Словото

ПОСТИЖЕНИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ (КОМУ ДА ОБЕЩАВАМЕ)

ПОСТИЖЕНИЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ (КОМУ ДА ОБЕЩАВАМЕ)

Само светлият път на мъдростта води към истината.

В истината е скрит животът.“

Пишете тема за идущия път: „Непознатото в процеса на познаване“.

Сега се намирате в един свят на видимо противоречие. Хората искат да разрешат смисъла на живота, без да разбират кои са били причините, които са действали. Значи причини, условия и елементи, които са влизали да образуват противоречието.

Фиг. 1

Да допуснем – тук имате кръга 1, 2, 3, 4. В геометрическа форма овал е видимо. Това са символи, с които си служи съвременната наука. В науката има два процеса. Единият – процес, който постоянно се изменя, придобивките, които постоянно се изменят. Да вземем, в науката една теория постоянно се заместя с друга. Не че следующата теория, която иде, изключва другата. Допълня я. Някой път ние си позволяваме да казваме това, което не е вярно. Пък то е относително. Тогава всяка следующа теория допълня другата, а първата остава малко на заден план, втората допълня третата и т.н.

И казвам, последната теория и колкото теории и да има в живота, след хиляди години всяка една теория допълня първата теория или предидущата. И онзи философ или мъдрец, който разбира нещата, или ученият човек, за когото нещата не са верни само по отношение, в даден момент може да има известна невероятност. Да вземем например 3 по 1010. Какво разбирате вие под това? Вие определяте скоростта на светлината, нейните вълни, по които тя се движи, взима в една секунда. Но, разбира се, математиците, които изчисляват, имат предвид етера, в който тия вълни имат център. Вземат предвид какво е свойството на етера, с каква бързина се движи. А онзи просто ще каже: „Три по десет в десета степен.“ Е, колко ще даде? Тогава, ако притурите минус, плюс, веднага ще се измени положението. Или да допуснем, турите ги така или така:

14или така

Фиг. 2

Това не е деление. Плюс не се дели, всички тези математически знаци са взети от природата – и тя си служи със знаци.

Като погледнете на човешкото лице, всичките най-сложни формули, които ти можеш да си предположиш, са там. За пример онзи, който не е наблюдавал, когато се изучава човешкият характер, например онзи, физиогномистът, взема само веждите, какво е направлението на веждите. Веждата може да бъде така:

Фиг. 3

може да бъде така:

Фиг. 4

Това са все вежди. Онзи, математикът, взема тия криви линии и ги съпоставя. Сега на тази крива линия (Фиг. 3) де е центърът, как се е образувала тя? Тя е една малка отсечка от някаква част на кръга, от някаква енергия, която се движи. Но онзи, математикът, веднага превежда тия линии в съотношение. За пример за него не съществува неразумна деятелност. Първата деятелност е разумна, аз я срещам в някой човек. Връзка има между него и разумността. Нали сте нареждали някой път книгите за карти, нали децата ги нареждат така кръгообразно и като бутне едно дете едната карта, всичките полягат на корема си, една след друга падат.

Сега кое е първата причина? Детето е първата причина, разумната причина, но следующата причина е книгата. Едната книга бута втората, третата и т.н. Може да кажем, 20-30 книги изпадат. Сега първата карта не знае защо бута втората, няма съзнание. Това наричаме ние физически процес. Но първият процес – детето, което бута първата карта, то е разумно. Другите са причините, които влизат в условията вътре. Та казвам, често вие се натъквате с неразумни неща във вашия живот, вие се натъквате с книгите, които падат.

Но питам, ако аз взема вашите карти, ако те са така наредени, както войници по права линия – така са поставени тези карти:

Фиг. 5

и ги наредя по друг начин, сега това вземам само за изяснение – всяка една карта да върви по права линия на масата отгоре. Но ако аз размеся тези карти така на разни страни, на разни места, че да не могат да се засягат, тогава разумната причина ще засегне само едната карта, а другите няма да засегне. Тогава ние казваме – първата причина е разумна, а всичките други са последствия. И съвременната наука е дала много от своите придобивки по този начин. Ако вземете вие една грамофонна плоча и я турите на някой грамофон да пее песента на някой музикант, и тя почне да свири тази песен, тази плоча съзнава ли, че тя може да свири. Турите я веднъж, тя свири. Турите я втори път, тя пак свири същата песен, и вие не можете да я накарате да свири друго нещо.

