В настоящия доклад, като учител в средно общообразователно училище и въз основа на проучените от мен налични материали по въпроса, излагам личното си мнение по темата.
- Историческа ретроспекция. Опит за въвеждане на паневритмичните упражнения в училищата /1938 -1943 г./
Известно е, че Учителят Петър Дънов е осъществявал контактите си с Цар Борис ІІІ чрез съветника на царя Любомир Лулчев. Така, през юли 1938 година, Лулчев получава указание от Учителя да говори с царя за въвеждането на Паневритмията в българските училища. Министър на просвещението тогава е проф. Богдан Филов, а главен секретар на това министерство е Борис Йоцов. Царят нарежда на Богдан Филов да се заеме с този въпрос, а той от своя страна прехвърля задачата на Борис Йоцов. През есента 1939 година Борис Йоцов извиква една от най-изтъкнатите детски учителки Милка Периклиева и иска от нея доклад как може да се приложи Паневритмията в българските училища. Милка се среща с Учителя и му разказва всичко. Милка Периклиева прави доклад, след прочитането на който Борис Йоцов я препраща към началника по физкултура Петър Петров. Милка Периклиева избира 18 упражнения, като казва на Учителя, че е избрала от 28-те упражнения по-подвижни. Учителят не е доволен и тя му казва, че ще преработи материалите. След като тя се прибира, при нея пристига Ради Танчев, който й казва, че Учителят е наредил да направи така, както тя е замислила. Милка предава описанието на 18-те упражнения на Петър Петров за одобрение. Борис Йоцов и Петър Петров одобряват идеята, но оставят на Милка да предложи начина за работа. Борис Йоцов става министър на народното просвещение на 11 април 1942 г. (и продължава да бъде такъв до 14 септември 1943 г.). За всичко това на Изгрева знаят само трима души – Учителят, Лулчев и Милка. Много пъти й се напомня за задачата от Учителя, но тя се бави, поради обективни и субективни причини. От 15 април до 30 май 1942 година тя провежда обучение на 54 деца от ІV отделение при уч-ще „Тодор Минков” в часовете по гимнастика и пеене. Милка Периклиева получава одобрение от министерството и Борис Йоцов разпорежда да бъде организиран летен курс за преподаватели по физкултура за цяла България. Курсът обхваща 60 души, учители и студенти. От министерството определят Милка за водене на курсовете. Тя не е сигурна в себе си и споделя това с Учителя и Лулчев. Те обаче, не намират по-подходящ човек от нея в Братството и й предлагат да се включи Весела Несторова. Курсът започва на 28 юни и приключва на 12 юли 1942 г. 18-те упражнения са изучени бързо, курсистите са доволни. След завършването на курса остава да се раздадат нотите на курсистите, но те така и заминават без тях.
2. Възможно ли е въвеждането на Паневритмията в съвременното средно общообразователно училище ?
Вдъхновени от опита с въвеждането на Паневритмията в часовете по физкултура преди и по време на втората световна войната, ние бързаме да отговорим на този въпрос с „да”. Сякаш сме забравили, какво представляват часовете по физкултура сега. Часовете по физкултура по времето на Учителя са били много по-различни от сегашните. Всеки учител по физкултура е бил длъжен да свири на някакъв инструмент. В час по физкултура един ученик показвал упражнения на останалите, а учителят е осигурявал музикално оформление. Паневритмията като ритмична гимнастика е влизала по естествен начин в тези часове. В днешното училище преподавателят по физкултура няма музикална подготовка и е длъжен да изпълнява нормативните наредби по своя предмет, обучавайки децата на бягане, скокове, волейбол, спортна гимнастика и прочее. Не е възможно да заместим тези часове изцяло с Паневритмия. Освен това, като физическо натоварване за физически обездвижените ни деца, паневритмичните упражнения не са достатъчни. Тя би могла да бъде алтернатива за освободените от тези часове и желаещите да се занимават с нея. Учителят препоръчва в основното училище да се преподава първото упражнение (комплекс от 10-те непрекъснати упражнения), за прогимназиите от 11 до 28 упражнение (за съвременното училище това са класове до 7 или 8 клас), а за гимназиите „Слънчеви лъчи” и „Пентагарам”. При практическа реализация на идеята биха възникнали много проблеми. Първо, подготовка на преподаватели. Второ, ако заниманията имат препоръчителен характер, колко съвременни деца ще пожелаят да я играят?
Наличието на желаещи е ключовия въпрос. За да отговорим на въпроса необходима ли е Паневритмията на средно общообразователното ни училище, трябва първо да си отговорим на въпроса: Какво е всъщност Паневритмията? Религиозен ритуал, ритмична музикална гимнастика или както я е определил Учителя – „паневритмични упражнения” ? Ако тя е религиозен ритуал, тя няма място в училищната среда. Училището в България трябва да запази светския си характер. Учението на Учителя Петър Дънов все още се приема за сектантстко в България в голяма степен поради това, че официалните му представители в България „Общество Бяло Братство” предпочитат да бъдат регистрирани като религиозна общност. Общо взето, народът не прави разлика между секта и верска общност, дори и да има регистрация. Наследството на Учителя Петър Дънов принадлежи не само на българския народ, но на целия свят и не е редно да бъде ограничавано в родината си юридически в рамките на верска общност. Проблемът съществува още от първата регистрация, като в Братството се знае много добре, че Учителят е бил против всякакви регистрации и устави, но от друга страна, не е проявявал насилие върху учениците си под никаква форма и ги оставял да се развиват свободно. Да, Обществото е правоприемник юридически, а по Дух? Много се надявам, че младото поколение в Братството ще реши този въпрос по правилен начин и ще намери достойно място в обществената ни структура според законите на Република България.
