ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ СИЛИ КЪМ ЧОВЕШКАТА ДУША
Учителят поздрави: „Само светлият път на мъдростта води към истината5.“
Отговорихме: „Тя постоянно ни весели.“
Едно малко съзерцание.
Прочете се резюмето на деветнайсета лекция.
Силите на природата имат пряко отношение към човешката душа. При изучаване на външния свят трябва да правите две разграничавания. Тъй както сега се изучава природата, вие изучавате само едно отражение на вътрешен ваш мир, проектирате физическия свят извън себе си и казвате: „Това е природата.“ Не е. Външният свят, природата, трябва да се изучава по особен начин.
Фиг. 1
Да кажем, това е вашето око, С. Имате предмета, да кажем, АВ. Във вашето съзнание този предмет не знаете всъщност какъв е. Вие сте един наблюдател, пали. Да допуснем, светлината, която реагира [на вашето око], тя минава през този предмет и хвърля известна сянка, става един вид прекръстосване. Тук имате обратното – А1В1 Тези два предмета, АВ и А1В1, не са равни по големина. Тук имате АВ, реалния предмет, а тук имате едно отражение – А1В1, както в огледало. Този предмет, А1В1 вие наново го проектирате навънка. Да кажем, той реагира върху центъра на вашия мозък – има няколко етапа, няма да ви говоря за тях. Вие схващате известна идея за предмета, казвате: „Предметът е такъв и такъв.”
Да допуснем сега, че предметът АВ, това е един субект, един индивид, човек е това. Този индивид има височина 165 сантиметра. Това е една норма, която аз вземам. Добре, но АВ – туй е височината. Височината на този субект дава само стремежа, показва какъв е стремежът на този субект, едно направление – има да расте нагоре. По това направление се определя неговата височина. Ако има по-висок ръст, условията са били по-благоприятни, израства по-високо. Добре, в растителното царство какво отношение имат тези растения, които растат по-високо, и ония, които израстват по-ниско? Какво отношение има височината със същината на предмета? По какво се отличава един къс човек от един висок човек? Сега, има и интелектуална, и морална, и физическа височина. Не само трябва да знаете вашата физическа височина, нея може да я измерите, може да турите мензура. Да кажем, вашата височина е толкоз точно определена, но идваме сега до умствената височина. Колко е висок човек умствено, в какво седи умствената височина? Или неговата морална височина в какво седи?
Сега, тъй както аз разглеждам този предмет, той е отвлечен, вие не виждате вътрешните връзки. Всяка една наука е толкоз реална, колкото има приложение в живота, да спомага за напредване в живота. Да си съставите ясно понятие, защото вие трябва да растете, не да си губите времето напразно. Истинският живот, реалният живот, е моралният, духовният живот, защото в него величините са постоянни, неизменни.
Добре, този предмет, който се е отразил вътре във вашия мозък, мислите ли, че вие имате едно истинско понятие за предмета? Нямате. Вие имате само едно отражение на предмета отвън. В дадения момент вие имате един ваш приятел, срещате се. Вижда ви се много учтив, много интелигентен, благороден, внимателен. Това е първото впечатление. След една година казвате: „Не е толкова благороден и интелигентен, както аз мислех.“ На какво основание първия път го смятахте, че е интелигентен? Какви бяха доказателствата, че той беше интелигентен, или кои са признаците на една интелигентност? Казвате, че беше благороден. Кои са доказателствата, че той е благороден?
Признаците на един математик седят в това, че той може да реши всяка математическа задача. Щом може да реши всяка задача, той е първокласен математик. И тогава казвам: първокласен математик е този, който може да решава всичките задачи, не само всичките задачи в космоса, но тези, които животът може да създаде. Той решава сто процента задачите. Вземете тогава второкласния математик. Той решава седемдесет и пет процента от задачите. Имате и третокласен математик – той решава двайсет и пет процента от задачите. Мислите ли, че този математик, който решава двайсет и пет процента от задачите, той ще ви бъде полезен? Значи, ако в двайсет и пет случая той ви осветли, в седемдесет и пет случая ще ви заблуди.
Добре, да поставим въпроса в морално отношение: тогава кой е първокласен моралист? Онзи, който решава задачите сто процента. Второкласен моралист е онзи, който решава задачите седемдесет и пет процента, а третокласен – който решава задачите двайсет и пет процента. Е, ако имате един учител третокласен моралист, колко задачи може да решите? Двайсет и пет процента. Мислите ли тогава, че той ще може да ви изведе със здрав гръбнак? Ще бъдете обективни със себе си. Третокласният учител, той е на физическия свят, второкласният – на духовния свят, а първокласният – на Божествения свят. И ако искате да знаете за задачата във всяко отношение, аз взимам седемдесет и пет процента като норма.
