Словото

Дафина Облакова – Петдесет стихотворения ІІ

№ 1

За да имаш мир в душата

в пътя й към Светлината

постигни го с Любов

да дадеш да си готов !

 

Давай, давай, всичко давай

сал на Бога оповавай

Той е мощна канара

Той Творецът е в света.

 

Бога в себе си познавай

злото мълком отминавай

то калта е и застоя

там миражен е покоя.

 

Ако бури те връхлитат

връх висок си, знай това

идат при теб, без да питат,

но градят ти същността.

 

Тя безсмъртното е в тебе,

Тя залогът е голям

кълне в теб посято семе

във живота, не си сам.

 

А изпаднеш ли в беда

помоли се на Христа

безброй светли същества

ще ти подадът ръка.

 

№ 2

Не унивай! Нямаш право

Любовта си да възпреш

ти за Ней бори се здраво

тя духовен е градеж.

 

Пусни радостта голяма

щом любов си подарила

в Нея няма сал измяна

Любовта ти е закрила.

 

Изучавай Любовта!

Разумното е тя в света

пред Великото смири се

тъй пред Него появи се!

 

Бог те иска, не да знаеш,

Бог те иска не да можеш

иска те смирен така,

както бе смирен Христа.

 

№ 3

Животът

 

Каква илюзия голяма

животът ни е всеки ден

сякаш, че е вълча яма

падаш и си победен.

 

Трудно е да се опазим

беди мълком ни следят

Любов липсва, а омраза

шири се по земен път.

 

Животът мами ни така,

че всеки иска да е личен

с доноси и със пара

иска той да е обичан.

Каква лъжа!

Каква измама!

Илюзията е голяма.

 

Дошло е време разберете!

Любов в сърцата си пуснете,

с Нея те ще се спасят

с Нея и ще се смирят.

 

Не радост, а човешка мъка

виждам в хорските очи

питам се, защо така е,

че мъката им да горчи.

 

Одумки, злоба, завист, гняв

е човешкия ни грях.

Седим си уж един до друг

следа от обич липсва тук.

 

С вести кървави, тревожни,

заливат целият ни ден

станали сме и безбожни

животът ни е ощетен.

 

Неправда шири се дълбока

закони пазят я с пари,

а в синевата звездоока

живеят нашите души!

 

№ 4

Погледни в очите ми да видиш

красотата на душата,

а след това да не се чудиш,

че съм истински богата.

 

Във ръцете ми да видиш

Истината за света,

а в краката ми и двата

скрита е добродетелта.

 

Сложно е това нали?

Него само разбери,

за да ме залюбиш ти.

 

Такава липса на любов

в живота ни я има днес,

но аз на всеки съм готов

да дам: любов, любов, любов.

 

Приятелите не целувам

прегръщам ги със доброта

Любов щом дам, не се преструвам

Тя обич е, и красота!


№ 5

Защо?

 

Защо се сипят все беди

на човешките глави?

Защото липсва Любовта

във човешките сърца.

 

Живеем в свят

лъжовен и лиричен.

Свят от всеки нас обичан

Свят изпълнен с красота

дарена ни от Любовта.

 

За кой ли път

вглъбявам се във него,

за кой ли път

възпявам Любовта

за кой ли път си казвам

Немога без него

Обичам го!

със Дух и със душа!

 

№ 6

Каква лъжа

каква измама

животът ни е пълна драма

търсим Бога на небето,

а Той в нас е във сърцето.

 

Забравили сме Го, къде е

душата страда, плътта старее

не срещаме се с брат, сестра

това жестока е беда.

 

Парите ценност са голяма

срещаме се със измама.

Бедствия, лъжа, се шири

липсват ценностни кумири.

 

Страданията ни връхлитат

идат при нас без да питат

бури, суша, земетръси

жеги летни Небе ръси.

 

Питаме ли се защо

при нас иде това зло?

Злото вътре е във нас

в мисли, чувства и дела

дадем ли на него власт,

то играе си със нас.

 

Злото е в сърца човешки

то подтиква ни към грешки.

Бурените са във нас

да изтръгнем ги тогаз.

