Аз искам да разбера от вас какво разбирате вие под думата „Специален клас“? Нали толкова години следвате в този клас, какво сте разбрали под думата „Специален клас“? Ако попитате един медик какво нещо е лекар, той ще ви каже – човек, който се занимава с болести, нали. Какво е музикант? Учител по гимнастика? Или по рисуване? Те всичките по нещо се различават, но всички имат занимание.
Сега някои от класа разбират – да бъдат в класа, за да си прекарат времето. Има класове за развлечение, има и занятия за развлечение. При естествените науки за дисекция какво се изучава? Във вивисекцията какво се изучава? По какво се отличава един естественик? Казвате – той е медик. С какво се занимава той? Или е свършил доктор по математика, или по богословието, или по филология. Какво знае този доктор по богословието? И какво знае той повече от обикновения човек? Ако вземете онзи, който е свършил по теологията, който изучава науката за Бога, и го попитате какво нещо е Господ, той нищо не знае повече. Свършил по богословие, но никога не е виждал Бога, не се разговарял с него. Или да вземем един човек, който е изучавал Слънцето, 20 години се занимава със Слънцето и нищо не е видял. Питаме, какъв смисъл има в това, да изучаваш един предмет, който не виждаш?
Сега аз отправям този въпрос до вас, защото някои от вас има, аз ги наричам деца, даже те не трябва да бъдат в класа. Ако едно дете на 4-5 години дойде в клас и ревне, и иска да дойде бавачката му да го утешава, питам, това дете за класа ли е? Тук не му е мястото. Или ако вашият ум е пълен само със съмнения, колко време ще мине, докато се утеши то, че после да се занимава. Нали вие тук в класа си имате дисциплина. В какво седи вашата дисциплина? Аз разбирам дисциплина на мислите, дисциплина на сърцето и дисциплина на човешката воля. Първото нещо – трябва чиста мисъл. Чистата мисъл се отличава. Имаме дисциплина на ума. Или когато дойдем до дисциплина на сърцето, това има двояко значение. Има дисциплинирани хора. Как се определя думата „дисциплина“ в училището?
– Под „дисциплина“се разбира подчинение на известен ред и известна цел.
Тогава дисциплината може да бъде разумна и неразумна. Ако се вземат дъските на някоя каца и се турят обръчи, каква дисциплина ще има там? Дъските ще имат механическа дисциплина, всички ще бъдат стегнати в обръчите, ще се направи една каца, ще се тури един хребет и т.н. Но в това дъските не взимат никакво участие. Но когато вземете някое разумно същество, живо същество, да кажем, както един клас вече има известно съотношение, известен ред, разбиране.
Да кажем, вие, учениците на един Специален клас, влиза учителят на този Специален клас, какво печелят учениците и какво печели учителят? Ще кажете – учениците ще добият знание. Хубаво. Да допуснем, че вие сега следвате по музика, нали ще изпеете гамата? Нали тя е основата в това училище? Но ако един музикант не може да изпее седемте тона на гамата, какъв музикант ще бъде той? Представете си един математик, който не може да напише числата от 1 до 10. Какъв математик е той? Той нали започва е основните числа на математиката.
Та казвам, ако вие нямате ясна представа какво значи Специален клас, какъв клас е това? Кои са принципите или основните положения на един Специален клас. Може ли някой от вас да каже, както го разбирате. Сега вашето положение е както положението на един българин, ако го попитат защо си българин. Той не може да покаже своята българщина. Ще кажете – той говори български език. Но по какво се отличава българският език? Българският език излиза от славянския език. В природата има ли български език? В природата има много езици. Тогава всеки човек, който говори български език, българин ли е? Да кажем, ако един човек е французин, но говори български, той българин може ли да стане, ако езикът е свързан с „българина“, защото български говори. Добре, ако един чужденец дойде и научи български език, българин може ли да стане. Значи у българина трябва да има нещо специфично в кръвта му, някоя специфична черта, която небългаринът не може да я има. И във вас непременно трябва да има нещо специфично, в кръвта си, както се казва, трябва да имате някоя специфична черта, по която да се отличавате от другите. Англичанинът, и той си има своя специфична черта, поради която той е англичанин.
Често вие се спирате и казвате – трябва да говорим един език. Има един език в широкия смисъл на думата. Българите си имат един общ език, който го употребяват, и затова са българи. Но всеки, който говори български, българин ли е? Не е българин. Но можем да кажем, като говорят българите, той разбира българския език, без да е българин. Сега мнозина от вас са в Специалния клас, без да принадлежат към класа. Сега колко души от вас има, които принадлежите в този клас? Трябва да се научите да мислите. Вие определяте – българите говорят български език. Хубаво. Но вие сте българин, и ви вземат като малък англичанин някои англичани, осиновяват ви, тъй вие влезете в една английска фамилия и минавате за англичанин. Но вие англичанин ли сте? По осиновяване вие сте англичанин, изучавате английски език, казвате: „Аз съм англичанин.“ Но не сте родени от англичани. Роден сте българин, а минавате англичанин. Пък може и обратното да стане, някой англичанин да е взет от българи, могат да му изкарат и свидетелство, че е българин. Но това са някои шегобийци.
Сега, най-първо, Специалният клас има известни положения, които трябва да разберете. Защото всяка една наука си има своите положения. Сега кое е основното на вашия клас? Вие на дело ще го отговорите. По какво се отличава Специалният клас? Той може би да не е толкова специален. Да кажем, първият клас от гимназията по какво се отличава? После вторият, третият, четвъртият, петият. Откога започва същинският клас на гимназията? Вие сега мислите, че на вас се е предало особено знание. Кое е особеното, което на вас се е предало? По какво се отличава Специалният клас от общия? Сега онези от вас, които принадлежите към Специалния клас, те да кажат. Пък онези, които са дошли отвънка и сами са изучили езика на Специалния клас, те нямат думата. Онези, които са родени, родените в Специалния клас, те да кажат. Вие сега говорите за Специален клас, аз ви казах онзи ден, че не искам да се занимавам с преповторение на нещата. Когато аз видя, че хората стават обикновени, да кажем, някой мисли само как ще яде, как ще прекара живота си, иска да уреди живота си – е, трябва ли той да мисли от младини до старини как ще прекара живота си. Ако той постоянно казва, че трябва да уреди живота си, това е един обикновен човек.
