Тъй като планетите са в постоянно движение и минават през всички знаци на зодиака, се създават известни връзки и отношения помежду им. Знаците от своя страна са от голямо значение за проявата и елементарното естество на планетите. Според древната астрологична традиция тези връзки и отношения са два вида: хармонични и дисхармонични, положителни и отрицателни.

1. Първото отношение, което съществува между знаците и планетите е когато дадена планета управлява или е господар на даден знак. Когато се намира в знака, на който е управител, планетата е най-силна в проявата на своите положителни качества. Това влияние е и най-трайно.

2. Противоположният знак на този, на който планетата е управител, ще бъде съответно в най-слаба позиция. Тогава тази планета няма условия да прояви своите положителни качества, а обратно – ще проявява отрицателните си качества. В този случай е прието да се казва, че планетата е в “заточение”.

3. Третото отношение между знаци и планети се нарича екзалтация или подем. Тук планетите се намират в знази, които особено благоприятстват за проявата на положителните им качества. В знака на екзалтацията планетата често проявява внезапно и стихийно своите положителни качества. В екзалтация планетите се намират в знаци, които са им сходни по природа.

4. Знаците противоположни на тези на екзалтацията ни дават четвъртото отношение, което е наречено “падение” на планетите. В знаците на падението планетите губят значително силата си и се проявяват много слабо.

В древната астрологична традиция се говори за 12 планетни течения, но засега Астрологията работи с 10 планети. Тези 10 планети се свеждат към 7 планетни течения или 7 творчески принципа. Работейки с първите 7, астролозите са намерили, че всяка планета (с изключение на Слънцето и Луната) управляват по два знака. Всяка планета е поляризирана и така тя управлява два знака, които са полярни по тригони, т.е. принадлежат към т.нар. допълнителни тригони.

При закона на поляризацията имаме няколко плоскости на поляризиране. Най-първичната творческа сила при първата си поляризация ни дава двата първични принципа – активния мъжки, който в Астрологията се символизира от огъня и пасивният женски, който се символизира от водата. За огъня се знае, че е горещ и сух, а за водата, че е студена и влажна – следователно тези два елемента взаимно се допълват, затова се наричат допълнителни. При втората поляризация на творческата сила се явяват въздухът, който е активният принцип, и земята като пасивен принцип. Въздухът е влажен и горещ, а земята е суха и студена. Тези два елемента също са допълнителни. Огъня и земята обаче са дисхармонични, както и въздуха и водата. Огненият и въздушният елемент като проявление на активния принцип са хармонични, което можем да видим и във физическия свят – въздухът е необходим за проявата на огъня. Същото е и със земния и водния елемент – земята е необходима за проявата на водата. Така една планета, като е управител на един знак от даден елемент, управлява също така един знак и от допълнителния му елемент. Например Марс управлява знака Овен от огнения тригон и знака Скорпион от водния тригон, който е допълнителен на огнения. Скорпионът е воден знак, но с огнени качества. Така той се явява един вид като отражение на огнения тригон във водата. Същата е аналогията и с останалите знаци и планети. Венера управлява Телец и Везни, защото единият е земен знак, а другият въздушен. Меркурий управлява Близнаци и Дева, Юпитер – Стрелец и Риби, Сатурн – Козирог и Водолей. Слънцето и Луната управляват по един знак, съответно Лъв и Рак, тъй като в същността си те са полюси на една и съща космична енергия. Слънцето представлява активния, деятелния, мъжкия принцип-полюс, а Луната – пасивния, възприемателен, женски принцип-полюс.

Това са седемте планетни течения, които по закона на поляризацията управляват 12-те зодиакални знаци. Новоткритите планети Уран, Нептун и Плутон се разглеждат като октави на познатите ни. В астрологичната практика е прието, че Уран управлява Водолей, Нептун – Риби и Плутон – Скорпион.

Знаейки местата, където планетите са господари, противоположните знаци ще ни покажат, къде планетите са в заточение. Марс е в заточение в знаците, където Венера е господар и обратно – Венера е в заточение в знаците, където Марс е господар. Това ни навежда на мисълта, че тези две планетни течения се явяват като полярни – Марс и Венера са полюси на една и съща космична енергия, двойно поляризирана. Аналогично е с Меркурий и Юпитер, както и със Слънцето и Луната от едната страна и Сатурн от другата. Интересна е окултната връзка между Сатурн и Луната, тъй като и двете представляват човешката личност в различните й проявления.

Планетите освен в знаците, които управляват, се намират в добро разположение и в други знаци, с които са сродни по природа. В тях планетите се проявяват с един подем, има едно повишение, което се нарича екзалтация. Всички планети в екзалтация показват прилив, увеличение на съответната енергия и облагородяващото й действие. Според древните астрологически данни екзалтацията се основава на следното: “Слънцето, като център на нашата система, има екзалтация в първия знак на зодиака Овен. Останалите кардинални знаци Рак, Везни и Козирог служат респективно за мястото на екзалтация на Юпитер, Сатурн и Марс. Луната и Венера (планетите от долната редица) имат екзалтация в двата знака, които стоят от двете страни на знака на екзалтацията на Слънцето (т.е. Риби и Телец). Колкото до Меркурий, той няма място за екзалтация и затова се счита, че екзалтира в дома, където е господар – Дева.” Обяснението на Птоломей е по-различно: “Така нар. екзалтации на планетите имат следното обяснение. Когато Слънцето е в Овен, преминава към северното и по-високо полукълбо, а във Везни – към южното и по-ниско полукълбо. Древните са отбелязали Овен като негова екзалтация, защото тук дължината на деня и топлещата сила на слънчевата натура започва да нараства. По обратните причини те определили Везни като негово падение. Сатурн има противоположна на Слънцето позиция, както и при въпроса за техните домове. Везни е негова екзалтация, а Овен – падение, защото където топлината расте, студът намалява и обратно. Луната навлиза в съвпад с Овен – екзалтацията на Слънцето, а в първата зодия на собствения й триъгълник – Телец, разкрива първата си фаза и започва да увеличава светлината и ширината си. Затова там е екзалтацията й, а противоположният знак – Скорпион, падението.” Обясненията на Птоломей за останалите планети не са много ясни, но се повтарят вече посочените места за екзалтацията им.

Според арабската Астрология планетите, освен двете светила, имат по две места за екзалтация, съответно и по две места на падение. Принципът на поляризация тук е същият, затова наблюдаваме “дневна” и “нощна” екзалтация: Сатурн – Везни и Скорпион; Юпитер – Рак и Водолей; Марс- Козирог и Лъв; Венера – Риби и Близнаци; Меркурий – Дева и Стрелец; докато в екзалтацията имаме прилив на енергия, при падението планетната енергия намалява до минимум, следователно губят се условията за развиването на известни способности и дарби в човека, които са в зависимост от тези енергии.

Отношението на знаците и планетите е ключът, без който е невъзможна астрологичната практика, затова то трябва добре да се проучи.