ПОЛОЖИТЕЛНОТО И ОТРИЦАТЕЛНОТО
„Добрата молитва"
Ще прочета само няколко стиха от 46-ата глава на Йеремия „Словото Господне, което биде към пророк Йеремия против народите“. Може да прочетете цялата глава. Сега вие може да предполагате как е дошло Словото Господне, по какъв начин се е предало. Може да мислите по един човешки начин, по човешки се прилага. Туй го вземам повод. За да станат нещата ясни, трябва едно вътрешно обяснение. За пример всичките хора имат понятие за Бог, че Бог всякога трябва да носи мир, спокойствие. Виждаме тук това слово – носи нещо, което не е за щастието на хората.
Но подига се един въпрос. Всякога добро ли е това, което говорим? Някой човек говори меко, красиво – означава, че мекотата е носител на доброто. Или някой човек говори грубо, остро – е ли грубостта всякога носител на престъпление или зло? Изобщо слабият като характер всякога постъпва меко, когато е натясно. Силният всякога постъпва грубо. Двамата имат различни характерни черти. Геометрически богатият, силният мязат на перпендикуляр, а слабият мяза на крива линия. Всякога, когато се приближаваме при Господа, ще направим крива линия. Прегъва се.
Питам, каква е разликата между правата или кривата. Правата линия може ли да бъде крива? Две прави линии не може ли да бъдат криви? То е законът на обяснението. Представете си, че аз написвам така:
Какво ще разберете от тази формула? Трябва обяснение сега. Ако m в дадения случай представя масата, m в дадения случай означава цялата маса, означава положителното електричество, а nmозначава отрицателното електричество. А пък nозначава числото на атомите. Тогава едното какво означава? Какво ще бъде количеството на един атом водород? Вземете единицата, от която после правят изчисленията, и за светлината е един сложен процес.
Та казвам, в какво седи целият живот? Някой път вие мислите и казвате: „Защо животът така върви?“ Тия мисли отрицателни, положителни чувства. В човека става един сложен процес. От една страна, става съединение между отрицателното и положителното електричество и между отрицателния и положителен магнетизъм на човека, между неговите положителни и отрицателни мисли, в неговия мисловен свят. В светлината на неговата мисъл стават всевъзможни процеси, които не са достъпни на съзнанието.
Да кажем, имаш едно неприятно чувство. Но преди туй чувство да е станало, този процес е минал физически. Имаш целия резултат, но как е станал? Един физик и той има резултати. Той има един резултат на един атом. Иска да изчисли. Но се знае, че единица водород подразбира цяло едно число. Взема се като единица за измерване, като единица за атомното тегло. С думата „валенция“ какво означават сегашните химици? Сега те разложиха и намериха, че има йони в атома, че има положителни и отрицателни електрони, после има протони. Протонът е едно положително ядро. Значи един атом е разложен. Онова вещество, което е положително, което носи положително електричество.
Коя е сега положителната и отрицателната страна на процеса? Значи 6 две посоки върви. Сега на всяка една частица физиците изчисляват какви са свойствата на положителното електричество и какви са свойствата на отрицателното електричество. Отрицателното е повече пасивно, а положителното повече движение има. Когато един човек се натовари с отрицателно електричество, той е повече негативен. Негативен – значи в него движението е по-слабо. Когато се натовари с положително, активността е по-голяма. Тогава, ако вземете човешкия темперамент, кое ще вземете за негативно и кое за положително.
Четири темперамента имате. Имате, най-първо, флегматичен, негативен, преобладающе влияние има водата. Водата е пасивна само при едно положение. Но щом ѝ дадете известен наклон, колкото и да е малък наклонът, се образува едно движение. След туй се образува известно триене и там се образува електричество.
