Историята на катарските богомили и нейните солидарни братски „общини” са по подобие на първите комуни на нашите „добри хора” и „добри жени”, установени през Средновековието във всеки град и в селата, от Фландрия, Северна и Южна Франция до цяла Италия и цяла западна и централна Европа…Точно в тези сръчни и изкусни общини европейското човечество, отхвърляйки всяка феодална зависимост и полагането на каквато и да е клетва, се е освободило от крепостничеството и духовното робство и е посяло най-великите си идеали, подготвяйки скорошните и бъдещите си революции…
Знайте първо, че няма Катари, това е название на Инквизиторите, със съмнителна етимология, те са се наричали в краен случай „Християни“, в смисъл, че са имали лична индивидуална връзка с Христос, или „обичани от Бога“, богомили, и народът ги е наричали „добри хора“, „християни“, „патарени“ в Италия, привързани към молитвата Pater/Отче наш, „тъкачи“ защото често вземали участие в тази дейност или в твоята страна, „торбеши”- носещи торби или също „булгри”, (българи) или бугри, дошли от България, в цяла Европа, даже в Англия, термин, който е успял да придобие, заради репресиите, подигравателен смисъл…
Също така в Европа няма „Страна на Катарите“, нашите добри хора са присъствали в цяла Европа, която приела с интерес първото богомилско послание и после го разпространила…
Нашите добри хора са също толкова присъстващи и преследвани във Фландрия – стотина са изгорени в Арас – чиито Обединени Провинции ще изразят цялото си желание за свобода, във Франция, Шампан, където 183 добри мъже и добри жени се качват на кладата в Монтеме/Montaimé, през 1229 г., близо до Бержер ле вертю/Bergères les Vertus, южно от Реймс, Пикардия, Бургундия, Турен и т.н…, в Прованс и в Южна Франция, Северна Испания, но също и в цяла Италия, която познала между 1233 и 1300 г. най-ужасните преследвания и може би до стотина хиляди убити, (което е много, особено в тези времена на слаба демография) сред италианската интелигенция, общо взето преследвани от Просещите братя, които държали в ръце Инквизицията и вдигали едни народи срещу други … 185 са арестувани в Sirmione, на Лак де ла Гард, и 200 изгорени във Верона, през 1278 (И дори в Германия, която е познала големи гонения на ереста, и до Прага, Бохемия, Унгария, Босна, където се развили късно….и т.н.… . Те са били също в Англия, но това, че са островна държава, ги е държало настрани от теократическите попълзновения на Църквата…) но е вярно, че нашите добри хора от Южна Франция са се развивали по-свободно благодарение на една власт, която ги е признавала, една аристокрация, която се е отворила за тази култура – но същото е било и в Германия, Фландрия или Северна Италия – създавайки многобройни общини в градовете и големите села, като Безие/Béziers, (където 2000 души са изгорени в катедралата, а не 200 000), Лавор/Lavaur, Фанжо/Fanjeaux или Тулуза, и в много села от Прованс до Ажене/Agenais и Аквитания и това е станало косвено обект на кръстоносен поход, подготвен и започнат от Инокентий III и Цистерцианците/Cisterciens, по-видим и който не е оставил никакъв шанс на нашите добри хора…
Тук трябва да видим, че само лице в лице с кръстоносния поход добрите мъже и добрите жени са били принудени, най-малкото за да продължат, колкото е възможно, своето слово, да приемат убежището на аристокрацията в нейните замъци, сред които Монсегюр, реставриран за тази цел, в момента на последната обсада и на окончателното изтребление през 1244 г.
200 добри мъже и жени, които са се били събрали, за да се подкрепят, да се утешават едни други, в едно последно земно преживяване на Христос, и да се молят за този народ, който толкова са обичали, и отказвайки да се отрекат от вярата си, те са били хванати и изгорени живи, „изгорени масово… в една плевня, направена от колове, където са запалили клада и оттогава мястото се нарича: Lou camp ou lou prat dels crémats, полето или поляната на изгорените…“ (15-годишен, аз бях приятел на Деода Роше/Déodat Roché, който тогава беше над 80-годишен, инициаторът за поставянето на паметника.)
