По-рано трябваше да спомена, че през 1742 г. изобретих отворена печка за по-добро отопление, която в същото време разходваше по-малко гориво благодарение на загряването на преминаващия през нея въздух. Представих прототипа на приятеля ми Робърт Грейс, който имаше ковачница и сметна, че изработването на плочите за тези печки ще му бъде изгодни, защото търсенето се увеличаваше. За да стимулирам това търсене, написах и отпечатах брошура, озаглавена: „Новата пенсилванска печка: Пълно описание на конструкцията и начина на действие; предимствата им пред другите методи на отопление и отговор на всички критики към тях“. Брошурата се посрещна добре. Губернатор Томас толкова хареса печките ми, че предложи да ми издаде патент, даващ право да бъда единственият им разпространител за определен период от време. Отказах му заради принципа, че когато използва благата от чуждите изобретения, човек трябва да предоставя своите свободно и безплатно на другите хора.
Разбрах обаче, че някакъв ковач от Лондон взел моя модел, внесъл малки промени в него (които само влошават функционирането на печката), патентовал го в Англия и натрупал малко състояние от това. И това не е единственият случай на мое изобретение, патентовано от други, срещу което никога не съм възразявал, защото нямам желание да се облагодетелствам от откритията си и мразя споровете. Въвеждането на упоменатите печки в масова употреба тук и в съседните колонии позволи на жителите им да пестят много дърва. (Из "Автобиография", Жануа-98, 2007, С)
