ПОЗНАНИЕ. САМОПОЖЕРТВУВАНИЕ.
„Всичкото ми е предадено от Отца моего, и никой не познава Сина, тъкмо Отец; нито Отца познава някой, тъкмо Синът, и комуто би изволил Синът да го открие. Дойдете при мене, всички що се трудите и сте обременени и аз ще ви успокоя. Вземете моето иго на себе си и научете се от мене, защото съм кротък и смирен на сърдце и ще намерите спокойствие на душите си. Защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.“ (Матея, 11:27-30)
Евангелист Матей казва, че никой не разбира Христа, никой не познава Сина освен Отца. Думата „познание“ има отношение към човешкия ум. Ако умът не е подготвен да схване тази велика идея, той не може да схване отношението, което съществува между Сина и Отца. Имаме две числа 1 и 2 – Син и Отец. Когато ви се каже числото едно, какво бихте подразбрали? Думата „едно“ е символ, тя може да има значение вътре в себе си, а може и да няма, зависи от състоянието на човешкия ум. Ако кажете думите „един”, „една“ или „едно“, може да разбирате един мъж, една жена или едно дете, но може да разбирате и един кон, един вол и т.н. Когато кажете думата „човек”, Вие мислите, че разбирате що е човекът. Ако ви запитам да дадете едно определение, що е човек, вие бихте се намерили в трудно положение. Вие често казвате „син ми“, но и тази дума е непонятна за вас, вие под нея разбирате само известно съотношение. Как ще определите, че вашето дете е ваш син? Непременно трябва да имате известно познание, известна връзка между вашата душа и душата на този, когото вие наричате ваш син или дъщеря.
Често хората казват 1 и 3, какво е отношението между 1 и 3? То е чисто математическо, едно показва диаметъра на окръжността, а три – самата окръжност. Едно показва размера на окръжността, а три, това е синът, размера на целия човешки живот. От тук: „Никой не познава Сина“ – не познава размера на всевъзможните комбинации, които съществуват. Значи Синът е окръжността, размера на този диаметър. Този диаметър, като се завърти около себе си, образува една окръжност, която е Сина и вие мислите, че познавате Сина. Но това не е едно движение на колело, да го обърнеш един път и да кажеш: „Разбрах това движение.“ Едното в себе си е пак окръжност на друго едно число. В мистицизма числото едно разбира Бог. В математиката всички числа започват от едно и казваме 1 и 2. Едно и две, това са двата диаметъра на тази окръжност на числото три. Като се дойде до числото седем, то представлява един диаметър на цялата вселена. Числото девет представлява пак една окръжност. Това са отвлечени мистически неща. Докато човек не намери отношенията, които съществуват между нещата, той не може да разбере вътрешния смисъл на живота.
Следователно всеки от вас трябва да определи своето положение, да знае какво е той в света. Вие може да сте в положение на един минерал, в положение на една растителна клетка, на едно органическо същество, на едно животно, на една органическа клетка у човека и т.н. Кое от тези положения занимавате за сега? Често обичате да носите скъпоценни камъни, брилянти по пръстите си, по вратовете си, а царете ги носят по главите си. Обичате да отглеждате някои животни, кокошки, патици, гладите ги, наглеждате ги, докато един ден им отрежете главите и казвате: „Колко е хубава кокошката, отлично, вкусно е месото ѝ, сега разбрахме какво нещо е кокошка.“ Но това не е разбиране. Ако опечете вашето дете и го изядете, няма да го разберете. Разбирането ще трае само 24 часа, след което настъпва пак брожение, пак сте гладни пак неразбиране дохожда.
Стане сутрин жената, наготви хубаво на мъжа си, който не е разположен духом, след което познава жена си. След 5–6 часа обаче, пак изгубва своето настроение, сготвя му се отново, утихва пак и т.н. Следователно и в готвенето и в науката, навсякъде се стремим към един метод, да разберем нещата. Да разберем нещата подразбирам да ги владеем, за да станат те част от нас. Не да се разбира как ще вържете един кон за неговия юлар, не да знаете как ще владеете известни елементи, да ги заковете в къщите си, но да има във всичко тази вътрешна, съзнателна връзка. Тази връзка е Любовта.
