ПОЗДРАВЪТ НА ЛЮБОВТА
А на влязване в дома, поздравявайте го! (Матей, 10:12)
Ще ви прочета 10 глава от Ев. на Матея. Аз ще взема цялата глава, но ще се спра върху 12 ст.: „А на влезване в дома поздравявайте го.“ Сегашната опасност за религиозни и духовни хора седи в следующето – че те мислят, че всичко знаят и че са разрешили всички въпроси. Всеки казва: „Аз зная.“ Всинца все знаем, а светът не е оправен. Питам тогава, ако онзи ученик, който казва: „Аз разбирам математиката“, а не може да разреши най-простата задача, какви знания има той тогава? Ако някой каже, че добре разбира един език, а не може едно най-просто писмо да напише, какво разбира от езика? Следователно, да се определи знанието, значи да знаеш, че знаеш, а туй преведено е да можеш да изпълниш. Както цигуларят, който добре знае да свири и като вземе да изсвири нещо, всеки казва: „Добре свири.“ Сега мнозина казват: „Аз разбирам от музика.“ Но малцина са който свирят. Колко музиканти има сега? Те са малцина, навсякъде ще слушаш различни градации, всички са все музиканти. Идеалът на всички мяза с ония десетки. Същият закон е в духовния свят. Живота сега аз го считам за една велика музика. Да живееш, то значи, ти трябва да знаеш да свириш по всичките правила, който Божествената наука изисква. Щом станеш нетърпелив, лъкът трепери и тоновете не са ясни. Щом се усъмниш, ти губиш паметта си. Щом се усъмниш, ако си търговец – ще фалираш. Ученикът, който се усъмни в клас, загубва мисълта си, спира да говори и учителят каже: „Седни.“ И той свършва с единица. Ние вземаме външната страна на живота и казваме, че той е ред от нещастия, който прекарваме на земята. Да определим какво нещо е нещастието. Нещастието е един симптом, признак, който показва степента. Колкото нещастието е по-голямо, толкова и нашето отклонение от правия път е по-силно, толкова отклонението от Бога е по-голямо. То показва само отклонението и според отклонението идат и тия страдания. Колкото радостта е по-голяма, толкова и приближението към Бога е по-голямо. И тогава, когато някой каже: „Аз съм нещастен,“ казвам: Той е на ляво. Аз изчислявам ъгъла, на който се намира отклонението, а той може да е на 10°, 15°, 20°, 25°, 30°, 35°, 40°, 45°, 50° и т.н. То е цяла математика. Тъй че, той си мисли за нещастието, а аз мисля за ъгъла на отклонението. И мога да определя след десет дена, как твоето нещастие ще се увеличи с 5°, по-сетне ще почнеш да смаляваш ъгъла и като дойдеш на неутралната зона, ще бъдеш на правата линия, която ще покаже истинската посока на живота. Ще имаш прав ъгъл и правилно движение. Твоята радост ще почне да се увеличава. То е махалото. Сега всички искат да имат радост. Тогава, щом искаш да имаш радост, върви в дясно. „Не искам страдания.“ – Не отивай в ляво. Някой казва: „Искам да бъда учен човек.“ – Учи се, не преживяй само книгата.
Христос е имал 12 ученика. Сега ти ще кажеш: „Е, да бях един от неговите ученици. Каква привилегия за мене! Щях да бъда или Йоан или Матей и в свята моето име щеше да бъде ознаменувано.“ Да, но можеше да бъдеш и Юда. Тогава Христос имаше един Юда, а сега има с милиони. Не само другите ученици се умножили, но и Юда се е намножил. Вземете дванадесетте колко са родили, тъй че пропорционално и Юда и той е родил. Ако вземете целият християнски свят, имаме 500 милиона християни, разделете ги на 12, по колко ще се паднат на всекиго? По 40 милиона. Значи, в свята днес има 40 милиона предатели. И то в християнския свят само.
Сега няма да се спрем върху това. Ще кажете: „Защо да е така?“ На този въпрос вие ще си отговорите, защо да е така. Така е. Някой казва: „Напуснал е жена си, защо да е така?“ – Така е. Въпросът е свършен, фактът е такъв. „Ама защо?“ – Ей, тъй е. Мъж, който е изпъдил жена си, той да си даде отговор. Философията не е много голяма. Защо той изпъди жена си? – Защото друга се намести на местото на първата жена. „Защо жената изпъди мъжа си?“ – Защото друг се намести на негово место. Ето философията. Каква ли философия може да има. Причината е важна. Ако жена напуща мъжа си, друг мъж се е вмъкнал; ако мъж напуща жена си, непременно друга жена се е вмъкнала. От това гледище, тъй седи въпроса, но той седи малко по-другояче. Една жена не може да развали щастието на две жени; и един мъж не може да развали щастието на двама мъже. Но една жена може да развали щастието на двама мъже; и един мъж може да развали щастието на две жени. Тъй седи философията на живота.
