І. Зараждане на Фир-фюр-фен през 1922 г.
1. С каква цел се дава песента.
(Учителя изпя следните думи: „Fir-für-fen tau bi aumen Фир-фюр-фен Тао Би Аумен“)
Ще ви дам тази песенчица, за да се тонирате. Всякога ще можете с нея да се тонирате. Няма мъка на душата, при която тя да не може да се тонира. Последната част на песента е най-силна. Когато някому е тежко нещо, за пример тежко му е на корема и иска да се лекува, с тази песен ще може. Тия вибрации ще поправят теченията във вас. Всяко лошо настроение, всяко лошо състояние се дължи на изгубена хармония в тялото ни, а музиката почва да тонира, да прави малки масажи.
2. Значение на изречението „Фир-фюр-фен Тао Би Аумен“.
(Запитват: „На какъв език е това изречение?“)
То е на стар език, буквално не може да се преведе. Аз съм го превел тъй: „Без страх и без тъмнина.“ Този превод не е абсолютно точен, оригиналът означава много повече. Това е само частичен превод, целият не може да се преведе и не е позволено да се преведе. Тази песен ще се нотира и ще се научи. Това е мелодия, която е приспособена за всички състояния на душата – да можеш да придобиеш такова състояние на ума, сърцето и душата, че да можеш да се хармонизираш.
Думата „Аумен“ означава всички качества, които се съдържат в Божественото. Всичко, което съдържа Божественото в себе си, да израсте, да се прояви в своята пълнота.
„Тао“ – значи туй – абсолютното, непроявеното, безграничното.
„Би“ – значи туй, което се проявява.
„Аумен“ съдържа всичко за живота.
Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни. Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползваш.
Всички окултни упражнения започват с музика. Тази песен няма да я пеете вънка, ще я пеете само като се събирате, за себе си, за вас, които разбирате; иначе, като се изнесе вънка, тя ще се профанира.
3. В Школата всичко е навреме и на място
Сега искам да разбирате в Школата, да не би да схванете някои неща буквално. Всеки ще учи според своите способности. Там е спасението. Програмата е наредена така, че да задоволи нуждите на всички – според степента на развитието им е. Някой да не разбере другояче.
Да не мислите, че на всички ще се дадат еднакви задачи, че всеки ще отиде на Мусала. На Мусала ще отиде само онзи, който е готов. В Природата цъфти само оная пъпка, на която ѝ е времето, която е готова. Който е готов, ще цъфне. И вие ще цъфнете, когато ви дойде времето. Няма да бързате. В тази велика Божествена школа всяко нещо трябва да става точно навреме и никой няма да се старае да коригира това. Всяко нещо ще става точно навреме. И като направите опит, ще добиете чрез съзнанието една нова опитност, която ще усили ума ви, ще усили съзнанието ви и ще добиете в себе си една по-голяма увереност.
4. Опитомяване на страха чрез Любовта
Най-първо у вас ще трябва не да изкараме, а да опитомим този страх, защото вие може да имате най-благородна идея, най-възвишена идея, но щом страхът потропа на вратата ви, туряте един кръст на тази идея и казвате: „Друга идея!“ Нахвърляте се на нова.
Има един окултен разказ: разказва се, че заекът се въоръжил с револвер, турил си нож и си казал: „Сега да ме срещне някой, аз ще му кажа нему!“ Обаче при първото потропване забравил за всичко, забравил за ножа. Той си казал: „Е, сега те ме изплашиха, но втория път ще им покажа.“ И втория път пак забравил. С хиляди години заекът все се плаши! Защо се плаши? Защото в душата му няма Любов – няма я силата вътре.
И сега ние решаваме: туй ще направим, онуй ще направим – турим ножа, но ни изтропат и казваме: „Ние пропаднахме, но втори път няма да пропаднем.“ – Защо пропадаме? Защото Любовта, великата сила, я няма. Тъй седи великата Истина. Следователно ще турим Любовта в сърцето си и тогава всичко ще можем да извършим.
Някой може да каже: „Той ме ограничава.“ – Не, в Любовта няма ограничения. Следователно всеки, който влезе в нея, ще я опита – тя е безгранична. Ти като влезеш в Свободата, в Любовта, ще намериш такъв велик простор, че всинца ще живеем свободно. Единствената сила, която може да ни даде свобода, живот, това е Любовта. Искам тази мисъл, че с Любов всичко може, да се запечата в ума ви.
Ще правите опити и казвам: втори път като отидете на Мусала, ще ви пратя да срещнете мечки – и ще произнесете думата Любов. Ще кажете: „Страхът отвънка, Любовта отвътре“, и мечката ще клекне пред краката ви и ще каже: „Заповядай!“ Но ако страхът е отвътре, а Любовта – отвън, тя ще ви заплюе. Тъй е и в света. Кого не са плюли? И по този навик някой ви наплюва, казва: „Ти си безчестен човек.“ Защо? – Защото си безчестен, искаш да лъжеш хората. Ти Любов имаш отвън, страх отвътре: пфу – плюе те. Тъй трябва да тълкувате. Като се върнеш у дома си, кажи на Господа: „Господи, благодаря Ти, че този брат ми показа Истината.“ Ами ако като заека бягаш по 10 пъти на ден! Страхът – туй е нещо конкретно.
Страхът и той си има място, но само за физическия свят – за Духовния свят не е нужен. Той съществува като една необходимост, като едно ограничение за физическия свят, там той е потребен. Но в Духовния свят за страха няма място. Да премахнем страха от физическия свят, значи да създадем една анархия – да развалим Духовния свят. Ако го турим като един принцип в Духовния свят, значи да развалим света.
И тъй, ще турим страха във физическия свят, ще му кажем: „Тук ти е мястото.“ Любовта ще турим в Духовния свят. А сега сме турили страха в Духовния свят, Любовта във физическия – сега е с главата надолу. Ще опитаме туй учение не на теория, а на опит. И за тези опити ще имаме богат материал. Ще намерим някоя омраза у вас от 20 години, която е гангренясала, и като произнесем думата Любов, ще видим какви резултати ще произведе. Ще се радвам, че ще има такива случаи, за да видим силата на Любовта. Ще направим този опит в Школата и ще се радвам, че има такава гангрена, та да видим резултатите. Ще кажа: „Я ми донесете тази 20-годишна гангрена, да видим как ще ѝ подейства. Като произнесем „Тао Би Аумен“, всичко се свършва. Този брат ще стане, ще каже: „Благодаря, сляп бях едно време, но сега виждам, зная, че може да се махне омразата.“
(21 август, понеделник, 9 ч. с.)
5. Значение на двете части на Фир-Фюр-Фен.
(Изпяхме първата част на упражнението Фир-Фюр-Фен.)
Това е първият превод на физическото поле. Той е за мъжете. Това са чувства на мъжа. Туй упражнение е за човек, който е погълнат в материята – за да го събудиш. Той е потънал вътре в Земята. Един тежък човек, който е потънал в Земята с мисълта си, само тъй ще го събудиш.