Мнозина, като говорят за любовта, казват: „За нея ние умираме.“ Човек може да умре, без да разбира любовта. Любов с умиране не се намира. Някоя мома, като не може да се ожени за някого, когото обича, казва: „Аз ще умра,“ т.е. подразбира да влезе вътре в любовта, но любовта чрез смърт не се разбира. Когато съвременните хора говорят за дом, за баща, за майка, всички подразбират отношенията на любовта. Майка, баща, когато казват „син ми“, подразбират връзките на любовта. Когато казват „църква“, разбира се, че вън от църквата няма спасение, тя е израз на Божествената любов. Вън от любовта, всички неща са мъртви, безсъзнателни, т.е. имат само едно механическо движение.
Христос казва: „Никой не познава Отец, който няма любов, защото Бог е любов.“ Не може да познаеш един предмет, докато нямаш неговите качества. За да познаеш един твой приятел, който е философ, много интелигентен, трябва да имаш неговите качества, неговия ум. Събират се двама души: у единия има сърдце и душа, а у другия това го няма. Те няма да се разберат, защото нямат еднакви качества. Някоя жена казва: „Мъжът ми не ме разбира.“ Той Бога още не е познал, а искаш тебе да познае. Хора, които не познават Бога, не познават никого. Всеки, който не познава Сина, не може да познае мислещите същества.
Вие, мъже и жени, трябва да приложите тази философия, за която ви говоря. Христос казва: Елате при мен, аз ще ви науча това изкуство, вземете върху себе си моето бреме. Никой не може да дойде при мене, ако Отец не го привлече. Привличането към Сина е един обект, а силата, която привлича към обекта, то е Отец. Когато някой момък се привлича към една мома, момата е обекта, а любовта е Отец. Човек трябва да изучава закона на любовта, когато се привлича към този обект. Интелигентността на Сина трябва да ни научи да познаваме Отца си, иначе ние няма да познаваме и нашите отношения, които съществуват вътре в самите нас.
В живота има хиляди въпроси, които ви занимават, но 99 от тях са маловажни, а само един е съществен. Тези несъществени въпроси съставляват храна за единствения съществен централен въпрос. Ако обърнете внимание на едно яйце, ще забележите, че всички клетки вътре в него са условия за образуване на една централна клетка, която образува тези органи.
За да познаем Сина, трябва да вземем неговото иго. Иго подразбира отношенията на нещата. Често у вас се заражда желание да познаете Бога. Ще Го познаете само, ако имате Неговото иго и сте готови да Му служите. Какво се разбира под думата „служене“? Когато постъпите в някое първоначално училище, гимназия или университет, учителите или професорите ви дават като първи уроци някои упражнения и вие, за да ги разберете, трябва да се позанимаете с тях. Ако Бог е създал света, Той го е създал за известни цели зарад нас, а не за свои някакви цели. Всички одушевени и неодушевени предмети, които съществуват, имат своето дълбоко предназначение. Господ ви е направил ръце с по пет пръсти, две очи, един нос с две отверстия, една уста, две уши от страни на главата – всичко това е с предназначение. Някой казва: „Аз имам ухо да слушам.“ Ухото, в дълбок смисъл, е нещо вътрешно, психическо. Човек може да слуша без да разбира; да гледа без да вижда. Под „Син” се разбира разумното у човека. Днешните хора не разбират синовете си. Аз зная такива случаи особено у българите. На някой баща, като му се роди син, казва: „Роди ми се син, за да ми работи.“ Бащата смята, че синовете му са слуги. Един ден бащата изпива всичко, оставя дългове на синовете си и по този начин нито синовете са разбрали баща си, нито бащата – синовете си. Разбирането между хората изисква правилни отношения, никога да не престава законът на любовта.