Ако някой дойде в дома ви и не ви поздрави, не го приемайте, казва Христос, а ако ви поздрави и ако е достоен, кажете: „Мирът ви, най-високото нещо, да дойде в този дом.“ И тъй, когато ви срещне някой и не ви поздравлява, вие имате един признак, че той не е от вашите. Ти не го поздравляваш – не си от техните. Въпросът е ясен. Защото не си от техните, как ще го поздравиш?
Сега аз искам да обърна мисълта ви към положителната страна на вашия живот. От всинца ви не се изисква да извършите едно и също нещо. От всинца ви не се изисква да имате едни и същи знания и от всинца ви не се изисква да имате една и съща добродетел.
Всяка една добродетел има 35 милиона форми и тия форми, като се съчетават с първоначалната форма и те образуват други форми. Тъй че, за да изучиш една добродетел, то е едно велико нещо. Някой казва: „Аз познавам Любовта.“ Направете само една сметка колко време трябва, за да се изброи до 35 милиона. Ако в една минута броите до 60, умерено броене. Пресметнете колко дни или колко месеци, ще ви вземе да преброите 35 милиона. В един час 3600, сега пресметнете нататък. Нека турим тази аритметика в действие: Като се брои по 12 часа на ден. То е интересно, като каже някой: „Какво нещо е доброто?“ Да се знае колко време трябва, за да се преброят само формите на една добродетел. Трябват значи 810 дена, а понеже се брои 12 часа, значи два пъти повече, т.е. 5 години, а и 12 часа няма да се брои, а 6 часа – значи трябват 10 години. А за да се усвои една форма на добродетелта, знаете ли, колко години се изискват?
И тъй, трябва разбиране същината на сегашния живот. Тази същина се развива по един последователен начин, метод, в който е скрит същинския живот. Детето не може да прескочи първите години и да стане веднага юноша; и юношата не може да прескочи фазата на юношеските години и да стане стар. И старият има градация, през която той има да мине. Имаме детинство, юношество, пълна възраст и старост има и промеждутъчно състояние. И в другите области на живота царува същият закон. Вие, за да разберете известна висока истина, трябва да имате чувство и способности. Способности вие имате, но трябва да сте ги събудили, да се развият и трябва да имате тези органи, с които да възприемате онези възприятия и тогава да почнете, последователно, да изучавате тези неща. Следователно, първата стъпка в окултното училище е първо ученикът да развие необходимите органи, които са в мозъка, да развие тия чувства и способности. А за да може да ги развие, трябва да отстрани всички отрицателни мисли, които спъват развитието му. А това са гневът, страхът, злобата, омразата. Като казвам, че не трябва да мразиш, то е защото ще спънеш своето развитие. На другите хора няма да направиш зло, но на себе си. Ние, като говорим за някой морал, този морал засега най-първо нас. Изисква се добър живот, а да може правилно да развивате вашите чувства, сили и да образувате органите, вашите органи на душата. Ако не живееш добре, ти ще се деформираш и тогава ще дойдат всички страдания, които ти не си сънувал. И като питаш: „Защо страдам“, аз ще отговоря: Защото си отклонил в лево и си дал место на всички отрицателни качества, а те развиват други чувства в низходяща степен, формите се смаляват и по този начин човек деградирва.
Христос казва: „А на влезване в дома, поздравлявайте го.“ Аз считам всеки един човек, който срещне своя приятел, поздравете го и след като го поздравите и той ви приеме, тогава дайте му вашия мир и ако и той ви поздрави и неговият мир ще дойде. И мирът Божий ще се въдвори и в двама ви и тогава синът на мира ще дойде там. Там, дето има мир, там и Христос ще влезе; а там дето няма мир, Христос не може да влезе.
И казва на своите ученици: „А на влезване в дома, поздравлявайте го.“ Кого да поздравлявате? – Господа, Който живее в този дом. Тъй е. Ако има някой, който да живее в тази къща, ще го поздравите, защото Господ е там. Синът, като дойде в дома на баща си, нали трябва да поздрави? Дъщерята, като дойде, и тя трябва да поздрави. Ако не поздравят, нито е син нито е дъщеря.
В какво седи поздравът? Българите казват: „Добър ден. “ А как трябва да се определи добродетелта? Добродетелта – това е плодът на Любовта. Значи, в който дом влезнете, ще го поздравите с плода на добродетелта, който е Любов. Не само с думата „добър ден“ и „дал ти Бог добро.“ И аз ти казвам: „Добър ден“, без да има такъв ден и ти ми казваш: „Дал ти Бог добро“, без да има някакво добро. А това мяза в Америка, американските студенти имат един обичай на един празник, който се казва на английски „Thanksgivingday“, което значи – „благодарствен ден“, когато американците се събират и както у нас по коледните празници много пуйки страдат, тъй и там навсякъде има печени пуйки и тогава студентите са много щедри и пишат поздравления, има едни такива бонове. И те са много щедри все току се подписват на такива бонове с по 25 000 долари, 50 000, по 100 000 долари, а те са като тия руски рубли днес. Та и ние тъй си казваме: „Добър ден, добър ден“. И като вземеш хиляди такива бонове, едва може да вземеш един ляв зарад тях.