Например някои от вас може да мислят как ще свършат училището. Той нищо няма да разреши и нищо няма да свърши. Пък и онзи, който иска да уреди живота си, и той нищо няма да уреди. Да кажем, че свърши осемте класа. И след като ги свърши, какво ще научи? Или който е свършил гимназия в Германия или Англия, какво може да научи? Много работи може да научи. Но българинът, който поставя противоположното, казва: „Като свърших гимназията, рога изникнаха ли ми? Като свърших университета, рога изникнаха ли ми?“ Богослов е станал, рога изникнаха ли му? И на един лекар рога изникнаха ли му? И на богослова какви рога са изникнали? И тогава българинът казва – щом не са изникнали рога, нищо не струва. Пък ако му кажеш, че рога са изникнали, той ще каже: „Остави тази работа, рога му изникнаха, той не мяза на човек, той е говедо.“ Такава наука, в която изникват рога, ние не искаме. А при това изникват рога. Под „рога“ българинът разбира нещо специфично. В рогати има скрита известна идея, известен смисъл. Българина, за да му кажеш, че си свършил, трябва да му покажеш това. Той ще каже: „Вържете му сега очите, вържете му сега дебело въже или букаи на ръцете отзад. – И после ще каже: „Скъсай сега това въже, ако си майстор.“ И ако ти скъсаш букаите, тогава българинът ще каже: „Знае този човек. Вързах го с дебело въже, но така като каза, отидоха веригите. Знание има у него.“ Но ако направиш опит и не можеш да скъсаш веригите, никаква наука нямаш. Хубаво. Аз искам да ви обърна вниманието да знаете – всяка една мъчнотия е една връзка заради тебе. Ако те свържат с едно малко въже и ти не можеш да скъсаш това въже, ти не можеш да разрешиш една малка мъчнотия.
Питам тогава, знанието разрешава ли въпроса за мъчнотиите? Защото без знание, който и да е човек той не може да има никакви постижения и той ще ходи в тъмнина. Защото постиженията в живота се постигат със закона на знанието. Не е в натрупването на много знания. Но силата, която дава човешкият ум, с тази сила ще минете по пътя на живота. Който има знание, няма да има тъмнина. Светлината е там. Който има знание в живота, ще ходи със светлина. А без знанието много мъчнотии ще имат. В знанието нещата са мощни, възможни и всички мъчнотии трябва да ги решите чрез закона на знанието. Любовта е един подтик. Тя е една сила, но ако вие нямате знанието, ако не знаете как да съсредоточите тази сила, как да направлявате тази сила, вие ще бъдете като един слепец. Значи сега, тъй както хората са се организирали, любовта е една сила. Та без знанието нищо не може да се постигне. Но знанието в света е любовта може да направлява силата на вашата любов.
Сега ние говорим за любовта като основа към знанието. Или обичта, която може да се зароди във вашия живот, как трябва да я използвате? Аз ви казах, Учителят не се занимава с погрешките, аз съм чужд за погрешките, чужд за морализиране, чужд за отрицателните страни. Казвате, той Учителят нас ни напуща. Сега какво ще правим? Хубаво, ако слънцето ви каже, че ще ви напусне, какво трябва да правите? Какво ще стане, ако слънцето ви напусне? Казвате – ще умрете. Няма да умрете, ще замръзнете. Ще се спрете. И щом рече слънцето да ви остави, вие ще замръзнете. Вие ще седите и ако слънцето един ден си измени мнението, и пак дойде при вас, вие ще тръгнете пак. Щом тръгнете, слънцето е дошло. Щом сте на едно място, слънцето го няма.
Та казвам, трябва да има движение. Искам да ви обърна внимание на същността. Ако вие гледате на нещата по външному, те лесно се разрешават. Има специални класове по готварство, учиш година, две, три, четири години седиш, излезеш навън, казваш, че си свършил специален клас. После специализация има. Има класове и по дрехарство. Като свършиш по лекарските науки, ще специализираш по очните болести или по нервните, това са специфични класове.
Та казвам, в какво именно вие вземате Специалния клас? Кое трябва да бъде качество на Специалния клас? Първият Специален клас. (Думата младежки я нямаше първоначално.) Е, коя е основната черта на класа ви? Основната черта, аз да ви кажа, че всички, които влизате, трябва да бъдете неженени и всеки, който е женен, не може да влезе. Това е единственото нещо, което ви отличава от другите. Значи да не сте женени, това ви отличава. Но ето една сестра тук женена е влязла. (Сестра П-ва.) Тогава де е дисциплината на класа? Не е така. Това е външната страна. Неженени, това е друго, неженени за света. Че ако не сте женени за света, тогава знаете ли какво нещо е светът? Че ако вие сте оженени за света, никакъв Специален клас не може да има. Та с какво ще препоръчате вие света, в който стават всичките престъпления? Ще кажете – това е една лаборатория. Но тъй както хората разбират, че всички престъпления се вършат в света, че ако вие обичате света? Казвате: „Не трябва ли да живеем в света?“ Ако вие обикнете един човек, който върши престъпления, тогава не участвате ли в неговите престъпления? Ако една жена се ожени за един мъж, който е престъпник, тя не участва ли в неговите постъпки? Ако тя каже неговите престъпления, тогава този мъж ще намери затвора. Или в класа ви идеята за неженените или девствените, които разбират живота, какво разбирате вие? Тогава, след като свършите класа, тогава ще решите да се ожените или да се не жените. Това е идеята за Специалния клас. Ще седите в класа свободно, за да не се започне скандал, понеже в класа влизат и от двата пола. Тогава онзи, който е женен, може да каже: „Какво търсиш ти там между онези неженените?“ Или: „Какво търсиш между чуждите мъже?“ Ако дойде една млада сестра, която е оженена, и мъжът ѝ дойде, ще каже: „Ти какво търсиш там между онези младите? Да не мислиш, че те имат някакъв си характер, малко се съмнявам в това.“ Нали женените имат особена терминология. Сега аз не зная тяхната терминология. По известни съображения, да допуснем, някой брат, ученик, и той е женен, и жена му, и тя е тук.