Механическите работи се отличават с това, с известно несъзнание. Ти не можеш да я накараш да изпее нещо друго освен това, което тя знае. Хиляди пъти да я туриш, все ще ти изпее това, което то знае, все същата песен – както в началото, така и на края.

И когато във вас от детинство до старини се явява едно и също желание в една и съща форма, то е просто един физически процес, механически акт. И няма никакво разрешение – вие носите на гърба си една грамофонна плоча, която ви пее една и съща песен. Но животът не седи само в една песен. Сега, когато се разисква върху един предмет в даден случай, има известен резултат, който ви занимава, и вие казвате: „Това, което ни се разправя сега на дъската, не ме интересува.“ Но мислите, че това, което тебе те интересува, че бъдещето се интересува от него? Че ако дойдат разбойници да те оберат, ще се интересуват ли те, че ти си гладен или не? Те няма да кажат: „Ще чакаме, докато се наядеш.“ Те казват: „Дай парите!“ От друго не се интересуват те.

Питам, колко време могат да те държат те? Ако ти имаш пари някъде заровени, те ще те държат дотогава, докато дадеш парите. Тогава, ако аз взема двама души от вас, мога да ви предскажа колко време ще ви държат. Ако ви обират разбойници, аз ще ви кажа колко време ще държат единия от вас и колко време ще държат и другия. Вие и двамата имате заровено имане, богатство. Единият е твърд, скрит, обича парите, а другият е страхлив. На втория като му кажат: „Скоро дай парите!“ И той веднага ще ги даде, ще ги извади и ще каже: „Ето парите.“ И ще го пуснат. А другият казва: „Нямам пари.“ И може целия ден да се разправят разбойниците с него. Защо? Ще кажете: „Как се познава човекът?“ Има си известни признаци. Една мъчна задача е, която той разрешава. А на първия разбойниците само като кажат: „Скоро дай парите!“, той ги дава. А другият не ги дава. Но кои са причините, че вторият не ги дава. Той има любов към парите. После, и мисли за бъдещето. Казва си: „Ако ми вземат парите, за мен всичко се свърши.“ И не ги дава парите. А те не искат да го убият, на тях им трябват пари. Те са разумни, искат да идат в странство. Но му казват: „Ще те убием!“ А той казва: „Можете да ме убиете, но пари нямам.“

Сега учени хора по същия начин разглеждат въпроса. За пример те разглеждат по кой начин се движи светлината. Имаме един учител, изважда един лист и лупата и пише на дъската:

Една модерна формула е това в съвременната физика.

Ти изследваш, там всичките букви имат значение, като се разрешава задачата. Сега всеки може да ме попита какво ме интересува това. Тебе и без да те интересува, тези неща стават в природата. Този процес вече е станал в природата. Този физик иска да обясни един процес, който става, и какъв резултат има. Най-първо процесът става специално в електричеството – положително и отрицателно електричество, условия, които се появяват вътре. Ако аз се спра върху тази формула, тя нищо няма да ви ползва. И аз ако кажа в дадена секунда какво количество отрицателно електричество и какво количество положително електричество и при какви условия може да се получи, какво ще ви ползва това? То всичко ползва, вътре всичко ще ви ползва.

Всяко знание, което ползва човешката мисъл, може да ползва и тебе в даден случай. И ние не можем да кажем, че то няма да ни ползва. Има практическо приложение. В природата съществува един закон, който аз зная. Всяка мисъл, която прониква в човешкия ум, от какъвто и да е характер, тя ползва човека. Но въпрос е колко години можеш да забележиш тази полза. Но все те ползва. Каквато и да е мисълта, тя все ще те ползва. В религията този закон е изнесен другояче. Всичко онова, което се случи за тези, които обичат Господа, се превръща в тяхна полза, за тяхно добро е. И милиони пъти може да казвате: „За добро е това.“ Ние обаче казваме: „Това не трябваше да бъде така.“ Е, как трябваше да бъде? Не трябваше да остаряваш. Но остаряваш. Не трябваше да ставаш учен човек. Но ставаш учен човек. Не трябваше да ставаш музикант. Но ставаш музикант. Не трябваше да свириш китара. А свириш китара. Казваш, но свириш я. Не трябваше да имаш тия лачени обуща, но носиш ги. Не трябваше да носиш една кадифена шапка, но носиш я. Ама черна е. Казваш глупави са тия работи.