В Христовото учение не е позволено да се взимат такива бонове. Като кажеш „добър ден“, ти трябва да преживееш този ден. И като ти каже той: „Дал ти Господ добро“, и той трябва да преживее това добро и като го преживее, да ти го предаде, също и ти. Тъй се поздравлявайте. Сега ние имаме за поздравление формулата: „Няма Любов като Божията Любов“ и „Само Божията Любов е Любов. “ Аз съм ви дал най-простата формула, а вие почти сте я омърсили и казвате: „Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов“ (много бързо). Някои пък казват: „Само“, Ако не можеш да произнесеш нещо, не го казвай. Ще се спреш веднъж, два пъти за себе си и за свое добро ще произнесеш: „Няма Любов като Божията Любов. “ Това е една математическа величина „Н“, ще превърнем тази величина в положителна величина „
“, още няма никакъв смисъл. Нали? Сега тия линии ще оформим. Ако затрием едната линия отдолу, ще имаме 
; ако пък заличим горната линия, ще имаме 
– Ние пишем Христос с „ “, англичаните с „Ch“. „H“ значи Христос е едно същество, което е обърнато с главата нагоре; а „c“ е месечина, която постоянно се пълни. А ние пишем „ “, значи Х-то е едно колело, което се движи и нагоре и надолу. Ние пишем Христос с две y-та: = + . Значи човек, който е с главата и нагоре и надолу. Когато ние грешим, Христос е с главата надолу; а когато ние не грешим, тогава Христос е с главата нагоре. И когато ние грешим и Христос греши, а когато ние не грешим и Христос не греши. Той е като нас.
Следователно няма Любов като Божията Любов. Какво ще стане, ако затрием едната страна на „H“ – ще се образува буквата „Ч“, то е един цвят, който е отворен, цъфнал е. Туй е „Ч“-то. И почва думата: чашка, час и т.н. Значи: „Няма Любов като Божията Любов“, ще отнемеш единия крак на „Н“-то. То е законът, да знаеш как да отнемеш, как да превърнеш, да знаеш да превърнеш една енергия от едно състояние в друго. Аз определям какво нещо е яденето: това е едно изкуство в свята да превърнеш едно състояние на живата енергия от едно нисше състояние в друго – висше; или пък потенциалната жива енергия в природата казва на човека: „Ти ще ме вземеш в себе си, ти си един проводник през който аз трябва да премина, тъй и ти ще се ползуваш от мене и аз ще премина в едно по-горно състояние.“ Но трябва да работиш върху тази енергия, за да можеш да я преведеш и като я преведеш, тя ще ти даде здравие. И като я превърнеш в първа степен ти дават първия дар, който е Здравето.
Сега, тази енергия, след като си я превърнал един път, ще я превърнеш в втора степен и ще получиш втория дар – щастието и за третия път като я превърнеш, ще ти дадат блаженството. И сега вие сте ученици, почнете да превръщате енергиите. Няма да се спирате. Кой къде е, кой какво е казал.
Питам, ти като ядеш, тази енергия в тебе превръща ли се? Не, само да кажеш, че си ял. Ако тази енергия ти си трансформирал правилно в Божествения закон, у тебе ще се появят дълбоки чувства, после мисли, след това ще се появи един велик стремеж и най-сетне – едно изпълнение и това е един плод и този плод ще определи степента на Любовта. Според формите на небето ще определят как ти си работил. И Господ постепенно изпитва вашето сърце, изпитва всички ония енергии, които вие сте превърнали. Ще влезе в градината ви, ще погледне какво е родила и от там Той ще си направи своето заключение за вас. Като дойде Господ, Той казва: „Заведете ме в вашата градина“ и ще обиколи да види какво сте садили, плодове има ли? Той ще бъде весел, нищо няма да каже, Той знае много добре как ти си работил.
Сега учениците по някой път когато държат изпит, дават най-добре решени задачи, но под ръкава има тия решения и той все гледа в ръкава. И тия ръкави, те решават задачите. И учителят, като провери, каже: „Отлично“ и турне му шест. Шест, ама благодарение на ръкава. Сега, ако аз ви дам една задача, как ще я решите? Мнозина от вас ще погледнат ръкавите си. Ще погледне еди-кой си автор, какво е казал, после, хайде пак в ръкава и после ще кажете: „Туй е за Любовта.“ Но ти още нищо не си казал, ти само си слял чужди мисли. Ще слезеш Учителят като ти е дал една задача, той ти е говорил с часове как се решава и пр. Ще седнеш на местото си, ще мислиш час, два, три, ще се помъчиш малко и като се мъчиш ще дойде правилото. И всеки, който се мъчи, Господ го благославя, а който гледа в ръкава, Господ му снема ръкавите. И сега жените носят тесни ръкави. Господ им казва: „Няма да гледаш в ръкава.“ Какво означава това? Да преведа моята мисъл, значи Господ е казал: „Когато ръкавът ти е широк, ти трябва да знаеш, как да раздаваш, да бъдеш щедър.“ А като не знаеш, как да даваш, Господ казва: „Тесни ръкави трябва да имаш.“ И тъй се родили тесните ръкави. За да се образуват широките, трябва да дойде обратният процес, в възходяща степен трябва да дойдат тези мисли.
