ОТНОШЕНИЕ МЕЖДУ УМА И СЪРЦЕТО
„Добрата молитва“
Учителят по геометрия пита един ученик: „Стояне, какво нещо е правата линия?“ „Права линия, е всяка линия, която не може да бъде крива.“ „Какво нещо е кривата линия?“ „Кривата линия е, която не може да бъде права.“ „Счупената линия коя е?“ „Тази линия, която не може да бъде нито права, нито крива.“ Ученикът отговорил ли е право?
Фиг. 1
Учените хора ще кажат А В защо е права. Понеже напрежението е от всички страни – от двете страни са еднакви. От едната или от другата страна има противодействие. Тези противодействия са еднакви. Значи правата линия е линия на равноденствие. Може да се изкриви. И всяко изкривяване е признак, че едни от силите на природата, които действат от едната или от другата страна, са преодолели.
Имаме следующата крива линия. Защо е изкривена тази линия? Къде противодействието е по-голямо? Ако тази линия прави този завой, тя търси изход. Да кажем, че тука има едно тяло, което се движи и среща голямо съпротивление, и този предмет е избрал кривия път. Какво противоречие има в това, че този предмет е избрал кривата линия? Няма никакво противоречие. Противоречието седи само в това, че кривият път е всякога по-дълъг. Или изразходваната енергия е по-голяма.
Фиг. 2
Сега да се проведат нещата в самия живот. Може да се обясни чисто механически. Между две точки може да прекарате само една права линия. Между две точки какво може да се прекара? Между три точки може да се прекара една крива линия. Казвате: „Този човек е крив.“ Какво лошо има в кривата линия? Къде седи лошото? Кривият човек значи, че в дадения случай не постъпва добре. Защо хората именно свързват кривата линия с една неправилна постъпка? Тук това има връзка с отношението между ума и сърцето. Кривата линия се образува от чувствата на човека. А правата линия се образува от ума на човека. Или в правата линия силите са уравновесени. Всъщност не са и уравновесени. Защото, ако има равновесие, няма да има никакво движение. Когато две сили се уравновесяват, има ли движение? (Тогава имаме покой.) В правата линия действащите сили откъдето и да действат, действат в равновесие.
Един човек, който е постоянен в живота, може да свърши работата. Значи в правата линия постоянните сили по-лесно свършват работата, отколкото променливите.
Да кажем, ако направите вятърна мелница, постоянни ли са силите? Променливи. Ако построите мелница на вода, там силите са по-постоянни. Значи правата линия е емблема на постоянните сили, а кривата – на променливите. В какво седи променливостта? (Едната сила става или по-силна, или по-слаба от другата.)
Фиг. 3
Да кажем, че имате точката А1, В1,С1. Да кажем, че А1, В1 действат по посока на С1. Каква е целта на А1? А1и В1 действат в една посока. Силите, които идат от М и N, се изразяват в С1. С1 в дадения случай е човешката глава. Човек като си простре ръцете настрани, горе е главата. Защо си простирате ръцете? Това двойно течение, както в електричеството, дето има положително и отрицателно електричество, или както имаме положителен или отрицателен магнетизъм. Или положителни или отрицателни мисли. Кои се наричат положителни сили в света? Всяка сила, която може да се превърне в отрицателна сила, е положителна сила. Какво ще разберете от това?
Казах, всяка една сила, която може да се превърне от отрицателна в положителна – тогава имаме самообладание.
Например човек си дига ръцете, за да удари някого, но после казва: „Хайде да не го ударя, да не го утрепя.“ Той има самообладание. Разбира се, там в механиката, дето действат положителни и отрицателни механични сили, там няма никакво самообладание. Но едни положителни механически сили не съществуват, то е един резултат. Не съществуват положителни и отрицателни сили в механиката. Съществуват само прояви от тях. Вие в механиката имате всякога един завършен процес. Той е вече механически процес, какъвто и да е. И от завършения процес вие съдите какви са били силите, които действат. От чисто психологическо гледище нали казваме, че в природата се действа, в природата има непреривен процес. Например в една река като се удави някой, на реката ѝ безразлично. Тя може ли да плаче за този човек? На реката никога не би ѝ дошло наум, че човек се е удавил.
