ОТЛИЧИТЕЛНИ ЧЕРТИ
Бог царува на Небето, Бог царува в Живота. Да бъде благословено Името Му!
Размишление.
Бе четена темата: „Отличителните черти на Соломон, на Сократ и на Толстой“.
Като говорите или пишете за някои отличителни черти, те трябва да бъдат такива, които напълно да характеризират дадено лице или даден предмет. В такъв случай, като оставям настрани второстепенните неща, питам: коя е отличителната черта на Соломон? Като погледнете едно чело, един нос или една уста, вие веднага можете да кажете коя е отличителната черта на челото, на носа и на устата – казвате: „Отличителната черта на челото, например, е разумността, на очите – способността да виждат, т.е. зрението, на устата – чувствителността“. Чувствителността произтича от съзнанието, в което се явяват ред желания – значи устата показва какви са желанията на човека; и други неща се определят по устата, но те са второстепенни. И гладът предизвиква в човека желание да яде, което се задоволява първо чрез устата. Какво се разрешава с яденето? Като се наяде, човек може ли да стане учен? Определено ли е колко пъти трябва да яде човек? Значи колкото пъти и да яде, човек не може да стане учен – яденето е само условие за учене, но чрез ядене човек нито учен става, нито знания придобива; знанието иде от друго място, от друг източник. Тренирането на тялото е условие за нещо, но знания не дава; зрението е друго условие, но и то знания не дава. И знанието даже не е най-важното нещо в живота, и то е условие за нещо – за какво? За разбиране на живота, за използване на неговите сили; без знания вие не можете да живеете – колкото и да е малък животът, поне елементарни знания трябва да имате.
Христос казва: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът“, обаче за разбирането на този Път, на тази Истина и на този Живот са необходими знания. Под думата Истина Христос разбирал всички методи, чрез които Животът може да се реализира – значи Пътят води към Истината, а Истината – към Живота. Без Път човек не може да намери Истината, а без Истината не може да намери Живота – дотук Христос е спрял. Като казва за Себе Си, че е Пътят, Истината и Животът, искал е да каже, че сам Той е в този Път, в тази Истина и в този Живот; ако и вие намерите този Път, тази Истина и този Живот, ще разберете Христа – иначе ще Го критикувате, ще разисквате върху личността и живота Му, без да придобиете нещо. Ако имате един приятел, когото критикувате и той ви критикува, какво печелите? Ако двама художници рисуват картина, която представя красотата, но и двамата се критикуват, печелят ли нещо? Единият казва на другия: „Очите, носът, устата в твоята картина не са правилни“; другият пък казва: „Сенките в твоята картина не са добре поставени“. Ако критиката на двамата художници е намясто, всеки сам ще изправи картината си и взаимно ще се усъвършенстват, обаче ако критиката не е намясто, и двете картини ще останат непоправени. От резултатите, които критиката произвежда, се съди дали тя е била права, или не. Да кажете на някого, че не живее добре – това още не е критика; вие трябва точно да определите къде, как и на кое място той не живее добре – той трябва да знае в какво се изразява неговият лош живот, за да може да се поправи.
Коя е отличителната черта на Соломон? Преди всичко Соломон е бил юдеин и като такъв той не е могъл да се освободи от общите национални черти на юдеите; те са крайни материалисти – братята на Йосиф например го продадоха за пари; те не го убиха, но го продадоха. Също така юдеите продадоха Христа пак за пари, и то много евтино, само за 30 сребърника – тази е отличителната национална черта на юдеите. И Соломон, като юдеин, трябваше да реагира срещу тази национална черта на своя народ. И еврейските пророци реагираха срещу тази черта; като четете Библията, ще видите, че те навсякъде са сипвали огън и жупел само заради тази черта. Те са търсили злото в духовенството, в управляващите; направете превод да видите кое в човека отговаря на духовенството и кое – на управляващите. Духовенството, т.е. духовната страна в човека, представлява принципите и веруюто, от които се ръководят умът и сърцето на човека.
Коя е отличителната черта на Сократ? По произхождение Сократ бил грък – значи той изразява гръцките национални черти. Гърците са хитри, те се отличават със слаб морален устой – например след като воюваха десет години с Троя, те измислиха най-после една хитрина: направиха един голям дървен кон, с който превзеха Троя. Гърците са на по-високо стъпало на развитие от евреите: те умъртвиха Сократ с отрова, с по-изтънчено средство, а евреите продадоха Христа и Го разпънаха на кръст. Затова именно Сократ трябваше да се бори с по-големи престъпления.
