ОТДАЙТЕ БОЖИЕТО БОГУ
Казват Му: „ Кесарев.“ Тогаз им казва: „ Като е тъй, отдавайте кесаревите кесарю, а Божиите Богу.“ И като чуха, зачудиха се, и оставиха Го, и отидоха си.70
Случайно Христос е засегнал един обществен въпрос, тоест без да иска – трябва ли да се дава дан. Този въпрос и днес занимава хората. Всички питат: „Трябва ли да се дава дан?“ Този въпрос има широк смисъл, има и тесен смисъл. И всякога щастието в живота зависи от правилното разрешение на задачата, която е представена. Затова сама по себе си тя е една сложна задача с десет хикса.
Учениците знаят лесно да решават задачи с един хикс, с два хикса, с три хикса, но животът е една сложна задача с десет неизвестни. Знаете ли колко хиляди години са нужни, за да се решат тези хиксове?
Всички плачат и се смущават все за неизвестното. И ще кажете: „Какъв е този въпрос – да се даде ли дан кесарю?“ Христос казва рязко: „Отдайте кесаревото кесарю.“ Въпросът е решен: „Отдайте!“ Разбира се думите Христови в цялата глава носят в себе си велики идеи, които Христос е изказал. Скрити са те, трябва дълго време да се копае, да се разчепкват тези стихове, за да се намери вътрешният смисъл, тъй както един ботаник, един минералог трябва дълго време да изследва едно растение, едно камъче, за да го изучи.
Съвременните християни, като седнат на кревата, мислят, мислят и смятат, че така ще разрешат въпроса. Не, трябва да си плюете на краката, да се опнете на работа, тогава ще разрешите въпроса. Като дойде вашият кесар мъж вие ще му сготвите. Питат жените: „Трябва ли да се готви на мъжа?“ Христос казва: „Трябва.“ Само като сготвиш на мъжа, като му сготвиш месо, той ще си замине, а ти ще имаш възможност да служиш на Бога. Но ще каже някоя: „Мъж да съм.“ И мъж да си, ще трябва да отдадеш на кесарица нейното. Има кесар и кесарица. Ако си мъж, ще отдадеш на кесарица нейното и Божието – Богу. Или в друг смисъл – имаш задължения към този свят, в който живееш, имаш и задължения към Бога.
Искаш да отидеш на бал – ще трябва да зачетеш мнението на хората. Ще се облечеш тъй, както балът изисква. Ако трябват бели дрехи, ще облечеш бели дрехи. Ще туриш обуща с високи токове, ще се напудриш. Ако ти са бели косите, ще туриш на тях черна боя, да ги почерниш. Но ще кажете: „Аз не искам всичко това.“ Тогава не отивай. Защото, и при Господ да отидеш, ще туриш високи обуща, гердани, гривни и др. Какви гердани? Герданът около врата – това е любовта. Диадемата, която се носи на главата – това е мъдростта на главата. А гривната на ръцете и на краката – това е добродетелта. В Румъния някои жени носят на краката си часовници и когато показва колко е часът, тя повдига крака си. Някой се шокира от това.
Отдайте кесаревото кесарю – на земята сте. Човек, който се гневи, който завижда, какво търси на земята? Да отиде на небето. Който протестира, че нямало захар, нямало хляб, малко дават – по четвърт килограм, да си върви горе. Какво търси тук? Кесаревото кесарю – ще си отдадеш данта. Кесар толкова благоволява.
Сега трябва да се разреши правилно животът. В това разрешение на живота стои смисълът на живота. Човек, който не може да си даде ясен отчет за живота – той е пигмей в света, той е едно нищожество в света, той е един микроб. Той може да се надуе. Има змии, които, като ги приближи човек, те се надуват. Такива кокошки има, пауни има, които също така се надуват при приближаване на човек до тях. Не се сърдете – тъй разбират, тъй правят.
Трябва правилно разрешение на нещата. Когато Бог изпъди човека от рая, остави там един ангел да пази. Какво пазеше ангелът? Той пазеше разумното на човека, което остана в рая. Един дявол излъга жената на Адама – Ева, и затова Господ ги изпъди от рая и остави ангел да пази рая. „Не заслужавате живота там – казва Господ. – И след години, като го научите, ще дойдете пак.“
Някои искат да са щастливи. Няма щастие за разсипници, за онези, които разсипват бащиното имане. Не че ви се карам, но прояснявам един принцип. Недейте мисли, че вие, които сте пред мене, сте хората, сте човека. Жалки ще сте, ако мислите, че сте пред мене в едно парче месо от шейсет-седемдесет килограма. Аз имам по-високо понятие за човека.
