ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА
"Добрата молитва"
91 псалом
"Молитва на Царството"
"Изгрява слънцето"
Ще прочета 13. глава от Първото послание към коринтяните.
Аз наричам – това е плодът на духа, когато говорите за радостта, търпението, любовта. В дадения случай любовта е плод на духа. Вие мислите, че любовта всичко върши. Бог е любов, любовта изтича, тя е плод на духа. Плодът сам по себе си, ако го изядеш, ползва, ако не го изядеш, не ползва. Някой път вие казвате: "Любете." Ако любовта ви не се яде, тя не принася нищо. Любовта трябва да я изядеш. Буквално ядене трябва да разбирате. Какво значи "бит"? Има две значения. Значи бит с тояга, бит значи положението на един народ, битът му. Вие се плашите от боя. Единственото благо в света е боят. От боя са излезли много блага. Трябва да знаеш как да биеш. Боят на светлината е милване, боят на въздуха е милване. По някой път, като се разгневи, разкъсва листа, някой ПЪТ удря те, не те гали. Казва: "Разбра ли кой те би?" Ако те бие слънцето, човек ще станеш.
Сега да дойдем до разбирането. Във всички религии има нещо неразбрано. Децата, които се раждат, говорят на незнаен език. Ти не разбираш, даваш cu ухото. На някое дете майката казва: "Гъш." Запалят свещта, току изведнъж иска да опита какво е с пръста. Тя казва: "Гъш." То, като се опари два-три пъти, като му каже майката гъш, то вече знае. Като каже гъш, знае, че е опарване. Като опитаме, знаем какво е гъш. Не трябва да тургаш пръста там, дето не трябва.
Сега тепърва има да учите за любовта. Тази любов, за която говорите, тя е с много дълги вълни, много широко пространство взема. Обикновената любов не е много музикална, започва с много обещания, свършва с никакви. Най-първо ти обещават целия свят, после дрипи ти не дават. Най-първо казва, че те обича, всичко жертва. След като умреш, гледат по-скоро от къщи да те извадят и да те заровят. Казва: "Да си върви, откъдето е дошъл." Най-първо казва: "Ти си божество за мене." Умре това божество, казва: "По-скоро да си иде, отдето е дошъл. Иска по-скоро да те заровят. Значи не е божество. Този, който отива в земята, не е никакво божество. То отива за почистване. Да имаме ясни понятия.
Някой нещо проповядва – да бъдем добри. То не е проповед. Трябва да бъдеш добър. Любовта трябва да я слушате, както цигуларят, който свири на сцената. Не да ви разправят за любовта. Колкото и да ви разправят, тя остава непонятна. Както музиката можеш само да я слушаш. Ако човек ти разправя за музиката, какво ще разбереш? Ако гласът е музикален, докъде ще схванеш. Някой път музикално не говорим. Често, ако обърнете внимание, каквото и да е вашето състояние, изведнъж човек говори грубо, трябва вярно да вземеш тона. После не трябва да употребявате думите двусмислено. Като кажеш една дума, да има едно значение. Кажеш "глад, жажда". Или като кажеш "жаден съм", какво разбираш? Едно нещо разбираш. Гладен съм, едно нещо разбираш. Болен съм, здрав съм, умен съм, добър съм, силен съм, слаб съм – имат едно значение.
Сега мислите ли, силните хора както разбират, силата е право? Когато се говори за сила, ако човек не е най-умен, най-добър, той не може да бъде и най-си- лен. Силата е резултат на ума и на добротата. Говорите за истината. Истината вие не може да разберете, ако не разбирате любовта. Не можете да разберете мъдростта, ако не разбирате живота. Не можете да разберете светлината, ако не разбирате свободата. Свободата е резултат на живота. Ние разбираме, че животът не може без свобода да се прояви. И обратното е вярно – свободата не може да се прояви без живота. Свободата е едно условие за живота, животът е важен. Ако остане да живееш, когато си свободен, ти не си разбрал. Дали си свободен, или не си, ти ще живееш. Когато затворят един човек в затвора, свободен ли е? Не, но живее. Значи като няма свобода, ще умре ли? Този човек извоюва своята свобода в затвора. Един човек, като умре, е затворен. Смъртта е затвор. Най-лошият затвор, който съществува в битието, то е смъртта. Животът може да те избави от този затвор.
Та казвам, сега във вас трябва да се внесат тия добродетели. Ако нямаш Божия дух, любовта не може да се прояви. Любовта е плод.
