ОСТАВЕНАТА ТОРБА
„Добрата молитва“
„Махар Бену Аба“
Фиг. 1
Тук имаше три окръжности – А, В, С. Мнозина сте изучавали геометрията, знаете какво нещо е окръжността, какво нещо е кръгът. Тези три окръжности са подобни, еднакви помежду си, понеже имат еднакви диаметри. Но те се отличават помежду си само по своята проява в деятелността си, като образи на живата геометрия в природата. Точката А, която е центърът на окръжността, която представя Божествения свят, същевременно представя допирателна точка на двете окръжности с центрове В и С. Тези две окръжности именно представят поляризация на едната окръжност, която има за център точка А.
Често вие се запитвате от какво протичат някои противоречия в живота. По този случай аз мога да ви сформирувам едно правило, един закон. Когато субективните вътрешни възгледи на човека дойдат в стълкновение с обективните възгледи на Бога, на природата, той е в едно противоречие. Някой казва „моят вътрешен свят“. Казвам, твоят вътрешен свят е външен свят на Бога. То е периферията на Бога, т.е. на окръжността А. Щом човек се прояви, т.е. излезе вън от своя център, той се намира в центъра на Божествения свят. Когато пък се намира в своя център, той е във външния свят на Бога, в периферията на външния Божествен свят.
Следователно, когато човек е в периферията на своя живот, той минава през Божествения център. И когато той минава през този център, той се мисли за някакво божество. И като дойде до периферията на Божествения свят, той иска да реализира това, което Бог реализира, и се намира в противоречие със себе си. Следователно непостиженията на някои ваши мисли, копнежи и желания много пъти се дължат на това, че ти не си в съгласие с онази обективна страна на Божия живот, на Божия закон. Разбиране трябва за това. Каквото вие желаете, Бог никога не може да тръгне по вашия ум, по вашия път. Вие не сте началото на неговия живот, нито на неговия ум. Вие сте проява на Бога. Следователно вие трябва да вървите по неговите пътища. Щом дойдете до известна мъчнотия, вие трябва да се изясните.
Например имате известно мъчение в душата си. От какво произтича това мъчение в душата ви? Защото сте в стълкновение с външния живот на Бога. Работите не ви вървят добре, защото сте в стълкновение с външния живот на Бога. По тази периферия, която представя външния живот на Бога, има хиляди възможности. И всички хора, на които работите не вървят добре, значи те са в стълкновение с Бога.
В живота на Бога има две противоположни отношения – едното от тях е ВА, а другото е СА. В природата всякога един силен момент се съвпада с един слаб момент. В природата всякога един разумен момент се съвпада с един глупав момент. В природата всякога един момент на доброто се съвпада с един момент на злото. В природата всякога един момент на мъдрост се съвпада с един момент на глупост. В природата всякога един момент на истината се съвпада с един момент на лъжата.
Често бие казвате, че някой ви е излъгал. В какво ви е излъгал даден човек? Да допуснем, че някой човек ви обещава да ви направи наследник на земята, като ви казва: „Бъди уверен, че ще ти харижа цялата земя.“ И след това, понеже той не могъл да ви харижи цялата земя, вие считате, че той не е издържал думата си, т.е. той ви е излъгал. Питам, може ли този човек да ви хариже земята? Може ли този човек да каже, че ще ви направи щастлив? Той ви обещае, а после се окаже, че не ви е направил щастлив. Преди всичко този човек себе си не е направил щастлив, че вас ще направи. Възможно ли е това нещо? Този човек ви обещава да ви направи силен. И след това казвате: „Този човек така ми обеща, но ме излъга.“ Никаква лъжа няма тук. Тук има само една глупост.