След това идва втората част, по-високите вибрации, противоположните вибрации, вибрациите на Любовта. Ти си недоволен, твоето състояние е несносно, ти търсиш начин как да го задоволиш. Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какъвто и да е начин да се повдигнеш, а това ще постигнеш, като пееш. Когато човек почне да пее, то е един признак, че в пеенето душата му търси метод, начин как да се повдигне.
Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (Фир-Фюр-Фен), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията са войнствени. Ти във войната, между гръмотевици, топове, ножове, не можеш да пееш.
Изпейте първата част на Фир-Фюр-Фен. Превод: „Всичко вече аз свършвам в света.“
6. Упражнение с „Фир-фюр-фен“.
Изпява се песента Фир-Фюр-Фен: половината от събранието изпява първата част, а другата половина – втората част.
Хайде да попеем малко, само с говорене не става. (Изпяхме песента „Фир-Фюр-Фен“. Едната половина от събранието пя първата част, а другата – втората част.) Нали у вас се създаде едно ново настроение? Това е вече окултна наука, нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може да се предаде с музиката. Тук душата намира почивка. Тази песен е създадена от далечното минало. Така наредена е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика. Тя е музика, песен на бъдещето. Ще се радвате тази година, че една песен се роди пред всинца ви – отчасти само, всичката не се е родила още.
7. Смисъл на окултното пеене („Фир-Фюр-Фен“).
В окултното пеене се изисква абсолютна свобода на чувства, на мисли, и на всичко у нас трябва да дадем естествен израз, тъй, Божествено да бъде всичко. Ние се връщаме към Божествения живот – чистия, святия, неопетнения живот. И чрез тази окултна музика аз искам да върна красотата на вашите лица, на вашите очи, ръце, крака: да стане тялото ви Божествено. Разбирате ли? Туй е красота. Това ще възстановя. Чертите на лицето ви трябва да добият един реален израз. Това не е една философия за Небето. Небето е тук. Туй, което Бог е създал, трябва да го възстановим – да върнем тази първоначална Божествена чистота. Затуй Бог сега гради. Ако ние владеем тия природни сили, трябва да възстановим Божественото у нас и да кажем: „Господи, туй, което развалихме, поправихме го и сега можеш да присъстваш в нас.“
Да съградим този храм в нас, макар да струва милиарди, и да кажем: „Господи, сега ще Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си воля.“ Туй е задачата ни. И когато съградим храмовете си, ще имаме в света една истинска религия – във всеки човек ще става богослужение.
Аз ще видя дали ще ми остане време да дойдем до окултно произнасяне на думите, да знаем как да произнесем една дума. Всяка една дума си има тон, по който тя трябва да се произнася, както в музиката. Всички думи в езика са нагласени по известни ключове, и когато ученикът влезе в Школата, трябва да намери тези ключове. И неговата реч ще бъде нагласена съобразно с тия окултни ключове. Нагласена ли е, ще забележите, че вашата реч има най-първо съдържание и смисъл. По формата си най– първо ще куца, но ще има съдържание и смисъл. Най-после ще дойде формата.
И в света е така. А хората искат за всичко форма. Бедният човек не може да направи един палат. Той трябва най-първо да събере парите, да стане силен, и след като забогатее, да прави къщата. Когато ти станеш богат, силен, учен, тогава ще бъдеш в състояние да предадеш своята форма.
Един религиозен човек започва да се подвизава и му казват: „Трябва да туриш най-красивата форма.“ – Не, най-после ще създадеш красивата форма. Някои казват: „Говорете ни една красива реч по форма.“ – Не, не може така, ние ще постъпим глупаво: най-първо ще турим съдържание и смисъл в нашата реч, и най-после форма. Може да живееш в палат и да се храниш с лук и чесън, а може да живееш в колиба и пак да си богат. Първо ще живееш в колиба, но ще се храниш добре, а после може да те турим и в дворец, защото и княз може да живее в колиба. А може да те турим и в палат, защото палатът не показва богатство, както и колибата не показва сиромашия. Те са неща относителни.
8. Окултна задача с упражнението „Фир-Фюр-Фен“.
Изпейте песента „Фир-Фюр-Фен“.
(Изпяхме първата част на упражнението.)
Ще знаете, че тя е за вторника.
Ако имаме една поляна и всинца се наредим в една верига[1] и запеем заедно, в хор, тази песен, знаете ли какво може да стане за един час? Като направите опита, ще видите какво може да стане. Трябва една много голяма поляна, за да се направи опитът. Отличен опит ще бъде. Над Батак отгоре, в Родопите, на един връх има една голяма поляна – Карлъка. Тази поляна е отлична за този опит. Тя е като дъска, може да държи пространство около един и половина часа. Отлично място е там.
(22 август, вторник, 10 ч. с.)
(Започнахме с окултното упражнение на буквата „а“, придружено с движение на ръцете над главата. Изпяхме песента „Фир-Фюр-Фен Тао Би Аумен“. Половината от събранието изпя първата част от песента, а другата половина – втората част. Упражнението е правено и на 24 август)
(23 август, сряда, 16:30 ч.,)
9. Духовно упражнение с „Фир-фюр-фен“ на планината.
„И в края на века всичките светии ще бъдат на Земята“, казано е. Те са тук вече, на Земята: Христос, апостолите, всички праведници – те са всички на Земята. Търсят ги Горе, при тях да идат, а те са тук. Не казвам, че те са тук, на Земята, в плът, а в една или в друга форма са тук – по цял свят обикалят и работят.
Бъдете уверени: ние този въпрос постепенно ще го обясним. Този въпрос ще стане ясен. Светлината като дойде, ще го уясни. Желая до десет години да се развие вашето съзнание, че след десет години да работите преспокойно, да влизате от този свят в другия свят, да ходите и да се връщате. Ако вие имахте тази способност, сега този въпрос щяхме да го решим на опит моментално. Щяхме да съберем едно събрание: хайде сега!
Ще се съберем на планината: съсредоточете ума си, затворете очите си, ушите си, турете вашата воля и хайде – веднага с нашите астрални тела излизаме, полетим и се пренесем в другия свят и започнем да го изучаваме.
Ще ви кажа: „Гледайте сега физическия свят, гледайте духовния, правете сега сравнение!“ След туй, след като походим цял ден, ще се върнем пак и ще запеем „Фир-Фюр-Фен Тао Би Аумен“. Веднага пак ще се пробудите и ще си кажете: „Нещо ново влезе в тази светлина, аз видях нещо ново.“ И като видите с очите си, кой ще ви разубеди? „Видях туй с очите си, изследвах го.“ Кой може да ви разубеди? Каква философия има в това? Вие ще бъдете твърди като диамант в убежденията си. И това ще бъде! Нали там е казано: „Ела и виж! И туй ще бъде.“ Там Христовите думи: „Аз ще ви се изявя“, аз така ги разбирам.