Казвам, тия физически закони на завършените резултати във физическия свят, във физическата материя, имате вече протони. Защо ги наричат така? Протонът е първият, който съставя ядката, около която се събират всичките други части. Та сега всякога във физическия свят, когато физикът разисква тия работи, той изчислява известна маса, трябва му известно вещество, количество му е потребно, за да се произведе известно количество електричество. Един ще изчисли известно количество вода при известно налягане, при известно падане от височина ще изчисли какво количество електричество ще се роди. Тогава ще трябва турбини, посока и така нататък. Това е външен отговор. Онези, които се занимават с още по-висша математика, която е създала един човешки организъм – и в него ще функционират известни сили – те си правят изчисления.
Като се движи човешката кръв, какво образува в човека? То е само една храна. Сега считат, че сърцето само по себе си кара кръвта, но то е лъжливо понятие. Сърцето само по себе си няма сила да кара артериалната кръв. Сърцето чрез космическото електричество, което функционира в кръвта, то е, което кара кръвта. Значи, когато този ритъм на космическото електричество, който носи живота, който започва да си изменя хода на неговото движение, тогава започват да стават някои несъобразности в човешкото сърце – образуват се някой път натрупвания от някои вещества. Запример във вашия ум се срещат противоположни мисли и противоположни чувства. Веднага ще остане известна материя, която ще започне да оказва известно противодействие на космическото електричество, ще се измени пулсът на електричеството, ще започне пулсът да се усилва. Какъв е нормалният пулс? Взема се приблизително 72. Някой път това число се намалява, някой път се увеличава. За пример у някой може да се увеличи пулсът на 120. Туй показва, че в сърцето има голямо съпротивление – в самата артериална система и във венозната система, и следствие на туй сърцето трябва да прави голямо усилие, за да превъзмогне.
Сега, който разбира законите, ще дойде до самата мисъл и до самите чувства като елементи. Тогава може да вземете чувствата. Ако вие имате известно отношение, имате положително електричество. Ако имате отношение към известна човешка мисъл като елемент и едно чувство, и то съставя елемент. Кое ще бъде положително – мисълта или чувството? Кое ще бъде протонът? Значи около една мисъл ще се привлекат известни чувствания. Да кажем, във вас се пробужда съзнанието, но вашето съзнание се събужда по причина на някое друго съзнание. Хората са сплетени, понеже съзнанията са свързани. Там има известни отношения. В тебе се събужда известна мисъл, но тази мисъл за пръв път идва в тебе, в твоето съзнание, но в друг тази мисъл се е събуждала по-рано.
Следователно, за да може да се съди за вашия характер, вие трябва да знаете причината, първата причина откъде е и после пътя и линията, по която се развива човешкият характер. За пример това е много вярно. Всичките отрицателни сили у човека са се образували от кривите линии. Онези хора, които имат по-мек характер, кривите линии преобладават в лицето. Онези, които са положителни, правите линии преобладават. Значи в тях ако вземем положителното електричество, то е, което изразява неговата сила. Сега, ако зрението ви се усили, бихте видели какво движение става от едната страна. Ще забележите от ляво към дясно и отвътре навън става движение, над кожата и под кожата. Електричеството върви по жици. Но едното е положително, а долното е отрицателно. Същото движение става отвън. Отвън, от лицето. Туй, дето някой път виждате лицето изкривено, изразително в някой човек, то е прекръстосване от лявата и дясната страна на положително електричество и положителен магнетизъм преминава. Вътре прониква отрицателното в тъканта отдолу. Туй движение на лицето има влияние върху целия ход и между всичките клетки става такава една обмяна. Едно ваше разположение, което сте имали, за бъдеще ще остави известни отпечатъци върху организма. Такива движения стават несъзнателно.
