото на третия период, ние го пресилваме и в бъдеще ще пожънем печални резултати.

Друг пример: паметта се развива след седмата година. Вторият период е период за нейното развитие. Силите на паметта тогава са в разцвет. И ако развием съзнателно и планомерно паметта преди седмата година и не я оставим тя естествено да се развие до тая година, тогава в бъдеще човек ще има слаба памет. Същият печален резултат се получава, ако не даваме материал на паметта през втория период. Пропуснатото през този период мъчно може да се навакса. Тогава човек също така ще има слаба памет. По-долу, при разглеждане на трите периода, ще се изтъкне в подробности кои детски сили и заложби в кой период са в подем и разцвет, за да се обърне специално внимание върху тях през съответния период.

Връзка на образованието с нуждите и задачите на епохата.

Всяка епоха носи известни културни придобивки в науката, философията, религията, изкуството, техниката и пр. И човек, за да бъде деен член на епохата, трябва да ги усвои. Всяка епоха поставя на човека известни задачи, известни проблеми, които той трябва да разреши. Всяка епоха се вълнува от известни въпроси, спрямо които човек трябва да вземе едно правилно становище. Всяка епоха развива нови страни на човешкия дух.

Всичко това трябва да се вземе предвид при образованието. Детето не трябва да бъде откъснато от живота, от реалния живот, който е около него. Само така то ще разбира нуждите на епохата, в която живее и ще твори в нея. Така ще може да участва в по-нататъшното изграждане на културата.

Всяка епоха се отличава с нещо ново: нови идеи се вливат в културата, нови методи, нови културно-стопански форми. Детето, юношата трябва да усвои културните постижения на епохата, трябва да се запознае с новите идеи, които епохата носи в себе си, за да допринесе за нови културни постижения. То трябва да разбира епохата, в която живее, трябва да развие в себе си усет за силите, които действат в епохата и на които принадлежи бъдещето. Така то ще схване и посоката, в която трябва да се работи, за да се направи нова крачка във възходящия път на човечеството. Така училището ще създава лица, които ще чертаят новите пътища на културата.

СЛЕДВАНЕ МЕТОДИТЕ НА ПРИРОДАТА

„В образованието трябва да се приложат методите на разумната природа!”

Учителят

Разумната природа е великият източник на знание. Всяко явление в нея кара човека да мисли с възторг за нейното величие. Каква разумност се крие както в строежа на атома, тъй и в дейността на звездните системи! Тя е вечно млада, с неизчерпаем, бликащ живот. Всяко най-малко отклонение от законите й води към страдание. Всяко съгласуване с тях води към сила и радост.

Ние сме ученици в нейното велико училище. С благоговение трябва да учим уроците, които тя ни дава. Това важи за всички области на живота. И образователното дело много може да научи от нейните методи. Тя е най-великата учителка, най-великата възпитателка. С голяма любов възпитава своите деца в течение на милиони години и ги води от най-нисшите форми до върховете на съвършенството. Тя работи с търпение, планомерно и систематично. И плодовете от нейните методи са чудно красиви. Да сравним например някоя форма от минералното и растително царства с някой напреднал представител на човечеството и ще видим целесъобразния път, по който природата води своите деца към върховете на красотата и свободата. Така ще схванем разумността на нейните методи.

Преди всичко трябва да се прави разлика между методите на разумната природа и проявите на несъвършените същества – нейни деца. Много същества се проявяват по несъвършен начин. Това зависи от степента на тяхното развитие. Даже някои от тях се отклоняват от правилния път на развитието, който природата е начертала, и вследствие на това се лишават от нейните блага. Например, да вземем паразитните растения и животни. Те са се отклонили от правилния път на развитие и затова са дошли до израждане. Но и в тях разумната природа пак се проявява в дейността на техните тъкани, органи и системи. Например, в тяхното кръвообръщение, във функциите на тяхната храносмилателна, нервна и др. системи работят методите на разумната природа. Може едно същество да се проявява по несъвършен начин. Това говори само за степента на неговото развитие, но в това несъвършено същество природата работи по един съвършен начин. Например, когато това същество се нарани някъде по най-мъдър, най-целесъобразен начин става зарастване на раната. В това зарастване вече са в действие методите на разумната природа.

Методите си тя е опитвала и изпробвала в течение на милиони години. Те са сигурни, понеже са пропити от една велика мъдрост. Ето защо внимателно трябва да изучим нейните възпитателни методи, чрез които тя издига съществата все по-нагоре във великата еволюционна стълба, и да ги приложим в образователното дело.

Какви са методите на разумната природа?

В живота има голямо разнообразие и при всеки даден случай тя си служи с особени методи. Тук има едно неизчерпаемо поле за наблюдение и поука. От голямото богатство на примери ще вземем само няколко, за да изясним идеята:

1. Нека разгледаме методите, чрез които природата е възпитавала човека. Първият човек е трябвало да напряга всички свои сили, за да задоволи своите нужди и да върви напред. При неговия досег с живота се явявали много проблеми, които той е трябвало правилно да разреши. Тия проблеми, тия нужди го заставят да изследва природата. Така той добива познания за нея, развива постепенно ума си. В съзнанието на първия човек възникват много въпроси, на които не може да отговори. Това го кара да учи, да търси, да прави наблюдения и опити, за да намери законите, върху които почиват природните явления. И тъй, природата кара човека да работи и чрез работата го учи. Разумната природа е поставила човека в една обстановка, пълна с красота и разнообразие. Тя съдържа всички условия за неговото преус­пяване, само че той трябва да работи, да учи, за да се справи с мъчнотиите и нуждите, които изпък­ват на всяка крачка. Всички неща и явления, които са около него, са предметно учение за него. Всичко го учи: тревите, цветята, дърветата, светлината, вятърът, облаците, реките, планините и пр. Всичко подтиква към работа неговото въображение и неговата воля. Природата не дава на човека наготово знание и сръчности, а само го поставя в условия да ги добие. И той трябва да прави усилия, да бъде активен, за да ги добие. При преодоляване на трудности човек развива своите сетива, наблюдателност, търпение, хладнокръвие, смелост, съобразителност, творчество и пр. Природата възпитава човека както с трудностите, които той среща на всяка крачка по своя път, тъй и с хармонията и красотата, които я изпълват.

И тъй, подтикът към учение у първия човек е неговата любознателност и желанието му да задоволи нуждите на живота. Всичко, което е около него, го кара да мисли, да чувства и да действа.

Всичко това трябва да се приложи в образованието. Детето трябва да бъде поставено в една красива, разнообразна обстановка с всички условия. Както у първия човек, така и у детето ще възникнат много въпроси и задачи, които ще го подтикнат да учи и да работи. И чрез такава работа детето ще развие своите сили. В хармония с методите, с които си служи разумната природа и детето ще се учи чрез дейност. Чрез своята работа то ще се учи, ще се запознава с фактите и ще развие ума, чувствата и волята си. Някой ще каже: „Вие не искате ли да повторите при образователния процес пътя, по който е вървял първобитният човек?”

Не, съвсем друга е идеята. Това са вечни методи на природата, които не зависят от епохата и от съществата, върху които тя ги прилага. Тия методи тя ги прилага и днес, и то към всички същества. Както към хората, тъй и към растения и животни.

Например, на всяко същество тя дава условия и материали, поне ги дава в готова форма, а трябва съществото да направи усилия, за да ги преработи и използва. Природата поставя своите любими деца в трудности, пред неразрешени задачи, за да ги подтикне към работа. Един лишей, мъх или тревичка ще срещне много трудности в своя живот, с които трябва да се справи, и така развива и проявява своите сили.

2. Нека вземем друг пример. Посятата ябълкова семка пуща в почвата корен, нагоре стрък, който развива листа и цветове, а след това дава и плодове. Коренът пуща разклонения във всички посоки, изтегля от почвата хранителни материали и ги праща нагоре към листата, дето се обработват с помощта на слънчевата светлина. Получените обработени материали се пращат навсякъде да хранят всички растителни части. Узрелите плодове ябълката раздава на всички.

Има голямо съответствие между разните области на природата. Тук можем да прокараме една аналогия: корените на растението можем да сравним с материалния живот на човека, а стъблото – с духовния му живот. Това има голямо приложение във възпитанието. Детето ще бъде поставено в досег с физическия свят, както рас­тението със своя корен е в досег със земята. Както растението черпи сокове от земята и ги праща към листата, тъй и човек чрез изучаване фактите на материалния свят ще помогне за развитието на духовния си живот – ума, чувствата и волята. Те отговарят на цвета. Чрез такава работа човек ще развие дарби и добродетели. Те отговарят на плодовете на ябълковото дърво. И както ябълката ги предлага на тия, които минават край нея, така и човек, ще употреби дарбите и добродетелите си за благото на другите.

3. В природата нявсякъде виждаме приспособление на организма към околната среда. Например, едно растение по чуден, по най-целесъобразен начин се приспособява към сухотата и влажността на въздуха. Ако въздухът е влажен, листата имат тънка кутикула и широки петури, за да се усили изпарението. Растенията имат целесъобразни методи за приспособление и към светлината. За тази цел у някои растения листата са наредени спирално по стеблото. Когато листата са срещуположни, то те са поставени в две перпендикулярни направления, за да не се засенчват. Когато растението е в гъста гора, расте много на високо без много да се разширява и като достигне на слънце тогава се разширява. Какво красиво приспособление виждаме, например, в пъпките на растенията: те са покрити с дебели люспи, за да се предпазят от зимния студ. Хиляди приспособления срещаме навсякъде в природата.

Този метод на разумната природа за приспособяване на съществата по идеален начин към тяхната среда трябва да се приложи и в образователното дело. Там този метод намира приложение чрез спазване на следното правило: възпитателят при обучението и възпитанието трябва да се съобразява с дадените условия. Това значи, че той при прокарване на този или онзи образователен метод трябва да се съобразява, например, с темперамента, характера и заложбите на детето, с наследените му културни възможности, с нравствения уровен и културно-стопанския бит на обществото, с географския облик на местността, с податните сили на почвата, с местния климат, с характера на местната флора и фауна, с височината над морското равнище и пр.

4. В природата ритъмът е всеобщ закон. Виждаме го в смяната на деня и нощта, в смяната на годишните времена, в приливите и отливите, в ритъма на сърцето, в дихателния ритъм и др.

Този метод на природата може да се приложи и в образованието, например, чрез въвеждане известен ритъм в детския труд. После, детето може да се свърже със света на ритъма чрез музиката, паневритмията и пр.

Това са само няколко примера, за да се види, какви богатства се крият за образователното дело в методите на разумната природа. Те са тъй разнообразни! В това отношение се отваря широко поле за работа и приложение.

С горните няколко примера, се опитахме само да изтъкнем важността на този принцип, за който говори Учителят.