(24 август, четвъртък, 16:30 ч., 1922 г.)
10. До момента е дадена само първата част, без „Благославяй“.
Хайде да попеем малко, само с говорене не става.
(Изпяхме песента Фир-Фюр-Фен. Едната половина от събранието пя първата част, а другата – втората част.)
Нали у вас се създаде едно ново настроение? Това е вече окултна наука, нещо ново се събужда вътре в душата ви, което не може да се предаде с музиката. Тук душата намира почивка. Тази песен е създадена от далечното минало. Така наредена е по-хубаво, отколкото на четири гласа. Тя е окултна музика. Тя е музика, песен на бъдещето. Ще се радвате тази година, че една песен се роди пред всинца ви – отчасти само, всичката не се е родила още.
Утрешният ден е ден на Любовта, дано се роди и другата част на песента!
(24 август, четвъртък, 16:30 ч.)
11. Даване на „Благославяй“ към „Фир-Фюр-Фен“.
Да имаме най-първо едно упражнение по пеене.
(Учителят сам пее: „Бла-го-сла-вяй, ду-ше мо-я, Гос-по-да. Благославяй и не забравяй!“)
Всички не могат да схванат мелодията.
Не бойте се, това е новото пеене. Ние съчетаваме, композираме, ние искаме да схванем мелодията от горе. Музиката иде от горе, но докато се схване…
(Пеене с движение на ръцете около главата.)
Има малка дисхармония, но ние ще я оправим.
(Движение на ръцете като хвъркане.)
Когато дойде движението в хармония с музиката, ако продължаваме туй един час, всички вие ще хвръкнете, няма да остане нито един нетониран. За пример, дойде някой, неразположен е, веднага започнем ние с тия движения и всички се настройват добре. Това са окултни упражнения за тониране.
Сега изпейте „Фир-фюр-фен Тао Би Аумен“ на две половини. Тия думи упражняват отлично влияние.
Сега изпейте „Благославяй“ съвсем меко с движения. Това значи човек да знае силата на движението, да отмерва всяко едно движение. Ние ще направим опит с тия песни. Някой път ще влезнем в хармония с разумните живи същества на природата. Има песни, с които може да се укроти една тълпа и не само, че хората ще се укротят, но и ще почнат да движат ръцете си и да пеят. Движенията увличат, но трябва калена воля, диамантена воля. Щом човек се уплаши, не може да пее. Само смелият, решителният може да пее. На страхливия му се затегне гърлото – той не може да пее.
(26 август,събота 16.30 часа)
Сега, ако е за песен, аз ви пях, вчера ви пях „Благославяй и не забравяй“, пях ви „Фир-фюр-фен“. Неща незнайни могат да се пеят, но знайното не може.
(27 август, неделя, 11 часа)
Учителят седна на беседа – там, на братската градина, имаше орех, с наклон на юг, с трева обраснала, насядаха всичките и Учителят започна да говори беседата и там даде за пръв път песента „Фир-фюр-фен“, с движение. Първо се маха с ръката и се пее „Фир-фюр-фен“. (Пеню Ганев пее.) Най-напред – с дясната ръка отпред и встрани, после – с лявата отпред и встрани. След това – с двете ръце. И каза: „Тази песен е с мощна сила. Ако я изпеете със съзнание, с дълбочина, с нея можем да направим чудеса. Ще излезем, когато носят някое носило за гробищата. Ще кажем: „Сложете мъртвеца на земята“ и ще изпеем „Фир-фюр-фен“. И той ще възкръсне.“ Такава сила има тази песен – „Фир-фюр-фен“. И всички 1000 души я изпяха с движения. (Пеню Ганев, Изгревът, ХVІ)
12. Трансформиране на енергиите чрез пеене на 10-ина пъти „Фир-Фюр-Фен“.
Няма да считате, че музиката е нещо маловажно; не, много важно е, първостепенно нещо е тя. Чрез музика може да създадете в себе си характер. За пример разгневили сте се, искате да си отмъстите някому, запейте „Сила жива, изворна, течуща.“, „Фир-фюр-фен“ и като ги изпеете 10-ина пъти, ще кажете: „Хайде, аз се отказвам.“ Така ще се свърши работата и ще спестите енергията си. Вие ще се научите чрез музиката да трансформирате енергията си.
(ООК, 15 октомври 1922 г.)
ІІ. Разказ на Боян Боев за даването на „Фир-фюр-фен“ през 1922 г.
Новият ден започва. Една нова страница от великата книга на вечността ще ни дари със своите откровения! Изток вече се заруменява със зората за предстоящия ден. Чисто небе, чуден изгрев, изобилно слънце. Като че ли цялата природа с радост взема участие в този празник! Сутринни гимнастични упражнения. След това красивият празничен час: Словото на Учителя. То е центърът на съборния живот.
Словото е свършено. Учителят изпява няколко музикални къса като подготовка за новата песен, която ще ни даде. След достатъчна подготовка той изпява за пръв път песента: „Фир-Фюр-Фен“. Ние я повтаряме отначало по части и после изцяло. Никога няма да забравя онова, което той вложи в тая песен. То е най- хубавото пение на тая песен, което съм слушал. Няма да забравя обстановката. Това беше източно от горната вила, при лозята. Учителят е седнал на едно възвишение. Тая картина винаги изпъква пред мен, когато чуя тая песен!
Самата песен има мистична дълбочина: чувстваш, че отечеството ù не е тук. Тя е свалена от друг един свят и красотата на последния озарява душите ни. Светли точки в съборния живот са тъй наречените „разговори“. Те са спонтанни, непринудени и най-естествени. От начало подкачват разговор с Учителя за най-обикновени работи и постепенно разговорът се издига до високи, недосегаеми мистични върхове, дето витае свободната човешка мисъл, носена на крилата на вътрешно прозрение и просветление. На въпросите Учителят отговаря с една дълбочина, от която лъха духът на един вечно реален свят.
През целия ден интензивен живот. Между другото се уреждат тъй наречените „групи“. Например, събират се интересуващи се от известни въпроси: педагогически, научни, из областта на изкуството и пр. Например в педагогичната група има свободна обмяна на мисли върху новите методи на възпитанието. Учителят в своите беседи и лекции е дал такъв грамаден материал за новите възпитателни методи! И тия методи произтичат от истинското познание на детската природа и на законите на нейното развитие.
Тук има и малки деца от най-различни възрасти. Нима те ще останат незасегнати и пренебрегнати? С голяма грижливост и любов пристъпват към работа с тях някои възпитатели чрез възпитателни игри, песни и други упражнения – всички пропити от духа на новото.
През първите събори се изпълняваха особен род гимнастически упражнения, а сегашните 6 гимнастически упражнения без музика се дадоха през време на събора в 1922 г. и оттогава се въведоха в цялото братство.
