НАМЕРЕН РЪКОПИС ОСТАВЕН ОТ БР. МИНЧО СОТИРОВ – ЧЕТЕН В БУРГАСКОТО ОБЩЕСТВО ПО СЛУЧАЙ 5 ГОДИНИ ОТ ЗАМИНАВАНЕТО НА БРАТ ПЕНЮ КИРОВ
17. 01. 1923 г.
І. Родословие на брат Пеню Киров.
Роден в събота на 13.07.1868 г. (стар стил) високосна, заминал за Духовния свят в неделя 27. 01. 1918 г. на 50 годишна възраст. Отпреди пет поколения родът му се е преселил от с. Раково в гр. Сливен. Дядо му по баща се именувал Велико, роден в Сливен. Прадядо му – Стоян, а прапрадядо му – Иван. Брата на дядо му Велико се казвал Драган. Този Драган е ходил два пъти в Света гора да се калугери, но домашните му все го връщали и против волята му го оженили, но и той, и булкаата му умрули в същия ден, в който ги венчали.
Дядо му Велико е водил две жени. От първата, която била от Сливен имал син Теню, наричан Теню-вълнаря, но заради мъдростта му го нарекли Теню-консула. От втората жена на Велико, на име Ана, също от Сливен, се ражда бащата на бр. Пеню на име Киро.
В най-старите времена родът им в Сливен се казвал „Зембековци”, което име им било дадено в една епоха през една епоха на много голям глад в Сливен и околностите му. Тогава прадядо му отворил хамбарите си и раздавал на всички нуждаещи се своята помощ, без разлика дали са българи, турци или др.
В рода на П. Киров всички са били много религиозни хора до бащите им включително. В брат му Димитър имало запазени ръкописи със църковно съдържание на 200 години, които били запазени от дядовците му.
Бащата Киро се родил в Сливен. Доста възрастен се пренесъл в Карнобат, където се родил и бр. Пеню през 1868 г. Майката била от карнобатските села, но самата тя родена с. Патра, Силистренско, когато са бягали в Румъния и Бесарабия през 1829 г. (наречено първия Бозгун-Дибич Забалки). После се върнали и останали да живеят в с. Докузек, сега Деветак – Карнобатско. Тук нейната майка, Велика, се оженила за втори мъж – Желязчо-чорбаджи, при когото отраснала майката Петра. Рожденият баща на майката на бр. Пеню също се казвал Пеню, на чието име бил кръстен.
ІІ. По-важни и открити фази от живота на брат Пеню Киров.
1875 г. – 7-годишен – един ангел, хвърчащ от юг към север, идва при него и му дава два ореха.
1880 г. – 12-годишен – е увенчан с венец от два ангела по поръка на Бога Отца. Това се е случва в Карнобат.
1883 г. – 15-годишен – за първи път излиза в чужбина.
1885 г. – 17-годишен – доброволец в сръбско-българската война.
1887-1890 г. – войник пионер в Русе.
1895 г. – 27-годишен – се оженва се.
1899 г. на 17. 02. в 4.30 ч. сутринта в дома му в гр. Бургас получава съобщение: „Ти имаш очи отгоре, ти сне мира отгоре, ти ще пребъдеш во веки веков”.
1900 г. на 14. 05. в друго съобщение от Ферени му се казва, че е от възвишената планета Феташ.
1900 г. на 13. 08. в 5 ч. сутринта получава съобщение от архангел Михаил, че Бог ще му даде духовно богатство.
1900 г. на 23. 07. в 5 ч. сутринта е освободен от греха и се е спогребал – кръщава се от Учителя в Христа Господа на р. Девня при моста на ж.п. линията във Варна.
1903 г. 22. 03. в 14.30 ч. си заминава сестра му Велика от Карнобат. Преди да се спомине, тя вижда сън, в който един като владика и нейния син Киро идват да я видят. В същото време те и двамата са в Бургас, когато получават телеграма за заминаването на Велика и отиват в Карнобат.
1903-1904 г. – 35-годишен – ходи да проповядва Господа из България.
1904 г. – 19. 07. сутринта е бил облечен в дрехи на владика изтъкани от злато, а върху тях, на гърдите си, слага сребърен кръст.