"Ако говоря с човечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка." Ако съм най-доброто дърво в света, а плод не раждам, нищо не съм. Ако съм най-добрият пресен хляб, а никой не иска да ме яде, нищо не съм. Ако ме ядат, показва, че съм хубав хляб. Не важи външната хубост на хляба. Добротата на хляба е съдържанието. Ако имам пророчества и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм. Любовта се отличава, понеже е първият плод на духа. Всичките други добродетели без любовта не може да се проявят. Най-първо трябва да се яви любовта. Любовта е търпелива, любовта е милостива. "И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползвам. Любовта дълго търпи." Плод е търпението на любовта.
Благосклонна е – вторият плод. Любовта не завижда – третият плод. Любовта не се превъзнася – четвъртият плод. (Учителят дочете до края главата.) А любовта, вярата и надеждата, това са плодовете на духа. Що е любовта? Първият плод на духа, но мощното нещо в света, туй, което е храна, от което излиза животът.
"Запали се огънят"
"А плодът на духа е любов, радост, мир, дълго- търпение, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. По някой път човек се отегчава, когато му разправят едно и също нещо. Най-първо човек трябва да има една потреба. Ти може да ядеш само когато си гладен. Казвам, за да разбираме живота, любовта трябва да присъства. Без живота любовта е непонятна. Животът в своите проявления изявява любовта. Често ние се възмущаваме защо животът не протече, както ние мислим. Ние сме още деца в нашите разсъждения. Има един анекдот.
Събрали се градинарите, тези, които правят керемиди, тухли, жетвари. Отишли при Господа да искат Божиите блага. Керемидчиите искали сухо време, градинарите искали дъжд, да поливат градините, жетварите искали ясно и топло време, да узрее житото. Господ им казал: "Идете, съгласете се. Вие искате три неща различни едновременно. Кому да уго- дя. Ако дам дъжд, не съответства на желанията на другите хора.
Та по някой път ние искаме да живеем в мир и съгласие. Ти искаш дъжд. Не че е лошо да искаш дъжд, нито е лошо да искаш сухо време. Не е лошо, добро е. Не всякога трябва дъжд, не всякога трябва сухо време, не всякога трябва топло време. Трябва една малка устойчивост в нас.
Наскоро дойде една млада сестра, доста напреднала, но боледува. Защо боледува? Рекох й: ти боледуваш, да знаеш какво е болест, да участваш в болестта. Като дойдат при тебе другите хора, да знаеш какво е страдание. Другояче няма да знаеш. Трябва да погладуваш, да знаеш какво нещо е гладът. Да пожадуваш, да знаеш какво нещо е жаждата. Трябва да опиташ какво е безпаричието. Трябва да опиташ какво нещо е гол, бос. Не е лошо да бъдеш гол, трябва да знаеш. Всичките хора голи се раждат. В утробата на майка си всеки е облечен с царска мантия, много тънка мантия, було, царско було. След като се роди човек на земята, изпъждат го, вземат му мантията. То имало връзка с майката, само отрежат връзката, завържат пъпа. По-напред хич не режеха пъпа, като се роди, режат пъпа. Майката няма да го храни. Щом ви отрежат пъпа, вие започвате да кряскате. Ще ви отрежат пъпа, щом се родите. Щом си в утробата на майка ти и ти отрежат пъпа, лошо. Щом се родиш и не ти отрежат пъпа, лоша е работата.
Оставете се от тия възгледи. Като се родиш, тази връзка се отрязва. Връзката е чрез устата, чрез дишането. Ще пееш. Казвате: "Аз това го зная." В ранните години, когато се занимавах с музика, слушах видни музиканти, които свирят. Вътрешно тогава разбирах от музика, но технически не разбирах. Виждах някъде – цигуларят свири много хубаво, виждах, че някъде му липсва нещо. Къде е, не го зная. Исках да зная. Като започнах да свиря, разбрах къде е мъчнотията в свиренето. Някой път като взема инструмента да свиря, още като тегля лъка, нещо ме дразни. Къде е, не го зная. Някой път още като взема лъка, нещо хубаво има. Разбрах, че има музикално време. Някой път е музикално времето. Сега всичкото е да знаеш кога е музикалното време, всичко може да направиш. Някой път свириш, когато не е музикално времето. Щом не е музикално, ще чакаш. Или другояче казано, немузикално е времето. Когато времето е немузикално, аз съм слушател, музикантите ще свирят. Когато времето за тях не е музикално, аз ще свиря, за мене е музикално. Когато времето за тях е музикално, аз ще слушам, те ще свирят. Когато съм публика, разбрах, че трябва да слушам, няма какво да свиря. Свири той, чака и аз да свиря. Той ще ми даде нещо да разбера от музика. После слушам, казват – тон има. Какво нещо е тон? Попитайте най-добрия цигулар какво нещо е тон. Трептения. Трептенията не е тон. Трептенията са форма, начин. Какво нещо е тонът? Тонът, това е разумното в света. В тона има три качества. Този тон, преди да се яви, е в статическо състояние, не се мърда. Значи най-първо трябва да има посока на движението – едно от качествата. Правилното движение е към някакъв разумен център. Ако свириш на някоя канара, ще свириш на разумно същество, че отглас да има от туй разумното същество. Превозните средства на тона – второто качество е, че трябва да има условия. Средата трябва да бъде чиста. Една развълнувана среда никога не може да даде един чист тон. Запример през въздуха не може да се предават трептенията от тук в Лондон или Петербург, или Берлин или Америка, понеже въздушното пространство е развълнувано, тоновете се унищожават. Затуй един тон може да се предаде само чрез етера, едно вещество, което е много чисто. Предават се тоновете.