Синовете не трябва да очакват големи богатства от бащите си, нито пък бащите да не разчитат на връзките, които съществуват между тях и синовете, а всеки от тях да е готов да се жертвува за другите. Това са истински отношения. Бих желал бъдещите хора, като се женят, да не питат: „Ти обичаш ли ме?“ Това са банални думи и затова, без да се обичат, те казват: „обичам те,“ а в същност и момъкът и момата лъжат. Аз бих питал тъй: „Ти готов ли си да се жертвуваш за мене?“ – „Искам да живея.“ – „Ти не си за мене.“ Това е вътрешният смисъл на живота, защото в самопожертвуването е смисълът. Познаването на Сина подразбира жертва в себе си и когато човек се самопожертвува, той става силен. Турете вода в някой котел и я превърнете в пара, тя става много по-силна, отколкото като вода. Самопожертвуването е закон, да изменим едно тяло, предмет, една душа от твърдо във въздухообразно състояние, то значи да измениш душата от едно състояние в друго – да я превърнеш от силна омраза в любов. Това е законът на самопожертвуването, да трансформираш енергията. Някой казва: „Аз го мразя.“ Значи ти си лед и затова трябва да нагорещиш този лед, да стане на вода, а от вода на пара. Водата е най-голямото добро за растенията, но ако всичко се обърне на лед, няма да има никакъв живот.
Следователно Христос казва: „Никой не познава Сина.“ Кой не Го познава? Всички хора, които не искат да се жертвуват, те не познават Сина, защото Синът, то е закон на самопожертвуване. Кокошките, които вие всекидневно изяждате, аз ги уважавам, за моята душа те са по-любими, отколкото всички мъртви хора, които за никого досега не са станали жертва. Когато една кокошка умира и става жертва, аз казвам: „Ти си една благородна, отлична кокошка и пред Божието лице имаш една голяма стойност.“ И затова казва Христос: „Нито една птичка не пада без волята Господня.“ За всички тези птички, които се самопожертвуват, Господ се грижи. Това е съзнателното, това е ценното, за което Бог се грижи.
Ако вие сте пред лицето на Бога, като една птичка, която е готова да се жертвува, Бог ще мисли и мисли за вас. Но ако вие мислите само за себе си, как да наредите по-добре вашия живот, Бог за вас няма да мисли. Да мислиш за Бога, значи да мислиш за най-великото, от което няма нищо по-ценно. Да мислиш за себе си, значи да си най-долен, най-нищожен. Няма по-отвратително нещо от това, човек да се стреми да бъде център. Това отношение на Сина трябва да разбираме – самопожертвуването. Човек, който не може да се жертвува, той не познава Бога. Това е великото учение, което Христос е проповядвал.
Някои мислят, че познават Христа. Това е въпрос. За да познаете Христа, трябва да разбирате всички отношения, които са положени в Евангелието. Христос казва: „Аз съм истина, аз съм лоза!“ Кой от вас е проучил историята на лозата? Тази лоза всяка година се самопожертвува. Христос казва: „Аз съм хляб.“ Сега хлябът е един дневен въпрос и всички хора го ценят. Разказваше ми един господин, че един ден тъй много огладнял, та търсил случай от где да намери малко хляб. Среща на пътя едно куче, което носило в устата си едно голямо парче хляб. Взел той един камък, ударил кучето и грабнал от него хляба. Сега той цени хляба. Христос казва: „Аз съм врата, аз съм овчарин, аз съм Син Человечески, учител, наставник и т.н.“ Това са отношения на Божественото, които съществуват към нашата душа и когато дойдем до онова велико положение на самопожертвуване за Бога, ще можем да разберем тези съотношения.
Като говоря за Бога, не разбирам някой отвлечен Бог, а Този, Който е произвел съзнателния живот, за Когото можем всякога да направим опит. Ние може да се помолим за един болен и ако имаме закона на самопожертвуването, ние ще му помогнем. Някой казва: „Изкусих Господа.“ Когато във вашия ум се породи мисъл, която е в разрез с Небето, вие изкушавате Бога; когато водите порочен живот, вие изкушавате Бога. Какво е вашето положение на земята, това е безразлично. Какво ще бъде вашето положение след 20, 30, 100 години и как ще се представите пред Бога, пред ангелите? Тази светлина, която носят ангелите, ще реализира целия ваш живот, той ще стане обективен, всички ваши добри и лоши желания и постъпки ще ходят след вас.
Христос казва: „Никой не познава Сина,“ т.е. всеки човек, който живее за себе си, не познава Сина. Бог сам се жертвува чрез Сина си, за да изяви своята любов, а Синът се жертвува, за да изяви Отца си. Това са две положения, които трябва да разберем и нашият живот на земята има смисъл само тогава, когато разберем отношенията на Бога към нас, като Отец и отношенията ни към Бога, като Негови синове. Не може да бъдете синове на Бога, ако не се самопожертвувате.
