Словото

ПОГЛЕД И ДВИЖЕНИЯ

ПОГЛЕД И ДВИЖЕНИЯ

VI година (1926-1927), Осма школна лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 14.ХI.1926 г., неделя, 7 ч. вечерта, София

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Прочетоха се темите „Какво мисля аз“.

За следващия път – тема № 8: ще нарисувате едно от цветята, кой каквото цвете си избере, и по едно плодно дърво, кой каквото си иска. Да видим кой какво ще нарисува: едно любимо цвете и едно плодно дърво, с молив, и ще кажете кое е отличителното в устройството на карамфилчето или на розата, или на което си изберете. Един малък опит ще ви бъде това, не се изисква да бъдете непременно художник.

Запалете всичките лампи. Електричеството има туй свойство, че прави обратни движения, извърта нещата.

Сега истинската философия на живота седи в следното: да знае човек във всеки даден случай как да даде израз на ония мисли и чувства, които са най-важни. В даден момент много мисли могат да интересуват човека, но гениалността на човешкия дух седи в това – да избере най-важната мисъл и най-важното чувство. В това трябва да се самовъзпитавате. Силата седи там у всички учени хора, поети, философи, музиканти и др., че всеки един може да си направи избор. Например, ако на целия клас ви дадат една задача: да занесете един самун хляб на някоя вдовица, мислите ли, че всички по един и същи начин ще дадете хляба? Можете ли да дадете сега един образец: кой ще бъде най-красивият начин, че като се даде хлябът, тази вдовица да бъде доволна – като приеме хляба, да ѝ остане една свещена идея и никога да не забрави този жест, да се вижда, че вашето присъствие за малко е останало епохално в живота ѝ. И през целия си живот тя да каже: „Веднъж ми дадоха един хляб, но никога няма да го забравя!“ Така се случва и когато декламира някой някое поетическо творение: никога не можете да го забравите, така се запечатва в ума ви; а някой път слушате декламация, но нищо не остава в ума ви, съвсем се заличава от паметта ви.

С., разправи сега нещо за окото! Пише ли нещо в окото на човека?

Отговор: Открай време, а и сега, се употребяват изразите: „Погледни ме в очите и ще зная дали ми говориш истината“, или: „Ти ме лъжеш, по очите те познавам“, или: „Не можеш да скриеш, на очите ти пише“… и т.н. Това не са чужди и странни изрази за нас и никой не се чуди на тези изрази като на една невъзможност. И тъй – всичко пише на окото. Целият човек се намира в окото. Животът на всеки отделен орган, до най-малкия, е отразен в окото. И то по следния начин: окото, т.e. ирисът, е разделен на три големи кръга, взето от попилата навън – I, II и III кръг. (Фиг. 1)

Фиг. 1

Десният ирис съдържа всички органи, които се намират в дясната половина на човешкия организъм, а левият – в лявата половина. Така сляпото черво е в десния ирис, сърцето – в левия ирис; и другите органи и части, които са по едно, са в съответния ирис. За забелязване е, че няма ирис без знака на сляпото черво (Д) – това показва, че този уд е крайно необходим, и задача на лекарите е да открият службата му. Изрязването на сляпото черво произвежда пропукване на ириса.

Първият голям кръг е място на нервите, той показва чувствителността на душевния живот и е място за червата и стомаха. Той е разделен на два по-малки кръга – I, II; I са нервите, II – червата. Забележим е с просто око във вид на безброй, безброй ресни. Вторият голям кръг е също разделен на два по-малки кръга: III и IV представляват втората трета от ириса; вътрешният кръг обхваща и вътрешните органи – сърце (ляв ирис), бъбреци, дробове, дишане, език, гръклян, дихателна, храносмилателна тръба, или общо казано, областта, която обхваща централната деятелност на вътрешните органи, двигателната и моторната. Третият малък кръг – кръвоносната система и сърцето; и четвъртият малък кръг – мускулите. Третият голям кръг – V и VI малки кръгове – съдържа кости и кожа, още и мозъка и половите органи. Петият кръг са костите, а VI кръг е цялата външност на човека: коса, чело, нос, очи, уста, брада, шия, ръка, ухо, крак и т.н. В III голям кръг се проектира нашият живот навън.

Туй деление е кръгово, а има и още едно друго деление – радиално: там ирисът е разделен на 16 равни части. По окото може да се определи точно диагнозата за състоянието на човека без погрешка, защото в точ е определено мястото на органа. Ето защо лекарите, ако искат да не грешат в своята диагноза, трябва най-първо да се справят с очите на човека.