Не е глупава работа една шапка, която носиш на главата си – и тя допринася нещо. Ако носиш един каскет от стомана на главата си и вървиш по улицата и падне една керемида на главата ти, но главата остава здрава? Може някой да ти каже: „Какво си понесъл тази глупавата шапка на главата си?“ Но главата ти остава здрава, когато пада керемидата. А онзи, който носи друг вид шапка, главата ще му се пукне. Носиш един такъв каскет – живееш при лоши условия. Аз това наричам лоши условия – каскета. Като минат тия лоши условия, веднага ти снемаш каскета и ходиш така гологлав, без шапка. Сега вече е модерно да ходят хората без шапка. Щом ходят с шапка, аз казвам – има опасност да падне някоя керемида. Не мислете, че като падне някое перо от птица, няма да ви причини болка. Зависи как ще падне. Ако падне отвесно с острото на главата си, ако падне с леката си страна, след това ще произведе отличен резултат.

Сега това са допущения, които трябва да се докажат, и могат да се докажат. Не мислете, че всичко онова, което аз доказвам, че е напълно така вярно. Има известна доза истина. Но това, което аз съм доказал, хиляди хора след мене ще дойдат да го докажат. Те могат и по друг начин да го докажат, но и те няма да го докажат както трябва. Досега математиците не са доказали въпроса за светлината – за бързината ѝ, и за бъдеще математиците още ще доказват с каква бързина се движи светлината. Точно как се движи светлината, има едно малко колебание. Но аз вземам – единицата мярка е вярна. Сега това, което знаят хората, е достатъчно, а малкото колебание ще оставим, понеже трябва да се менят сегашното изчисление и преди хиляди години. И ако изчисляваме, ще забележим едно малко отклонение от нашето изчисление. Ако вземем светлината като единица мярка, ще забележим туй, което е сега – след хиляди години ще има един малък нищожен резултат и трябва да се върнеш назад, да изчислиш, че хората, които преди хиляда години са изчислявали какво е движението на светлината, понеже всички небесни тела са били поставени на разни места, при разни условия, те казват, че етерът е еднакъв навсякъде. Но в самия етер, в пространството, става една вътрешна промяна, че той оказва едно малко влияние върху движението на светлината.

Сега това са научни и философски въпроси, които при обикновения живот, както сегашния, нямат никакво приложение. Но у вас трябва да има желание да знаете с каква скорост се движи светлината. Макар, че не знаете, но трябва да има желание да знаете с каква скорост се движи светлината, понеже тя ще бъде единицата мярка, с която се мерят нещата. И често един праведен човек, един мъдър човек трябва да има това знание. Това са мои заключения. Аз си правя своите научни изследвания. Един умен, един мъдър човек има по-правилни схващания за движението на светлината, отколкото един невежа човек. Ония хора, които схващат движението на светлината, мислят по-добре и живеят по-добре. Онези, които не разбират движението на светлината на физическото поле, те не мислят добре. Те имат криви заключения. За да бъде един предмет в ума ви ясен, вие трябва да имате достатъчно светлина. В даден момент, ако вие нямате достатъчно светлина, предметът няма да бъде ясен. И вашите заключения – следователно няма да бъдат верни изводите ви. И няма да имате известни постижения и ще срещнете едно противодействие.