Сега да се повърна към мисълта си. Защо именно трябва да се поздравляваме? Поздравът е една велика необходимост за всички добри хора. Ако слънцето не ни поздравляваше всяка сутрин, щеше да се роди всичкото нещастие на живота. И когато облаците скриват често неговия поздрав, ние се затъжваме и искаме неговото поздравление. Лъчите, които идат, трябва да носят туй поздравление, тази енергия всякога. А туй поздравление може да се изкаже не само в движение, но и в едно чувство, в един мил нежен поглед. И туй, което ние извършваме, ние го извършваме за себе си. А сега ти казваш. „Аз няма да го поздравлявам.“ Ти не го поздравляваш, той не те поздравлява. Казваш: „Аз имам достойнство“ и какво става? После всичките тези достойни хора почват да се впрягат. И учениците, които не знаят уроците си, учителят им пише единица. Сега някой ученик погледне в ръкава и друг иска от него този не дава и после, като излезне, почва да го ругае: „Ти защо не ми даде ръкава?“ И после казва: „Ти не си съвестен.“ В тази Божествена школа, вие сте влезли, и ще имате широки ръкави, но когато решавате задачи, няма да гледате ръкава. А под ръкав, разбирам като кажат жените: „Аз не съм направила голяма грешка и други има които грешат“ – ръкавът. А това е Иван, Драган и др.
Ти не гледай, че другите не са решили задачата. То не е важно. Ако аз реша задачата, туй ползува мене, а ако не я реша, че ти си я решил, туй няма да ме ползува. И като ученици вие трябва да решавате съзнателно. Някои от вас сте оглашени, други слушатели, има и верующи и най-сетне ученици. Това са степените: оглашени, слушатели, верующи и ученици. „Ама аз имам такова образование.“ – Хубаво, аз ще ти дам една задача и ще познаеш, ученик ли си или не. Ако я решиш ученик си, ако не я решиш – ти си или верующ, или слушател, или оглашен. Задачата, която ще решиш, ще покаже, в кой клас си. Ако решавате само с аритметическите задачи до кой клас се учи аритметика? – До трети. Значи, ще знаем, кой клас сте. „Ама ние сме свършили аритметиката.“ Всеки знае, че ти си трети клас. Ако познаваш алгебрата, пак според материала ще знаем кой клас сте.
Тъй е и в духовния свят – според задачата, според добродетелта, там знаят, къде сте достигнали. За да бъде човек добродетелен, то е една цяла велика наука. И човек, като усвои това изкуство, той ще каже: „Животът има смисъл.“ Великият цигулар, като излезе на сцената, всички го признават. Но колко години му са трябвали додето да усвои това изкуство. И колко време трябва да иждиви ученикът, за да може да стане умен, не само да знае формите на нещата, но и да тури в формата и съдържанието и смисъла.
И тъй, ще се поздравлявате. С какво? Като срещнеш ти брата си, ще кажеш: „Няма Любов като Божията Любов. “ И брат ти ще отговори: „Само Божията Любов е Любов. “
Добре, да видим какво означава първата формула: „Няма Любов“. Срещнете един човек, който има много страдания и той ви каже: „Досега не съм намерил един човек, който да ми помогне.“ И каже: „Няма Любов като Божията Любов“ – т.е. само тя утешава. А ти ще кажеш: „Само Божията Любов е Любов“, значи действително само тази Любов е Любов и тогава, ако човекът е болен, ще оздравее, ако е нещастен – той ще стане щастлив. Ти заради него ще бъдеш тази Любов. Ти ще кажеш: „Ела, братко, тази работа ние ще уредим.“ Почне ли той да философствува: „Ама как ще бъде, туй право ли е“ и пр. – туй не е правия път. Ние казваме на всички: „Ела и виж.“ Не философствувайте. Един човек, който 99 пъти ти е правил услуга, а ти досега не си отговорил нито с един достоен поглед, ти не си достоен да бъдеш негов ученик. Ако той 99 пъти ти е дал, а ти не си отговорил – деветдесет и деветият път и стотният път ще реши вашата съдба. Ако и стотният път не отговорите, вашата съдба е решена завинаги – ще ви изпъдят от Божествената школа и тогава в едно прераждане ще се родите идиот, в друго ще бъдете сакат. И като ви питат защо е това? Ще кажете: „Защото не поздравих, когато ме поздравляваха.“
Когато Божествената Любов хлопа, а ти си правиш оглушки, това е мъздовъздеяние, а ако отговориш, ще влезнеш в връзка с напредналите братя в по-горните светове и ще кажеш: „Виждам аз сега, а ти виждаш ли?“ – И аз виждам. И тъй виждане ще бъде и радост на тази душа.
