ОТРЕБВАНЕ, РАЗТОПЯВАНЕ, ОТВЯВАНЕ
„Добрата молитва“
Ще прочета няколко стиха от 4-та глава от Второто послание към Коринтяните от 7 до 14 стих.
Има три начина, по които погрешките могат да се поправят. Първият начин чрез отребване, вторият начин чрез закона на разтопяването и третият начин – чрез отвяването. Първият метод се дължи на физическото поле – чрез отребване. Нещата трябва да са твърди, с пръстите ще ги вземеш, сам ще ги вземеш по един медлен начин, както отребвате ориза, както изваждате камъчетата. Вторият начин – чрез разтопяване, принадлежи на астралния свят, на чувствата. Когато имате едно горчиво чувство, трябва чрез закона на разтопяването да се разтопи чувството. Ако не знаете как да топите, тогава няма да можете да се справите с мъчнотиите на чувствата. Третият начин е чрез отвяване. Ако не знаете как да отвявате, тогава сламата остава във вас. Трябва да се извадят непотребните работи от ума ви, да остане умът ви свободен.
Допуснете, че вие получите един удар. Може да си го причините сами. Вечерно време вървите, блъснете се в някой камък или в някоя врата или дъска, погледнеш, посиняло. Значи една погрешка, направена вечерно време, на какво се дължи? – На голямата ви увереност, че на пътя ви няма да има нищо. Вие трябваше да държите ръката си напред. Вие вървите и махате ръцете, веднага се блъснете. Защо удареното посинява? В случая говоря само за изяснение. Вие на удареното място имате една синина. Значи този удар е привлякъл на дадено място повече кръв и възприемате повече кръв. Отворили сте всички врати, през които кръвта да влиза, а сте затворили всички врати, през които да излиза. Ударът не е нищо друго освен затваряне пътя, през който кръвта излиза навън. Следователно спира се кръвта, явява се една синина, кръвта става по-гъста, по-черна. Такива удари може да приемете навсякъде. В астралния свят може да приемете такъв удар. Някой път имате сърдечен удар, някой път ударят вашите чувства, че посинее сърцето. Те са много естествени неща. Даже сега хората, които не са добре запознати с окултната наука, след като се ударят, те веднага ще турят един топъл компрес, за да се отворят изходните места или да се изправят капилярните съдове. Допуснете, че имате един удар (Фиг. 1).
Фиг. 1
Всякога хоризонталните удари са астрални. Твърдите, физическите удари са надолу, а умствените удари са нагоре. Когато хоризонтално ви мушнат, то е астрален удар. Когато ви ударят главата, искат да действуват на ума ви. Често майката удари детето. Един удар може да е по гърба, може да е по задницата, някой път – по главата. Откога се научиха майките на това изкуство? Защото майките създадоха боя. От рая излезе боят. Майката е първата, която употреби боя, която употреби пръчката. Боят на бащата отпосле дойде. Когато майката употребила боя, не го е употребила в този смисъл, както сега го употребяват.
Допуснете, че вие имате приятелка, която най-после ви казва: „Аз не ви обичам.“ Това е един удар. Какво ще правите? „Не ви обичам“ към кой удар спада? – (Астрален.) Щом каже, че не ви обича, вие имате една синина, петно, някъде усещате болка. Как ще се излекувате, по кой начин? Чрез отребване, чрез разтопяване или чрез отвяване? Ще употребите метода на разтопяването. Не мислете, че единствено вашата приятелка е, която може да ви обича. Тя не ви обича, добре. В бялата раса има 500 милиона хора, вашата приятелка е една петстотин милионна част. Имате тогава едно отношение 1: 500 000 000. Че тя не ви обича, значи, че има друг някой, който ви обича. Защо се спирате и казвате: „Не ме обича.“ Не ви обича – това е едно изключение. Тя казва: „Не ви обичам.“ Добре. Получихте един удар. Какво трябва да направите сега? – Трябва да намерите някой, който ви обича, който да тури един компрес. Ще намерите втора приятелка, ще кажете: „Представете си, каза ми, че не ме обича.“ Веднага вашата втора приятелка взема една кърпа, натопява я в топла вода, туря компрес на това място и започва по неин адрес: „Тя не е справедлива, защо е говорила това-онова.“ Туря компрес на болното място, започва лекуването. Не е ли вярно това? Не зная дали аз го описвам точно, както е. Щом някой ви каже, че не ви обича, той знае, той е едно число. Ако е от бялата раса, той е едно отношение на едно към петстотин милиона хора. Нали ще се случи един да не ви обича от толкова милиона хора? Вие сте се сблъскали с вашата приятелка вечерно време. Или тя се е блъснала, или вие. Ако тя ви каже, че не ви обича, коя е причината? Вие или тя? Тя ви казва, че не ви обича. Вие сте седнали някъде като чутура; тя, като върви вечерно време и пее, току си блъсне главата. Казва: „Не ви обичам.“ Туй е само за изяснение. Вашата приятелка в дадения случай във вас намира нещо, което не е отзивчиво – дали е право или не, то е друг въпрос. Тя намира една твърдост, на която се е натъкнала. Веднага казва: „Този твърд предмет не го обичам.“ Какви са побужденията, защо вашата приятелка казва, че не ви обича. Тя защо не си мълчи, защо трябва да ви каже, че не ви обича. Сега вие малко ще ми помогнете. Какви са вашите съображения, когато казвате, че не обичате някого? Какви са вашите вътрешни побуждения, какви са причините?