За пример вие срещнете един човек, когото вие мразите по единствената причина, че вие нямате достатъчно светлина във вашия ум. И следователно вие не разбирате този човек. Човекът е една формула, една жива формула. Най-първо ще видите в тази формула как са наредени всичките знаци. Лявата ръка е една формула, дясната ръка е друга формула, после десният крак е една формула, първият пръст, ноктите – това са все формули плюс, минус. Ти, като видиш един човек, ще поставиш знаците му. Искаш да правиш изследвания, ще вземеш първата фаланга, следната, крайната – плюс ли е, или минус. После ще вземеш втория пръст плюс ли е, или минус, после ще обърнеш другата страна на ръката.

Като вземеш всичките тия знаци, ще вземеш широчината на ръката, защото онази, широката ръка тя има отношение с издръжливостта на един човек. Този човек живее близо на физическото поле, има едно практическо, физическо разбиране. Човек, който има тясна ръка, той е въздухообразен, той повече мечтае и не е толкова практичен. И на работа да го туриш този човек, той няма да бъде така практичен – нищо не работи. За грубата работа той не е. Вие ще си правите заключения. Но виждате работливите ръце в света. Техниците като са работили, работата отпосле има един придатък, има едно развитие, което отпосле иде. Но най-първо човекът се ражда с известна широчина. Ако твоята ръка не е широка, ти не можеш да я заставиш на това. Ти не можеш да заставиш едно житно зърно да има един лист както на дъба. Житно то зърно, като го посееш на добра почва – може някой път да увеличиш неговия лист, но неговата форма ще бъде такава, каквато житото си знае. Това ще направи то само. Когато посееш ябълката, ти не можеш да я заставиш да направи другояче листата си, но можеш да направиш този лист да бъде по-обемист. Значи това, което е вложено, то ще бъде. Но ти не можеш да измениш формата на ябълчния лист. формата на никой плод ти не можеш да измениш.

Според този закон правя аналогия. Ти можеш една човешка мисъл да я разшириш, но да измениш формата на една човешка мисъл, то е невъзможно. Ти да измениш едно човешко чувство, почти е невъзможно. Ти можеш да го усилиш или смалиш, но да го измениш, то е невъзможно. Сега тия са практически положения, които трябва да държите в ума си, и да знаете кое е възможно. Като говоря, че е възможно, аз разбирам при единица време в даден момент. Само при един момент, когато ти мислиш какво е възможно. А при следующия момент възможността на сегашния момент ти не можеш да я пренесеш в следующия момент. Следующият момент си има друга възможност. Сега това да не ви обезсърчава. Но тия възможности са условия, в които вие можете да прогресирате. Защото, ако природата беше еднообразна, тогава нямаше да има никакво развитие. В разнообразието седи развитието на човека. И там седи красотата. Туй, което е невъзможно за един момент, е възможно за втория и т.н. Но казвам, непостижимите неща за този живот са постижими за вечността! Всичко е възможно! Няма нещо, което ти да пожелаеш, да не постигнеш във вечността!

Е, какво нещо е вечността? Вие казвате, че трябва да имате една ясна представа за вечността. За мен вечността е най-хубавото нещо! Аз като помисля за нея, весело ми става. За вечността аз мисля: постижение на всички възможности! Като кажа „вечност“, аз разбирам, че всичко е постижимо. Или казвам – всичко се постига, всичко е постигнато и всичко ще се постигне. Като ми каже някой „вечност“, аз казвам така: всичко е постигнато, всичко се постига и всичко ще се постигне. И тогава ми става весело. Казвам, постигнато е вече. А това, което за мене е непостигнато, някои са го постигнали, някои сега го постигат, а някои за бъдеще ще го постигнат. И тогава казвам: щом съм го постигнал, аз съм останал назад. Аз съм се установил вече. Щом съм постигнал нещо, аз съм вече един клон в някое здание, имам постижението. Щом някой е постигнал нещо, той вече отсъства.

Сега да ви представя една геометрическа формула. Представете си едно българско хоро. Имате един кръг, гайдарджията – това е центърът, а момите и момците – това представляват точките на този кръг, на живия кръг. Центърът като надува гайдата, този кръг се разширява. Но по едно време този кръг се разсипе на частици и после тия частици изчезнат из пространството. Остава само хорището. И центъра го няма, и частиците ги няма. Казвам, изгуби се този кръг. Но идущата седмица този кръг пак ще изскочи, ще се възстанови. И погледнеш, до 5 часа, ако е лятно време, центърът пак се яви и тия точки пак идат. Аз, като правя своите изчисления, зная сега колко точки ще дойдат в този кръг и след колко време някои от тия точки ще почнат да отсъстват от периферията. И които отсъстват, вече зная, те са станали установени точки.

