ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИ, ОГЪНАТИ И ОВАЛНИ ЛИНИИ
„Отче наш“
Пишете върху темата „Разликата между математически отношения и геометрически израз“.
Що е наука? Имате обхода и наука. Какво отношение има между думата „наука“ и „обхода“? Първото същество, което се е научило да ходи, мислите ли, че това е наука? Сега първото нещо е – човек трябва да се научи да ходи. Ходенето значи е свобода. Тази свобода се появява в неговото съзнание да изменя едно положение, инертно положение, в което той се е намирал. Как се образува движението? У човека има една точка постоянна в неговия ум. Тя се движи, но същевременно тази точка е опорна точка, при която краката се движат. Тази точка дава наклон ту на единия крак, ту на другия. Докато тази точка седи, човек се движи. Щом тази точка изгуби съзнание, веднага краката престават да се движат. Сега вие определяте науката като една система на понятия. Той е в природата известна система. Но живата наука седи в онова, има наука за движенията на краката, за движение на ръката, за движение на своите способности, на своите чувства, мисли, постъпки.
Сега във всинца ви има ли обхода? За пример по отношение на обходата вие сте на заден план, вие нямате обхода. За пример вие имате желание да бъдете зачитани, почитани, да имат другите хора обхода към вас. Но какво нещо е обходата? За да знаеш как другите хора трябва да се обходят с тебе, най-първо ти трябва да го знаеш това. Ако ти не го знаеш, как ще имат другите хора обхода към тебе? Да допуснем сега, че вие искате някой да ви свири по музика, а вие сам не обичате да свирите. Или да допуснем, вие имате желание да ви свири някой нещо, но вие сте глух. Какво ви ползва туй негово свирене? Вие може да видите, че този цигулар може да прави някои движения, мърдания, ходене и казвате: „Разбрах какво е музика!“ И ти започнеш като него да си мърдаш пръстите, ръцете, казваш: „И аз мога да правя тези движения.“ Но туй не е обхода, не е музика.
После за пример вие казвате – реалността в света е сянка. Но вие изпускате една точка. Кое е реалното в света, в което вие живеете? Да допуснем, вие самите имате сянка – всеки един от вас. Кое е онова реалното у вас? И кое е сянката? Да допуснем – вие седите като едно тяло и слънцето като минава покрай вас, тялото пуска една сянка. Вие казвате – сянката е ваша. А вие се считате за реален. Сега кое е реалното? Ако го няма слънцето, вие ще имате ли сянка? И ако го няма тялото, вие ще може ли да се проявите? Значи слънцето събужда съзнанието у вас, реалността в даден случай. Когато реалността не е в сянката, тогава реалността не е нито във вас. Сега туй е по отношение на реалността. Вие мислите, че сте в тялото. Реалността не е и в самите вас в даден случай, понеже, щом като престане слънцето, някъде изчезне и тази сянка. Питам, по същия закон и вие изчезвате. Човек умира, изчезне слънцето и сянката изчезва.
Утре пак изгрява слънцето, пак се появява сянката. Да кажем, че някой човек е умрял. Какво подразбира умирането? Оттегляне на съзнанието. Щом съзнанието се оттегли от тялото, тялото умира. Но тази е една отвлечена мисъл, която няма практическо приложение. Като речете да разисквате за смърттаисянката, вие ще се смутите. И вие се занимавате само с временни залъгалки, както малкото момиченце, което има няколко кукли и целия ден им шие роклички, тури ги в люлката, държи ги, отваря, затваря очите им. Така и вие спите, ставате и питате; „Как са куклите?“ После ще ги изправи, ще ги тури да си легнат. Това трае само известно време. След това казвате: „Дотегна ни тази игра с куклите.“ После какво се явява на мястото на куклите? Тогава намясто да се занимавате целия ден да обличате и събличате куклите си, вие сами ставате на кукли и почвате сами да се обличате и събличате. Вие отивате пред огледалото, оглеждате се, събличате, обличате се, приготвяте се за концерт, турите си един костюм. Ако се приготвяте за театър, туряте си друг костюм. Ако пък отивате на екскурзия, слагате трети костюм. Постоянно се обличате и събличате. После срещам ви с бели дрехи, казвам: „Защо си се облякъл с бяло?“ Какво ще кажете? Какви са идеите ви, за да се облечете в бяло?