Трябва ли да се отдаде дан? Христос казва: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Като отдадете кесаревото кесарю, само тогава ще се освободите. Една лоша мисъл, тя не е ваша, отдайте я на кесаря. Кой е кесар? Той е дяволът. Отдайте кесаревото кесарю. Някой ще каже: „Аз днес се разсърдих.“ Добре, отдаде ли кесаревото кесарю? Кесаревото – това е човешкото. Следователно на всеки човек сме длъжни и трябва да му отдадем това, за което сме му длъжни.
Казвам, трябва да се разбира смисълът на живота. Един отшелник живял дълги години в пустинята. Един ден той отишъл при един по-свят отшелник – светия, да го научи по-дълбокия смисъл на живота. Като го съветвал, светията му казал: „Днес ще отидеш между селяните, можеш да научиш нещо от тях.“ Отишъл отшелникът в селото и видял, че един селянин, като отивал на работа, казал: „Божичко!“ Като се върнал от работа, пак казал: „Божичко!“ Като се върнал отшелникът при светията, той го запитал: „Какво научи?“ „Нищо, но видях един селянин, който два пъти на ден казва „Божичко.“ След това светията му дава едно кандило с масло и му казва: „Ще обиколиш с това кандило цялото село, но ще гледаш да не разлееш нито капка.“ Като се върнал при светията, той го пита: „Колко пъти си спомни за Бога?“ „Нито един път, защото аз през целия ден следях да не излея от маслото – там ми беше всичкото внимание.“ „Видя ли – казал светията. – Този селянин, който и нас храни, и цялото си семейство – два пъти му иде наум да си спомни за Бога, а ти, отшелник, веднъж не си спомни за Бога.“
Питам философите, учените хора колко пъти си спомнят за Бога. Ето нещастието. Отдайте кесаревото кесарю. Трябва да мислите за себе си, за своето здраве, за развитието си, за ума си, за краката си, за ръцете, но трябва да мислите и за възвишеното, за подобрение на живота, който утре ще наследите. Днешният живот е наш, утрешният е Божий. Питам: как ще бъдете щастливи, ако не отдавате Божието Богу?
Всички нещастия се състоят в това, че на кесаря се само дава, той само взема. В Бога има това добро качество, че Той и взима, и дава. Бог ще вземе детето на една майка, но след години ще й даде по-добро дете. Бог може да вземе мъжа на една жена, но ще й даде по-добър мъж. Някой мъж побийва жена си. Господ ще го вземе този мъж, а ще й даде по-добър. Господ взема, но всякога дава по-добро. По това се отличава този Господ, Който е толкова Благ и Справедлив и затова иска да ни даде един образец. Христос казва: „Така да просветне вашето лице, че който ви види, да прослави Отца вашего, Господа.“
Питат някои защо светът се е объркал. Защото вашите дела не прославят Господа. Религиозните хора, разбирам учените – те са отговорни за това. Много светии има, които не са светии на небето; много учени има, които не са учени на небето; много благородни има, които не са благородни на небето. Привидност и същина не са едно и също нещо.
За да влезе човек в правия път, трябва да различава същественото от несъщественото. Не трябва да има човек амбиции, за да владее това-онова.
Значи четири неща са необходими, за да се влезе в правия път:
първо, да различаваш същественото от несъщественото;
второ, да нямаш амбиции;
трето, да имаш добро поведение;
и четвърто – любов.
Нямате ли тези четири неща, ангелът няма никога да ви отвори. Ще ви каже защо Господ не ви пуща: „Вие сте научени да служите на кесаря, но не и на Мене, следователно не мога да ви приема за слуга.“ Вие може да се сърдите. Ако имате едно дете идиот и вие го заведете при един музикант да се учи, той няма да го приеме, той няма време да се занимава с вашите глупави деца. Бог, като презираше хората на невежеството, остави ги да се скитат в невежество; а днес, когато хората са по-готови, Той изпраща Своя Син.
Този живот не е личен. Ставате сутрин, огледвате се, почерняте си косите, ноктите си изчиствате, зъбите си измивате – това е кесарят. Трябва ли, питат, човек да служи на себе си, на кесаря? Ще му служите, защото сте в неговото царство, трябва да сте справедливи.