Следователно възможно е да направиш една погрешка, без да съзнаваш, че е погрешка. Какво търси онзи умният човек да се дави в реката? Кой се дави? Но ние се отклоняваме сега.
Кое е положителното в света? Човешкият ум е положителен. Кое е отрицателното? Човешките чувства са отрицателни. Но човешкият ум без човешките желания не може да се прояви.
Докажете сега, че тези две линии са нишки, които се свързват в С1. За да накарате една лоена свещ да гори, нали трябва да имате един материал? Лойта в дадения случай ще бъде само като едно средство, за да бъде горението постоянно. Този фитил може ли да гори без лойта? (Може.) Лойта служи за какво? Представете си, че вие имате вода, която тече. Тя е в едно течно състояние. После имате едно колело, направено от твърда материя. Водата, като се удря в колелото, се движи. От какво произтича движението в дадения случай? Водата ли образува движението, или колелото образува движението? (Земното притегляне.) Водата, след като е минала през колелото, какво е предала тя на колелото? Според това, колко брашно се е смляло, според произведения резултат воденичарят определя каква е водата и какво е движението. Но в дадения случай водата и колелото са условия, а движението е един резултат. Водата се движи и колелото се движи. Но ако преградите на колелото са слаби и се пречупят, тогава водата не се движи, но колелото няма да се движи.
Чувствата в дадения случай са едно средство у човека, у мислещия човек, на неговия ум, за да се прояви каква и да е мисъл. Ако не се прояви в тебе известно малко чувство в каква и да е посока, не може да се прояви мисълта. Някой може да каже: „Защо ни са чувствата?“ Чувствата на човека са толкоз важни, колкото са важни и неговите мисли.
В какво се проявява тогава човешката интелигентност? Когато едно чувство е хармонично изявено, ние казваме, че това хармонично чувство от гледището на живота е добро. А пък. когато се прояви дисхармонично чувство, казваме, че това не е добро. В една права мисъл колко чувства може да се проявят? Една права мисъл може ли да се прояви без мисъл? Инсталацията на чувствата у човека е симпатичната нервна система. А пък мозъчната система на човека е инсталация на сегашния човешки ум. Но в сегашния ум на човека е определено място на човешките чувства. Кривата линия отзад на главата определя какви са неговите чувства, определя чувствата. Правата линия отпред – челото, определя човешката мисъл.
Какво лошо има в това, че някоя линия се е счупила? В природата, ако една права линия не може да се пречупи, никакво проявление не може да стане. Правата или кривата линия трябва да се пречупят някъде, за да има проявление. Значи всяко едно противоречие в живота ще сравним с едно пречупване. Ще преведем думата „пречупване“. Пречупването в природата е един процес на проява. Ако няма това пречупване, никакво проявление не може да стане.
Фиг. 4
Но когато пречупванията стават безразборно (Фиг. 4), тогава проявленията не стават правилно. Всякога, когато възразяваме против пречупването, значи пречупването не е станало намясто. Там, дето извира водата, водата е място на пречупването. Светлината, която иде от слънцето, и при нея има пречупване. Ако няма пречупване на светлината, не може да има светлина. Това го наричат връщане на слънчевата енергия обратно. Слънчевата енергия, като дойде на земята, после се връща чрез пречупване, и тогава се явява светлината. Ние се отвличаме във философски разсъждения, философските разсъждения са екскурзия. Който разполага с време, може да се разхожда. Отлични са те. Може човек да се качва и да слиза. Но онова, което може да приложи в дадения случай, това е важно. Коя е правата линия? Която не може да бъде крива. Казвам, помежду две точки може да се прекара само една права.
Аз ви питам какво нещо е доброто. Като Стоянчо ми отговорете. (Един брат казва: „Това, което не може да бъде лошо.“) Кое е лошото? Защо доброто не може да бъде лошо? Кое е онова сега, което ви смущава? Вие търсите един отговор, втори, трети и т.н. Ако доброто може да се превърне в зло, то злото ще изчезне.