За пример най-първо точката А и точката В те са неустановени точки, те образуваха един диаметър и разделиха кръга на две равни части. След това и втората половина, и тя се раздели на две части и се получи А, В, С, Д. Те сега са вече установени точки и щом са установени, то те отсъстват от кръга. Не че се изгубва точката, но тя е на друго място. Един център вече е А-то, и то специфичен, и няма да се мине дълго време, ще видиш – около тази точка се образуват други кръгове. Сега това са ред математически процеси – вие можете да разгледате живота така повърхностно.

Фиг. 6

Казвате: „Той си има желание да играе“. А що е желанието на човека? Желание, това е насъбрана известна енергия и трябва да се прояви. Що е човешката мисъл? Това е един подтик, който иде, една река, която слиза, влива се някъде. Движение е то на една река. А пък волята е, което извършва тия резултати, тая мисъл, която е у тебе, тия желания, които са събрани. Защото в желанията има нещо, което е сгъстено. Значи условията са по-неблагоприятни, сгъстени са. А постъпките, които вие виждате, това са твърдите вещества, значи неща, които могат да се видят. Значи тялото е резултат на вашата воля. Попипнете си ръката и казвате – едно време вие живяхте във въздуха и не можехте да се пипнете. Мислехте само за себе си, фантазирахте си, тъй както един човек си фантазира да бъде богат. Мисли се богат, но види, че е сиромах. Друг ден мисли си, че ниви има, къщи, говеда, но като се попипне, гледа: „Дали съм аз същият, или не?“

Това са сега математически отношения и геометрически съотношения, които съществуват в съзнанието. Един ден къщата, и тя може да си замине, тъй както и хората. Някой път една къща може да пристане някому, тъй както и една мома пристава на някой момък. И къщата, и тя може да се влюбва, да пристане. Че се влюбват къщите – дойде някой, даде 100 хиляди лева, дойде друг – наддаде 200 хиляди лева, и къщата казва: „Можеш да ме купиш.“ И един ден къщата даде крепостен акт. Един ден, ако дойде друг и даде повече, той ще вземе крепостния акт.

Значи една къща колко души могат да я имат? Тя може за 20 години да води един непорочен живот, да има само един господар. Но може в 20 години да има и друг господар, и много господари. Е, какво се разбира тогава? Какво нещо е женитбата? Това са отношения. Какво нещо е продаването на една къща? Продава се къщата някому и той казва: „Мен не ме интересува кой е бил нейният господар!“ Но онзи човек, на когото продават къщата свива му се сърцето. Продават му къщата, пък му се свивало сърцето. Казвам, моето сърце ни най-малко не се свива. Той купува къщата. А защо сърцето на другия се свива, а моето не се свива? Защото той е поставен във връзка, в съотношение с къщата, има тясна връзка с нея. А аз не съм се поставил във връзка с къщата. Следователно онова, което става между къщата и него, го засяга, а което става с къщата и мене, не ме засяга. Но един ден, ако и мен турят на това място, и мен ще ми се свие сърцето. Че ако вие сте на едно място и гори къщата ви, няма ли да ви се свие сърцето, няма ли да ви се откъсне от сърцето.