Сега това няма отношение. Като се говори така, вие ще кажете: „Какво иска да ни се каже?“ Нищо. Ако някой ваш приятел ви дава една ябълка да я ядете, какво иска да ви каже с нея? И ако един приятел ви пише писмо, какво иска да каже с това? Понадраскал е една книга! Турил няколко знака и станал учен човек. Защото всеки човек, който пише писма, иска да покаже, че е учен. Той все пише върху някоя тема. Като стане на 10-15 години, той пише върху една от най-великите теми – върху любовта. Хе това е грандиозна работа. И ангелите, като дойдат до тази тема, казват: „Тази тема е много трудна.“ И се отказват от нея. А тук, на земята, 15-годишни момчета пишат вече тези върху любовта.
Питам, кой от вас, като чете една такава любовна теза, е доволен от нея? Кажете ни сега как започва една любовна теза? Вие си имате много сенки, та не можете да кажете. Вие разглеждате любовта много лично. Когато аз направя първото движение, то е тезата на любовта. Всякога, когато аз направя първото движение, то е тезата на любовта. Всякога, когато аз се движа, това движение е подтик на любовта. За пример аз отивам при ябълката. Това показва, че съм се влюбил в ябълката. Хващам я, откъсвам я, турям я в джоба си и после я изяждам. Значи при любовта най-първо ти отиваш, отваряш очите си и след това взимаш направление към предмета.
Или да допуснем, че вие искате да станете велик човек, някой министър, например. Какво представя министерското кресло? Това е една ябълка и вие си въобразявате, че е нещо друго. Туряте си в яма един плод, турете си власт – каквото кажете, да стане. Питам, кой министър, като е станал министър, е могло да стане това, което е заповядал, или това, което е намислил? И това, което си е казал, направили го той? Той всякога се е излъгвал.
Вие мислите, че като отидете в университета, ще знаете всичко – математика, геометрия, но какво е помогнала математиката, геометрията, естествените науки, диференциалното смятане? Да вземем например доказването на някой триъгълник, четириъгълник и т.н. Аз не критикувам нещата, но казвам, че всичко в нашия живот, в нашия ум е неразбрано.
Вземете например, вие тази сутрин сте дошли тук. Кажете ми сега защо сте дошли. Във Варненско в село Николаевка преди години един стар калугер живял в една стая на църквата. Той бил благочестив човек. Веднъж му донесли едно шише вино. Той пил една-две чаши и станал весел. Иде Великден, трябвало да изповядва хората. Идват млади момичета при него да се изповядват. Той ги запитал: „Какво има?“ „Искаме да ни изповядаш.“ „Елате сега тук. Аз ще ви изповядам с пилата, с нея ще изтъркам всичките ви грехове.“ Те, като видели пилата, хукнали да бягат. Питам, защо, като им показал пилата, те хукнали? Ако старият проповедник беше взел епитрахил и туреше книгата отгоре да чете, щяха ли те да избягат? Нямаше. Вие считате това в реда на нещата, а щом им показа пилата, и те избягаха. Те имат вече някакво понятие. И ние имаме в света такива идеи. Едни ни привличат, а други ни отблъскват.
Сега най-първо трябва да знаете какво нещо е обхода. Да се обходи човек със себе си разумно, да се обхожда човек с природата разумно и най-после да се обхожда човек със своите ближни разумно. За пример вие считате математиката една мъртва наука. Но математиката е жива. Вие разполагате с живи единици. Едно, две, три. Какво е отношението между 1, 2, 3? Две единици събрани 1 + 1 = 2, 1 + 1 + 1 = 3, нали така. Питам тогава, какъв смисъл давате вие на двете? Две единици събрани дават две. Единицата сама по себе си има едни качества. Щом два пъти събереш една единица, тя добива друго качество – две. Числото, което се получава от две единици, има други качества.