Сега при възпитанието на човека, казвате, да бъде съзнанието ви будно. В какво отношение? Не може съзнанието ви да бъде будно в целия ви живот. Трябва да има известни процеси подсъзнателни. Ще се умори човек да наблюдава всичките процеси. Той не е в състояние да наблюдава всичките процеси, които стават в него. За пример процесите, които стават в сърцето, не е позволено да ги знаем. Той не е господар в движенията на сърцето. Чувствата са, които го управляват. Човек не е господар на своите чувства. Друг е господар в него. Следствие на това ние правим много погрешки, понеже не сме господари. Каквото ти заповядват отстрани, това ще направиш. Един слуга ще направи това, което не иска. В еди-кое си време ще идеш, ще се върнеш, в еди-кое си време ще легнеш, в еди-кое си време ще станеш. Каже ти: „В 5 ще легнеш.“ В 5 ще легнеш. И казвате: „Аз съм господар на положението.“ Всъщност богатите хора господари ли са, понеже лягат, когато искат?
Ами тогава аз уподобявам тъй. Онези богатите ги уподобявам на коне, които не са кираджийски, а онези, които са сиромаси, на кираджийски коне. Онзи кираджийския кон може да го яздят, да го товарят, а пък богатия кон по някой път ще турят някой кабриолет или някое хубаво седло, но все таки ще се качи някой на него. Богатият човек и той не е свободен. Скимне му да има угощение. И мисли, че туй е скимване на неговия ум, ще зависи от него. Не. Тук някой по-голям господар му казва: „Ще направиш голямо угощение.“ И той ще приготви. Ще ядат, ще пият, веселят се, но не се весели богатият, веселят се други. Само че у богатия става по-голямо увеселение, у сиромаха – по-малко. Но все таки стават.
Допуснете сега, че двама души се скарат. Мислите, че те са господари? Че тя е обща война, която държавата заповядва. Набият се двамата. Бият се един час, вземат милиони души участие, и всичките тия имат наранявания, умирания. Във всяка една война милиони ще излязат навън. И след туй единият ще каже: „Аз му дадох да разбере.“ Сега кой кому е дал да разбере. Някой генерал е победил, но хиляди войници измрели. Генералът ще каже, че той е спечелил от войната. Всеки ден печелите и губите войните. Кой от вас не е печелил?
Та казвам. Какво е новото схващане? Ако вземете една съвременна физика, една химия и преведете тия процеси, които стават, за пример електричеството – електричеството само по себе си не функционира. За пример, ако едно същество дойде и види, че тия лампи са запалени – тия лампи ние не сме ги запалили, запалил ги е някой – ще разберете, че в запалването на тия лампи има съотношение. Съществуват други разумни сили. Ако съдим според степента на светлината и ако направим заключение, че колкото светлината е по-силна, толкоз тия същества са по-интелигентни, тогава този, който влезе тука и съди по нашите лампи
доста е силна светлината, тогава какво ще мисли за вас? Той ще мисли, че вие сте доста интелигентни. Но той трябва да знае каква е единицата на вашата интелигентност, защото в туй електричество са взели други разумни същества участие.
Следователно ние разполагаме с малко повече средства. Волтажът на електричеството е по-слаб. И наместо да имаме 200 свещи, имаме по 50. Ако електричеството е слабо, ще направим няколко предложения. Няма да извадим заключение, че ние сме от най-умните. Най-първо ще вземем предвид дали сме богати. Възможно е да сме богати. След туй ще дойде на второ място да съди за нашата интелигентност. Какво ще научи той? Може ли туй същество от електричеството да съди за какъв предмет говоря? Как тогава, на какво основание един човек като направи известна гримаса или известно движение, и вие от туй движение вадите заключение, че той в ума си има това и това.
Сега туй същество по светенето на лампите ще разбере върху какъв предмет говоря. Ще разбере, понеже нашата мисъл упражнява влияние върху електричеството. Вие не знаете това. Нашата мисъл упражнява известно влияние върху светлината. Вие ни наблюдавате. Ако се говори върху един предмет интензивно, светлината на нашите лампи се усилва. Ако имате, да кажем, един уред, с който да се измерва силата на светлината, щом предметът не е така интересен, когато вашият интерес не е така голям, светлината на лампите се намалява и от туй увеличаване или намаляване на светлината туй същество, ако е много умно, по пречупването, по вълните на светлината ще знае за какъв предмет говоря. Както и вие заключавате от известна гримаса или от известно движение на даден човек, че такива чувства има в него. Или ако някои линии има в тялото, вие заключавате, че той такъв и такъв характер има, така и така ще се прояви.