Сега аз ви говоря за поздравлението. Понеже тази година вие сте призвани да изпълните по Любов и който не изпълни даденото по любов, той не е приятел, той не може да бъде ученик на Любовта. Ученикът трябва да се учи само от велика Любов и неговото сърце трябва да гори, да гори от Любов. „Няма Любов като Божията Любов. “ Въпросът е свършен. И ако вие попитате: „Защо Учителят не ни открива някои работи?“ Аз казвам: „Защото нямате Любов. “ Ако вие бихте имали Любов, бих ви открил много работи, а туй, което ме спира, то е – вие нямате Любов. Вие имате Любов, но на какво мяза вашата Любов? Ако ви направя 99 добрини и един път ви само ощипя, вие ще кажете: „Ритам ви всичкото.“ Някои от вас са такива. И каквото повериш на такъв един ученик, това няма да го ползува. На такива хора налчета не им подковавам, защото стават по-лоши с този железен ритник. И на една такава крава железни рога не тургам, защото по-зла става.
Аз говоря символически. Аз нямам никого пред вид. Аз говоря принципално за въпроса, без да имам никого от вас в ума си. Аз ви казвам принципите какви с. Тъй е за тебе туй, но ако вървиш по другия принцип, то е пак тъй. И казвам, този принцип не може да се развали. Лицеприятие няма. Бог гледа на сърце, а не на лице. Според вашите чувства, мисли, според това, което занимава ума ви, така и Бог на Любовта ще постъпи. Има един стих дето ап. Павел казва: „Аз насадих, Аполос напои, но Бог възрасти.“
Значи, Бог е, Който възраства. Туй, което трябва да се възрасти, то ще дойде от великия Божествен Дух. А за да дойде Той, трябва да дойде някой да го посади. Как мислите вие, че без Учител може да влезете в Царството Божие? Лъжете се. Сами не може да влезнете в Царството Божие. Колкото едно дете може само да се роди, толкова и вие без Учител можете. Ще кажеш: „Аз зная всичко.“ Ти си един храненик и си далеч от Царството Божие. Най-напред ти трябва майка си да намериш. Не познаваш ли баща си, аз имам друго понятие за тебе. Щом не познаваш майка си, ти си като рибите. Една риба снася 300 000 яйца. И рибата не може да познае майка си. Рибата не знае нито баща си, нито майка си. И най-големите страдания на физическия свят, това са в водата. Там всички са месоядци. Всички се взаимно изпояждат. И там е гълтане, гълтане и гонене из водата и няма никакъв покой.
Сега Христос се обръща към вас, нали? Малко ще имате тази година, но от Любов трябва да го постигнете. Ама туй било, онуй. Извинения не приемам, никакви извинения! Че туй било причина, ние не вземаме никакви задължения и не искаме и никакви извинения. Туй от Любов може ли да го направиш? – „Мога.“ И Целият свят да се обърне, ти го направи. Ако си един страхливец, не се заемай, помисли си. И мнозина се замислят и доста време ще се замислят още. Ако вие се заемете чрез закона на Любовта, няма нещо невъзможно. Невъзможността става само едно предположение в човешкия ум, който не се подчинява на Божия закон. Когато вашият Учител ви е дал всички условия и вашият Баща ви е дал всички условия, питам каква невъзможност има в вас, да не се учите. Ако сте лишени от всички онези условия, разбирам, но ако не сте лишени, с какво ще се оправдаете? Сега, по закона на свободата.
Каква е днешната задача, за неделния ден каква е задачата? – Божествената хармония. Да. Тази хармония англичаните я пишат тъй: „Ch“, а българите – „X“. Кръстът – това хармонията. Ще кажете: „Аа, кръстът е опасен.“ Който знае да носи този кръст, то е хармония, а който не го знае, по-тежък от този кръст няма. И хармонията всякога абсолютно изключва дисхармонията. А Божественият живот е живот на хармония. И когато говорим за небето, подразбирайте хармонията.
„А на влезване в дома поздравлявайте го.“ Кого? В старите времена пророкът е казал следующето, че Бог живее не само на небето, но и в сърцата. На кои? На смирените, на нищите духом. Ти, като срещнеш една душа нисша, в сърцето на тази душа живее Господ. А сегашните християни казват: „Аз не искам да зная.“ Но ти трябва да знаеш, че в неговата душа живее една велика душа и като идеш в неговия дом, ще го поздравиш и този, когато поздравиш, ще ви приеме.
И тъй, аз ви поощрявам да се поздравявате. Понеже вие трябва да знаете, че може да обидите Господа. А като Го обидиш на Господа много мъчно минава. Какво е казал Христос? – Който обиди Духът, няма да му се прости, нито в този, нито в следующия живот. Пазете се да не обидите Господа, Който живее в сърцата на смирените и кротки хора. Туй да го пазите като огън, Срещнеш някой сиромах, не се пази от него. „Ама той има карма.“ – Ти знаеш ли каква е неговата карма? Може този беден човек да носи кармата на някой друг човек. Може ни най-малко той да е направил този грях, но онзи го няма тук, той на друго место си живее, а този тук, на негово место седи и понася изкуплението и казва: „Аз ще изнеса всичко, добър е Господ. “
От вас изисквам едно нещо. У моите ученици, тук в България, липсува почитание. Вие сте крайно груби, всинца сте крайно груби. Едва ли ще намеря няколко души, който да са нежни. Много груби сте! Една истина ви казвам. Всеки търси само правата. И всеки от вас търси първото место, но като дойде до задълженията, казвате: „Чакай малко.“
Първото место е за онези, които се жертвуват; второто – за тези, които уповават; а третото место е за тези, които имат надежда, които са радостни.