 

№ 7

Пътят

 

Пътят ни не е постлан със рози

душите потопени са във жал

верен път е само този,

който Духът е избрал.

 

Спънки, колкото си щеш

във сегашния живот

важен е духовния градеж

за човешкия ни род.

 

Да потърсим Бога в нас

Бога в нашите души

и с молитви в скръбен час

Любов ще ни посети.

 

Настъпи ли мирът

в изстрадали души

за пореден път

Съдбата ни теши!


№ 8

Богатство

 

Богат да си с пари, злата,

е човешка суета.

Във живота си богат

преобилно с Любовта.

 

А за почести и слава,

дума въобще да не става

преходни са, затова

искам обич, доброта.

 

Важното е да си здрав

и да служиш на света,

за да кажеш:

Бог е прав!

Великото е Любовта!

 

9

Уникално е преклонението

пред личността на Христа

от най-великите представители

на духовността.

 

Ето само няколко имена

смирено свеждали глава

пред делото на Христа.

Пастьор

Коперник

Нютон

Лавоазие

Вагнер

Хайне

 

Защо се случва всичко това?

Защото Христос донесе

истината за безсмъртието

на душата и Духа.

Защото Христос е Любовта.


№ 10

Чайка

 

Из простора плува чайка

грачи, плаче – за какво?

Изпълнила дълга на майка

направила едно добро.

 

Защо сама е

това незнам

във живота океан,

грачи, плаче, търси свои

из небесните простори.

 

В сиво – бяло оперение

тя е Божие творение.

Толкоз много красота

в полета и на мига!

 

№ 11

Животът

 

Без Абсолюта

без Великото

без Любовта

липсва мисълта

няма живот

няма Свобода

 

Животът е верига здрава

от него брънка си една

на всяка брънка й се пада

да пази тази здравина.

 

Любящ, добър, отзивчив

бъди в живота, да си жив.

Помагай на човек в беда

ще имаш среща с радостта.

 

Съзнай Разумното в света,

То живота ти е дало

То е среща с Любовта

То Творецът е в света!

 

№12

Лъжата

 

Да живеем без лъжа

с Истината, Любовта.

Нека сторим това сега

чака строгата съдба.

Който лъже, носи грехове

грехове на дявола са те

за тях няма изкупление

страдаш, трябва ти смирение.

Желаеш мир за своята душа

страда тя от твоята лъжа.

Где е мирът?

Все се питаш ти?

Няма го! – живееш ли в лъжи.

 

№ 13

Обич

 

Във сърцето ми голямо

има обич, обич само

тя ме кара да се радвам

Истината все да казвам.

 

Истината е една

Тя ми дава свобода

Тя ми носи здраве, сила

Тя ме прави Богу мила.

 

№ 14

Велико нещо е живота,

велика е и Любовта

на Бога служа със охота

Той в мен е, в моята душа.

 

№ 15

Великият

 

Великият създаде всичко –

поля, гори, води, слънца

смалява се и до мъничка,

жива форма във света.

 

С това величие Творецът

изпитва ни и нощ и ден,

каквото може Той да стори

неможе нивга посветен.

 

А кой видял е Бог в смирение

в униние и тишина,

когато от око Му капе

най – любещата ни сълза.

 

Като баща загрижен Той е

това дете – Духът е Мой,

но още то не е разбрало

законът на Отеца свой.

 

И моли се за тебе Той,

показва вярната следа.

Усмихнат мълви –

ти си Мой.

Разбрал си що е Любовта.


№ 16

Тайнство

 

Снегът покрива всичко с бяло,

а въздухът, воал прозрачен.

Изящно тайнство! Време спряло,

сърцето пита: Това що значи?

 

В такава нощ брилянтно светла,

Спасителят ни се роди,

при нас е пратено вълшебство

сърцата ни да обнови.

 

Сред декор на царство бяло

прелита мигом птиче ято.

Такава хубост! Велико цяло! –

е всичко, във света познато.

 

№ 17

Коледа

 

Природата сияе

в приказно вълшебство

Светлий Дух витае

връща мойто детство.