Сега, да кажем, че искате да знаете колко сте здрави, колко сте силни. Тогава ще вземете един чувал от сто килограма, ще се помъчите да го вдигнете. Не можете ли, ще си кажете: „Не съм първокласен.“ Ще извадите двайсет и пет процента и ако го вдигнете, ще кажете: „Е, тогава по сила аз съм второкласен.“ Ако не можеш да дигнеш и седемдесет и пет процента, още ще извадиш, ще останат двайсет и пет процента, и ще кажеш: „Аз съм третокласен.“
Затова идеята трябва да бъде сложена точно. В умствения свят пак същия закон трябва да приложите, за да може да минете от една категория в друга. След като влезете да разрешавате задачите седемдесет и пет процента, седемдесет и шест процента, седемдесет и седем процента, вие вече имате прогресия, отивате в първата категория.
Сега, всичките тия предмети в Божествения свят – там всичко е живо, всичко е интелигентно, там всичко мисли. Ако влезете в Божествения свят, там краката на един човек мислят тъй, както главата му, и краката може да решат една задача тъй реално, както неговата глава. Тогава този човек ние си го представяме така, този човек не е вече продълговат, но в кръг. На физическото поле той живее в центъра.
Фиг. 2
Тия радиуси, които можем да теглим от центъра към разни посоки, това са проекции и следователно всяка част е жива, всичко е живо, всичко мисли и той проектира своето съзнание навсякъде. Целият този кръг, тази висша деятелност, всичко туй е разумно, всяка точка е разумна. Да кажем, че този кръг е А (Фиг. 2). Щом почвате да слизате в по-нисшите полета, тази деятелност на интелигентност вече почва да се намалява. В Божествения свят всичко е сто процента. Щом влезете в ангелския свят, имате същия закон – там е седемдесет и пет процента. После се образува физическата природа, която е несъзнателна. Дойдете ли до физическия свят. имате двайсет и пет процента съзнателност и седемдесет и пет процента безсъзнателност, тоест казват, че там седемдесет и пет процента от съществата спят вече, те са в спящо състояние, а двайсет и пет процента от съществата са будни. В ангелския свят пък седемдесет и пет процента от съществата са будни, а двайсет и пет процента спят, в почивка са. В Божествения свят всички са будни. В природата седемдесет и пет процента от съществата са будни, а двайсет и пет процента почиват.
Сега този закон ще го проверите в себе си по следния начин. Някой път умът ви тъй бързо мисли, а някой път заспива и всички способности са тъй тъмни. Някой път като че ли сте разрешили всички въпроси в света, а някой път мислите, че въпросите не са разрешени. Питам сега: когато един ден мислите, че всичко сте разрешили, а някой ден мислите, че нищо не сте разрешили, в кой свят сте тогава? В коя категория на учените хора сте? (Обаждат се: „В третата категория.“)
Не, по-долу от четвъртата категория. Третата категория, това са норми още, а вие сте под четвъртата категория. Ще се спираме върху тия основни светове. Вие сте под категорията на двайсет и пет процента. Там се раждат всичките илюзии на живота, под тия норми отдолу. Запример един ден мислите, че вашият приятел ви обича, а втория ден мислите, че вашият приятел не ви обича. Сега давали ли сте си отчет на какво се дължат тия бързи промени, които стават? Това е всякога прекъсване на връзките с Божествения свят, нищо повече. Щом стават тия бързи промени във вас, че знаете и не знаете, това значи, че сте в прекъсване с умствения свят, не сте в пряма връзка с него и в морално отношение има прекъсване между Божествения свят и вас. Всякога трябва да се стремите да направите тази връзка.
Добре, как може да стане тази връзка? Божествена връзка трябва в сегашното състояние между волята, ума и сърцето. Връзката между ума, волята и сърцето представлява Божествения свят. Следователно сърцето ви трябва да бъде в пряма връзка с ума ви и с волята ви.
Да допуснем, че вие сте в известно състояние, в туй умопомрачено състояние, когато всичко ви става тъмно. Недоволни сте, мислите, че всичко в света е нереално. Защо? Може би всички ваши приятели, е които вие сте свързани, в дадения момент имат залез на слънцето, тоест те са на почивка. И вие, като един уморен пътник, ходите из града, нямате подслон. Хлопате на една, на друга врата, натук-натам – всички са заспали. Следователно казвате си: „Не си струва човек да посещава своите приятели в града.“
Тогава где е погрешката? Вие сте избрали един момент да ходите при вашите приятели, когато те са заспали, а не когато са будни. Значи изборът ви е крив.