Някои казват: „Ние на тялото си не трябва да правим нищо.“ Кой ви каза, че не трябва да правите нищо? Ако ви дам една къща под наем, вие трябва да я чистите, да я миете, защото, не я ли пазите, ще ви изпъдя вън. Някой ще каже: „Аз съм светия.“ Светия или не – трябва да се очистиш. Като си светия, защо си на земята? На някой ученик турили слаб по някой предмет. Защо му турили? Недоволен. Учи, няма да имаш слаб успех! Колко учители са бити по улиците, на колко учители са очиствали праха! Ще туриш единица, но ще питат после. Хоризонтално ще бъде твоето пардесю, ще ти изтърсват праха. Но и учителят трябва да е внимателен, да проверява един път, два, три, четири, и много пъти, докато постави бележка. Трябва да си разумен във всяко отношение.
Като се научиш тъй да живееш, тъй ще имаме една по-добра основа, за да се знае как да се служи на Бога. А на Бога се служи по-трудно, отколкото на кесаря. Той е много милостив, но иска всичко да се приготви в едно съвършенство. Когато Господ те намери достоен, тогава ще отидеш при Него.
Някой казва: „Искам да отида при Господа, при Господа да се уча.“ Жена бие мъжа си по няколко пъти на ден – тогава чакай. Ти не си изтърсила праха на мъжа си. Мъж иска да отиде при Господа – не си изтърсил праха на жена си. Жена или мъж – тези два принципа трябва да се примирят вътре в себе си. Някой път жената кипне. Защо? Някой път мъжът кипне. Ако си мъж, данта отдавай на кесарица; ако си жена – на кесаря. „Скоро войски!“ Това, което с човека става, то става вътре в него.
Казва някой: „Светът е лош.“ В това не вярвам. Вярвам, че хората са лоши, но не и светът. Светът е толкова добър, колкото сте и вие добри; той е толкова лош, колкото сте и вие. Някои казват: „Светът е много лош.“ Прави сте по отношение на вашия свят, но не сте прави да мислите, че ако ти си неразположен, че и всички са неразположени. Не, ни най-малко нямаме право да правим заключение от своето настроение, че цял свят е като мене. И на този кесар вътре в мене трябва да му отдам своя дан. Трябва да се научи характерът на кеса- ря, трябва да бъдем с него учтиви. „Но той е бирник!“
Нищо. Ще му се извините, ще кажете: „Закъснях малко, но ще ти дам парите.“ Няма да му кажеш: „Ти си изед- ник и т.н.“ Защото този нрав, който тук проявиш, и горе ще го проявиш. Ако тук си нервен – и горе ще си нервен, защото горе само за едно навъсване ще те изгонят. Тук много пъти можеш да се навъсваш, но горе това се не приема. Един ангел само за едно навъсване бил изпъден за десет хиляди години на земята. Кесар е по-отстъпчив, защото той не вижда.
И Христос е казал: „Отдайте кесаревото кесарю, а Божието – Богу.“ Всичко изпълнете към себе си, но изпълнете и длъжността си към Бога. Защото, ако не живеете добре, ще живеете като онзи американец, който цял живот прекарал в събиране на пари, но наближил часът да отиде горе на онзи свят, и като умирал, казал на сина си: „Синко, да не сте като мене скъперници, но като умра, турете ми в гроба от всички пари, защото и на онзи свят като отида, ще имам нужда от пари.“ Синовете му изпълнили желанието и турили в гроба една голяма торба пари. Като отишъл на онзи свят, изгладнял много и взел да обикаля, да намери място да се нахрани. Надвечер вижда един бюфет, влиза вътре и намира там много печени кокошки, сардели, ябълки и др. „Тези сардели по колко са?“ „Едно рупче.“ „Ами ябълките?“ „Също. Всичко тук е по едно рупче.“ „А, тук е светът – си казва той. Изважда една монета от двайсет лева, дава я и казва: – Дайте ми три кокошки, три сардели.“ „Не, тук не приемаме такива пари, а рупчета само.“ И му върнали монетата. Още повече изгладнял. Отива той при синовете си и им казва: „Тези пари, които вие ми оставихте, тук не вървят. Дайте ми рупчета.“ Те му турват една торба рупчета. Взима няколко и отива пак в бюфета, иска да му дадат няколко сардели и дава рупчета, но те го изпъждат и му казват: „Тези рупчета тук не вървят.“
