1. За същността на дясното и на лявото като посоки в Живота.
Идеята за дясното и лявото като разумна проява на Природата, като принцип, не е ясна за съвременния последовател на Учението. В Словото на Учителя този въпрос е осветлен максимално пълно, особено в няколко есенциални беседи, които недвусмислено разкриват същността на проблематиката. Добронамереният и отворен към дълбокото и скритото изследовател би трябвало да се вслуша в гласа на разума и да спазва законите и правилата, породени като пряко следствия от принципа.
„Дясно“ и „ляво“ са проекция на ІV Херметичен принцип – на Полярността. За да разберем обаче същността на този принцип, ще трябва да проследим в Словото идеята, която Учителя влага в понятията „дясно“ и „ляво“ като посока, като път. Той говори за двата пътя, в които човек ще – не ще, върви. Освен това ги разглежда като „величини“, т.е. тези два пътя имат някакви количествени мерки, които биха могли да се изчислят с точност: Предметът, върху който има да говоря, е важен. Употребявам думите „ляв и десен път“, защото няма други пътища. Десен и ляв път са величини[1]. Единият път/посока – десният, на ума, Учителя нарича по-благоприятен за вървене, докато другият – на сърцето – е с по-гъста материя, явно още недостатъчно обработен: В две посоки може да се отбие човек – или вляво, или вдясно. Ако се отбие вляво, коя е причината? Сърцето е причината да се отбие вляво. Ако се отбие вдясно, умът е причината да се отбие вдясно. Имате две противоположни посоки. Вляво има по-гъста материя. Вдясно са по-благоприятни условията[2]. Има и друго измерение, което Учителя дава за тези две величини: Левият път е пътят на инволюцията, десният – на еволюцията[3].
На събора през 1914 г. в Търново Учителя доста категорично говори на какво е символ лявата страна. На практика описва най-тъмното място с най-гъстата материя във Вселената, която той нарича 13-та сфера: Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в 13-ата сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка. Затова ние най-напред трябва да се научим какво и как да искаме. Аз зная, че щом разберете, че лявата страна е 13-а сфера, никой няма да иска да седне вляво. Ако опре само на Господа, в Небето има само дясно, а няма ляво. А окото, всякога едното вижда правото, а другото е 13-а сфера. Чрез дясното око ние намираме пътя за Небето, а с лявото гледаме надолу, към другия свят[4]. На друго място в Словото казва: Който иска да живее още според условията на 13-а сфера, ще претърпи големи нещастия. Ето защо, всички стари навици, които имате, трябва да ги преобразите. Защото, ако не се съобразявате с новите условия, ще ви върнат назад, при условията на 13-а сфера[5]. А в „Разговорите“ Учителя прави връзка между инволюция и 13-а сфера, по подразбиране и с лявата страна: Ако споделяш инволюционните възгледи на хората, т.е. старите идеи, ти си в 13-а сфера, а ако имаш нови възгледи, ти си излязъл из нея. Хората трябва да бъдат готови за великите истини[6].
Най-пълно се дават характеристиките на двата пътя в публичната сказка на Учителя от 1920 г., когато той гостува в Сливен и региона в продължение на близо два месеца: По левия път е слизането, а десният път е пътят, посоката, по която става възлизането, изкачването. […] По левия път човек е слизал към сърцето. Обсебването е било от неразумни сили, които не са се подчинявали на ума. Раждали са се велики Учители, за да дадат насока на живота. Един такъв Учител е бил Христос. […] По десния път се раждат героите. За да бъде герой, човек трябва да слиза по левия път и да се качва по десния път. Колкото по-много герои има един народ, които да се самопожертват, толкова по-много блага ще има. […] Жените са левият път. Мъжете са десният път. Жените са потенциалната енергия, мъжете са кинетическата енергия. Жените трябва да изучават закона на левия път, мъжете – на десния. Двата, като се препречат, ще даде волята – децата. Децата са стимулът за всички благородни подбуждения[7].