Тонът трябва да има посока. Едно разумно желание в тебе после трябва да има чистота, трябва да бъдеш силен, да приемаш всичките противоречия в даден случай и да ги преодолееш. Казваш: "Тон." За да дадеш музикален тон на нещата, трябва да имаш разумен център, към който да отиваш. Трябва да имаш най-добрите условия, чиста среда и готовност на всичките разумни любовни жертви. То е основният тон. Три неща. Тия три неща в религиозно отношение – това е любовта Ти без любов тон не може да произведеш. Без вяра тон не може да произведеш и без надежда тон не може да произведеш. Значи трептенията на любовта, на тона на любовта са най-дребните, отиват нанякъде по целия свят. Когато аз пея тук, до последната звезда там, във вселената, се чува този тон. Ще кажете: "Как?" Теория. Дали е така? Под думата "звезда" разбирам разумно същество. Туй, което пея, отива до всички разумни същества. Не до слънцето, но до ония разумни същества, които са музикални. Моментално слушат, където и да са. Дали са на месечината, дали са на слънцето, всички слушат. Някой път вие слушате нещо, много ви е приятно. Някой издал тон. Някое същество може да е на слънцето, пее. Ти приемаш неговите трептения, радостен си. Що е скръб? Някое същество сега се учи да пее. Като достигнат тия трептения до ухото, дразнят те. То е скръб. Нашата скръб са музикални дисонанси. Този дисонанс капелмайсторът ще каже да го поправиш и веднага скръбта ви ще се превърне в радост, дисонансите ще се превърнат в хармония.
Да любиш един човек, трябва да му пееш. Ти не може да обичаш човека, ако не пееш. Туй е вярно. Аз съм забелязал. Някои плачливи деца – момчета и момичета, аз съм изследвал работите, най първо тия деца са своенравни, особени деца, не са лоши. Когато момчето дойде, че го засегне любовта, започне да тананика. Момата, като я засегне любовта, пее. След туй идат забрадки, замазвания, веждите гласи, някой път някое перце ще тури, ще се огледа в огледалото. Що е огледалото? То не е лошо нещо, то е чиста етерна среда. Казва дали има условия за любовта. Първата клечка ще драсне, запалено е сърцето. Този огън вече не се гаси. Всичките майки, които се опитали да изгасят любовта на своите синове и дъщери, цялото семейство е унищожавало. Оставете да горят. Не се опитвайте да гасите този Божествен огън, оставете го да гори. Не се старайте да угасите слънцето, не се старайте да угасите звездите, нека си горят. Има един огън, който е хубав да гори. Често вие, като дойдете, казвате: "Той не заслужава любовта." Не говорете така. Грешници. И грешниците заслужават да ги грее Божието слънце. В слънцето има една любов, която грее и не прави разлика. И на малките бръмбарчета, на тигри, на змии, достойни, недостойни – за всички грее, не прави никаква разлика.
Най-първо искам да се освободите от оня морал, който вие сте създали. "Той е лош човек." Оставете това. Що е лошевина? Така се вижда. Има една приказка в "Хиляда и една нощ." Една царска дъщеря мразела чесъна, единственото нещо, което мразела. Иде един царски син, който искал да се ожени за нея. Случило се, че той обичал чесън. Жени се. За да има вдъхновение, изял половин скилидка чесън. Като дошъл и го помирисала, тя заповядала да го набият. Де е слабостта? И в двамата има погрешка. Този, който обичал чесън, трябваше да знае дали и тя обича чесън. Ако тя не обича, да се откаже. Тя ако обичаше, той трябваше да се откаже. Понеже той служи на своето желание да яде чесън, тя казва: "Такъв младоженец, който яде чесън, не го искам."
