Словото

Отзвук от събранието в Айтос – 12-13 април 2014 г.

Срамувам се, но и същевременно се радвам, че ние от Бургас (поне) преди събранието се обединихме всички (всички!) около 3 неща:

1. Подкрепа на предложенията на Хр. Ташев (въпреки внушението, че той не бил много сигурен и убеден в тях…видя се съвсем ясно на събранието!);

2. Подкрепа на идеята за териториален УС и представител в него на едно от най-големите братства, каквото е Бургаското братство (Бургас никога не е имал представител досега в УС – никога!);

3. Подкрепа на идеята за ново лице като председател на Братството (различно от Слав поради ред причини, изтъквани вече многократно!). Това ясно и отчетливо беше изказано и на последното общо събиране в неделя на 6 април от 17 ч.

Какво стана реално на събранието?

Нито едно от трите неща не се случиха…защото „гласът“ на Бургас реши друго и „той“ беше може би най-решаващ във всичките тези гласувания (по ирония на Съдбата). Само един глас беше необходим да се подкрепи Новото, за което 2/3 (да 2/3!) от братствата в страната бяха готови и достойно гласуваха. Този наш „глас“ не отиде по направление, а „реши“ на своя глава да подкрепя едно статукво, в което 10-те човека от настоящия УС даваха огромната тежест. Питате се защо?  И аз се питам, но…

На това събрание имаше много достойни хора. Ето само някои от тях:

1. Хр. Ташев от Пд си отстояваше по всички разумни правила предложенията и не се поддаде на провокациите и обвиненията, отправяни му тайно или явно. После когато беше предложен за член на УС, той отказа по принципни съображения;

2. Таньо Златанов от Ст. Загора предложи регионалния модел и го защити като идея достойно, но не срещна никаква подкрепа от нашия „глас“, дори обратно. Все пак той успя да „вкара“ представител в настоящия УС и така Ст. Загора изглеждаше съвсем добре в нашите очи;

3. Атанас Атанасов от Шн предложи изключително консенсусната фигура на Станчо за председател на Братството и през цялото време защитаваше идеята за промяна, която многократно надделяваше като подкрепа в залата (но за съжаление хората нямаха реален глас, за да я изкажат!). Също беше предложен да работи в УС, но и той отказа по принципни съображения;

4. Щерчо от Карнобат се познава със Слав още от ученик и през цялото това време са били приятели. Той се въздържа на гласуването „за“ Слав с мотив, че една част от хората в Карнобат не са съгласни и предпочита да остане в хармония с братята и сестрите си в населеното си място.

5. Брат Стоян от Видин гласува „за“ Слав, въпреки че самият той е „против“, но на събрание на групата им са решили да подкрепят Слав. Така той решава да е в хармония с групата си и да надмогне своето убеждение;

6. Брат Димитър е координаторът на Плевен, член на миналия и избран в настоящия УС. Той гласува „за“ Слав, но в групата му са били „против“ и той съдейства да се изпрати представител от Плевен (неговият заместник Миро), който да гласува различно от него. По този начин са изразени разумно и двете мнения – личното на Димитър и общото – на групата.

7. Не на последно място Станчо – братът предложен за Председател на Братството. Той като истински воин на честта стана и разказа за себе си всичко необходимо, като спомена, че няма да може да работи със Слав в екип поради принципни различия.

Това стана, братя и сестри, и ми тежи, че ние останахме отново встрани – неразбрани, непредставени, подведени…Защото:

Вместо промяна, видяхме подмяна;

Вместо Ново, видяхме отново;

Вместо Единение, видяхме разединение.

Но…хората вече са будни – 2/3 от нас чакат своя час!

До ще ден…Вече е дошъл!

Без страх и без тъмнина в Любовта безгранична!

Категории