Следователно много пъти вие таксувате глупавите неща за лъжи. Не се разбират така нещата. Под думата „лъжа“ всякога се разбира това, което ти обещаваш да го направиш и можеш да го направиш, но не го направиш. Взел си например пет лева от някой човек назаем и му казваш, че в петък след обяд в два часа непременно ще му дадеш тези пари. Ти го питаш: „Положително ли казваш?“ „Да, положително. Сто и едно на сто обещавам по това време да ти донеса парите.“ Чакаш този ден и час, но той не ти донася парите. Значи този човек ви е излъгал. Това вече е една конкретна лъжа. В лъжата всякога има някакво заблуждение. Човек може да ви обещава да направи това, което той не може да направи. Това вече не е лъжа, но е глупост. И затова човек и на себе си не трябва да казва това, което не може да направи. Например ти може да си кажеш: „Аз ще дигна цялата земя на гърба си.“ Опитай се първо да я дигнеш, и тогава говори. Как ще я дигнеш? Или може да си кажеш: „Аз ще отида на слънцето.“ Ти можеш да си кажеш това, но фактически можеш ли да отидеш на слънцето? Някой казва: „Аз съм ходил на слънцето.“ Как си ходил? Три вида има, по които може да се отиде на слънцето. И затова питам с ума си ли си ходил, със сърцето си ли си ходил или с тялото си ходил на слънцето.
Значи, когато човек отива на едно място и с ума си, и със сърцето си, и с тялото си, това вече е пълно ходене. И когато казвам, че човек трябва да познава Бога, казвам: ако той познава Бога с ума си, това е едно нещо, ако го познава със сърцето си, това е друго нещо и ако го познава с тялото си, то е трето нещо. Но ако той едновременно познава Бога и с ума, и със сърцето, и с тялото си, и с цялото си естество, това е пълно познаване.
Под думата „тяло“ аз разбирам човешката душа, проявена външно. Тялото е обективно, предметно проявяване на душата. Вие не можете да знаете каква е душата вън от тялото ви. Вън от чувствата си вие не можете да знаете какво нещо е душата и каква е тя и най-после вън от ума си вие не можете да знаете каква е душата. Следователно душата има три обективни проявления. В умствения свят тя се проявява като вътрешната природа на ума. В духовния свят тя се проявява като вътрешната природа на сърцето. А в тялото тя се проявява като вътрешната природа на тялото, т.е. на живота, който функционира в него.
И сега, когато някой иска да определи какво нещо е душата, той трябва да знае, че душата не може да се определи какво нещо представлява, понеже тя е вътрешната същина и външната същина на човека. Това, което определя всички неща едновременно, това е душата. А тя не може да се определи. Тя е и в съзнанието, и в ума, и в сърцето, и във волята на човека. Тя е и в духа на човека. Навсякъде е тя. И ако вие се опитате да дадете известна форма на душата, то значи да я ограничите. Ще кажете – формата на душата например е яйцеобразна. Не, това не е никаква форма на душа. Това е форма, подобна на тялото на човека. Това не е някакво схващане за душата. В еврейски език под думата „душа“ се разбира това, което едновременно функционира, което работи, което има движение. Там, дето има душа, всякога се разбира, че има известно движение. Казва се: „И вдъхна Бог дихание на човека.“ Значи душа му вдъхнал. И той стана жива душа, жив човек, който почнал да диша, да ходи, да работи, да мисли. Питам, какво е вдъхнал Бог от себе си, какво е излязло тогава? Някой от вас казва: „Много лесна работа е тази.“ Бог е вдъхнал в човека въздух. Ами ако ти вдъхнеш някому нещо, какво ще излезе от тебе? Въздух ще излезе. Така и вие сега седите и си казвате: „Бог вдъхнал дихание в ноздрите на човека. Знаете ли какво нещо е диханието?
Сега не мислете, че с това аз ви упреквам, но казвам, че който и да е от вас, като говори това, трябва да има ясна представа за тази идея. Значи това дихание е нещо подобно на онова, което ние възприемаме чрез вдишването, например. Някой си удари ръката, и веднага издишва върху нея. По този начин се лекува. Не, не е само това, но с въздуха, който излиза от дробовете ти, ти едновременно влагаш и една мисъл, която лекува. Значи, когато Бог вдъхнал на човека, от него чрез вдъхването на тази реална енергия излязла и човешката душа, т.е. формата, която образува човека. И процесът на диханието не е еднократен.