Следователно всички, които умират неприготве- ни, страдат. Затова Христос казва: „Отдайте Божието Богу, а кесаревото – кесарю.“ Във висш смисъл трябва да се живее. Ще ви покажа някои отношения в погрешните ви схващания. Някои хора се гневят за нищо и никакво. Сутрин, като отидете да посрещате слънцето, [то] ви се усмихва, поздравлява и вие се разделяте. Вечер то си отива и ви обръща гръб. Значи вие трябва да се сърдите за това? Ще кажете: „Отивам в къщата му, а той не ме прие.“
Един писател отива един ден при един богаташ, но той се скрил от него и казал на слугата си: „Кажи му, че ме няма.“ Писателят чул гласа му, но си отишъл. Един ден богаташът имал нужда от писателя и отива при него. Той сам му отговорил: „Няма ме.“ „Как тъй, аз те чувам.“ Писателят му казал: „Как тъй аз повярвах на твоя слуга, че те няма, а ти не вярваш на мене? Аз съм тук, но не за тебе.“ Така и Христос един ден ще каже. Когато отидете вие при Христа, Той ще каже: „Няма Го тука.“ „Как тъй?“ „Тук съм, но не за вас.“
Не трябва да се гневим на слънцето. То нито изгрява, нито залязва. Това е една перспектива по отношение въртенето на земята. Някой път моята земя се върти. Дошъл си при мене, трябва да знаеш как се върти земята ми. Трябва да питате: „Слънцето на този господин изгрява или залязва?“ „Залязва.“ „Е, тогава няма да го посетя.“ А вие ходите у хората навреме и без време, затова има докачвания, обиди, страдания и др. Казвате: „Еди-кой си умрял.“ Умрял, защото слънцето му залязло. Умирането е залязването на слънцето, а от другата страна ще излезе младо. На запад – старо, на изток – младо. Не е ли по-хубаво тъй? Вие казвате: „Това е една алегория.“ Не, това е една велика алхимия. Един ден, като научите това нещо, вие ще бъдете способни да се преобразувате, както искате. Ще бъдете мъж и жена, с косми или без косми, млад или стар; вие ще бъдете като един детектив. Така е и в театрите, там млади стават стари и т.н. Това е законът на илюзиите.
„Отдайте кесаревото кесарю, Божието – Богу.“ Има християни, които критикуват другите. Тези християни не са научили света. Светът е един благороден свят. Светските хора, тези хора по улиците, аз ги уважавам. Някои от тях ще ти кажат нещо пред очите, право ще си кажат каквото мислят за тебе. А някои християни се крият, и зад гърба ти ще кажат това, което мислят за тебе. Когато кажеш нещо, нека думите ти бъдат верни. Бъди кавалер, кажи всичко направо в очите. Добре е за вас да намерите този недостатък.
Аз уважавам тези светски хора, ще ви кажа защо. Светските хора миришат все на рози, на теменужки. Напръскват се. А християните казват: „А, грешно е това.“ Добре, ако се не напръсквате, тогава очиствайте си тялото, защото има християни, на които устите и телата миришат.
Трябва да се преобразим. Това е, което Христос е казал в притчите Си. Ето защо този цар е избил хората и изгорил града. Избил той всички хора, защото не искаха да дойдат на сватбата, имали работа.
Сега искам да разсъждавате. Забравете вашата личност. Ще каже някой: „Той ни дяла.“ Не съм пратен да ви дялам, аз не съм научил този майсторлък. Да дялаш – то е опасна работа, то е една хирургическа операция. Аз ви занимавам с висша математика, с числата от едно до десет. И като научите тези числа – вие ще се научите от висшата математика и ще разбирате по-добре вашите отношения.
Ако ви пита някой кое е най-голямото число, някои ще кажат – десет, хиляда, един милион и т.н. Най- голямото число е единица. Като разберете ценността на това число – единица, вие ще разберете съотношенията на всички неща. Всички други числа са разделяния, разклонения. Всяко едно дърво – то е едно нещо. Следователно единицата, то е едно дърво, а всички хора са като клончета, пъпки, листа и т.н. Вие дигате шум на това дърво. Вие сте един лист – ще гледате да приемете повече жизнен сок; вие сте едно коренче – ще гледате да изпратите повече храна на дървото. Но ще кажете: „Искам да зная какво мислят хората за мене, хубав ли съм?“ Щом си на това дърво, ти си служител на Бога.