Ние някой път се възмущаваме против нечистотата. Аз изхождам от туй положение. Ние, хората, като дойдем в съприкосновение с любовта, чесъна го мразим. Който опитва любовта, не иска да му замирише на чесън. Любовта не търпи нечистотия. Тебе са ти неприятни нечисти работи. Влюбените хора учат. Момата три-четири пъти измие лицето, ръцете, тялото ще измие, краката ще измие, обущата ги лъсне, кърпата на момата, кърпичката е турена чиста, хубава, дeceт пъти се оглежда в огледалото. Те са естетични работи. Ние казваме: "Глупавите млади." Не само това. Забелязал съм, пишат си писма. Аз ви говоря за неща реални. Казвате: "Глупави са писмата." Цяла философия. Аз съм чел любовни писма, цяла философия. Тепърва има да учите тия любовни писма. "Ти си – казва – едно божество заради мене." Какво е туй божество? Едно божество създало цяла една вселена. "Откак ви видях, аз съм щастлив. В този свят като живея, радвам се. Ти за мене си божество, ти създаде този свят." Един ден, като престане да го обича, това божество се оттегли, светът се разруши и тя стане нещастна.
Ако Господ се оттегли, оттегли се вселената, слънцето загасне, месечината загасне, дърветата – всичко изчезне, какво ще бъде нашето положение. Ние живеем, понеже Бог се проявява. Ако той се оттегли, веднага ще дойдат нещастията в света. Сега имаме обратно вярване. Въпреки нашето неразбиране що е грях. В света има едно неразбиране. Бог, който е всесилен, не може да унищожи вселената, да ни накара ние да страдаме. В него има всичкото желание да ни покаже, че създал света за нас, ние трябва да се учим. Всичко, което е вложено, то е ценно. Всичко, каквото Бог е вложил, то е ценно. Никога не заставайте против Божествения порядък. Дойдете до човешкия порядък, то е друг въпрос. Дойдете до Божия рай, измийте ръцете, лицето, изуйте обущата си. В този Божествен свят ще влезете боси, не обути с обуща. Три пъти ще си измиете краката с вода. Ще измиеш ума си с най- хубавите мисли, чисти мисли, чисти желания.
Казвам, ако ние бихме изучили Божествения свят, този свят сега можехме да го пресъздадем. Ако вие всички бяхте запознати с него, може да се прекрати войната сега. Защо? Ако всички хора бяха готови да послушат и да служат на Бога, ще кажа една дума, ще се прекрати войната, ще престанат да вършат престъпления.
Кой ще победи? Майките и бащите ще победят. Тези милиони хора, които ги убиха, трябва да се преродят. Онези, които воюват, нищо не могат да направят. Казват – воюващите ще освободят света. Майките и бащите, братята и сестрите ще освободят света. Тези умрелите хора трябва да се родят, да им се дадат тела. Трябва да се създаде ново поколение. Казва: "Кой ще победи?" Сега нямате тази идея. Кой ще победи, германците ли? Германските майки и бащи, руските майки и бащи, английските майки и бащи, американските майки и баща, японските майки и бащи, навсякъде бащите и майките ще победят. Вие искате победа. Няма победа без майки и бащи. Бащата и майката ще победят. Ще любиш. Бащата и майката ще победят, понеже те създават света. Туй, което създава света, то е Божественото. Туй, което го разрушава, то не е Божествено. Да имате представа за нещата.
Казвате: "Аз съм праведен човек." Ако сте праведен, и аз съм праведен. По-праведен човек от мене няма. Какво струва моята правда? Аз считам живота толкоз, колкото мога да дам от любовта си на хората. Или другояче казано, дотолкоз, доколкото може да служа на Бога, да го обичам и той да започне с любовта си към Бога, с ума си, със сърцето си, с душата си, с духа си, любов към Бога. Там е турена всичката сила. И това не е по принуждение.
Казваме – ти трябва да любиш. Какво разбирате под думата "трябва"? Под думата "трябва" има няколко елемента. Ти трябва да бъдеш здрав, силен човек. Най-първо ти трябва да имаш нещо придобито. После трябва да бъдеш силен, да носиш известен товар. После, каквото посадиш, трябва да израсте. Най-първо, трябва като кажа, то е до мене, аз човека може ли да го направя. Когато дойде някой при мене, иска да му проповядвам. Имам метод за проповядване. Казвам: "Ела да ти посвиря. И ти нямаш работа, и аз днес нямам работа." Щом имам работа, не свиря.