Сега вие си мислите, че Бог само веднъж е вдъхнал и с това се свършила работата. Не, това дихание е непреривен процес. Бог постоянно вдъхва във всеки човек. Момента, в който Бог ще престане да вдъхва, и човек престава да живее. Онзи, който не разбира истината, той взима само еднократните процеси и казва: „Вдъхнал Бог дихание в човека.“
Питам, ако майката, след като роди детето, само веднъж го накърми и го остави, какво ще стане с него? Майката само веднъж ли кърми детето си? Тя го кърми най-малко три пъти на ден. Но аз считам, че само по три пъти на ден не може, а трябва десет пъти поне на двайсет и четири часа. Щом дойдете до истината, казвате – вдъхнал Бог един път дихание в човека и свършил работата си.
Значи процесът на Божественото дихание е непреривен. Ние сме длъжни в съзнанието си да се свържем, за да могат божествените енергии да влязат у нас. В дадения случай каква е философията на живота? Вие искате да имате успех, но нямате. Защо нямате успех?
Сега да ви представя известна картина. Представете си, че аз ви обещавам следното нещо. Казвам ви: „На еди-кой си мост на еди-кой си път ще ви оставя една торба с десет килограма злато в нея. Идете и си я вземете.“ Представете си, че в този случай искам да изпитам и вашата вяра. В този момент, когато вие отивате за парите, аз изпращам след вас някой да ви гони, да ви преследва, да вземе той парите. Вие, като го видите, уплашвате се и хуквате назад, като не взимате торбата с парите. Оставяте парите, оставяте всичко, хуквате да се спасите, хуквате назад. Гледате само да си спасите живота.
В даден случай Бог прави същото нещо по подобие. Той туря някакво благо за вас на някой мост, но същевременно изпраща разбойници да ви гонят, да вземат това благо. И вие, като се боите за живота си, офейквате и оставяте благото на разбойниците. Вие не се спирате пред благото да си го вземете. Спрете се пред Божественото благо и си го вземете. Ако дойдете до торбата и не си вземете благото, и разбойниците ще се спрат. Но ако вие избягате, те ще ви гонят, ще вземат благото, а вас ще считат за престъпник. Защо? Понеже не сте използвали едно Божествено благо.
Сега аз констатирам как са фактите в живота. Аз искам да изясня едно правило. В дадения случай, щом се уплашиш, ти вече не си в състояние да реализираш едно благо, което Бог ти е дал. Защо? Защото умът им е в друго направление. Сега да допуснем друго едно разяснение. Вие се качвате на един голям параход в океана. Купувате си билет, заемате си място и ще пътувате. Случва се обаче една голяма авария в океана и вие започвате да се плашите какво ще стане с вас. Какво ще стане с вас? Вие знаете какво ще стане. Ако параходът потъне, вие ще се удавите, ще се намерите ма дъното на океана. Този е изводът, който се явява този момент в ума ви. Ако аз още на пристанището, преди да тръгне параходът, съм питал Господа: „Боже, да тръгна ли с този параход?“ и Бог ми е позволил да се кача на него, питам, имам ли право след всичко това да се съмнявам в Божиите думи? Че настанала някаква авария в океана и в парахода, защо трябва аз да губя ума и дума? Имам ли право да поддържам тези съмнения в Бога само затова, че след като съм се качил на този параход, станала в него някаква авария? Нямате право. Вие трябва да си кажете: „С този параход може да се случи всичко, но веднъж аз съм се качил на него с Божие позволение. Той не може да потъне. Никаква сила в света не е в състояние да потопи този параход.“ Ако този параход потъне, значи Бог не ти е казвал да се качиш на него. Щом си се качил, ти си се качил сам, без Божие знание и позволение. Но щом Бог ти е казал да се качиш, нищо няма да стане с този параход. Тогава никаква сила не е в състояние да го потопи.
Дойде ли ви едно малко изпитание в света, вие губите ума и дума. Но аз ви казвам положително – щом вие сте питали Бога и се качвате на парахода, не се бойте, нищо няма да стане с вас. Когато апостол Павел се качил на парахода и се явила голяма буря, тогава той се обърнал към пътниците и казал: „Не бойте се! Нито една душа няма да се погуби от нашата ладия, от нашия кораб.“ И наистина така станало.
Казвам, това е истинското верую. Казвате: „Ние имаме вяра.“ Това е вяра, която вие сами сте си създали. Аз не говоря за тази вяра, която ние сами можем да си създадем, за тази умствена вяра, резултат на нашите умствени заключения, както аз ги наричам. Според тази вяра има неща, за които мислим, че ще се случат, но те не се случват. В нея има много изключения. Обаче, когато дойдем до вярата в Бога, до положителната, абсолютната вяра, в нея няма никакви изключения.