Пространствено в човека двата пътя намират своята проекция и в т. нар. троен поляритет – отпред-отзад; ляво-дясно и горе-долу: Левият път е линията отзад на главата ни; Десният път е линията отпред на главата, пред челото ни[8]. В първа година на Специалния клас Учителя доразвива тази идея: Ако спуснете една отвесна плоскост в човека, от горе до долу, успоредна с цялото му тяло, той се разделя на две части: задната част представлява лявата пътека на неговото движение, а предната част, успоредна на лицето му, представлява дясната пътека на неговото движение. Ако спуснете друга плоскост, от запад към изток, имате друго деление, при което дясната част на мозъка представлява правият, десният път, а лявата част на мозъка – левият, широкият път. В принципиален смисъл казано, левият път означава стремежът на човешката душа, а десният път – действията на човека. И наистина в правия, в десния път върви само онзи, който действа, а в широкия, в левия път върви само онзи, който не действа още, а само се стреми. Това са двата пътя, по които съвременните хора вървят[9].
Борбата в човека, заложена още от предвечни времена, се дължи според Учителя на тези два различни пътя на движение: Някой човек иска да извърши една работа, но в същото време забелязва в себе си борба вследствие на две различни мнения, на два различни гласа, които говорят в него. Когато иска да разреши някой важен проблем в своя живот, той се бори ден и нощ, не може да заспи, чува един глас, който му говори в полза на този проблем, друг глас му говори против, докато най-после той се присъедини към един от тия гласове и разреши въпроса. Ако този човек не е благороден, не е високо просветен, той ще реши да служи на своята любов и ще избере левия път; ако е благороден, той ще реши да служи на Бога и ще избере десния път. Опасността от левия път седи в това, че в този път човек изразходва всичката си енергия, без да има някаква придобивка[10]. Тук от думите на Учителя разбираме, че левият път е този на човешкия егоизъм, както той го нарича „любов към себе си“, докато десният път е служенето на Бога.
В първата година на Общия клас Учителя посочва и друг ракурс на десния и левия път по отношение на бързите резултати и в противовес – изчакване узряването на плода: И тъй, вие ще гледате процеса, който става вътре във вас. Ако в началото на живота си искате плода да дойде бързо, да дойде скоро времето, за да постигнете нещо, тия резултати да дойдат бързо, вие вървите по левия път. Ако искате бързо да усвоите нещо, вървите по лявата пътека. Ако след като сте работили дълго време и оставяте плода да дойде най-после и не бързате, вие вървите по правата пътека, по десния път. Човек, който е работил по светския начин за своя народ, той, като е вървял по левия път, иска да му се направи един паметник, иска да се пише за него във вестниците. Ако не направят това, счита, че тия хора не са признателни. Докато един човек в десния път, като дойде време за юбилей, казва: „Няма защо да правите това, нека да е след смъртта ми.“ Той протака времето. Ако искате бързи резултати още в този живот, вие сте вляво. Ако бързате в началото, вие сте по Бога; ако протакате в началото – по света ходите. Ако съкращавате времето в края, по света ходите; ако го продължавате в края, по Бога ходите. Това е закон вътре във вас. И когато се безпокоите за резултатите на вашия живот, за онова, което сте направили, вие сте вляво. Извършили сте нещо и се безпокоите – наляво сте[11].
Недвусмислено в Словото става дума, че надясно е пътят на доброто, а наляво – пътят на злото: Докато човек е в реалността, всякога ще печели, макар и микроскопически. Ако е в света на сенките, всякога ще губи, без изключение. С други думи казано – доброто и злото като реалности показват пътя, по който хората вървят: нагоре – по пътя на доброто, или надолу – по пътя на злото; надясно – по пътя на доброто, наляво – по пътя на злото. Десният път дава сладки плодове, а Левият – горчиви[12].
Принципът на полярността работи на всички нива на проявление. Учителя дава пример как да го открием в музиката: Сега, във връзка с музиката, ще определя два пътя на живота. Един възходящ – правият път на живота и низходящият път на живота. Възходящият, правият път на живота е път, който съдържа в себе си всички възходящи сили: формите има, съдържание има и смисъл в себе си има; той се нарича правият път. Низходящият път е път, който съдържа всички низходящи форми, съдържание и смисъл на низходящия живот, те го наричат левият път. И тъй, под „път“ ще разбирате, всички възможности, които живота изисква в даден момент. Туй се нарича път. Сега музиката е едно от средствата на правия път, на възходящия път. Едно от великите средства на възходящия прав път на живота. И, следователно, всеки един живот трябва да започне с музика[13].