Сега това са символи. Ако къщата гори, един резултат е това. Трябва да я напуснете. Но ако къщата ви не гори, приятно ви е. Но защо в единия случай къщата гори, а в другия резултат къщата не гори. Сега горенето на къщата може да е един резултат. Резултат плюс на далечното минало. Той може да произтича от един съзнателен процес. Следователно в края на краищата отношението към горението на една къща може да произведе два резултата. Горението някой път на една къща може да произведе гениална мисъл у някой човек. Виждате някой гениален човек някъде се отчаял в живота. Но този отчаян човек вижда, че гори една къща – в този момент в него настава цял преврат и той си казва: „Мен не ми трябва да се безпокоя.“ Върху него изгарянето на къщата произвежда един друг – положителен, процес. Той казва: „Всичко се мени в света, следователно аз не трябва да си позволявам да изгори къщата.“ Следователно, ако тази къща се запали, има си причини. Имали сте неприятели. Но ще кажете отвънка – този човек, който живял в тази къща, учен човек е бил. Тези хора, които са живели в тази къща, не са били умни, не са живели добре с приятелите си или децата им не са били добре възпитани. Но този учен човек казва: „Тия хора са причина, че изгоря къщата ми.“ Но после дойде в себе си, изменя мнението си и казва: „Отсега нататък аз ще живея разумно! Право на него ще дам, за да не би и моята къща да изгори.“ Ти си в едно противоречие. Иде ти някой път да направиш една беля, но ще се запали и твоята къща. Този учен човек от запалването на една къща можа да извлече една добра поука за себе си.

Та казвам, всичко, което се случва, за учения човек може да произведе един отличен резултат. Или някога бият някого, или падне, или спечели, или свърши училището – в каквото и да е направление, това може да му даде един импулс в живота. В целокупността на живота на природата всичко – даже появяването на един облак, изгревът на слънцето, на една звезда, движението на листата, течението на водата – всичко това може да упражни едно благотворно влияние в хода на целия живот вътре.

Та казвам, такива трябва да бъдат вашите възгледи. Вие ще кажете: „Тъй не си струва да се живее.“ Какво подразбирате под „не си струва да се живее“? Аз разбирам тъй: когато глупавият каже, че не си струва да се живее, аз казвам: „Да, не трябва да се живее такъв живот глупав, но умен живот трябва да се живее.“ После той казва: „Не ми трябва толкова наука. Много наука не ми трябва и много учение.“ Аз вземам положителното – не трябва наука, която спъва човека. А трябва да се живее. Под думата „живот“ той разбира една наука, която внася живота. Защото, да се живее, то е пак наука. Той казва – много наука не трябва, но същевременно казва – трябва да се живее. Че и това е наука. Да живееш, и това е известна наука. Ще имаш известни познанства – с този ще се срещнеш, с онзи. Той казва: „Не трябва много наука, не трябва да се занимавам с празни работи, а трябва да живеем.“ С това българинът иска да каже: „Поддържай божествената наука, а не човешката наука.“ Един мъдрец ще каже тъй: „Оставете човешката наука, а се занимавайте с божественото!“ Като се живее добре, това е божествената наука. Че не ни трябва много знание, и това е право. Запример какво ще те ползва тебе, ако ти знаеш да играеш на скамбил. Не казвам, че това не е важно, много е важно. За онзи специалист на скамбил казват: „Той е първият.“ Как? „Тъй, всички ни бие на скамбил.“ Но в училището всички го бият. Като дойде да разрешава една задача, той е последният между учениците, но за скамбил е пръв, майстор е. Казвам, човек може да бъде първият по игра на скамбил, но да бъде последен в другите работи.

Та искам да ви дам да имате едно широко понятие. Първият кръг, това е бременност – показва човек в потенциално състояние, човек, който не е пробуден, но щом се пробуди, в него ще се явят две противоположности. Туй, което учените хора наричат два полюса, и то е както платното у совалката – и в това положение мъчно е човек да минава от единия полюс в другия. От ляво на дясно и от дясно на ляво. И тогава нищелките и бърдото изкарват цялото платно. Това е процесът на движението или, аз наричам, точката – това е събуждането на съзнанието. Аз виждам, че трябва да се събуди, аз трябва да направя нещо. И първото разрешение – ти трябва да намериш една опорна точка в себе си. Трябва да намериш еднолинейното движение, посоката, дето има само едно движение. Някой път известни постъпки трябва да се направят само по едно движение, ти да нямаш условие да кръшкаш натам-насам – само този е пътят, един път, по който ти можеш да минеш. Но всички задачи не се разрешават по един път. Има други задачи, които се разрешават по двуизмерното пространство, в две посоки ще се движиш.