 

Сред тишината бяла

нощта се е смълчала

хор ангелски припява

душите обладава.

 

Послание небесно

при хората пристига,

да любите е лесно

добро ще ви настига.


№ 18

Боже, колко красота

 

Свод небесен, онемял,

във небесно син воал

се оглежда призори

във прозрачните води.

 

В миг прелита чайка бяла

рее се безгрижна тя.

Стоя, като онемяла

Боже, колко красота!

 

№ 19

Съвършенство

 

Земя поръсена със цвят

на ранина очите гали,

облъхва нежен аромат

пробуждат се души заспали.

 

Денят се ражда в светлина,

хармония и красота,

Земята тръпне във блаженство

от Божието съвършенство!

 

№ 20

Красота

 

Свежа утрин!

Настъпва ден обилен и богат,

какъвто само край морето има.

Покой усеща тук, душата ми ранима.

Как радва великолепието на зората,

изгревът, тишината!

Въздухът е ароматен, влажен

ласка на вълна с пясък плажен.

Приобщавам се към красотата

с порив дълбок на душата!

Красотата носи образа на Бога,

пъди всякаква тревога.

Няма по – хубаво нещо от това,

да посрещнеш изгрев на брега!

Да усещам прилив на доброта,

да се рееш в безкрайността.

Светлината носи благодатта

в душата остава чувство на пълнота,

благодарност, за даровете на деня.

 

№ 21

Обичам

 

Божествен мир, красота,

изпълнят моята душа.

В този свят прекрасен, жив,

с любовта съм щастлив!

 

Обичам кроткото море,

обичам синьото небе,

обичам сивия безкрай,

обичам този земен рай!

 

№ 22

Привилегия е цяла,

да живееш на земята,

душата ми е оцеляла

в школа с мъдрости богата.


№ 23

Радост

 

Закуска от слънце!

Алея, сгушена между дървета,

кротко стелят се едва,

обагрените есенни листа.

Изплъзващи се дни на есента,

дълбоко разбиране за красота!

Тишина! Ведро небе,

спящо море!

Животът едва помръдва, но тече.

Пейзажът реди, мъниста от чувства,

родени Божествени изкуства.

Светлина! Музика!

Радва мелодията на живота!

Питам се:

Какво му дадох аз на него?

Какво получих аз от него?

Картините ме правят пленник свой.

Великото нашепва:

– Ти си мой!!!

Стремя се към вътрешна свобода,

напира, в мене радостта!

 

№ 24

Росни капки

 

Бисери изсипани в тревата,

росни капки сутринта,

нежност вий сте за душата,

дарове от Вечността.

 

Още рано, призори,

сте пристигнали при нас.

Светлина ви озари

оживявате завчас.

 

Трепкате като искри,

върху свежите треви,

носите прохлада жива,

гледката е тъй красива.

Дар Божествен в ранен час

носещ радостта за нас!

 

№ 25

Изгрев

 

Тишина.

Приплясква сал морето,

огнен диск изплува, изгрев нов,

и разнежва се сърцето,

целий свят прегръщам със любов!

 

Красотата тайнствена, ревнива,

сякаш нереална е за мен,

тя ме прави истински щастлива

срещам я със радост всеки ден.

 

Вземам си частица аз от нея,

за да видя по – красив света

иска ми се мигом да запея

да усещам, в сърце радостта!

 

№ 26

Красота

 

Бездънно, мраморно небе,

прозрачен въздух, тишина,

воал копринен си море,

присъства вредом красота!


№ 27

Отговорност

 

В грижи ежедневни все тъжим,

за малки, незначителни неща,

не разбираме задачата си –

да градим,

безкористна любов и доброта.

Макар да сме мънички във безкрая,

отговорни сме за стореното днес,

и всеки ден Творецът чука, вае,

оформя ни душите със финес.

 

№ 28

Човек

 

Човек е скъпоценен камък

тлее в него Божий пламък,

извор малък, ил голям,

пий от него, Бог е там.

Ползвай се от тез блага,

за да дойде радостта.

 

№ 29

Вяра

 

Богато е човешкото сърце,

богатство крие и ума,

с вярата добре се виждат те

растат душите ни в света.