И тъй, положете мисълта: Вън от Любовта живот не съществува; вън от Любовта църква не съществува; вън от Любовта народ, общество не съществуват. Това е великата църква, която трябва да обедини човечеството, това е Божествената Любов на самопожертвуването, която обхваща всички велики хора с малки идеи, подразбирам безкористните хора. Когато сме в положение на користолюбие, ние сме в положение на онзи богат и сиромах човек, които били поканени, на гости пред Бога, за да си представят всеки от тях своите желания. Представил се богатият, изложил своето меню, като казал, че иска хубава къща, хубав палат, всяка сутрин по едно ядене, на обяд – друго, вечер – друго, да се облича в хубави дрехи и т.н. Господ му казал: „Всичко това ще бъде.“ След това сиромахът казал: „Господи, аз искам да гледам винаги Твоето лице.“ – „Ще бъде,“ му казал Господ. Богатият живял в този разкош 10, 20, 50 години и му дотегнало всичко това. „Задуших се най-после от този живот, няма ли промяна в положението ми?“ Господ казва на ангелите: „Отворете едно малко прозорче на неговия палат, нека от там гледа.“ Първото нещо, което той видял от това прозорче, било неговия слуга, сиромаха да стои високо на една стълба. „Какво търси той там високо на стълбата“, пита богаташът. – „Сиромахът поиска винаги да гледа лицето на Бога и затова стои там високо.“
Вие може да сте в положението на богатия човек и да се задушите в себе си, а може да сте в положението на бедняка и да стоите на върха на стълбата, да гледате лицето на Бога. Това значи да познаеш Бога. Сега вече трябва да познаем Христа, за когото от 2000 години проповядват, но съвременните християнски народи още не са Го познали. Ако имам брат и му причиня ред злини, ограбя го, съществува ли някаква връзка, любов между мене и брата ми? В любовта няма страх, няма съмнение и тя е велика, велик закон е тя. Хората на любовта не трябва да се страхуват, който се страхува, за него няма любов, няма познание на Христа. Някои се боят, че ще умрат. Що от това, мене не ме е страх от смъртта. „Ама, има дяволи!“ Мене не ме е страх и от дяволи. Аз познавам един жив Бог Отец, от Когото всичко е излязло. Всеки, който се плаши от смъртта, от дявола, той не познава Бога. Дяволите, Бог ги е поставил на мястото си, турил ги е да подтикват хората на работа, защото те са мързеливи. Като си мързелив, дяволите ще ти създадат работа, едно противоречие, едно тъкане. Съвременните хора знаят, че за да се образува огън между два предмета, трябва да има търкане. Ти стоиш, а дохождат ангелите и дяволите да те трият отвън и отвътре и така произлиза пламък. Що е пламък, огън? То е човешката мисъл, желание и вие започвате да живеете с тази малка топлинка, която се появява в душата ви. Ако тъй разбирате Христовото учение, има смисъл животът.
Когато любовта иде, ние сме внимателни и учтиви, а щом тя си отиде, започваме да се обиждаме. Всякога можем да мислим, да се изказваме отвън, но съществено е какво е положението на нашето сърдце. Христос казва: „Чистосърдечните ще видят Бога.“ Да видиш значи да познаваш, да имаш отношение с тази велика вътрешна връзка. Обременени сте, повикайте Бога. В Америка, преди години, един мисионер ходил да събира пари. Събрал една крупна сума, натоварил я на своя кон и се запътил да мине през една планинска местност. Един прочут разбойник, като чул за тези пари, надига се да причака в един проход този мисионер, с цел да го убие и му вземе парите. Мисионерът, като наближил до разбойника, усеща една тяжест на душата си, затова слязъл от коня си, помолил се Богу и продължил пътя си. Мисионерът видял след това пред себе си един въоръжен с пушка човек, но заминал пред него благополучно. След две години, мисионерът бил повикан да изповяда един умирающ. Умирающият го запитва: „Ти познаваш ли ме?“ – „Не.“ – „Аз исках един ден да те убия, но не те убих, знаеш ли защо? Когато ти беше в гората, слезе от коня си и се помоли, с тебе на бял кон имаше един човек, въоръжен, от когото аз се уплаших и не посмях да те убия.“ (Този разбойник е бил ясновидец и е видял същество от невидимия свят.)