От чисто геометрическо или физиогномическо гледище в органическия свят скъсяването на правите или на кривите линии или по разните отклонения на ъглите се съди за човека какъв характер има. За пример в какво отношение пада една крива линия в даден случай. Ако вие на челото имате перпендикуляр, какво означава той? Ясно се вижда перпендикулярът. Или някои имате две такива успоредни линии? Когато се е създало неговото тяло, турили са му една отличителна черта. В друго чело ще намерите тази линия, но тя е по-дълбока, а в някои е по-плитка.
Сега това го вземам само да се изясни. Процесите са сложни. Ако вие наблюдавате един процес, най-първо трябва да наблюдавате лицето. Вие се спрете върху вашето лице. Спрете се само върху известни отличителни черти, върху площта, върху която стават всичките тия движения. Ако основното можете да разгадаете, второстепенните неща лесно ще ги разгадаете.
Да допуснем, когато носът е прав или пък имате, когато носът е завъртян отгоре. Или пък някой път носът е вдлъбнат и образува крива линия. Някой път образува изпъкнала линия. Този нос, който е вдлъбнат, е отрицателен. Там действат повече отрицателни сили на природата. Този, който е по-изпъкнал, действат положителните, а който е прав – има преплитане на деятелността между положителните и отрицателните сили. на деятелността на човешкото съзнание. Какви са намеренията на човек, който има изпъкнал нос, какви ще бъдат неговите намерения? Какви ще бъдат намеренията на онзи, на който носът е изпъкнал? Щом интересите се накърнят, той ще вземе пушка или някоя голяма сопа и ще дойде и ще те варди, и ще се разправя с тебе.
Онзи, на който носът е вдлъбнат, той ще тури някакъв капан, някое въже, ще те повика, ще те угости и след туй ще те върже. Методите, които ще употребят двата, са различни. Единият усеща, че е слаб, ще употреби ума. Значи тия типове отрицателните са по-хитри. Положителните имат повече воля и сила, но толкоз ум нямат. Те някой път отварят война и ги бият. Това са общи заключения, само за уяснения.
Сега вас ви се виждат тия неща несъществени, не разбирате какво отношение имат към живота. Цялото нещастие на хората се дължи на неразбирането на своето естество, неразбиране естеството на ония хора, с които имаш вземане и даване. Казваш – той е съвсем разложен, той нищо не може да направи. Той с дърво няма да те бие. Той кобур няма да извади, но той може да те извика на гости, да те напои и да те върже с въже. Той ще бъде като онзи евреин тук, в София. На един българин му хрумнало наум да си направи къща. Имал съсед един евреин, който му казва: „Аз ще ти дам пари назаем.“ Българинът мислил да си направи една къща от един етаж с две стаи. Евреинът му дава съвет да си направи къща на два етажа, че в първия етаж да живее той, а другия да го дава под наем. Евреинът прави сметка, че българинът като закъса, къщата да остане заради него. Той е отличен евреин, мисли доброто на българина, а евреинът мисли своето добро. Дава му пари евреинът, започва да прави къщата, не достига до втория етаж и най-после идва евреинът да живее в къщата и след десетина години евреинът става собственик, а българинът остава навън.