 

Вярата е път на любовта

вярата е връзката със Бога,

с вяра болката престава,

скръбта лесно отминава.

 

Вярата потребна е за нас,

помага ни във труден час.

Чрез очите иде светлината

чрез ушите радва ни звука

със уста, приемаме храната

с вярата, все иде Любовта.

 

Богато е човешкото сърце,

богатство крие ум човешки,

с вярата богатството расте,

будим се от сън мъртвешки.

 

№ 30

Необятното

 

Необятното е пред очите

Необятното е във душите,

То докосва без да пита

и тушира болка скрита.

 

Океан от сивота!

Океан от тишина!

Белота, небе, вода,

всичко цялост е една.

 

Шепот чувам – глас небесен,

много земен си, мъничък,

радвай се, запявай песен!

Никога не си самичък!

 

№ 31

Съгласие с живата природа,

съгласие, но без изгода.

Животът не да е агония,

а радост, носеща хармония.

Търси в живота радостта!

Той пълен е с красота!


32

За Любовта

 

Да обясниш Любовта

невъзможно е това,

никой йощ не е успял

отговор не Й е дал.

 

А опиташ ли се ти

ще се спънеш и помни,

равносилно е това

на гърба си ти да носиш,

цялата земя.

 

№ 33

Не възпирай!

 

Не възпирай Любовта

Божи дар е Тя в света,

отвори си ти сърцето

сей доброто под небето.

 

Не възпирай Любовта

Тя ти носи светлина,

само с Нея всичко става

всяко зло те отминава.

 

Щом даряваш ти любов

стапяш поглед зъл, суров,

и обливаш в светлина

всяка срещната душа.


№ 34

Сал когато се смириш

Любовта ще проявиш,

дарбите ти ще растат

бързо ще се проявят.

 

 

 

№ 35

Мяра в света

 

Знайте:

Мярата в света

това е само Любовта,

с Нея всичко се постига

с Нея всичко се повдига.

 

Любовта е упование,

Любовта е и послание,

Любовта е във Всемира

и работи без да спира.

 

Тя ни дава сила, младост

и е ежедневна радост.

Тя е нещото което,

праща ни го все Небето.

 

Любовта е светлината

Любовта е красотата

Любовта е във душата

и урежда Тя нещата.

 

Любовта ни извисява

винаги ни подмладява,

с Нея всякога си весел

радост във сърце понесъл.

 

Само, само с Любовта

ти обикваш в миг света

радваш се и, че си млад

със енергии богат.

 

Само, само Любовта

влива живот, красота,

във делата ни човешки

пази, и от груби грешки.

 

А светът е – храм велик

той отваря се за миг,

крачиш по път осветен

шепнеш: „Боже, Ти си в мен!“

 

С Любов двери се разтварят

към сърцата ни човешки,

умовете проговарят

„Поправете свойте грешки!“

 

С Любовта сме под закрила

Любовта би усмирила,

всяка грозна, зла, умисъл,

това мъдрец го е написал.

 

№ 36

Да обичаш

 

Да обичаш е прекрасно

сещаш си сърцето живо,

то говори мълком, ясно,

щом обичам съм щастливо!

 

Любов, Любов, необяснима,

за Нея не, не говори,

душата често е ранима

с Любовта сме по-добри.

 

Добре дошла ти казвам аз

гостувай ми по-често Ти!

Светът прегръщам в този час

напират радостни мечти!

 

Ти път си към Реалността

към Него всеки ден вървим,

там срещаме се с благостта

там душите ще спасим.


№ 37

Нужна Любов

 

Любов ни е нужна

и мисъл задружна,

Тя е Светлината

Тя е във душата.

 

Дава ни обилно

топли ни тъй силно,

всеки миг ни кара

да сме в надпревара.

 

Кой добро да стори

без да проговори

за дълга изпълнен,

за мира допълнен,

във сърце човешко,

кога страда тежко.

 

Щом така даряваш

без да получаваш

ти си благ, доволен,

а Духът ти волен.

 

Всичко в теб е живо

нежно и красиво,

ходиш по земята

носиш обич свята.