Тогава значи, за да се избегнат тези недоразумения вътрешни, най-първо човек трябва да бъде свободен. Аз искам да ви наведа на мисълта: ако вашият ум не е свободен и вашето сърце не е свободно, и вашата воля не е свободна, това са същите отношения. Вие не можете да учите. Ще кажете вие: „Как тъй, аз да не мога да уча?“ Казвам, ако аз държа един голям параход с 10 котли за дъното и той започне да си върти витлото и целия ден се върти, върти, а не може да се мръдне, седи все на едно място, кюмюрът се изгаря, а работа не е свършена, при това дим е имало, а параходът не е извървял никакъв път? Вие ще кажете: „Върти се нашето колело.“ Съгласен съм. Дими коминът. И на това съм съгласен, да дими коминът. Ако вашият параход е вързан, питам, какво сте извършили? Въглищата изгорили, коминът е димял. Питам, какво от това, ако вашето колело се върти, коминът дими, но котвата седи на дъното. С какво се оправдава дименето на комина, и въртенето на витлото. Ако вашето колело се върти, и коминът и всичко е на мястото, а 10 котли са хванали парахода за дъното, вие не съзнавате това и се чудите – как тъй ние да не можем да прогресираме. Значи на едно и също място седите, щом ти не виждаш един прогрес, защото под процес се разбира това, което параходът може да измине. Това е прогрес за парахода. В буквален смисъл, изходеното място, това е, което параходът е придобил, когато той измине от едно пристанище до друго, това е неговият прогрес. Сега вие тръгнахте от едно пристанище. Какво беше вашето първо пристанище откакто излязохте от парахода? Все сте пътници на този Специален клас. От едно пристанище излязохте – от пристанището на девствениците, от пристанището на младостта, и отивате към пристанището на старостта. Тъй. Ще ви вземе много време, докато пристигнете на него пристанище. Някои от вас ще пристигнете на това пристанище. Значи вие влизате в Специалния клас, идеше с единствената идея за какво? (Да станем девственици.)
Сега моята цел не е да ви изпитвам. Искам да ви насоча мисълта да мислите. Защото вие всички имате основните понятия на живота. Да се жени, да живее, да дими коминът, да има къща, жена, деца, да има морал. Аз наричам – това са основните работи, е които сегашният свят се занимава. Хората се занимават с тези работи, е които и всички бръмбарчета се занимават. Аз виждам, една пчела се занимава със своите бръмбарчета и тя отхранва децата си, царицата. Някой ще каже: „Трябва да се оженя, да имам 5 деца.“ Някой ще ми каже, че царицата трябва да снася яйцата. Превеждам, трябва да има само един мъж, а някой път пчелата има около 250 хиляди мъже. Някой път между тях ще се избере само една, ще се ожени и тя ще излезе с него навънка и ще почне да ги снася с хиляди, по две, по три хиляди ги снася тази царица, а всички останали са работници, излизат навънка и вършат работа.
Как ще разберете вие вътрешната страна на живота? Какво например е женитбата? Как ще разберете? Да се съберат двама души на едно място и да живеят? Това не е никаква женитба. Защото, ако жененето е само да се съберат един ученик и един учител на едно място, знанието не се добива там. То е само едно условие. Така нищо не се добива. Учителят ще предаде, ученикът ще учи. Това са само условия и възможности. Но има известни вътрешни отношения, които могат да се образуват между ума на учителя и ума на ученика. Това е едно вътрешно постижение, то не е видимо. Това е ученичество – един вътрешен процес, който съществува, който не се вижда. Питам, ако ученикът не може да възприеме това, което учителят може да му предаде, той ученик ли е? Не е ученик. Но ако и учителят, и той не може да предаде? Ако ученикът е готов, а учителят не може да предаде, той не е учител. Ученикът трябва да възприема, да е готов да възприема. И учителят трябва да може да предаде това знание, което е необходимо. Няма ли тези двете отношения тогава – отношението между ученика и учителя се изменя и остава само една външна дисхармония. Ученикът е, казва той, под известна дисциплина, от първо отделение, може да е от второ, трето, четвърто отделение или е в прогимназията или гимназията, или най-после студент може да е той. Защо наричат първите ученици, а последните студенти? Какво значи ученикът и какво студентът? Най-първо казват – той е ученик, а после – той е студент. Предават малко специфичен характер.
Сега, разбира се, аз не искам да се спирам върху терминологията. Тя не е толкова важна. Защото мнозина от вашия Специален клас излязохте. Ако отидете в странство, които излизат, нали свършват известен Специален клас. Като излязат от Специалния клас, казват: „Свърших училището.“ Или кажат: „Свърших училището и сега постъпвам в еди-кой си университет.“ И след това казват: „От еди-кой си випуск на университета съм.“ Нали ще бъде смешно, той като свърши, да се каже – той се отказа, че е свършил еди-кой си университет. Да кажем, че някой е свършил Кеймбриджския университет в Англия или той се откаже от Хайделбергския университет в Германия и отиде в Кеймбриджския университет в Англия. И ако той е правил докторат там, важи ли му този докторат? Ако той каже там: „Аз съм свършил Хайделбергския университет, имам докторат оттам, свършил съм в Хайделбергския университет доктор по медицина, богословие или по естествените науки“, това може да служи като едно удостоверение, че той има известни познания. Но само ако ви хванат и ви кажат, че сте свършили Специалния клас, вие ще се откажете.
Всеки човек, който не разбира своя си предмет, все се отказва от него. Например един, който не разбира от музика, той се отказва от нея като специален предмет. Който се отказва от пеенето, пеенето не му е специален предмет. Музиката е специална наука, тя не е за всекиго каша. Рисуването е специална наука. После техниката, тя не е за всекиго. Специална наука е тя. Има науки, които са специални и човек трябва да е роден за тях. Има някои са специалисти хора. Той трябва да бъде човек даровит. Има нещо, което той може да научи. За всекиго не е така. Но ако човек иска да разбере нещо основно, той трябва да е роден.
