Словото

ПОСЛЕДНИЯТ ОПИТ

ПОСЛЕДНИЯТ ОПИТ

„Отче наш“

Размишление върху пътя на живота

Тема имате ли? (Да, „Разлика между животинското и растителното царство“.) Пишете върху тази философска тема: „Произход на човешкото сърце.“ Който знае, да пише, пък който не знае – да мълчи.

Колко естествени положения може да има между три точки, които имат съотношение една към друга – .А .В .С? Да допуснем, че точката А е централна, а В и С имат отношение към А. Коя, мислите, има първото отношение към А? Ако ги наредим така: А:В, А:С, В:А, В:С, С:А, С:В, какво правило можем да извадим? Ако А се отнася към В, тъй както към С, и В се отнася към А, тъй както към С, можете ли да направите един превод от това? Обикновеното мислене дава обикновени резултати.

Фиг. 1

Да допуснем другото положение. Ако вие пътувате през един и същ път и сте минали десетина пъти по този път, можете ли да кажете, че познавате този път? Имате един прав път. Да го определим като АВ. Вие можете да кажете, че познавате пътя, но този път има отношение и към окръжаващата природа. Ако този път сте го минали само зимно време, какви ще бъдат вашите познания за него? Ще познаваше само колко сняг пада. При това ще бъдете специалист по това. Ще знаете каква е дебелината на снега и какви са препятствията по него. Но ако вие минете по този път 10 пъти през пролетта, тогава ще знаете достатъчно за всичките цветя, които растат по него път. Ако минете и през лятото 10 пъти, и през есента 10 пъти, тогава ще знаете нещо повече. Като минете за всяко годишно време по 10 пъти, значи всичко 40 пъти като минете, какво остава още да учите? 3 – 10, П – 10, А – 10, Е – 10. Да заменим тогава числата. Пролетта вземаме като начало на живота – детинство – Д. Лятото какво представлява? Юношество. Есента? („Възмъжаване.“) Зряла възраст – 3. А зимата означава старостта – С. Те вървят така: П – Д, Л – Ю, Е – 3, 3 – С. Човек, след като е проучил детинството, юношеството, възмъжаването и старостта, какво му остава? Смъртта. Ще кажете: „Има ли училище на смъртта?“ Всеки един човек на това училище го носят на тарга. Таргата, това е един файтон, един автомобил за всички, които отиват в това училище. И там умрелите не седят, но на гърба си лежат.

Питам, след като идеш в училището на смъртта, какво ще учиш? Там професорът ще те посрещне при вратата, ще ти каже: „Всичко, каквото имаш, ще дадеш. И ти оставаш всичко. И с каквото си бил облечен, и него ще оставиш. Е, какво ще остане от човека най-после? Ще остане туй, което наричат неговата душа. Под думата „душа“ разбирам в този случай неговото съзнание. Туй, което представлява неговото съзнание.

Допуснете сега, че в туй училище човек прекарва 4 положения и изминава един път по 10 пъти своите опитности. Най-първо той започва да изучава в туй училище старостта. Че в старостта човек дава всичко. И понеже той дава, той осиромашава. Старият човек е стар по причина, че е натрупал повече, отколкото трябва, и вследствие на това товарът му е непоносим и краката му не могат да държат. Това, дето казва, че няма сили, това е едно погрешно положение. Че старият човек, който дава на всички хора, той е толкова натоварен, че не може да се мръдне от мястото си. Даже ако натоварите една голяма кола, и тя не може да се мръдне от своето място. Ако в една съвременна кола вие турите 100 хиляди тона на железницата и закачите най-силния локомотив, ще може ли той да потегли тази кола? Знаете ли колко тона може да кара една съвременна машина? Да кажем, 30 вагона по 10 тона колко правят? („300 тона.“) Нека ги турим по 20 тона, значи имаме 600 тона.

Турите една идея в ума си. И тя има своята тежест. Та казвам, в туй училище на смъртта, след като човек е проучил тия 4 фази, той ще дойде до обратния процес на туй училище. Той ще стане толкова въздухообразен, че ще излиза от всяка дупчица. Туй училище е направено херметическо. Понеже всички същества, като се съблекат от всичките си тела, които имат, придобиват едно качество, че каквато и най-малка дупчица намерят, те имат желание да бягат. Никакъв професор не питат, веднага изскачат навънка и се освобождават. И туй освобождаване на смъртта ние го наричаме раждане. Да го преведа на съвременен език. Значи свършва училището и му дават диплом. В туй училище има една врата, през която само професорите влизат. И тя е толкова малка и само професорите я знаят. Но този, който се е съблякъл от всички облекла, като мине 40 пъти през тия 4 пътища на смъртта, един ден се домогне до тази дупчица, дето професорите минават. И той, като мине веднъж оттам, назад не се връща. И за наказание, че е минал от тази дупка, професорите го пращат на земята пак облечен.