Следователно вие можете да дойдете до известни опитности, в които нищо не може да се случи. Вие пътувате например с един параход, морето се вълнува, има опасност за живота ви, но вие ще бъдете тих и спокоен. Опасани сте до пояса с вода, но ще знаете, че от кораба няма да ви смъкнат и корабът ви няма да потъне. Да те потопят във водата и да се удавиш, това не може да стане. Ти можеш да излезеш от кораба мокър до кости, но пак ще излезеш благополучно, ще накладеш огън на брега и ще се подсушиш. Като преминеш с този параход океана от единия до другия край и параходът се люшка, и ти си изпитал всички страхотии вътре, но не си изгубил вярата си в Бога, ти ще придобиеш една отлична опитност и ще кажеш: „Няма изключение в Божиите думи!“
Сега вие казвате: „Ние вярваме в Христа.“ Че кой не вярва в Христа. „Ама от толкова време ние учим за Бога.“ Отлично е това, че учите за Бога. И аз уча за Бога, но качим ли се в парахода, и дойдат изпитанията. Работата е там, как ще постъпим. След като те гонят и изгубиш торбата, ти казваш: „Аз вярвам в Бога.“ Но работата е, като те гонят, да не изгубиш торбата, да не се страхуваш. Това е вяра. Ако не вземеш торбата и се уплашиш от разбойниците, ти ще страдаш. Ти ще вземеш торбата и като дойдат разбойниците до тебе, ти ще кажеш: „Тази торба е моя! Никой не може да ми я вземе!“ Нищо повече. Защо? Понеже Бог ти я дал.
Какво представя тази торба? Вашият живот. Питам, живота, който Бог ви е дал, може ли някой да ви го вземе? Да допуснем, че вие казвате, че ще умрете. Питам, кой ви е дал това право да мислите, че ще умрете? „Ще се мре.“ Кой ви е казал това? Вие питали ли сте Господа ще мрете ли, или няма да мрете? Баба ви е казала, че ще умрете, дядо ви е казал, че ще умрете, някой проповедник ви е казал, че ще умрете, някой свещеник или Владика, или някой слуга – Все таки казал ви е някой, че ще умрете. Ти провери ли сам това нещо? Никой в света няма право да се произнася, че ще умре или няма да умре. Защото Бог е казал: „Деня, в който ти престъпиш моя закон, ще умреш. Аз поставям същия закон в следната форма. Деня, в който ти престъпиш който и да е от моите закони, ти си изложен на смърт. И деня, в който ти решиш да изпълниш какъв и да е мой закон, ти ще получиш живот.
Сега, като дойдат изпитанията, вие ставате недоволни, че нещата не стават така, както вие ги мислите. Допуснете сега, че вие искате да станете богати и ставате такива. Но вие живеете в една държава, каквато е съвременната, която е така уредена, че всяка вечер се явяват при вас около десетина души апаши или разбойници и ви показват кобура си насреща – да им дадете от своето богатство. Вие ще кажете: „Не искам това богатство вече.“ Защо? Не можете да се справите с толкова апаши.
Сега ще поставя този въпрос в малко по-друга форма. Представете си, че тази държава, в която вие живеете, хората там имат нужда не толкова от вашите пари, колкото от вода, от храна. Вие отивате при тях и вашето богатство не е в пари, но имате една голяма чешма, един голям извор, от който тече изобилно вода. Питам, какво трябва да правиш с тия хора, които идват при тебе? Кой как дойде при тебе със своя джобур или със своята стомна, ти трябва да им дадеш от своя извор, и то изобилно. Абсолютно никого няма да върнеш назад празен. Ако върнеш някого празен, ти ще направиш едно голямо престъпление. Който дойде при тебе, на Всеки трябва да дадеш по нещо. Това е изпълнението на Божия закон. Даром сте взели, даром давайте. Под думата „даром“ се разбира, че онова изобилие, което Бог ни дава, то трябва да се върне назад, и то за слава Божия.