Това е само в две-три думи разпределението на човека в ириса на окото. А има и учение за цветовете в очите – има само три вида очи: сини, кафяви, сиви; има учение за знаците, учение за блясъка на окото, което е много важно. Животът на човека седи в блясъка на окото – където е блясъкът, там интензивността на човека е най-голяма. Блясъкът иде не от светлината отвън, а от светлината отвътре на човека. И затова блясъкът на окото постоянно се мени според състоянието на човека, и това може всеки да наблюдава с едно огледалце – един жив барометър е окото за самия човек. И накрая, има изложено учение за болестите, като са дадени и съответни правила за запазване от болести. Преди да се яви болестта, на съответното място се явява един знак като мъгла – той е предвестник, че трябва да се пази човек и именно от какво. И за в бъдеще лекарите трябва да познават окото, за да лекуват не болни вече хора, а да запазят здравите от заболяване, както говори нашият Учител. Такава медицина признава Той и тя е истинската медицина, медицина за здравите и силните – никога да не дойдат до изтощаване и изхабяване на организъма, както е при болните вече. В окото е скрита великата книга на Природата за човека.

Може някои от вас да се позанимаете повече с човешкото око – онези, които са силни; не изучавайте патологическата страна, само нормалната. Тогава кой е най-красивият орган у човека? Какво говорят поетите? Кой орган възпяват те най-вече? Не само това, не само човешкия живот сега на Земята, но в окото един ден ще учите цялата ваша история. Като вземете окото и го разгънете, ще знаете всичкото ваше минало от векове, всичката история на вашия живот е там написана. Там са написани рецепти и правила как да се справи човек с мъчнотиите на живота. Например, когато човек иска да излъже, той веднага изменя фокуса на погледа си, почне да гледа към земята. И ако искаш да си въздействаш, гледай нагоре. А почнеш ли да гледаш нагоре, непременно ще кажеш истината. Гледаш ли надолу, лъжата иде вече. Право гледай, нагоре гледай, към звездите, към небето. Не бързай да кажеш нещо, повдигни очите си нагоре, помисли малко – ще бъдеш по-близо до Истината. А често вие, като се намирате в бързо положение, наведете погледа си надолу. И всички, които замислят нещо лошо, гледат надолу. И турците казват: „Който на земята гледа, душата изгаря.“ И ако вие имате един приятел и му разправяте нещо, а той все гледа в земята, иска да каже: „Ти си говори, колкото искаш, аз си зная моето.“ Не, той трябва да те погледне в очите. Именно така се образуват хубавите навици.

Тъй щото, изучавайте кой е най-добрият начин – като станеш сутрин, как трябва да погледнеш: нагоре, направо или надолу? Наблюдавали ли сте малките деца как стават? Детето, като стане сутрин, и си вдигне задницата най-напред и ревне. Като стане, така си вдигне задницата, че си наведе главата и почва да плаче. А онова дете, което тъй си вдигне направо лицето и погледне нагоре, то не плаче. А някои деца имат едно своеобразно ставане. На ставането някой път се дължи, дето се изменят всички тия течения. И това, дето се изменя настроението ви, се дължи на някои анормални движения. Някой казва: „Аз мога да ходя, както искам.“ – Не можеш да ходиш, както искаш. В Природата всяко едно движение е съпроводено с известна промяна в психическия живот на човека. Щом направиш известно движение, мисълта ти ще се измени. Ти вървиш и размишляваш върху някой въпрос, но направиш едно криво движение – и мисълта, и тя си отиде; търсиш я после, но няма я тази мисъл вече.