Да допуснем, имате точката Д. В тази точка вие искате да се подвижите. Имате две възможности. Или от Д към В или от Д към А. Това са две посоки. И в единия, и в другия случай вие имате два различни резултата. В едно триизмерно пространство имате три възможности да постигнете нещата, ако вземете начало това, което е било. А в четириизмерното пространство има четири възможности за постигане.

Фиг. 7

Та, като кажем постижения, имаме различни начини. Има едни неща, които ти можеш да постигнеш със своя ум, със своето сърце, със своята воля, със своята душа, има неща, които ти можеш да постигнеш чрез своя дух. Не че духът и душата са висшите измерения. Сега ние работим само с възможностите на човешкия ум. То е третото измерение на живота. Ти като нямаш силна воля, ти не можеш да имаш постижения. Ти ако нямаш силно сърце, не можеш да имаш силни постижения на своите чувства. Ако нямаш силен ум, не можеш да имаш силни постижения на своите мисли.

Следователно постиженията на човешкото сърце не зависят от човешкия ум. Умът спомага на сърцето, но постижението на сърцето зависи от самото сърце. И постиженията на ума зависят от самия ум. Сърцето може да спомогне на ума, и умът може да спомогне на сърцето, но те зависят от себе си. Една вътрешна зависимост има. Та в дадения случай ти можеш да действаш със своята воля, няма да игнорираш ума си. Та един човек, на когото действа и работи умът му, какво може да постигне? Един човек, на когото действа волята му, а сърцето не работи, то и постиженията на физическото поле ще бъдат отговорни. Какво може да постигне един болен човек? Здрав може, но степени има на здравето.

Кой е здравият човек? Аз определям здравето – в даден момент абсолютно да няма никаква неприятна мисъл да те безпокои, но всякога умът ти, сърцето ти, волята ти да са изпълнени с най-здрави неща. Имаш светлина на ума си, имаш импулс на сърцето си и имаш сила на твоята воля. Това е здравият човек! Щом дойде най-малкото колебание в сърцето ти, това наричам – имаш психическа хрема, най-малката болест е това. Трябва да имате ясна представа какво нещо е здравето на човека. То не е физически акт. То има изявление на физическия свят, има и изявление в чувствения свят и има изявление в ума. Но здравето е един резултат на великите закони, които съществуват. То е най-висшата хармония, която съществува. В даден момент да си в хармония с първата причина, да си в хармония със себе си и да си в хармония с ближните си, или казано научно, да си в хармония с окръжающите, с външната среда, в която ти живееш в даден момент.

Та онези от вас, които мислите, трябва да имате по-интензивна мисъл. Сега някои от вас може да имате по-интензивна мисъл, някои от вас може да имат по-интензивно чувство, някои може да имат по-интензивна воля. И онези от вас, които са умни, трябва да правите едно съчетание. Хората от тия три категории – всеки трябва да разбира закона – това, което му липсва, да се приближава към него. Щом имаш слаба воля, не дружи с хора с по-слаба воля от тебе. Щом си невежа, не дружи с хора, по-невежи от тебе, защото ще станеш по-голям невежа. Но дружи с разумни хора. В света онези ученици, които са по-слаби, винаги обичат да дружат с някои по-способни – който иска да се учи, а който не иска да се учи, той всякога ще дружи с ученици, които са по-слаби, и той ще им стане майстор. Щом невежият стане учител на невежите, може да знаете какво добро ще постигнат.

Сега направете заключенията си. Вие искате веднага да направите едно заключение. Помнете едно нещо: никога не давайте обещание, което не можете да изпълните, да направите! Което не можете да направите, това никога и не обещавайте. Никога не обещавайте да направите това, което не можете да направите. Това е непостижимо. В света има само един, който е верен на своите обещания. Пък и Бог няма какво да обещава. Той само дава. На него може да обещаете всичко. Само един има, на когото вие можете да обещаете всичко. Това е Бог. А на другите хора ще обещаете само това, което можете да направите и което вие искате да направите за тях, а онова, което не искате да направите, не го обещавайте. На Бога като дадете обещание, той няма да ви принуди да го изпълните. Когато ти като си обещал на един господар да му слугуваш, той няма да ви даде почивка.