И тъй, много неща, които не сте постигнали в живота си, се дължат на това, че вие сте избягали и сте изгубили торбата с благата. Това трябва всички да знаете. Страхливи сте били.
Вие не сте станали учени. Защо? Защото сте били страхливи. Вие не сте станали добри. Защо? Защото сте били страхливи. Не сте станали музиканти. Защо? Защото сте били страхливи. Вие не сте станали поети. Защо-? Защото сте били страхливи. Вие не сте станали художници. Защо? Защото сте били страхливи. Всичко, което не сте станали, то е, защото сте били страхливи. А всичко, което сте станали, то е, защото сте били смели, юнаци. И затова кажи си сам: „Нямам значение, защото съм страхлив. Не съм добър – страхлив съм. Не съм умен – страхлив съм. Не зная как да се обхождам, как да постъпвам с хората – страхлив съм. Не мога да уча – страхлив съм. Нямам пари, беден съм – страхлив съм. Болен съм – страхлив съм.“
Аз ви изнесох един факт, една философия толкова реална, която съм опитал хиляди пъти. Тя тази философия няма абсолютно никакво изключение. Аз ви говоря за неща, които зная десет хиляди на стоте, а не сто и едно на сто.
Казвам, аз съм чел ред трактати и философски обяснения по тези въпроси и намирам, че и тия писатели и философи донякъде са прави. Наистина има писатели, които са писали и говорили за кармата, но не всички работи, които са изнесли, са точно така, както те ги представят. За страха например се казва в Писанието – страхливите няма да наследят Царството Божие. Аз тълкувам този стих в най-широк смисъл. Царството Божие представя съвкупност от всички онези блага, които Бог е отредил. Царството Божие подразбира всички блага, които Бог е отредил за душата. Страхливият никога няма да наследи тези блага и да се ползва от тях. И вие тълкувате този стих механически. Не, страхът ще ви лиши от всички онези блага, които са вложени в Царството Божие.
Следователно в този смисъл ти ще държиш страха отвън и ще кажеш: „Всичко онова, което Бог е дал заради мене, да го реализирам. Аз вярвам в него. Следователно в дадения случай вярата седи най-първо в това, да се справиш с този вътрешен страх, който ни лишава от благата. И след това да дойдем до онази закономерност на нещата. Това означават тези трите кръга. С обективния, с външния свят на Бога ти не трябва да влизаш в стълкновение. Ти не трябва да влизаш в стълкновение с природата на Бога, защото в тази Божествена природа се крият всички блага заради тебе. Следователно ти трябва да бъдеш в хармония с нея, за да имаш Божието благословение. И тогава всичко, каквото пожелаеш в момента, ще го имаш.
В даден момент например аз искам да бъда щастлив. И ще бъда. В даден момент ми трябват двайсет лева – да ги имам. В даден момент ми трябват едни обуща – да ги имам. В даден момент ми трябва един хляб – да го имам. В даден момент ми трябва една писалка – да я имам. В даден момент ми трябва една колибка – направя си за този момент колибката и после, като не ми трябва, ще я разтуря. Мога да си нося тази колибка. Като една гайда ще я надуя, когато ми трябва, а после, като не ми трябва, ще я свия. Така прави и българският гайдарджия. Хване си гайдата подмишница, надуе я, като иска да си посвири, и после я свие. Пак под мишница си я носи. Дойде някъде, пак иска да посвири, пак а извади, надуе я и си свири.
Казвам, в новото схващане ние трябва да станем съвършени. Това, което имате, вие трябва да го приложите. Аз искам да ви обърна внимание на това, какво върши страхът у вас. Колебанието, съмнението, подозрението – Всички тия отрицателни философски системи, които внасят отрицанието в човека, казват – това е невъзможно, онова е невъзможно.
