ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ

ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ

„Добрата молитва“

„Мусала“

(Направихме упражнението за дишането с ръцете.)

В някои отношения хората на света са много умни. За пример една светска мома или една светска дама всяка сутрин, като стане, ще се понаръси с хубаво ухание. После ще се огледа, ще се измие добре, ще се вчеше добре.

Религиозните хора, като се напръскат само веднъж в годината, вече не искат.

Божествените закони изискват приложение. Знанието е мода. Знаеш. Ако е за знание, мога да ви говоря много работи, които зная. Те са забавление, закуска, както правите козунаци на Великден или вапсвате яйца. Но с вапсани яйца светът не се оправя. Ако можеше с вапсани яйца да се оправи, досега щеше да се оправи. Ако светът можеше да се оправи с хубави дрехи, които туряме, досега щеше да се оправи. Ако светът можеше да се оправи със знание… Университети имаме.

Разсъждавайте. Не мислете защо духа вятърът, защо грее слънцето. Грее си. Ще обяснявате защо грее. Като обяснявате, какво ще обясните, как ме грее слънцето? Като го обясните и като не го обясните, резултатите са едни и същи. Той мисли, като ще обясни някоя работа, че много знае.

Сега някои от вас мислят, че сте страхливи. Няма човек, който да не е страхлив. То е едно чувство поставено, зависи човек от каква порода произтича. Ако е свързан с породата на зайците, страхът е по-голям. Ако е свързан с породата на мечките, страхът е по-малък, но и мечките имат страх, и те бягат. Няма животно, което да не го е страх. И лъвът, като се намери при по-силен от него, го е страх. Лъвът, като се намери пред кобрата, козината му трепери. Лъвът, като види кобрата, трепери. Тигърът, който е жесток, като види кобрата, трепери.

Силни сте при по-слабите. При зайците сте много силни. Като бяга заекът, вие се смеете. Някой път и най-силните хора треперят. Аеропланите защо бягат? Вие се смеете на заека, че силно бяга. Когато един аероплан бяга със седемстотин километра в час, вие се радвате на туй бягане, защото е могъл да постигне нещо. Понеже сега се занимавате с обикновени работи в живота. Много обикновени работи ви занимават.

Не са лоши обикновените работи, но обикновените работи са неща, които са преминали. Туй, което иде, то е необикновено. Необикновените работи нас ни интересуват, които има да станат. Които са станали, от тях трябва да извадим поука.

После, мислите кога ще се свършат тия работи. Кои работи да се свършат, добрите или лошите? Лоши работи няма. Лоши дела има. Добри работи има. Казвате: „Тия работи кога да се свършат!“ Да се не свършват добрите работи. Може би вие говорите едно нещо, разбирате друго нещо. То е неопределен език.

„Казвам“ и „аз казвам“, каква е разликата? Само българинът може да каже „казвам“. Англичанинът не може да каже „казвам“. Англичанинът има едно правило: „аз казвам“. Българинът казва „казвам“ и „аз казвам“. Защо? Като каже „казвам“, значи – нещата, които казвам, може да са верни, може и да не са верни. Българинът прави разлика. Но като каже „аз казвам“, значи тъй е. Ако не е така, то е лъжа. Като каже „казвам“, значи – чух това нещо, казвам го, както другите са го казали, чул съм го отнякъде.

Защо именно англичанинът има само една форма, „аз казвам“, а няма „казвам“? Защото българинът разполага с повече време, англичанинът – с по-малко време. Понеже времето е пари, той казва: „Аз казвам.“

Питам тогава, ако човек има много време, има ли право да разточава туй време за нищо и никакво?

Да кажем, вечер вие се съберете някъде и започнете да критикувате някого. Обичай имат българите, те доста обичаи имат, седят четири-пет, десет души, излезе един, критикуват го. Излезе втори, и него критикуват. Излезе трети, и него критикуват. Като остане един само, вече кого да критикува? Той критикува всичките и се свърши.

Може да се критикува само добрият човек. Какво ще критикуваш лошия човек? Всеки човек, който не е направил добро в света, той е лош човек. Всеки човек, който престане да прави лошо в света, той е добър човек. Лошите хора, които са престанали да правят зло, са добри хора. Добрите, които са престанали да правят доброто, са лоши. Как ще определите тогава? Вие мислите, че лошият човек не може да прави добро, и [добрият човек] зло не може да прави. В Божествения свят то е така, но в ангелския свят и в човешкия свят не е така. В човешкия свят съвсем не е така.

Че някой път вие казвате: „Неразположен човек.“ Казвате: „Той е разположен добре.“ В какво му е разположението? Гледаш го гладен – никак не е разположен. Облечен е хубаво – много добре е разположен. Облечен е с дрипави дрехи – никак не е разположен. Разположен е защо? Обущата му са хубави. Тури му лоши обуща, веднага не е разположен. Тури пари в джоба му, разположен е. Извадете парите от джоба, веднага превие гръбнак.

Казвам сега, не съм против модата, но не разчитай на една дървена сабя, но не разчитай на едно златно перо, което не може да пише – дращи, макар че е златно. Има цена, но не може да пише. Може да не е ценно перото, но пише хубаво – за предпочитане е пред онова златното, което не може да пише. Може да имаме цена, да не можем да пишем.

Един човек, който не може да направи добро, той е златно перо, което не пише. Някой човек може да е лош, пък пише. Не струва нищо, пък пише. Как ще го наречете? Трагедия на живота. Някой е ценен, пък не пише. Някой не е ценен, пък пише. Какво трябва да се прави?