Почти между всичките хора, когато започват една обща работа двама съдружници, най-после виждаме
единият съдружник отстъпил, а другият останал. В природата там, дето има разногласие, всякога природата остава. Тези положителните типове в света, тях природата ги лекува по един начин, а негативните – по друг начин. На негативните казва: „Ти отстъпи. Ти си по-слаб. Ти отстъпи.“ А пък на силния какво казва: „Ти поддържай положителното. Ти няма да отстъпиш.“ Вие ще кажете: „Защо е така?“ Питам тогава, в архитектурата когато поставят някоя колона, която държи някое здание, какво е нейното положение? Положителна ли е тази колона, или отрицателна? Поставяте една дъга върху две колони. Тази дъга положителна ли е, или отрицателна? Стълбата е права, а този свод какъв е? Следователно стълбата се повдига, а колоната отгоре, те са негативни. В какво отношение са негативни, понеже кривината накъде е?
Да допуснем сега, че един човек се приближава към вас. По какво ще познаете, че се приближава или че се отдалечава? Сегашните астрономи как намират например, че някое тяло – дали се приближава към Земята, или се отдалечава? Има известни начини. Когато ъгълът на светлината в спектроскопа се увеличава, туй тяло се приближава. Когато се стеснява ъгълът, туй тяло се отдалечава. Или когато този перпендикуляр на ъглите се увеличава, тогава тялото се приближава, а когато този перпендикуляр на ъгъла се намалява между двете страни на ъглите, тогава тялото се отдалечава.
Значи що е любовта в света? Правим заключение. Любовта между хората е закон на приближаване. Всеки човек, който се приближава към вас, ви обича. Всеки човек, който се отдалечава от вас, или ще бъде индиферентен, или ще ви мрази най-малкото. Вие ще кажете: „Вие може да се заблуждавате, че този човек се приближава.“ Той физически може да се приближава, но вътрешно по същество, по мисъл, по чувство, той е далече от вас. Сега не е въпрос за физическо приближаване. физическата близост не е по отношение на самия човек. Онзи човек, който ви обича, вие не може да съдите за неговата близост. Ни най-малко не означава близостта. Ти чувстваш, казваш: „Аз чувствам неговата близост.“ Как чувстваш? Значи образува се известно вътрешно течение, което вие чувствате. Течение се образува в сърцето ви. Как чувствате, че известно лице ви е близко? Чувствате даже, че туй същество, което имате, вие имате даже еднакви мисли. Когато туй същество не е в хармония с вас, вие пак чувствате.
Вие правили ли сте наблюдение, когато човек не мисли за вас, каква мисъл се заражда у вас? Вие видите някой човек и казва: „Хваща ми окото.“ Но трябва да имате една формула, трябва да имате една мярка, не само предположение. Вие казвате: „Той е добър човек.“ Сега аз може да кажа, че онази формула се разширява. Тук се разрешават процесите, които стават. Казано на прост език, тази формула означава процесите, които стават между положителното и отрицателното електричество. Има йони, протони. Промените, които стават, движенията, които стават наоколо. Казват, че всъщност спор има. Има нещо, което ги озадачава.
Според тази теория положителното и отрицателното електричество трябва да бъдат еднакви по количество, а се оказва някъде, че положителното електричество е повече, отколкото отрицателното. Следствие на увеличаване на положителното електричество, някъде като се увеличи много, в положителното електричество много се харчи. Капиталът, който е в парите, той е отрицателна сила. Значи тази сила трябва да се тури в движение. Ако те се турят в употребление, чрез тях може да се произведе един положителен процес. Покажете някому пари, не му прави впечатление, но може да направите опит. Извадете на един работник една английска лира, да видите какво впечатление ще му направи. Ти извадиш един лев, и му казваш: „Може ли да работиш на лозето ми за това?“ Той махне с ръка и казва: „Не, не.“ Но извадиш една английска лира и казваш: „За тази работиш ли?“ Той казва: „Да, да.“ Защото цял процес е станал. Твоята монета ще произведе цял процес, той не е в състояние да се противи. Пък ако му туриш две, още повече ще се освободи в него желанието. Но този процес, тия пари у един човек не светят.