 

№ 38

Любовта

 

По закона на Мойсея

вече трудно се живее,

само Любовта Христова

носи светлина, обнова.

 

По закона на Христа

имаш пълна свобода.

Любовта ни е водител

и е нашия Спасител.

 

С Любовта се сал живее

с Любовта душата пее,

с Любовта сме обичливи

с Нея сме и най-щастливи!

 

Светът става блаженство

а със Бога, сме едно.

Във хармония със Нея

и сърцето наше пее.

 

№ 39

Молба

 

Мили Боже,

нека да може,

сърце на Теб да подаря,

бавно аз да се смиря.

 

Влей в ума ми светлина,

във сърцето топлина,

благостта да е във мен

да ме радва всеки ден!


№ 40

Безсмъртието

 

Безсмъртието – цел е на душата

идеал към който се стремим,

докато сме на земята

желаем да го осъществим.

 

Безсмъртието – равновесие е на нещата

заключва в себе си хармония,

тогас помага и Съдбата

животът става радостна симфония.

 

№ 41

В лоното на Любовта

живее нашата душа

към лоното на Любовта

пътуват нашите сърца.

 

№ 42

В живота на Безкрайността

се случват важните неща,

трябва да ги разберем

същността им да прозрем.

 

Доста трудно е това

да прозрем в същността

възможност има и сега,

щом пуснем в сърца Любовта.


№ 43

Дяволът е вътре в нас

в мисли, чувства и дела,

дяволът е във плътта

ближе Божии крака.

 

Дяволът е вътре в нас

той играе си с плътта,

да помислиме сега

в сърца ли е Любовта?

 

№ 44

Не жени се за лъжата

девственица остани,

едно е тя със сатаната

с нея ти се разведи.

 

Никакъв съюз с лъжата

грешница със нея си,

съюзи се с Истината

приятелка и бъди!

 

Абсолютна Истина!

Тя една е на света.

Абсолютна Истина!

Идеал, на твоята душа.

 

№ 45

Всяка нова мисъл,

в пространството виси

докат се приеме и се разреши

Мисъл, която е правдива,

но осъдена в света

е присъда за човека

и за цели общества.

В историята има крайна справедливост.

Тя не проявява милост.

Както лъчите, кристали строят

тъй и мислите строят:

норми,

отношения,

революции,

войни,

за да възстановят накърнени справедливости.

Който потиска мисълта,

страда, както никой друг

не е страдал на света.

 

№ 46

Любовта

 

Взискателна е Любовта,

но никого не укорява,

от нищо не се възмущава

свобода на всеки дава

последствия да носи го оставя.

 

На какво се дължи живота?

Разбира се на Любовта.

Тя носи в себе си

интензивна мисъл,

да реализираш нещо в света.

 

Ако схванем Христа, като

представител на Любовта,

то Тя е необходима за

всички живи същества.

Тя подкрепя всяка мисъл,

чувство, действие.

Да не живеем в бездействие!

Работа изисква Любовта!

Работа, работа, но сега!

 

№ 47

Личността на човека

е една прекрасна дреха

с нея имаш хиляди похвали,

но хляб не са ти дали.

 

Дрехата е външната

обвивка на душата,

за да дойде Словото отвътре –

Светлината.

 

Външната дреха има

цена, само при хляба

на Любовта,

само при знанието на Мъдростта.

 

С Истината вътре в нас

свободата има смисъл.

Това мъдрец го е

написал.

 

№ 48

Няма по хубаво състояние

от това, да ни посети

Духа!

Да се храним с хляба на Любовта

да се храним с хляба на Мъдростта

да се храним с хляба на Истината.

Това е Великото в света

носено и днес от Христа!

 

№ 49

Щом мирът настъпи

в твоята душа

молитвите са чути

пристъпва Любовта.

 

№ 50

Всички живи същества

разбират езикът на Любовта.

Език Божествен е това,

учат го, сърцата сега.

Той е без думи,

вътрешно чувство,

Божествено изкуство,

с което се предават мисли човешки

предпазва ни, от хиляди грешки.

Категории