Най-после ще дойдем до Толстой – с какво се отличава Толстой? Той е славянин. Някои учени изтъкват като отличителна черта на славяните нечистотата – те обичат да оцапат човека. Както и да е, каквото и да се казва за евреите, за гърците и за славяните, това още не е абсолютно, защото отрицателните черти на един човек или на един народ не могат още да го характеризират; те са в процес на развитие, следователно един ден от тия отрицателни черти помен няма да остане. Толстой имал големи уши, което говори за щедростта на славяните. Много престъпления в света се вършат от щедрост. По характер Толстой е доблестен, която черта отсъства в характера на Соломон и Сократ. В края на живота си Соломон казва: „Суета на суетите, всичко е суета!“ – той е изпитал всичко и след това изказал тази мисъл, като смятал, че всичко това е било необходимо за придобиване на знания. Сократ пък разсъждавал точно обратно – той казал, че чрез волята си човек може да обуздае всички свои недостатъци и слабости. Толстой, като се основава на християнството, изнася още по-висок морал, а именно: недостатъците не трябва само да се обуздават, но те трябва да се трансформират; като енергии, които вървят в низходяща посока, те могат да приемат обратна посока на движение – възходяща. В това отношение Толстой има по-хубави черти от тия на Соломон и Сократ, обаче и тримата не са завършили още своето развитие; в бъдеще те ще дойдат на по-висока степен на развитие.
И тъй, всеки човек е минал или минава през формата на Соломон, на Сократ и на Толстой. Соломон е прекарал един живот само на ядене и пиене, физически живот; за такъв живот се изискват хора и наистина, около него е имало много жени и прислужници – това е аристократически живот; този живот се е поддържал и с наука, с четене и писане на притчи. В Сократ виждаме точно обратното – той искал да ликвидира с физическия живот, с живота на ядене и пиене, затова се предал на размишления, на философски разговори и беседи; неговата философия се заключава в мисълта: „Познай себе си!“. Той се оженил за една сприхава и нервна по характер жена, като си казвал: „Ако с философията си мога да се справя с характера на моята жена, много нещо ще постигна“. Един ден, когато Сократ разговарял с учениците си, жена му взела леген, пълен с вода, и го изсипала върху главата на Сократ. Последният запазил пълно присъствие на духа; той погледнал спокойно към учениците си и казал: „Когато едно дърво се посади, непременно трябва да се полее“ – значи той взел добрата страна от постъпката на жена си, защото разбирал законите на живота и правилно ги прилагал.
Фиг. 1
Великите хора – това са светлите точки на хоризонта, това са високите върхове на планините. Кривата линия А представя небосвода, т.е. идейния, възвишения, непостижимия свят; кривите линии В представят високите планински върхове; точката С, долу, представя долините. Когато Слънцето по високите върхове започва да изпраща повече светлина и топлина, снеговете и ледовете по тях започват да се топят; в морално отношение топенето на снеговете и ледовете представя разпуснатия живот на планините, следователно, когато хората са много любезни, много учтиви, това показва, че те са горе, по високите планински върхове, където се топят и изпращат водите си надолу. Когато няма какво да се топи, те остават сами и се проявяват толкова скържави, каквито са в действителност; какво представят те тогава – голи скалисти върхове – това, което Природата е натрупала върху тях, изчезва и Природата казва: „Всичко, каквото имах, дадох, повече няма какво да давам. Като събера нови материали, пак ще ги натрупам“. Планините регулират въздушните течения. Същевременно и влагата става причина да се образуват различни течения, бури, циклони в съгласие с наклона на Земята. Когато енергията на планините стане устойчива, снеговете започват да се топят и да слизат надолу, в долините; тогава деятелността на долините започва да се усилва: растителността става буйна, цветята се развиват добре, дърветата връзват и дават хубави плодове. Значи щом водите започват да прииждат, това показва, че животът в долините се усилва – по този начин става преливане на живота от едно състояние в друго. Ако това преливане става правилно, наричаме го еволюция, морален устой, радост и веселие; ако преливането на живота не става правилно, тогава идват всички нещастия в света. С други думи казано: ако снеговете на планините се топят равномерно и слизат по всички склонове, за да напояват долините, животът в долините се развива добре; обаче ако топенето на снеговете става неравномерно, при слизането си водите завличат камъни, чакъл, тиня, вследствие на което образуват големи насипи. Следователно това, което става в Природата, става и в индивидите, и в обществата, и в народите, и в цялото човечество; енергията от техните планински върхове, т.е. от техните мозъци, понякога тече правилно, равномерно надолу към долините им, а понякога тече неправилно, неравномерно.