Но този закон е относителен. Има една област относителна. Ако идете при един религиозен човек, който искате да работи, и му покажете една лира, той казва: „Не, не искам. Мене не ме интересуват твоите пари. Работник съм аз, но аз съм турил в ума си да работя без пари.“ Ти казваш: „Ела на мене да работиш.“ „На тебе – той казва – не работя. Ти си от богатите. И десет да ми дадеш, не работя.“ Той чака някой да дойде, и той отива някъде да работи без пари. Какво го стимулира него? Има нещо, което го стимулира. Минава сиромах човек край него и казва: „Аз имам лозе, но нямам нито пет пари. Жена ми е болна, децата ми са хилави, ще остане неокопано.“ Той отива да копае с мотиката на този. Значи този човек не отива да копае на богатия. В него има нещо друго, което да го стимулира. Между двамата има съотношение. Той отива да работи на един сиромах човек. Онзи, който отива, е положителен. Има нещо в чувствата, което компенсира в него, привлича го. Когато вие обичате някого, минавате покрай някой човек, привлича ви вас. Да ви е платил нещо, не. Гледа ви човекът, погледне ви, приятно ви е, готов сте да му услужите. Нито го познавате, нито ви е направил някаква услуга. Друг може да ви е услужил, но не сте разположени, не го обичате. Казвате: „Така го създала природата.“ Че така го създала природата, да. Но има известни закони, които регулират отношенията на хората. Това не е произволно.
Та казвам, при самовъзпитанието вие трябва да разбирате законите на природата. Нищо в природата не е произволно. Когато всичко е произволно, законът, който е нарушен, всякога има лоши последствия. Вие сега се чудите какво заключение да извадите. Не е работа да извадите заключение. Защото някой казва: „Да видя заключението какво е.“ Може да ви кажа така, че между два положителни принципа винаги се отблъскват и два отрицателни типа винаги се отблъскват. Един отрицателен и един положителен принцип се привличат, но има известни потънкости.
Допуснете сега, че аз правя един анализ.
Имате Д – доброто, то е обща маса.
Имате ДП – доброто, което е положително.
Имате ДО – доброто, което е отрицателно, пасивно.
Значи може да турите на едното плюс.
Имате ЗП – злото положително.
Имате ЗО – зло отрицателно.
Същият закон. Най-първо според този закон положителното зло се привлича от отрицателното зло. Но същевременно има едно преплитане.
ДП плюс ЗО равно на положителното добро се привлича от отрицателното зло. Тогава имате друга комбинация. ЗП плюс ДО е равно – положителното зло се привлича от отрицателното добро. Тук имате съединение, че слабото добро е съединено със силното зло и силното добро е съединено със слабото зло. Но тук имате вече неустойчиво съединение в химията. Следователно ние ги туряме тия неща в ретортата. Като се съединят, какво ще излезе? Тогава ще имаме ДП, ДО, ЗП, ЗО.
Следователно ти най-първо искаш да направиш едно добро, но все таки влиза някоя отрицателна сила в твоята мисъл. Искаш да направиш добро някому, но влиза някоя отрицателна мисъл, която спада 6 областта на злото. Казваш: „Хем скъпо ще вземеш.“
Да кажем, той е един беден човек, но все таки трябва да плати. Съвършено безкористно няма да го направиш, все ще приложиш известно користолюбие. Съвършеният човек ще дойде и ще разложи. Тия процеси са потребни. Като дойдеш до един процес, ще разложиш така. Ще съединиш положителното добро с отрицателното. Ще туриш положителното зло, и то си е на място. От туй гледище то е една сила в света.
Опасността на един нож къде е? Ножът отрицателна сила. съдържа в себе си, но ножът сам по себе си не може да убие, но обаче при известни условия може да се натъкнеш на ножа. Има зло. Злото е в ножа вътре. И всякога трябва да се пазиш от него. Вземете в природата огъня. Ако не знаеш как да се пазиш от него, може да си изгориш ръката. Вземете сгорещено масло. То е опасно.