През същата тази година Учителят даде песента „Фир-фюр-фен“. Той ни я изпя предварително няколко пъти с движения. Незабравими бяха моментите, когато учехме тази песен под ръководството на Учителя на поляната източно от вилата. (Б. Боев)
ІІІ. Музикално-философска интерпретация на „Фир-фюр-фен“.
1. Съдържание на „Фир-фюр-фен“.
Сега пеете тази песен, но не знаете какво съдържа. Първата част съдържа всичките възможности, които човек иска. Втората част съдържа всичко, каквото човек може да постигне. Вие чертаете това.
„Фир-фюр-фен Тао би аумен.“ – „Без страх и без тъмнина“. С любов и светлина.“ От мъки и страдания се излиза с Мъдрост и Любов.
(502, СДУ)
Вие, запример, пеете „Фир-Фюр-Фен“ и давате едно миньорно настроение. „Фир-Фюр-Фен“ не е в миньорна гама, а е в мажорна гама. В органическия свят едно стълкновение има в трептенията. На една песен наместо да давате простор, да се разпръсват трептенията, вие ги събирате, неразбиране.
„Благославяй душе моя Господа“ – към коя гама миньорна или мажорна е? По някой път пеете миньорно „Благославяй душе моя Господа“ – даваш нещо от себе си. Ти като благославяш събираш пак. Да кажем радостта е мажорна гама, скръбта е миньорна гама, недоволството е миньорна гама. В скръбта разбираш, че са взели нещо от тебе. В недоволството нещата не са станали тъй както ти искаш защото много разнообразни са гамите на органическия свят.
(СК, 10. VII. 1942 г.)
Песента „Фир-Фюр-Фен“ е песен за ума. „Махар Бену“ е песен за сърцето, а пък „Давай, давай“ е за тялото И строежът им е особен. Има особен строеж на песните.
Във „Фир-Фюр-Фен“ имате прима [Фир-Фюр-], после има кварта[Фюр-Фен-]. После нагоре отива секунда [-Фен Тао]. После пак секунда [Тао Би]и терца [Би Ау-] [И завършва на кварта: Ау-мен].
Какво означава в музиката една терца? Терцата дава една мекота на един тон. Терцата върви по женска линия; квартата върви по мъжка линия. Тя е мощна. Когато някой е болен, дава се кварта. После имате квинти. Квинти и терци си приличат. Терцата дава секста. Секундата дава септима, ако се издигне.
Философията на музиката е много трудна работа. Защото да пееш, не само трябва да събудиш твоя музикален център тук, на челото, но трябва да събудиш и ред чувства, които са свързани с музиката. Ако чувствата ти не вземат участие, ти не можеш да пееш. И ако събудиш тия чувства отгоре и пееш правилно, веднага ще почувстваш една малка топлина под лъжичката, едно разположение и ставаш весел.
(ООК, 27 декември 1939 г.)
2. Примата във Фир-фюр-фен.
Като пяхте песента „Фир-фюр-фен“, какво забелязахте? С кой тон започва?
(С „ре“.)
Този тон е прима в тази песен[Фир-Фюр-]. Първата прима е осмина[Фир-]; втората е шестнадесетина[Фюр-]. Какво нещо е примата? Ако се отнася за човека, как ще обясните примата? – Човек, който се занимава само със себе си. Той внася в касата си от спечеления капитал. Първата осминка е вложеният капитал в началото; втората осминка е спечеленият капитал, прибавен към първия. Значи, осминка ще внесеш, шестнадесетинка ще извадиш. Това е тълкуване на примата в музиката. Музикантите не са дошли още до това тълкуване.
Примата има и друго тълкуване. Според мене, най-малкото благо, което можеш да опиташ в даден момент, е прима. Първата хапка хляб, която изяждаш, е прима. Обаче, целият хляб не може да бъде прима. Той може да бъде терца, кварта, квинта, но не прима. Примата е начало на нещата. Започнеш ли една работа, изходна точка ще ти бъде примата – най-малката величина. Това, именно, хората не обичат. Те предпочитат големите величини пред малките. Повечето хора започват с терца, с кварта или с квинта.
Примата е единицата, секундата е двойката, терцата – тройката, квартата – четворката. Всеки трябва да знае, с единица ли започва живота си, или с двойка. Единицата е Слънцето, с което започва животът. Двойката е Луната. Ако започваш с двойка, т.е. с Луната, скоро ще фалираш. Болният е фалирал търговец. Може ли той да върти търговия? Може ли болният бакалин да услужва на клиентите си? Като влизат в дюкяна му, той им казва: Вземете си, каквато стока искате, претеглете я и си платете. Колко от тях могат сами да си услужат? За интерес мнозина ще искат сами да си услужат. Те ще вземат повече, отколкото ще платят.
Казвам: Всички неща в живота започват с прима. Дишането, гледането започват с прима. Коя е примата във „Фир-фюр-фен“?
(– Ре.)
След тази нота идва „сол“ [кварта], прескача терцата „фа“. Защо е така? „Сол“ представлява ученик, който отива на училище да учи, т. е. да цъфне. Баща му печели, а той учи. Ако след „ре“ идваше „фа“, работата щеше да бъде материална. Всъщност, ученикът не се интересува от материални работи. Той не е чирак. Някой иска да блесне изведнъж, да се прослави бързо. – Това е слугуване, това е борба. Ти се бориш на арената, искаш да свалиш някого на земята, да кажат, че си силен човек. Можеш ли събориш един-двама – това нищо не значи. Утре ще излезе някой по-силен, ще те търколи на земята. Това значи, да започнеш с чест, да свършиш с безчестие. Не се бори на арената, където можеш да победиш, но можеш и да бъдеш победен. Където побеждаваш, там могат да те победят; където печелиш, там и губиш. Не търси богатство, не търси и сиромашия. Какво трябва да търсиш?
(– Живота.)
(СК, 22 октомври 1943 г.)
3. Значение на началния тон в окултните песни.
Та, казвам: По някой път пейте тази песен, „Изгрява Слънцето“, тя започва от „си“. То значи да идете на обяд, който Бог ти е дал. Да посрещате Слънцето – на обяд ще идеш, при туй ядене, пейте тази песен. „Сила жива“ започва от „ре“. След като си изял обяда, трябва работа. Всеки един от вас, като стане, нека пее „Изгрява Слънцето“, на себе си да пее. (Учителят пее „Изгрява Слънцето“.)
Ако някои от вас искате да развиете някоя добродетел, пейте от „ла“.
Песента „Фир-фюр-фен“ е за зреющите плодове [започва от „ре“].
Една песен дава възможност една хубава мисъл да се развие. Тогава пееш тази песен, тя ще ти достави известна енергия, която е необходима. Всяка мисъл може да се развива и да зрее при известни условия.
Казвам: В музиката има не само правила, но песните започват от разни тонове. Всеки тон става като условие да се достави тази необходима храна за мислите и за чувствата.