Ако вие имате две прави линии, това сега е правата линия (Фиг. 1). Тази сега е крива линия (Фиг. 2). Правата линия е невидима – между две точки, но тя е само за представа. Тази линия права ли е? По какво се отличава счупената линия? Каква е подбудителната причина? Вие ще кажете, че тя е начупена линия. Но ако вземем сега моята ръка опъната, тя е права линия.
Фиг. 1
Фиг. 2
Сега като свия китката към рамото, ръката ми счупена ли е? Не е. Това е една функция. Следователно счупената линия е функция, но и правата линия е функция, и кривата линия е функция. Тъй щото каква е разликата между правата, кривата и огънатата линия?
Фиг. 3
Сега каква е разликата между а, b и с? Казвате – крива линия. Каква е линията b? Огъната. А линията с? (Тя е крива, овална линия.) Когато кривината върви в две различни посоки, тя е огъната линия. Правата линия това е линията на най-големите съпротивления в природата. По-големи съпротивления от нея няма. Човек, който иска да иде по правия път, той ще срещне много големи съпротивления. Когато говорим за чист, свят живот, за морал, за идеал, това е хора, които се движат все по права линия. Но същевременно там има много големи мъчнотии. Казвате: „Какво да правя?“ Ще се огънеш. „Ама продължава се пътят.“ Когато пътят се съкращава, мъчнотиите се увеличават. Когато мъчнотиите се намаляват, пътят се продължава. Такова съотношение съществува. Ако ти имаш големи мъчнотии в живота си, ти съкращаваш пътя си. А при съкращаването на пътя си, ти имаш известни придобивки. Имаш мъчнотии, имаш и големи страдания, но и придобивките ти са големи. Малки са мъчнотиите ти, увеличава се пътят ти, но тогава и разноските се увеличават.
Сега вие се занимавате в живота си с второстепенни работи. Искате да станете учени хора, но не знаете как трябва да се придобие това знание. Например вие не можете да се справите с известни мъчнотии. В даден случай, като вървите из гората, заражда се един страх у вас. Вие треперите от страх, не можете да се самовладеете. Връщате се и казвате: „Страх ме е да мина през това място, да не ме срещне нещо.“ Или да допуснем, в областта на математиката или на геометрията има една област много трудна, страх ги е хората да минават през там. Кое е най-опасното място в математиката? Или кой е най-високият връх в математиката? Кой е най-високият връх в педагогиката? Най-високият връх в химията, във физиката? Във всички науки кой е най-високият връх? И в химията някои атоми вървят по права линия, някои – по огъната, а някои – по овална линия. Това са три характера, които имат съставните части в материята. В органическия свят се среща същият закон. Някои развития в органическия свят вървят по права линия, други – по огъната, а трети – по овална линия. Следователно зад кривите линии седи едно съзнание, едно разбиране.
Фиг. 4
Светлината по каква линия върви? По огъната линия върви тя. Този е пътят на светлината (Фиг. 4). По тази огъната линия аз вече мога да разсъждавам какво нещо е светлината и какви сили седят зад тия линии. И аз зная защо една вълна влиза и възлиза. Аз зная кои са причините за тия огънати линии в етера. Казвате за някого: „Ама той много се е надигнал, много е праволинеен.“ Не е лошото в това. „Ама той много се е изкривил.“ Ако на място се е изкривил, отлична работа е тази. И ако на място върви по права линия, и това е отлична работа. И ако на място се е огънал, и това е отлично. Но когато той върви и се изкривява, дето не трябва, и ако се изправи, когато не трябва, там е лошото. Че вашите очи не са ли изкривени? Не са ли огънати очите ви? Ако всичко в човека беше създадено право… Ако носът ви се огъне и стане такъв (Фиг. 5), знаем, че тази форма е лоша за носа. Но ако носът вземе тази линия (Фиг. 6), той е прав в даден случай. Носът трябва да вземе правата линия. Устата каква линия има? Огъната.