Да се радваме на онези най-ценните хора, които пишат, защото, ако те не пишат, тогава? Щом златното перо не пише, хвани обикновеното перо, напиши е него. „Аз не съм свикнал, само със златни пера пиша.“

Някои от вас казвате: „По неотъпкан път не ходя.“ Заекът, като го погнат, по отъпкан ли път ходи? Сам си намира път. Като се намериш на зор, ще тръгнеш по път, който ни най-малко не ти е приятен. Казвате: „Аз това не мога да го търпя.“ Като богаташ не може да носиш сиромашията. Сиромах като станеш, какво ще правиш, кажете ми? Ще я носиш. „Мене ме, казва, унизиха.“

Всички хора на земята ще бъдат унизени, и царе, и князе, и владици, и свещеници, и светии – все ще те турят в гроба, ще те заровят в земята. Туй, което не искаш, това ще стане е тебе.

Сега давам ред разсъждения. Свободен човек аз наричам само оня, който люби Бога. Свободен човек в света има само един. Някои искат да добият свободата. Човек, който не обича Господа, не е свободен. Той да ми говори, каквото иска. Човек, който не обича Господа, не е учен човек. Човек, който не обича Господа, не е благороден човек, от него нищо не може да очакваш. За мене правилото е това. Обича ли Господа, той е свободен човек, на него може да разчиташ.

Та ви казвам, единственото нещо, на което може да разчитате в света без изменение, то е любовта към Бога. Никакво користолюбие вече не влиза в това. Нашето величие седи в това, да обичаме Бога. Велик е онзи човек, който обича Бога.

Величието на Бога е, че Той обича грешните хора, не праведните. Грешните обича Той.

Сега туй няма да ви го обяснявам. Туй е величието. Тия хора, като ги обича, ги повдига. Добри стават, като ги обича. Христос казва: „Праведните нямат нужда от покаяние, но грешните.“ Какво ще търсите един светия да му помагате? Облечен е, шапка има, обуща има, всичко има. Нуждае се от помощ бедният – децата му голи, гологлав, ненахранен. В света имат нужда от помощ ония хора, които са паднали, на тях трябва да се помага.

За тия неща, за които сега се разговаряте, след хиляда години се разговаряте. Хайде да не е след хиляда години, след сто години. Хайде да не е след сто години, след десет години. Хайде да не е след десет години, след една година. Кой е по-добър, оставете този въпрос. Той е учен човек, оставете този въпрос.

По някой път вие си имате един навик. Децата хванат едно куче и свържат тенекия на опашката му. Туй съм го гледал. Като хукне онова куче, тенекията се удря по гърба му. Наблюдавал съм психологията. Спре се кучето, гледа, пак хукне, тенекията – пак по гърба му. Не му иде на ума да хване въжето и да го прегризе. В дадения случай тенекията е по-умна от него, казва: „Моля, бъди тъй добър да ме напуснеш, много си добър.“ Пак хукне, бяга някъде. Дойде някой, отвърже тенекията.

По някой път и на вас ви връзват отзад по някоя тенекия. Вие хукнете. Спрете се, отхапете туй въже, нищо повече. Не говорете за тенекията нищо, отхапете, пък се освободете.

Има неща, е които трябва да се занимаваме. Сегашният живот е обезсолял. Любовта носи живот в себе си. Не да се говори за любов като за мода, че красив става човек. То е друг въпрос.

Най-същественото кое е? От живота ние се нуждаем. За да се свърши каквато и да е работа, живот трябва. Аз виждам вашата мъчнотия. Мъчнотията ви виждам много добре. Виждам, че обичате много сладките работи. Сладкиши, медец и други сладки направени – да минете, без да ги бутнете, без да ги куснете. То е хубаво, че си го взел е пръста, хубаво е, че си го опитал, но като минеш там, кажеш: „Добър ден, добър ден.“ Заминеш си. „Добър ден – казват. – Я да се ръкуваме.“ Не. Щом започнеш да се ръкуваш със сладките работи, не върви. Кажи: „Добър ден!“ и си върви по работата. Сладките се разговарят и казват: „От моята стока вземи малко.“ Ти вземеш една, още една.

Сега вас ви липсва приложение. Представете си, че един брат или една сестра си облекли палтото наопаки. Веднага вие киснете да се смеете, защото този брат мисли, че всичко е наред. Вътре всичко е наред – жилетката е наред, гащите са наред. Палтото отвън не е. Вие се смеете. Той мисли, че всичко е наред. Какво трябва да правите? Има лек.

Разправят за Кутузов, как дал урок на един полковник. Един полковник имал навик сутрин, като стане от палатката, ще излезе по халат пред палатката, ще седи пред палатката по халат. Ще му донесе чай неговият вестовой, ще пие по халат. Войниците минават, полковникът по халат. Минава един ден генерал Кутузов, вижда този полковник и казва: „Как сте?“ Разговарят се. Кутузов го хваща под ръка, както е по халат, развожда го цял час между войниците, с този полковник говори, с онзи. Връщат се пред палатката на полковника, нищо не му казва. Но казват, че оттам насетне този полковник никога не е ходил с халата си. Кутузов нищо не му е казал, счита, че има право.

Казвам, един ден Кутузов ще мине, ще те намери по халат, ще те разведе с халата, и оттам насетне няма да остане желание да носиш този халат. Не че е лошо нещо халатът. С халата нищо не се прави. То е една мода – когато хората искат да не вършат големи работи, вършат по халат. Халатът е за мързеливите хора. Що е халат? Мързеливият, който няма много време, туря халат. Да се облечеш, изисква се повече време.

Всяка една мисъл, която изисква малко време, тя не е удобна. Не че е лоша. Не че е престъпление да имаш един халат, на място е халатът. Но халатът за обикновения живот пари не струва.