Или „Махар Бену Аба“, започва от „сол“. То е за онзи човек, който иска да се облече, да цъфне, да бъде здрав, то е песен за здравето, за красотата. „Сол“ е тон за красотата. Искаш да бъдеш красив – ще пееш песни от „сол“. Като дойдеш до „сол“, да ти е приятно, да виждаш красота в него.
(ООК, 19.ХI.1941 г.)
Колко хубаво може да чете някое музикално творение този, който е свършил музика или който е пял. Вземете една песен най-първо да видиш с какво се съпровожда. Вземете песента „Фир-фюр-фен“. Тя започва с „ре“. Какво означава „ре“? Имате „сол“. Какво означава „сол“? След туй иде „ла“, „си“. След туй пак слизате на „сол“, „ре“. Имате 4/4, започва от „ла“, „си“, „до“. След туй слиза на „ла“, пак „ла“, „си“, „сол“, „сол“.
(ООК, 5.ХI.1941 г.)
Имаме тук в песента „Фир-фюр-фен“ започва с „ре“. От „ре“ започва. Ти не можеш да вземеш правилно „ре“, ако не си взел правилно „до“. Пилето не може да ходи докато не се измъти. Първото ограничение се разрешава с основния тон в природата. Основният тон е, който разрешава мъчнотиите. Ще излезеш от едно инертно състояние на неподвижност. Имаш желание да направиш нещо, но си инертен. Туй състояние, с което можеш да се освободиш, да излезеш от туй положение, вече вземаш основния тон „до“. След туй тебе в природата ти се дава „ре“. Вече /има/ един наклон. Най-първо човек започва живота си с инволюция. От „до“ ти вече ще имаш един наклон. Искаш не искаш, слизаш надолу. То е инволюция. Пилето щом излезе из яйцето, то слиза надолу. Тъй щото как ще се движиш, няма какво да се смущаваш, ще имаш достатъчно сила да слизаш, ще вземеш правилно „ре“. Тогава „ми“-то, как се е образувало? „Ми“-то вече е първата спирка, когато отново туй движение един малък завой е направило. То е вече „ми“.
Второто положение, вие имате да вземете вече една успоредна линия, паралелно движение на „ре“, но в друга посока, обратна посока. Посоката, в която се движите от „до“ до „ре“ и от „ре“ до „ми“, са успоредни, но в противоположни посоки. Трептенията на тоновете не се движат в една и съща посока. […]
Та вие по някой път искате да пеете „до“. Тогава най-първо намерете възможността на „ре“.
/Учителят взе цигулката си/.
Представете си, че имаме няколко дисонанса, в които музиката не може да се прояви. Първият дисонанс е от тия корди. Тия материали не са хубави да образуват тоновете. Някой път самото дърво не е така акустично. Някой път в устройството на инструмента липсва нещо. Трябва една математическа точност в звуковите отражения. Пък някой път и самият цигулар, и той не е нагласен. „Ре“ показва, че баща му е малко сприхав. Вземете от „сол“ долно „до“!
Сега да кажем, имате „ре“ във „Фир-фюр-фен“. Я я изпейте, тъй както я знаете. /Изпяхме я/.
Като дойдете до основния тон – горно „до“, имате едно колебание. Казвате: „Въпрос е дали ще може да се освободим“. Понеже „до“ представя известно ограничение, вие се спъвате в „до“-то, имате съмнение, гласът ви трепери при „до“, съмнявате се, а музиката не търпи никакво съмнение. Всяко съмнение произвежда известна анормалност.
/Учителят пее сам/.
В пеенето трябва да влагате идеята, да вземате вярно. Вие се съмнявате дали ще го изпеете хубаво. Имаш съмнение. Щом чувстваш добре, щом мислиш добре ще го изпееш добре. Щом не мислиш добре, щом не чувстваш добре, не може да го изпееш. Трябва да мислиш добре. Тогава може да турим така: „Движа се, ще цъфна“.
/Учителят го пее/.
Щом започнеш да се колебаеш, не можеш да вземеш „сол“ вярно – „Движа се, ще цъфна“. Дали ще цъфнеш, ти се колебаеш. Може да го изпеете: „Движа се, ще цъфна“.
Какво означава „Фир-фюр-фен“? На български не може да се изрази. Ти имаш светлина, имаш най-лошите условия. Но тия условия, нещо разумно има в тях.
За пример „Фир-фюр-фен“ ето как се представя: Гледате грънчар, който си оцапал ръцете. Този човек взема таз кал, меси, меси, направи едно гърне. След време виждам извади един много хубав съд. Та „Фир-фюр-фен“ значи, от тия условия, от тази кал, от тази материя, от условията, при които се намираш, има един грънчар, който от тебе ще извади най-хубавото гърне. Туй значи.
Ще кажете: „Аз съм кал, от която Бог ще извади най-хубавото гърне. Аз съм кал, от която Бог ще извади най-хубавото гърне“. – За изяснение на „Фир-фюр-фен“. Зависи не от калта. Тя сама по себе си нищо не може да направи, но от това разумното начало.
Сега когато вие пеете, най-първо считайте, че имате възможности. Вие казвате някой път: „Аз не мога да пея“. Значи другото разумно трябва да работи у тебе, не калта. Но от тази кал ти може да извадиш нещо. Този, който не пее, той не може да се научи да пее. Кои учат сега да пеят, които знаят или които не знаят? Ти на богатия човек нищо не може да му дадеш. Той е дошъл до крайния предел. Богатият човек е съвсем инертен. От богатия човек нищо не става. Този, богатия, човек, за да изкараш от него нещо, ти трябва да го направиш беден, да изгуби богатството, да има желание да придобие богатство. Тогава той ще може да пее. Богатият, за да го накараш да пее, вземи му парите. Дотогава седи. Като си изгуби парите казва:
/Учителят го пее/ „Изгубих си парите“. Първата песен съчинява.
А пък онзи казва:
/Учителят пее/ „Спечелих богатство“.
И двамата пеят; единият, който изгуби и другият, който печели. Има един начин за пеене, то е учение. Учиш да пееш, защото самата музика, то е велико благо. Музиката е велико благо, което слиза от Бога в човешката душа. Трябва да пееш! Само чрез музиката можеш да приемеш пълното благо Божие. Божиите блага идат чрез музиката.
Ти като пееш, Божието благословение в тебе ще дойде. Ти ще се почувстваш радостен и весел. Ако не си музикален, Божието благо не може да дойде. Ако ти си зле настроен, не искаш да пееш, не може да дойде Божието благословение. Не в пеенето, но в разположението да пееш, ще дойде Божието благословение. То е процес. Музиката има външна и вътрешна страна. Чрез външната и вътрешната страна на музиката иде Божието благословение, иде в душата. Туй е правилното. Вие трябва да имате един стимул, пеенето, за да възприемете Божието благословение. Външно и вътрешно да пеете. Тогава за да може да пеете трябва да мислите добре, да чувствувате добре, трябва да постъпвате добре. Щом добре мислите, щом добре чувствувате и щом добре постъпвате, ще пеете добре и Божието благословение ще дойде.