Питам ви сега, туй, което ви разправям, вярно ли е? Вие казвате: „Може ли да бъде туй?“ Да кажем, че може да бъде. Но казвате: „Туй, което не съществува, ние не можем да говорим за него.“ Да ви докажа, че

неща, които не съществуваш, могат да бъдат реални. Как се казва в съвременната геометрия, точката взема ли някакво пространство? Не. Хубаво, безпространствена е тя, но ако на тази точка ѝ се даде тази динамическа сила движение, какво ще образува? Ще образува линия. А линията е пространствена, има едно измерение. Откъде дойде туй измерение? Точката сама по себе си няма пространство, а като се движи, образува едно пространство А. Как ще определите тогава що е пространство? Пространство е да простреш нещо. Значи в точката е вложена възможността да образува пространство. Тя създава първото измерение. Как го създава? Тогава подвижете правата линия. Има ли правата линия в себе си широчина? Няма. Но ако я подвижите в прав ъгъл на себе си, какво ще образува? Плоскост, нали? Тогава отгде излезе плоскостта, която я нямаше в правата линия? Подвижете плоскостта в прав ъгъл на себе си и какво ще образува? Тялото. А тялото беше ли в пространството, в плоскостта? Нямаше го, но отпосле се създаде. Тогава казвам, може ли животът да произведе смъртта? Смъртта не е в живота, но животът отпосле може да произведе смъртта. Тогава казвам, и смъртта може да произведе живота. Макар че смъртта не е живот, но смъртта може да произведе живот. Ако животът може да се превърне на смърт, тогава и смъртта може да се превърне на живот. Какво ще разберете тогава?

Сега за размишление аз казвам тъй: ако смъртта се превръща в потенциална енергия, енергия в покой, може ли тази енергия да се превърне в кинетическа? Може. Да турим, че кинетическата енергия представлява живота. Тогава казвам тъй: докато има смърт в живота, ще има и живот. Докато има смърт, значи, докато има потенциална енергия, кинетическата може да бъде в действие. Но докато има кинетическа енергия, може да има и потенциална енергия. Кинетическата енергия и тя може да се превърне в потенциална. Сега вие казвате, че тази работа е сложна. Какво ни интересува нас това. Чудни сте. Питам, какво я интересува онази младата мома да играе на хорото? Вие казвате – това е глупава работа да се играе. Но философски какво я интересува да се върти? Тя изучава кръга, кривата линия. Всяка една млада мома най-първо изучава кръга. Върти се, върти се на хорото. Вие минавате, гледате тия млади моми и момци, казвате – тия работи са глупави. И човек го изучава не в статическо положение. Как наричате туй положение, когато всички неща се въртят? Динамическо. Динамиката изучават. Да видите колко сложно изучава тя въпроса. Сега тази е млада мома, минавам покрай нея и я питам: „Млада моме, защо играеш?“ Тя започва научно да ми доказва туй.

Фиг. 2

Две точки, които имат еднакви отношения, са еднакво съпоставени към една трета точка – .В .А .С (Фиг. 2). Между тия точки могат да се прекарат безброй прави линии. И тя започва да прави тия прави линии около този център А. Следователно тия две точки, които еднакво отстоят от центъра, като се въртят, първата е С1, следващата е С2, имаме още С3 и С4 и т.н. И тя казва, когато всички точки се завъртят около своя център, ще се образува една фигура, която се нарича крива или кръг. Сега дали тия точки се движат поотделно? Ако една точка, която седи на еднакво разстояние от центъра, постоянно се движи, тя, за да се движи, трябва да има съответстваща точка, трябва да има някакъв идеал.

Питат някои защо тази мома играе на хорото? За да образува кривата линия. Тогава тя, след като е научила кривата линия, тя вече знае отношението, че кръгът, това са безброй точки, които имат еднакви отношения към един общ център. Но питам, всички положения, всички линии на един кръг еднакви ли са? (Ако е окръжност, всички точки са еднакво отдалечени от центъра.) Но отношенията на всички точки еднакви ли са? Към центъра са еднакви, но какво е тяхното отношение една към друга? („Помежду си те нямат никакви отношения.“) Допуснете сега, че в този кръг гайдарджията е в центъра. Следователно този център и той се движи, но с гайдата си, а всички моми и момци, които се въртят наоколо, са все точки на тази окръжност.

