Ако в този живот си бил проповедник, заблуждавал си хората, говорил си лъжа, втори път като дойдеш, ще бъдеш сляп, глух, ням. Лъжата изглежда нещо много маловажно, малко, но то носи големи отрицателни последствия. Ето защо Невидимият Свят много престъпления и погрешки прощава, но не и лъжата. Нея най-мъчно прощава, защото най-тежки са последствията. Тя води след себе си всички други грехове. Затова ако живееш с лъжа, ще бъдеш сляп, ням и глух. Какво ще правиш тогава? “Ще се изправя.” Как ще се изправиш? Никому няма да може да говориш, ще ти затворят очите, ще ти затворят устата, ушите ще ти затворят, да не лъжеш. Ще кажат: „Защо той е сляп и глух и ням?” Защото е говорил лъжи в миналия живот. Нищо повече. То е по отношение на физическия живот.
Още в древните времена на Египет, в мистичната школа имало един виден ученик, който прекарвал едно от последните си посвещения. Този ученик се наричал Мехри Мехру. Забележително у него било това, че той бил сляп, глух и ням. В това състояние трябвало да изправи той нещо в характера си. Хората го считали за голям светия. Когато минавал покрай храмовете, той не им обръщал никакво внимание, и постоянно държал очите си затворени. Всички го наричали „слепият светия“, обаче никой не подозирал, че той в действителности е сляп. Тогавашните жреци били крайно недоволни от него, че минавал покрай храмовете със затворени очи. Освен това той никога и с никого не говорел, защото бил ням, но хората и това не знаели и го наричали „мълчаливият светия, мълчаливият адепт“. И най-после той бил крайно безчувствен: каквато услуга и да искали от него, за каквото и да го питали, той никому нищо не отговарял, защото бил глух. Когато искали от него никакво благословение, трябвало силно да го разтърсят – едва тогава разбирал, че искат нещо от него.
Невидимият свят изпратил един ангел при него, да проучи историята на живота му, да разбере, защо той ходел постоянно със затворени очи, защо никога не говорел и защо бил толкова безчувствен за всичко наоколо си. Този ангел се наричал Азраел. Като дошъл на земята, той се съблазнил малко от Мехри Мехру и нищо не могъл да научи от неговия живот. Затова трябвало Азраел да дохожда три пъти на земята, докато най-после научил историята на слепия, немия и глухия адепт. Първия път Азраел се родил сляп, но винаги държал очите си отворени, без да вижда нещо. Положението му на слепец внесло голям страх и ужас в него, и затова, дето ходел, той постоянно тичал, но като не виждал, удрял се в камъните, в дърветата, падал на земята, ставал, за което хората го наричали „глупавият слепец“, който само се удря и пада. Едва сега той разбрал, защо Мехри Мехру се родил сляп и защо постоянно ходел със затворени очи. Той се родил сляп, за да не се съблазнява от красотата на света. Това нещо човек ще научи по обратен път, като затваря очите си за свещта.
Казват някому: Не гледай на света! – Като имам очи, как да не гледам? Ето защо, някога затварят външните очи на човека, за да отворят вътрешните.
Втория път ангелът се родил ням, за да разбере, защо светията бил тъй мълчалив. Третия път той се родил глух, за да разбере, защо светията бил толкова безчувствен към страданията на хората. Значи, трябвало Азраел да се въплоти три пъти на земята, за да разбере, защо Мехри Мехру ходел с затворени очи, защо бил мълчалив и безчувствен.