Та моята задача е – искам да си изясните какво нещо е Специалният клас. Защото, ако не разберете какво нещо е Специалният клас, тогава можем само да се събираме тъй на занимание. И то е хубаво, някои упражнения може да се направят. Нали така събират хоровите певци. На този плащат, на онзи плащат, учат се да пеят, образуват си едно хоро, занимават се, така лесно може да си говорите. Ще ви запишем в тефтера, тогава ще си плащате месечни вноски. Да кажем, един месец ще плащате 100 или 200 лева, да идете. Може ли някой да ви преподава в едно музикално училище, без да плащате? Ако сте много даровит, може да не плащате. Или ще платите. Но в което и да е специално заведение все ще платите нещо.
Та казвам, тази е задачата. Пък аз разбирам друго. Аз разбирам Специалния клас малко по-другояче. Моята идея за Специалния клас е друга. Аз считам Специалния клас, представете си, едно заведение, което изкарва цигулки, италиански. Там има от тези великите майстори, които имат грижата за изпращането на цигулките навсякъде. Тази цигулка си има свой щемпел и надпис. И с тази цигулка трябва да се свири по целия свят, да се препоръча. И ако тази цигулка няма хубав тон, тя не може да се препоръча и няма да има стойност. Та и вие като ученици от Специалния клас, ако не може да издадете специални тонове, тогава какъв Специален клас сте? Питам, всеки един от вас като излезе от Специалния клас и не препоръча фирмата, какво ми струва мен, ако не рекламира фирмата? Струва ли си тогава да се учите? Значи трябва да се учите хубаво. Че ако тази цигулка не може да издава този хубавия глас, тогава тя няма стойност. Ако вие като ученици на Специалния клас не можете да издадете тия специални тонове, питам тогава, какви ученици на Специалния клас ще бъдете?
Следователно в Специалния клас ще давате вие известни познания, за да разберете вие законите на вашия ум – едно; второто – да разберете законите на вашето сърце, и третото – да разберете законите на вашата воля. Както виждате, това е една наука. И след като дойдете до един закон, вие вече ще имате методите на една положителна наука, с която да знаете как да се справите с външния свят. Защото как можете да преживеете? Един сляп човек, и той може да преживее, като пипа, тъй пипнешком. А едно нещо е да пипаш, а друго е да виждаш, да ходиш с виждане. Да имаш очи и да четеш от една книга, и да изучаваш всичките закони и пътища на природата, е съвсем друго. И ако човек разбира законите на своята мисъл, на своето сърце и законите на своята воля, той вече се приближава до основите на една наука. Не че ще знаете всичките науки или всичките закони. Например кой е първият закон? Мъчен въпрос е. Задайте този въпрос на който и да е философ, мъчно може да отговори кой е първият закон. Е, вие като влезете в света, как ще докажете кой е първият закон?
– Концентрацията.
Тя иде отпосле.
Фиг. 1
Всякога, за да мисли човек, той трябва да се постави в положението. Виждате, съвременната наука, за да произведе мисъл, ако вие имате един такъв кръг (Фиг. 1) в природата, дето текат енергиите, вие не можете да имате никакви знания. Известна енергия обикаля около този свят. Може би енергията е скрита. Ако обаче вие искате да знаете каква е тази енергия, вие трябва в този кръг да образувате един процеп вътре, и веднага от това място може да потече известна енергия или един извор. Тук, под тези пластове, може да потече известна енергия. Да кажем, има вода на 30 метра. С една сонда вие може да извадите тази вода и течението ще тече нагоре. Тогава вие можете да използвате тази енергия, това течение. Но ако не стане този процеп в тия пластове, водата ще си върви.
Та първото нещо, закон е на ума да се занимавате е вашите способности. А закон на сърцето е да се занимавате със законите на вашите чувства, а законите на волята са да се занимавате със законите на вашите сили. Силите, това са групировани способности и групировани чувства с техния етикет. Най-първо умът може да се занимава със способностите, които спадат към умствения свят, да могат да се развиват те. Та казвам, в Специалния клас, тъй както аз гледам, между вас се зародиха известни недоразбирания, известни положения. Само да ви насърча аз, някои от класа помислиха това, което не е. Сега как ще изразите вие това – да помисли човек това, което не е? Някои от вас помислиха, че с малко време, е малко знание много може да се придобие. За пример, ако аз ви дам един признак, да кажем, по какво се отличава гениалният, талантливият, обикновеният човек и мистикът, защото всички се отличават. Те се отличават тъй, в природата, по количество, както, ако вземем например един килограм захар, два, три килограма, нали се отличава захарта, после, ако е на бучки, колко ще е обемът на два килограма, на един килограм? Да кажем, една бучка има два сантиметра дължина и един сантиметър в широчина, значи има един кубически сантиметър. Да допуснем, че в един килограм влизат 400 бучки. Само за изяснение е това. Да вземем 150 бучки, значи в два килограма ще има 300, в три килограма – 450. Като ви кажа един признак на обикновения учител, на талантливия, гениалния и мистика, вие веднага ще искате да знаете учителят, който ви предава, той талантлив ли е? Най-първо това ще искате да определите – дали вашият учител спада към обикновените, талантливите или гениалните. Питам тогава, ако учителят не е от гениалните, той ще го каже. Пък може да има съображения, да не го каже.
Питам тогава, ако е от обикновените и ви каже признаците, по какво ще знаете, че то е специфично гениален човек. Гениалният човек в признака си има нещо специално. За пример двама души могат да имат същите размери на ръката и същите размери на пръстите си, тъй приблизително да си мязат, но ако дойдете да изучавате тъканите на кожата, там ще видите, че те са различно устроени. И ако нямате един процеп, ще видите, че кръвоносните съдове и капилярите им се различават. После пирамидалните клетки в мозъка също се отличават, дължината на крачката на клетките се различава. Много специфични работи се отличават. Защото мозъкът е един инструмент много сложен. И тези разумните същества използват този вече образувания организъм. Той като изгуби своя организъм, той стане един обикновен човек. Ако манипулира с обикновения организъм, и той става обикновен човек.
Та казвам, гениалният човек трябва да има големи преимущества. И той съзнава своето преимущество, и талантливият човек така, а обикновеният човек слиза постепенно, той няма такива преимущества. Та вие ще се стремите – в природата има един закон, който подтиква хората към ония преимущества.