Бележка: По звание бр. Пеню е бил владика във Видинското село Кюстади и в Месемврия.
1906 г. 30. 10. в 14 ч. в с. Шипка му се казва: „Понеже ще се венчаваш, ние те кръстихме и ти вече си Йосиф.” А през февруари на 1918 г. Учителят каза: „Йосиф един път трябваше и той погреба Христа.”
1906 г. 29. 09. в Бургас е приет за ученик ІV-ти клас. Изучава естествена история, химия, топография и др. Изпитът трябвало да е на св. Пантелеймон – 27. 07. На същата дата, следващата година, се основава и нашият кръжок.
1906 г. 9. 12. в Берковица му е съобщено, че неговият дух има силно зарящ цвят.
1907 г. 11. 01. в 6 ч. сутринта в Бургас му е съобщено: „Не се бой, ти скоро ще дойдеш при нас.” На два пъти му е съобщено, че е крилат дух, т.е. от „предопределените” и му се казва, че неговото духовно име е четверовластник Перуил.
1907 г. 7. 02. сутринта има съобщение със св Параскева, че е бил „Диазмо”, което значи „агатопсихи” т.е. „добра душа”. Духовния му водач се казва Полимен.
1907 г. 12. 02. в 13.15 ч. Господне утешение към бр. Пеню: „Моят мир имаш. Милостта ми е много голяма към тебе, но послушай гласа ми. Здравето и мира са щастие. Кое от двете предпочиташ? Едно без друго не могат. Спасението – възкресението е целта. Обръщението добро стремеж. Колко человеци са, които постигат тези цели?
1907 г. 14. 02. в Карнобат сряда, 23 ч. в хотел „Балкан” бял гълъб държи в човката си бяло цвете, клонче гирляндово, кето после се превърнало в бял гирляндов венец.
Приятели са видели едно първо видение от бр. Пеню по стълби. Второ – запознал ги е с голяма среда общества от светии: св. Параскева, св. Никола и др.
1907 г. 13. 03. в Бургас един бял гълъб със заря наоколо му е донася в човката си една книжка, която подхвърля на бр. Пеню. Това било Новият завет. Това се случва ти пъти последователно.
1907 г. май:
„Върви, върви в полето,
бунище клето,
Не стой тук при морето,
Нимо нико веко”.
1907 г. 27. 07. на св. Пантелеймон се устройва духовният кръжок в Бургас, на който бр. Пеню е избран за председателстващ – ръководител на кръжока.
1912 г. 06. 10. „Господ ще ми помогне, аз ще пребъда. Нищо не може да стане пресилено. Аз ще бъда избавен като из огън. Не лесно се добива дял в първото възкресение”.
1918 г. 27. 01. – неделя – заминава за духовния свят.
ІІІ. Вярата на брат Пеню Киров.
1. Трябва да работим, а не да се трудим или да се мъчим, както казват някои. Съвестта е ръководител. Умът е стълба. Духът е виделина, за да можем да вникнем в Божествените истини и да ги приложим в живота си. Истина! Всички онези знания, всичката мъдрост са Божествените закони, чрез които може да се узнае силата, която всичко направила е Истината. А истината е силата е Бог за възмъжалите, мъдростта – за умните, животът – за светиите, любовта – за силните.
2. В наследство брат Пеню Киров ни остави:
· Да имаме Добродетелта, тя е основа, тя носи;
· Да имаме Правдата, тя е равновесие, тя ни ръководи;
· Да имаме Любовта, тя е наслада, тя ни утешава;
· Да имаме Мъдростта, тя е веселие, тя ни възпитава;
· Да имаме Истината, тя е Божество, тя просвещава;
И тогава: на вярата е бъдещето, на надеждата е упованието, а на любовта – сърцето
3. Ние да бъдем:
· Носители на Истината;
· Изпълнители на Правдата;
· Образци на Любовта, защото тя е същността;
· Правдата е достойнството;
· Истината е образът;
Нека растем в тази същност, като пазим достойнството, за да получим образа, който ще ни даде подобието.
Амин!