Представете си, че вие сте две сестричета. Майка ви оставила ябълки. Едното сестриче взело всичките ябълки, а на вас оставило само една. Вие изведнъж показвате своето негодувание – защо за вас да остави само една ябълка. Тя като погледне, даде ви една ябълка. Като даде половината от ябълките, изведнъж казва: „Колко те обичам!“ Тогава другата сестра разбира, компрес е това. Да кажем, взела девет ябълки, а на вас оставила една, всичките ябълки били десет. Вие казвате: „Не те обичам!“ Тогава дойде тя, даде ви една – тури един компрес. Вие имате две. Даде ви втора – още един компрес. Тури ви пет компреса и пита: „Как се чувствуваш?“ – „Много добре се чувствувам, махна се синината – обичам те.“ Тъй сега лесно се лекува. Има удари, мине месец, два, три, четири, година, пет, десет, двадесет години, тогава става рана, като болестта живеница, която лесно не се лекува. Аз не зная как лекуват тия от 20 години. Вие нямате такива удари, но аз говоря за тия, които имате ежедневно. За онези се изисква по-специфично знание. Има известни погрешки, които имат физически характер; те може да се вземат и да се отмахнат. Някои погрешки в живота са като онези, малките прашинки, които влизат в окото и чоплят. Ти гледаш малката шушелинка да я извадиш от окото, да мине. Казват: „Ще мине.“ – Не може. Тази погрешка е твърда. Ако тази прашинка я оставиш, тя може да разчопли окото ти и да направи рана. Всяка направена погрешка може да остави своя отпечатък в него. Тя трябва да се премахне. Естествено всяка погрешка трябва да се изправи.
Някой ви казва, че не ви обича. То е отношение едно към петстотин милиона. Ако един не ви обича, ще дойде друг, който ще ви обича. Трябва да има отверстие, такъв е законът. Никога не затваряй вратата на ония възможности, чрез които душата живее. Всичките страдания произтичат от това, че вие затваряте вратата на възможностите. Имате една несгода или препятствие в живота, която ви причинява страдание. Вие не затваряйте изведнъж, да кажете: „Свърши се тази работа!“ Не затваряйте възможността на душата. Когато един ви каже, че не ви обича, един от петстотин милиона хора не ви обича, другите 499 999 999 ви обичат. Какво сте изгубили? Ами че в света, ако във вас не влезе убеждението, че има кой да ви обича, какво убеждение имате вие. Когато един ти каже, че не те обича, ти му кажи: „Ти си сам, има един, който ме обича. Бог ме обича, Той е повече от всичките!“ Следователно, трябва да отворите входа на вашата душа. Все има някой, който да те обича. Казва някой: „Аз не те обичам, мразя те.“ Може да говорят, каквото искат. Тези неща ще се срещат. Вятърът не може да не вее. Малката прашинка не може да не влезе в окото. Ако си от умрелите, които са със затворени очи, прах няма да влиза в окото. Ако си от умрелите, удар на сърцето няма да дойде. Ако си от умрелите, в ума ти никакво препятствие няма да дойде. Щом си от живите, ще дойдат тия работи. Неизбежни са ударите в света. Големи или малки, те са неизбежни. По някой път някой човек ходи в една гора, развяват се клоните. Той върви захласнат, блъсне го някой клон в главата. Изведнъж се хване. Не че клонът му мисли някаква пакост. Казва: „Мене ме развяват и аз се развявам.“ Като ходиш между развяваните хора, трябва да се пазиш от онези амплитуди, които те имат. Една педя далеч бъди, като се върти, за да бъдеш свободен.