Та казвам, щом влезете в един Специален клас, там има закони, с които може да ускорите процеса на вашата мисъл и да я направите по-пластична тази мисъл. Но трябва да знаете как трябва да постъпите. Има закони, с които вие можете да направите вашето сърце, разбирам чувствата, трябва да разбирате процеса на вашето кръвообращение. Ако вие не можете да изучите какво нещо е кръвообращението и ако не можете да проучите функциите на нервната ви система, вие не можете да бъдете господари на вашата мисъл. Тогава вие ще имате това обикновеното, което и другите, обикновените, хора са постигнали.
Ще работите във вашето подсъзнание. Та ще дойдем до онази правата мисъл, понеже невидимият свят – вие още не знаете дали има невидим свят, или няма, тъй на опит не го знаете това. Казвате – Учителят тъй казва, но вие имате ли опитността за това, не зная. Че има някои си адепти, които са завършили своята еволюция, но вие срещали ли сте се с някой от тях? Казвате: „Не зная, твърди се.“ Хубаво, твърдението ви може да бъде вярно. В известен смисъл то може да бъде вярно, но така специфично може да бъде и невярно. За пример, както се казва, че хората на шестата раса – по какво се отличават те – в шестата раса в мозъка ще има повече гънки, после тези капилярните съдове ще бъдат още по-нагънати, по-деликатни и после устройството на тяхното лице ще бъде друго. Съотношението на техните пръсти към тяхното лице ще се отличава, после ще имат на лицето си един ъгъл от 0 градуса. Техният Камперов ъгъл ще бъде не по-голям от 90 градуса. Сега в бялата раса е на 80-82-83 градуса. Казват, на боговете се дава 90 градуса. Тогава тази линия така ще се съпостави, че ако вие поставите лицето на 10 градуса, пък щом челото се изправи, тогава това ухо слиза надолу.
Фиг. 2
Представете си, че 1 представлява челото, а 2 е развитието на челото. С е ухото ви. Щом се изправи този ъгъл 1, линията С се оттегля и ако вие гледате, постепенно ще се образува един тъп ъгъл. Ако този ъгъл не се отъпява, гениалността не може да се прояви. Тогава ухото ви ще слиза надолу. Това е само за изяснение. Пък щом се добива знанието, колкото повече се добива знание, придобива се една голяма повърхност, плоскост и върху тази площ има по-голямо налягане. А щом има по-голямо налагане, има и по-голяма тежест, и тогава се казва – не е лека работа да е учен човек.
Следователно идейният човек има по-голямо налягане и ако нашият мозък не се приспособява, няма това налягане, ще дойдат известни страдания, ще кажете: „Що ми трябваше това учение.“ Соломон, който изучаваше големите познания, дойде до това положение, каза, че знанието е известно бреме. Не е бреме, ако се разбират законите, а ако не се разбират, е бреме. Всяко знание, което човек придобива, умът трябва да се приспособява. И умен човек е този. Туй знание трябва да се използва. И ако не се използва, то става бреме. И от многото знание се заражда съмнението.
Сега каква беше мисълта? По този начин на разсъждение, както вие схващате, както развивам моята мисъл, както развиваме предмета, какво схващате и накъде цели?
– К[узман]: Задачите на класа.
Тъй, към принципите, които са засегнати в класа. Ако този клас даде тия семенца, тогава действително този клас принадлежи към този род на познания. Та в Специалния клас вие трябва да се научите, начина, как да живеете. Както музикантът трябва да се научи да пее и както онзи художник трябва да се научи как да рисува, така и вие в Специалния клас трябва да се научите да живеете, да мислите.
Фиг. 3
Разбирам, всеки може да рисува, и аз мога да рисувам. Но това е геометрическо рисуване (Фиг. 2). Тук отношенията не са спазени. Тъй са рисували египтяните. Челото е 90 градуса, после централните части не са поставени еднакво. Това ако е гениален човек, бихте ли желали да бъдете такъв Специален клас?
– Не.
И бихте ли желали да бъдете такава паница – А?
– Не.
Защо?
– Ще се преметне.
Е, каква трябва да бъде? Е, бихте ли обичали вашият Специален клас да мяза на такава тояжка – В? Бихте ли обичали вашият Специален клас да бъде такава една тръба?
Трябва да пазите един принцип, той е следующият. Първият принцип е той. Никога човек не трябва да разваля своите отношения е първичната причина. Добре да знаете това. Или казано: Не разваляй своите отношения със Слънцето, защото оттам зависи всичко. Щом имаш отношения със слънцето правилни, ти можеш да имаш отношение към всички други. После, щом измениш отношението си със слънцето, ти ще измениш и отношенията си с всичко в света. Щом развалиш своите отношения към слънцето, към първата причина, ти вече разваляш своите отношения към всичко в света и не може да имате една положителна мисъл. Следователно, това трябва да бъде първото правило. Всякога, когато станеш сутрин, трябва да знаеш, че твоите отношения със слънцето, с първата причина, не са се измъчили. Можеш да вземеш разни положения, но да знаеш, че имаш много органически връзки. Може да е в твоето съзнание, може да е в твоето подсъзнание, в свръхсъзнанието, където и да е, тази връзка трябва да съществува, да прониква. И щом съществува тази връзка, тогава всички други отношения ти можеш да ги разрешиш, понеже там са правилните.
Да кажем, ти кажеш, че обичаш някого. То е цяла наука, да знаеш как да обичаш. Защото, да обичам аз една песен, в какво седи да обичам песента? Да мога да я изпея хубаво. И колкото по-хубаво я изпея, толкова по-добре и толкова повече я обичам. И колкото по не мога да я изпея, толкова обичта ми към песента е по-слаба. Пък ако никак не мога да я изпея, никак не я обичам. Тази е аналогията. Ако вие нямате тази аналогия, вие не можете да разберете какво нещо е да обичаш. Колкото по-хубаво изпяваме една песен, толкова песента ни става приятна на нас, и тогава ни е приятна песента. Пък щом не можем да пеем, и публиката казва: „Не го искам, той не знае да пее.“ И когато ние кажем, че трябва да обичаме, любовта в невидимия свят се представлява като една велика песен на живота. И когато вие кажете, че трябва да обичате някого, подразбира да изпеете една класическа песен на обществото. И ако вие можете хубаво да я изпеете, цялата публика ще ви ръкопляска, ще каже: „Този човек пее хубаво.“ Вие на земята може да се срамувате и казвате: „Как така да го обичам?“ И минавате, като че никого не обичате.