Сега лекът какъв е? Да кажем, вие сте паднали в умопомрачение. Спрете се за един момент, отправете ума си към Божественото съзнание. Представете си, че в света Божественият ум или Божественото съзнание прониква целия космос. Отправете ума си към туй Божествено съзнание, гдето всичко е в хармония, няма никакви противоречия, но не с вашата философия, да отидете да критикувате какво е Господ. Щом тъй почнете да мислите, тогава на пътя ще срещнете известни експлозии. Вие ще се спрете, просто ще помислите за Божествения свят и веднага тази тъмнина ще ви се вдигне от ума. Най-първо ще имате едно приятно настроение, туй настроение ще се обърне на едно приятно чувстване, туй чувстване ще се обърне на една приятна мисъл – тогава сърцето и умът ще почнат да действат, животът ви ще се осмисли и ще почнете да работите.
Светските хора даже разрешават някой път по-лесно тази задача, отколкото един окултен ученик, понеже те развиват един практически ум, защото имат само една философска система.
Аз ви казвам, че много от тия философи, които са писали разни философски системи, са били много прости хора. За пример те употребяват думата „субективно“, те казват: „Вътрешният свят на човека.“ Нали има вътрешен, или субективен свят, и външен, или обективен Е, по какво се отличава субективният от обективния свят? философите някой път твърдят, че субективният свят, туй, което те преживяват, е по-реално, отколкото обективният. Но субективният свят си има свои отражения. Всеки субективен свят си има свой обект отвънка, който е подобен на вътрешния. Този обективен свят пак не е външен, той е едно отражение на субективния. И те правят погрешка, като мислят, че външният свят е отражение на Божествения, че е нещо обективно. Не, това е тяхно схващане. Когато вие се домогнете до една реалност, тя няма вече отражение. Когато вие се качите на една череша или круша и опитате плодовете на тази круша, имате ли нужда да изучавате накъде е нейната сянка? Нямате.
Всички хора, които се занимават със субективни неща в света, те са далеч от истината. За пример вие изживявате някое ваше преживяване. Допуснете сега, че има непроверени слухове. Дойде един ваш познат и ви казва: „Знаете ли, че по ваш адрес се говори така и така?“ Веднага вие се обиждате и без да проверите това, казвате: „Аз вече нямам нищо общо с него.“ Вие решили ли сте този въпрос? Знаете ли защо този господин е казал тази дума по ваш адрес. Това може ли да съществува, или не?
Сега аз забелязвам, че всички хора се влияят от известни съвпадения на нещата, които всякога произвеждат лъжливи понятия за предметите. Така и в науката има известни съвпадения. За пример има едно съвпадение между тялото и духа. Понеже тялото апелира повече на нашия ум, ние казваме, че материята е нещо реално, а духът не е реално нещо. Но ние не схващаме, че онова, е което чувстваме материята, това е духът, който чувства, съзнава материята. Сега, вие пипате нещата, но всъщност това е духът, който пипа, а не материята. Материята е дилафът, а духът е този интелигентен фактор, който чрез дилафа проверява нещата. Духът е, който чувства нещата, а ръката същевременно е една мярка за него, за да измерва какви са отношенията на тази материя.
Сега, от гледището на духа, той е който съзнава. А материята по някой път, и тя е жива. Материята, това са спящи духове, които ги обръщат ту на една, ту на друга страна, но те не съзнават това, те са в попивателно състояние. Духът е буден дух, а материята е спящо състояние на духа. Сега вече мисълта е по-ясна и разбирате каква е разликата между едно спящо и едно будно състояние. В спящото състояние всичките образи са разхвърляни, не са тясно свързани, както е в будно състояние, а в будно състояние всичките образи са в една последователност. И когато ние казваме, че някой човек е станал материалист, ние подразбираме, че той е в спящо състояние, спящ дух. Казват: „Той е страшен материалист.“ Ние казваме, че той спи. Когато кажем, че той е станал духовен, то значи, че се е събудил, а когато кажем, че той е станал Божествен, значи, че той работи, започнал е работа.
Материалистът спи, духовният се е събудил, Божественият започва да работи. И после, тия състояния пак могат да се преповторят.
Понеже вие в сегашния си живот не сте строго запознати с тайните на природата, вие всички искате да имате аладиновата магическа [лампа], та като кажете „allez passez“, с едно мръдване всичко да излезе пред Бога. За пример някой, като му дойде една идея, казва: „Като взема перото, сега ще я изразя“, но вижда, че не става. Някой, като замисли да напише една строфа, казва: „А, тази идея е грандиозна!“ Но като се напъне да я напише, вижда, че не е тъй грандиозна. В ума му е много проста идеята, но като си представи да я изрази, вижда му се много грандиозна.
В Божествения свят нещата са много строго определени. Те имат само една цена, нямат друга цена. Всяка една идея или всяко едно чувство, което влиза в ума или душата на човека, трябва да дава пълно задоволство, да не остава никаква празнина, човек да е доволен от себе си. Щом някой път имате такова Божествено чувство, вие сте доволни. Някой път се домогвате до някое физическо чувство – тогава душата ви усеща една празнина.