Представете си, че вие сте едно малко дете и се приближавате до огъня. Гледате, красиви са въглените, мязат на скъпоценни камъни, рубини. Като ги види, то иска да се доближи. Най-първо в детето се явява желание да види краската, много му харесва, мисли, че е хубав рубин. Като хване, подскочи изведнъж и вече не ги бута. Вие ще кажете, че това дете е глупаво, не е свикнало, с ръка иска да бута. Следния път това дете става умно, веднъж хване, два, три пъти, пита майка си по кой начин да го вземе. Ще вземе дилафа (машата), ще хване огъня, за да не го гори. За да не го гори, вземе чаша вода, тури вътре въглените, те почернеят, станат ахати. Детето иска рубина, а той стане ахат. Тъй щото вашите погрешки са въгленчета, които, като не знаете как да хванете, ще се опарите. Извадил си го, после станал ахат. След туй си нанижеш на една връзка ахати. Казвате: „Аз имах един приятел, това направи за мене. Аз имах друг, който това направи за мене – все черни камъни.“ Трябва да бъдете практични. Едно дете за 365 дена по един въглен на ден гасило, доста големи въгленчета. Представете си, че всяко въгленче тежи по 25 грама. 365 въгленчета правят седем кила и половина, по десет лева килограма, седемдесет лева. Че седемдесет лева звонкови пари, спечелени от погрешките, не са малко пари. Седемдесет златни лева колко правят? – По 30 всеки един – хиляда и сто, една учителска заплата.
В природата няма нищо излишно. Следователно погрешките, добрите постъпки, лошите постъпки, лошите мисли, лошите желания – всичко това върви по един закон. Погрешките вървят по един закон, ударите вървят по един закон, всичко в света, ако има статистика, ще видите, че има закон, който определя нещата. Да допуснем, че се удариш или някой друг те удари. Това не е произволно. Те са неща, които трябва да станат. Само че, ако си умен човек, ще знаеш кога ще станат, ще отбегнеш удара; ако си глупав, ще се натъкнеш така, че главата ти да бъде пукната. Определено е да ви нанесат няколко удара. Онова жито, което посяват на нивата, след като го ожънали, прекарват отгоре коня или воловете, защото някъде с коне вършеят, другаде с дикани. Нали е определено колко пъти трябва да минат конете отгоре, за да извадят тия зрънца? Ако вие сте съзнателно същество, били сте като царската дъщеря, спретната, хубаво облечена, след туй ви свържат в един сноп, след туй ви сложат под конските копита и хич не искат да знаят – отгоре започват да ви вършеят, на какво се дължи това? Не че имат лошо разположение. След като ви извършеят, ще ви турят в хамбара. Страданията и несгодите в живота трябва да се гледат от друго гледище. Ние ги разглеждаме от друго гледище. Ние мислим, че няма никакъв закон. Има един закон, който определя колко страдания да има един човек. Или определено е колко погрешки трябва да направи. Що е една погрешка? – Едно малко загубване на равновесието на физическия свят. Ако тебе ти хлътне кракът някъде, може да го изкълчиш, може да го навехнеш. Колко пъти сте имали навяхване? Някой път някой говори. Един оратор, след като говори пред една голяма публика, все ще закачи някого. Като свърши, най-малко десет души ще кажат: „Аз ще го науча, как смее така да говори!“ Веднага ще го критикуват във вестниците. Вие при сегашните условия седите и се сърдите на някое голямо препятствие в живота си, роптаете. Във всички ви има този навик. Вие сте били ученици, мислиш, като излезеш на урок, ще получиш шест. Случи се нещо, че освен че не отговориш добре, но получиш ниска бележка. Не може да се побереш в кожата си. Казваш: „Учителят, професорът там са несправедливи!“ Та Господ несправедлив, хората несправедливи, целият свят несправедлив за три единици, понеже си получил три. Учителят крив, учениците криви, Господ крив, че как тъй? Туй е теоретически.