Защо се преструват хората? Животните изявяват своите чувства, а хората не ги изявяват. Сега защо животните ги изявяват, а хората не ги изявяват? И хората изявяват своите чувства. Но това е една анормалност. Изявяването и неизявяването е един процес, това са резкости. Да се изявява някой и да не се изявява, то е до възпитанието в живота. Но при сегашното възпитание ние нямаме една ясна представа какво нещо е любовта. Значи това, което ние считаме, че е любов, обясняваме си от две съображения. Може би той не изявява това, понеже, ако е богат, той гледа да не покаже, че е богат, но той се представя, че е богат. Ако един богат човек живее между лоши хора и се опасява, че ще го оберат, той не се изявява. Сега аз не искам да кажа, че онзи, който не изявява своите чувства, че е лош човек. Не. Но той има известни съображения за това. Може да има някои да го убият и да му вземат парите. И той си представя, като че няма пет пари. А щом се намери между хора, които го обичат, той си извади кесията, и тогава минава за почетен човек. Но Христос е турил мисълта ‘малко по-другояче. Казва, запалят ли свещта, и да я турят под шиник. Щом се запали свещта, тя трябва да се тури над шиник. Та непременно всякога, когато любовта не минава през разумността на човека, тя образува дим и кадеж, тя е неприета, горението е непълно. И никой не обича да седи в една къща, в която няма комин. Представете си, че влизате в една къща, дето има само огън, но кой от вас би обичал да седи в къща, в която има само дим? Значи трябва да има пълно горение. Трябва да има камина, баджак или огнище, който да изкарва дима навънка.
Сега до тука какво разбрахте по въпроса? Какво разбра, Кузмане? (Много неща.) Сега основната мисъл: трябва да разбирате законите на вашата мисъл, законите на вашето сърце, законите на вашата воля.
Сега тези положения ще се развиват в окултната наука, но пътят, по който ще ви изведа, е един специфичен път. Искам да ви наведа да мислите правилно. Понеже, ако ви доведа аз до същинското знание на нещата, ще ви поставя до големи противоречия. Не че не съществува това противоречие, но ако вие сте неподготвени, голямата светлина може да ви ослепи или голямата сладчина, захаринът, който е 900 пъти по-силно сладко от захарта – та, ако аз ви дам един грам захарин, ще има плюене и целия ден лигите ви ще текат. И това не е лошо. Някои казват: „Дайте ни от това знание.“ Но ако аз ви дам от това знание, цяла седмица ще ви текат лигите. Ти знаеш ли какво ще направи? Може да развали цялото здание, тъй целия ден ще текат лигите, целия ден ще се ежите, ще воювате и всички ще ви считат за смахнат. И хората стават смахнати от много знание. Влюбените хора, и те имат това знание. Те стават много смели, но една смелост, дето чувството е дошло неестествено. Та казвам, за да се избегнат тези неестествени положения, хората, които ръководят човечеството, са изработили известни правила. А учениците, като не са разбирали тези правила, са създали цели букаи от тези знания. Техният ум е стеснил тези правила и сега са образували цял затвор. Та най-първо трябва да ви извадя от затвора, да снема букаите и целия ден аз слушам само едно дрънкане на букаи. Вие ходите, дрънкате, не ги чувате. Аз ги чувам. Сега мислите. Казвам, букаи има. Аз не му казвам, че има букаи, не му казвам, че е затворник, защото той ще каже – как аз, затворникът.
Та най-първо ще трябва да се освободите от тези вътрешни букаи. Противоречията в живота, това са букаи. Противоречия в ума, букаи са това. Противоречия в сърцето, букаи са това. Противоречия във волята, букаи са това. И тогава ще трябва някоя наука, трябва известна сила или енергия, огън или силата на топлината, да се отворят тези букаи. Тогава само като се духне, веднага ще се стопят. И като покажеш течението на тази енергия, веднага се отварят букаите, и те ще се снемат. Та казвам, има известен род мисли. Дето ви дадох в общия клас формулата, вие трябва да я пазите. Някои казват: „Как тъй, аз съм добро, аз съм истина.“ Ти, щом дойдеш дотам, ти не си вече аз. „Аз“ значи това Божественото, великото, разумното. Божественото у тебе, то казва „аз“. Понеже Бог е с тебе. Бог е любов. Съществува един вечен Божествен принцип на любовта и мъдростта. И понеже този принцип се родил в света, тогава аз, който излизам от този принцип, аз съм проявеното добро. Доброто, което действа в любовта. И същевременно аз съм истината. Мъдростта значи знанието, истината. Значи аз съм мъдростта, която дава тази истина. То дава простор, това е резултат. Може ли аз да се откажа от това злато, което нося на гърба си? Аз съм човек, който нося 100 килограма злато и казвам, ако вие имате знанието, това знание, да вярвате, знаете ли какво ще бъде. Ще кажеше: „Чакай да видя еди-кой си философ какво е казал.“ Може да е казал вярно, каквото и да е казал, обаче този философ е правил преводи – ако преводът е прав.
Аз искам всеки един от вас да знае езика на природата. Да знае да превежда от езика на природата на своя език, на своите разбирания и от своите разбирания да превежда на езика на природата. Защото ти и от своя език трябва да знаеш да превеждаш на езика на природата. Защото, ако знаеш да превеждаш от своя език на езика на природата, ти ще разбираш нещата. Защото, като превеждаш една мисъл от едно състояние на друго, ти ще видиш какво е състоянието от една мисъл, едно чувство и на каква степен седи развитието на твоята мисъл, чувство и воля, и ще придобиеш сили. Тогава ще видиш къде е силата. Но ако не знаеш да превеждаш от един език на друг, ти не можеш да имаш знание. Сега въпросът не е колко знаете. За бъдеще аз съм ви казал, за знание по отношение на бръмбарите вие сте гении, гениални сте вие. Всичките бръмбари да се съберат на едно място и по отношение на цялото животинско царство, вие сте пак гении. Но този гениален човек има и голяма отговорност. Всяка една гениална форма съдържа богатство, което у животните не може да се изрази. И най-развитият човек, и най-умният човек не може да сънува даже и това, което е заложено в ума му. И да иска, не може. Той не може да излезе от ония ограничения, в които е поставен.