Във войната с древна сабя не може да се защитаваш. Някои разчитате, че имате солидни мисли, здрави мисли. Всяка мисъл трябва да се подложи на опит. Подаряват ти едно перо. Виж, опитай как пише, дали пише хубаво. Аз не бих желал да ми подарят едно перо, и златно да е, което не пише хубаво. Ще започна да пиша с него. Ако не пише хубаво, ще кажа: „Не пише перото. Ако искате само за спомен да го имам, да го нося, нямам нищо против. Ако искате с туй перо да работя, не става. Всякога ще ми навява лоши мисли за вас, че не сте били умен.“ Искам перото да пише хубаво, да кажа: „Много хубаво перо си взел.“ Не да кажа в ума си: „Не е взел хубаво перо.“

Когато ще направим едно нещо, не само да е ценно, но да е работливо. Да пише хубаво, да бъде ценно, от ценен материал. Добре направено и добре да пише.

Всяка наша мисъл трябва да бъде ценна. Когато я турим на работа, да работи. То е Божественото. Не да искате да се самоосъждаме, да казваме: „Нищо не знаем.“ Много работи знаете, но знанието на човека не помага. Ако си на бойното поле и знаеш да правиш баници, какво ще те ползва – там няма да се правят баници. На бойното поле, знаеш как да се обличаш – няма условия. Там се изисква друго изкуство. Там трябва да владееш пушката, силен човек да си. Човек, който отива на работа, навреме да е облечен, добре. Работата изисква да работим.

Следователно законът на една добра мисъл в приложението какъв е? Всяка добра мисъл, която влезе в нашия ум, тя подкрепя. В Божествения свят една хубава мисъл подкрепя всички [добри] мисли в човека, всички добри желания в човека и всички добри постъпки. Там е силата.

Ако внесеш любовта в ума си, тази любов към Бога ще подкрепи всичко в тебе. Не трябва да внасяш любовта във всяка постъпка. Любовта само като внесеш на едно място, тя оправя всичките работи. Щом внесеш любовта на едно място, остави работата, тя ще свърши работата. Тя мяза на много умна слугиня – като я оставиш вкъщи, всичко ще свърши. Стига да влезе умната слугиня. Ако влезе глупавата, ще намерите всичко разместено.

Често внасяме една мисъл, която измества нещата. Погрешката е, че ние сме оставили една глупава слугиня. Умната слугиня като влезе, остави я да свърши всичките работи, не ѝ давай никакви наставления.

Единственото нещо, на което не трябва да даваме наставления, то е любовта. Щом дойде, поздравете я, оставете я да направи нещата, както тя знае. „Искам така да го направи по-добре.“ Какво желаете вие, оставете го настрана. Този навик у нас, като дойдем, всички сме господари. Първото нещо – ще му дадем наставления.

За пример у турците има навик, щом идеш на гости, трябва да изуеш обущата си. Ще ти дадат едни чехли. Българинът, като му идеш на гости, той не ти носи чехли. Като те погледне, вижда, че си кален, казва: „Влез вкъщи.“ След като си заминеш, подире ти ще каже: „Много кал донесе.“

Сега по български какво трябва да се прави? Българина само едно нещо може да го поправи. Обущата му са скъсани. Ти ще му изнесеш нови обуща. Ще кажеш: „Тези обуща съм приготвил заради тебе. Ще ми бъде много приятно с тях да влезеш. Твоите стари остави, слугинята ще ги измие. Искам да носиш моите хубави обуща, с тях искам да влезеш.“ На вас казвам, вие трябва да го направите. Всеки, който дойде у вас – едни нови обуща, без да го обидите. Вие ще кажете: „Ами сега! По четири хиляди струват.“

Имате три точки: А, В, С. Да кажем, от А до В е един километър, от В до С – десет километра. Питам, откъде ще видите по-ясно, от А до В или от В до С? Де ще виждат нещата по-ясно? До В ще се виждат по-ясно, защото е по-близо до В. Предметите от В до С ще се виждат неясни, далече са. До В предметите се виждат по-ясно, защо те от В до С ще се виждат по-неясни.

Представете си, че вие сте военен, трябва да обстрелвате на един километър. Какъв ще бъде мерникът ви? Вие искате наблизо да бъде мерникът. Като разгледате един предмет, не е същият мерник. Отдалече като разглеждате, мерникът е висок.

Вие по някой път отблизо и отдалече един и същ мерник слагате.

Вие мислите, че вашата мисъл е по-права. Тази мисъл е едва на един километър. Ако искате да попадне на десет километра, висок трябва да бъде мерникът. Казвате: „Висок идеал.“ Високият идеал е висок мерник. В света великите работи не може да се постигнат, както ние мислим.

Допуснете, ние някой път, намираме се в общество, казваме: „Те дават предпочитание на него.“ В една държава избират едного за министър. Някой път е справедливо, някой път не е справедливо. Справедливо е – този, когото са избрали, е учен човек, може да направи добро на народа.

Някой път считат, че не е толкоз способен човек. Представете си, че те предпочели други преди тебе. Какво има да се смущаваш? Този е познат на тебе, иди и му дай и ти един добър съвет. Със знанието, което имаш, постъпи по този начин. Кажи му какви песни свирят, какво обичат тия хора. В един концерт всичките хора не обичат едни и същи песни. Един музикант знае какво обичат, кое е полезно.

Коя музика е полезна? Има една музика – като я слушаш, носи здраве. Има една музика – като я слушаш, носи светлина. Има една музика – като я слушаш, образува топлина, доволен си. Има една музика – като излезеш от концерта, не ти е приятно; освен че не си придобил нищо, изгубил си нещо.