Представете си, че вие сте богаташки син, дават ви тема да пишете за любовта – като задача. Започвате една теза, пишете, пишете, описвате любовта с най-хубавите думи. Учителят ви пише три. Казвате: „Аз развих темата, всичките ѝ точки развих. Встъплението беше турено на място, после първата точка, после втората, третата, трябва да е будала този учител, нищо не разбира.“ Ако тази теза дадат в практическо отношение, трябва да покажеш приложението. След като си говорил за закона на любовта, да покажеш в какво седи любовта. Каквото имаш, трябва да го раздадеш. Тогава ще получиш шест. Като дойде професорът и не намери нищо вкъщи, всичко раздадено, като свършиш тезата и всичко се раздаде, ще ти тури шест. Че щом ти турят три, показва, че практическото приложение не си направил. Всякога страданията в живота произтичат от това, че целият живот е едно училище. Ония теми, върху които говорим и теоретически развиваме, практически не са приложени. Веднага получиш ниска бележка. Всичките страдания се дължат, че не си приложил нещо в живота. Ниска бележка имаш. Да ви покажа къде страдате. Дойде някой, оплаква се. Аз да му кажа защо плаче. – Тезата на любовта теоретически развил, а практически нищо не приложил. Цитира един автор, но не искат да се цитират автори, не искат онези теоретически развивания. Някой път кажат: „Той не ме обича.“ Защо да ви обича? На какво основание да ви обича? Коя вода се обича: замръзналата или незамръзналата? Калната или бистрата? Най-първо се обича водата, която не е замръзнала. Която е замръзнала, ще я туриш, ще я разтопиш. Водата трябва да има нормална температура. Ако е съвършено студена, ще произведе един процес – не може да се преглъща. По някой път туряме гореща вода. Опасно е за устата, врялата вода може да ти изгори устата. Пък може и да е толкоз студена, че да ти замръзне устата. Опасно е, две крайности има. Вие вашата любов, като я предадете на други, на колко градуса я предавате? Защото има една замръзнала вода. Във физическия свят любовта е винаги в твърдо състояние, в астралния свят е във водно състояние, а в умствения свят е в парообразно състояние. Но да се спрем сега. Според вас кои са поводите, когато обичате един човек. Имате една тема: Кого може да обичате. Може да обичаш баща си и майка си. Защо? Любовта не става произволно. Ние обичаме Бога, защо? Обичаме Го, защото Той е направил цялата Вселена, Той е направил телата ни, очите ни, ушите ни, носа ни – всичко е направил заради нас, има защо да Го обичаме. Той направил всичко, пък се скрил някъде, не го виждаме. Но онова, което е направил заради нас, от което ние се ползуваме, ние опитваме и има защо да Го обичаме. Значи, когато ние говорим за Бога, Който преди нас е предвидил всичките наши нужди и оставил целия свят на нас, и ние се ползуваме от благата на този свят, това е Божественото. Бог е, Който предвидил нещата преди нас и ни оставил свободно в този свят да живеем. Ние сега имаме отношение към Него, обичаме Бога от частта, от всяко нещо, което ние опитваме. В нас се заражда желание да изкажем една дума на признателност.
Та казвам: Любовта почива на един закон – ти не можеш да обичаш един човек, който не е направил нещо за тебе. Не можеш да обичаш човека, който никога не е направил нещо заради тебе. Колкото повече е работил заради тебе, толкова повече го обичаш. Но да обясня – мисълта е малко тъмна, нали? Ето какво разбирам аз. Представете си, че идва един ваш познат, който ви е дал малко бонбонче, микроскопическо. Вие усещате най-малката сладчина. Ако даде 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, сладчината се усилва. Значи същият закон е и в любовта. Колкото повече е направил заради вас, толкова повече любов чувствувате към него. Та питам: Когато вие искате да бъдете обичани, какво трябва да направите?