Учителя ни казва, че зад всяка една идея стоят принципи и закони, докато се стигне до материалното ниво на проявление. Като дава пример с младостта и старостта в живота на човека, той ги конфигурира в триизмерното пространство: Символът на младостта и старостта представлява движение, което трябва да бъде нагоре, наляво, надясно или надолу. Важното в случая е кога това движение е наляво и кога – надясно[14].
Но веднага ни предупреждава и за опасността, която може да ни сполети от неправилно тълкувание на принципа и буквалното му приложение на Земята: Във вас може да се зароди идеята, че ние всякога трябва да вървим само надясно и никога наляво. Идеята, че трябва да вървим само надясно, не спада към материалния свят, тя не е материална идея. Ако вие я считате за материална, аз ще направя следното възражение. Пътуваш нанякъде, дойдеш до един кръстопът: наляво отива за Пловдив, надясно – за София. Ти трябва да отидеш в Пловдив, как ще тръгнеш по десния път? Значи, щом си на Земята, ще вървиш и наляво, и надясно – това са посоки на движение, които не трябва да смесвате с принципа. Защото има и идейно десни, и идейно леви направления, които не трябва да смесвате с лява и дясна посоки[15]. Или казано на прост език – това, че младостта като идея се свързва с надясно и нагоре, не значи, че ако ходим само в тези посоки, ще станем по-млади.
2. Винаги с десния крак напред.
В „Принципи на Паневритмията“ от 1938 г., където се говори за действието на ІV Херметичен принцип – на Полярността, Учителя разяснява съвсем ясно и недвусмислено поляризацията на физическо ниво. Оттам разбираме и защо всички упражнения в Паневритмията трябва да започват винаги с десен крак. Казва се „винаги“, а не с 1 – 2 изключения, тъй като принципът работи безотказно, независимо какво си мисли и върши незнаещият човек:
При паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията. Движенията на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързването на човека с творческите сили на природата, а движението на левите крайници или обръщането наляво – със съграждащите сили.
Упражненията в Паневритмията започват ВИНАГИ с десния крак, защото творческите сили действат първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили[16].
Това не е някакво случайно хрумване на Учителя, когато той обяснява, че в Паневритмията се започва „винаги с десния крак“, тъй като поляризацията стига и до нашите крайници. Паневритмията е еволюционен духовен метод и като такъв тя е проекция на Бялата ложа, а при тази ложа „десният крак е напред“ винаги, докато левият е символ на другата ложа и няма как да се даде начало именно с него:
Сега се задава въпросът: Когато овцата отиде при вълка, ще измени ли храната си? Ако вълкът попадне при овцата, ще бъде ли доволен от нейната храна? – Нито вълкът ще бъде доволен от храната на овцата, нито овцата ще бъде доволна от храната на вълка. Храната на овцата не е храна за вълка, и храната на вълка не е храна за овцата. Желанията на вълка са желания на Черната ложа, а желанията на овцата са желания на Бялата ложа. Значи, съществуват Бяла и Черна ложа. Всички хора са в съдружие и с едната, и с другата ложа. С левия крак те са в съдружие с Черната ложа, а с десния – с Бялата. Когато Черната ложа е на власт, левият крак излиза напред, а при Бялата ложа – десният крак е напред. Същото се отнася и до ръцете: лявата ръка е свързана с черните, а дясната – с белите. Затова Христос казва: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае.“ Това означава: каквото прави Бялата ложа, Черната да не знае. – Защо да не знае? – Защото ще развали работата на Бялата ложа. Черните не трябва да знаят пътя, по който белите вървят[17].