Питам, кое е възможно тогава? Всичко, в което вярваш, е възможно, то е възможно за момента толкова, колкото ти е потребно. В дадения момент то ти е потребно. Не искай целия свят, но ако имаш нужда от обуща, ще ги имаш. Имаш нужда от шапка, ще я имаш. Трябва ти някъде да си починеш, ще си починеш. Трябва ти да си намериш пътя в живота, и това ще имаш. Това, което искаш в дадения момент, ще го намериш, ще го имаш. Ти си болен, но искаш да бъдеш здрав. Още в дадения момент ще придобиеш здраве. Ти искаш в даден момент да напишеш една поезия. Ще ти се даде. Ти искаш да дадеш един концерт, да свириш по всички правила. И това ще ти се даде, така че ще учудиш хората. Това не подразбира, че трябва да постигнеш всичко за вечни времена. Не, само за един момент. Защото това, което можеш да придобиеш само за един момент, можеш да го имаш за вечни времена, т.е. всякога можеш да го имаш. Всичко, което искаш в един момент, ти не можеш да го придобиеш във всички области. Ти ще го имаш само в една област. Ако искаш всичко в един момент, ти си в областта на заблужденията.
И тъй, щом човек влезе в тази философия, той всичко може да придобие. Така се създават, така се придобиват нещата. Така ще дойдем до закона на безсмъртието. В един момент, когато Бог ми е помогнал, аз трябва да имам непреривна вяра, че Бог присъства във вечните времена, той е във всички моменти. Следователно, когато аз вървя в неговия път и съм в съгласие с него, аз не мога да бъда изненадан, аз не мога да бъда и неверен.
Всичко може да стане в света, но да се изменят Божиите думи – това не може да стане. И вълци може да има, и бури може да има, но този параход ще стигне благополучно до своето пристанище. Нито той може да потъне, нито аз мога да потъна. Това е онази положителна вяра, която трябва да се приложи не само за онзи, но и за този свят. Ако ние не можем да приложим тази вяра при сегашните мъчнотии в живота, ако не можем да я приложим при сегашните противоречия, за да разрешим задачите на живота, каква е тази вяра. Ти ще се спреш при торбата със злато и ще си вземеш златото. Разбойниците те гонят, но ти ще си вземеш торбата. Като дойдат при тебе, те ще си сложат оръжието. Те ще отстъпят веднага и ще ти кажат: „Моля ти се, дай ни малко от това, което си взел.“ Ти веднага ще туриш ръката си в торбата и ще дадеш на този една шепа, на онзи една шепа. Те ще ти благодарят и ще си заминат.
Сега аз съжалявам за изгубените торби. Аз за това именно съжалявам, че торбите са изгубени. Много торби са изгубени, но това, което е изгубено, изгубено е вече. Сега аз съм ваш приятел и ви казвам бъдещите торби да не губите. И параходите, в които се качвате за в бъдеще, да не се обезверявате. И от бъдещите страдания, които ще ви дойдат, да не се обезверявате. Във всичко, което ви дойде, да не се обезсърчавате, но да знаете, че работата ще излезе на добър край. Всичко може да стане, но този кораб ще излезе благополучно на пристанището. И това, което искате да стане, ще стане десет хиляди на стоте. Това е моето правило. Но трябва да бъдете разумни, вие ще кажете: „Учителят го казва това.“ Но това не го казвам аз. Но вие можете ли да вярвате в думите, които ви говоря? Ще се подложите на изпит.
Ако вие не вземете торбата, значи не сте повярвали. Аз оставям торбата там. Вие казвате: „Как!? Ще ме гонят разбойници. Те ще ме убият.“ Аз само се поусмихна. Те щяха да ти направят едно добро. Те са твои приятели, но страхът е, който ви пречи. Това е шашарма от тяхна страна.
Казвам сега, ето каква е вашата работа. Сега ще ви прочета едно стихотворение на стар чужд език.
АИН ФАСИ
МЕКРИ ЗАСИ
ФИН ЗЕМРУ
АШАН МЕРУ
СУАСИ СИН МЕСУА
СУМАСИ ЗЕН ФЕСУЛ
Сега ще ви чета другото стихотворение, разбраното, на български език, което сте пропуснали някога. То е благото, което сте пропуснали. Неразбраното стихотворение е пропуснатото благо.
В НЕБЕСНИТЕ ШИРИНИ
В МОРСКИТЕ ГЛЪБИНИ,
ГДЕТО СВЕТЛИНА ОБИТАВА
И ЖИВОТЪТ ПОСТОЯННО СЕ ПРОЯВЯВА.
Ние всякога, след като загубим нещо, тогава ставаме много умни. Тогава говорим за небесните ширини, за морските глъбини, дето светлина обитава, животът постоянно се проявява. Но нашата торба отиде.