Казвам, радвайте се на всеки добър човек, който Бог е изпратил в света. Той ще свърши много добра работа. Не мислете, че като станете министър, ще придобиете нещо. Нищо няма да придобиете. Вие ще станете един слуга. Един министър-председател е един хлебар, който изпекъл хиляда хляба. Какво ще даде? Хората, след като са изяли хляба му, на другия ден пак ще дойдат. Ако давате добър хляб, добре дошъл сте; ако давате лош хляб, по ваш адрес много работи ще кажат. Като станете министър-председател, [с] всичко ще искате да разполагате в държавата. Щом не разполагате, какво ще направите? Вие сте министър-председател, как ще оправите света, кажете ми. Не, светът си е оправен, какъв проект ще турите вътре?

Вие казвате: „Да се молим.“ Знаете ли какво нещо е молитвата? Гледам, има някои тук, които учат да се молят. Ако сега се учите да се молите, тя е изгубена работа. В молитвата трябва да бъдете родени, научени с молитва. Остане ли сега да се учите, изгубена работа е. Остане ли сега човек да се учи добре да мисли, изгубена работа е. Онзи роденият човек направя онова, което знае.

Има някои цигулари – свирят, дадат хубав концерт, хубаво им плащат, свирят много хубаво. По някой път по-малко им плащат, по-малко свирят. Той не разбира изкуството.

Добрият цигулар, като му плащат, свири хубаво, и като не му плащат, свири. Той не се тревожи за заплатата. Добрия цигулар – парите подир него вървят, те го търсят. Лошият цигулар, той търси парите, пък парите бягат от него. Подир добрия цигулар парите дрънкат навсякъде.

Казвам, парите да вървят подир вас, но вие да не вървите подир парите. Ако вървите подир парите, нищо няма да направите. Ако парите вървят подир вас, всичко ще направите. Ясна една мисъл. Ако хората вървят подир вас, всичко ще направите. Ако вие вървите подир хората, нищо няма да направите.

Или другояче казано, ако ти вървиш към Бога, всичко ще направиш. Ако искаш Господ да върви подир тебе, нищо няма да направиш.

Вие казвате: „Не знае ли Господ, че страдам?“ Че кога не е знаел? Значи ти предполагаш, че Господ не знае. Ти вече за Бога имаш човешко схващане, като че Той е някъде, сега трябва да се учи от твоите страдания. Той отдавна три пъти ти е казал: „Не прави това нещо.“ Той те е видял – носиш една книга, и те е питал какво е заглавието на книгата. Ти казваш: „Още не съм гледал заглавието на книгата. Мисля, че е една свещена книга, за такава ми я дадоха.“ Господ пита: „Прочел ли си заглавието? Я прочети.“ Четеш, няма никакво свещено заглавие на книгата. Четеш заглавието: „Клетниците“ от Хюго. Каква е основната идея на „Клетниците“? Чели сте Хюго.

Коя е основната идея на Хюго в „Клетниците“? Две основни идеи има там. Те са три основни идеи. На първо място е Жан Валжан и онзи владика, запознаването на Жан Валжан с Козета, после влюбването на Жан Валжан в Козета. Явява се друг кандидат и на изпитание е Жан Валжан. Какво ще прави? Със светилниците се оправи добре, Козета я отхрани добре. Като се влюби в Козета, Козета се е влюбила в друг. Какво ще правите тогава, я ми кажете. Къде е погрешката на човека?

Човек в света има право да се влюбва само в Бога. Това е моята идея. Щом се влюбваш в хората, ти си на кривата посока. В света имаш право да се влюбиш в

Бога. Любовта към Него е единственото постоянно нещо. Всяка любов извън Бога има промяна. Не че е лоша тази любов. Трябва да знаете, че слънцето, като изгрее, ще залезе. Само в любовта [към] Бога, в нея промяна няма. Понеже във всяка любов промяна има, слънцето, което изгрява от изток, ще залезе на запад. Този ред на нещата не може да се измени, но земята е така създадена.

Казвам, ако слънцето първо не изгрее, може ли да залезе? Ако слънцето не залезе, не може пак да изгрее. Във вашия ум трябва да схващате идеята: слънцето, което изгрява, ще залезе. Що е залязването? Благото, което иде за вас, туй благо трябва да стане благо и за другите хора. Залезът е благо за другите хора, то е залез в моя ум, благо за другите хора. Що е изгрев? Благо заради мене. Като залезе, зная, че благото отива при другите хора. Като иде благото до другите хора, то ще дойде и до мене. Ако не иде до другите хора, не може да дойде и до мене. Вие сега мислите, едно благо, като не е дошло до вас, няма да дойде и до другите. Вие се заблуждавате. Всяко благо е за вас, после е за ближните. Всяко благо за вашите ближни е благо заради вас. Тъй трябва да седи.

Казвам, в новото учение любовта към Бога трябва да предшества. Вие трябва да я опитате най-първо. След като опитате тази любов, да останат да я опитат вашите ближни.

Сега може да цитирате какво е казал Христос. За да кажеш туй, ти трябва да проявиш любовта, както Христос я е проявил. Какво е казал Христос? Христос срещна слепия, плю, направи кал не вкъщи, но вън, да го видят всичките хора, намаза му очите и му отвори очите. Каза му да не разправя на другите. По някой път вие ще направите кал, ще кажете: „Аз го направих.“ Тогава нищо не излиза. Кой от вас, като направи кал, може да отвори очите на слепия, я ми кажете.