Енергията, идваща от Бялата ложа – отгоре и отдясно – никога не трябва да се подпушва. Това Учителя повтаря неколкократно, за да няма никакво съмнение, че последствията ще са фатални за човека, особено когато той вече знае за действието на принципа: Никога не подпушвайте енергията, която е над вас. Отдолу под вас колкото искате подпушвайте. Отгоре над нас и дясната страна на вашия живот не подпушвайте. Каквото прави дясната ръка, лявата да го не знае. Подпушвай лявата ръка, но дясната – никога. Подпушвай левия крак, но десния – никога[18]. В същата лекция от Общия клас Учителя продължава мисълта си защо на физическо ниво няма как да не се съобразяваме с реалностите: Туриш десния крак напред, спри се, може да се върнеш. Десният крак е напред, пропаст има, ако стъпиш с левия крак, в пропастта долу ще идеш. Ще се подпушиш, ще се върнеш. Казва: „Аз не съм свикнал да се връщам.“ Как не си свикнал да се връщаш? Ти не си птица, да хвъркаш, човек си, който ходи. Ще се върнеш, назад ще отстъпиш и тогава ще вземеш отдясно[19].
По отношение на правилния обмен на дясната и лявата страна в организма и за простите правила, които произтичат от принципите и законите, отнасящи се дори до нашето ставане след сън, Учителя казва следното: Сутрин, като стана, посрещам себе си. Имам известни правила. Аз никога не ставам с левия крак[20]. Тук виждаме отново използването на „никога“, което подчертава значението на отрицателното наречие за негативни последствия, ако не се спазва простото правило. Не трябва въобще да се съмняваме, че с всяко наше движение и жест ние предизвикваме определени енергии в нас и около нас: Когато човек изнесе напред десния крак или дясната ръка, извиква в действие известни сили в природата. А когато изнесе левия крак или лявата ръка, извиква в действие други нейни сили[21].
Правилото за краката според Учителя е дадено директно от Господа, което значи, че ние хората няма какво да умуваме много, а пряко и безпрекословно да го следваме. Това са прости истини, които не подлежат на коментари и философствания в посока толерантност към различното, еманципация, сексизъм, равенство на полове и др. п.: Господ ви е дал правило за краката: кой ще бъде първият и кой последният – мъжът или жената, момата или момъкът? Най-първо е момъкът, който е десният крак; после е левият – момата. Първо десният крак – напред, левият – назад; после левият крак – напред, десният –назад. Момата и момъкът са вашите два крака, те се обичат, носят товара, помагат си и казват: „На нашия благороден господар да му направим едно добро, за да бъде снизходителен към нас.“[22]
Всичкото това знание Учителя ни дава, за да можем правилно да боравим с енергиите на Земята и да балансираме своите тела, в противен случай той говори за т. нар. „обезличаване на теченията“: Сега, какво е отношението когато вървите, как се поставят ръцете, с левия крак коя ръка върви и с десния крак коя върви? Лявата ръка с десния крак и дясната ръка с левия крак. Защо да не е дясната ръка с десния крак и лявата ръка с левия крак? – Не върви така. В природата то е закон – десния крак напред и лявата ръка нагоре с показалеца. Вие всички имате слънчевото течение в тях. В левия крак, който е назад имате земното течение. Две противоположни течения имате. Тия течения свършват работа. Ако турите десния крак и дясната ръка те ще се обезличат[23]. Ако ние правим несъвместими движения в Паневритмията, се получава същото обезличаване, например извършваме жест на даване с ръцете, но с ляв крак напред, както някои играят „зун-мезун“. Тогава ефектът е нулев, тъй като такъв тип движения се самоизключват.
В една беседа от Специалния клас Учителя съвсем директно говори как правилно да се съчетават отварящи движения на ръцете с хода на краката. То не е по-различно от законите и правилата, които той ни дава в Паневритмията. Идеята е същата – как правилно да съчетаваме енергиите в себе си, за да не се получи това „обезличаване“: Ако искаш в тебе кръвообращението да става правилно, ти трябва да тръгнеш и като вдишваш, да отвориш ръцете си настрани, като издишаш, да затвориш ръцете си – при първата стъпка отвори ръцете си, при втората – затвори ръцете си. Ако искаш да свириш и в музиката ще правиш това упражнение, десния крак напред, отвори ръцете настрани, левия крак напред, затвори ръцете напред с допрени пръсти ти. Ще се учиш, това са елементарни работи[24]. Той споменава, че това са „елементарни работи“, но някои отново настойчиво твърдят, че при „зун-мезун“ трябва да има отварящо движение с ръце и ляв крак напред.