Съвременните хора говорят често за морал, за морален устой и т.н.; когато се образува някакво общество, хората пък говорят за Добро, за честност, за справедливост и за ред още добродетели – това говори за известни процеси, които стават в човешката душа. Кога човек говори за морал, за морален устой? Когато стане богат, само тогава човек говори за морал, за морален устой, за ред и порядък – защо? Защото той има какво да пази; ако няма какво да пази, няма защо да говори за тия неща. Следователно, когато се говори в света за морал, това подразбира пазене, грижливо отнасяне към ония ценности, които Бог е вложил в човешката душа – тези ценности могат да се пазят само с чист, възвишен живот; щом тези ценности се загубят, човек престава да се развива.
Сега, когато разглеждате отличителните черти на Соломон, на Сократ и на Толстой, каква поука можете да извадите от тях? В тези три лица вие трябва да виждате едно и също лице, което от положението на цар постепенно слиза като философ-мислител и стига в положението на човек, който иска да познае душата на народа – това са три състояния, през които човешката душа минава. Някой човек казва: „Да имам условия, това и това бих направил“ – значи този човек мечтае за царски условия; питам: ако бъдете цар, какво ще направите – ще направите това, което и Соломон направи. Казвате: „Да имам знания“; какво ще направите – ще направите това, което и Сократ направи. Сократ можа ли да разреши задачата „Познай себе си“? Преди всичко гърците възприеха тази задача от източните народи. Човек няма защо да се познава, истинското самопознаване разбира познаване на онова, което е скрито в душата на човека, само това нещо трябва да се реализира; а тъй, да познава човек своите недъзи – това не е самопознаване. Тъй щото самопознаването подразбира разкриване на човешката душа, да знае човек какво добро може да направи.
Значи познаването не подразбира разкриване на човешките слабости, на човешките дефекти. Когато гениалният работи, дефектите му са извън неговия живот, той не се спира върху дефектите си. Дефектите на писателя например не са в самия него, те са в окръжаващата среда; това не зависи от неговата нервна система, но изключително от външните условия. Някой писар пише тънко или дебело – и това зависи от външните условия, от перото, от мастилото, от обстановката и т.н. От френологическо гледище това показва, че хората около него се занимават с дребнавости, които препятстват на енергията да се прояви правилно; човек трябва да дойде до положение да не се смущава от външните условия, нищо външно да не го безпокои. Срещате някой човек, виждате, че е неспокоен – защо? Дрехите му не били каквито трябва, обувките му били малко скъсани, шапката му била стара. Друг пък се смущава, че масата за ядене не била наредена както трябва: кърпите не били добре сгънати, солницата не била турена на място, в яденето нямало достатъчно пипер и т.н. Всички хора се безпокоят за дребни работи, вследствие на което техният почерк не е правилен; енергиите на техните сили и способности не се проявяват правилно и ако някой графолог разглежда почерка на съвременните хора, по него свободно може да чете характера на техните желания.
Казвам: Соломон, Сократ и Толстой са три типа, които носят в себе си известни сили. Всеки тип изобщо крие в себе си известни сили, но от всички типове един ден ще се оформи общ тип, в който ще се включва положителната философия и наука на живота; този тип ще представлява една митична книга, от която ще се изучава историята и развитието на цялото човечество. Като помислим за Соломон, за Сократ и за Толстой, веднага ще си спомним за голямото влияние, което те са упражнили върху човечеството; те не са първокласни единици, има и по-високи върхове от тях, но понеже днес четохте темата „Отличителните черти на Соломон, на Сократ и на Толстой“, затова говорим за тях. Положението на Соломон като цар представя условия за придобиване на знание и мъдрост. Що се отнася до жените и наложниците на Соломон, ще ги оставим настрани, понеже те представят неговите костюми, т.е. неговите желания, които всеки ден могат да се менят; въпрос е дали този цар е могъл да обича всички тия жени. Какво представлява числото 1200, т.е. 900 жени и 300 наложници, от кабалистично гледище? Това са 12-те зодии – значи на всяка зодия се падат по сто жени. В числото 900 9-те представя крайния предел, до който могат да стигнат желанията на човека; в числото 300 тройката например показва число, с което може да се работи на физическия свят.