Сега, задава се въпросът: вие сте млади, имате пред себе си едно определено бъдеще, да кажем, имате да работите десет, петнайсет, двайсет години, и някои от вас може да изучавате математиката, други музиката, трети философията, четвърти изкуството и всевъзможни други неща, но всичко това цел ли е в живота ви? Това са само средства, това не е още цел в живота ви. И ако вас, като ученици на една окултна школа, биха ви пренесли в Божествения свят, вие бихте намерили друго разпределение на сегашните науки.
Казвам: сегашното разпределение на науките лошо ли е? Не, то е според степента на развитието, но то ще се видоизмени. Съвременната наука е само като едно средство, за да приведе ума ви, сърцето ви, волята ви в свръзка с Божествения свят, да ви свърже с Бога. Защото само тогава може да мислите. Докато не се свържете с Бога, докато не се държите с Божественото, дотогава не можете да имате този правилен растеж.
При сегашния развой, който имате, почти седемдесет и пет процента у вас е съмнения, а само двайсет и пет процента засега е положително. Е, хубаво, това е моята норма, от която трябва да започнете във физическия свят. Тия двайсет и пет процента от положителното у вас трябва да ги използвате, а другите седемдесет и пет процента оставете настрана. Те са една област, непозната заради вас. Защото, като ученици, вие най-първо трябва да уякнете морално, всички трябва да усилите вашата воля. Не да станете своенравни. В сърцето си трябва да развиете морални чувства, а не да се афектирате. И в ума ви, като обект, идеите трябва да вземат надмощие, а не преходните мисли. У вас трябва да има нещо строго определено, на което да можете всякога да разчитате.
Сега, ако бих ви задал една задача, тя е следующата, да напишете няколко думи върху: „Коя е най-определената мисъл у човешкото съзнание при сегашното развитие“.
Сега туй, което ви говоря, то е встъпление към мисълта, към великия закон, който искам да ви разкрия – не да ви разкрия великия, същинския живот, но отгде произтичат противоречията в живота.
Фиг. 3
Тази точка А е една единица. Тази единица мисли (гл. чертежа). Тази единица А проектира своята мисъл в направлението В.
Всякога човешката мисъл може да се проектира само към един жив обект. Някой казва: „Аз мисля за тебешира.“ Ти за тебешира не можеш да мислиш, ти за черната дъска не можеш да мислиш. Ние можем да мислим само за разумни, за живи същества – туй трябва да го знаете, туй е закон. Може да мислиш само за живото, за съзнателното, за благородното, за възвишеното, само заради него.
Следователно тия две същества, А и D, като проектират своята мисъл към В, те имат вече допирна точка – В. Ако тия същества в туй направление на тяхната мисъл се спрат – туй е първото състояние на физическото поле – и ако едното същество поиска да се прелее в другото, непременно ще стане експлозия.
Ако да кажем, в туй същество D се създаде по-голям стремеж, то ще се прелее в А, А няма да може да издържи и ще стане експлозия. Тогава у вас се заражда едно желание, да бягате от вашия приятел. То е, защото той се прелива във вас. Той ви толкова обича, че от тази обич се заражда едно противоречие. Искате да бягате, защото не можете да издържите тази енергия.
Тогава се явява великият закон. Имате друго едно същество, друг един индивид, който е много по-интелигентен, много по-развит, и той става като обект нагоре – С. Тия две същества, които са по-ниски по развитие, образуват с индивида С един триъгълник. Туй по-развитото същество схваща опасността, в която могат да изпаднат тия две същества – че ще влязат в борба, в караница, в спор. Следователно то проектира своя ум към двете страни и тогава става преливане на енергиите им към този трети индивид. И туй същество се влага в тия две същества, на които то е обект, цел в живота им. И тъй, целта на тия два обекта вече е по-възвишена.
За да имате един идеал, за да имате една цел, непременно трябва да има две същества, две души, които едновременно да мислят за едно и също нещо. Един човек не може да има цел. Затова в окултната наука е вложен този принцип. Вие сте двама приятели, обикнете се. И ако един ден не постъпите по закона на С, вие ще се преливате един в друг, докато станете индиферентни, ще стане експлозия, ще се отблъснете и ще се изгубите в пространството.
Затуй ще имате едно верую. Може да сте един музикант, поет, философ или каквото и да е, законът е безразличен – стремете се към Бога. Само така ще имате един обект. Ще почнете да говорите за Бога, всеки ден ще се преливате в това трето същество. Тогава ще имате цел в живота си и животът ви ще се осмисли.
Следователно по същия закон всички вие трябва да се самоопределите, трябва да имате цел в живота си. Тия двамата трябва да имат като цел едно трето същество, по-високо от тях. Туй ние наричаме, че всеки трябва да има идея.
Добре, но някой път се ражда известна дисхармония. Аз ще ви представя същата тази идея в следующата форма. Първият чертеж представлява правилния стремеж.