И всичките погрешки произтичат от това. Човек казва: „Ти ще го направиш ли това, или не? Ама аз искам да го направиш!“ Тогава казвам: ти искаш аз да го направя. Тогава моята формула е следующата, аз казвам тъй: аз ще ида сега да се допитам до Господа. Ако той иска, ако Господ иска, ще го направя. След това ще дойде до себе си, ще попитам и себе си – ако аз искам да го направя. И след това ще попитам и своите ближни. Ако и те искат това, което Господ иска, и аз, и моите ближни искат, аз ще го направя. Но щом Господ не иска, аз не искам и моите ближни не искат, кракът си няма да помръдна. Дойде някой и пита: „Туй аз мога ли да го направя?“ Спри се тогава в себе си и помисли.

В турско време има един обичай – туркините сега вече не го правят. Когато мъжът каже на жена си: „Малко вода ще донесеш със стомната“, понеже тя е яла вече попарата, тя, като види стомната, най-първо малко я поклати да види има ли вода, или не. Ако е пълна стомната, тя веднага я взема и занася. Пък ако е някоя неопитна жена и му занесе празна стомната да му сипе, той веднага казва: „Свършена е работата!“ Занесла му е празна стомната. У турците има един обичай – щом жената занесе празна стомна, той я парясва. Казва: „Ха да си вървиш вече!“ И той търси друга жена. Там жените са много внимателни. Като дойде тя, бутне стомните, защото, ако не бутне стомната, тя ще намери вратата. Всякога една жена, преди да влезне мъжът, тя гледа дали са пълни стомните. Щом са пълни стомните, турчинът знае, че има една жена. А някой път той поклати стомните и после поклати главата, казва: „Няма жена.“ Турчинът е много практичен. Той, като се ожени, след две години той почва да клати, бута стомните. Има 4-5 стомни и иска да знае пълни ли са, или не. И казва: „Хайде на хаджилък. Оладжак.“ Но щом са пълни стомните, той знае, че умна е тази жена. Ходила е на вода, всичко е на мястото си. Тя от сутрин ги е напълнила.

И аз превеждам сега, аналогия правя. Ако вашият ум е празен от идеи, ако вашето сърце е празно от желания, ако вашата воля е празна от постъпки, и онзи разумният човек дойде и побутне вашата стомна на ума и като побутне вашата стомна на сърцето и вижда, че е празно, и побутне и вашата воля – и нея види, че е празна, какво заключение ще направи? Умът трябва да бъде пълен, не да събере целия свят, но да събере толкова вода, колкото е потребно в даден случай. Сърцето трябва да има толкова желания – не да събере всичките желания на света, а колкото може да събере. И волята да има толкова постъпки, колкото има възможности. Ето една област, дето всички трябва да работите. Може всеки ден да си купувате по една стомна. Ако един ден вие сте недоволни от вашия ум – но то е формата на вашето познание, вие сте недоволни, казвате – тази форма не е добра. Казвам, чакайте, каква форма искате вие? Утре ще имате нова стомна. Всеки ден може да изменяте формата на вашите познания. Може всеки ден да разширявате формата на вашите желания и формата на вашите постъпки. Това е ваше право.

Та казвам, всички тия научни изследвания вие трябва да се стремите да разберете. И ще ви кажа – всичко в света е предвидено. Всичко е установено. И който разбира формата на живота, един химик, като дойде, ще разгледа формулата и веднага ще разреши задачата. Знае той как да постъпи. А онзи невежият ще разгледа формулата и нищо не може да разреши. Някой път някои хора могат да ви разрешат задачата, но някой път така е поставена работата, че ние сами трябва да разрешим задачата.

Та се изисква една здрава мисъл от всинца ви. Само не съжалявайте, че не сте разбрали нещата. Туй, което сега е неразбрано, за бъдеще ще бъде разбрано.

Станете сега.

Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.

Пета лекция на Младежкия окултен клас, 21 октомври 1932 г., петък, 6-7.15 часа, София – Изгрев

Категории