Та казвам, в този случай известни сили са лоши само като не знаете как да ги употребите. Но потребен е стремеж. Една положителна мисъл има едно естество, което може да ви послужи. Трябва да знаете – ножът може да ви причини зло. С този нож някой може да излезе, да ви ръгне, да ви убие. Де е сега злото? Или ако вие сте невнимателни – вървите с този нож и да кажем с този нож някой ви убие. Или вие, като вървите, се натъкнете на него. Вие не сте били достатъчно внимателни и може да ви направи пакост. Представете си, че имате отровна киселина
седи затворена в шишето, потребна ви е за боядисване. Някои художници и те употребяват отровни бои. Много от боите са отровни. Обаче ако вие не сте внимателни – носите туй шише с отровната киселина, то се счупи в джоба ви, и може да ви причини вреда. Но ако знаете качеството на материала, който е затворен в шишето, колко е корав, вие ще се предпазите.
Някои ваши мисли има, които са отровни. Човек представлява цяла лаборатория. Има ваши мисли и желания, които са затворени в шишето. Природата ги е турила в шишета. Някои от тия желания са тъй опасни, че с най-малко сътресение произвеждат ефект – пръскане може да стане. Полека ще го повдигнеш, да не направиш някое сътресение. Внимателно ще вземеш и ще го туриш на друго място. Има хора, които, като бутнат или вземат нещо, цяла експлозия стане. Той най-първо иска само да премести шишето. Хич няма да буташ туй шише. Туй шише е много опасно. Бутнеш ли го, ще стане експлозия, ще се скарат двамата. Казва, премести едно шише от едно място на друго. Ще ви кажа едно правило. Щом започне да се мърда устата или брадата на някого, ти заключи лабораторията, излез, за да не стане експлозия. Ти заключи лабораторията и не се разговаряй с някого. Върни се след един-два часа – всичко се е уталожило. Ако седиш и искаш да видиш какви са резултатите, ти ще видиш, че експлозията ще стане.
Та казвам, при новото възпитание природата е дала метод. Мърда ли ти нещо, почакай. Ти хич не стой, не се разговаряй, но кажи: „Много важна работа имам, която е неотложна, непременно трябва да изляза, защото, ако не изляза, много лошо ще стане.“ Сега наблюдавайте някой път, когато ви мръдне, че не сте го послушали. Ще видите, че нещо ви посърбяла ръката, вие казвате, че пари ще вземате. То е верно. На едната ръка вземаме пари, но на другата, като посърби, ще дадеш нещо. Тогава трябва да знаете – ръката ви щом ви посърби, да кажем, лявата ръка, ще давате пари. Ако имаш да даваш някому, ако дойде и го чакаш, плати му. Но ако нямаш пари, не стой да го срещнеш, излез някъде. Той ще дойде и ще пита. Ти кажи: „Отивам на много важна, неизбежна работа.“ По-добре е да заминеш, отколкото да останеш. Може да вземеш някоя цепеница, но хайде – в затвора. Иди по-добре в гората някъде.
Този закон може да го приложите при съзнанието на вашата мисъл. Може да изгубите своя мир, своето разположение от незнание как да посрещнете вашите длъжници или кредитори. Някой път може да се упражнявате изкуствено да мълчиш. Мълчанието знаеш какво значи. Господарят мълчи, а слугата говори. Казвате: „Само те ли да говорят? Аз да не говоря?“ По-добре е някой път другите да говорят, а ти да мълчиш. Нека говорят слугите, а ти – господарят, мълчи. Целия ден мълчание да пазиш.