Фиг. 5
Фиг. 6
Та казвам, първо трябва да се изучава как природата действа. Вие трябва да имате ясна представа за природата – по кой начин тя действа, и трябва да научите правите, огънатите и овалните линии, да знаете отношението между тези три вида линии. И когато работите върху лицето си, да турите правите линии на мястото им, огънатите на мястото им и овалните линии на тяхното място.
Сега някои от вас искат да изучавате физиогномията. Съвременните физиогномисти имат събрани хиляди факти, но в съпоставянето на известните факти има много изключения. Да допуснем сега, дебелите вежди какво означават от чисто физиогномическо гледище? Дебелият нос и дебелата уста от същото гледище какво означават? После малката уста какво означава? Или какво означават широката и остра брада? За да се разгледа човешката брада, трябва да се види как е построена тя. Брадата е построена най-първо върху две прави линии. Основата седи от две прави линии. Зависи как са съпоставени тези прави линии. Най-първо трябва да видите дали те са еднакви по големина, или са симетрични. Може би тия части на брадата, тези прави линии да са огънати навътре, а някога са изпъкнали навън. Ако са огънати навътре, те изразяват отрицателни черти. Ако са изпъкнали навън, изразяват положителни черти. Който не е изучавал брадата, той мисли, че тя е закръглена. Най-първо съществуват две прави линии.
Та казвам, във всяка ваша постъпка в живота вие трябва да знаете коя е причината за тази постъпка. Запример вие отивате в гората и се колебаете да минете през нея, страхувате се. Какво ви липсва в гората, за да минете? Правите линии у вас са малко. Следователно по причина на липса на прави линии вие не минахте през гората. Ако правите линии преодоляваха в характера ви, вие щяхте да минете през гората. Човек, у когото липсват правите линии, той е човек без воля, на него не може да се разчита. Това е моят извод сега. Този човек е слабоволен. Дето няма прави линии, там няма воля. Какво ще извади оттам? Ако той каже, че се е страхувал и не е могъл да мине, аз зная вече какво е липсвало в него. И от това мога да опиша какво е неговото лице, какви дефекти има в лицето си. Казва: „Аз не мога да се огъна. Как ще се огъна?“ Казвам му: „На тебе ти липсват огънатите линии.“ Този човек няма обхода. Той няма вкус. Който няма огънати линии, той е пълен с петна по дрехите си, всякога неглиже облечен и каквото започва, нищо не свършва. Аз зная, че каквато работа започне, той няма да я свърши. Да свърши училището, не може, защото трябва да се огъне. И затова напуща училището, без да знае, че се е огънал. А той се огъва пред професора си, без да знае, че се е огънал.
Следователно има два вида огъвания в света. Едното – което ние съзнаваме, и другото – което не съзнаваме. И всичкото нещастие на хората седи в несъзнателните огънати линии в живота. Ти стъпваш някъде и пропадаш. Защо? Ти мислиш, че си сигурен, а пропадаш. Ако знаеше де е твоята огъната линия, щом дойдеш до това място, щеше да бъдеш внимателен. Често хората пропадат в някой трап. Те вървят и мислят, че пред тях пътят е равен, гладък, а като стъпят, окаже се, че е трап, дупка, и пропадат в нея. Тази дупка може да е до един метър дълбочина. Ако вие знаехте това място, щяхте внимателно да сложите крака си вътре и нямаше да стане никаква катастрофа.
Сега аз ви говоря за работи, които вие не знаете. Де са тия прави, огънати и овални линии? Тъй както ви гледам, аз ви считам като някои просяци слепи. Та единият от тях води, а той само пипа. Влезе някъде, има едно убеждение, после го откаже, приеме друго, и от него се откаже, върне се пак назад. После пак тръгва напред, даде обещание. М така върви напред-назад и като го видиш в края на краищата, изходил е това място. Лута се из пътя. Наука е това. Аз не му се смея, но идвам при тоя просяк, както аз ги наричам такива просяци – битолски просяци. Сега ще ви представя един анекдот за двама битолски просяци.
