(Материалът е публикуван в книгата „Богомилство, Славянство, Възраждане“ през 1995 г., с посочен автор Петър Димков – Лечителя. Освен авторов текст тук се преплитат и редица цитати от Словото на Учителя.)
Човекът е орган от Божествения организъм. Всеки човек поотделно изпълнява строго определена функция. Може и да не съзнава това. Всички хора са свързани един с друг. Затова те са ограничени. Тяхното положение прилича на положението на частите в сложния часовников механизъм. Всяка представлява по едно колелце, което със зъбците си движи други и т.н.
Същото се отнася за народите, които са части на един велик организъм и затова преди всичко трябва да се освободят от националния си шовинизъм и да се стремят да служат на Бога. Всеки народ си има своето предназначение и щом е верен на него, ще има успех.
Славяните – народите, говорещи славянски езици са около 240 млн. и се делят на три групи: източни (руси, украинци, белоруси), западни (поляци, кашуби[1], чехи, словаци, лужичани[2]) и южни (българи, сърби, хървати, словенци, македонци, черногорци и босненци). Мисията на славянството е да облагороди Петата раса и да подпомогне идването на шестата подраса.
Кой раздели славянството на две части? Известно е, че за да сплоти българи и славяни хан Борис решил да приеме християнството за официална религия на държавата. За целта водил преговори със западната и източната черкви, като получил предложение както от Ватикана чрез кардинал Лиутпранд[3], така и от Византия. Срещу второто предложение са били синът му Владимир и верните на България боляри, като са му доказвали, че ако го приеме, той ще „вкара вълка в кошарата“. Под предлог на необходимост от епископи, митрополити и др. свещенослужители, византийците ще вмъкнат в България „троянски кон“, за да унищожат книжнината и културата ни, а след това ще ни поробят.
Освен това Лиутпранд му привел следните аргументи: в този момент на вашето колебание, знаейки, че Бохемия, Моравия, Полша са вече католици, ако вие последвате техния пример, тогава славянството остава една компактна маса, която лесно ще изпълни мисията си. Направите ли обратното, вие ще разделите славянството на две и като „еретици“ ще станете смъртни врагове. Ако под ударите на варварите Византия падне, като „еретици“ западът няма да ви помогне и ще ви последва тяхната участ.
Тази политическа грешка на княз Борис направи западните и източните славяни за векове кръвни врагове. Израз на това са няколкократни войни между Русия и Полша.
Цар Калоян схваща голямата грешка на Борис I, но поради преждевременната си смърт не успява да я поправи.
Славяните се отличават със силно развито религиозно чувство. Никои други народи, освен евреите, не са го имали. В религиозното чувство на славяните няма користолюбие. Обаче специално при българите това чувство е недоразвито, потенциално. Българинът е твърд, има съвест, морал, справедливост, има хубави заложби, които трябва да се развият.
Българина, за да го познаете, трябва да го освободите от външните обвивки. Изобщо българинът тепърва ще се развива.
У българите има една черта: когато отидеш при него и му говориш, той гледа плащат ли ти или не. Щом не ти плащат, тогава казва: „Има нещо хубаво тук!“, но „По-добре пари ми дай, акъл си имам.“
Повдигането на българския народ зависи изключително от духовно издигнатите му хора. Ако те дружно заработят за него И той ще се повдига. Ако не заработят, други ще свършат неговата работа, но за това вие колективно ще бъдете отговорни пред невидимия свят за неизпълнение на своята длъжност.
В душата на българина трябва да има четири качества: да бъде честен, добър, справедлив и умен. В него трябва да прониква Божията Любов и той да казва: „Ще изпълня Твоята воля, Господи!“
Другояче щеше да протече историята на българите, ако не бяха изпъдили богомилите от България.
Това религиозно учение, което се е появило в България в X-ти век срещу гръкофилството и крепостничеството, е било основано от Боян Мага – втори син на цар Симеон и разпространено от неговия пръв помощник поп Богомил – първи съветник на дядо му цар Борис I, баща на цар Симеон:
Богомилите са били истински християни (каквито са били християните от първия до третия векове). Строго се придържали към седемте тайнства: Кръщене, Миропомазване, Причещение, Брак, Свещенство, Елеосвещенство, Покаяние.