В Англия имало един, който се е зарекъл 7 години да не говори. Даже като ходили английски лордове, онзи не говори. Как се разговарят двамата? Онзи му написва: „Ти трябва да се откажеш, казва му. Откажи се от твоето намерение. Ти ще пострадаш така.“ Онзи мълчи. Отказал се е от политическия живот. Какво трябва да се прави сега? Онзи мълчи. И в природата същият закон е. Някой път вие отивате, молите се, нямате отговор на вашата молитва. Ако имате отговор на всяка ваша молитва, какво щеше да стане? Отивате вие, мълчат и ви казват: „Откажете се от сегашната политика.“ Ти си станал търговец и той ти казва: „Откажи се от търговията.“ Откажи се. Ще видиш, много право е, условията са лоши, ти ще загазиш. Тази дума не е много изразителна. Ти ще си навлечеш голяма беля на главата. Откажи се от търговията, не търси своето щастие в богатството.
Богатството е условие за най-умните хора в света. Ти, който не си толкоз умен, не ти трябва теле, такъв товар на гърба. Не е човек да не бъде богат. Но богатството е прогресивно, богатството е благо в света само за умните. Едно благо, което трябва да пожелае, но трябва той да желае, да бъде много интелигентен. Умен да бъде, и тогава да дойде богатството, да може да го използва. Другояче туй богатство ще произведе едно съединение със злото. Или силното добро с малкото зло, но все е зло – отрицателно или
положително, ще произведе две съединения, с които не се постига нищо. Да се съедини положителното добро с отрицателното добро. Тогава имате две съединения палиативни, които не разрешават въпроса.
Та казвам, три процеса има в човека. Двата са палиативни. Как да ги нарека – при които въпросите не се разрешават. Единият е по-добър – да съединиш силното добро със слабото зло, е най-безопасно в света. Силното зло със слабото добро е второто. Слабото добро упражнява влияние на силното зло. Но който иска да бъде съвършен, да съедини положителното с отрицателното добро. Ти ще бъдеш човек, който няма да зависиш от външните условия и не ще бъдеш в зависимост от окръжаващата среда. Понеже злото не може да подчиниш, елемента зло ти не може да подчиниш на човешката воля – туй трябва да го знаеш. Ти може да го туриш на работа, то може да ти услужи, но да ти стане слуга – никога. Някога може да ти направи една услуга, но да станеш господар на доброто или злото, то е невъзможно.
Следователно две неща не желайте в света. Не желайте да бъдете господар на доброто. Но не желайте да бъдете господар и на злото.
Сега разберете в какво се заключава тази философия. Какво трябва да бъдете? Поставете доброто да се разправя със злото. Вие всякога между себе си и злото имайте доброто за посредник. Когато искате да се разправяте със злото, кажете: „Моля, направете ми една услуга.“ Защото, щом искаш да се разправяш със злото, ще бъдеш бит. Ако излезеш от злото, от кантората на злото, всякога ще носиш едно благо. Ще те бие този, който има да дава. Които ходят в кантората на злото, всякога са бити. Злото е един господар. Като идеш, ти ще внасяш, ще излизаш навън.
Аз да ви препоръчам едно правило. Щом имате да вземате от един лош човек, като идеш, той ще те набие. Щом като видиш, че си мърда устата, кажи: „Господине, оставам на Ваше разположение.“ Пък ти излез навън. Ще видиш, той се усмихне и ще каже: „Умен е.“ Или казано на друг език. При лошия човек заключи устата си. Пък му кажи тъй: „Ти си много благороден, отличен човек. Дядо ти, баба ти са много добри хора.“ Тогава вие ще мязате на един турчин, който насадил нивата си, пък се навъдили хиляди лалугери и изяли житото. Турчинът казва: „Всичките ще ги избия.“ Взима си чифтето да ги бие на нивата. Като приближава, всичките лалугери подигнали краката си. Той казва: „Ха, признавате ли ме за господар, харизвам ви житото.“
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Четиринадесета беседа на Младежкия окултен клас 23 декември 1932 г., петък, 5 часа София – Изгрев