Отиват двама просяци битолски в едно село, представят се за слепи. Единият от тях туря восък на едното си око – минава за сляп, а другият турил восъка и на двете си очи, сляп с двете си очи. Първият го води и казва: „За Господа, дайте ни нещо! Сляп е този брат.“ Първият, който е сляп с едното око, свири на гъдулка и двамата представят работата, както не е. Отиват при един селянин българин да просят. Той им казва: „От вас човек не може да работи. Досега аз не съм бил просяци, но днес съм решил да бия двама просяци като вас.“ Взел той едно дърво и погнал да ги бие. Първият веднага започва да бяга и люспите падат от очите му. Веднага след него – и вторият. И люспите паднали и от неговите очи. Този селянин влиза един ден в дюкяна си и се смее, казва на попа: „Дядо попе, аз отворих очите на двама слепи.“ „Как?“ „Само като махнах с това дърво, и слепците прогледаха и избягаха.“
Сега ще ви дам причините. Просякът, след като паднат люспите от очите му, има ли нужда да го водят за ръка? Предметът става ясен. Когато известен предмет се проучи и добие светлина, той става ясен в съзнанието. Ние можем лесно да се ориентираме, но преди да добием знанието, ние се водим като слепец. Или преди това ние трябва да пипаме нещата, обаче при зрението нещата стават ясни.
Най-първо вие трябва да имате обхода. Седите, разговаряте се, но нямате обхода. Както сте в класа, вие нямате взаимно уважение един към друг. Някой казва за друг: „Ами той какво знае!“ И той казва за другия: „Ами той какво знае! Той не е от много благородните.“ Тук не е въпросът за благородство. Въпросът е до обходата, която трябва да има човек. Най-първо ние нямаме отношение към природата. Аз трябва да имам обхода, за да покажа разумността на природата, да покажа, че съм едно разумно същество. Ако се обхождам добре, аз с това ще покажа, че произхождам от един разумен център. И тогава ще препоръчам на себе си, но ще препоръчам самата природа, че е разумна. Пък, ако постъпвам неразумно, същевременно аз петня природата.
Казва някой: „Така ме е създала природата.“ Не, ти не говориш истината. Казвате: „Така мога, така постъпвам.“ Не говорите разумно. „Ама моята натура е такава.“ Каква е вашата натура? Онзи, който има ревматизъм, значи неговата натура е да се криви, като ходи. Това не е от природата.
Та сега на първо място, правите линии у вас куцат. Куца разумната воля. У вас куцат и огънатите линии. И те не са на място турени. И най после куцат и овалните линии. Следователно ние казваме, че човек не е съвършен. Съвършен е онзи човек, у когото правите, огънатите и овалните линии са турени на място. Да допуснем, че паметта ви е слаба. Кои са причините за слабата памет? Слабата памет е признак на слаба воля. Слабата памет е причина на отсъствие и на огънатите, и на овалните линии – нищо повече. Поставете кривите линии на място, и паметта ви ще се възстанови. Има начини, по които може да се възстанови паметта. Често у вас се натрупват излишни желания и впечатления. Вие искате да постигнете едно ваше желание, но допуснете, че в полето, в което вие се състезавате, има и други хора, които имат същото желание. Ако вие сте сам, лесна работа. Вие ще постигнете желанието си. Но ако двама се конкурирате за едно и също желание, и то още е естествено. Но дойдат ли трима, четирима, десетина и повече или пък явяват се конкуренти около 15 хиляди души за едно и също място.
Питам, това не е ли хабене на енергията. Кой от тях ще постигне това място? Да кажем, че вие сте един от конкурентите, за да добиете нещо. Държите конкурс, но при това положение какво сте получили? В държането на този конкурс все сте добили нещо – изучавали сте поне тази материя. Обаче мястото, което сте искали да вземете, не можахте да вземете. За това място имаше една награда от 100 хиляди лева. Но вие не можахте да вземете тази награда като премия.