Фиг. 5
Представете си, че имате предмет (Фиг. 5). Предметът А2В2. Този предмет се огрява. Сянката, която се хвърля, ще прилича малко на предмета. Сянката е злото на този предмет. Злото е едно отражение на доброто. Защо е злото? Защото някой човек седи д под тази сянка и се простудява. Значи сянката на доброто е злото. Всеки, който седи В сянката на доброто, всякога боледува. Сянката на доброто какво значи? Всеки човек, който не прави добро, това е сянката на доброто. Всеки, който не прави добро, боледува – това е злото. Какво нещо е злото? Стоянчовият отговор: всеки, който не прави доброто, той прави злото. Тогава има смисъл. Злото, вън от доброто, не съществува. Ти не може да мислиш за една крива мисъл, вън от човешкия ум. Ако вървя добре, няма никаква крива мисъл. Когато една мисъл не се проявява както трябва, тогава казваме, че тя е крива мисъл. Всеки, който не прави добро, прави зло. Значи от това гледище обективно не съществува злото. Обективно съществува доброто. Да ви обясня.
Дават ни най-хубавото ядене. Но вие ядете повече, отколкото трябва. Напълните стомаха, и цяла нощ се въртите, вземате очистително. Тогава в какво седи злото? В храната ли? Не. Във вашето ядене. Трябваше да ядете малко. Трябваше да останете малко гладен. Или си взел една торба злато от богатия. Направил си това престъпление. Парите са отлични. Няма зло в тях. Но понеже ти си изменил равновесието на богатия човек, в него си направил цяла пертурбация, ти си постъпил неразумно. Променил си равновесието, което съществуваше в света и затова те държат отговорен. Ще занесеш торбата, ще я туриш на мястото, за да се възстанови равновесието. И тогава умният човек може да вземе парите, но не с едната ръка. Щом вземе парите с едната ръка, върши престъпление. Като бръкнеш с двете ръце, вземеш две златни и ги туриш в джоба си. Тогава няма престъпление. И после пак ще бръкнеш. Тази идея не ви е ясна, нали? Понеже имате една установена теория. В дадения случай верни работи са тези, които вие може само да приложите, онези сили в природата, които може да приложите.
В чувствата, в човешкия ум всякога трябва да бъдете постоянни. Човек трябва да има постоянна мисъл и постоянни чувства. Ако мисълта е постоянна, а чувствата са непостоянни, тогава ще имаме много обещания. Всеки човек, който обещава и не изпълнява, какво му липсва? Той има отличен ум, говори, но щом дойде до изпълнението… Изпълнението седи в чувствата. Ти не може да изпълниш нещо, ако нямаш чувства. Затова лошото седи в сърцето на човека, в чувствата. Понеже главната спънка на човека седи в хармонизирането, трябва хармонизирани чувства. Чувствата трябва да се самовъзпитават. Трябва да се намери правият израз.
В какво седи правият израз? Ти казваш: „Тези неща са невъзможни.“ Кои неща са невъзможни? Които може да знаеш. Кои неща са възможни? Които знаеш. Възможността и невъзможността зависят от знанието. Всяко нещо, което можеш да направиш, ти го знаеш. Всяко нещо, което не можеш да направиш, ти го знаеш. Някой казва: „Аз зная това.“ Тогава направи го. Казваш: „Не мога да го направя.“ Тогава не го знаеш. Ти казваш: „Аз този човек го познавам.“ Тогава казвам: „Дай му хиляда лева назаем.“ Ти казваш: „Не мога.“ Тогава не го знаеш. Защото онзи, когото ти познаващ, всякога с него добре може да се справиш. Ако можеш да се справиш с него при всичките условия, ти го познаваш. Щом не можеш да се справиш с него, ти не го познаваш. Нито той те познава.
