Словото

Писма на Я. Менцлова до Крум Въжаров.

Писмо №1

                                      Париж, 19 декември 1980 г.

Здравей Круме,

Честита да ти е Новата 1981 година – и светли празници.

Да ти донесе здраве, сили, вдъхновение и успехи в работата и реализиране на мечтите.

Декларацията ти е на път. Ще получиш писмо и бързо отговаряй.

Всичко най-светло и красиво от Ани, Таня, Маргарита и Ярмила.

Писмо №2

3 юли 1981 г.

Драги Круме,

Видях се с моята приятелка и тя ми каза, че отиваш в Бургас, а после по екскурзии по планините, на чист въздух, което е добре за здравето.

Преди да отиваш където и да е, иди в Консулския отдел да подадеш молба за френска туристическа виза за 2-3 месеца (туристическата виза е 1-3 месеца), и то на собствени разноски, без да искаш валута. Пращам ти в понеделник, 6 юли, 1200 франка; ще получиш съобщение и бордеро от банката и ще го представиш допълнително за визите, ти знаеш хода на нещата… Почини си добре и между туй действай за тези визи. След тези формалности и аз с моя близка приятелка отиваме на планината.

Бях в нашата легация и дадох декларация да ми се уреди пътуване (догодина) за Красно село. Добре бях приета и вярвам да получа положителен отговор до 2-3 седмици.

Може би все пак да ти се уреди пътуването за тази година и ти пожелавам успех.

Ако съм забравила нещо, пак ще ти пиша.

Клод иска да те посрещне, тъй като той няма да ходи на почивка, само тя с децата ще ходи на планина – тъй че ще бъдеш в добри ръце.

Всичко най-добро и светло и отговори ми веднага, след като получиш настоящото ми писмо.

Привет, Ярмила!

Сумата се праща по Фелекс.

Писмо №3

21 август 1981 г., Франция

Мили бате Крумчо,

Приеми сърдечните ни привети и пожелания за всичко най-добро.

Тук сме голяма българска компания и често говорим за теб. Има-ме чуцесно време и много се радваме, че сме заедно, а се надяваме след¬ващото лято да се видим и с тебе на това хубаво място. Още веднъж ти желаем всичко най-добро.

Твои Виолета, Благовеста, Величка, Благовест и др.

С най-хубави пожелания за здраве, вдъхновение и радост. Ярмила.

[Пожелания и поздрав на френски от Жан-Луи, Стела и Арлет Гобо]

Писмо №4

Август и 10 септември 1983 г., Париж

Мили Крумчо,

Здравей и приеми тези хубави цветя като израз на най-красиви мисли и чувства от миналото, сегашното и бъдещето. Нека светлите сили да ти съдействат, за да реализираш тук, на земята, мечтите и вдъхновенията си.

Исках преди месец да ти пиша, но сега реализирам това. На 17 срещу 18 август те сънувах към 2,30 (сутринта), много интересен сън за теб и за мен[1]. А на 21-ви – последния ден от събора – имах чуден сън, но пак във връзка с теб. Чувствам и дочувам туй, за което е взето решение отгоре.

Много здраве от Ж. Л. и А. [Жан-Луи и Арлет Гобо] Също от симпатичната Леона – черното овчарско куче. Срещнахме се всички с Ж. Л. и се установихме за лятото. Ще ти пиша скоро. Поздрави нарочно бате Боре.

Целувам те сърдечно!

Ярми

Писмо №5

В памет на Ярмила Крум пише това писмо до брат й Пенчо.

Драги Пенчо,

И мене ми е много жал за последните часове на Ярмила. Но сега нейният дух е свободен. Тялото ѝ, което ѝ служи много добре, свърши своята длъжност и сега тя живее вечно в безкрайния мир на Създателя. Няма защо да се жалее. Гробът не е конец – край, той е площадката, откъдето тя литва в безкрайния двор на този, който ѝ даде желанието, мисълта и способността да открива на по-малко талантливите безкрайната прелест, която Господ открива пред нас. Така че не мисли за нея като отхвърлено притежание, което свърши своя обект преждевременно, но като великата царица, която е продупчила своя какун [англ. пашкул], за да влезе в света на най-големия артист, най-великия музикант, най-величествения художник, който е направил танца и ритъма на вятъра, ловките устреми на птиците и страстта на човека да имитира тези големи открития.

Тя е сега с най-големите танцьори, които са били на този свят. Нейната душа е опиянена от музика, по-велика от тази на Бах, Хендел, Моцарт. Сега тя пее „аз знам сега“, „аз разбирам сега“, „аз съм без синджирите на ограничен живот“, „аз сега се движа пред очите на тези безсмъртни великани“. Понеже тя беше още тук един великан, от малко момиче, от млада девойка досега и в нейната безкрайна вечност. Ярмила иска да мислиш за нея в този образ и в този вид.

С голямо почитание и дълбока любов аз оставам твой приятел,

Крум


[1] Според В. Няголова в единия сън Ярмила се издига по-високо и вижда едно светло съ­щество, което я гледа много проницателно и строго. После тя излиза от това място и слиза по стълби надолу с документи и ръкописи. На врата­та я чака Крум и тя му предава всички ръкописи.

Източник: Митовска, М. „Живата връзка“, ИК Всемир, 2013, С.

Категории