Сега във вас се заражда мисълта, не може ли да ви обичат, без да направите нещо. Може. Тогава ще спадате към друг един закон. Отношенията, които съществуват между хората, между разумните същества, за да имат обич, трябва да са направили нещо или, ако не са направили, трябва да мязат на плодове. Един плод, без да е направил нещо, мине някой, хване го, изяде го. Този човек е гладен, изяде го, изчезне плодът. Това за плода е страдание, а за онзи, който е изял плода, е една радост. Вие страдате. Защо? – Защото не сте направили добро никому. За пръв път правите добро. Хване ви човек, изяде ви, вие страдате. Страданието е изяждане. Какво трябва да правите? – Ще кротувате в стомаха на човека. Да ви дам друг пример. Вие вземете поука от децата. Майката, след като хване едно дете, ще го увие във всичките повои, ръцете ще завърже, никаква свобода не остава, като войник. Какво ще прави детето? Ще мълчи. След година, две, три, четири детето ще се освободи от тия връзки. Трябва да знаете, че щом дойде едно страдание, изчакайте. Колко време? – Може след един месец, може след два, след три, четири, ако имате търпение, ще се освободите от страданията, от мъчнотиите. Мъчнотиите без закона на търпението не могат да се премахнат. Сега ви изяснявам един психологически закон. Някой път вие може да кажете защо са тия ограничения в живота? Необходими са. Детето пита: „Защо са ме свързали, какво престъпление съм направило, не съм разбойник, че да пипна някъде!“ То седи свързано, плаче, моли се на майка си. Тя го отвърже, после пак го завърже. Някой път не е разположено да го къпят, кресне, тя го гмурне във водата, пак го извади. Три пъти на ден го къпят някой път. Иска, не иска, дисциплина има, докато туй дете разбере, че майка му има схващания по-дълбоки, отколкото неговите. Съвременните хора като децата схващат, че има нещо против тях. Определено е колко пъти ще те къпят. На първо време го къпят най-много. Като порасне, никак не го къпят, казват: „Само да се къпе.“ Ще дойде един ден, когато никакви страдания в света няма да имате. Ще дойде един ден. Кога? – Когато станете на 21 години, никакви страдания няма да имате. До 21 години страданията ви ще се намаляват, от 21 години няма да имате страдания. Тогава какво ще правите без страдания? До 21 години ще се научите на онзи живот, който е без страдания. Може и без страдания. Страданията в живота на човека са един път до пълната му възраст. Докога човек ще прави погрешки в правописа? – Дотогава, докато се научи да пише правилно. Щом се научи да пише правилно и не прави никакви погрешки в правописа, той се е научил. Някой път вие пишете и мислите, че нямате погрешка. Гледате, гледате, няма погрешка. Като дадете тетрадката на професора, той погледне: тук червено мастило, там, десет, петнадесет, двадесет погрешки намери. Сега в български и в английски и професорите правят погрешки. В английския трябва да сричаш, там законът не е фонетически. Две-три букви имат еднакво произношение. Някъде професорът отвори речника. Един професор, учен човек, направил погрешка. Погрешките, които стават в света, и страданията, които следват подир тях, са един извод, едно последствие на самия живот, през който сега минаваме. Ще търсите истинския начин. Щом дойде едно страдание във физическия свят, вие трябва да знаете, че то е в реда на нещата. Когато едно дете се опари, към коя категория спада страданието му? Когато падне захарта на детето във водата, че му се разтопи, към коя погрешка спада? Значи във физическия свят детето ще отмахва погрешките от пътя си. Ръката трябва да бъде преди вас. В астралния свят, за да се избавите, ще гледате една река дали остава петно. В астралния свят погрешките оставят петна, във физическия свят – удари, а в умствения свят какво оставят? – Обгаряне, изгаряне има там. В умствените погрешки има винаги обгаряне. Като направиш погрешка в умствения свят, широка площ заема. Те са най-силните. Във физическия свят са удар, а в астралния остават лекета, които трябва да се чистят. Вие сега нали чистите вашите лекета? А в умствения свят има обгаряне. Тогава в умствения свят трябва да имате дилаф. Маша пак не е българска. Вижте в Богоровия речник как го е превел. (Клещи за хващане на огън.)
Погрешките в света са един излишък от материя, с която ние манипулираме в даден случай. Всякога един предмет, с който имаш работа, все ще остави излишъци, които причиняват страдания. Всякога една храна, която е мъчно смилаема, в човешкия организъм ще създаде условия за страдание. Всяка една светлина, която не е мека, а е ярка, веднага може да ви причини известно страдание. Всяко едно чувство, което е малко грубо, ще ви причини страдание. Несъпоставените мисли, несъпоставените чувства, несъпоставените човешки постъпки, всякога може да причинят страдания, които не са нарочни, те са в реда на нещата. Човек трябва да бъде умен, да се запознае със същия закон. Сега вие се тревожите. Много има да се тревожите. И за какво ли не се тревожите. Защо да се случи това, защо да ми кажат така?