Та казвам сега, използвайте вашата форма, защото, ако не използвате това, което ви е дадено, вие правите едно голямо прегрешение спрямо себе си. Вие казвате изведнъж: „Как живеят хората?“ Питам ви, как живеят хората. Ако под „хора“ разбирате най-умните хора, послушайте ги. Но ако под името „хора“ разбирате тези, които могат да ви тикнат в един крив път, няма какво да ги слушате. Защото светът има две страни.
Е, Кузмане, кажи сега. Има ли някои да заминават с трена?
– Само три сестри.
Представете си сега, че вие, учениците на Специалния клас, сте поставени на фронта, а общият клас е тил. Представете си, че силата, общият клас, е отличен, обоз има, всичко е приготвено, а вие отстъпите, питам, какво ще стане с вашия тил? И той ще отстъпи. Щом вие отстъпите, ще отстъпи и тилът ви. Значи от вас зависи. Ако вие отстъпите от бойното поле, ще поставите и общия клас в смущение. Пък ако вие вземете бойна позиция, тогава и тила ви ще бъде добре. Тогава де седи вашата похвала? Да отстъпите ли, или да вървите напред? Разбирането е това. В онова вътрешното съзнание седи всичко. Сега не че нямате разбиране, в дадения случай ако ние разбираме живота само като един еднократен процес, тогава е друг въпрос. Аз съм съгласен с вас, че вие имате разбиране и вие сте прави, но ако разбирам живота в много кратък процес, всеки ден има нещо ново – онова, което вчера аз съм разбирал, сега има нещо ново. Та в многократния процес всякога има нещо ново. В еднократния процес може да кажете – аз свърших. В многократния процес има ученици, в еднократния няма. В многократния процес въпросът другояче се разрешава. Та може да намерите някое противоречие, като говоря така, вие още нищо не знаете. Ако вземете думите ми в еднократен процес, аз не съм прав, но ако вземете думите ми, че са в многократен процес, аз съм прав. Колко пътя има още? В дадения случай едновременно еднократният процес и многократният процес за всички същества е еднакъв. Като започнете от най-нисшия процес на съществата до най-висшия, отношенията са еднакви. Всички същества не знаят какво има да стане. Както една птичка не знае, така и онзи най-възвишеният, и той не знае. Той може да знае за птичката какво има да стане, но неговите отношения за него, той трябва да прави усилия, да учи.
Окултната наука твърди, че тези, които са постигнали всичко, те знаят всичко, но те мълчат. То е затова, което има да стане, но те са влезли в науката на мълчанието. И на земята знаят, но има други области на мълчанието, което привлича тяхното внимание. Той всичко знае, разправя на хората, но дошъл е до едно място, дето има една голяма празнина, която той трябва да мине и не знае как да я мине, и седи и мисли. Защо? Мълчание има там. Има пред себе си една велика задача и не знае как да я реши. И затова мълчи. Да допуснем сега, един от вас е завършил своето развитие и се намира в областта на мълчанието. Да кажем, турена му е една задача, как да поправи целия свят. И чака, докато тези бръмбарчета завършат своята еволюция, понеже от това правилно разрешаване зависи и неговото повдигане. Той седи и мълчи, понеже най-малката погрешка – той има отговорност. Питам тогава, този човек ще говори ли? Много сериозен ще бъде. И това мълчание не е мълчание на бездействие, но то е една много дълбока мисъл вътре. Редки моменти има, с които той се занимава и не се занимава с външния свят, но вътре се занимава той. Законът на мълчанието е процес вътрешен. Там човек отвън не се занимава, отвътре се занимава. А вие, както сте отвънка, говорите, а вътре мълчите, а който е завършил работите си, той отвътре ще говори, а отвън ще мълчи.
Та мисълта ми, ще вземете думите ми, искам определено да ви кажа – някой път вие вземате думите ми така, както не са. За пример някои казват – Учителят отрича всичката наука. Но в многократния процес има постижения. Или въпросът – няма да се женим. Че ако Мойсей можа да запали свещ преди години, ако аз кажа, че и вие можете да палите свещи, ще кажете: „Как е възможно?“ Както е възможно за него, така е за вас. Ако аз ви кажа, че ще дойде време, от тука веднага да може да се пренесете за 5 минути в Ню Йорк или в Лондон тъй с тялото си, ще кажете: „Как е възможно?“ Или: „Възможно ли е това?“ При сегашните условия е невъзможно, но допустимо е някога. Но сега е невъзможно, но един ден ще бъде възможно. При сегашните условия да се твърди това, е невъзможно. Сега е невъзможно, но е възможно за бъдеще. В Божественото всичко е наука. Някои хора седят още при разбирането на попове и владици, те са неща отживели. Еднократен процес е това. Как са живели хората на миналото, то е за тяхна сметка. Ние не можем да живеем сега, както Мойсей едно време, когато хората са пренасяли толкова жертви. Сега вече, когато хората са християни, живи приношения не се извършват, а и за бъдеще това, което ние вършим, тогава ще има едно ново разбиране. Отношенията на Бога към нас ще бъдат други. По-друга светлина ще имаме.
Сега ние за Бога имаме понятия, това, което са ни учили. Но кой от вас има за Бога понятие, ходил ли е някой на аудиенция да говори с Бога? Никой още не е ходил.
– Някои мислят, че са говорили с Бога.
Да мислиш, че си ходил на аудиенция при царя, е едно нещо и да идеш в действителност и да говориш, е друго нещо.
– На сън.
И да сънуваш, че си ходил на аудиенция при царя, е едно нещо, а да те приеме и да говориш е него половин час или два часа, и то е друго. Разумните факти седят не само в срещата, но обмяната, която може да стане. Това са свещени работи. Когато дойдем до действителността, не можем да говорим, че сме говорили е Бога. Или да идем при Бога. Така не може да се говори. Това е само за изяснение. Няма по-лесно от да обичаш Бога. И да говориш нещо е него. Но няма и по-мъчно нещо от това. Има същества, с милиони години са чакали да говорят с Бога, съвършени същества, които са завършили своето развитие и с милиони години са чакали да се срещнат е Бога, но още Господ не ги е приел на рандеву. А едни още не са отишли. Едните, които са отишли и съвършени не са станали, а другите не са отишли и съвършени са станали.