Питам, какви са отношенията на всички моми и момци, които се движат вътре? Каква е положителната точка в един кръг? Това е момъкът. А що е една негативна точка? Момата. Значи всички точки в кръга са все положителни и негативни. Момъкът, това е чукът, момата, това е наковалнята. Питам, който дойде между чука и наковалнята, какво става? (Смачква се.) На гвоздей става. У вас има тези обикновените разбирания. Казвате, чук и наковалня. Не се спирайте така. Онзи чук, това е момъкът, който ходи подир момата. И двамата се разбират. Те стават активни само тогава, когато дойде някой между тях. И изведнъж чукът се спуска, той не допуща никой да дойде до наковалнята. Ревност е това. И който е дошъл при наковалнята, има трака-трука. И вторият, който е дошъл, казва: „Тук не се живее.“ Следователно между една мома и един момък може да има само един център. Друго същество там е невъзможно. И онзи, който се опита да влезе там, той ще намери смъртта. Или толкова бой ще яде там, че ще излезе навънка.

Та в окултната наука има един разказ, няма да ви го приведа сега. Умрелият, след като го биете безброй пъти, той оживява. Какво са страданията в новата философия или в живота? Страданията са един процес в тази наковалня. Че след като те бият безброй пъти, ти ще оживееш. Ти си мъртъв, казваш: „Животът няма смисъл, какво да правя?“ Най-после, като дойде този чук, като те бият, почнеш да мислиш, че животът има смисъл. И у вас се заражда една философия, тъй както живеете на земята, мислите, човек, като има всичките удобства на земята, ще бъде щастлив. Ти можеш да добиеш знание, да говориш на човечеството, това е измама. Ако на земята ви се задоволят всичките ваши желания, последния ден, като ви се задоволи последното ваше желание, вие ще умрете, ще изгубите всяко съдържание.

Сега това са ред разсъждения за процесите, които съществуват в природата. По някой път гвоздеят, който попада на наковалнята, казва: „Не зная защо дойдох тук. И защо ме бият, пак не зная.“ Можете ли да знаете защо бият един гвоздей? Ако вие попитате един гвоздей „Защо те биха тебе“, ще каже: „Не зная“. Онзи, който го бие, какво има? Той си има едно огнище с въглища. Той взема гвоздея, туря го в огъня. Но това е един процес, да види дали е почнал да оживява. След това го туря на наковалнята, трака-трука, после пак в огъня и го бие докато оживее. Щом оживее, хвърля го.

Следователно всяка една ваша идея, това е един процес, който действа вътре във вашия ум. Всяка една идея, или всяко едно желание, което трябва да се роди в света, непременно минава през тази наковалня. И като излезе навънка, тя няма желание да влезе в тази наковалня. Освен ако забрави, но пак се случва същият процес.

Та имаме тия отношения – А, В, С. Това са проблеми, които, ако вие можете да ги превърнете, те са магически величини – АС, АВ, ВС, СД. Това са магически формули. С тях вие можете да разтопите всичко в света. Можете да минете през всяка дупка, през всяка стена, отвсякъде можете да минете и можете да се пренесете през пространството. Нали има такъв пример в арабските приказки. Е, питам, докато ти мислиш за дядо си, който е умрял и не ти е оставил никакво наследство, какъв човек може да излезе от тебе? Ти седиш вкъщи и не вярваш, че дядо ти е жив. Къде е дядо ти? Казваш: „Господ да го прости.“ И този, който го няма, хората не вярват, че той е жив, а ти седиш и го съдиш. Как можеш да съдиш един умрял човек? Казваш: „Съжалявам, че не ми остави наследство.“ Щом това казваш, значи ти го съдиш. А как можеш да съдиш един човек, който го няма никъде? Питам тогава, ако ти съдиш дядо си, че не ти е оставил наследство и баща си, какви ще бъдат резултатите?

А3 : А4 : А3 – това си ти. А4 – това е този умрелият. Или допуснете, че имаме единица в трета степен – I3 и I4. Ако извадите 14 от 13, какво остава? Това е смъртта. А3 може да има отношение към А4, но А4 не е от този свят. Тогава, ако вие мислите за баща си или за дядо си, че не ви оставили наследство, какво ще стане с вас? Имали ли сте някоя опитност, да знаете какво ще стане? Всякога, когато човек достигне до едно положение, дето няма разрешение на въпроса по пътя, по който върви, той трябва да вземе друга посока, перпендикулярна на правата линия. Когато един въпрос не се разреши в едно измерение, той се разрешава в друго измерение.