Фиг. 4
Добре, да допуснем сега, че тия индивиди не искат да вървят в тази посока, искат да изменят закона на природата. Да кажем, че този индивид d върви в друга посока, обратна посока, към d1, но той вече е свързан [с] първата точка, В, с природата. Знаете ли какво става тогава? Да кажем, че те са две горящи лампички. Щом се яви С1С изгасва вече.
Тия същества d и d1 са от друга категория. Друг е законът, който може да примири тия противоречия. Тук вече се ражда едно противоречие. Едно семе на две места можете ли да сеете? Един орех на две места можете ли да го сеете? Не, на едно място. Но след пет години, като роди десет ореха, на колко места ще можете да го сеете? Значи за това се изисква време. Един орех само на едно място може да го сеете.
Фиг. 5
Фиг. 6
Следователно най-първо вие трябва да образувате този триъгълник (Фиг. 4). И после да се образува друг триъгълник, тъй че тия два триъгълника да се намират в известни съотношения с тяхната енергия. И тогава те ще може да работят правилно. И дисхармонията, която по някой път се ражда в класа, е от това, че мнозина от вас не може да се хармонирате по този закон. Вие сте още във фазата на преливането на физическото поле – мястото, гдето се образуват бомбите. На физическото поле се образуват само бомбите, стават експлозиите. И когато едно желание се прелее в известна форма и обектът му се превърне, то е един експлозив. Изисква се само една малка запалка и тази бомба ще експлодира. Всяко едно желание, което е спряно, от него след време ще се образува известна експлозия. За пример някой има желание да се учи, а баща му спре туй желание. Той всякога, през целия си живот, ще има туй недоволство и ще казва: „Аз имах желание да се уча, но баща ми ме спря.“
Затуй законът е следующият: на всяко Божествено желание, вложено в душата, никой не може да се противопоставя, никой не може да противодейства. Затова оставете да се реализира желанието. Ето защо всяко Божествено нещо трябва да се стараете да се реализира. Дойде ли един Божествен импулс, да не се спира. Никакъв страх, реализирайте Божественото. Може да ви коства и живота, реализирайте го. Спрете ли туй Божественото, всякога ще съжалявате, не само за един живот, а за хиляди векове. То е ужасното.
Някой, след като изгуби известни условия, той казва: „Аз бях на земята, туй не можах да реализирам, онуй не можах да реализирам.“ Съжалява. И той трябва да се върне отново, за да поправи своята погрешка.
Всяко едно Божествено желание, което не е реализирано, всякога оставя една междина и вследствие на това хората полудяват. Забъркването на ума всякога става от противодействието на Божествения свят. Щом се усъмниш в Бога, ще полудееш. И всички философи са опитали това. Законът е все същият. Дали в себе си ще се усъмните, или в другиго, веднага ще дойде друго нещо. Защото туй е Божествено и като се усъмните в него, няма на какво да разчитате, няма да имате опорна точка. Вие ще се намирате в един свят без мярка, дето няма опорна точка. Казвате: „В света няма опорна точка.“
Сега аз ще говоря върху това. То е един дълбок закон, който изисква сложно математическо разрешение. Аз искам да го прилагате в практическо отношение. Щом дойде едно такова състояние на съмнение и казвате: „Аз не съм в права посока“, веднага ще съзнаете това и ще отправите ума си нагоре. Сърдите се някому, нали. Искате да се примирите – сега ще прилагате закона. Някой ви е обидил. Най-малкото ще признаете, че този човек петдесет процента има право да ви обиди и ще кажете – петдесет процента ще оставите за себе си и петдесет за него. Ако кажете, че той е виноват сто процента, не сте на правия път. И той от своя страна ще отстъпи петдесет процента, и вие ще отстъпите петдесет процента, и ще разрешите въпроса. Но стои ли всеки от вас на стоте, никой не може да разреши въпроса.
Сега аз ви навеждам на този великия закон, да знаете, че всяка една душа в света си има своята стойност. Затова никога не унижавайте душата в стойността, която Бог ѝ е турил. Човешката душа, това е една математическа съзнателна величина в Божествения свят. Вие трябва да уважавате душата според цената, която Бог ѝ е положил. Унижите ли я, за в бъдеще ще ви сполети най-голямото нещастие. Дали себе си ще унижите, или другите, законът е един и същ. Няма да казвате, че „аз съм голям идиот, че ми липсват дарби, че ми липсва туй-онуй“, но ще кажете: „Аз не съм използвал благата. Много работи има, които не съм използвал.“ Аз няма да говоря, че не сте имали условия. Не, имали сте условия, всеки е имал условия.
Сега за себе си често вие – ту от голямо смирение или от нещо друго, вие отричате, че имате заложени дарби. Не, във всяка една душа има заложени ценни неща и тия ценни неща трябва да ги зачитате. Това трябва да бъде като едно морално правило у вас.