Та казвам сега, това неразбрано стихотворение показва, че като отидеш за торбата, страхуваш се и не знаеш защо са дошли тези разбойници. Страхуваш се, бягаш, но торбата си отива. Това значи, че ти не разбираш работите и не знаеш какво ще стане с тебе. Тогава казваш това неразбрано стихотворение.
(„Миналия път щяхте да ни говорите за обичта“) Това именно, което ви говорих сега, то ви показва защо страдате. Страданията показват, че вие сте изгубили обичта. По този начин ви изяснявам един велик закон, който показва, че на обичта се крепи всичко в света. Обичта изключва всякакъв страх. Дето има обич, дето има любов, всякакъв страх е изключен. Обич или любов, която не може да изключи страха, тя не е силна, тя не е истинска обич или любов. Щом обичта или любовта изключва всякакъв страх навън, тя вече е истинска любов, истинска обич.
Сега можете да си препишете тези стихотворения и когато почнете да ги прилагате, тогава ще почнат и да се пеят. Сега разбрахте ли това, което говорих? Като дойдете до торбата, да не я губите. На кораба, на който се качвате, да не се страхувате. Когато сте болни, да не се страхувате. Когато сте в беднотия, да не се страхувате. Каквото ви дойде в света, да знаете, че е от Бога. Турците имат една поговорка, която може да се преведе така – всяко онова, което иде от Бога, е добро. В това няма да включвам онова, което е от нас. Много неща произтичат от нас. Те трябва да се различават. Те са второстепенни неща. Има неща от нас, има неща от Бога. Всичко, което иде от Бога, то е добро.
За следния път пишете върху темата „Най-големият страх и най-голямата обич“ (тема №1). Нещата трябва да се свързват. Сега ние трябва да имаме една мисъл, истината, каквато досега сме имали. Бог се е проявявал по разни начини, но при сегашното положение всеки от вас трябва да има едно ново схващане за Бога. Не да го схващате, както преди две хиляди години сте го схващали, нито преди сто години, нито преди десет години. Но в този момент, в който сега живеете, вие трябва да имате съвършено ново схващане за Бога. Ще кажете: „Като нямаме, ще се ползваме от опитностите на другите.“ Така е, но и пророците, и Христос са имали за Бога съвършено ново схващане. Новото схващане носи живот в себе си. То е този момент, в който ние сега живеем. И в този момент ние трябва да имаме ново схващане. Някога ние имаме само едно частично схващане и в това отношение сме като деца. Ние трябва да имаме едно ново схващане, което да внесе хубавото в живота. Как Бог се е проявявал в миналото, хората са се ползвали от това. Но как Бог се проявява сега и как ние можем да се ползваме сега, това е най-важното. Миналите блага са блага, те са вече дадени, но сегашните блага са важни. Те трябва разумно да се използват.
Сега ще направя следното сравнение. Събрала се е вода в една голяма яма и от нея са се ползвали хората с хиляди години. Хубава е била тази вода, но сега е важна водата на този избор, който сега изтича. Онази вода, която е текла в миналото, сега не е толкова прясна и свежа, но няма по-хубава вода от тази, която сега изтича от този извор.
Важно е проявлението, което сега Бог показва към нас. Апостол Павел казва: „На ума и на сърцето не е дохождало на човека това, което Бог е приготвил за онези, които го любят.“ Тъй щото, ако обичаш Бога, на ума и на сърцето ти няма да дойде онова, което Бог е приготвил заради тебе. Защото обичта ще бъде като една врата, през която ти трябва да минеш. Защото, ако ти нямаш обич, няма да имаш тази врата, през която да минеш и да възприемеш Божиите блага, а после и да реализираш тези блага. Обичта е връзка, нишка, която ни свързва. Чрез тази нишка душата е свързана със своя първичен източник.
Следователно, обичта постоянно функционира от човешката душа към Бога, и обратно, и ни държи живо за онези велики постижения, които Бог е отредил в себе си да ни ги даде. И ние трябва постоянно да крепим тази връзка. И като крепим тази връзка, ще придобием всичко.
Втора лекция на Общия окултен клас 7 октомври 1931 г., сряда, 6-7.15 часа
София – Изгрев