Разправяше ми един господин: таман си купува една хубава шапка – ученик бил във Варна – турил си шапката, хубави нови дрехи, тръгнал по улиците. Върви, обръща се да види гледат ли хората хубавите му дрехи. По едно време цял един котел вода се излива отгоре му. Една жена къпала детето си, изхвърля водата и той минава, залива го. Като го разправяше, казва: „Сляпа ли беше тази жена, че да не чака да мина?“ Но тъкмо той минава, тя хвърля водата. Едно съвпадение. Той седи и се чуди как тя не е предвидила, че той има нови дрехи, нова шапка. Казва: „Не е умно от нейна страна.“ После тя се извинява, обяснява се, но шапката и дрехите пострадали. Какво струва това извинение? Казвам му: Благодари, че водата е била чиста, малко сапун е имало. Та вие се смеете, но се таки някой ден ще дойдете под сапунената вода. Минавате по улицата, някъде къпали дете, ако не си учен, ще опиташ сапунената вода върху шапката, върху новите дрехи. Много пъти страданията, които имате, някои изпитания, изкушения, които може да има човек, те вървят по един закон, който регулира нещата. Може да се определи на колко добрини ще дойде едно страдание.
Да ви приведа още един пример. Един приятел иска да се улесни, казва на другия: „Хайде, дай ми пари на заем!“ Отишъл веднъж, два пъти, три пъти, четири, десет, дванадесет пъти – все взема пари. Нищо не връща. Най-после онзи, който дава, му казва: „Голям доландърджия7 си, само вземаш, нищо не даваш. Като му давал на двадесетия път, му казва: „Един доландърджия си, върни парите!“ – „Ще ги върна утре.“ Дойде пак, но нищо не връща. Казва му: „Ти само взимаш, но нищо не връщаш, ти изкара хората от търпение, от равновесие.“ Вземаш веднъж, два пъти, три, считаш, че всичките хора имат задължение. Но и ти имаш задължение към другите. Един към друг имате задължение. Не трябва да нарушавате закона на задълженията. Трябва да мислите върху изпълнението на закона. В съвременния живот ние страдаме, понеже по-напреднали същества има, които изправят нашите сегашни погрешки. Един ден, когато ги поправят, ще престанат страданията. Един пример – пътувате с автомобил по някое българско шосе с трапчинки. Какво ще бъде положението? Ще бъде неприятно, ще има хосканица (подскачане), друсане. Шофьорът кара добре, автомобилът е добър, но има хосканица. Тия хора не са направили пътя. Ако шофьорът кара добре и пътят е добър, добре ще вървите. Когато един ден пътищата на живота се уредят и вашите автомобили минават, няма да има никаква хосканица. Мен ме возиха с автомобил, че ми показаха знаците, дето има трапчинки. Шофьорът отдалече вижда, забавя хода, после пак засилва. Ако има противоречия в живота, пътищата не са така добре подравнени. Нашите шофьори трябва да бъдат много внимателни, да спират. Ако не спрат някъде, може да изскочите от автомобила навън. Вие често изскачате, изгубвате равновесието. Има три вида погрешки в света: страдания физически, страдания астрални, страдания умствени. И те се управляват от известни закони. Като ги изучавате, тогава ще видите, ще търсите причината откъде иде, за да се намери онази закономерност. Тогава животът ви ще стане малко по-сносен, отколкото е сега. Човек не може така да си обяснява, той се намира в едно голямо противоречие.
За следния път пишете върху темата: „Изправянето на три физически погрешки.“ Теоретически ще го разгледате. Представете си, че имате една приятелка, която върху дрехата ви тегли една линия с тебешир. Тази погрешка може да се изправи. Ако драсне с един молив, пак се изправя. Драсне ли с химически молив или с мастило, там работата става малко по-сложна. Но кои са подбудителните причини на погрешката? Погрешките винаги стават от любов. Любовта е причина за погрешките. Всичките погрешки произтичат от закона на любовта. При незнанието правите погрешки. Дадат ти хубава баница, полакомиш се, заболи те корем. От обич е това. Или някой път от голяма обич се натовариш повече, отколкото можеш да носиш. Всичките погрешки в света се дължат на закона на любовта. Като не знаем как да постъпим в дадения случай, пак правим погрешки. Който много греши, много обича; който малко греши, малко обича. Ами че майката като бие детето, то пак е от обич. То отишло някъде, тя се безпокои, като се върне, набие го. Как да не се върне? От обич е. Ако ти беше индиферентен, нямаше да се безпокоиш. От обич стават всичките погрешки. Някой път майката бие, някой път не бие. Тогава набралата се енергия минава като благословение. Всякога, когато едно чувство произвежда един род енергия, тази енергия трябва да излезе от нас. Някой път погрешките са неестествени пътища, по които тия енергии се разпределят.
Божият Дух носи всичките блага на живота.
37 лекция от Учителя, държана на 6 септември 1935 г., София, Изгрев.