При прилагането на този закон у всички се ражда един недъг, както у пияниците. Често онзи, който се научил да пиянства, у него се пробужда едно желание да не пие и той казва: „Аз трябва да свърша с виното.“ Той е решил със себе си вкъщи да не ние. Но като стане сутринта, казва си: „И днес ще пия една последна чашка, че оттам насетне няма да пия повече.“ Иде в дюкяна, изпие последната чашка и казва: „Хайде още една.“ Изпие една, втора, трета, повече, и като изтрезнее, казва, че няма да пие повече. „Понеже ще напусна туй пиянство, хайде още една чашка.“ Не, ще си кажете: „Ще напусна туй пиянство и няма да пия повече.“ Наместо чашата с виното ще турите една чаша с вода и ще кажете на вашия приятел: „Туй нормалното питие е най-хубавото питие, което сега съществува в света.“
Добре, сега да приложа закона. Аз взимам само примери, не визирам вас. Да кажем, че двама приятели се скарали и двамата искат да се примирят. Единият казва: „Чакай, преди да се примирим, аз ще му кажа още една дума, която не съм му казал, че после ще се примирим, за да не става нужда втори път да му я казвам.“ Ти кажеш тази дума, той кипне. Ти му кажеш още две-три думи, той ти каже, и най-после се върнеш дома си, казваш: „Не стана примирението.“ Втория ден пак му кажеш нещо. Една седмица се разправяте, но неговата глава не може да разбере. Казвате: „Тази дума той трябва да я разбере.“ Нищо. Нека остане една неразбрана дума. Върху тази неразбрана дума в света ще се установи вашият мир. Някой път трябва да има една неразбрана дума в живота ви, за да има мир.
Защо трябва да има мир? Ще ви кажа защо именно трябва да има мир. Ако вие носите един скъпоценен камък в себе си, който коства няколко милиона лева, и след вас вървят няколко ваши другари, на които не можете да разчитате, мислите ли, че ако им кажете тази последна дума, че „аз имам един скъпоценен камък“, ще им принесете полза? Не, този скъпоценен камък да остане една тайна и вие ще избавите другите от изкушение. Когато дойде този ваш приятел да му кажете тази последната дума, оставете я, тя е най-скъпоценната. Да кажем, че този ваш приятел като дойде – не му казвайте последната ваша мисъл. Тя е вашата скъпоценна дума.
Тази дума да остане незнайна. Тя е един Христос хикс (х). Един Христос (х) трябва да има. Няма ли Христос (х), не върви.
Опитайте сега как работи законът в психологическо отношение. Последната дума, която вие ще кажете, всякога разваля работите. Вие ще си кажете: законът е такъв – чиста вода, чистата истина. Нищо повече.
Следователно, ако си обидил своя приятел, ще отидеш при него и ще му кажеш тъй: „Аз не трябваше да се поддам на своята слабост. Трябваше да стоя на висотата си.“ Вие ще държите само себе си отговорни. Другите няма да ги държите отговорни, защото погрешката, която другите направят, не засяга мене, но погрешката, която аз направя, тя само ме засяга.
Този закон може да го приложите и в умствения свят. И там е същото. Ако мисълта ви е изправна, ще бъдат изправни и чувствата ви, и волята ви. Ако чувствата ви са изправни, ще бъдат изправни и умът, и волята ви. Такава е зависимостта между благородните, възвишени идеи и чувства. Казвате: „Еди-кой си има благородно сърце, но умът му е неблагороден, калпав.“ Не, който има калпав ум, има изопачено сърце, има и изопачена воля.
Сега вие сте на противоположно мнение и казвате някой път: „Този човек не може да разсъждава, но има благородно сърце.“ Има много философи, които твърдят, че човек може да не е много учен, но да има благородно сърце. То е друг въпрос, но ако вземем умния човек, той трябва да бъде и добър човек, и силен човек. Туй разбирам в духовен, в морален смисъл.
Сега някой път вие ще си кажете, че сте лоши, нали? Е, защо сте лоши? Щом вие ми кажете, че сте лоши, казвам ви, че нямате идея, че сте безидеен човек. Щом си добър, значи, че имаш поне една основна идея, към която можеш да се стремиш.
Та желая сега между вас в окултната школа да се създаде една хармония и да почнете да мислите. Мислите да не бъдат само преповтаряне на такива окултни формули, правила, но всеки да се домогне до една нова окултна мисъл. И вие можете да се домогнете.
