О. СЛАВЧЕВА – МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА
Ученикът, в своите постъпки и дела, трябва да върви по стъпките на свръхчовека. Той сам себе си ограничава, сам себе си управлява и сам себе си съди.
Ученикът на Великата Божествена школа не е вече дете бозайниче, което да възприема готова храна и да расте в люлката при майка си. – Той вече е мъж – човек – отговорен пред Бога за всичко. Той е оная фиданка, от която са махнати вече всичките подпорки и трябва сам, с своя жизнен устой, да се противопостави на всички виелици и бури, които непременно ще се извият над главата му.
Да, той е оставен сам. Сам с себе си, с онова Божественото, което е неделимо от него. Могат да му отнемат всичко, но когато Божественото се прояви у него, той се справя с всички мъчнотии.
Законите на Бога вече са написани в сърцето му и тежко му, ако се отклони.
Ако той не изпълни Божествените слова, които се мълвят в неговата душа, то те замлъкват едно по едно и, тогава в човека се възцарява онова страшно мълчание, което се казва смърт!
Мойсей изведе от Египет множество народ. . . Но колко от тях пристигнаха в Ханаан? – Всичко онова, което не устоя на свещените си към Бога задължения, изчезна като дим от трябва, а всичко, което пристъпваше с сигурни стъпки към Високия Идеал на Вечното добро – отиде, влезе в красивата и плодородна земя, в която, след толкова мъчения и страдания, достойното племе влезе, за да се бесели с песни и свирни.
Братя и сестри, в Бога е и нашата участ!
Ние живеем в 20 век, но носим предопределението на тия наши израилеви праотци. Това е една реалност. И тогава е имало ученици, които са стояли пред свои вътрешни дилеми; и тогава са плакали; и тогава Учителят е помагал и на най-слабото проявление на волята и са настъпвали истински празници, когато някой Шела е прославял Бога.
Вървиш в тая пустиня на живота. Над теб блестят лъчите на слънцето … Няма сянка, де да се подслониш. Сложи ръцете на главата си, и Бог твой, Който е в тебе – ще ти направи сянка.
Ако си жаден, тогава пий от росата, която е върху малката трябва, додето стигнеш на върха и там пиеш от големия Извор.
Утоли глада си с няколко житни зрънца, които са малки, но съдържат ценен живот в себе си, и ти няма да гладуваш с тях, макар и сам да си – на край света.
И когато наглед всички те оставят, теб, който си вече мъж и ученик, и тогава дори живият Бог е с тебе. И когато ти запъваш гръб да вдигнеш отново товара си и да продължиш отново свещения път на доброто, тогава Бог, ще се прояви в тебе, ще разшири силата ти и ще ти помогне да носиш и да преодоляваш спънки.
Тогава ще бъдеш настигнат от други, които също изнемогват, но ти ще им кажеш, че когато си призвал Господа, дошла ти е силата; тогава и те ще направят същото, и вие ще тръгнете мнозинство, защото проявеният Бог е мнозинство в малцината, а непроявеният малцинство у мнозината.
Тогава самите природни стихии ще ви съдействуват и ще се яви не звезда, а изгряващото слънце на надеждата.
Работа, работа и пак работа!
Ето истинското предназначение на човешкия ум; ето храната му, без която той изменя своята насока и губи своята сила.
Чрез постоянство всичко добро се постига. И постепенно в ученика се изработва оная животрептяща сила, която го прави да лекува своите братя.
Всеки един от нас има в себе си онова философското камъче, с което може да изменя неблагоприятните условия в благоприятни. Това камъче се казва: честност, любов, смелост. На него са отпечатани словеса Божии, и то трябва да се намери, да се открие и използува неговата магическа сила; то е многоценният бисер, който свети в душата и я прави мъдра, силна и обична,
Трябва духовно сближение между нас, но как? Единственото нещо, с което можем да се приближим един към друг, е връзката ни с Бога. Само там е нашето единство, само там е нашето братство. На това поле ние можем да си говорим разумно, там атмосферата е чиста, там човек прилича като да е изкачен на един висок планински връх, където душите са пропити от светлина, а мислите – от чистота.
Ние всички имаме еднакви вътрешни условия за работа. Подобно земевладелец, който е раздал по еднакво парче земя на своите работници и ги е оставил свободни, да я разработват, както им е угодно и да се ползуват от този плод, който ще се роди в градината им. И ето, в ръцете на градинаря е, как да разработи почвата, где и как да я разпредели, че да даде повече и по-разнообразна култура. Зависи от изкуството на градинаря – така и от съзнанието и умението на ученика зависи, как ще подреди той своята градина – та чрез работата да дойде още по-голяма светлина в ума и виделина в сърцето, да види ясно, хубаво онзи Божествен свят, населен с висши, разумни същества, които ще го приемат, като свой съработник и брат.
Нито минута почивка, нито минута застой! Сега можем да кажем, че времето е злато.
Всеки пропилян миг е изгубен, и после, с удвоени сили трябва да се възстанови определената ни работа.
Който работи полека, но постоянно, той ще има по-изобилни и по-доброкачествени плодове, с които не може да се сравнят набързо придобитите блага на този, който от съревнование иска да надмине съседа си.
Преди всичко търпение и вяра в благородната работа. Бог е с нас!