Казвам, в природата има много учени писатели. Питам, по химия, физика, астрономия, но питам, от всички тия учени през годината кой от тях ще вземе Нобеловата награда. На най-видния от тях ще се даде премията, а другите остават на заден план. Тези, които работят върху живите отношения, премия ли трябва да работят? Човек все трябва да работи. Има една премия, че ти искаш да живееш. Това е един конкурс и ако издържиш този конкурс, ще придобиеш най-хубавата премия. Че ти ще придобиеш живота. Пък, ако не разбираш отношението на правите, огънатите и овалните линии, ти ще изгубиш конкурса. Ако знаеш, ти ще спечелиш онзи конкурс. Нищо повече. Така има отношение.
Ако една права линия е поставена на мястото си, в това има смисъл. Ако например поставите правата линия на човешкия нос, там е мястото ѝ. Единствената права линия, която има на лицето, то е носът. Той е образец на правата линия. Може някой път вашият нос да е огънат. То е друг въпрос. Обаче носът е представител на правите линии. Устата е представител на огънатите линии, а очите са представители на овалните линии. Представител на кривите линии е и ухото още. То е представител и на овалните, и на огънатите линии.
Сега ще ви дам една задача – да мислите върху думата „обхода“. Какво разбирате под думата „обхода“? Развийте даже тази тема. Пишете върху обходата, каквото вие разбирате, но всички развийте тази тема. Аз забелязвам, че вие не развивате темите си. Можете да кажете, че за да се обхождаме правилно, трябва да имаме любов, мъдрост и истина. И с това изчерпвате въпроса. За да имаш хубава обхода към който и да е предмет в природата, непременно трябва да имаш едно отлично отношение към предмета. Или много хубаво отношение трябва да имаш изобщо.
За пример кое е онова тяло в природата, към което ние имаме най-отлично отношение на физическото поле? Слънцето. Най-хубави отношения ние имаме към слънцето. И затова никога ние не се насищаме в каквото и да е отношение към него. Не само ние, но няма същество – от най-големите до най-малките, които да нямат отлично отношение към слънцето. И то никога не им дотяга. Когато го видят, всички са разположени към него. И човек, колкото и да е скръбен, като види слънцето, зарадва се, изменя се и става весел и разположен. Неговият характер се променя.
Значи има една норма. Някой казва: „Какво трябва да бъде отношението ми към хората?“ Твоите отношения към другите трябва да бъдат такива, каквито са към слънцето. Това е мярка. Тогава вече идеята става ясна. Аз съдя за човека по това, какви са неговите отношения към слънцето. Сега като ви говоря за обходата към един човек, към вашите ближни, ако си го представяте във формата на земя и хоризонта, то е една възможност да видите Божественото в него. За да имате обхода към човека, трябва да си представите, че познавате душата му. И ако познавате душата му, да видите изгрева на слънцето в него. Значи, за да видите, че у този човек има нещо Божествено, вие трябва да познавате душата му. Тъй щото вие почитате човека не за неговия хоризонт, нито за това, което той представя, но за онова слънце, което може да се яви на неговия хоризонт. Ако вие не видите Божественото в човека, не можете да имате обхода към него. Към една чешма вие можете да имате най-хубава обхода само когато тя има най-хубавата вода. Тогава и към самата чешма вие имате отношение. А когато видите, че чешмата е суха, вие нямате обхода към нея. Нямате никакъв интерес от нея.
Следователно от това гледище всеки от вас представя извор, който тече, жив извор е той, а не сух извор. Ако някой иска аз да имам обхода към него, той за мене трябва да представя жив извор. И тогава, ако аз към онзи жив извор не се отнасям както трябва, погрешката е моя. Но ако той не се обхожда добре и ако той е сух извор, тогава погрешката е негова.