Сегашните хора не признават духове, църквата не ги признавала. Църква, която не признава духове, не е църква. „И ангелите Божии ще слизат и ще се качват”, казва Бог. И ангели и дяволи, всички тези духове вършат волята Божия и се контролират от един велик Божествен закон. Когато и едните и другите дохождат, те идат по съизволение на Бога и ако трябва, ще ти причинят зло. Ако не познавате Христа, благословението на лошите духове ще се превърне за вас на зло.
Христос казва: „Вземете Моето иго със себе си, защото аз съм кротък.“ Някой път хората мислят, че владеят света, че имат голяма власт, след 20 години Господ ще ти покаже какво може да вършиш в света. Ние още не сме оформени, не трябва да се заблуждаваме от сегашното си положение. Когато познаем Бога, ще придобием вътрешен мир, ще ни се отворят очите, ще видим, че светът е жив, тогава ще знаем причината за омразата и любовта, защо съществува доброто и злото, истината и лъжата, ще разберем тези отношения и тогава само Истината ще бъде не мъртва, а жива. С тази истина ще може да направим всякога опит. Христос казва: „Опитайте.“ „Ако думите ми пребъдат у вас и вие у Мене, всичко, какво попросите, ще ви се даде.“ Кои думи? Разумните думи. Ако вие разбирате отношенията към Бога, вие никога няма да Го изкусите и животът ви ще бъде едно благословение за другите. Като казвам Отец и Син, това са две велики числа 1 и 3. Като извадите 1 от 3, ще получите числото 2, което има отношение към Божествената Любов. Когато казвам „едно“, подразбирам Първопричината; Синът – това е окръжността на този диаметър; а майката е Божествената Любов, туй което наричат в християнството Дух свети, т.е. вътрешната сила, която пречиства нашите умове.
Важното е сега, ние да се свържем с Христа. Този Христос може да бъде всякога с нас, в радости и скърби и преди и след смъртта. Когато Христос е с нас, Той е врата от видимото към невидимото, от преходното към непреходното, от омразата към любовта. А хлябът, подразбира онези елементи, които раждат в себе си живота, учителите, които може да ни научат на тези закони. Като се разбере така вътрешното Христово учение, ние ще бъдем мощни да изпълним своите длъжности на земята.
Човек не може да се върне тъй скоро на небето. Аз оспорвам тази мисъл. За да отидете при Бога, трябва да имате една разумна връзка. Между един философ и между един идиот не може да има връзки; между един, който обича и друг, който мрази, не може да има връзки, отношения, но между двама, които се обичат, има връзки, има хармония. Следователно за да отидем при Христа, трябва да знаем закона на самопожертвуването и само тогава Христос ще ни направи велики. Учените хора казват, че между диаманта и въглена има нещо общо. Те са едно и също вещество, но с видоизменени свойства, диамантът е твърд и кристален, а въгленът не кристализира. Тези свойства на диаманта го правят тъй ценен.
Следователно човешката душа може да бъде в положение на един въглен или в положение на един диамант, т.е. да е кристализирала или да не кристализира или във философска смисъл казано: душата има един свръхсъзнателен живот вътре в себе си. Ако има този съзнателен живот, ние ще се познаваме, ако няма такъв, ние ще се питаме: Ти какво мислиш за Ивана, какво му е положението, работите му как са? Той е малко шмекер, прави благодеяния, но има задни мисли. Кой няма задни мисли? Я, ми кажете човек, който да няма задни мисли! Питаше ме един господин, как ще познаем кога сме обърнати към Господа и кога не. Аз му дадох следующата фигура: Когато сянката ти е зад гърба ти, ти си обърнат към Господа, а когато е пред лицето – ти си далеч от Бога, не познаваш Бога. Това е законът, проверете го. Не да се освободите от вашите сенки, но отзад да са те. Ако сянката на твоя ум е пред ума ти, ти си далеч от Бога, а ако е зад твоя ум, ти си на мястото си. Всякога сенките се хвърлят зад лицето, за да изпъкне то.