Ако някой дойде в моя дом, ако има надежда, ще му дам третия стол; ако уповава, ще му дам втория стол, а ако може да се жертвува, ще му дам първия стол. „Ама, защо не ми давате първия стол? “ – Защото не жертвувате. „Ама, втория?“ – Нямате упование. „Третия?“ – Нямате радост. И бих желал всички тъй да постъпвате в дома си. Туй е една разумно желание. И туй Божествено чувство може да расте при най-деликатен и нежен живот. С всяко помрачаване ти оскърбяваш туй чувство и как ще водиш живота на Любовта: „Но аз го зная.“ – Какво е? Вие още нищо не знаете. Извърши ли някой едно престъпление, вие не знаете защо е направил това. Направи ли някой някое добро, вие не знаете причините на това добро. Вие не сте прочели в Божествената книга, за да кажете: „Аз зная, аз съм прочел.“ Аз не съдя никого, не мислете, че аз ви съдя. Да съдя вас, значи да осъдя себе си. Аз констатирвам един факт, тъй както е и виждам резултатите, които стават в невидимия свят.
И някой ден, като седя и се занимавам и някое ваше действие като ме жегне, казвам: „Един благороден ученик, той с стрелата си ме закачи.“ И какво правя? Понатъркам с ръката си раната, понаплюнча местото – мине. След малко гледаш някоя друга жена – пак ме жегне. И тази ученичка хубаво прави и пак се потъркам, позагладя и казвам: „Толкова знае.“ И като дойдат в дома ми, искат първото место. Не, туй да го няма. От тази година няма вече тъй, до тази година можеше. Двадесет и две години аз съм дал опит, но от сега аз не правя изключение. Нито 1/100 милионна част няма да се помръдна. И ако вие не изпълните закона на Любовта – нямам нищо общо с вас. И няма да ви срещна и втори път с вас няма да се занимавам. Разберете! Други ще се занимават с вас. Законът на Любовта изисква това. Ако можете да ходите, добре, но ако не можете вие сте в ляво, а аз съм в дясно. И тогава, колкото повече време минава, толкова и път повече се отклонява. Вие ще ударите надолу, а аз – нагоре. И тогава, след милиони и милиони години некъде пак ще има срещане. Но знаете ли на какво мяза това, като ви срещна там?
В тази работа вършете малко, много малко. Направете само едно малко, много малко, микроскопическо добро, иждивете една минута, или една секунда на деня, но вложете всичката Любов, която има в вашата душа и тази минута ще ви бъде за спасение. Но ако вие не се спрете поне една минута на деня, поне една минута може да се спрете да направите едно малко добро от Любов.
Сега да не идете в друга крайност. Нищо общо нямам, аз казвам принципът какъв е. Колкото си по-високо, толкова законът е по-строг. Колкото повече знаеш туй показва, че толкова твоята отговорност е по-голяма и колкото по-малко знаеш, толкова твоята отговорност е по-малка.
И тъй, ще се стремите да бъдете много деликатни. Първо, към Бога – „Да възлюбиш Господа Бога Твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия ум и с всичката си сила.“ Второто нещо – към себе си: „Да възлюбиш ближния си, както себе си.“ И третото нещо – „да възлюбиш врага си.“ Тия три неща трябва да ги приложите. Този третия вие трябва да го любите. Той е вашият син. Врагът – то е синът, ближният – то е душата. А синът и дъщерята – то е материалното в свята. Майката, след като я отхрани, тя ще хване един развратен живот, синът също, но майката пак го люби, от нея е излязъл, дошъл в къщи, какво да го прави?
И следователно, в туй поздравление, тъй ще почнете – от любовта. Най-първо ще кажеш: „Заради Господа, заради моята възлюблена душа и заради врага си.“ Но понеже е казано тъй, някой ще каже: „Как мога да любя врага си?“ Ако не си изпълнил първият закон, третият закон не можеш да изпълниш. Третият закон е мъчен за онези, които не са изпълнили първия закон, а които са изпълнили първия и втория закони, третият е лесен, но само щом си изпълнил другите два.
И сега жени и мъже да се отличавате с взаимно уважение. Ще се стремите да намерите в вашия брат и вашата сестра, които не обичате една добра черта. Тъй ще потърсиш в твоя събрат или сестра една добра черта и върху тази добра черта ще съсредоточиш твоето внимание. Само така се развива Любовта. Изисква се закона на Любовта. Само по този начин вие може да изпълните Христовото учение. Само по този начин Христос може да влезе и да ви открие туй, за което вашето сърце копнее. И само по този начин може да се уредят работите ви. Няма да станете богати, но изведнъж може да станете мощни и в един ден можеш да бъдеш и здрав и всичко, но се изисква волята на един светия от трета степен. Кажи и свърши: „Аз съм готов да преживявам всичко за Христа.“ А не утре, при един най-малък опит, да почнеш да се колебаеш.