Сега аз искам да ви дам наука да разбирате нещата. Ако аз имам обхода, значи, ако той е един извор – и аз не зная, погрешката е моя. Но ако той е сух, но красив извор и ако аз нямам обхода към него, погрешката е негова. И тогава той, за да изправи своята погрешка, този извор трябва да потече. У него трябва да потекат новите идеи. И сега и у вас трябва да потекат новите идеи. Сега всички вие сте затворени канели. За Бога се говори, за любовта се говори, за истината се говори, но едва някъде ще капнат няколко капки само. Аз си казвам: така капе.
Сега от това, което дотук сме говорили, какво остава в ума ви? Коя е най-важната идея от тази лекция? (За разумната обхода и за отношенията на правите, огънатите и овалните линии.) Носът ви трябва да бъде прав, чувствата трябва да бъдат овални, а вкусът трябва да бъде огънат. Аз определям така: идеален човек е онзи, който има прав ум, огънат вкус и овални чувства. Това е самата истина. Тъй седи въпросът. Нищо повече. Вие казвате – идеален човек е онзи, на когото умът е прав, вкусът е прав и чувствата са прави. Казвам, той е един разбъркан човек, там няма никакъв идеал. Когато дойде някой, който е работил, и каже: „Ще извините, но аз съм малко нечист“, аз уважавам този човек, защото е работил. Ако дойде някой, който нищо не е работил, а е хубаво облечен, парфюмиран, аз го разглеждам и казвам – този човек няма нищо в себе си. Той може да има хубава шапка, но това нищо не значи за мене. Този, който е облечен с хубавите дрехи, какво представя в дадения случай? Този човек не е лош, но как наричате вие онези, които дават обявления? Той има само форми на огънатите линии. Човек, който всякога е хубаво облечен, той е човек само на кривите линии. Той ходи и мисли само на хората да угоди. Той иска да се облича само с нови дрехи. Аз не зная с какво име да го кръстя. И това не е лошо, но то е само една трета от истината. Този човек, у когото чувствата са силно развити и иска с това да се направи на хората, това е една непостижима наука. Засега никой не е сполучил в това. Даже и природата, която от толкова години е работила, и тя не е угодила на хората. Пък даже и вие, като се обличате, не можете да угодите на себе си.
И тъй, ако разгледаме нещата от умствено гледище, вие трябва да вървите все по права линия. Умът, това е вече вашата воля, която действа. Волята действа само по правите линии. Там тя може да се прояви. Вкусът, интензивността, която се образува вътре, тези огънати линии показват развит вкус. Дето има вкус, винаги ще има огънати линии. Дето има чувства, всякога са ангажирани овалните линии.
Та има едно отношение между правите, огънатите и овалните линии. Съществува известна пропорция между тях. А защо природата е турила правите линии? Отде направи тази беля на хората? Необходимо е това, защото творчеството на природата започва с правите линии, после – с огънатите, които идат на второ място, и най-после – на трето място, са овалните линии. Овалните линии са последната дума на природата. Правите линии, това е началото на проявлението на природата. Без тях не може. Вие не можете да постъпвате без прави линии. Ако нямате прави линии, които са идеалът, мярката за една права обхода, вие нищо не можете да направите. Да кажем, че искате да постигнете някоя идея. Или искате да постигнете една хубава обхода. Вие не можете да я постигнете, без да имате един идеал вътре. А идеалът всякога представя права линия, с която се постигат нещата. Или правата линия представя човешкия ум, приложен на физическото поле. Дето има права линия, там умът има преодоляващо влияние. Щом отлагаш, умът в тебе е слаб. Щом не отлагаш, умът е силен. Аз турям силния ум с волята заедно. Силен ум има само човек, който има воля.
Изпейте сега песента „Всичко в живота е постижимо“.
Значи ти не можеш да имаш силен ум, ако нямаш воля.
„ Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Двадесета лекция на Младежкия окултен клас 10 февруари 1933 г., петък, 6-7.15 часа, София – Изгрев