Питам, сега вие, които стоите на това дърво, какво трябва да вършите? Не питайте онези листа, които са долу, защо са паднали. Не осъждайте онези листа, които са паднали, които са капнали. Те са паднали не по своя вина, а някоя друга сила, външна, ги е откъснала, и следователно те ще отдават своя дан кесарю. А като отидат там, наново ще се явят и след време ще отдадат Божието Богу. Така искам да разсъждавате. И тогава ще има пак мъчнотии, страдания. Страданията у хората са два вида: умните ще знаят защо страдат, а глупавите ще си създават повече страдания и ще ги увеличават.
Следователно да бъдем умни, религиозни, културни, а „културни“ аз разбирам религията, приложена в живота във всяко отношение. Религията – тя е нещо за душата. Тъй че култура е разредяване на религията, а религията е сгъстяване на културата. Следователно, като ви казвам да бъдете културни, то значи да се разредите, да научите всички отношения на хората в света, да научите всички институти, учебното дело, а това е културата на кесаря. А когато дойде до религията, до онези вътрешни понятия – да различавате същественото от несъщественото, тогава ние ще дойдем до правилното разбиране на Христа. Христос е учил хората как да бъдат културни и как да са религиозни. Кесар – това е културата; Бог – това е религията.
Тогаз казвам: отдайте на културата нейното, отдайте на религията нейното. Религия без култура не е нищо. Първо, ние започваме закона от видимото. Какъвто си като културен, такъв ще си като религиозен. Нервен си като културен, обичаш да полъгваш като културен – ще бъдеш такъв и като религиозен. Ще ви кажа какво е да полъгваш, да прикриваш истината. Вие искате например да ви посетя някой път у дома ви. Представете си, че съм заразен от някоя болест, нося бацили от петнист тиф или чума, или каква и да е друга болест. Вашите деца дойдат при мене, целунат ми ръка и по този начин пренеса болестта. Ще бъдете ли благодарни, ако заразя целия дом? Човек, който прави посещения, трябва да бъде чист.
Има религиозни хора, които носят проклятие, бацили в света. Може да е несъзнателно това, но те трябва да имат това предвид. Неразположен, гневен си – не посещавай свои приятели. Когато Бог влезе у тебе, тогава иди у своите приятели. Това е учението, което Христос проповядва. Това е положително учение… Не че духовете правят така, това е Божествената книга. Аз често ровя тази книга.
Някои казват: „Христос му казал.“ Какво му е казал Той? Ти не можеш да се разговаряш с Христос, докато не си се издигнал. Някой мисли, че е учен – но по отношение на твоята среда. Човек трябва да обладава едно велико смирение. Като знаеш всичко, я ми кажи колко време ще живееш? Кажи ми колко деца ще имаш, какви ще бъдат те, с какви очи? „Не зная.“ Как да не знаеш тези елементарни неща! Трябва да се учиш.
Има учение на сърцето, учение на ума. Сърцето е кесарево, а умът – Божий. Някой път сърцето е Божие, а умът – кесарев. Отдайте на вашия ум всички подтици, които имате. Никога не спирайте вашите извори от техните течения, не спирайте реките от пътя им, поправяйте коритата им. Не пресушавайте вашите реки, не събаряйте вашите гори.
Ще ви приведа една аналогия, която е отвлечена, но – които разберат. Съзнанието у човека е двояко: то е механическо и физиологическо. Ако го вземете, съзнанието може да бъде и психическо. В механическото съзнание процесите всякога отвън отиват навътре, както много реки отвън образуват една голяма река, но тази река е мътна – тя не е едно Божествено учение. А физиологическото, психическо съзнание е това, което изтича отвътре навън. Няма нужда вие да спущате вашите кофи, но да имате едно съзнание, което правилно да изпъжда тези мътни течения и да избистря извора. Този извор трябва да се поправи, този извор е, който Христос иска да вложи у вас. Колкото пъти дойде Христос да вложи у вас този извор, вие се скарвате, запушвате го. Тогава малките реки се събират и вие казвате: „Аз съм голям.“ Голям, но мътен. По-добре малък извор бъди, но чист.
Ако искате да влезете в Царството Божие, този е пътят на размишленията. Вие сте свободни да размишлявате, и това, което вие придобиете, то е благото за вас. Това значи „отдавайте кесаревото кесарю, а Божието Богу“.
Беседа от Учителя, държана на 31 декември, 1916 г. София.