Ние познаваме ли слънцето? Има два вида познание. Ти можеш да познаваш някого, без той да те познава. Някой казва: „Аз го разбирам, но той не ме разбира.“ Ако аз сам действам в себе си, мога да бъда изправен. Но когато между хората има отношение, тогава между хората трябва да има познанство от двете страни. Двама души трябва да се познават, но ако не се познават, никоя работа не може да се свърши. Бог ни познава, но ние не го познаваме. Слънцето ни познава, но слънцето е един резултат. Това слънце живо ли е? То не е живо. Има някое слънце някъде, то е разумното слънце. Когато ти започнеш да мислиш и ако светлината на слънцето може да произвежда мисъл, тогава ти познаваш слънцето. Казваш: „Защо ли грее то?“ Тогава не го познаваш. Ако сте недоволни, че слънцето грее много, тогава не го познаваш. Но ако го гледаш и ти е приятно, тогава го разбираш, тогава го познаваш. Това, което разбираш, няма какво да го обясняваш. Защо, да кажем, че има права линия в света или че има крива линия в света. Ако аз ви донеса хляб, какво ви интересува дали по права, или по крива линия съм ви донесъл хляба? Представете си, че по права линия се движа по-медлено, а по-крива линия се движа по-ускорено, тъй че нито една секунда не закъснявам. Какво ви интересува тогава по каква линия съм дошъл?
Фиг. 6
Има едно нещо в света, и то е, че никога не може да се движиш само по права линия. Ако в един момент може да се движиш по права линия, във втория момент ще бъде вече по крива линия. От А до В имате права линия. От В отивате до С. Но то е вече кривата линия. Имате условия за една крива линия. Ще се измени посоката на движението. Това става по дълбоки причини. Необходима е правата линия да стане крива. Две прави образуват крива линия. Или образуват възможност за една крива линия. Или другояче казано, ти не може да действаш само с твоя ум, но ще действаш със своите чувства.
Първо ти употребяваш своя ум и като извършиш работата с ума си, после ще дойде човешкото чувство. После на трето място – пак умът. Така че ще бъде една права една крива. Една права линия и една крива линия и т.н. ще бъде хармонично. Ако правите линии са повече, а кривите малко, или обратно, тогава не е хубаво. Или ако правата линия има повече време, отколкото кривата линия. тогава пак не е добро. И ако вие давате на една мисъл повече време, отколкото на едно чувство, тогава вие нарушавате равновесието в природата.
Къде се проявяват счупените линии? Счупените линии се проявяват при съединителното положение на правата и кривата линия, докато се хармонизират. Там се образува една счупена линия, докато се хармонизират. Една права линия веднага не може да се превърне в крива линия и затова има счупена линия. Счупената линия е мястото, дето става скачването между правата линия и кривата. Там се появява вече човешката енергия. На счупеното място се проявява светлината. Тази светлина се проявява между една права и една крива. Та благодарете на вашите погрешки. Всяка ваша погрешка е един цвят или изворче. Гениалните хора имат най-много погрешки, а пък светиите – още повече. Светията на всяка своя погрешка туря по една запалена свещ и на хората свети, а пък глупавият, като направи погрешка, никаква свещ не е турил там.
Ученият, светията и гениалният всеки ден поправят погрешките. Геният при всяка една погрешка ще тури паметник. Направил е паметник. Та другите хора да не правят погрешки. Престъплението и погрешките не трябва да се повтарят. Не е ли хубаво да направиш една погрешка някой път? Представете си, че сте един счетоводител. Един беден човек има да дава 10 хиляди лева, а пък ти си сбъркал и казваш, че има да дава 1000 лева. Не е ли хубаво да направиш такава погрешка? Прекрасно е някой път да направим някоя погрешка. Ще ощетим себе си. При погрешките всякога ние ощетяваме себе си. Правим добро на другите. Това наричам аз погрешка. А пък някой път направим друг вид погрешка. Има някой да дава 1000 лева, а пък туриш, че има да дава 10000 лева. Когато човек прави погрешка спрямо себе си, ощетява себе си. А пък когато прави погрешки спрямо другите, ощетява другите.
Та когато направите погрешка, веднага я анализирайте дали себе си ощетявате, или другите. Ако си ощетил себе си, не съжалявай. Кажи, че е хубаво направена. Например, ако вместо 1000 лева си дал 10 000, не съжалявай за това.
„Отче наш“
Двадесет и шеста лекция на Младежкия окултен клас 24 март 1933 г., петък, 5 часа София – Изгрев