Питам: вашите сенки накъде са? Не казвам, че са отпред, но някой път може да направите грешка, да се изменят, отпред да дойдат сенките ви. В такъв случай, трябва да ги изпъдите отзад. Когато обичаш, сянката ще бъде [отзад], когато мразиш – [отпред], когато говориш истината, сянката ще бъде [отзад], когато говориш лъжа – [отпред]. Писанието казва: „Делата им ходят пред тях.“ Има хора, у които делата ходят пред тях, а има и такива, у които делата им ходят зад тях. Как може да познаете дали вашите сенки са пред или зад вас? Всякога, когато у вас дойде благородна мисъл и след това лоша мисъл, вашата сянка е зад гърба ви; когато първо у вас дойде лоша мисъл, а после – добра, сянката е отпреде ви. Това е законът в света, това е религията. Щом станеш сутрин и ти дойде лоша мисъл, ще кажеш: „Господи, ще изпратя сянката си зад гърба си.“
Бих желал всички ваши мисли да са зад гърба ви и тогава ще се познаете и ще се обичате, защото любовта е велик закон в царството Божие. Проповядвам едно учение на обединение, както Бог го иска, както Христос го иска, а не както аз и другите хора го искаме. И ако някои хора не искат да го разберат, за времето за в бъдеще ще покаже истината, ще покаже где е Бог.
Някои казват: „Христос не познава Сина, освен Отец.“ Отец, Който живее вътре, познава Сина, защото Той се самопожертвува и понеже Той се самопожертвува, познава любовта на Отца си и тези двама се познават. Казва Христос: „Който познава този закон, ще познае Отца си и всеки, който дойде при мене и е готов да се самопожертвува, ще му покажа пътя.“ Ако това стане без самопожертвуване, тази врата ще бъде затворена и в науката и навсякъде, всичко това ще удари на камък и вашият живот ще се разсипе, и най-благородните ви мисли и желания ще станат на прах и пепел, ще изгният, както изгниват листата на растенията и корените на дърветата, докато не се образува онази сянка на самопожертвуване, след което ще дойде направо Божественият живот.
Представете си общество от такива хора, какво би било нашето положение? Днес всинца се смущавате, че еди-кой си имал много пари, милиони – радвай се че има. Такъв човек, който много има, аз го съжалявам, защото голям товар носи. По-добре половин килограм товар в стомаха, отколкото 100 килограма на гърба си. Такъв човек цял живот ще се страхува да го не ограбят. Може да си в положението на един беден човек, но щастлив, доволен от себе си. Казвате за някого: „Той е много учен, много красив” и му завиждате. Радвайте се, че е такъв. Какъв ще бъде света без учени, без красиви хора? Казвате: „Той е лош.“ Радвайте се, че има и лоши хора, но ги търпете. Господ търпи лошите хора, трябва и ние да ги търпим. В закона на самопожертвуването ще разберете защо един човек е лош.
Преди години в Америка един бивол полудял. Имало едно момче, което четяло добре мислите на животните. Дошло при този бивол, поставило си ръката на главата му и заговорило с него: „Защо така полудя, какво стана с тебе?“ – „Нещо ми е влязло в задния крак, та ме подлудя.“ Изважда момчето един трън и спасява бивола. Някои казват, жена или мъж полудели. Не са полудели те, но трън им е влязъл в главата, в сърдцето им. Тури си ръката на главата им, извади тръна и те ще дойдат в първото си положение. Гледам сегашните хора, всеки носи по един чук и гвоздей и като срещне някого, казва: „Я, дай да ти забия един гвоздей, да видим как ще търпиш.“ Като забиха на Христа четири гвоздея, Той каза: „Боже мой, Боже мой!“ Един велик дух беше Христос и не можа да издържи тези четири гвоздея и умря, а сегашните християни с хиляди се забиват и как ще издържат?
Това са страданията на човешкия дух. Да заковеш твоята душа, ум, сърдце на този кръст, как ще може да живееш? Трябва да се научите да вадите тези гвоздеи. Така умря Христос. Какво значеше това? Да се пожертвува за хората. Някой болен лежи обхванат от лоши духове. Помогни му. – „Ама той е грешник.“ То е друг въпрос, ти му дай поне чаша студена вода. Това е Христовото учение. Сега идват времена на изпитания, времена тъмни, за които говори Писанието. Гневът Божий иде в света и хората тогава ще познаят има ли Господ или не, има ли правда или не, има ли любов или не. Едното и другото ще се открият. Велики неща идат в света. Аз не ви говоря това, за да ви плаща, това е едно Божествено колело, което постоянно се върти и Господ няма да го спре за никого, а ние трябва да сме готови навреме да се качим в това колело, затова сме дошли на земята, която е едно велико училище.