Сега, като ви говоря, влиза идеята в ума ви, колко лоши хора сме. Не говоря аз за това. Само добрият може да стане лош. Лошият лош не може да стане. Само лошият [добър] може да стане и само добрият [лош] може да стане. Само лошият човек може да седне. Щом добрият седне, и той е на същото. Лошите хора седят, добрите хора стават. Разликата в моя ум е тая. Всеки, който става, отива на работа, е добър човек. Всеки, който седи, е лош човек. Лошият човек е мощен човек. Искаш да направиш една къща, да седиш на едно място. Ти ставаш лош. Ти мислиш, като имаш къща, вече си уредил въпроса. Тогава на какво ще мяза?

Разправяше ми един брат, в сегашната бомбардировка седим тук на едно място и той казва: „Не зная, нещо ме смущава.“ Казвам: „Няма нищо.“ Има какво да го смущава: сестра му останала, майка му останала, баща му останал. Като отива, намира една от нашите сестри, на която бомбата – като паднала до една стена, отхвръкнала – ударила стената на тяхната къща, разкъртила вратите, прозорците. Те останали невредими. Сестрата останала невредима. Имала един познат леко ранен в главата. Като отива братът, трябва да помогне, утешение не се иска. Искат да спят вечерта, вратата изкъртена. Ходили да търсят книга да залепят. Няма къде да идат.

Искат някой човек да го утешават: „Няма нищо.“ Как няма нищо! Изкъртена вратата, трябва да се спи.

Казвате: „Да не е до нас.“ А не, и до нас е дошло. Като биели магарето по задницата, казвало: „Тъпан бие в долната махала.“ Като започнали да го бият по главата, казва: „Дойде и в нашата махала.“ И долната, и горната махала – все са на магарето. В долната махала тъпан бие. Щом дойде в долната махала, ще дойде и в горната.

Ние мислим, че сме на безопасно. Тъпанът бие вече. Дали този тъпан бие в долната, или горната махала, опасен е. Четирийсет години аз предупреждавах българите. Ако бяха ме слушали, нямаше да е това. Не слушат нито владици, нито попове. Всичките какви ли не работи говорят. Един иска да отделя народа. И царят, и всичките му управници мислеха, че аз искам да стана министър. Мене нито цар, нито министър ме интересува. В света аз съм разрешил въпроса. Аз им казах: „Аз съм взел най-малката служба.“ Като дойдох в света, най-малката служба, която остана, никой не я търси, нея взех. Казвам: „Заповядайте. Моята идея не е пръв да бъда.“

Аз се радвам на големите хора, владици, попове. Преди години, ако бяха ме послушали, тия работи нямаше да дойдат. Ако царят беше ме слушал, не щеше да стане тъй. И онези, които му говореха, не говореха, което трябва. Всеки си говори, както знае. Дадоха съвет, които не бяха прави. Аз мълчах. Казвам на царя: „Бога ще обичаш, ще служиш. Гледайте да бъдете добри за народа.“ Един народ трябва да служи на Бога, нищо повече. Както аз служа. Аз зная – дотогава, докато служа на Бога, съм нещо. Като престана да служа на Бога, не съм нищо. Някое божество ще стана. Аз тъй разбирам. Не, искам и вие да разбирате, както Господ разбира, и да правите, както Той прави, не както вие разбирате. Не искам да правите и аз както разбирам. Не искам да ходите, както вие разбирате.

Какво трябва да направите? Ще внесете любовта вътре, а страха – отвън. Няма да изхвърлите страха, страха отвън ще държите. Внесете любовта. Недоволен си – страхът е вътре. Доволен си – любовта е вътре, страхът е отвън. Справедлив си – любовта е вътре. Несправедлив си – отвън е любовта, страхът е отвътре.

Сега, не трябва частично да различавате – да дойде спокойствието, мирът. Аз не може да бъда спокоен. Виждам светът как ще се изправи. Зная, в двайсет и четири часа може да се изправи светът.

Ако всичките хора възлюбят Господа, светът ще се оправи. Тия хора не са готови да любят Господа. Всеки казва: „Аз тъй мисля.“ Че вие не сте готови. Мъжът казва: „Аз тъй мисля – жена ми да се подчинява.“ Жената казва: „Аз тъй мисля – мъжът да се подчинява.“ Детето иска да се подчиняват нему. Всички искат да заповядват: мъжът заповядва, жената заповядва, децата заповядват, слугите заповядват. Всички са заповедници. Хубаво, не е лошо. Като заповядваш, да бъдеш силен да оправиш света.

Вие сега казвате: „Кой ще оправи света?“ Някои мислят Русия да оправи света. Някои мислят Германия да оправи света. Някои мислят Англия да оправи света, Америка да оправи. Може да си мислите.

Народите са слуги в света за изпълнение волята Божия. Единствен Бог има една велика държава, Той е създал света, знае пътя, законите, Той ще оправи света.

Светът е оправен. Ние трябва да излезем из калта, в която сега се намираме. В тази кал, докато сме тук, нищо не може да направим.

Преди години пътувам с един мой приятел. Вали дъжд. Отдалече иде един автомобил. Гледам, локви има и, като минава, на двайсет метра пръска. Аз се отдалечавам на трийсет метра. Той седи и ме гледа. Като мина автомобилът, напръска го. Аз мисля, че и той се отдалечава. Не мисли човекът нарочно да го направи, но локви има, пръска. Рекох: „Благодари, че можеше да те блъсне. Сега само те оцапа автомобилът.“

Казвам, като минаваш в дъждовното време, трябва да бъдеш далече от автомобила, да нямаш запознанство. Сега се запозна, но това запознанство е неприятно. Минава автомобилът на един мой познат. Времето е дъждовно, надалече стой, не може да се спре. Ако стоиш наблизо, той ще остави доста визитни картички. Ще кажеш: „Той е неблагоразумен.“ Кой е неблагоразумен, който пътува или ти? Ти надалече трябва да бъдеш. фокус има. Сега да оставим това.