Тогава, ако дойдете до „Тао би“ – „Тао“ е благословението. В „тао“ очакваш благословението, ти се подготвяш, за да влезе туй благословение в тебе. За да влезе благословението трябва да съзнаваш. Щом съзнанието се отвори, тогава веднага ни става ясно, започва да ни се открива. Щом си отвориш очите, виждаш. „Аумен“ означава това, което си придобил, приел. След като си ял храната, усещаш в себе си нещо приятно. „Аумен“ е храната. Чувстваш се много добре и казваш: „Много ми е приятно, че възприех тази храна, или много ми е приятно, че четох тази книга“. Възприемаш тези мисли, усещаш благото. „Тао“ означава туй, което съдържа хлябът в тебе – Божието благословение. А пък „аумен“ значи това, което влиза в тебе. Калта, която е у тебе разработвай я на хубави грънци. Условията, които са около тебе използувай ги! Благото, което влиза в тебе, радвай му се! Преводи ви правя сега.
Сега тази песен трябва да я пеете хубаво. Какво е „Фир-фюр-фен“? – Калта в грънци да я направите. Като кажеш „Фир-фюр-фен“ лошото, което е в тебе трябва да се опече. Печенето как става? Как се печат? Трябва да дойде законът на любовта да работи. Самото горение, в огъня, който гори, има музика. […]
Хубаво, сега защо са турени осминки с точка, има шестнайстинки, имате бемоли, повторение? Защо едното „ре“ е осминка, другото е осминка с точка, другите са шестнайстинки? – В дадения случай, времето се съкратява понеже, „сол“ е за цел. Тия са разумни същества, не искат да останат дълго време, но колкото се може по-скоро да дойдат до „сол“. Имате три осминки, три точки. Имате една шестнайстинка. Времето се скъсява.
Всякога, когато едно желание е интензивно, то скъсява времето. При интензивните желания времето се скъсява. При хубавите изгледи времето се продължава. В музиката някои неща са продължени, приятни са, някои се скъсяват. Има второстепенни, третостепенни, четвъртостепенни неща, които бързо се минават. Тия работи, които в музиката се вземат набързо, те са украшения.
„Фир-фюр-фен“ – ти тръгваш. [ре]
Второто положение – „Тао Би Аумен“ като вземеш, слизаш, не се отива нагоре, но слизате надолу. Горе имате „ла“ [Тао], после „сол“ [Ау-], пак се слиза при „сол“ [първото „сол“ е на -фен]. Имате „си“ [Би], вие сте на края. Започвате от „ре“ и пак пристигате на „ре“ [-мен]. Но при второто „ре“ имате дълга почивка [защото имаме цяла нота, докато първото „ре“ е осминка].
Ако сега вие измените този ред на нещата, ще измените съвсем вътрешното си състояние. Ако измените този ред, музикалния ред ще измените. Ако пеете по друг начин, ще измените съвсем реда на нещата. Този е най-късият път за постижение. Всички други пътища са по-далечни.
Най-късото разстояние между две точки е правата линия. Всички други линии са по-дълги от правата. Следователно, за предпочитане е правия път понеже спестяваме време и разходи. Правата линия носи най-хубавите постижения. Кривата линия нищо не носи освен опита на много прави линии за постигането на целта. Кривата линия е опит на много прави линии за постижение, за постижението на една цел.
(СК, 25. III. 1938 г.)
4. „Фир-фюр-фен“ може да се пее от долно „сол“
Ха сега да дойдем до „Фир-фюр-фен“. Тая песен почва от „ре“, но може да я изпеем от долно „сол“.
(СК, 18 ноември 1938 г.)
Вие пяхте тази сутрин „Фир-фюр-фен“, започнахте от „ре“. Но ако изпееш „Фир-фюр-фен“ от „сол“ съвсем друг смисъл има. Казвате: „Малко да е по-високо.“ Не е работата в по-високото. Може да вземеш „ре“-то по-ниско. Но от „сол“ ако се изпее „Фир-фюр-фен“, означава красота, а от „ре“ показва движение, може да е силно. Една мисъл, която започва от „ре“, е силна. Една песен, когато искаш да бъдеш мощен в нея, трябва да започнеш от „ре“. Една мисъл, която започва с „ре“, е силна. Една мисъл, която започва със „сол“, е красива. Едно чувство, което започва със „сол“, е красиво. Едно чувство, което започва с „ре“, е силно. Има постъпки на красотата. Има една красота, която е остра, съблазнителна красота има. Но има една красота на добротата. […]
Сега както е във „Фир-фюр-фен“, както е „ре“-то, на този тон „ре“ му липсва половин тон. Той веднага ще бъде верен.
(Учителят пее „Фир-фюр-фен“ от „сол“.)
Човек, като пее, трябва да има красота на тона. „Сол“ дава красота. Нали, когато вие искате да се харесате някому искате да бъдете красив, да бъдете хубаво облечен. „Сол“ като пеете, трябва да имате желание да се харесате някому. Добрите хора, умните хора, да имате желание да ви обичат. Ако имаш такова желание, ще може да пееш добре. Ако имаш неурегулирани желания, вътре в тебе, ще мислиш за красотата.
(ООК, 20 Септември 1939)
„Фир-Фюр-Фен“ започва с „ре“. Но ако можахте да пеете с по-висок глас, ако можехте да приемате две и половина октави, аз бих ви препоръчал да почвате тая песен със „сол“. Тук почва с „ре“. Ако е басист някой, може да пее от долно „сол“. Друг може да пее от средно „сол“. А някои от вас може да изпеят от горно „сол“.
(Изпя се тази песен, като се почна от средно „сол“; втори път се почна, като се почна от долно „сол“; след това се изпя, [както] е нотирана, от „ре“.)
„Ре“ е движение.
Когато пеете „Давай, давай“, то е сила. Когато пеете „Махар Бену Аба“, то е усет. Когато пеете „Фир-фюр-фен“, то е мисъл.
(ООК, 27 декември 1939 г.)
5. Окултната музика се снема трудно отгоре.
Трудно е да се снемат музикалните работи от горе, както са например „Айн Фаси“, „Киамет Зену“, „Вехади“, „Венир-Бенир“, „Фир-Фюр-Фен“, „Махар Бену“, „В начало бе Словото“, „Имаше человек“ и пр. В бъдеще тези песни ще се разработват в големи музикални съчинения.
В окултните песни щом няма концентриране, не могат да се пеят. Тези, които слушат, вземат участие. Те вземат нещо, а които изпълняват, дават нещо от себе си.
За мен музиката е изявление на Божественото.
Тези песни: „Махар Бену“, „Венир-Бенир“ и други с ватански думи не могат да се преведат. Те са свещени песни, те са мантри.
Ние сме единствените, които имаме новата музика. Никъде в света не са дадени тези песни, които тук се дават. И те не са още готови. Тези песни ще си пробият път.