Един събрат разправял, че се е отказал да носи пушка и през време на войната все го били, но той се издържал. По едно време той започнал да изнемогва и казвал, че „ако не се свърши войната и ако все още ме бият, няма да имам сили, няма да издържам.“ Три години са го били, той издържал и свършила се войната и престанали да го бият и той после казвал: „Слава Богу, свърши се войната и аз издържах изпита си.“ Те го биха навсякъде, всичкото, каквото можаха да употребят, те направиха. И го питат: „Защо не искаш да служиш войник? “ А той им отговорил: „Когато вие направихте мобилизация, преди това Господ направи своята мобилизация и аз там се записах, и на две места не мога да бъда войник.“ – „Ами защо не носиш пушка?“ – „Аз имам пушка, две пушки не се носят.“ – „Къде ти е пушката?“ – „Хвърлете вашата пушка и ще видите моята пушка.“ Хубаво им е отговорил.
И вие, щом сте в тази мобилизация, ще изпълнявате закона на Любовта, Божествения мир и ще видите, че Бог е верен. И аз искам тази година от София да излезе нещо добро. Искам от София да дадете пример на другите. И аз вярвам да дадете. Може ли? – Може? Ще излезе, защо не? Но ще кажете сега: „Да ни помогне Господ. “ Ами че Любовта хлопа на вашата врата. Възприемете Любовта и всичко ще стане. – „Господ да ни даде интелигентен ум.“ – Ами вяра та хлопа, отворете.
Сега Любовта хлопа на сърцето ви; вяра та хлопа на ума ви; Надеждата хлопа при вашата воля. Отворете тези три врати. Какви хубави три картини имате тогава! И всички въпроси ще се решат магически, както Мойсей с своя жезъл: „В името на Любовта, Вярата и Надеждата“ и Червеното море се раздели и пътя е отворен с този жезъл и тогава всичко е възможно.
Сега вие се въодушевлявате, искате да дигнете тази тояга. Ще отворите вратата на сърцето си, на ума и на волята си и тогава всичко може, ако отворите. А ако не отворите – нищо не може. И ще кажете като онзи, който отишъл при един хром и му казал: „В името на Господа, стани!“ Но хромият се мъчи и не става. Тогава го набиват хубаво – счупили му костите и го оставили. Питат го: „Защо така?“ – „Абе, исках да излекувам един, а то хората не признават.“ Не е тъй. Хората казали: „Този лъжец да го научим ние как смее да ни лъже“ и го набили. А той, за да не падне долу, казва: „Набиха ме, защото тези хора са неразумни.“ Ти като отиваш при този хром човек, вратата на твоето сърце, вратата на твоя ум и вратата на твоя Дух да са отворени, да се влее Вярата, Надеждата и Духът. И тогава да кажеш: „Братко, в името на Господа да се прослави Неговото име.“ Всеки може да опита. Но най-първо ще видиш, заключени ли са вратата или са отворени.
Сега няма да ме заставяте втори път да ви говоря върху този предмет, нали?
Аз ще ви помоля сега да не помислите, че искам да ви критикувам. Абсолютно в душата ми, в ума, сърцето и Духа ми няма никаква мисъл да ви критикувам, нито пък да се занимавам с вашите погрешки; но от резултатите казвам: „Не са хубави тези неща.“ По който и начин да ги правите, казвам: „Туй не е добре за самите вас.“ Ако турите тук една бомба, там една, един ден като експлодират, вие ще пострадате. В Казанлък един искал да хване една мечка и турил капан, но на сутринта видял, че в капана се хванало неговото магаре.
В който дом влезете, поздравете го с вяра. „Няма Любов като Божията Любов.“ Няма друга Любов в свята като Божията Любов и само тя се е проявявала през всичките векове. И всички други форми на Любовта в свята, които съществуват, това са формите, които в вечността са се изявявали в една конечност. Всяка форма на вечността се е проявявала в една ограниченост. Една велика Любов, която се е изявила, като се е ограничила в една малка форма на Любовта. Ако ти сега не я познаеш, ти си изгубил един от великите случаи да я познаеш. Туй е великата философия. Няма Любов като тази Любов, която съдържа в себе си всички условия. Всичко в нея е положително: Като се домогнеш до нея и всичко може. А ако не се домогнеш до нея, всичко си изгубил.
В думата „няма Любов“ аз ще ви дам всички формули, какво означава, как да пазите Божията Любов и как да я окултивирате. В „Няма Любов“ има всички начини как да я придобиете. Значи тя не е човешката любов. То е например както земледелецът знае кога да оре, с какво семе да посее местото, при какви условия расте то и пр. или като онзи лозарин, който също знае какво трябва за лозето му. Има си начини и методи. И като кажете: „Няма Любов като Божията Любов“ тези думи съдържат великите тайни, по които може да развиете това изкуство. „Няма Любов“ значи, трябва да стане цвят, но по-напред трябва да има сили, за да може да расте. Като се зачене, да има сокове, за да расте.