Бих искал още да ви кажа, че няма „Катарска църква“ в точния смисъл на институция, каквото вярване е искала да наложи Римската църква… Имало е само добри мъже и добри жени, вътрешно обединени в Христа, които работели – чрез поучение и молитви – за повдигането на своите ближни…
Те ги учели да живеят според висшите стремежи на своята съвест, да „отдават сърцата си на Бога и да даряват това, което имат, на Божията църква (божествената, вътрешната църква)“ съгласно Ръкописа от Лион. Те ги повеждали първо към една пречистваща култура на любовта, второ към вътрешна опитност/преживяване с Христос, която наричали „утешение”, и трето, чрез вътрешната връзка с Христос да трансформират тялото си до възкресението на своето прекършено духовно тяло – изсъхналите кости на Йезекил – от грехопадението насам… Точно тогава те влизали съзнателно в Царството Божие, в реформираното си духовно тяло, в душата си и в Божествения си индивидуален дух, възкресени и, като обичани от Бога, „богомили“, те изпълнявали чистата Му воля на земята…
Ако е имало църква, тя е била само Божия църква, „защото там, където има истински християни, там са и Отец, и Син, и Светият Дух“, казва Ръкописът от Лион, произхождащ от областта, която ще посетите, от Пиринеите, на Черната планина… (Планина, която се вижда от Каркасон, северно от Стария град…) И когато се събирали, молели, утешавали или решавали колегиално за работата – с любов – която имали да вършат, те действали – отвъд човешките течения или някой господар епископ – по единствената воля на Божията Любов.
Колцина са познали вътрешно Христос, в самото начало, като Йоан или като Павел? Може би сто или хиляда, Колцина са го припознали в богомилската епоха, от края на X до XIII век? Може би хиляда или 10 000? Служители на Христа, те са дошли да подготвят, с Ренесанса, който ще последва, нашата епоха на съвестта и на настоящата възможност да се подготвим най-накрая за висшата опитност с Духа…
Движението на добрите хора е било изцяло и систематично унищожено в Южна Франция, в другата част на Франция, в Италия и в Европа от неизброими сили: но богомилите са ни оставили всички необходими импулси за повдигането на човечеството, премахването на робството и крепостничеството, навлизане в Изкуството, в Красивото и в науката с Ренесанса, премахването на феодализма с Революциите, сега ни остава, с настоящото ни ниво на съзнание да преминем към съзнателния етап на любовта, този, който дойде да подготви Петър Дънов…
Тъй че няма Катари! Само нас ни има! И да бяхме катари, нямаше да го кажем! Човек не казва, че обича, той обича ! „Катарството“, – с изключение на Деода Роше/Déodat Roché, един от създателите на интереса към нашите добри хора и основател на Обществото за Катарски проучвания към 1950 г. – от дълго време насам беше предадено, деформирано, окарикатурено, общо взето въз основа на същите текстове на Инквизицията и на количеството фалшиви книги, които тези клерикали са измислили, за да обвиняват по-добре… И мнозинството съвременни историци поеха щафетата на инквизиторските брътвежи и заемат предната част на сцената точно срещу медиите! Колкото до тъй наречените катарски движения, които съществуват днес, те най-често са фанатици, измамени от тези фалшиви мисли, или недобросъвестни интелектулци…
И „катарството“ стана търговска стока, има катарски вина, катарски ресторанти и даже туристическа страна на катарите! Аз самият съм учуден от бездействието на жителите на нашата област, особено в Тулуза. Смея да се надявам, че моето произведение ще породи някакво раздвижване… Но тъй като вие идвате с намерението да подновите връзките си с тези велики души, които, от любов, са се пожертвали тук и в цяла Европа, аз мисля, че можете да продължите делото им и да се помолите: да се помолите душата на тази страна, на Прованс, в Тулуза и в Аквитания, в Пиринеите на Черната планина и в Централния Масив, да се пробуди отново за онова, което толкова е обичала, за тази светлина, дошла Свише, така че всеки да се пробужда по малко всеки ден и най-възвишените души, давайки пример, да се обединят отново в една култура на любовта, за новаторски и благородни дела за пример…
Март, 2015 г.