Под думата "любов" разбирайте проявление на съзнателния живот. Този живот, за да се прояви, тъй както ти искаш, нему му е потребна светлина, потребна му е свобода, или казано на Божествен език, родения живот. Любовта, която е разбрала живота като майка, мъдростта като негова възпитателка, и истината е възпитателка. Те се грижат за този живот. Това е живот вечен, да позная тебе, единаго и истиннаго Бога.
Казвам, дотолкова, доколкото жертваме от туй, което имаме, то е любов. Когато говорим за жертвата, казваме да дадем. Какво ще дадеш? Ако си невежа, нямаш никакво знание. Какво ще научиш хората? Може да вземеш цигулката да свириш. Нищо не знаеш да свириш. Какъв концерт ще дадеш? Или ще идеш да ореш на нивата, не знаеш, ще натракаш. Не е лесна работа да ореш. Аз съм се опитвал да ора. Ходил съм да видя какво нещо е орането. Орачът казва: "Много добре орах." Аз нищо не му казвам. На себе си казвам: "Много добре ора благодарение на воловете, които теглиха, благодарение на ралото, ти го държиш на опашката. Искаш да ореш нивата. Ние държим само опашката на ралото. Воловете теглят ралото, правят тия бразди. Да бъдем справедливи. В любовта голям дял вземат тия рогатите, желязото, дървото. Благодарение, че теглят, ние извършваме работа. По някои път казваме – той не знае да люби.
Какво значи да любиш. Да предадеш Божиите блага някому така чисто, че да не ги опетниш. Да не отвориш плика. Един плик любовен носиш от Господа. Ти любопитстваш, отлепяш плика, прочиташ писмото, и пак го залепяш. Такива работи не бива да стават. Щом идеш да предадеш любовното писмо на Бога, като види, че ти си го предал, ще каже: "Постой, аз ще ти го прочета." Той сам ще ти го прочете. Ти нямаш право да го четеш, той сам ще го прочете. Ти имаш една голяма радост. Когато вие се радвате, то е на който вие сте предали този плик. Той се радва и ти чувстваш радостта. Не можеш да бъдеш радостен, ако слънцето не изгрява. Изгряващото слънце е отворено писмо. Слънцето всеки ден отваря плика си и чете на хората. Дванадесет часа чете писмото, вечерно време затвори писмото и иде на друго място да чете. Като се върти около земята, чете писмото, което Господ от хиляди и милиони години е вложил в него и се разправя на хората. Тия подаръци, цветя, плодове, дървета, реки, ветрове и т.н. – това са все работи, които дойдоха от слънцето. Вятърът дойде по причина на любовта на слънцето.
Сега онези, които не разбират, Писанието казва да се не преклониш. Поклонението е възлюбване. Да се не преклоним. Слънцето, като чете любовните писма, ще отговаря. Каквото Господ е вложил в него, то го чете за любовта. Казва: "Виж каква е Божията любов." Слънцето говори за Божията любов. Слънцето като грее, трябва да виждаме Божията любов, която се изявява. Ние като четем писмата, трябва да изявим Божията любов. Всеки един от нас трябва да изяви любовта, която Бог е вложил – любовта на своя ум, която Бог е вложил, любовта на своето сърце, което Бог е вложил, любовта на своята душа, която Бог е вложил. Трябва да изявим онова, което Бог е изявил. Не да се покажем какви сме ние, да искаме другите хора да кажат, че като нас няма други. Няма други като Бога, като нас има мнозина. Като мене мнозина има, като вас мнозина има, като Бога няма. Не е лошо, че като мене мнозина има. Защо да има мнозина? Имате простия пример. Вземете десет огледала, които се отразяват. Пуснете светлината, ще имате десет отражения. В тия огледала ще се видиш отвсякъде, ще видиш гърба си отзад, отпред. Като имаш само едно огледало, не може да видиш гърба. Ако искаш да видиш гърба си, трябва да имаш две огледала, ако искаш да се видиш по-добре, трябва да имаш четири, пет, шест, седем огледала. Който не знае да разсъждава, казва – едно огледало е достатъчно. Само за лицето едно огледало, за гърба трябва друго огледало. Гледам тия, които се подстригват. Говоря ви нещо, което съм гледал, не ми влиза в работа. Стриже го някой, той казва: "Дай ми огледало." Оглежда се с две огледала. Казва: "Не се отразява хубаво." Гледа, вижда, че не е хубаво остриган с двете огледала. Ако има само едно огледало, каквото му каже онзи, който го стриже. Една от най-смешните картини, които съм виждал, беше във Варненско с един стар човек. Отива старият и казва на едно младо момче на петнадесет- шестнадесет-седемнадесет години: "Знаеш ли да стри- жеш?" "Зная." Старият човек сяда да го стриже. Като му накълцал косата, станал за смях. Като се огледал човекът на огледалото, казва: "То е модно така да се стриже." Накълцана косата, някъде по-дълга, някъде по-къса.