Една идея не само да я заченеш, но трябва да се изхрани и да я принесеш като плод. И тогава учителят ще каже: „Само Божията Любов е Любов. “
Може ли от София да излезе нещо добро?
(– Може.)
Бих желал да почнете между вас да се отличават някой с деликатност и да има у вас едно състезание, естествено да бъде то. Да бъдете учтиви. Кажете си: „Тъй както аз искам мене да посрещнат, тъй ще посрещна и аз брата си.“ По този начин не да правим, както светът прави. Тъй както аз чувствувам за себе си, тъй да правя и за другите. Приложете това и направете един опит. И тъй започнете с опити. Малки опити правете, нека бъдат микроскопични, незабелязани, но да бъдат от Любов.
Да допуснем, една сестра, която вие не обичате, казвате: „Не зная защо, какво имам от миналото, но не може да се спогаждам с нея, карма.“ Е, хубаво, тази карма как ще я смекчиш? Дойде друга някоя сестра, която обичаш, но понеже ти не обичаш първата и тази не я обича, не е симпатична и тя носи ти един грозд, но на първата няма грозд. Сега ти какво трябва да направиш? – Да разрежеш този грозд и да дадеш на тази сестра добрата част и да кажеш: „Сестро, вземи“ и тя да види, че ти си дала по-хубавата част. Има ли нещо лошо? А тази сестра, като види тази твоя постъпка, ще каже: „Аз имах лошо мнение за нея, но в нея има нещо добро.“ Тези са малки примери, има и още по-микроскопически примери. Разкаляли са се обущата на сестра ти, ще кажеш: „Чакай, сестро.“ Ще вземеш кърпата си и ще се наведеш да ги почистиш. – „Ама как да се наведа?“ – Ти ще се наведеш и с туй навеждане и като очистиш обущата, ти ще направиш цел един преврат. За пример, всеки ученик трябва да направи това. Едно микроскопическо добро е по-полезно от едно голямо добро.
Може ли да излезе от София нещо добро?
(– Може.)
А вие какво казвате от вън? Гласувайте. Не ви задължавам. Аз ви казвам, каквото вие може да направите от Любов от Божията Любов, това направете; тогава и аз ще направя със тази Божия Любов каквото мога. И тогава вие, като го направите и аз като го направя, всичко е решено. Но когато аз правя, а вие не правите; или вие правите, а аз не правя, тогава нищо няма да стане.
Тъй седи въпросът. Тогава аз ще се върна на другия свят, а моето положение ще мяза, като един човек, който е сял 6 бостана и от бостана нищо не станало. Той турил 60 000 лв. и от бостана нищо не станало и парите отидоха. И ще остане за идущата година. Но идущата година не сея вече бостани. Втория път като дойда, градина ще сея, а ако и тя не стане, тогава ще намеря нещо, което да стане. А туй, че не става моя бостан, може да има причини. Но и онази диня, която не стане и тя губи и човекът казва: „Още веднъж в този бостан не ходя.“ Аз не смея да го поясня. Но тъй седи въпросът. Ако вие посеете, ползата е за вас, полза е и за други; но ако семето не стане и вие губите и то губи. Вие загубвате плода си, а другият губи капитала си.
От София може ли да излезе нещо добро?
(– Ще излезе!)
Добре. Ще стане ли този бостан?
(– Ще стане.)
Искам големи дини, по 10–12 кила, не като софийските, а като пловдивските – сладки да бъдат.
Сега аз ви говоря на интимен език, не на фамилиарен. Говоря ви интимино. Другояче не ви говоря. Всичко у вас искам да бъде естествено, непринудено. Искам нищо пресилено да няма. Всички да бъдете естествени, тъй както Бог ви е създал първоначално. Да излезе великото у нас. У всинца ви искам да се събудят благородни чувства, възвишени мисли и онези органи, които са необходими за Божията Любов в сегашната епоха.
От София може ли да излезе нещо добро?
(– Може.)
– Тъй да бъде.
Тайна молитва
Беседа, държана на 2 октомврий 1921 година в София.
(Само за тези от веригата.)
Сега ще ви предложа друго нещо. На жените. Тази беседа, сега като се дешифрира, като се изглади хубаво, искам да се явят 10–15 жени, да я препишат и да се разпрати по всичките кръжоци. Ще се препише не за вас, но за изпращане. Които искат от Любов да сторят това, само те. За беседата да няма отлагане, спешно да стане работата. Ще пишете само ръкопис, с мастило и един екземпляр, да мине през ръката ви. Нали ще опитваме Любовта ви? Ние може да дадем пари и да се изкара на машина, но искам от вас. С жените правя опит, понеже мъжете са заняти. Жените, които ще пишат, ще се съберат на едно место. Аз турям срок в 12 дена от днес най-късно всичко туй да бъде свършено.