Сега това не ви го казвам да го приемете. То е само за една аналогия, че е в реда на нещата. Та има виждане и виждане. Има познаване и познаване. С това не искам да внеса смут в душата ви, но казвам, необятни са тези закони, в които ние живеем. Неизследими са Божествените пътища. Не мислете, че каквото учат философите, е така. От части знаят всички. Не може без противоречия. Не мислете, че противоречието ще изчезне някога от вас. То вечно ще съществува. Защото, ако хората не се родят от дух и истина, не могат да разберат истината. Който е роден от дух и истина, може да бъде дух и истина. Това са неща от основно разбиране. Истината, тъй както вие я схващате, не е истина. Това са основни работи. Значи не е ли това един факт. Ти си чул, че един е гениален, казваш: „Не е ли този гениален, както аз казвам?“ Казвам, ти слушал ли си го как пее? „Е, така казват.“ Но ти не можеш да имаш понятие за неговото пение. Вие схващате нещата външно. Докато не се научите да ги схващате едновременно и външно, и вътрешно, да се занимавате с въпроса за душата си, вие не можете да влезете в правия път. Докато човек не излезе из своя пашкул навънка, той не може да има развитие. Докато човек не влезе в училището вътре, той не може да се научи. В затвора ще се научи едно нещо, в училището ще се научи друго нещо. Най-първо човек трябва да влезе в училището, в Божественото училище, в природата и ако тя отвори вратата си, и вие можете да я разберете – да ти говори и да ѝ говориш, да я слушаш и да те слуша – тогава ти си в отношение с нея, вече можеш да се учиш. Това е многократният процес на знанието.
Та казвам, ние отидохме сега много далеч, ние отидохме там, дето можем да идем след дълги години. Аз сега ви показвам върховете. След дълги години вие ще бъдете малко по-близо до тези върхове. Та и сега се виждат близо, но като тръгнеш за Хималаите, само върхове се виждат там. Но колкото ходиха англичаните, все не можаха да се качат горе. Колкото повече наближават те, не се стига. Тъй като погледнеш, изглежда лесно, но като се качват, не може. Колко ходиха те, целия ден ходиха, и един ден толкова наближили англичаните, като че останало още сто метра да има, и пак не се стига. При това човек ще извърви сто метра, и вече краката му ще се усетят изморени.
Сега за втория път вие ще мислите за това, което съм ви казал. Каква е задачата на Специалния клас? Какво разбрахте от Специалния клас? Трябва да държите един изпит сега. Само онези, не всички, някои не са задължени, само онези, които принадлежат към Специалния клас вътрешно, те ще държат изпит. За тях е това. И то е най-лесната работа. Овцата познава, че е овца, и отива при овците. И вълкът познава, че е вълк, и отива при вълците. И човек познава кой е. Човек отива при човеците. Умният човек отива при разумните хора. Ако ти отиваш при овците, овца си. Ако отиваш при рибите, риба си. Ако отиваш при водата, при въздуха, при светлината, такъв си. Това е конкретно знание – дето отиваш, такъв си. Като отидеш при светлината и станеш светлина, светлина си. Като отидеш при жените и станеш жена, жена си.
Като отиваш при мъжете и станеш мъж, мъж си. Ако отиваш при женените и станеш като женените, женен си. Като отидеш при болните и станеш болен, болен си. И обратното, ако отидеш при здравите и станеш като здравите, здрав си. Който не разбира, хамелеон е той, а който разбира, мъдрец е.
Аз ви давам начини, по които може да се справите, Хамелеон е той. Той не може да бъде едновременно и овца, и вълк, и жена, и човек. Той може да бъде само едно нещо в дадения случай.
– Как апостол Павел е бил всичко?
То е друг въпрос. Това е процес на неговата работа. Когато аз работя със своята лопата и обръщам земята и на изток, и на запад, аз копая, но с лопатата аз не разрешавам всичките въпроси. И като отивам да проповядвам на хората, и с това не разрешавам всичките въпроси. Много малко работа се разрешава. Говориш за апостол Павел, гениален човек е той, погрешки не прави или в стоте години в живота си той ще направи само една погрешка. Талантливият човек в годината прави една погрешка, а обикновеният човек всеки ден прави една погрешка.
– Сега ние знаем от кои сме.
Аз не определям кой от кои е. Но всеки може за себе си да каже това. Аз нямам право да тегля едно заключение, че вие сте обикновени хора. Това логически не е право. Аз само правя разлика между гениалния, талантливия и обикновения човек. По какво се отличават те? А за да направя заключение кой какъв е, трябва да имам такъми, да изследвам всеки един от вас, и тогава да кажа. А тъй само да кажа…
Някой казва, че с един поглед всичко разбирал. Това е едно лъжливо понятие. Някой мисли, че като влезе в онзи свят, тъй само като надзърне, той всичко ще знае, ще научи. Та ти можеш да влезеш в онзи свят и с години да седиш, и можеш малко да научиш повече от хората на земята. И в духовния свят пак ще се усетиш, че много малко знаеш. Какво ще се научиш, като идеш между ангелите? Ще видиш, че има пак една тайна в техния живот. Онзи ангел, ти като го гледаш, и той като те гледа, и те проникне. В другия свят няма тъй да минаваме от един свят в друг, там работите лесно стават. За пример, ако ти имаш нещо скрито в другия свят, ако идеш при ангелите, да допуснем, че ти идеш в третото небе и вратата се отвори и се яви един ангел, и ти имаш една лоша мисъл в себе си, той като те погледне само, ти веднага ще станеш черен и ще станеш толкова тежък, че веднага ще се сгромолясаш и след половин час ще усетиш, като че си паднал от някой висок планински връх. Пък ако този ангел намери, че в тебе има една възвишена Божествена мисъл, ти тъй ще се усетиш и веднага този ангел ще те подигне, и двама ще хвръкнете, и ще си приказвате помежду си. Тъй ще стане сега.
Станете сега.
Тридесет и трета лекция на Младежкия окултен клас, 25 април 1930 г., петък, 6-8 часа, София – Изгрев.