Туй е било моето желание – да ви запозная със законите на природата. Старайте се да се домогнете до една нова мисъл, защото преповторението не е знание. Във вашето съзнание трябва да влезе нещо ново. При каквито условия и да сте, това ни най-малко няма да ви побърка да внесете вашата най-добра мисъл. Ако вие очаквате най-благоприятни условия в живота, за да ви дойде вашата най-добра мисъл, тогава вие сте на погрешния път. Обърнете листата на историята, погледнете книгата на живота – ще видите, че най-благородните велики мъже, велики учители са били поставени в най-неблагоприятни условия. В това седи тяхната гениалност, че те са гледали да превъзмогнат тия несгоди и неблагоприятни условия. А всички онези, които са фалирали, които са пропаднали, те са имали най-благоприятни условия в живота.
Та като ви казвам, че ще започнете с незнанието, значи ще започнете с мъчнотиите. И детето започва с мъчнотиите. Като му разправите първата задача, то се намира в чудо и постепенно всичко тъй се разяснява, разяснява. Сега, някой може да ви говори, че човек може да се роди гениален. Да, той може да се роди гениален, но геният трябва да се развива, а пробуждането може да стане постепенно.
Сега тази беседа ви държа в свръзка с противоречивите мисли, които изпъкват.
Аз бих желал, като дойде някой да ви каже, че туй учение не е вярно, да му кажете: „Кажи коя е нормата, по която можем да съдим кое учение е вярно.“ Учението, което ние поддържаме, седи в следното: ето ние сега ще спрем твоя ум, няма да мислиш. Вие ще кажете: „Как може да стане това?“ Аз мога да спра мисълта на когото и да е. Вие седите в стаята си, четете една книга и си мислите върху нея, интересувате се. Вечерно време е. Аз дойда, затворя ключа на светлината ви. От мене зависи да се учите или не. Ще се чува само едно мърморене в тъмнината, не можете да четете, не можете да мислите. Къде е светлината?
Казвам: „Аз сега ще дойда да ви накарам да мислите.“ Как? Ще отворя ключа.
Следователно аз мога да ви накарам да учите и да не учите. Аз, който държа ключа на светлината, може да ви накарам да учите или да не учите. Трябва да се пазите. И онзи, който държи ключа на светлината, от него зависи да се учите или не. Някой казва: „А, ние не вярваме в светлината.“ Да, светлината знания не дава, но тя е едно условие за знания. Там, дето няма светлина, там няма знания; а там, дето има светлина, има и знания.
Сега някой ще каже: „Вие не сте на правия път.“ Е добре, кой е правият път? Хубаво, ще направим опит. Аз ще посадя едно царевично зърно и ти ще посадиш едно царевично зърно. Моята царевица, като израсне, ще бъде с кочани, дълги до петдесет сантиметра, а твоята – с по-дребни кочани. После, ще съдим за големината на зърната и за тяхното качество. Този метод е много добър.
Всяко едно учение, което облагородява ума, което облагородява сърцето и усилва волята, то е Божествено учение. Всяко едно учение, което огрубява човешкия ум, огрубява човешкото сърце, огрубява волята, това е човешко учение.
Следователно, щом се огрубявате. не сте в правия път; щом се облагородявате, в правия път сте.
Фиг. 7
Аз искам този закон да го спазвате. Защото законът на триъгълниците, туй е съединението. Тия двата индивида С и С’ разрешават въпроса.
Туй е целта за тях – С, С’.
Сега как се разрешава въпросът? Да кажем, на едната страна има триъгълника ABC, а на другата триъгълника A’B’C’.
С и С’ това са две разумни същества, у които се заражда желание да излязат от своите центрове и да отидат към Бога. Тия два индивида ще се поляризират и ще образуват друг триъгълник нагоре.
Следователно, щом се образуват тия триъгълници, те ще образуват две успоредни. Тогава и те се качват нагоре. Вие не можете да преминете направо от А в В’, но чрез С и С’ може. Този е пътят. Този закон може да го разберете.
Затуй казвам, че нещата се добиват само чрез Божествения свят. Само когато имаме Божествени идеи, вложени в нас, всичко е възможно. [Другото] е преходно.
Сега, това са само наброски, за да усилите във вас моралния си стремеж, да си дадете един отчет, да знаете на каква мярка седите, да знаете где е вашият морален стремеж. Защото не искам един ден след няколко години да изгубите ума си, да се поставите на една хлъзгава основа под краката си и да кажете: „Много съм изгубил.“ Не, трябва да поставите една здрава основа под краката си, под вашите добродетели, и вашият ум трябва да е насочен в една права посока, за да може знанието, което добиете чрез вашите ум, сърце и воля, да го използвате за добро.
После, помнете този закон: не считайте, че дисхармонията в света не е нужна. Тя е известно условие, необходимо при растенето. На физическото поле все трябва да има една малка дисхармония, за да има растеж. Дисхармонията, това е едно малко противодействие, а такова трябва да има. Не считайте, че тия противоречия са едно нещастие. Не, те са една необходимост, една потребност.