В Божествения свят се влиза с десен крак, което не трябва да се приема буквално, но принципно, с оглед на казаното по-горе: Когато иска да влезе в Божествения свят, човек трябва да постави десния си крак напред. Влезе ли с левия крак напред, ще го спрат още пред прага. Който влиза с левия крак в Царството Божие, той нищо не може да постигне. Влезе ли с десния крак в Царството Божие, всичките му работи ще вървят добре[25]. Ако приемем, че върховете в планината са проекция на Божествения свят, то трябва да спазваме правилото за тръгване с десен крак и в този случай: Тръгвайте напред с десния си крак. Когато тръгвате към един връх, турете в ума си мисълта да възлезете на върха, но никога не определяйте за колко време ще направите това[26].
За тези определени правила и закони на движението Учителя говори и в съборната беседа от 1929 г., където става ясно, че освен с десен крак напред човек трябва да стъпва първо на пръсти, после на пети. Той засяга и темпото на вървене в самото начало, посочвайки правилото и там: Всички движения се подчиняват на известни правила и закони. Например ходът на човека също така се обуславя от известни закони. Когато човек тръгва нанякъде, първо трябва да постави десния си крак напред, а после левия. Освен това той трябва да стъпва леко на пръсти, а не както някои стъпват първо на петата, а после на пръстите си. При това следете какви са резултатите от работата на човека, който при излизането си още започва да върви много бързо. Той се уморява скоро и работата му назад остава. Правилно е човек да тръгва бавно, спокойно и постепенно да ускорява хода си[27]. В продължението нататък Учителя обяснява по-точно защо освен с десен крак напред, стъпваме първо на пръсти, тъй като пръстите символизират Божествения свят: Постъпва ли така, накрая той ще върви леко, бързо, като че хвърчи. Във всички свои проявления Природата има определен ред и порядък. В Божествения свят има пълна разумност. Щом предприемаш някаква екскурзия, най-първо ще обмислиш добре въпроса, съгласна ли е тази екскурзия с Божествения свят, с човешкия свят и с животинския свят. И ако тя е съгласна с всички тия светове, тогава ще я предприемеш. След това ще поставиш десния си крак напред, и то главно пръстите, а после останалата част от стъпалото. Пръстите на крака представляват ангелското поле на действие; долната част на стъпалото – човешкото поле на действие, а петата – животинската област. Който стъпва първо на петите си, той търси правото на силния. В човешкия живот правото е на разумния, а в ангелския – на любещия. Божественият свят обхваща правото на всички същества[28].
В редица беседи и лекции още Учителя говори за първенството на десния крак: Аз съм казвал някой път с кой крак трябва да тръгваме. Дойдете някъде, случи се, че влезете с левия крак и се връщате, за да сте с десния. Ти си влязъл с левия крак, няма защо да се връщаш назад с левия крак. И да се върнеш, то не струва вече. Ето какъв е законът. Ти кажеш на един твой приятел: „Ти си гарга“ и после: „Извинявай, че ти казах така“. Приятелят ти ще те извини, но ти си влязъл с левия крак, а трябваше да влезеш с десния[29]. Тук става ясно, че не е важно суеверието, а дълбокото разбиране на принципите и законите. Ако направим една погрешка по-добре да не я замазваме после, а да си понесем последствията.
Другаде Учителя казва: Щом започнете да вървите, коя ръка отива с десния крак? – (Лявата) – С левия крак отива дясната[30]. Той казва, че започваме да вървим с десния крак, но с лявата ръка. Така се получава баланс и взаимодействие на енергиите. В лекция на Общия клас от 1933 г. той казва следното: Едновременно единият крак е положителен, другият е отрицателен. И по отношение на ръцете, едната ръка е положителна другата е отрицателна. Вие с кой крак ходите? – С десния[31].