Същественото кое е? Единственото нещо, което може да оправи нашия живот в даден момент, умът и сърцето да действат, то е любовта към Бога. Тази любов става с най-малките усилия. В този момент е най-малката любов, която може да покажат в даден случай. То е любовта към Бога. Бог не се нуждае, тази любов не се нуждае.

В нас става едно отражение. Ние, като гледаме, трябва да отразим слънцето в много малка форма. Не че ти създаваш нещо. Ща покажеш, че в тебе има отражение на Божията любов.

Тази любов е необходима заради самите нас.

Сега тази любов много пъти са ви я казвали. Вие казвате: „Времето му не е дошло.“ Мине едно момиче на пет години, види го един момък, хареса го. Той има една користолюбива мисъл, обикне го. Мине на десет години, още повече го хареса. Мине на петнайсет години, още повече го хареса. Като мине на деветнайсет години, иска да я вземе за себе си. Мислите ли, че той е разрешил въпроса?

Трябва да се радваме, че на пет години, като е минала, да се радваме, че сте видели Бога в туй момиче. Видял Бога – да се радва, че Бог работи. Туй, хубавото, което обича, то е Бог – обикнал Бога. Да не мислим, че обича това момиче.

Ние там се лъжем, мнозина се заблуждават. Казвате: „Аз се чудя как съм обикнал.“

Докато Бог е в нас, хората ни обичат. Когато Той излезе, никой не ни обича. Докато Той е там, и треви има, и извори има. Като Го няма, и птици няма, и вода няма, и говеда няма. Там, дето любовта царува, мястото е населено, плодове има, всички блага има.

Та казвам, да поддържаме идеята в себе си: една хубава мисъл е от Бога. Десет лоши мисли може да минат, не са от Бога. Тази едната хубавата мисъл в нас, тя може да поправи тия мисли. Божията любов знае да посажда много добре.

Сега, пазете се от едно нещо – да не казвате: „Не му е дошло времето, второто прераждане.“ Че колко пъти в миналите прераждания сте казвали: „Второто прераждане.“ Оставате за бъдеще.

Второто прераждане, вторият ден е единственият, за който Бог не се е произнесъл. За първия ден се казва: „И стана ден, и видя Бог, че е добро.“ За втория ден нищо не казва. За третия ден казва, че Бог видя, че е хубаво. За втория ден видя, че не е хубаво. За нашето отлагане Господ не казва, че е добро. Не свършваме работата.

Всички сега живеете в деня, за който Господ не е казал, че е добро. Из този ден трябва да излезете навън. Ако седите в този ден, нищо няма да направите. Първият ден има добро. Вторият ден няма добро. Много хиляди години сте седели във втория ден. Излезте из него, влезте в третия ден.

Сега всичката ви погрешка седи в това, че, като се намерите покрай витрината, нещо ви харесало, времето не позволява, чакате. Не може да носите товар. Хубави са витрините. Тия витрини са за миналите времена.

Сега са военни времена. Дрехи имаш, хубаво облечен си, къде ще ги носиш? Най-първо, твоята възлюблена ти бягаш, и тя бяга – хич няма да обърне внимание на твоята дреха. Тя ще обърне внимание, че ти бягаш по-майсторски, или ти обърнеш внимание, че тя бяга повече.

Като се връщам от Витоша – цял един вагон избягали от вътрешността на София, която беше ценна по-рано. Сега излезли на периферията, далеч от София. Иде един инженер. Има апартамент, но търси място по краищата сега, да го купи; търси малка стаичка да има да я купи, да бъде на спокойствие. Малка стаичка по периферията на София е много по-ценна за онези, които са напечени.

Аз не искам да ви плаша. Аз плашех света преди четирийсет години. Каквото имаше, казах го, за да се избегне сегашното. Сега ми казват: „Кажи нещо.“ Казвам: „Нямам какво да кажа. Едно време казвах, че сто мечки идват. Всичките тия мечки са несвързани. Гледайте да ги хванете и да ги свържете. Ако не ги свържете, голяма вреда ще направят.“ – „А, тук ще дойдат мечките!“

Мечките идват, и вълците идват. Когато сме в щастие, мечките идват, и вълците идват. Един вълк идва, когато има кошари, хубави овци – иска да се запознае е тях. Ако нямаше нито една овца, вълкът хич няма да обикаля.

Вие се чудите, че злото ви обикаля. Има нужда от вас, от вашите овци има нужда. Вие се радвайте, че сте богати. Тогава вземете грижата вълците да не влизат в кошарата.

Едно малко семенце, което е една стотна от грама, ако го посеете, след десет години, кой как мине, ще има плод. Ако е круша, ябълка, ако го посеете, след време ще принася добро. Ако минете покрай една бомба от двеста и петдесет кила, която сега пада, като минете след време, какво ще намерите?

Туй са делата на плътта. Ние искаме големи работи. Големи работи бомбите вършат. Онзи ден, когато бомбардираха, казват ми: „Учителю, виж, запалиха града.“ Излиза пушек на трийсет метра с онези запалителните бомби. Казват: „Много близо са.“ Казвам: „Надалече са.“

Мислите ли, ако имате барут, складиран във вашата изба, че вие сте в безопасност? Мислите ли, че взривните вещества, които са на складове турени, са безопасни? Вие детински разсъждавате. Казват: „Ще ви дадем десет хиляди, да турим от взривните вещества.“ Вие казвате: „Пари ще дадат.“ Не ти трябват пари. Надалече километри да седят. Като ходим на Витоша, минаваме покрай едно място, казват: „Хубаво скривалище.“ Рекох: „Има опасни работи. Ако тия взривни вещества се запалят, и мястото отива.“

Най-безопасното място, което намерих, е любов към Бога. Ако се скриете в някой палат или ако се скриете в някоя изба, няма по-безопасно място от любовта. И в палата като влезете, и в изба да идеш, ще бъдеш в рая е любовта. Щом любиш, ти си в рая.