Някой път мислите, които се явяват, ви разочароват. Плашите се, че някой път може да се случи да полудеете. Не се страхувайте, тия неща са дадени и може да ги минете. Може и да се уплашиш – използвайте всяко нещо за добро. Природата ще я използвате за добро. Природата работи за добро за онези, които разумно разсъждават.
Разбира се, когато един ден станете умни, по-хубаво е. Разумните хора правят по-малко по грешки, а по-глупавите хора правят повече погрешки. Тогава ще видите какъв е процентът на погрешките в постъпките ви. Ако при решаването на една задача направите седемдесет и пет процента погрешки, това показва, че не сте от много учените.
Ще направите един опит, за да се домогнете до един закон: ще си признаеш истината. То е усилие на човешкия дух, да преодолява. Но след туй да не се обезсърчавате, това са мъчнотии, поставени на пътя. След като си решите задачата, ще видите, че всички тия погрешки са послужили за постигане на целта.
При сегашните условия вие ще срещнете много мъчнотии. Дали вярвате, или не вярвате, дали изучавате окултната наука, или не, вие ще срещнете големи препятствия и трябва да знаете как да ги преодолявате. Ако ги преодолявате по окултен начин, добре, по-лесно ще ви е, но може и по друг начин да ги преодолявате. По-нататък, ако у вас не се образува един стабилен морален гръбнак, тогава вашата нервна система няма да бъде в състояние да издържи на всички сътресения.
Окултната наука е като една лаборатория, дето се борави с известни киселини, и за едно малко невнимание скъпо може да си отплатите. Природата е толкова жива и всякога, когато влизате в нея с непочитание, тя ще ви даде един скъп урок, няма избавление. Всеки, който е дошъл на земята, ще влезе в нейните ръце. Тя ще им даде всичките изпитания. Трябва да бъдете абсолютно чисти, подготвени. Ние знаем какви са нейните методи. Попаднеш ли в нейните методи, няма изключения. За пример при един учител може да поплачете и той може да каже: „Хайде, от мен да мине.“ Но в природата няма изключение. Колкото и да плачете, тя казва: „Няма изключение. Тук не е място за сълзи. Тук е място за работа, не е място за плач.“ „Ама аз се обезсърчавам.“ Обезсърчаването не е разрешение на задачата. „Ама аз се отчаях, не искам да живея.“ Е, тогава ще те пратят там, ще дойдат растенията да те безпокоят и ще дойдат хиляди същества да те бучкат с остен, да те заставят да изпълниш великия закон. Тогава ще кажеш: „Такава е волята Божия.“ Ще кажете: „Такъв е животът.“
И вие трябва да учите, и за учениците има остен. Природата обича всички нейни същества да учат. Учението е широко, не е тъй еднообразно. Аз взимам учението в най-широк смисъл, да се учат да запомнят нещата. В природата има милиони, милиони изкуства. Колко школи, колко изкуства има да се учат за в бъдеще!
Фиг. 8
Та сегашното е само приготовление за бъдещето. Ще се приготовлявате. Приятно е да се живее. Като дойде едно нещастие, то е приятно. Не считайте, че е нещастие да дойдете да живеете на земята. Онези същества, които живеят долу в центъра на земята, считат за привилегия да излязат на повърхността на земята. Този живот, който вие живеете, те го считат, че е един идеал за тях, а вие считате вашия живот като едно мъчение в сравнение с живота на по-висшите същества.
Вземете един богат човек, милионер, който е изгубил всичките си пари, и започнете да му давате по хиляда, по хиляда лева. Той ще се счита щастлив, ще каже: „Върнаха ми хиляда лева.“ На втория ден пак ще му върнат хиляда лева и тогава той ще каже: „Сега съм щастлив.“ Та ако му се вземат сто милиона лева, а му се върнат един милион лева, той ще се радва.
Това, което вашето съзнание може да схване в даден момент, то е най-важното. Излишното в природата нищо не ползва. То е ненужен багаж. Само онези величини, само онези сили, които може да използвате, те ви са необходими.
Туй, което сега дълбоко вие преживявате, което внасяте дълбоко в чувствата, мислите и волята си, туй дълбокото е Божественото. В Божествената мисъл има нещо идейно, честно във всяко отношение. В Божественото чувство всякога има една абсолютна искреност, справедливост, честност и към себе си, и към другите.
И тъй, ако искате да се запознаете дълбоко с науката, това нещо може да го добиете само при един високо морален живот. Защото в науката, както и в музиката, и в изкуствата има математически проблеми. Изгубите ли моралния живот, нищо не можете да добиете. Днешната наука се основава на онази почва, на която християнството туря този висок морал. За в бъдеще, бъдещата наука пак ще се обуславя на един по-съвършен морал.
Да имаме една тайна молитва
Извадете само основните положения на законите, само есенцията от тази беседа, в един-два листа, а другите обяснения, за да не отвличат вниманието ви – оставете ги засега.
29-та лекция от Учителя, държана на 30 май 1923 г., София.