Аз да ви кажа. Гледам, любовта така сте накълцали. Като Учите някого на любов, така го накълцате ума и сърцето. Не знаете да стрижете, повикайте някого, който знае. Като се научите да стрижете, тогава стрижете. Като се научите да говорите по любов, тогава говорете. Като не сте се научили, учете се от другите. Този предмет трябва да се учи. Аз, който съм толкоз даровит, знаете, колко музиканти съм слушал. Всеки човек има особен начин. Музиката много добре разбирам, но съм слушал, интересувам се. Някоя мома пее, по гласа, гледам тембъра, лицето гледам, откъде излиза тази мекота. Някъде яснота има. Слушам други, няма яснота в гласа. Нечисти са тоновете без любов. Аз се домогнах до едно нещо. Всякога зная ще мога ли да свиря. Щом съм се опитал да свиря някой път, виждам ще мога ли да свиря. Ако се свържа с моя слънчев възел, чудесии може да направя.
В мисълта е същият закон. Ако ти не се свържеш с разумния свят, нищо не може да направиш. В музикатa може дa станеш певец, ако се свържеш с разумния свят. Музиката е разумен свят. Мисълта е разумен свят. Добрите чувства са разумен свят. Добрите постъпки са разумен свят. Щом се свържеш с разумния свят, всичките богатства, които съществуват, текат по естествен път. Ако не се свържеш, да пренасяш, както пренасяте вода с тенекии. Ако става с тенекии да поливаш градината, то е мъчно. Водата сама трябва да иде.
Казва Писанието – плод на духа е любовта, любовта, която ражда радостта – втория плод. Трето иде мирът, четвърто – дълготърпението. Дълготърпението е слизане на физическия свят. Радостта е ангелският свят, мирът е човешкият свят, дълготърпението е животинският свят, благостта е за червеите. Всички се нуждаят от благост, милосърдие, кротост, въздържание. Ти вярваш в най-лошия човек, че от него може да стане нещо.
Пророците казват: "Червее, Якове, не бой се." Аз веднъж видях една змия, хванала една жаба, цяла я гълта. Казвам й: "Ако мене не беше видяла, можеше да глътнеш жабата, но сега ще я пуснеш. Ще пуснеш жабата. – Казвам: – Ако не пуснеш жабата, тогава свободата, която ти имаш, и аз ще приложа свободата. Ако ме слушаш, ще я пуснеш, друг път може да я хванеш. Сега ще пуснеш тази жаба заради мене. Ако не ме обичаш, аз ще ти покажа какво нещо е обичането." Казва: "Колко време чаках, докато я хвана. Хайде, ще я пусна." Не че това е езикът на змията. Този дух, който е в змията, с него се разговарям. Змията е само една форма. Казвам: "Ще пуснеш тази жаба. Господ я създаде. Аз като те срещнах, ще пуснеш жабата да живее, както иска. Аз ще ти пратя друга жаба. Аз имам доста изпечени жаби."
Сега има една любов в живота, която е опаковка. Вие досега сте се занимавали с подвързията на любовта, с опаковката, не сте дошли до Божествената любов. Христос казва: "Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих." Докато ние не опитаме Божията любов, ние не познаваме любовта. Всички тия същества, на които Бог е дал толкова изобилно своите блага, те са недоволни, карат се. Той ги гледа и той трябва да търпи, да поправя всичко, да задоволи всичките тия хора. Знаеш колко голямо е търпението на Бога. Много голямо е. Казва: "Той е дълготърпелив. Ще се случат някои работи, които са неприятни. Много временни са страданията. Страданията, недоволствата са мимолетни в света. Туй, което сме опитали, любовта, благата, хубавите работи са вечни. Страданието е мимолетно.
Писанието казва: "Бог ще обърше всичките сълзи и ще отвори очите." Нов свят създава, старото всичко ще премине, понеже то е принесло своята полза. Каквото е станало в света, то е за добро. Посаждат ореха разцепи се черупката, разпадне се, израсне орехът. Този орех расте. Огъват го ветровете, снеговете, несгодите на живота. Този орех е родил плодове. Всеки, който ял от този орех, изпраща една хубава мисъл.