Пред учениците от Специалния клас Учителя разяснява: Ние не тръгваме с левия крак, а с десния[32]. После той продължава Словото си като дава друг поглед за десния крак, който е като войник, готов за бой: Десният крак напред – войник, който иска да се бие. А щом дойдем до левия крак – ти вече разсъждаваш. Щом искаш да разсъждаваш, тури левия крак за разсъждение. Щом искаш да бъдеш силен – десният крак напред. Ще предизвикваш в природата известни сили. Ако тури левия крак и лявата ръка, други сили ще предизвика[33]. На друго място Учителя използва също символиката на войника, за да представи бойната стойка, която е с десен крак напред: Разгледайте положението на войника, който застава прав, десният му крак е малко напред, ръцете – малко назад, главата е добре изправена, вратът е изопнат; какво означава неговото положение? Този човек е свързан с Небето, воюва той. Вие се навеждате, едва вървите, като отчаяни хора; не, ще се изправите, ще заемете поза на човек, който е готов във всеки момент да воюва[34].
3. Защо десният крак трябва да е водещ пред левия.
3.1. Правилна обмяна и правилно прекръстосване на енергията.
Фактите показват, че по-голямата част от сушата на планетата е предимно на северното полукълбо, там е основната човешка популация – около 88%. Неслучайно северното полукълбо има много повече сили и ресурс от южното. Учителя казва: В човека мъжът и жената, това са два полюса: единият полюс е горе, другият полюс е долу. На земята къде е мъжът? – На северния полюс. А жената? – На южния полюс. Де е човекът? – На екватора. Това са формули. Ако вие разсъждавате, веднага ще блесне известна светлина[35]. Аналогично е в човешкия организъм – дясната страна е по-развита от лявата, което е и причината винаги тя да е на първо място. Неслучайно в доста от европейските езици дясната страна е свързана с истината и с правдата. Дясната страна в човека е по-стабилна и по-твърда, тя е свързана повече с ума. Физиологически лявата страна е по-крехка и по-уязвима, тъй като тя се свързва със сърцето и чувствата. Затова не трябва да започваме с лявата страна.
Законът на движението предполага мъж-жена/плюс-минус, т.е. напред винаги е даващият мъжки принцип, след което идва женският, за да приеме: В закона на движението всякога и навсякъде ти ще бъдеш мъж и жена. Щом стъпиш на десния крак, ти си мъж, на левия крак си жена. Щом левият крак стъпи, левият крак става мъж, десният жена. Мъж-жена, мъж-жена – имате движение. Казвам: Като жена ти си почиваш, като мъж – даваш, като жена възприемаш. Следователно има правилна обмяна в природата, ти си човекът на изменението. Ако ти можеш да ставаш мъж и жена, ти си в нормално състояние. Ако не можеш да ставаш мъж и жена, ти си в едно ненормално състояние[36].
По природа десният крак е активен, а левият – пасивен, но при ходене се получава прекръстосване, като принципът за активен/положителен и пасивен/отрицателен си остава. Началото обаче винаги е с десния напред: Вземете ходенето, левият крак е пасивен, десният крак на човека е активен. Но след като вземе десния крак, какво става с левия крак? И той става активен. Та и в ходенето енергията постоянно се сменя: положителна, отрицателна – постоянно се сменят. Тъй щото в един момент вашият ум ще бъде положителен, после отрицателен; вашето сърце ще бъде положително един момент, следующия ще бъде пасивно. Това е вече движение и това движение е постоянно[37]. После Учителя продължава с обяснение зависимостта м/у правилно движение и правилна обмяна на енергията: За да имате едно правилно движение, непременно енергиите ви трябва да се сменят правилно – това движение става постоянно. Щом една мисъл не става правилна, и движението не е правилно, анормално е. Щом предметите останат да се не сменят енергиите, движението е анормално и развитието е несъразмерно. Тогава идат тези болезнени състояния, които вие чувствате. Идва ви на ум да направите нещо – едно анормално състояние. Гняв, раздразнение, съмнение, неверие, подозрение, всичките тези качества показват, че у вас движението е неправилно. Вие го търсите отвънка. И даже в една школа много от вашите недъзи, които се явяват, например двама души се карат по единствената причина, че не знаят да ходят правилно. Турнете ги да ходят правилно и веднага ще се примирят[38].