След всичко това ще се върнем при Бога, за да види как и какво сме учили на земята. Господ ще ни изпитва и ще ни каже: „Синко, ти как научи уроците на доброто и злото?“ Ще почнеш, тъй и тъй, ще разказваш. Гдето си прав – добре, гдето не си прав – няма да издържиш изпита. Господ ще те пита: „Как научи закона на омразата, на любовта?“ Ако не отговориш добре, Господ ще те върне наново на земята, ще дойдеш да научиш отново тези уроци, за да се усъвършенствуваш и като се научиш, ще възкръснеш. Това е матурата. Като издържиш отлично изпита на тези пет велики добродетели, Господ ще те назначи на една велика длъжност – управител на един, два или пет града. Който не възкръсне, той е без матура. От хиляди години насам говорят все за това, да възкръсне човек. Бих желал всички да възкръснете, но да издържите тази матура, от която има нужда българският народ. Ако българският народ издържи своята матура, ще възкръсне и ще има едно високо положение и хляб и захар и всичко ще има. Ако не издържи матурата, няма да има нищо. Така трябва да разсъждаваме, а може и да го проверим на опит. Господ казва: „Обърнете се към мене в ден скърбен и аз ще ви помогна.“ Затова трябва да се молим за всички, да обичаме враговете си. „Обичам го, но той ми е враг, не е мой приятел.“ Да обичаш приятел, то е едно нещо, да обичаш враг – друго нещо е. Ако мразиш врага си, ще станеш подобен на него, ще слезеш на неговото положение. Ще кажеш: „На врага си ще помогна.“ Никога с омраза да се не отплаща, а с любов. Който отплаща със зло, той ще следва еволюцията на грешните духове. Мразиш ли, ти си в съдружие с онези, които са в широкия път. Едни отиват нагоре, други слизат надолу. Затова казва Христос: „Никой не познава Сина си, освен Отец.“ Синът е Божествения зародиш, ще Го положим у нас си и Той е новия човек и ще започнем нова работа.
У мнозина този човек живее, дайте му простор и спрягайте глагола „мога“. Мога да бъда справедлив, любящ, кротък, смирен, умен, учен, мога, мога. Когато всички започнат да спрягат този глагол в положителна смисъл, ще има едно отлично общество. Няма какво да се борави в греховете, в миналото на хората, това е тор на Божествената нива. Що от това, че брат ти е грешен? Помогни му, очисти го, дай му дрехи, облечи го. „Ама ти си грешен, махни се, не искам да ти помогна.“ Това не е Божествено Христово учение. Мъжът казва на жената: „Махни се от мене, не те искам.“ Или обратно, жената казва на мъжа. Не, ти този мъж ще го обичаш заради Господа. Някои казват: „Искам да обичам мъжа си.“ Аз рекох, не може да го обичаш, докато не обичаш Господа. Ако Бог живее в нас, Той ще се прояви. Когато една жена умре за своя мъж, той ще ѝ направи един паметник и често ще си спомня за нея, че тя умря като мъченица, страдалница за него. Ако не я обича, той ще каже: „По-добре, че се освободих от нея.“ По-добре да умрат мъж и жена като мъченици един за друг, отколкото да живеят като кърлежи. Това е да познаеш Отца и Сина.
Иде Христос на бял кон да проповядва това учение и Неговото Слово иде, като меч ще пронизва и ще видите някой човек както върви из пътя, паднал и умрял, не е готов да издържи Божественото Слово. Злото не може да издържи Божествената светлина и ще се скрие. Тази светлина, която иде, ще даде един обратен резултат: на земята ще има голяма тъмнина, а в душата – голяма светлина. Това са два велики контраста. Когато половината земя, едното полушарие бъде осветено, другото полушарие ще бъде в тъмнина. От това не трябва да се смущавате. Противоречията, които сега съществуват, са символ, че Божественото слънце е започнало да грее, само че има сянка на Божествените дни и ние трябва да се молим, да се обърне всичко на светлина. Ние трябва да бъдем готови, за да използуваме благата, които Бог носи зарад своите избрани. Избрани са всички, но мислите ви не са избрани. Сега ви проповядвам за Този жив Христос, Който е вече в света, Който ще заговори чрез хиляди уста, чрез проповедници, свещеници, царе, учени, тогава ние ще имаме едно велико спасение, ще се запее химна на Божествената Любов и само тогава ще разберем какво е Синът, какво е Отец, какво е Любовта, която ще ни заведе при Бога.