Когато Соломон прибрал при себе си тия 900 жени и 300 наложници, той криел в душата си идея, съвсем различна от тази, която съвременните хора му приписват – те му приписват повече грехове, отколкото той имал; тези жени били негови ученички и слушателки. Неговите грехове не се заключават в това, че имал много жени, но във факта, че се отклонил от Бога. Неговите ученички отдалечили сърцето му от Бога, вследствие на това Соломон изгубил равновесието си – той се подкупил, увлякъл се и паднал; заедно с това той съградил няколко езически храма и служил на други богове. В това именно седи погрешката на Соломон. Когато се казва, че човек върши престъпления, това не е право. Човешката душа е нематериална, неуловима, немислимо е душата на човека да се опетни или оцапа; тялото на човека може да се подложи на мъчения, може да се петни, да се разпъва, но що се отнася до неговата душа, тя е свободна, независима; щом се отдели от тялото, тя веднага се изчиства. Единствената грешка на хората седи в мисълта им, че душата може да се петни; душата нито се петни, нито се заробва. Има деликатни страни в чувствата на човека, където докосне ли се нещо отвън, може да създаде ред нещастия за него, но това още не е човешката душа.
Представете си, че вие посещавате един свой приятел, когото не сте виждали цели десет години. По този случай той ви приготвя хубава баница с мляко, с чисто масло и ви предлага да я разделите между десетина свои приятели, които поканил пак по случай вашето гостуване. Вие поглеждате към баницата, вижда ви се приятна, съблазнителна. Ако хвърлите око на някое парче от средата на баницата като на най-хубаво, от този момент вече вие се натъквате на грехове и нещастия, от този момент вече вие пускате малкото краче на дявола в себе си, от този момент започват греховете ви, които с хиляди години ще ви следват. Казвате: „Какво да правя тогава?“; трябваше да вземете за себе си крайчето на баницата, а не най-хубавото парче – ако постъпите така, от този момент щастието ще започне да ви следва. Всичките парчета на баницата са от едно и също качество. Казвате: „Еди-кой си човек е по-добър от мене, а еди-кой си е по-лош“ – в това именно седи вашата погрешка, вие трябва да знаете, че всички парчета от баницата са от едно и също качество и са еднакво опечени, следователно от Божествено гледище към всички хора трябва да имате еднакво почитание и уважение. Докато правите разлика между хората, че едни са подобри, а други – по-лоши, вие всякога ще бъдете нещастни; кажете ли, че хората в някое братство не живеят добре, вие не делите баницата правилно; от този ден нещастието няма да напусне дома ви.
Питам: кой е събрал хората в обществата? Ако мислите, че те сами са се събрали, лъжете се; Бог, Любовта е събрала хората в обществата; за да се съберат хората на едно място, между тях непременно трябва да има Любов. Докато между хората няма някакъв идеал, докато Любовта не влезе между тях, те не могат да образуват общества. За да се поддържат обществата, всеки трябва да внимава за своя живот, правилно да дели баницата – в това седи истинският морал; въпросите се разрешават с правилно деление, а не със заканване или със заплашване – последните са палиативни средства.
Затова казвам: виждайте доброто във всеки човек, виждайте добрата страна на всичко! Представете си, че всички хора живеят добре, че всички са светии; как мислите, при това положение щяхте ли да бъдете щастливи – нямаше да бъдете щастливи; при това положение хората щяха да изпитват такова недоволство, каквото никога на Земята не е съществувало.
Ще приведа един пример, който илюстрира недоволството на съвременните хора – хората са недоволни и оттам, откъдето нямат право да бъдат недоволни. Един майстор грък се качил един ден на къщата си да поправя нещо. По невнимание той се подхлъзнал, паднал от къщата и строшил крака си; започнал да плаче, да роптае и се обърнал към Зевс с думите:
– Господи, аз мислех, че си от добрите богове, а ти създаде такъв закон, според който трябваше да си счупя крака.
– Какво искаш да направя?
– Изхвърли този закон, да не действа повече в света, за да бъдат хората свободни.
Какъв бил този закон – законът за земното притегляне, според който всяко тяло, хвърлено във въздуха, пада на земята.
– Добре, още утре ще бъде твоята воля; кракът ти ще оздравее.
Този майстор, здрав вече, отишъл пак на работа. Махнал с чука във въздуха, но той увиснал, не могъл да се върне пак назад; ударил с друг инструмент – и той увиснал във въздуха; каквото подхвърлил във въздуха, всичко увиснало. Седи той, чуди се какво да прави, но вече ядосан, недоволен от новото положение, от новия закон. Цяла седмица стоели чукът и другите инструменти във въздуха и той нищо не могъл да върши.