Казвам, докато нашата любов не даде плод, ние не може да разберем. Когато хората започнат да възприемат нашите мисли, да ги прилагат, тогава ние ще започнем да се радваме. Христос казва: "Който ме яде, той има живот." Христа не може да ядеш, формата не може да ядеш, плода. Той казва: "Думите, които аз ви говоря, учението, което проповядвам, то е Божествено учение, то дава плод."
От хиляди години вие имате изпитания, имате едно понятие за любовта. Аз, когато изучавах метафизиката, намерих погрешката на музикантите. Не свири някой, зная. Някой път ме питат: "Свириш ли Бах?" Не го свиря, голяма работа е Бах. "Свириш ли Бетовен?" Не го свиря, голяма работа е. Аз свиря Бетовен, но то ще бъде мой Бетовен. Казва: "Моцарт?" Рекох, и него не свиря. Класиците тепърва ги изуча-
Вам. Аз разбирам тази, класическата музика оттам, отдето Бетовен е вземал. Не искам превода на Бетовен. Мене не ме интересуват преводите на Бетовен. Не че не ме интересуват, но не ме интересуват преводите на Бах, не ме интересуват преводите на Моцарт. Те са оригинали. Там, дето Бетовен е превел, е хубаво. Погрешката е погрешка. Някой път свиря мои работи. Казвам, не е според оригинала. Всичките хора любим. Оригиналът не е. Любиш. Какво е любовта? Това не е свирене. Да намеря едно правило, кога свиря правилно и кога не свиря правилно. Дойдох до едно заключение, кога съществува погрешка. Като изучавах музиката основно, намерих музикални времена. Кое е музикалното време? Как ще зная дали съм дошъл до него? Някой път свиря, облачно е времето. Като свиря пет-десет минути, уясни се бремето. Хората нямат дъжд, пак засвиря, дойде дъждът. Някой път свиря, не иде. Когато свиря хубаво, дъждът иде. Когато свиря хубаво, дъждът не иде, времето се оправя. Някой път някои се скарали, не ходя да ги примирявам. Като засвиря, примиря ги. Скарат се, скубят си косите. Като свиря, примирят се. Щом свиря и хората се бият, казвам – не съм свирил хубаво. Когато хората престанат да се бият, тогава съм свирил хубаво. Хубаво си приказват, хубаво съм свирил. Щом свиря и те приказват зле, не съм свирил хубаво.
В любовта същият закон е. Казва: "Аз обичам." Щом обичаме, всичките противоречия временно трябва да престанат. Ако не престанат, има противоречия, които са полезни за нашия ум, полезни за нашето сърце, полезни за нашата душа. Има противоречия, които спъват мислите ни. Сега, както вие разбирате, вие разбирате човек да бъде кротичък, смирен. Аз нямам туй разбиране. Аз не искам едно халаше за образец за светия. Един кон халаше, четат му се ребрата, едва себе си носи. Като го впрегнеш в каруцата, какво ще носи? Един кон, който рита, но тегли, от него човек може да стане, енергия има. Онзи светията, той е нежен, механическо състояние.
Някой път, хората като остаряват, стават подобри. Аз не разбирам стари хора, които казват: "Не работим." На стари години трябва да работим. Тогава човек е за работа. Дядото на стари години казва – като дете си правил доста глупости, цапал си. Сега ще пишеш, ще работиш хубаво. Вземете и проучвайте поред. Аз не искам да се съдите. По някой път в музиката разбрах едно нещо. Там, дето свирих криво, дето вземах фалшив тон, някои други музиканти са свирили много добре. Намерих, когато аз свиря зле, другите свирят добре. Зарадвах се, че като направих погрешка, другите се възползваха, те изведнъж ме коригираха. Аз като направя погрешка, те свирят добре, поправят ме, коригират ме. Те свирят хубаво, казват: "Така се свири." Аз, като свиря, чувам те как свирят. Виждам, моят тон е хубав, виждам, че той мръднал пръста си малко микроскопически, ръката си, някакси трябва да го нагоди, за да излезе тонът. Дълго време трябваше да слушам, като направят погрешка, туря дясното ухо, лявото ухо. Някой път аз свиря хубаво, те свирят криво. Не се възмущавам, казвам, погрешка. Като научих законите на музиката, аз засвирих, те засвириха, станахме оркестър. Най-първо гледах, в оркестъра имаше капелмайстор, удряше палката. Като се научиха да свирят, гледам, и без капелмайстор. Като има капелмайстор, позволяват се погрешки, понеже се поправят. Щом няма капелмайстор, не се позволяват погрешки. Докато е капелмайсторът, може да направиш погрешки. Щом няма капелмайстор, не може да направиш погрешка. Като има капелмайстор, тoii ще поправи погрешките. Като няма капелмайстор, няма кой да поправи погрешките.