За да има равноправие има м/у двата крака, винаги движението на краката трябва да е плюс-минус, като се започва с десния напред: Правите едно упражнение или вървите напред, или свивате крака си, положителното се съпоставя с отрицателното. В дадения случай вие с единия крак сте положителни с другия – отрицателни, после отрицателния крак става положителен, положителния – отрицателен. Движението върви плюс-минус, плюс-минус и най-после имате плюс. Плюс и плюс дава плюс. Минус и минус, какво дава? – Плюс. Минус и минус, и плюс и плюс се отблъскват, еднакви са резултатите, но постиженията са различни, отблъскване има, но резултатите са различни[39].
Учителя обяснява и какво е да се живее по братски, като всеки трябва да е доволен от отредената му роля в хода на еволюцията: Та, вие, сестрите, когато видите един брат, какво мислите? Един брат, като види една сестра, какво мисли? Казвате: „По братски да живеем.“ Какво разбирате под думите „по братски да живеем“? По братски живеене е това десният крак напред, после левият напред, после пак десният напред. Десният на първо място, после левият на първо място. Първо десният аристократ, после левият аристократ и така се сменят аристократи и демократи. Но движение има. Не е лошото, че имате една демократическа идея. Не е лошото, че имате една аристократическа идея. Трябва да има движение, смяна на нещата[40].
3.2. При спор за надмощие на десния и левия крак се раждат болезнените състояния.
При движението на двата крака е необходимо съгласуване и единство, само така могат да се избегнат аномалиите в живота. Преимуществото за момента е за десния крак, но в хода на еволюцията това се е променяло с оглед развитието на дадени качества и способности. Точно този факт трябва да се разбере и да се следва естественият ред на нещата, не да има съперничество между краката за надмощие: Някой път е много мъчно да ходиш на два крака. Можеш да ходиш много добре. Когато левият и десният ти крак се съгласуват, обичат се и си спомагат. Но когато и десният, и левият ти крак си имат особено мнение и седят да спорят, ти не знаеш накъде да тръгнеш. Седнеш, станеш, седнеш, станеш – не можеш да вървиш. Сега и мисълта, и тя си има по два крака. И когато краката на мисълта не са в съгласие, тогаз не върви. Говоря ви фигуративно. Законът е верен, но не трябва да го вземате буквално. И когато двата крака на мисълта спорят кой има преимущество, десният или левият крак, тогаз? Засега във физическия свят има преимущество десният крак, а едно време имал левият крак. След време пак ще се сменят. И като ходиш, десният крак най-първо стъпва. После той казва: „Уморих се, да си почина!“ Тогаз левият крак казва: „Аз съм сега първият.“ И виждаме, че единият и другият стават първи. И после идва движението. И ако краката не знаят този закон, раждат се болезнените състояния[41].
Разбира се, Учителя допуска тръгване и с левия крак напред понякога, което при всяко положение ще повлияе на човека. Все пак от дългата борба за преимущество краката са разрешили съперничеството помежду си и сега живеят в мир и съгласие. Това може ярко да се види именно в движението на всеки човек. Ако той ходи плавно и хармонично, значи е решил правилно въпроса: Сега не е въпросът да търсим виновни за нещастията в живота, но важно е какъв метод трябва да се приложи за разрешаването на задачите в живота. Краката отдавна са разрешили своята задача. Те живеят помежду си в мир и съгласие. Когато човек пита как трябва да разреши задачите си, краката му казват да се учи от тях. Защо ходи човек? Човек ходи, за да разреши социалните въпроси в своя живот. Докато е в покой, човек мисли и разсъждава. Щом тръгне, той разрешава нещо. Как ходи човек? Някой тръгва първо с десния, а после с левия крак. Друг пък обратно: първо с левия, а после с десния. Дали с десния или с левия ще тръгне, това има значение за резултата от неговата работа, но като вдига един крак след друг, той върви към известна цел, разрешава известна задача. Като се движат, краката се разговарят помежду си и разрешават някаква задача[42].
3.3. В сегашния развой на еволюцията има по-голямата широчина вдясно.