Вие искате да бъдете в рая. Раят е любовта. Щом обичаш Бога, ти си в рая. Щом не Го обичаш, ти си в ада. Любовта не е физическа. Щом любиш Бога, ти си в рая. Щом не Го любиш, ти не си в рая. В смущение някъде си.

Сега, философия имате, дали е вратата, през която трябва да влезете в рая. За мене не е важно дали един учен човек ще ми каже една истина, или едно дете, или един прост човек. Нещата сами по себе си имат своята цена. Любовта носи цената сама по себе си. Тя не се влияе от външната обстановка. Единственото нещо, което не се влияе, което е всякога едно и също, то е любовта. Единственото нещо, което го намирам сигурно, то е любовта към Бога. Щом влезете там, всичко се превръща за добро – смъртта изчезва, противоречията изчезват, слънцето изгрява, всички хора са добри. Изчезне ли любовта, веднага противоречията се явяват.

Противоречията се явяват, дето има недоимък. Дето мястото е сухо – противоречия има. Дето къщата не е направена – противоречия има. В любовта всичките неща са направени съвършено. Единственото нещо, което носи съвършенство в себе си и благо, е любовта.

Това го наричам от съвършенство в съвършенство. Според мене, моята максима е: от доброто надолу е злото, от злото нагоре е доброто. Онези, които от доброто надолу слизат, отиват към злото. Онези, които отдолу от злото отиват нагоре към доброто, те вече изменят живота.

Сега, зависи кой къде е, две посоки има. Щом отиваш надолу, ти си в злото. Щом отиваш нагоре, ти си в доброто. Посока на движение има. Твоите мисли, твоите чувства и твоите постъпки щом са нагоре, ти си добър. Щом твоите мисли са надолу, дали ти го знаеш, или не, ти вече вървиш по един път на злото.

Всякога опитвайте. Като минавате, четете, вижте надолу ли отивате, или нагоре. Всеки може да забележи. Ако отивате нагоре, слънцето ви изгрява. Ако отивате надолу, слънцето ви залязва. Щом слънцето ви залязва, надолу отивате. Щом слънцето ви изгрява, нагоре отивате. Да имате един мащаб, една мярка.

Сега, не искам да остане идеята за мене, не искам вие да бъдете добри. Аз искам само във вас да измените посоката на вашето движение. Мене ме интересува само едно – посоката на движението, нищо повече. Че той не е учен, тези неща са второстепенни, третостепенни. Най-важна е посоката на движението. Или най-същественото според мене е любовта към Бога. Тя е една свещена идея.

Като дойдеш да умираш, кой ще ти помогне? Никой не може да ти помогне. Ще разчиташ на онези, които в смъртта може да ти помогнат. Бога ще повикаш. Нито майка ти, нито баща ти, нито брат ти може да ти помогнат. Те не може да минат, те остават на границата. Ти минаваш тази река на смъртта, Господ ще бъде с тебе.

Сега, имате ли право да минете покрай един хубав извор, трябва ли да го погледнете, че да заминете? Щом минете при добрия извор, какво правите?

Вие всякога минавате между два извора. Отгоре надолу като слизате, минавате покрай един извор и пиете. Онези, които отдолу нагоре минават, и те минават покрай един извор, и те пият. Казвам, едната вода е горчива, другата вода е сладка. Всякога горчивината е признак, че отивате надолу. Всякога сладчината е признак, че отивате нагоре. Всякога тъмнината е признак, че отивате надолу. Всякога светлината е признак, че отивате нагоре. Тежестта е признак, че отивате надолу. Когато отиваме надолу, ставаме по-тежки. Когато отиваме нагоре, ставаме по-леки. Олекваш – нагоре отиваш. Тежък ставаш – надолу отиваш.

Сега, вие може да повторите, да кажете: „Олекваме!“ Вие не сте олекнали. Имаш цял апартамент. Христос казва: „Трябва да се откажеш от всичко.“ Не може да заблудиш Бога, ако в ума си не се откажеш. Не физически да се откажеш, но да се радваш, че другите хора го имат. Ти се радваш, че си се освободил от всичките тия неща, които не са съществени, и си дошъл до най-същественото. Ти носиш зародиши, семената. Онези имат злато, къщи, но никакъв плод не дават, сами по себе си, златото и къщата.

Направи ми впечатление – вчера минаваме с един брат покрай Симеоново, той не ме е виждал да вървя енергично, защото за най-малко време стигнахме горе до мястото. Като минаваме, три деца ни поздравяват и братът се заприказва с тях. Децата тръгнаха с нас, разговарят се. Ние не ги поканихме да вървят е нас, но те вървят. Той ги пита откъде са, те разправят от кое отделение са. Братът им казва, че ние отиваме горе. Те вървят с нас, не ги викаме. Излизаме горе, братът им казва: „Съберете пръчици и донесете за огън.“ Като отиваме горе, те донесоха пръчици. Той отива за вода, и те отиват с него. Той им казва да си вървят, но като се връща, те го чакат. Тръгват пак с него, намират съчки и пак дойдоха. Целия ден седяха около нас. Изправихме се на молитва, и те си снемат шапките, и те дойдоха – двете, едното си замина. Четем молитвата, те слушат.

Отидохме двама, станахме девет души. Дойдоха четири сестри, и двамата, и трите деца – девет души.