Мразили са гръцките митрополити и попове, като, фарисеи и развратници, борили са се срещу робството на селяните и техните поробители – болярите, епископите и чокоите. И най-много са държали на Христовия завет: „Който има две ризи, едната да даде на тоз, който няма такава.“
Това духовно движение, възглавявано от великия български Маг (от ранга на апостол Йови[4]) е най-голямата гордост и заслуга на българския народ, защото с него той даде Реформацията на света.
За жалост гъркоманите и невежите попове с всички сили и подли средства са гледали да ги очернят. По нареждане на Баязид I[5] (синът на Тамара, сестрата на цар Иван Шишман[6]) шуменският валия е успял в негово време да събере пет коли с тяхната книжнина и я изпратил в Цариград – в Държавната архива (Тефтер хане). В 1934 година вуйчо ми инж. Никола Димков[7], който е живял в Цариград и е бил първи съветник на нашия екзарх, научава, че управата на турския „Тефтер хане“ е склонна да ни предаде цялата 500-годишна архива на българския вилает на границите на Сан-Стефанска България. За целта веднага известява нашето правителство и БАН. Те изпратили една комисия под ръководството на професора-турколог Тодор Хиндалов, който откупва посочената архива и я докарва в София.
Радостта на БАН и на учените кръгове на народа ни бе неописуема и работата по нейното използване закипя. В скоро време БАН издаде „Велчовата завера“, „Делото на Левски“ и други важни документи.
В 1936 година в тази архива се открили някои документи, които говорели зле за дейността на известни български фамилии и „историците“ решили, по настояване на гъркоманите да я запалят, за да се оправдаят сега, че я нямат. Така през 1936 година на гара Побит камък, при „неизяснени причини“ изгоряха пет вагона безценни исторически документи за петвековното ни робство[8].
Голяма част обаче от богомилската литература е запазена в държавната библиотека на остров Малта, която бе обстойно прегледана в 1935 година от професор Николай Райнов, Благой Мавров[9] и председателя на теософското общество Н. Трифонов[10]. За съжаление обработените от професор Н. Райнов материали под надслов „Богомилство и богомили“ все още не са издадени[11].
За да подпомогна бъдещите изследователи на това чудно Учение, ги съветвам да посетят лично село Петрово – Баня Лука – Хърватско в Югославия[12], тъй като в него има още много живи българи богомили, които са запазили и до днес чистотата на живота си, а също и част от славянските си книги, описващи живота на учението им.
В заключение: богомилите са гордостта на българския народ, защото са тласнали народа ни с десет века напред преди другите народи. Величие, което все още някои не желаят да разберат.
За избиването на елита на българския народ – богомилите и изпъждането им от България, той бе наказан от Провидението със 700 години робство[13].
Ако българите не бяха постъпили така, тогава другояче щеше да протече историята на нашия народ. Сега имаме закъснение. Затова,много бързо трябва да се работи, за да се навакса то.
В западните народи Божественото подчинява човешкото, а у славянските народи Божественото е свързано с човешкото.
Значи в западните народи това става външно, механически, а у славянските народи – вътрешно.
Един англичанин, като говори в една своя книга за бъдещата култура, споменава за славяните, обяснява защо на славяните принадлежи бъдещето.
Подпалили едно дворянско имение в Русия по време на царския режим. Обвинили една жена и я осъдили на каторга в Сибир. Един босяк от същото село си рекъл: „Тази жена има четири деца, а аз нямам никого.“ Той се явил пред съда и казал, че той е виновният. Заточили го в Сибир, а жената останала да гледа децата си. След десет години „подпалвачът“, като умирал, изповядал на свещеника стореното. И всичко било разкрито. С този пример англичанинът изтъква, че у славяните има една черта на самоотверженост и жертвоготовност[14].
Българите са водили досега 150 войни, но все не им вървяло. У славяните победата трябва да дойде отвътре. Отвътре трябва да дойде доброто, разширението.
Славяните имат важна мисия. Никога такава голяма маса от 240 милиона хора и повече, не са били събрани на едно място за една мисия.
Славянството ще бъде ковачницата на Новата култура. Там вече работят силите на прогреса. Там се натрупва материалът и ще дойдат онези, които ще използват натрупаното и ще изградят новото.
Славянската раса ще бъде жизненият център на Новата култура. Това ще бъде на първо време. А след това ще дойде.Шестата раса.
У всички славянски народи ще се въплътят напреднали души. И това е вече започнало.