В моментното си развитие човек е развил повече лявото полушарие, тъй като за това е имал необходимите условия, затова и дясната половина е активната: Светът е пълен със същества и вие се намирате под влиянието на такива общества и трябва да знаете кое в коя посока се намира. Вляво или надясно, нагоре или надолу. Под думата нагоре разбираме в една по рядка среда, а надолу в една по-гъста среда. Наляво и надясно това е една среда на интензивност. Коя страна има по-голяма широта, наляво или надясно? При сегашния развой на еволюцията по-голямата широчина се намира вдясно, понеже там се работи повече. По-напред е било вляво. Сега лявото полушарие на мозъка работи повече, но след време дясното ще работи повече, пък лявото ще иде на почивка. Тогава еволюцията ни ще бъде в друго отношение. Засега всички хора тръгват с десния крак, но ще дойде време, когато ще тръгват с левия. Сега всякога вземете за правило, наблюдавайте закона, не суеверието. За една седмица тръгвайте в съзнанието с десния крак и после една седмица тръгвайте с левия си крак и забележете какви съотношения ще имате и какво може да ви се случи, и каква реакция може да произведе[43].
3.4. Сърцето трябва да отстъпва, за да се пази равновесие.
За да се пази равновесие, сърцето трябва да отстъпи. Явно преди то е настъпвало повече и сега е време да отстъпва: За да се повдигне човек, да запази достойнството си пред себе си, да бъде герой в живота си, трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено; затова той предварително трябва да разреши въпроса на краката и тогава, щом тръгне нанякъде, ще се обърне към Бога с думите: „Господи, нека Словото Ти бъде светилник пред нозете ми!“ – щом каже така, той ще тури десния си крак напред и ще тръгне. Умът трябва да бъде напред, а сърцето – назад; сърцето трябва да отстъпва, за да се пази равновесие[44].
3.5. В човека има повече чувствания, отколкото му трябват.
Учителя дава като една конкретна причина за тръгването напред с десен крак, натрупаните чувствания в човека: Сега имате нужда всички да тръгвате с десния крак, понеже имате повече чувствания, отколкото ви трябват[45]. Вероятно той има предвид многото желания, наслоявани в еволюцията до момента, които трябва да се реализират днес разумно и прагматично.
[1] ИБ, 13 юни/31 май 1920 г.
[2] СК, 31 октомври 1941 г.
[3] ИБ, 27 юни 1920 г.
[4] СБ, 11 август 1914 г.
[5] НБ, 30 април 1939 г.
[6] Разговори с Учителя, Б. Боев.
[7] ИБ, 13 юни/31 май 1920 г.
[8] Пак там.
[9] СК, 5.VII.1922 г.
[10] НБ, 12 декември 1926 г.
[11] ООК, 4 август 1922 г.
[12] СК, 24 декември, 1943 г.
[13] ООК, 22 юни 1922 г.
[14] СК, 11 май 1924 г.
[15] Пак там
[16] Принципи на Паневритмията, 1938 г.
[17] УС, 14 ноември, 1937 г.
[18] ООК, 18 февруари 1942 г.
[19] Пак там.
[20] ООК, 22 май 1940 г.
[21] Разговори с Учителя, Б. Боев.
[22] СК, 23 август 1937 г.
[23] СК, 31 декември 1937 г.
[24] СК, 15 октомври 1937 г.
[25] НБ, 28 юли, 1929 г.
[26] Разговори с Учителя, Б. Боев.
[27] СБ, 26 август 1929 г.
[28] Пак там.
[29] СК, 9 септември 1932 г.
[30] 27 септември 1935 г.
[31] ООК, 22 ноември 1933 г.
[32] СК, 30 май 1926 г.
[33] Пак там.
[34] ООК, 21 март 1928 г.
[35] СК, 5 юли 1935 г.
[36] Пак там.
[37] СК, 5 юни 1931 г.
[38] Пак там
[39] СК, 12 ноември 1937 г.
[40] ООК, 5 юни 1940 г.
[41] СБ, 11 август 1937 г.
[42] ООК, 6 юли 1927 г.
[43] СК, 31 октомври 1930 г.
[44] ООК, 6 юли 1927 г.
[45] СК, 18 септември 1936 г.