3. Опит за въвеждане на Паневритмията в българското училище от „Института за изследване и прилагане на Паневритмията” съвместно с Национална Спортна Академия
Както се случва винаги с наследството на различни учения, около тях се развихрят какви ли не спекулации и откровено глупави или преднамерени клевети. Паневритмията е пример за такова наследство, което според създателя й трябва „да се обоснове научно”. В наше време ние можем да я обосновем с помощта на онзи понятиен апарат, който е достъпен за съвременото ниво на научните постижения. А тук има какво да се изучава – музиката, движенията, словото. Има работа за музиканти, музиковеди, кинезитерапевти, психолози, психотерапевти, лингвисти и други. В началото на миналия век, когато Паневритмията е създадена, науката е в зората на бурното си развитие и не може да обясни мощното й положително въздействие върху човешкия организъм. Знае се, че природата не търпи вакуум. Той се запълва с догадки и предположения, интерпретации на казаното от Петър Дънов, възторжени отзиви на практикуващите и клевети на страхуващите се от всичко непознато, кандидати за окултисти, които забулиха Паневритмията с мистицизъм, окултизъм и ритуалност. Стигнахме дотам, че в родината на Паневритмията тя не се познава и не се радва на популярността на йога, източните бойни изкуства, гимнастиките като Пилатес и други.
Първите стъпки за реалното вдигане на информационната завеса около Паневритмията се предприеха през 2000 година, когато Сдружение „Паневритмия” /сега Институт за изследване и прилагане на Паневритмията/ и Национална Спортна Академия „Васил Левски” се заеха да изучават Паневритмия научно. Проведени са три научни конференции „Паневритмия като система за хармонично развитие на човека и обществото”, организирани съвместно с НСА. Създадена е образователна програма "Здраве чрез движение сред природата" с обучение по Паневритмия. Програмата е изградена върху теоретичните концепции на Петър Дънов за образованието, свободното възпитание и развитието на личността на детето. Обучението по програмата “Здраве чрез движение сред природата” се осъществява в извънкласни, извънучилищни форми в свободното време на учениците чрез учебни програми за съответния етап и клас. Програмата “Здраве чрез движение сред природата” е в съответствие със стратегията на Министерството на образованието и науката за развитие на средното образование в България 2006-2015 год. Обучението на преподаватели– специализация по Паневритмия – се провежда съвместно с НСА “В.Левски”. Програмата включва следните дисциплини: 1. Основи на Паневритмията; 2. Теория и методика на физическото възпитание; 3. Педагогика; 4. Психология; 5. Кинезитерапия; 6. Анатомия; 7. Физиология; 8. Хореография; 9. Музика; 10. Пластика; 11. Методика на преподаване на Паневритмията.
Засега моделът, прилаган от Института за изучаване и прилагане на Паневритмия се е доказал като най-успешен за работа с деца и заслужава уважение и подкрепа. Този модел има противници както в обществото, така и във верска общност „Бялото Братство”. Последната е против представянето на Паневритмията само като здравословна гимнастика. Да си припомним тогава, как я е дал Петър Дънов за преподаване на курсистите през 1942 година. Тук ще цитирам два откъса от спомените на Милка Периклиева:
- След обучение на ученици
След два дни бях в кабинета на Петър Петров. Той беше разбрал, че това са упражнения от паневритмията на Братството. Това пролича от изказването му.
- Децата играеха великолепно с настроение. Фигурите са хубави, но движенията са много плавни и малко… – търсеше подходяща дума – малко вегетариански. Не са гимнастически упражнения за млади хора – сдържано се произнесе началникът.
- Но, ние в училище, нали няма да готвим войници. Тези движения се съчетават в хармонично единство със силите на тялото и духа. Те внасят бодрост, настроение… внасят живот, – защитих аз паневритмията.
- Обучение на преподаватели по физкултура
Курсът се провеждаше в училището на открито в Парка на свободата. Там бяха на пансион 60 души млади учители от цяла България. Освен двамата специалисти – физкултурници и то от най-изтъкнатите – Кирил Петров и Кънчева, явих се и аз като лекторка по ритмични игри.
Първият час запознах курсистите с теоретичната част на ритъма и музиката на упражненията. Следващият път пристъпихме към самите упражнения. На полянката всички курсисти се явяваха по шорти, боси, в кръг по двама.
Курсистите приемаха упражненията с лекота и приятно задоволство, като заявяваха, че това са най-приятните им часове и вземаха по два часа без почивка.
Един от курсистите ми каза тихо: „Аз зная от къде са тези упражнения, но са хубави. Виждал съм ги да се играят сутрин рано.“ Не му отговорих нищо.
В книгата си «Път към светлината» Весела Несторова споделя : «Учителят ни каза /с Милка Периклиева/ да предаваме на учителите. За Паневритмията ми каза да им кажа така: «Ние ще ви дадем гимнастики, които дават здраве, здрава нервна система и отношенията между хората. Тези гимнастики градят, а досегашните рушат. Запознаваме Ви с упражнения, които имат органични, а не механични въздействия, музика, която въздейства на ума.»
5. Заключение
1. Сега, към 2011 година, масовото прилагане на Паневритмия в училищата не е възможно поради следващите причини:
1.1. Обществената нагласа към паневритмията като религиозен ритуал на верско общество „Бяло Братство”
1.2. Изкривеното представяне на Паневритмията в средствата за масова информация, което е резултат от гореспоменатата обществена нагласа и недостатъчни научни изследвания на самата паневритмия и влиянието й върху здравето на хората.
Използвана литература:
- «Изгревът ня Бялото Братство пее и свири, учи и живее». Съставителят Вергилий Кръстев
- Весела Несторова «Път към светлината»
- Сайтове в интернет, посветени на Паневритмия
Л. Костадинова