Който иска да живее според съвършените закони, той ще стои на едно място във въздуха, без да може да работи; който не е готов за тия закони, той ще живее според несъвършените закони: ще работи според тях, макар и да чупи понякога краката си. Затова казвам: по-добре с опасност за краката, но с разумност за главата, отколкото с опасност за главата, а с разумност за краката.
Същото се отнася и до вас: по-добре с мъчнотии да вършите всичката си работа, отколкото да казвате: „Защо Бог е създал света така, а не иначе“. Когато сте спели, Бог е мислил, правил хиляди опити, докато най-после е създал най-красивия свят, от който вие сте недоволни. При сегашните условия по-хубав свят от този не може да съществува и по-добър живот от сегашния не може да съществува. Като не разбирате живота, казвате: „Защо Бог ни е пратил на Земята?“; на този въпрос всеки сам трябва да си отговори, затова за следния път пишете върху темата: „Защо Бог ни е пратил на Земята и каква работа ни е дал?“. Според положителната философия човек трябва да бъде доволен от живота, който му е даден, защото след време този живот ще се трансформира в нещо по-хубаво. Формата на сегашния човек не е съвършена още: с умовете, които хората имат днес, те не могат да разберат Божиите пътища, обаче те не трябва да се отчайват; те ще пострадат, ще потъгуват, ще се помъчат, но един ден ще се домогнат до положителната философия, ще разберат живота. Те ще имат по 900 жени и 300 наложници, ученички и слушателки, като Соломон, и ще изучават философията на живота. Те ще имат най-лошите жени, като Сократ, и ще изучават философията „Познай себе си!“. Те ще бъдат и в положението на Толстой и жените им няма да им позволяват да реализират идеите си. Соломон казваше: „Не е лесно да излезе човек на глава с толкова жени!“, Сократ казваше: „Всяко дърво, като се посади, трябва да се полее“, жената на Толстой пък казваше: „Не е дошло още времето за това учение“.
И наистина, не е дошло още времето за Новото учение – защо? Защото хората са недоволни. Човек трябва да бъде доволен от положението, в което се намира, и да благодари за всичко: да благодари за хляба, за въздуха, за водата, за дрехите, за обувките. Всяка сутрин човек трябва да благодари на Бога за всичко и да каже: „Боже, помогни ми, дай ми сила да работя, да изправя всичко! Макар днес да съм със скъсани дрехи и обувки, но един ден всичко ще изправя“. Бог всеки ден ви дава възможност да работите; Той ви е дал една картина, която трябва да изработите, като определя къде да отидете, какво да правите, а вие се отказвате, не искате да изпълните Неговия съвет, да не ви съдят хората. Ако работите, никой няма да ви съди. Умният лесно намира погрешките си, той знае, че погрешките седят в неправилното приложение на принципите, а не в самите принципи. Когато майката дава твърда храна на детето си, желанието ѝ е добро, но преждевременно е дошло – малкото дете трябва да се храни с мека, с течна храна.
Питам защо ви проповядвам за Любовта – защото вие сте малки деца и трябва да се храните с мляко; в бъдеще, когато пораснете и дойдете на Земята, няма да ви говоря вече за мляко, за Любовта, но ще говоря за костите, за Мъдростта – тогава ще кажа: едно време, когато бяхте малки деца, нуждаехте се от мляко, но сега имате вече зъби, сами дъвчете храната си, затова ви трябва твърда храна. Ще кажете: „Едно време ни държахте близо до гърдите си“ – да, минаха вече тези времена, така постъпва Природата, така постъпва и Бог. Тъй щото когато става въпрос за обич, за близост, трябва да знаете, че обичта, както и близостта, са вътрешни. Разбирането е вътрешно.
Природата работи сега, за да превърне соковете на Любовта в светлина; светлината ще превърне в знание, знанието – в живот, живота – в абсолютна истина, а истината – в свобода. Така ще се дадат на човека всички възможности да реализира желанията на своята душа; когато реализира напълно всички красиви и възвишени желания, човешката душа ще се задоволи, тогава и Бог ще бъде доволен от човека. В Писанието е казано: „Ще се всели Бог в душата, в умовете, в сърцата, в телата ви, за да се радвате на Неговите дела!“.
Бог царува на Небето, Бог царува в Живота. Да бъде благословено Името Му!
Тридесет и девета лекция, 22 юни 1927 г.