Някои от песните трябва да се пазят. Но и да ги вземат, не могат да ги разберат, например „Фир-Фюр-Фен“.
Някои от нашите окултни песни, които сега пеем, са взети от времето на Египет, когато са ги пеели в храмовете.
Нашите песни, ако ги усвоят, ще видят какъв грамаден материал има в тях. Тези наши песни са съгласни с Божествените закони.
Песните, които съм дал, те са особени модели, малки модели. Те са преведени от друг един свят.
(Разговор с Учителя, проведен около 10-12 април, 1941 г.)
6. Разработка на „Фир-Фюр-Фен“ според Бах и Бетовен.
Бах е преди всичко музикант, който се е добрал до извора на музиката. Неговата музика е изворна, бликаща с много възможности за разработване, с много идеи. В нея няма мелодични линии, но има богатства на мотиви. Той е повече воден.
Той е един бликащ извор, който притежава в себе си чистота на съдържанието, което е по-близко до смисъла. Като слезе водата надолу, това е Бетовен; има възможност да не бъде чист.
Да вземем песента „Фир-Фюр-Фен“. Тази песен ако се разработва и се оркестрира, но основният мотив не се губи, той постоянно да звучи в различни инструменти, например ту във флейта, ту в контрабас, тогава това наподобява Бах, бликащия извор.
Ако пък така се разработва, че основният мотив се губи, разсейва се, тогава имаме разлята вода. Това е Бетовен. На пръв поглед тази разлята вода може да се счита от светските хора като много богата музика, като красота, но е вече с относителна чистота. Значи, разлятата вода има относителна чистота, а в изворната вода имаме абсолютна чистота.
(Разговор с Учителя, проведен през 1940-1941 г.)
ІV. „Фир-фюр-фен“ като упражнение за една седмица.
– Я изпейте сега „Фир-фюр-фен“!
Сега ви давам за цяла една седмица да пеете „Фир-фюр-фен“, да го пеете и като го пеете, вие да сте доволни от себе си. Благословението после ще дойде. „Фир-фюр-фен Тао Би Аумен“ – Калта на грънци трябва да се превърне. То е хубавото. Всички Божиите благословения трябва да ги приемете. Да бъдем радостни, това значи калта да се опече, условията да се използуват и благото Божие да го получим. Туй значи „Фир-фюр-фен, Тао Би Аумен“. Трябва да пееш, за да почувстваш, че калта е опечена, условията са използвани, благото е почувствано.
(СК, 25. III. 1938 г.)
Пейте сутрин „Фир-фюр-фен“, за една цяла седмица, като станете.
(ООК, 16 юни 1937 г)
Казвам: Коя песен бихте избрали? Толкоз песни имате дадени, коя песен бихте избрали за себе си, да се упражнявате сутрин? Аз бих ви препоръчал – „Фир-фюр-фен“. Тя е хубава.
/Учителят пее песента/.
„Тао“, тя е Първична дума, място дето Бог живее, навсякъде.
/Учителят пее песента/.
Има нещо неестествено. Ти туриш мисълта, но ти не можеш да вземеш един тон, докато не почнеш да се движиш, ще се коригира мисълта. Ще пеете правилно. Ако не обръщате никакво внимание на окръжаващата среда, то е обикновено пеене. Пейте за самите вас, понеже Господ, който е във вас да ви чуе, че вие пеете. Да ви покаже, че ти зачиташ. Пей на Господа, едно изкуство ти е дал. Ако оставиш гласа, ти да не пееш.
Сутрин като станеш поблагодари на Бога, че ти е дал един глас. С години седи гласа ти, никак не си пял, искаш да идеш в небето да те приемат ангелите. А като идеш между ангелите, ти ще влезеш в някой ангелски хор. Какво ще правиш? Ангелите няма да те коригират, ще те оставят сам да се коригираш. Ако не знаеш да пееш, ще намерят един начин да те изведат навън, толкоз деликатно, даже неусетно ти ще се намериш вън от този хор.
Нали много пъти вие сте имали хубаво, отлично желание, едно самочувство вътре в себе си, нещо ви е пяло. Един ден вие сте недоволен. Търсите повече от това и изгубвате и малкото, което имате. Духовните работи са малките работи в света. Туй, което е интензивно, то не е духовно. Целият физически свят е едно предметно учение, за да подкрепи човека да се учи да пее. Да кажем, ако видите една ябълка или един ваш приятел, или ако видите изгрева на слънцето, или ако четете някаква книга, ако речете да пеете, различно ще бъде пеенето ви.
V. Разговор с Цветана Табакова за „Фир-фюр фен“.
Учителят тихо запя песента „Фир-фюр фен“, като си движеше ръцете, тъй както си беше седнал на креслото. Като изпя първата част на песента, Той продума:
– Тази песен трябва да се пее вдъхновено и тържествено. Тя трябва да се почне много тържествено и да се мисли, и да се чувства, като се пее. Който обича Бога, само той може да пее по новия начин. Ти трябва да искаш да го прегърнеш, но да го обичаш отдалеч.
– Учителю, но и да искам, аз не мога да прегърна Бога!
– Аз искам да кажа, когато човек се влюби в някое смъртно същество. Жените се влюбват в мъже. Боготворят ги, прегръщат ги и мислят, че прегръщат Бога…
Гласът, за да лети далече в пространството, трябва да се предаде най-напред в етерното пространство; и после се предава във въздуха. Трептенията на гласа у посветените, идейните певци, се различават по това, че в тези трептения има едни малки, микроскопически, Божествени елементи от първичната, Божествена субстанция, която действа магически върху слушателите. Терцата е построена върху примата, с един потенциал. Квартата е с два потенциала, а квинтата – с три потенциала. (Цветана)
Вие имате да кажем песните: „Фир-фюр-фен“. Как започва тя?
– /От „ре“/.
Ако някой ви каже: „Фир-фюр-фен“, какво ще разберете? Ако някой пее „Фир-фюр-фен“ с отворена уста и друг го пее много медлено, какво ще разберете между първото и второто пеене? Едното е бързо, другото е много медлено. Представете си, че вие проточите „Фюр-“, протакате тия работи, работите ще бъдат неразбрани. Да кажем, ако два предмета вие ги държите надалеч, че не може да имат отношение, картината ще бъде неясна. Та много философски въпроси са неясни, понеже не съвпадат.
VІ. Описание на движенията.
1. Описание от Учителя.
Изпя се песента „Фир-Фюр-Фен“. След това се изпя упражнението с буквата „а“ със следните движения на ръцете: дясната ръка настрани, после – лявата, а след това и двете.
Имате едно упражнение за развиване, едно явление, което е много естествено подражание на пчели, които се роят. Всички пчели са заети с една такава велика мисъл – да излязат. Значи у нас туй съзнание е назряло, че сега и ние искаме да се роим.
Изпява се отново упражнението с буквата „а“.
Сега много плавно да се изпее.