Фиг. 3

Да вземем тази линия АВ (Фиг. 3). Това са две станции, да кажем, от София до Варна. Да кажем, за пръв път тръгваш, нямаш никакви А В отношения там, никого не познаваш. След като изминеш целия път и стигнеш до Варна, какво ще бъде отношението ти? Ще се спреш и ще мислиш къде да отидеш. Значи пътят се е свършил, по-нататък няма къде да отидеш, ти си стигнал до последната станция. Ти, като слезеш в града, ще си образуваш нови отношения. Ще гледаш да се запознаеш с някои хора и ще си търсиш работа. Ще искаш да приложиш занаята си или ако знаеш някое изкуство, или ще искаш да станеш слуга. Ще дойдат ред положения, които ще те накарат да измениш философските си мисли.

Да кажем, ти отиваш на екскурзия, имаш пари, но те обират по пътя, вземат ти всичките пари и ти оставаш тъй хафиф, без никакви пари. Представете си, че вие попадате в Лондон, обран сте напълно, езика не знаете. Какво ще правите? Говориш на български на този, на онзи, всеки си отминава по пътя, не те разбират. Тогава може да имате положението на онзи индусин Сандо, който дошъл до едно противоречие в живота, молил се една вечер, казва: „Аз ще се самоубия, животът за мене няма никакъв смисъл. Няма защо да живея повече.“ Той се обръща към Господа и казва: „Ако ти съществуваш, кажи ми. Прояви ми се, и аз ще живея и ще работя в ново направление. Ако не, тази вечер свършен е животът ми.“ Какво става с него? Той сам разправя своята опитност. Той обещава, ако му се каже нещо тази вечер, той ще върви по този път, по новия път. И какво става? Христос му се явява и му казва: „Защо искаш да се самоубиеш? Аз пострадах за света, да го спася, ти можеш да работиш. Тъй както вървиш, аз ще ти помагам.“ Като дошъл на себе си, той видял, че стаята му светнала от идването на Христа и после пак станало по обикновеному. Казва: „Христос замина, но в мен стана един вътрешен преврат. Че да се самоубия, всичко туй изчезна от лицето ми. И оттам насетне животът се осмисли и придоби вътрешен смисъл.“

Та казвам, не е само знанието, философията не седи в това, човек да тури един товар на гърба си или в мозъка си, или в сърцето си, но в това, да се осмисли животът. Онова знание, което може да осмисли живота, това знание наричаме ние знание на живота. Значи нужно е знанието, което може да осмисли живота. Ти се обезсърчаваш – не е знание туй, което обезсърчава, но това, което може да осмисли. Това е, което ви трябва сега на вас. Та всеки един, който е имал такава една опитност, той казва както апостол Павел: „Всичко считам за измет, да позная Христа.“ Христос в този случай е една идея, която дава разрешение на всички въпроси в дадения случай. За пример ти се раждаш. Това не е разрешение на въпроса, това е само една възможност. Растеш, и това не е разрешение на въпроса, това е една възможност. Ставаш юноша, възмъжаваш, ставаш на пълна възраст, най-после остаряваш. Това са все възможности, но това не е разрешение на живота. Разрешението на живота е следното. Туй, което имаш, никой да не може да ти го вземе. И след като умреш, да можеш да минеш през тази малката дупчица, през която професорите минават. И като минеш оттам, осмислянето вече иде. Щом те хванат и те пратят на земята пак, ти отчасти си познал, че има друг един свят. Но като минеш туй, и да бъдеш свободен, по свой начин да възприемеш и да слезеш на земята. Щом тебе те хващат и те пращат на земята, още си в зависимост.

Та казвам, всички вие имате да разрешите една важна задача в живота си. Сега вие сте само възможност. Но какво може да излезе от вас? Ако човек стане круша, ако стане растение, може да обиколи цялото растително царство, все ще ражда круши, ябълки, череши. Може да стане да ражда големи дини или пък тикви да ражда, а може и жито да стане, ръж, ечемик и т.н. Все ще ражда, ражда, ражда. И как ще го посрещат хората? Ако стане жито, с камъни ще го посрещат. Ще го турят между камъните, ще кажат: „Добре дошли. Дай каквото имаш.“ Че не е ли това цяло разбойничество, обиране.