Това учение е, което ще ни прероди. Някои мислят, че искам да споря. Не искам с никого да споря, аз виждам нещата. Може да кажете, че си въображавам. И аз си въображавам, и вие си въображавате, но има разлика между моето и вашето въображение. Има въображение нагоре и надолу. Един астроном гледа със своята тръба на хиляди километра разстояние и наблюдава неща, които един селянин без тази тръба не ги вижда. Това, което астрономът вижда със своята тръба, за селянина остава като празно въображение. Отворете своя телескоп и ще видите величието на Бога и ще се преродите. Това трябва да бъде вашето стремление, да бъдете граждани на Царството Божие. Всеки може да си има място в това Божествено тяло, в което не трябва да бъдете ни по-голям, ни по-малък от това, за което си определен.
Питате често: „Къде ще ни тури Господ?“ Ще ви тури там, за да можете да запушите раните на Христа. „Къде ще бъдат българите?“ Да запушат раните на Христа, при евреите. Къде ще бъдете вие? Отговорете сами на този въпрос. Христос е близо, Неговото учение ще обърне земята надолу с главата, но ще изпъди дявола. Ангелите носят този девиз: „Каквото и да стане в света, Царството Божие ще се въдвори.“ Това е решението на Бога, на Небето и който не вярва, ще доживее да види това време. Аз съм от тези, които вярват, че апостолите, светиите, всички са на земята, всички са тук, виждал съм ги и съм разговарял с тях.
Някои казват, че като дойде Христос на земята, днешната църква ще му каже: „Кажи си своята проповед, да видим каква е тя и дали е съгласна с нашата църква!“ Христовата проповед не търпи ревизия, тя не може от никого да се ревизира. Ако аз говоря това, което Бог не е говорил, Христос не е говорил, това ще е една измама, която може да трае само година, две, три, сто, но повече не може да отиде. Една лъжа в сто години се улавя. Това, което казвам, може да го опитате и сега, и всякога и един ден, като ме срещнете, ще ви кажа, че това е Истина и вие ще се убедите.
Давам ви тези плодове, за да ги посеете, във вашите градини. Тези плодове не са мои, но на Този, Който ви е създал. Като дойде Христос, Той ще донесе Божествената Любов, и когато всички царе, проповедници, свещеници, всички хора си подадат ръка, Христос ще дойде в Своят Църква. Нека това го знае духовенството, нека всички знаят за това. Това е Христовото учение, учение на доброволно самопожертвуване, а не насила. Бог е, Който ще ни уреди, въздигне, ще тури всякого на мястото си и тогава ще разберем вътрешния смисъл на живота. Желал бих всички да познаете Сина, Отца, но не тъй както аз говоря, защото вие не знаете, какво аз разбирам. Преживейте нещата и тогава ще ги разберете. Мога да ви кажа, че един хляб е хубав, вкусен. От где знаете, че е такъв, ако не го опитате на вкус и ако не видите как ще действува на стомаха ви. Ако не ви причини нищо на стомаха, значи действително той е добър, ако ви причини някоя повреда, той е лош. За всичко имайте опитност. И тъй изучете Христа!
Заключение: Помнете, че ако сянката ви е пред вас, не сте с Бога, ако е зад вас, зад гърба ви, вие сте с Бога.
Изучете следните стихове:
1. Какво нещо е Христос като лоза.
2. Какво нещо е Христос като хляб.
3. Какво нещо е Христос като врата.
4. Какво нещо е Христос като пастир.
5. Какво нещо е Христос като учител.
6. Какво нещо е Христос като Син Человечески и
7. Какво нещо е Христос като наставник.
Като разберете тези отношения, ще имате велики понятия за Христа и за разбиране душите на другите хора.
Амин
Беседа, държана на 18 февруари 1917 год., София