Изпява се.
2. Описание от Галилей Величков.
Изходно положение: Дясната ръка пред лявото рамо.
1. „Фир-Фюр-Фен“ – Когато се пеят тези думи, дясната ръка отива надясно, като прави дъгообразна линия. Тя се спира не съвсем вдясно, но малко напред и малко повдигната до 45 градуса. Погледът е малко нагоре.
2. „Тао би Аумен“ – При пеене на тези думи ръката се връща в първоначалното си положение.
3. Така се продължава до края на първата част със следното изключение: Когато се изпяват за последен път думите „Тао би Аумен“, при думите „Тао би“ дясната ръка се връща в първоначалното си положение, а при думата „Аумен“ отива надясно.
4. „Благославяй, душе моя, Господа“ – При тези думи дясната ръка постепенно и бавно се вдига нагоре в отвесно положение. Издигането завършва на сричката „да“.
5. „Благославяй и не забравяй“ – Лявата ръка постепенно се издига в отвесно положение.
5. „Благославяй“ – При тези думи двете ръце се съединяват над главата под остър ъгъл. Движението завършва на „вяй“.
6. „Благославяй“ – Двете ръце се спущат върху главата с леко допиране до горната й част.
7. „Благославяй и не забравяй“ – Ръцете се спущат бавно надолу като след думата „благославяй“ се прави съвсем кратко спиране пред гърдите.
8. „Благославяй, душе моя, Господа“ – Дясната ръка бавно се издига в отвесно положение.
9. „Благославяй и не забравяй“ – Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение.
10. „Благославяй“ – Двете ръце се съединяват над главата под ъгъл.
11. „Благославяй“ – Двете ръце отиват на двете страни с длани, обърнати навън.
12. „Благославяй и не забравяй“ – Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти. Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг. (До този момент пръстите на всяка ръка са били допрени един до друг.)
Същата песен се повтаря като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо. Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната.
3. Описание от Цветана-Лиляна Табакова.
1. Фир-фюр-фен – Дясната ръка излиза встрани в полудъга
2. Тао Би Аумен, Тао Би Аумен,Тао Би Аумен – Ръката пак се прибира към гърдите
3. Фир-фюр-фен Тао Би Аумен, Фир-фюр-фен Тао Би Аумен, Фир-фюр-фен, Тао Би Аумен;
4. Благослявяй душе моя Господа – Дясната ръка отдолу се издига нагоре;
5. Благославяй и не забравяй – лявата ръка се издига и се срещат при дясната;
6. Благославяй, Благославяй, Благославяй и не забравяй – И двете ръце в полукръгове се връщат към гърдите;
Повторението на Фир-фюр-фен започва с лявата ръка.
VІІ. Благославяй, душе моя, Господа.
„Ре“ оранж. „Благославяй душе моя Господа и не забравяй всичките му благодеяния, който прощава всичките ти безакония,изцелява всичките ти болести.“ (Пс.103: 2,4)
„Благославяй, душе моя, Господа. всяка плът да благославя святото Негово име.“ Пс. 104;1.
Не можеш да пееш нещо, докато не го живееш. С изпяването на песента „Благославяй душе моя, Господа“ човек може да се лекува. От песните зависят много работи. Те филтрират. Като се вкиснеш, да знаеш, как да се филтрираш.
Отначало пей бавно и тихо. Това правило се отнася не само за музиката, но и за живота, за маниерите, за отношенията и пр.
Песента „Благославяй душе моя Господа“ действа лечебно, тя лекува.
През 1924 година сестра Д. живееше в града. През юли месец същата година тя заболява от силна дизентерия. Питали Учителя. Той казал: „Да сварят плодовете на ружата и тя да пие отварата. Тя направила това, но не минало. На другия ден поканили Учителя да я посети. Той дошъл. Като влязъл в стаята ѝ, там имало и един брат. Учителя я разпитал подробно какво чувствала. След това поискал една цигулка. Той ѝ изсвирил на цигулката песента „Благославяй Душе моя, Господа“ и едновременно изпял песента. Щом свършва песента, болната веднага скача и сяда на кревата и казала: „Учителю, като че ли някой с нож дойде, преряза болестта и тя си отиде. Сега нямам абсолютно никакви болки нито в главата, нито в червата, нито температура всичко мина моментално. Напълно съм здрава. Ще стана да шетам. Как да благодаря?“
Учителя казал: Като извършиш най-малката добрина.
„Благославяй, душе моя, Господа!“ Ако преди три хиляди години Давид можа да каже това, защо и вие днес да го не кажете? От време на време прочитайте този Псалом и си правете преводи. Някои думи, които не ви харесват, можете да ги заместите с такива, които отговарят на днешното ви състояние.
И тъй, за да държите връзката си с Бога здрава, всяка сутрин отивайте при Него. Изповядайте пред Бога прегрешенията си и прочетете, какво е написал в душата ви, за да го приложите през деня. Кажете в себе си „благославяй, душе моя, Господа“, и започнете да работите. Не е лесно човек да види грешките си, да ги изповяда и да ги изправи. Не ги ли изправя, последствията ще бъдат лоши. Той непременно ще бъде теглен под отговорност, както касиерът на някоя банка отговаря за всяко погрешно изчисление. В математиката нулата нищо не значи, но забрави ли касиерът да я тури на края на някое число, или отнеме ли я по погрешка от някое число, последствията са лоши. Като пише, човек няма право нито да отнема, нито да прибавя – точно трябва да пише. Погрешките на хората не са големи, те са забравили да напишат някое число, или са прибавили някое число, но последствията на погрешките им са големи. Затова, направят ли някаква погрешка, те веднага трябва да я изправят. Дойде ли до изправяне на грешките си, човек трябва да бъде смел. По-велик е онзи, който, като е правил погрешки, всякога ги е изправял, отколкото онзи, който никога не е грешил. Първият е минал през големи мъчнотии, а вторият е вървял по гладък път. Мине ли по пътя на първия, и той ще прави погрешки.
Сега, запомнете съществените мисли от тази лекция. Всяка сутрин отивайте при Бога, при Божия Дух и при душата си с любов. Признайте дълбоко в себе си, че не сте работили за развиване на своите дарби. Започнете да работите с велико постоянство и послушание. По сто пъти на ден да се изпотявате, не се обезсърдчавайте – работете и прилагайте любовта. Като се изпотите, ще се преоблечете, както правите през лятото. Колкото повече се изпотявате, толкова повече порите ви ще се отварят, ще можете свободно да възприемате чистия, планински въздух. Каквото и да ви се случва в живота, кажете си: „Благославяй, душе моя, Господа за всички добрини, които ти е дал!“
(14 ноември 1928 г. )
[1] В случая „верига“ има две тълкувания: Разш. Скачени, наредени или разположени на една линия, близо един до друг еднородни предмети; редица и Воен. Боен ред, при който войниците се разполагат на известно разстояние един от друг в една линия при сражение, блокада.