Казвам на брата да им даде по нещо. Даде им по три ябълки. После ги пита: „Какво правите, ядете ли?“ Казват, че те обяд не вземат, учат се без обяд. Сядаме на обяд, ядем. Отрязахме им по една филия, и на тях даваме. Рекох: „Досега все постите.“

Та казвам, имайте характера на тия деца. Без да ги каним, тръгнаха. Не им казваме: „Елате е нас.“ Кажете: „Вие отивате, ще идем и ние.“ Тия деца никога не са присъствали на една молитва, свалиха си шапките. Никога не са се молили. Обръщаме се на изток с всичкото благоволение. Като заминаха, бяха радостни.

Казвам ви, без да ви канят, тръгнете и вие по Божествения път нагоре, не чакайте да ви канят. Вие чакате някой да ви покани, три-четири пъти да ви каже. Братът три-четири пъти им каза да си идат в село, те останаха, разговаряха се. Едното – много умно дете, но минава с пет, другите – с три.

Петорката е майката, трите е синът. Синът е по-слаб. Майката по-добре учи, синът е по-слаб.

Казвам, когато майка ви е учена, и синът ще бъде учен. И обратният процес – когато майката не е учена, и синът не е учен. Когато майката е учена, и синът ще бъде. Синът, роден с три, не може да бъде учен, в следното прераждане може да стане.

Та казвам, тръгнете по Божествения път, без да чакате да ви поканят.

Единственият безопасен път в света е любовта. Когато минават светлите духове, тръгни с тях. Ще намериш съчки. Защото добрите постъпки са съчки, които трябва да внесем на Божествения огън жертвоприношение. Да стане жертва. Без огън не може огнище да има.

Огънят е място на живота. В Божествения свят нещата не изгарят, поддържат горението. Тук е обратен процесът.

Та се радвайте, че сте в един период, дето може да прогледате. Единственото нещо в света, което може да отвори очите на човека, то е любовта. Щом човек възлюби Господа, отварят му се очите. Щом възлюби Господа, отваря му се сърцето. Щом възлюбиш Господа, отваря се душата. Щом се отворят очите, щом се отвори сърцето, щом се отвори душата, всичко е вече изправено.

Понякога противоречията, които срещате, аз ги тълкувам малко другояче. По някой път имаш добро разположение, понеже от миналото имаш задължения много. Един ден дошъл някой, казва: „Тия заимодавци – кога ще плащаш.“ Ти си влязъл в Божествения път, законът те държи, трябва да се плати.

Сега, вие сте направили една погрешка, както младите момци, които има да дават. Макар че си се оженил за богата мома, казва: „Трябва да платиш.“ Тогава започне да полъгва. Питат го защо го търсиха. Няма да им каже, че има да им дава, а ще каже, че са познати, приятели. Приятели, познати, но има да им плаща.

Който се жени, никога да се не жени с дългове, защото лъжата ще дойде. „Женитба“, значи да свършиш най-добрата работа за Бога. На български „жени“ – казвате „жени се узрялото жито“. Приятно ти е да жениш. „Жени“, значи да вземеш нещо. Но, за да ги жениш, най-първо трябва да си ги сял. Може и друг да ги сял. Трябва добре да се жени, че житото да не губи зрънцата си долу на земята.

Сега, всички вие сте много умни. Един човек, който критикува другите, е умен човек. Тогава, ако критикуваш, за да бъдеш справедлив, критикувай и себе си. С мярката, [с] която съдиш тях, съди и себе си. Постави нещата на една основа. Ако някой пее, веднага няма да му кажа, ако взема невярно. Щом взема криво, ще пея. Аз ще го поправя. Той пее криво, аз ще пея, за да го поправя. Няма да кажа, че пее криво. Щом има хубаво ухо, веднага ще се коригира. Щом е глух, аз ще престана да пея. Щом има хубаво ухо, аз зная, че може да слуша.

Не критикувайте, пейте.

Няма по-хубаво нещо от пеенето – пеене, което носи изправление на живота. Пеене, което изправлява мислите, което изправя сърцето, което изправя душата, туй разбирам. Ако вземем пеенето, пеят на сватба, навсякъде пеят. Има едно пеене, което ние не препоръчваме.

Турците казват: „Много приказки на воденица.“ Сега, моето положение мяза на един, който забил един гвоздей, че го чука. Малкият гвоздей, и десет пъти да го чукаш, не хваща. Големият, ако го чукнеш, хваща добре. Малките гвоздеи не чукайте. Като го чукаш, потъне. Достатъчно е да държи. Големият гвоздей за да влезе, много пъти трябва да чукате. Аз ви турям най-малкия гвоздей, не голям гвоздей.

Дето ви говоря много, казвам, не чукайте много малките гвоздеи. Не чукайте много върху малките гвоздеи. Върху големите – да, но колкото по-малко чукате, по-добре. Като го удариш веднъж, стига.

С най-малките дела започнете в света. То е любовта. Много удари спадат към друга категория. Там се изисква по-голяма енергия, повече енергия се харчи, повече средства.

Любовта е най-износна. Най-износното действие е любовта. Накарайте един цигулар да свири, когато се е качил на някой планински връх. Не е на място, не се свири. Да накарате някого, който върви нагоре, да пее, не е на място. Човек, за да свири и да пее, трябва да се утеши.

Казвам, когато забиете най-малкия гвоздей, тогава ще дойде новото пеене. Най-хубавите песни се пеят при най-малките гвоздеи. Най-лошите песни се пеят при големите гвоздеи.

„Отче наш“

Няма по-хубаво нещо в света, всички да бъдат научени от Бога.

За да бъдат научени от Господа, трябва да отворят умовете си, сърцата си и душите си по разположение и без закон.

12 лекция, държана от Учителя на 22 декември, 1943 г., София – Изгрев.