Славяните сега, с изключение на българите, преживяват железния си век. Затова са сегашните изпитания в разните славянски народи. Като изтече той, иде нещо добро за тях.
Към края на двадесетия век славянството ще излезе от железния век и ще навлезе в златния век на своята история. Единственият народ, който се намира сега в златния век, това са българите. Затова те помагат на другите народи. Когато дойдат в железния век, другите ще им помагат.
Златният век е започнал в България, когато Бялото братство е започнало да работи в тази страна. Богомилите едно време от България разпространиха Учението си на запад. И сега това движение от България ще се пренесе в другите славянски народи и навсякъде.
Зазоряването на златния век у славяните ще дойде по-рано, след 25 години, както пролетта идва понякога по-рано, отколкото друг път. Топлото течение иде.
Сега, искат отново да изгонят правнуците на богомилите. Казвам: трябва да знаете, че зад нас е цялото Небе.
Ако българският народ приеме учението на днешните богомили, ще стане велик народ. Ако го отхвърли, ще пропадне.
Ако искат да ги изгонят, от България нищо няма да остане.
Ако българският народ ги приеме като добре дошли, всичко ще му върви добре. Ако той приеме това Учение, ще напредне. Не го ли приеме, ще плаща контрибуции.
Тия изпитания, през които минават славянските народи, ще родят нещо хубаво в тях. Те постепенно ще дойдат до Любовта, ще свършат с Любовта.
Богомилите сега идат отново.
[1] Кашубите са западнославянска етническа група, като читат себе си за потомци на древнославянското племе поморяни. Според различни оценки днес кашубите наброяват 300 000 – 500 000 души.
[2] Лужишките сърби или лужичани са западнославянски народ, наброяващ около 30 000 души, главно в областта Лужица на територията на Германия и Полша.
[3] В самата книга „Богомилство, Славянство, Възраждане“ това име е изписано грешно като Лиутиреид, като се има предвид точно Лиутпранд (920-972). Той е бил средновековен духовник, историк и дипломат на Свещената Римска империя. Владеещ гръцки, той е изпращан неведнъж като посланик в Константинопол: за първи път през 949 г. от Беренгар II. От тази биографична справка ясно се вижда, че Лиутпранд не е бил съвременник нито на Борис І, нито на Симеон.
Исторически известно е, че българският владетел Борис Михаил е водил диалог с трима папи – Николай I, Йоан VIII и Адриан III. През 866 г., когато Борис I изпраща до Рим допитване до папата, Николай І изпраща кардинал Формоз (Formosus Portvenus) и епископ Павел Популонски като свои легати в България. Формоз е добре приет в двора на царя, който скоро моли от папата да назначи не друг, а кардинал Формоз за Епископ на България.
[4] Тук вероятно е сбъркано името .
[5] Султан Баязид Йълдъръм е роден през 1354 година и е син на султан Мурад I и византийката Гюлчичек хатун.Той е султан на Османската империя, управлявал от 15 юни 1389 до 28 юли 1402 година.
[6] Кера Тамара е дъщеря на цар Иван Александър и царица Теодора. Сестра е на Иван Шишман и Иван Срацимир. Родена през 40-те години на XIV век. Тя е от рода Шишман. След своето овдовяване действително става една от съпругите на Мурад І, но тя не е родната майка на Баязид І.
[7] Никола Стоянов Димков (1859-1937) е български инженер и общественик, автор на „Звезда на съгласието“ – проект за за създаване на световна организация за опазване на мира и насърчаване на сътрудничеството между страните, народите и религиите в света.
[8] Гара Побит камък е на 20 километра от София и е до Нови хан. За съжаление не се откриват други свидетелства от различни източници по този въпрос.
[9] Благой Константинов Мавров (1897-1967) е български педагог, лексикограф, художник, председател на Българската асоциация Рьорих
[10] Никола Трифонов Марковски, наричан Коле Бабчорчето или Коле Бапчорски (1883-1966), е български революционер и теософ, деец на македоно-одринското освободително движение, костурски войвода. Той е последният председател на Българското теософско общество.
[11] Не е издадена като книга, но може да се открие като машинопис в сайта petardanov.com
[12] Това е Петрово село, в близост до Баня Лука, град в Босна и Херцеговина, столица на Република Сръбска.
[13] Има се предвид и 200 годишното византийско робство.
[14] Този пример е даден от Учителя в „Разговори при седемте езера“, главата за Славянството.