Та казвам, на вас, младите, ви трябва един нов мироглед. Вие казвате – не си струва да се живее. Тъй не си струва да се живее при такъв глупав живот както сегашния. Добре, искаш да се самоубиеш, но ще направиш един опит. Преди да си се самоубил, ще направиш последния опит. И действително човек трябва да направи своя последен опит, за да намери онази вътрешна истина в живота. Ако човек не намери тази истина, ще дойдат страданията в живота. И те имат същата цел – да събудят мисълта у човека, да намери човек смисъл в живота. И всеки един от вас, по който и да е начин, трябва да осмисли живота си. И да го осмисли тъй, че вашият живот, който имате сега, да стане за вас смислен. Не само туй, философите казват: „Да се живее за Бога.“ Да се живее за Бога, значи да ядем. Е, хубаво, вие сте гладни, казвате: „Да ядем.“ Но наядохте ли се? Не. Хубаво да се наядем. Хубаво наядохте ли се? Ама храната да се сдъвче хубаво. Но храната хубаво сдъвкана ли е? После? Е, да си починем. Е, починахте ли си? Да започнем работа. Започнахте ли работата? Нито сме яли, нито сме отпочинали, нито сме започнали някоя работа. Какво сме добили? Е, да обичаме Бога, да живеем добре, да си гледаме училището, той, животът, ще се осмисли. Това са добри дни, които ще дойдат за бъдеще. Е, ще оздравеем, ще остареем – всичко това са неща обикновени. Всички така говорят, но това не е никакво разрешение на задачата.

И най-силните работи в живота са тия, когато не се говори. Аз нося една торба, пълна с хляб. Ти си гладен. Казвам тъй, подавам ти я. Оставям един голям самун. Зная, ти си учен човек. Ти зарежеш хляба и започнеш своето изучаване. Тия естественици нали обичат да човъркат. Без да съм ти говорил, ти сам си правиш своя опит. Може някой да каже – това са глупави работи. Ти си дъвчеш. Преди краката ти не държат, но след като дъвчеш, кажеш: „Гледай сега какво ще стане с мене.“ Краката ти се засилят, и ти си бодър вече. И онзи, който казва: „Няма смисъл животът, настрадах се, ще умрем“, краката не държат. Той не може да се вдигне от земята. Ти започнеш с хляба, дадеш му един самун, той подъвче малко и се освежи, стане и започне да се движи. Остава половината от хляба, казваш му: „Вземи и това, яж и ще се разреши въпросът. Най-първо почни като мен да дъвчеш.“’ „Какво ще стане?“ „Ще стане каквото с мене.“ Ще ходиш, ще се движиш и ще бъдеш свободен.

Та новите идеи, ако не могат да ви направят да станете и да бъдете свободни, да напуснете старото си място, тя е неразбрана идея. Аз ще ви дам един пример, той е следующият. Това е един пример, който вие трябва да държите в ума си. Вие имате един кремък, едно огнило, имате и прахан. Кибрит нямате. Отвънка е студено, зима е. Вие се намирате в една стая, дръвца и сламица има. Какво трябва да направите? Вие изваждате вашето огнило и цъкате. Ако вашето огнило може да запали праханта, вие можете да запалите и вашия огън.

Питам, туй огнило и този прахан защо ви са? Направете сега вие превода. Кое е вашето огнило, вашата прахан и вашия кремък? Знаете ли тях, и отвънка веднага ще запалите огъня. Запалите ли веднъж огъня, в дадения случай вие можете всичко да направите. Тогава този кремък и туй огниво и тази прахан са намясто и всичко има смисъл. Но в дадения случай, ако вашето огниво не може да произведе тия искри и праханта не може да се запали, вземете и ги изхвърлете навънка. Ако съвременната философия и съвременната наука не влязат в съприкосновение с вашия ум и с вашия живот, ако тия познания не могат да запалят праханта, която сега имате, и не могат да запалят огън тази наука и тази философия, хвърлете ги навънка. И ако не ги изхвърлите, вас ви очаква явна смърт. Но ако тази философия ви запали праханта, запалете огъня. Дръжте вашата идея в джоба си като една светиня. Това е огнилото, това е праханта, това е кремъкът.

Три неща ще пазиш: огнилото, кремъка и праханта. Запалва ли се огънят, и животът се осмисля. Сега ще ви оставя да мислите върху вашето огнило, вашия кремък и за вашата прахан.

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“

Пета лекция на Младежкия окултен клас, 27 септември 1929 г., петък, 6 часа, София – Изгрев.

Категории