Тогава според вас кое е най-хубавото ходене? Някои хора, като ходят, си въртят краката и го считат туй за нещо особено. Но какво е съвпрегнато в такова едно движение? Най-хубавото движение е: краката трябва да бъдат успоредни, не да се удрят краката един о друг. Който успоредно ходи, спестява енергията си и това движение придава едно разположение на духа. При това човек да не блъска много задния ток на краката си, понеже тогава става едно сътресение в гръбначния стълб. А сега мнозина от вас блъскате краката си. Забележете хода у котката. Тя стъпва на пръстите си и спестява енергията си, и после, тя не допира петата. Тъй и вие ще стъпвате: на пръстите и после на петата – и съзнанието ви да присъства. Много важно е: ще се научите да ходите правилно и тогава вашето настроение ще бъде нормално. Сега някои ходят с много къси крачки и бързо-бързо – те са с дребни мисли. А други – с големи идеи, ходят бавно и се клатят насам-натам. Така са ходили старите чорбаджии. Други правят едри крачки. Има хора, като вървят, приятно ти става. Когато виждаме, че някои хора вървят правилно, пластично, приятно ни е. Приятно е да гледаш нещо красиво, идейно вътре. А друг, като го гледаш, у тебе се заражда отвращение или пък страх. Например виждали ли сте как ходи мечка? Страшно е. То във всичките науки все си има крайности. Но трябва да обръщате внимание на движението си. Има едни непроизволни движения. А от произволните движения трябва да се пазите, защото някой път ги правите, без да си имат място; поне движенията трябва да произтичат от подсъзнанието на човека. Има движения, които са необходими. Всяко едно движение е пласиране на енергията. Движенията са функции. Махане на ръцете – изпращаме енергията в Природата. Като се набере излишна енергия и не можем да я употребим в организма си, ние я пласираме в Природата чрез разни движения. Някой път си турим ръката горе –отнемаме от тази енергия. С движенията ние или отнемаме от енергията си, или придаваме.

Сега мнозина от вас имате едно неразположение, но опитвали ли сте се да промените едно ваше неразположение с известен род движения? В индуската философия има цяла наука за движенията. Разбира се, индусите отиват в голяма крайност, но има едно естествено състояние на движенията, с които човек може да измени своето състояние. Даже в Природата има един начин за лекуване чрез движения. Ако оставите един болен сам на себе си, той ще се обърне на едната страна, на другата, ще скъси единия крак, че после другия: прави гимнастика на леглото. Две-три седмици като прави такива движения, той ще оздравее. Някои спират болния да не се движи. Оставете го свободен. Събудете в него съответстваща мисъл – ще му мине. Сега сте слезли много долу. Аз ви говоря за движенията, понеже сте в една гъста материя, та трябва да владеете тази материя. Вашият ум се движи в една гъста материя, т.e. силите, през които минавате, са толкова силни, че се образува повече топлина, отколкото ви трябва. Например челото ви по някой път има повече топлина, отколкото му трябва, и това се дължи на туй анормално състояние, през което органически минавате. Тогава ще смените енергията си. Ето ви една задача.

Вие сега седите, искате да бъдете щастливи. И казва един за щастието: „Аз –казва – като съм гладен, ще посадя една ябълка, и като роди тя, ще си я пазя и ще ям – и ще бъда доволен.“ Обаче една вечер той заспал под ябълката и на сутринта – ябълката обрана. Питам: той чрез ябълката постигна ли целта си? – Ябълките отишли. И казвам: ако известни ваши идеи, които имате и ги подхранвате, ако в главния момент, когато те трябва да ви помогнат, те изчезнат, каква полза тогава? Под съществена идея разбирам само това, което не може да ви се вземе. Всичко преходно – то е даром, не е ваше. Но туй, което остава при вас при всичките условия на живота ви – това са силите, мислите или идеите, с които вие може да работите.

Е, сега с темата на този приятел, с вашата мекичарница, вие може да направите така, че цяла София да идва и да си взема от вас мекици. Ето, аз ще ви дам план как да ви стане мекичарницата. Вие ще си представите, че 100, 200, 500 души идат и тичат към мекиците ви. И всеки ден така ще си представите в ума. Така вие ще напълните цялото пространство с мющерии. Но ще ги месите много хубаво, че кой как мине, като му замирише така хубаво, вие може да похарчите 1000 мекици на ден. Значи на месец – 3000 лв. Ами за 6 месеца? Ще направите едно шконто 50% и после – разноски. Но най-първо ще вярвате. Направете един опит, това е хубаво. Колко души започвате съдружието? Това са хубави неща – те са малки опити, с които трябва да свикнете. За някои от вас са необходими, но не всички да станете мекичари. Защото в един клас двама-трима души трябва да има мекичари. По възможност ще започнете с най-малкото. Това е едно хубаво начинание. Онези от вас, у които се зароди тази идея, продължавайте. А другите ще бъдат само съчувственици.

Да направим едно упражнение: С ръцете бавни и плавни кръгови движения и клякане надолу. Няколко пъти.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

8 ч. вечерта

Категории