Искате да идете в другия свят. Там свирят без капелмайстор. Никой няма да коригира мислите – защо мислиш, никой няма да коригира чувствата – защо чувстваш. Тия същества не искат да се петнят. Аз не искам да се занимавам с погрешките на хората, защото петня ума си, не искам да се занимавам с погрешките на хората, защото петня сърцето си. Не искам да се занимавам с онова лошото, защото петня себе си. То е кал. Тук, на земята, докато има капелмайстор, противоречия има, Бог ги е допуснал.
Когато Господ иска да изправи някой ангел, праща го на земята. Направи някоя погрешка, която никой не знае, прати го на земята. Като я поправи, връща се пак горе, пак е ангел. Доста ангели има, които правят погрешки. Вие сте от тези ангели, да си поправяте погрешките. Защо дойдохте? Да се научите да мислите хубаво. Да се научите да чувствате хубаво и да се научите да постъпвате хубаво. Да оценявате благата, които Бог е дал в света. Знаеш ли колко хубаво нещо, като видиш един човек, какво благо е за тебе? Срещаш един човек, какво благо е? Всеки човек е едно благо, той носи едно благо. Ако ти го обичаш, ако го любиш, неговото благо е твое благо и твоето благо е негово благо.
Любовта е пробният ключ, с който се отварят всички затворени врати в света. Що е любовта? Пробният ключ, с който се отваря всичко. Казвам, приложете любовта като един подтик на вашия ум. Този плод на духа, като дойде, като дойдат неговите сокове до вашия ум, до вашата душа, вие ще се освободите от противоречията, които сега съществуват в живота.
Писанието казва: "Дето е духът, там е свободата." Казвате, истината. Истината е форма на духа. Истината е врата, през която духът минава и влиза в свободата. Та казва – ще изпрати Бог духа си, духа на любовта. Щом влезе Божественият дух в нас, първият плод, който ще роди, е любовта. Духът е дал един плод, от който ние може да се храним, и окръжаващите около нас, и те ще се хранят.
Прочетох сега 13. глава от Първото послание към коринтяните. Вие прочетете петата глава от Посланието към Галатяните, плодовете на духа. Освободете се, свободни да бъдете. Радвайте се на вашите погрешки. Радвайте се, като направите погрешка, два пъти се радвайте, като изправите погрешката. Никой да се не осъжда. Осъждането не е Божествено. Ако имаш един приятел и му говориш, дето има голям крясък навън, няма да може да те чуе. Не е погрешката в тебе, във външната среда е. Ако беше тихо, спокойно, речта ти щеше да бъде предадена много добре. Понеже е голям шумът, не може да се предаде. Трябва да викаш, речта излиза дисхармонична. Някой път голям шум има, ние сме груби, за да ни чуят. Казва: "Ти не ме ли чу. Веднъж ти казах." Кипнеш. След туй ще се извиниш, че си нервен. Какво нещо е нервността? Когато си сиромах, искаш да плащаш дългове, кипнеш. Когато си богат, бръкнеш в джоба. И двата начина не са верни. Когато има да даваш, какво трябва да правиш? Не чакай онзи, който има да взема от тебе пари, да дойде да ти иска. Ти иди три деня по-рано, върни му ги. "Имам всичкото добро желание, в утеснение съм." Ти чакаш той да дойде. Освен че този човек дал назаем, ти го караш от сто километра да дойде, да си губи времето и после да се връща назад. То е губене на време. Ти иди при него.
Направиш една погрешка, законът е същият, ти се извиниш. Казваш: "Нека дойде той, като дойде при мене, аз ще му се извиня." Там е нашата погрешка. Бог, като види, че хората не искат да се поправят, не може да идат в небето, да искат извинение, изпрати своя син на земята да им покаже пътя. Може да се примирят. Примирение само с любовта става. Без любов ни примирение, ни спасение става в света. Човек без плода на духа, любовта, нищо не може да постигне. Казва: "Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот вечен." От плода на любовта всеки трябва да се храни. По този начин ще се създаде нова вселена.
"Това е живот вечен, да позная тебе, единаго, истиннаго Бога, и Христа, когото си проводил"
3 Утринно слово 24 октомври 1943 г., неделя, 5 часа София – Изгрев